The Comeback Trail (2020) Свали субтитрите
Едно, две, три – Бог ще ни спаси.
"МОНАХИНИ-УБИЙЦИ" – световна премиера –
Не гледайте този филм! Холивуд трябва да спре това богохулство!
Бог е любов!
Не съм виждал такава навалица за наш филм до сега.
Те ни бойкотират, чичо Макс.
Може би филмът ни е изпреварил времето си, Уолтър.
Когато Игор Стравински поставил "Пролетно тайнство"
на "Шанз-Елизе" в Париж, зрителите били толкова потресени
от неговите атонални качества, че буквално се сбили помежду си.
Каква е връзката?
- Само казвам.
"Изключителната безвкусица на този филм
напълно съвпада с посредственото изпълнение.
Единственото хубаво на този филм, е, че след 90 минути свършва."
Каза, че отзивите са добри.
- Ами, да. Харесали са края.
Богохулство! Ти си Дяволът!
Спрете този филм!
Библията ще възвеличим.
Чичо Макс, трябва да те попитам нещо.
Вече доста време снимаме.
- И?
Дали да не се...
оттеглим?
- Все едно не съм те чул.
Да се оттеглим?! Да не си изперкал напълно, Уолтър?
Стига глупости. Ние не се отказваме. Ние сме "Мирикъл Пикчърс".
Какво е мотото ни? А, какво е? "Ако е хубаво...
...значи е чудо."
- Точно така.
И защо се наричаме така?
Защото чудесата са тук и се случват всеки ден.
Не на нас, но ги има. Просто трябва да държим
очите си отворени и сърцата ведри,
така че когато нашето чудо се появи, да го разпознаем и да го сграбчим.
Добре, да се огледаме за чудо.
- Чудесно. Ще платиш ли сметката?
Бойкотирайте филмите на "Мирикъл Пикчърс"!
Те не са чудо, те са светотатство!
Коли на старо "Ейвън". Сцена I. Първи дубъл.
Здравейте. Аз съм Дюк Мон...
Съжалявам. Да повторим. Не спирайте лентата.
Няма проблем. Снимаме на видео.
- Какво?
Ново е. Снимаме непрекъснато. Действай, когато си готов, Дюк.
СЪРЦЕТО МИ ПЕЕ САМО ЗА ТЕБ
"ДЮК МОНТАНА И ЗЛАТНОТО ЛАСО"
"ДЮК МОНТАНА И РЕЧНИТЕ ВЪЛЦИ"
УБИЙСТВО ЗА "ОСКАР" (2020)
Здравей, Реджи. Как си?
Първо смятах да сложа бомба в колата ти,
като на мексиканеца в "Допир до злото" на Орсън Уелс.
Хлапето беше откачено.
После си казах: "Не, ще го намушкам до смърт,
както Тони Пъркинс направи на Джанет Лий в "Психо".
Мръсникът бе влюбен в майка си.
После си казах: "Не, не, не. Защо пък не взема
да го блъсна по стълбите като Уидмарк в "Целувка на смъртта."?
Помниш ли Томи Удо?
- Не съм го гледал.
А защо не ме пуснеш както Клод Рейнс
пусна Джон Гарфийлд в "Направиха ме престъпник"?
Не харесвам този филм.
- Много жалко. А аз го харесвам.
Жалко за теб, Макс. Животът не е като по филмите.
Виж, Реджи, чуй ме.
Казах ти, че във филмовия бизнес винаги има опасност от загуба.
Казах ти.
- Загуба?
Та ти не си продал и един проклет билет. Това направо е рекорд.
Не съм виновен. Заради проклетите католици е.
Не допускат зрителите в салоните. Но това ще отмине. Само почакай.
А пресата ни направи страхотна реклама.
Слушай, Макс.
Този боклук ми струваше 350 000. Искам си парите. До цент.
Нямам ги. Отидоха за филма.
- "Ще бъде хит." Така ми каза.
Аз ли?
- Да.
Аз?!
- Да, каза го.
Да, надрънка доста глупости.
- Реджи, аз съм продуцент.
Не можеш да вярваш на всяка дума, която кажа. Понякога се увличам.
Това си е нормално. Дай ми още малко време и ще ти върна парите.
Обещавам.
Лъжеш.
- Кълна се, че не лъжа.
Добре де, понякога послъгвам, но слушай... Да, лъжа, продуцент съм.
Ние това правим. Но ти обещавам,
че ще обърна света, ще си скъсам задника,
ще се раздам максимално, ще си скъсам менискус,
но ще ти намеря парите до последния цент. Кълна се.
С лихвите.
- Че как иначе?
Имаш 72 часа.
- 72?
След това ще те удуша.
- Като Къртис в "Бостънският удушвач"?
Именно.
- Добре.
Хубав филм.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Охрана! Кой го пусна този тук?
Много смешно.
- Макс Барбър.
Джими Мур.
- Предпочитам Джеймс.
Знам те от дете.
Това беше много отдавна, Макс.
- Променил си се.
Да.
Може ли да поговорим насаме?
- Разбира се.
Нека позная. Трябват ти пари.
Толкова ли ми личи?
- Не. Нито погледа те издава,
нито жестовете. Винаги си умеел да прикриваш намеренията си.
Научих много от теб, докато работехме заедно.
Никога не показвай какво ти е отвътре. Седни.
Хората говорят, Макс.
Дължиш 350 000 на Реджи Фонтейн за последната си лента.
Виж, Джими... тоест, Джеймс... това ще се нареди.
Значи не си дошъл за пари, а да се видим?
О, много смешно.
- Бъзикам те, Макс.
Ще се радвам да ти помогна. Заради едно време.
Благодаря.
- Но искам нещо в замяна.
Сценарият на Тери Милър – "Рай". Искам го.
Само не това, Джими. Не.
- Най-добрият сценарий, който съм чел.
Гарантиран "Оскар". Искам го.
Не мога. Всичко друго, но не и това.
Не е за теб, Макс. Трябват ти поне 10 милиона, за да го заснемеш.
Аз ги имам. Ти не можеш да ги събереш и за няколко живота.
Защо се инатиш?
- Този сценарий ми е като дете.
Той ме крепи. Не мога.
- Аз ти го донесох.
Добре де, ти. И какво? А кой чукаше вдовицата, за да получи правата?
Ти ли? Не, аз. Виждал ли си я как изглежда?
Защо не го засне преди години, когато още беше име?
А ти ще наемеш Франк Пиърс, за Бога.
- Франк Пиърс е звезда!
Франк Пиърс е тъпак. Не е за тази роля. Куц кон е. Ще го съсипете.
Поне ще го заснемем.
350 000, Макс. Ще ти напиша чека още сега.
Получавам текста, а ти прескачаш трапа.
Няма да стане. Не.
500 000.
- Не, няма да стане.
750 000.
Не, не мога.
Добре. Един милион, Макс.
Един милион?
Не, не, не мога. Няма да стане.
Няма да ти продам този сценарий.
Всяка сцена е изпипана. Всяка реплика е бижу.
Ще го съсипеш. Не е лъжица за твоята уста.
Няма да ти го дам. Ще го съсипеш с онзи Франк Пиърс...
Добре.
- Защо просто не ми заемеш парите?
Ще го заснема с Уолтър след като те пречукат.
Знаеш ли? Ще го завещая на Ед Ууд, само да не го получиш! Майната ти!
Поздрави Реджи от мен, твърдоглав кучи син!
Знаеш ли, ти снимаш боклуци, а аз печеля "Оскар"-и!
Добро утро.
- Добро утро.
Какво е това?
- Подарък от Джими Мур. Доста странен.
Някой да не е умрял?
Нямам представа.
- Изпратил е и това.
Защо ще ти изпратил лопата и торба с пръст?
Това е стара наша шега.
Ще ми я кажеш ли?
- Не. Някакви съобщения?
Да. От Реджи Фонтейн. Каза: "48 часа".
Какво означава това?
- Не знам.
Доста неща не знаеш днес, а?
Уолтър... ти си ми племенник.
Ако, не дай си Боже, нещо се случи с мен, всичко това ще бъде твое.
Така че имаш право да знаеш какво става.
Наясно си, че Джими Мур винаги е искал "Рай".
Да.
- Снощи...
поиска да го купи.
- Колко?
Много.
- Колко много?
Един милион.
- Един милион! Ти прие, нали?
Как мислиш?
- Приел си.
Отказах.
- Какво? Луд ли си? Един милион!
Какви бихме били без мечтите си?
- Богати.
Уолтър, не, не...
Уолтър, този сценарий,
е един от най-великите сценарии, писани някога.
С това ще спечелим всички "Оскар"-и. Ти и аз на подиума.
Благодарим на всички, прегръщаме се...
- Това е един милион.
С тези пари можем да си позволим всичко, ще живеем добре.
Може да снимаме сума ти филми.
- Няма да понеса да го направи той.
След всичко, което направих, цялата работа, която свърших,
да го направи той! Защо той да приеме овациите,
след като аз свърших цялата работа? Аз, аз, аз, аз!
Не съм идиот. Знам, че си загазил.
- Какви ги дрънкаш?
Ами, цветята, лопатата и пръстта, и някой казва: "48 часа".
Стига, не съм тъп.
- Накъде биеш?
Натам, че не си ми казал всичко за нашия спонсор г-н Фонтейн.
Знаеш ли, Уолтър, понякога ме изумяваш с твоите заключения. Удивително.
Отново сарказъм.
- Не е.
Да, сарказъм е.
- Не е сарказъм.
Не съм дете!
- Не е!
Добре, добре! Да, имам проблем. Имали сме проблеми и преди.
Винаги имаме проблеми, но се справяме, Уолтър.
Това правим. Ние сме "Мирикъл Пикчърс".
Какво е мотото ни?
- Зарежи мотото!
Вчера ми говореше за чудеса.
- Да.
Че трябваше да ги разпознаем, когато се появят, и да ги сграбчим.
Ще ти кажа кое е чудо. Чудо е, че Джими Мур
ти дава чек за един милион долара за някакъв тъп сценарий.
Как така "тъп сценарий"? Да не си... Как можа да го кажеш?!
Върни си думите! Веднага, Уолтър! И ти си работил по него.
Поне веднъж в живота си, моля те, бъди разумен. Продай сценария.
Вземи парите. Огледай се. Нека си оправим живота.
Промени живота си, докато все още имаш шанс.
Моля те. Така правят възрастните.
Значи си стискаме ръце на милион и двеста?
Да.
Гордея се с теб, Макс. Практично решение.
Това му казах и аз, Джими. Джеймс.
Ще подготвя документите и ще ти ги изпратя до довечера.
И в знак на добра воля,
ето и аванс от 350 000 долара,
за да решиш проблема си с инвеститора.
Вземи ги, Макс. Знаеш, че постъпваш правилно.
Шегува се, нали?
- Сериозен е.
Сериозно ли, Макс?
Хей, престани. Ще си намерим друг добър сценарий.
Защо не дойдете на снимките?
На първия снимачен ден? Франк Пиърс ще е там
и ще направи невероятна каскада.
- Франк Пиърс е любимият ми актьор.
Той ще е главният герой във филма "Рай".
Страхотно! Харесваме Франк Пиърс.
Ще отидем на площадката, нали? Ще видим каскадата.
Умирам да се запозная с Франк Пиърс.
- Стига, Макс.
Ще се запознаем с Франк Пиърс.
Секунда, Франк, да сложим въжето.
- Вземи, скъпа.
Казах ли ви, че си взех новия олдсмобил?
И как е?
- 400 коня.
Цяла нощ си правих гонки с ченгетата. Така и не ме хванаха.
Еха, истински декор!
- Стига, и преди си виждал.
Ето го Франк Пиърс! Ето го там!
- Той е. Искаш ли да ви запозная?
Ще може ли?
- Не е проблем.
Казах му, че си му голям фен и той каза да му се обадиш.
Супер!
- Знаеш, че Франк не е за "Рай".
Той е звезда, Макс. Една от най-големите в света.
Само с присъствието му филмът е получил зелена светлина.
Той няма качествата за тази роля.
Това е история за мечтател, за вътрешната му борба.
За човек, отказващ да се предаде, който тръгва на приключение.
Г-н Пиърс, извинете. Аз съм Уолтър Крийсън. Джеймс каза...
Момчета, кой е този? Къде е охраната?
Не, аз...
- Какво става тук?
Приятел съм на Джеймс Мур. Той ви е казал...
А, приятеля на Джими. Да. Приятно ми е.
Да, да, Макс, чел съм сценария.
- Джими... Джеймс,
това е посланието към света. Няма да снимам още много.
Знаеш откога работя по този проект. Моля те, помисли.
Не може да вземем някой като Франк. Франк не е за тази роля.
Трябва ни някой, който мечтае за по-добър свят, за по-добър живот,
някой, който се измъчва, който живее в свой свят,
но в крайна сметка е принуден да се изправи
срещу демоните на собствената си реалност.
Сякаш описваш себе си.
- Да. Какво?
Приятно ми е. Може ли да ви стисна ръката?
Аз съм най-големият ви фен. Моля.
Франк, нека те вържем.
- Спокойно. Хей...
Нямам нужда от въжета за каскадата.
- Няма страшно, това е Франк Пиърс.
Моля те, не снимай Франк. Моля те.
Както ти става, Макс?
- Нищо.
Макс, когото познавам, би убил, за да заснеме този филм.
Заради преклонната ми възраст, Джеймс. Та ти работеше за мен, за Бога.
Излагаш ме.
- Направи го заради мен.
Може ли автограф, моля?
Ето.
- Разбира се.
Преглътни го, Макс. Преглътни го.
Това е посланието ми до света. Моля те.
Не. Ще снимам с Франк Пиърс.
- Майната ти. Тъпанар.
Ето химикалка.
- Разкарай се с това въже.
Франк!
Франк!
Почивка за обяд.
Какъв прекрасен ден! Да, прекрасен ден.
Преби се някакъв кретен.
Уолтър, видя ли му физиономията?
- На Франк ли?
Остави го Франк. От него не остана много. Говоря за Джими.
Гледай как мечтите му се разбиват като Франк върху автобус.
Искам да кажа... Този поглед беше безценен!
О, харесва ми! Благодаря ти, Уолтър.
- Защо на мен?
Защото ако не ме беше навил да подпиша, това нямаше да се случи.
Боже...
- Точно така, Уолтър. Боже!
В такива моменти започвам да вярвам, че има някой горе.
Това, което казваш, е ужасно.
- Шаденфройде, Уолтър. Така се казва.
Така му викат немците. Удоволствие, получено от чуждо нещастие.
Швабите са му дали име.
Не искам това парти да свършва. Искам да се върна вкъщи и да се напия.
Май ще повърна.
- Щом предпочиташ.
Аз пък ще отида да се напия, да го отпразнувам! Да!
Започва. Хайде, Уолтър. Уолтър, идвай.
Не искам да го гледам.
- Я стига! Длъжен си.
Това е част от терапията. Хайде.
Холивуд скърби за загубата на една от звездите си.
Франк Пиърс, известен с това, че прави сам каскадите си,
загина след като падна от покрива на съда в Лос Анджелис.
Още съм... в шок.
Виж го този задник как се перчи по телевизията
и си приписва заслугите. Ти си задник! Голям мазен задник!
Искам също да обявя, че... засега спираме заснемането на филма.
и...
Само го погледни как се преструва!
Франк, обичам те. Ще ни липсваш човече! Ще ни липсваш!
Чу ли това? Познай чий филм е провал този път, смотльо.
Твоят. Размаза се. Схващаш ли?
Понеже Пиърс сам правеше каскадите си,
той бе застрахован за пет милиона долара.
Част от тях Джеймс ще дари на фондация на името на Пиърс.
Пет милиона! Боже, пет милиона! Този мръсник ще прибере пет милиона.
Не е заснел и един кадър, и спечели пет милиона.
Ще полудея! Ще се побъркам! Той е Дяволът!
Трябва да си набавя светена вода, разпятия, чесън,
вълчи зъб, за да се боря с това копеле!
Долен мошеник!
- Добре.
Малък скапаняк!
- Спокойно.
Това е ненормално! Ще полудея! Убива ме, по дяволите!
Виж в каква дупка живея, а този малък тъпанар...
Ще си докараш инфаркт.
- О, да. Господи, изпрати ми инфаркт.
Нека да умра! Веднага да умра! Не е честно!
Някой дойде.
- Толкова ли много искам?
Здравейте. Доставка за г-н Барбър от Джеймс Мур.
Изчакайте минутка. Благодаря.
Последният пирон в ковчега ми.
Дай ми писалка, за да се пробода и да се махна от този живот.
Приемаш нещата по неправилен начин.
- Така ли?
Постави се на негово място.
Спомняш ли си, че в "Монахини-убийци" Бернадет Табор се запали?
Да.
- А ако беше изгоряла?
Щеше ли да си доволен, само защото си взел пари от застраховката?
Знаеш ли, Уолтър? Много си прав.
- Благодаря.
Майната ти! Твой, Макс Барбър!
Така. Сега да го върнем на Джеймс.
Ти подписа. Преодоля го. Честно казано, не вярвах да го направиш.
Разбира се, че го преодолях. Ето.
Чакай. Дай на младежа бакшиш, задето се е разкарвал до тук.
Разбира се.
Ето. А това е за теб. Благодаря, че изчака.
Направи го! Подписа!
Преодоля го! Гордея с теб. Е, как се чувстваш?
Изненадващо добре. Ободрен. Дойде ми вдъхновението.
Обземат ме изцяло нови чувства, Уолтър.
Ще направим филм и искам да започнем възможно най-скоро.
Ще бъде велико пътешествие в света на киното.
Харесва ми, когато си вдъхновен. Какво ще снимаме?
Какво?
- По мой сценарий ли?
По синия.
Синия ли?
- Да.
"Най-старата пушка на Запада" от чичо Еди.
Да. Светла му памет. Идеален е.
Ти мразиш този сценарий.
- Мразех. Минало време.
И сега го харесваш?
- Дали го харесвам? Обичам го.
Не се сещам за нищо по-добро, написано на хартия.
Винаги съм казвал това.
- Знам.
Обичам този текст. Харесва ми историята за пропадналия каубой,
който открива, че има индианска жилка
и помага на племето да изгони белите от града,
който са построили на тяхна земя, след като са ги измамили.
Завладяваща история.
- Все си мислех, че дори не ме слушаш.
Слушам те. Но ми трябва малко време, за да осмисля... чутото.
Е, какво ще кажеш?
Шегуваш ли се? Навит съм, партньоре.
Хайде да си намерим звезда.
- Добре.
Не знам, чичо Макс, тези хора изглеждат наистина...
Талантливи?
- Стари.
Това е идеята.
- Има доста опасни сцени във филма.
Знам. Уолтър, скъпи племеннико, кой не обича бляскавите завръщания?
Помисли за това. Ние ще дадем на една от тези забравени души
последна възможност за слава, а зрителите, купувачите на билети,
ще могат да си припомнят младостта. Това е красиво, нали?
Е, така казано, да.
- Да. Хайде.
Добро утро.
- Добро утро, господа.
Добро утро.
- Искате ли да постъпите при нас?
Не точно. Ние сме продуценти. Казвам се Макс Барбър.
Това е партньорът ми Уолтър Крийсън. От "Мирикъл Пикчърс".
Търсим звезда за новия ни филм.
Продуценти ли казахте?
- Да, точно така.
Живях в Ню Йорк 35 години, имам 16 мюзикъла на Бродуей,
пея и танцувам и имам две представления с Боб Фос.
Разкарай се! Трябва ви някой със здрави колена,
не някакво дърто говедо.
Работил съм с Лоурънс Оливие, Ингрид Бергман и Орсън Уелс.
Впечатляващо.
- Впечатляващо, да.
Още нищо не сте видели. Гледайте.
Сърцето ми! Помощ! Доктор!
Ако не е инфаркт, значи е много добър.
На кого му пука жив ли е или мъртъв? Трябва ви силен женски образ.
Търсим малко по-млада актриса.
Бях актьор като дете. Сигурно сте ме виждали в "Мъртвите инки".
Аз съм детето накрая. Измъкнете ме от тук.
Защо не дойдеш до стаята ми да ти покажа колко подходяща съм за ролята?
Чичо Макс, помощ!
Идвам.
- Ще си платя.
Скрийте ме в багажника. Отведете ме.
Я се разкарай.
- Вземете ме.
Остави го. Остави го на мира.
Бързо, Уолтър, насам!
Извинете.
Боже, ти си Дюк Монтана, Човекът със златното ласо!
Малко съм зает в момента, момчета.
- Ти си Дюк Монтана?
Да, той е. Какво правиш, Дюк Монтана?
Ежедневната си руска рулетка.
- Може да се убиеш така.
По-скоро да се евтаназирам.
- Не може така.
Не може ли? А може ли да ти тегля куршума?
Чакай, Дюк... г-н Монтана, не можеш да ни убиеш. Ние сме продуценти.
Винаги съм искал да застрелям продуцент.
Дори и този, който иска да ти предложи роля?
Роля?
- Да, Дюк. Само свали пистолета.
С партньора ми ще ти предложим главната роля в новия ни филм.
Да бе!
- Може ли да поговорим?
Да. Извинете за момент.
Предлагаш му главната роля?
- Ами да. Идеален е.
Той е самоубиец.
- Той е звезда.
Работил е с Джон Форд и Джон Хюстън. Идеален е.
Преди 20 години.
- И какво?
Помисли за цялата болка, трудности и мъка,
които са го докарали до това, че да мисли за самоубийство.
Представи си, че предаде тази болка на героя си.
Това е харизма, дълбочина, гравитация.
Ти си луд.
- Нека ви спестя малко време.
Не съм заинтересован. Напълно изчерпан съм.
Нямам желание да получа роля и да се завърна.
Искам да умра.
Разбрахте ли, амигос?
Разбрахте ли, амигос?
Дюк... като опитен продуцент ти казвам,
че ти си идеален за тази роля. Няма по-подходящ от теб за нея.
Сигурно го е страх.
- Страх?!
Дюк Монтана не се страхува от нищо!
- Не, Дюк, не ме разбра.
Мислиш, че се страхувам?
- Не, не! Но нали каза, че не искаш?
Това ще го реша аз.
- Точно така, той ще реши.
Той вече реши.
- Той ще реши и аз ще реша.
Ние двамата...
По дяволите!
Ще участвам, момчета. Ще участвам.
Дюк... нает си.
- Да.
Бес вкъщи ли е?
- Не, г-н Монтана, няма я.
А ще се прибере ли по-късно?
- Не, господине. Извън града е.
Знаеш ли дали чете писмата ми, или ги изхвърля?
По дяволите, няма значение. Тъп въпрос. Кажи й, че съм идвал.
Моля те, кажи й, че...
- Разбира се.
Да.
Хей! Ще започна да ви взимам наем.
Дано в този плик са парите ми, Макс.
- Ами...
Има пиле по китайски, ребърца, печени рулца. Какво предпочиташ?
Предпочитам си парите.
Дай ми парите и с момчетата си тръгваме.
Какво, на празен стомах ли? Стига, Реджи.
Защо вие, момчета, не донесете малко чинии от шкафа,
малко прибори от чекмеджето там,
и след това ще ви кажа как можете да изкарате малко пари?
Около пет пъти повече от твоите.
Само не искай да инвестирам в още един от проклетите ти филми.
Така започна и предния път.
- Но този път ти гарантирам
сто процента, че ще направиш купища пари.
Така каза и тогава.
- Старата песен. А, Макс?
Предлагам ти изцяло нов подход.
Какво мислиш?
- Добре. Достатъчно.
Удушете го.
- Не, не, не! Моля те!
Какво?
- Реджи, поне ме изслушай!
За някой проклет филм ли? Не. Искам да чуя как дишането ти замира.
Реджи, този път е сигурно! Изслушай ме!
Може да ме удушиш и след малко! Изслушай ме!
Добре, Макс, една минута.
- Добре. О, Господи!
Виж, имам сценарий и наех Дюк Монтана.
Дюк Монтана?
- Да, Дюк Монтана.
Той жив ли е?
- Да. Едва диша, но е жив.
Всичко, което ми трябва за тази печалба,
всичко, което ми трябва за абсолютно гарантираната огромна печалба,
е една малка инвестиция. Малка сума.
Колко, Макс?
Един милион?
- Удушете го.
Не, не, не! Минутата не е изтекла! Обеща ми минута... Чу ли?
Не... Просто ме изслушай!
Този път не говоря за кино, това е инвестиция. Но не във филм.
Изглежда сякаш правим филм, но ще е измама, за да вземем парите.
Чакай, чакай.
Пусни го.
Ела насам, Макси.
Седни.
Сега говорим на един език. Каква измама?
Измама. Ще се престорим, че снимаме филм,
Колкото по-голяма продукция, толкова по-добре. Бюджетен филм.
Ще застраховаме звездата си, защото сам ще си прави каскадите,
като Дюк Монтана, и още на първия снимачен ден ще стане злополука.
Той ще умре, а ние ще приберем застраховката.
Това е! И ще сме богати! Богати!
Спомена ли за яйчени рулца?
- Да.
Дай рулцата.
Как така снимаш филм за милиони, а се возим в тая барака?
Не обичам лукса, Дюк.
Парите развалят човека и пречат на творческия процес.
Творчески процес? В последния ти филм монахини режат хората на парчета.
Далеч сме от Шекспир.
- Нараняваш чувствата ми, Дюк.
Ти си продуцент, нямаш чувства.
- Добре, ще споделиш ли друго?
Да. Кой, по дяволите, би инвестирал един милион във филм с мое участие?
Та аз не приличам на човек. Виж ме.
Макс се финансира сам, Дюк.
Да, това са много пари, но той разчита на теб.
Ти сериозно ли?
- Напълно.
Тъп ли си?
- Не, Дюк. Просто ти вярвам.
Вярвам в Дюк Монтана и вярвам,
че светът иска да те види пак на екрана.
Той най-стара пушка на Запада, нали? Но не този, който бил.
Ръце – трепери, очи – слабо.
Искам снима цял филм с камера, клати се.
Все едно камера с паркинсон.
Нихте разбира? И няма фокус.
Няма фокус, както негово зрение.
Цял филм трепери унд не на фокус
Да, това е вариант.
Расизъм, копелета! Това е темата на този филм.
Индианците са негрите на Запада, репресирани от белите ездачи.
И когато този стар белчо открива, че във вените му има индианска кръв,
какво прави? Оставя се негъра в него да проговори
и разкатава мамата на империалистите. Надушвате ли го?
Мирише на "Оскар".
Силно се привързах към историята, особено към образа на главния герой.
Сърцето ми се къса за него.
Цял живот той живее в лъжа.
Сякаш винаги е чувствал, че не си е на мястото,
но не е знаел как да го изрази.
Усещам персонажа. Познавам това чувство много добре.
И знам, че ако ми дадете възможност,
ще заснема велик филм.
Но ти си жена.
- И?
Нищо. Просто това е мъжкарски филм.
Да, с много стрелба, каскади, пиене, жени.
Но филмът е много повече от това. Много.
Така ли?
- Да.
Става. Вземете я.
Дюк, с цялото ми уважение, това е мъжки филм.
Да, чух те.
- Филм за брадясали, корави,
волеви мъжаги...
Добре, звездата каза...
- Честито!
О, Боже!
Благодаря ви.
Благодаря. Няма да ви разочаровам.
Благодаря ви, г-н Монтана.
Когато бях малка, баща ми ме водеше на всичките ви филми.
И щом се появяхте на екрана, той казваше:
"Ето, това е герой. Така трябва да изглежда един истински мъж".
Вече знам със сигурност, че е имал право. Благодаря ви.
Благодаря, момчета.
Добра е.
ЛОН ПАЙН, КАЛИФОРНИЯ
Седиш си самичък?
Чичо Макс, не знам как, но ти отново успя.
Благодаря, Уолтър.
- Тези хора са готови да умрат за теб.
Много добре се изразяваш. Благодаря.
Декорите, атмосферата... Всичко е идеално.
Чичо Еди щеше да се гордее.
Светла му памет.
- Амин.
Видя ли старото автокино по пътя за насам?
Не.
- Порутено е, но поразпитах.
Проекторът още работел.
Представи си да гледаме под звездите заснетото през деня.
Прекрасно.
- Трябва да го направим.
Да.
- Задължително.
Знаеш ли, просто съм толкова щастлив.
Чувал съм този израз хиляди пъти, но до сега не го разбирах.
Сега разбрах какво означава "магията на киното".
Ти го каза.
- Гордея се, че сме партньори.
За успеха.
- Откъдето и да дойде.
Г-н Барбър, дресьорът е тук.
Извинявай, Уолтър.
- Разбира се.
Здравейте, г-н Барбър.
- Дюк, всичко наред ли е?
Напълно. Мислех да ударя едно.
Добре, добре. Обърни повече. Аз черпя.
Това е много мило, г-н Барбър.
- Няма проблем. За мен е удоволствие.
Г-н Барбър, черпите ли?
- Не, теб не.
Макс Барбър. Боб Стилуотър.
Приятно ми е, Боб.
- На мен също.
Познай какво?
- Какво?
Ето го и него. Ето го нашия каскадьор, старият Карамел.
Прекрасен кон.
- Не е обикновен кон.
Така ли?
- Карамел е шампион. Звезда.
Легенда сред легендите.
Според Джон Уейн е най-добрият кон, който е яздил.
Така ли?
- Да.
Еха!
- О, да.
Хайде, Карамел, кажи на господина колко филма с Джон Уейн си заснел.
Виждаш ли? Едно, две...
- Еха!
Три, четири.
Стига, Карамел. Понякога обича да послъгва.
Казаха ми, че искате да знаете на какво е способен.
Определено, Боб. Защо не го обсъдим вътре на по чашка?
Взехте ми думата.
Джони Карсън.
Къде отива?
Къде ли?
- Да.
В ремаркето, да си дремне. После ще гледа Вечерното шоу.
Вечерното шоу?
- Да, Дон Рикълс ще е гост.
Карамел го харесва.
- Че кой не го харесва?
Имаш страхотен кон, Боб.
Щом го видях да тръгва към ремаркето, за да хване Карсън,
си казах: "О, Боже мой, това е невероятно!"
Това е само върха на айсберга.
- Така ли?
Да. Може да прави куп неща.
- Например?
Например, ако му кажеш "тиква", се покланя.
Покланя се?
- Да.
Кажеш ли "матрак", си ляга.
Супер.
- Да.
А кажеш ли му "ракета"...
Какво?
- Изчезва.
Ясно.
А, да. "Сас а фрас".
- Какво прави?
Изправя се?
- На задни крака?
Да, изправя се.
Не е зле.
- И още как.
Чувал съм, че всеки кон има дума, която мрази.
И дори да започнеш да я произнасяш, той направо полудява.
Кажи ми я. Няма да я издам на никого.
Не, не, твърде опасно е. Може да убие някой.
Ще поема риска.
- Сигурен ли си?
Никога няма да я произнеса пред него, просто съм любопитен.
Чуй ме, явно си упорит. Думата е "ревен".
"Ревен"?
- "Ревен".
И какво става?
- Не, не, не, не.
Не ти трябва да знаеш. Не.
- Луда работа.
Хей, приятел, може ли огънче?
Благодаря ти. Я се виж, здравеняк си. Браво на теб!
Е... за Карамел.
- Да, за Карамел.
Невероятен кон. Ще нахвърлям някои бележки за снимките утре.
Дай ми минута.
Искам да ви благодаря.
- За какво?
Не съм неблагодарник, г-н Барбър. Бях несправедлив с вас.
Повечето продуценти са най-низшата форма на живот.
Биха убили актьора, само за да изкарат малко пари.
Вие сте различен.
- Благодаря, Дюк.
Без вас отдавна да съм два метра под земята.
Калиспел, точно отвъд Уайтфиш. Чувал ли си го?
Не, не съм.
Баща ми ме отгледа като фермер, не като каубой.
Отглеждахме пшеница, ечемик, чесън,
захарно цвекло, голямо като тиква, домашна сасапарила.
Така ли? Виж, имам да напиша нещо важно.
Мога ли да помогна?
- Не, не, това е за майка ми.
Говоря за аромата на люляк, г-н Барбър.
Люляк?
- За самотния вой на тайнствен койот.
За индианци, за лодки по Мисури.
Много хубаво.
- Вигвами.
Не знам за какво говориш, но звучи добре.
Опитвам се да ви кажа, че сте като глътка хладна ручейна вода
след дълга езда през безводната прерия.
Благодаря.
Извинете. Да, ето...
Благодаря, благодаря.
Да. Благодаря.
Ето тук.
- Чудесно.
Меган, сигурна ли си, че това искаш? Така ще си срещу слънцето.
Искам го на контражур. Да изглежда величествен.
Сложи камерата тук.
- Да, разбира се.
Мегън, здравей. Всички фургони са кафяви.
Дали да не добавим малко цвят?
- Не, Дани. Искам ги автентични.
Мръсни, сякаш са минали стотици километри през прериите.
Разбрано. Още кафяво. Защо изобщо съм тук?
Хайде всички. Да приключваме с този филм.
Но това е едва първи кадър.
- Да, това казвам.
Започнем ли го, ще приключи.
Макс, трябва да поговорим за сигурността. Веднага.
Хей, Дюк!
- Да?
Започваме снимките. Искаш ли да пробваш Карамел?
Само момент. Да.
Добре.
Къде е Боб?
- Не се чувства добре.
Спокойно, ще минем и без него.
Това безопасно ли е?
- Уолтър, съмняваш се
в моя професионализъм. Никой не е пострадал
на снимки на мой филм, в последната една година.
За последно снимахме преди две години.
И какво? Дори да се случи нещо, а то няма,
имаме най-добрия лекар в Холивуд. Седнал е ей там.
Матрак.
Недей да петниш доброто ми име, без да си проверил фактите, Уолтър.
Съжалявам.
Сигурен ли си, че можеш да го направиш, Дюк?
Разбира се, че може. Той е Дюк Монтана.
Ще се справя.
Изглеждаш чудесно върху седлото.
Хайде да снимаме.
Хей, чакайте ме!
Всички по местата! Готови за начало!
- Мегън, може ли да предложа нещо?
Разбира се, Макс.
- Мислех си, вместо обикновен скок,
да направим нещо по-зрелищно.
- Слушам те.
Е, това е първият кадър във филма. Вместо галопиране и скок,
защо не го заснемем да прескочи огнена стена?
Ще запалим фургоните, и Дюк, с верния си кон,
ще скочи през пламъците, носейки се като вятър,
ще се приземи в близкия план и ще спаси заселниците.
Това е много опасно.
- Това е страхотно!
Запалете фургоните!
- Чудесно! Най-сетне малко колорит.
Дали да не го обсъдим с дресьора? Много е опасно.
Няма нужда.
- Обикновено репетираме...
Уолтър, за последно – знам какво правя.
Престани да ми пречиш.
Готови и... начало!
Дюк! Доктор!
Ръката на съдбата ни даде тази възможност.
Представям си некролога във вестниците:
"Дюк Монтана, умря с ботушите си".
Ако беше жив сега, би казал...
- Къде отиде крантата?
Дюк? Боже, ти си жив!
- Ето те.
Хвърлиш ли ме още веднъж, ще отнесеш шамарите. Ясно ли е?
Добре, да го направим отново. Костюм!
Къде се бавиш?
- Дюк, сигурен ли си?
Да, по дяволите. Само искам да поговоря с режисьора.
Боже, замалко!
- Да, замалко. Голяма трагедия.
Щяхме да имаме проблем.
Извадихме късмет.
- Късмет, да.
Хайде, още веднъж.
По местата
- И... начало!
Край! Перфектно! Супер!
Продължаваме.
Да направим още един дубъл, а?
И да запалим още по-голям огън, за да подсилим ефекта.
Защо не опитаме?
- Стана добре. Заснето е.
Започвам да я харесвам. Много е решителна.
Хей, Дюк. Добра работа. Хареса ми.
Да ти предложа една тъмна бира... от сасафрас?
Не, не искам бира.
- А нещо за обяд? Леща?
Така по може. Обичам леща.
- А тиква?
С лещата? Не, благодаря.
На какво се радваш толкова, а?
Роден... Рапсодия...
Ротор... Ревен...
Господи, чичо Макс, добре ли си? Излетя като ракета.
Конят ми, моят Карамел е изчезнал?!
Гледаше на мен като на свой баща.
А аз гледах на него като на син.
Не се притеснявай, Боб, имаме застраховка.
Застраховка?! Този кон е безценен?
И ще те съдя! И не само теб, а и всеки замесен!
Ще ви съдера от дела! До последния цент!
Какъв му е проблемът?
- Не знам.
Но това е най-успешният ни първи снимачен ден до сега.
Най-успешният?! Какви ги плещиш?
Загубихме расов кон, ще ни съдят,
мен ме изхвърлиха от обувките ми, а Дюк Монтана е още...
Още какво? Добър като някога? Защото днес беше невероятен.
И Мегън каза, че кадрите са невероятни.
Тя пък какво разбира?
- Не знам.
Нали ти я нае. Тя е режисьорка.
Няма ме. Разбра ли? Няма ме.
Ако ще да ми звъни Христос от кръста.
- Добре. Ало?
Реджи Фонтейн е.
- Дай тук.
Хей, Реджи! Какво става? Радвам се да те чуя.
Е, каубоят... мъртъв ли е?
Да... Не... Не точно...
- Чакай. Как така "не точно"?
Ти каза, че до обяд ще е мъртъв.
Труп. Като Уилям Холдън в "Булеварда на залеза".
Той се справи много добре днес.
Трябваше да го видиш. Беше невероятно.
Скочи с коня сякаш е на 50. Заслужаваше си да се види.
Не ми се слушат глупости! Искам да чуя, че е загинал трагично.
Ще го уредим, Реджи. Изчакай. Утре снимаме сцената с въжения мост.
Никога не си виждал толкова дълбока пропаст.
Направо е убийствена. Ще видиш.
Ще те преследвам, както Лефорс гонеше Нюман и Редфорд
в "Буч Касиди и Сънданс Кид". Чуваш ли ме? Ще те преследвам!
Благодаря ти, Реджи. Много мило, че се обади.
Казах ти, Реджи, да го затрием тоя скапаняк.
Много мил човек.
- Защо, по дяволите,
Реджи Фонтейн ти звъни?
- Какво?
Защо ти звъни Реджи Фонтейн?
- Не ми харесва тона ти.
Извинявай, но искам да знам защо ти се обажда.
Ти как мислиш?
- Не знам. Затова питам.
Ще ти кажа защо. Защото е чул думичката.
Коя думичка?
- Думичката, която всеки продуцент
иска да чуе още в първия ден от снимането на новата си продукция.
Не разбирам какво намекваш.
- Хит.
Не.
- Да, Уолтър – хит.
Това правим – хит. Вече се е разчуло.
Хората говорят, критиците вече го превъзнасят,
и очевидно г-н Фонтейн се опитва да си върне приятелството ми.
Но ти чу какво му казах. Бях мил, но контекстът беше
"върви на майната си".
- Да!
Хит! Знаех си! Усещах го! Толкова съм горд с теб!
Честно казано, мислех, че пак си се забъркал в някоя каша.
Прощавам ти, Уолтър.
- Благодаря.
Страхотен мост.
- Супер е. В кафяво.
Сериозно, харесва ми.
- Извинявай, но вече си имам приятел.
Може ли да поговорим за минута?
- Разбира се, Дюк. Казвай.
Няма да ти хареса.
Може да ми кажеш всичко.
- Добре.
Няма да мина по този мост.
Но, Дюк, това е сцената, където минаваш по моста
и отиваш в свещеното индианско гробище,
за да събудиш духа на великия си праотец.
Това разкрива характера ти и привлича индианските зрители.
Не ми пука какво разкрива. Страх ме е от високо.
Великият Дюк Монтана го е страх от високо?
Да. Имам си причина, която няма да споделя.
Виж, Дюк, трябва да заснемем тази изключително важна и трогателна сцена,
която ще ти гарантира "Оскар", ако го искаш,
а знам, че го искаш, няма начин да не пресечеш през този мост.
Лесно ви е да говорите отстрани.
Ще говорим пак, когато не искате да ме изпратите в гроба.
Една глътка за кураж. Какво ще кажеш?
Не.
- Сигурен ли си?
Не.
- Прав си, Дюк.
Лесно е да се каже отстрани, но виж.
Уолтър, какво правиш?
- Не се тревожи, чичо Макс.
Да. Но какво правиш?
- Не се тревожи.
Уолтър!
- Виждаш ли? Напълно безопасно е, Дюк.
Да, защото си в началото. Я отиди в средата да те видим.
Добре.
- Не, не. Трябва ли да го правиш?
Няма проблем. Спокойно, чичо Макс.
- Нужно ли е?
Харесвам хора, които подплатяват думите с дела.
Виждаш ли, Дюк? Безопасно е.
- Ами малко по-нататък?
Добре.
Не, не. Уолтър!
Уолтър...
- Сега?
Не. Продължавай.
Уолтър! Достатъчно!
Ще изрежем тази сцена. Връщай се.
Няма проблем, чичо Макс. Няма страшно. Няма да се отказваме.
Правим велик филм. Всичко е наред. Ето, виж.
От тази страст и всеотдайност към проекта, кръвта ми направо кипва.
Ще заснемем сцената, г-н Барбър.
- Готово, Дюк.
Добре.
Да снимаме.
Камера.
- И... начало!
Става страхотно. Гледай.
- О, не!
Как така "не"? Супер е.
- Не... Да... Не...
И край! Още веднъж. Да повторим.
По местата!
По-бързо, хора.
- Чухте режисьора.
Побързайте! Хайде!
Хей, мисля, че преодолях страха си от високо!
Браво, Дюк!
Дюк Монтана не се страхува от високо! Не се страхува!
Бягайте!
Пусни камерата!
- Да, да...
Махнете се от моста!
О, Боже! О, Боже!
- Дюк!
Да, Дюк!
- Край!
Засне ли го? Кажи, че го имаме. Нали? Нали?
Дюк Монтана!
Браво, Дюк.
Ало?
- Кой, по дяволите, е Карамел?
Какво?
- Кой, по дяволите, е Карамел?
Ами той е кон.
- Ще ме съдят за един милион,
защото ти си затрил кон, на име Карамел?!
Не, не, ще го намерим. Спокойно.
- Адски си прав. Ще го намериш.
А каубоя? Нека позная – още е жив.
Да, жив е.
- Макс...
ако прецакаш нещата и този път,
кълна се, ще те хвърля от някой покрив.
Реджи, кълна се, правя всичко възможно, но...
Толкова ли е трудно да убиеш някого?
Не, но този сякаш има девет живота.
Застреляй го. Удуши го. Отрови го.
Не ме интересува как, но го направи! Убий го!
Ако не, щом дойда там ще го очистя лично, и щом приключа с него...
Да. Да, да, да...
Нещастника ми затвори.
Хей... я кой дойде!
Карамел, радвам да те видя! Идвай. Искаш да гледаш шоуто ли?
Родни Дейнджърфийлд, д-р Джойс Брадърс, Антъни Нюли.
Какъв глупак съм аз! Хайде, влизай. Влизай... Хайде...
Какво си мислиш? За Джоуи Бишоп?
О, този също е добър. Ще ти хареса. Хайде.
Какво?
Не!
Майната ти, Карамел!
Ето така... Добро конче.
Така... Така... Добро конче
Благодаря, че се върна, Боб. Оценявам го.
Все пак те осъдя.
- Щом се налага.
Разкажи ми за Мордекай.
Мордекай е чистокръвен расов бик.
Знаеш ли кой е прадядо му?
- Не.
Хосе Гонсалес Ел Хефе. Гаден кучи син.
Наистина ли?
- Да.
Убил е 14 матадора за по-малко от три седмици. Да, 14.
Значи Мордекай откача като види червено?
Исусе! По-тихо!
Да не си посмял да изречеш отново тази дума пред него.
И без това едва го контролирам.
И, да, откача напълно, като види този цвят.
Най-добре предупреди хората си.
Аз казах на всички да стоят настрана от него.
Това е добре.
- Какъв е тоя бик?
Извинявай. Дюк, това е сцената,
където каубоите се бият с индианците заради откраднатия бик.
Знам сцената, но не виждам логика.
- Какво?
Защо индианец ще краде бик от бял,
при положение, че прерията е пълна с бизони?
Прав си. Но нека се фокусираме върху снимките. Става ли?
Добре, разкажи ми за нелогичния бик.
Дресиран е. Изглежда подъл, но не би наранил и муха.
Звучи ми съмнително. И нелепо.
Биковете са модерни сега, Дюк. Нямаше те в играта доста време.
Сега са на мода. Между другото...
къде е онази червена шапка, която ти дадох?
Тази ми харесва. Дадох червената на хлапето.
Какво? Какво хлапе?
Уолтър?
- Да?
Какво хлапе?
- На Мегън й хрумна страхотна идея.
Дюк не просто ще се изправи срещу бика,
но и ще спаси онова хлапе там, Лайл.
Какво?!
- Много вълнуващо.
Защо не ми каза?
- Ще стане страхотно. Ще ти хареса.
По местата!
- Изглеждаш добре, Лайл.
Камера!
Готови и... начало!
Влизай, Дюк.
Хайде де! Хайде!
Какво ти става?
Мамка му!
Хариет. Не! Не! Не!
Хариет, не! Не!
Не! Не!
Вижте! Карамел!
Дресиран, друг път. Изчезвай от тук.
Край!
Г-н Барбър, трябва ли ви нещо?
Чичо Макс, доста си подвижен. Замалко да избегнеш бика.
Да.
- Легни си. Вдигни си краката.
Проклетото нещо изглеждаше като Сатаната.
Добрата новина е, че Карамел се върна и влезе в кадъра.
Това няма как да го планираме, но напълно контрапунктира
на героичната природа на Дюк и индианците.
Мегън каза, че е станало добре.
- Да, много вълнуващо.
Имаш бележка от Реджи Фонтейн. Добри новини.
Щял да дойде утре и да се увери, че ще бъдем в заглавията на вестниците.
Можеш ли да повярваш? Много мило, че иска
да помогне на продукция, в която няма участие.
Дюк, защо се беше оттеглил?
Предпочитам да не говоря за това.
Знаеш ли, наистина ме интересува.
Ако животът ме е научил на нещо, то е, че трябва да останеш верен на себе си.
Без оправдания.
Дори вече да няма роли за теб.
А исках само да правя филми.
Майната ти!
- Чичо Макс.
Не съм псувал коня. Не съм го псувал.
- Какво? Ела да ти покажа нещо.
Няма да повярваш. Ела с мен. Имам изненада.
Трябва да видиш това. Хайде.
Уолтър, не ме интересува, каквото и да е.
Пусни го. Само виж.
О, Боже!
- Довери ми се.
Уолтър, Боже! Боже!
- Знам, чичо Макс.
Видя ли как...
- Невероятно е.
Боже!
- Да, знам.
Виж.
Уолтър, това е хит! Безспорен хит!
Да.
- Чудесно е. Спиращо дъха.
А Дюк Монтана е...
Никога не съм го виждал толкова жив. Боже!
О, Боже!
- Какво?
Боже! Боже! Боже! Дюк! Хариет, къде е Дюк?
Не знам. Може би си е в караваната.
Какво става?
- Стой настрана! Стой тук!
Дюк? Боже! Дюк, къде си? Дюк!
Хей, ето те! Радвам се, че си...
Ти си се опитал да убиеш Дюк Монтана?
Какво?
- Чу ме.
Кой си ти?
- Нямаш амнезия, лъжлив негоднико!
Така ли говориш на чичо си, току-що излязъл от кома?
Кома? Беше в безсъзнание за три часа.
Никога не си имал намерение да направим страхотен филм.
Ти не можеш да направиш страхотен филм.
Искаше да вземеш лесни пари от застраховката.
Ето защо инвестира всичките ни пари в този филм и ме държа в неведение.
Нямаше да се съгласиш.
- Разбира се, че нямаше.
Виждаш ли? Да те държа в неведение беше най-добре.
Не и за Дюк.
- Дюк?
Той беше налапал пистолета, когато го намерихме. Искаше да умре.
Направихме му услуга – върнахме му вярата в живота.
Между другото, вината е изцяло твоя.
Какво?
- Ти уби Франк Пиърс.
Ти искаше да отидем на снимките и ти ми подсказа тази идея.
Умението ти да извърташ нещата е невероятно.
Как само подбираш и подреждаш факти както ти е удобно.
Наистина уникално. Как го правиш?
Искам да разбера, защото правиш нещата да изглеждат правилни.
Правиш убийството да изглежда нормално.
Що за човек си ти?
Аз съм продуцент, Уолтър. Ние сме такива.
Знаеш ли, ти си просто един психопат. Най-после го осъзнах.
Да инвестираш собствените си пари –
това е единственото почтено нещо, което си направил.
Парите не са твои?
О, моля те, кажи, че не си ги взел от Реджи Фонтейн.
Боже!
- Не ми взимай репликата.
Какво стана с парите, които взе от Джими Мур?
Не подписах договора. Пратих го по дяволите.
Но защо?
- Защо ли?
Защото той не заслужава този сценарий. Не е за него.
Никога няма да му го дам. По-скоро ще го отнеса в гроба!
И питаш защо?
- Ти си откачил.
Добре, обиждай ме колкото искаш, но сега трябва да спасим филма.
На прага сме на нещо велико, нашият апогей, филмът ни за "Оскар".
Само едно нещо може да ни спре.
Реджи Фонтейн е на път да убие Дюк лично.
А после и нас двамата.
Къде са ми обувките?
Какво правиш тук, шерифе?
Няма да позволя да влезеш в града.
- И защо?
Някой, който е на страната на индианците, не е добре дошъл.
Грешиш, шерифе.
Не съм на страната на индианците, а на страната на справедливостта.
Знаеш ли, че тук са снимали "Гунга Дин"?
Кой е Гунга Дин?
- И защо са го свитнали?
Няма значение.
Как да го направим, шефе?
- Пред всички.
Ти решаваш, шерифе.
С Дюк елате в автокиното.
В автокиното ли?
- Да, довери ми се.
Не искаме индианци тук,
така че да видим какво си окачил на колана си.
Край!
Кои, по дяволите, са тези?
- На кого му пука? Вкарват цвят.
Ревен. Ревен!
Дюк, да се махаме! Да изчезваме от тук!
Докарай колата!
По-бързо!
Карамел, не! Върни се!
Извинете, г-н Монтана, ще трябва да ви убия.
Защо?
При други обстоятелства бих ви засвидетелствал почит
за ролята ви в "Сребърните шпори".
Харесвате този боклук?
- О, да. Много.
Но трябва да ви убия.
Реджи, не прави нещо, за което ще съжаляваш, моля те.
"Реджи"? Познаваш ли ги?
- Няма да съжалявам за нищо.
Даже първо ще застрелям теб, Макс.
Браво, Дюк! Ами сега?
Сега? Защо не ми кажете какво, по дяволите, става?
Дюк.
Дявол да го вземе!
Да! Да! Да!
Макси, мошенико. Мисля, че успя, партньоре.
Това нашият филм ли е?
- Да.
Лудница! Това е една от най-добрите ти творби.
И не е само това.
Нека ти го кажа пръв – "Оскар".
Колко ви остава?
Един ден.
- Един ден? Ще се видим в Ел Ей.
До скоро, г-н Мон...
- Дюк.
Дюк? Благодаря.
Приберете ютиите. Няма да ги убиваме.
Поне да пусна един в задника на продуцента?
Ще ми обясниш ли какво става тук?
- Добре, Дюк, само че това,
което ще чуеш, няма да ти хареса. Не е никак хубаво.
Стига, г-н Барбър, каквото и да е, ще го понеса. Нали сме приятели?
Дюк, недей!
- Защо?
Нали ти през цялото време си опитвал?
- Какви ги вършиш?
Макс се разкайва, Дюк.
- Да бе.
Уолтър ме вдъхнови за това.
- Не, не съм.
Напротив. Напротив.
- Не съм. Виж, Дюк, трябваш ни жив.
Разбира се, искам го жив.
- Не става въпрос за мен.
Така ли?
- Да.
Нещо не разбирам.
- Ами...
опитвах се да се самоубия,
защото й разбих сърцето. Тя е любовта на живота ми.
Не мога да я оставя да си отиде.
- Коя, Дюк?
Беси.
Беси Джоунс.
Бях в Ню Орлиънс, в един клуб на черни.
Свиреше Били Праудфут.
Тя ме погледна с тези големи красиви очи и запя.
Разбрах, че тя е за мен и аз за нея.
Бях пред подписването на договор за милиони и шефа на студиото ми каза:
"Дюк, вземи решение. Ще бъдеш богата кинозвезда,
или ще заживееш с чернокожата си приятелка?".
И аз...
- Ти избра кариерата.
Ти ли разказваш историята?
Щастлив порядъчен мъж, с неговата сродна душа до него,
или ядосан съкрушен пияница, със склонност към самоубийство?
Защо не си вършите нещата, а аз ще се самоубия?
Не, не, Дюк, не го прави!
- Не го прави, Дюк!
Дюк!
Чуй ме, кучи сине! Писна ми от тези глупости!
И хич не ме е еня за теб или тъпата ти история,
или за чернокожата ти приятелка-певица!
Скъсах си задника от усилия и съм на крачка от "Оскар"!
Спри да се сополявиш, разкарай патлака и спри с тъпотиите!
Ще се наспиш добре. Ще сънуваш прерии,
бъкащи от чаровни играещи еленчета и сърнички.
И на сутринта ще се събудиш свежар, ще излочиш един варел кафе,
ще дойдеш на площадката и ще играеш брилянтно!
И след като режисьора каже "стоп",
можеш да си завреш базуката в задника и да дръпнеш спусъка! Не ми пука!
Но за сега те искам на снимки, утре в 7 ч. сутринта,
за да си довършим филма!
Това е най-милото нещо, което чух на тия снимки.
Животът е една голяма грешка, нали?
Но е безценен.
А ние го пилеем безсмислено.
Веднъж играх покер с един стар китаец. Казваше се Чен Лу.
С дълга черна коса, костеливи пръсти и уста с бели зъби.
Той се смееше, пиеше и си прекарваше добре.
Кълна се, че пред него имаше най-огромната купчина от покер-чипове,
която някога съм виждал. Хиляди долари. Хиляди върху хиляди.
По дяволите, имаше толкова много, че ги раздаваше.
И след това купчината му чипове намаля.
И намаля още.
С приближаването на вечерта, стария Чен изтрезня
и разбра какво е направил.
Иска ми се да бях малко по-признателен за купчината чипове,
които Бог е сложил пред мен, за да започна.
Този живот...
е една грешка и купчина чипове.
Една божествена, голяма, красива...
грешка.
И край!
Край на снимките.
Успяхме.
ДЮК МОНТАНА В "НАЙ-СТАРАТА ПУШКА НА ЗАПАДА"
Аз съм Софи Рене. В Лос Анджелис е прекрасна лятна вечер
и всички сме се събрали за премиерата на "Най-старата пушка на Запада".
Всеки момент ще се появят звездите. Продуценти, актьори
и, разбира се, завърналият се Дюк Монтана –
една от най-големите холивудски звезди от сребърния екран.
Извинете. Здравейте. Макс Барбър, Уолтър Крийсън.
Вие сте продуценти на филма, за който се говори,
че ще е един от претендентите за "Оскар" тази година.
Какво е усещането?
- За нас е голяма чест да сме тук.
Това е резултатът от труда на много талантливи личности,
обединени от обща цел. Това е нещо специално.
Ние с чичо вярваме в чудеса.
- О, със сигурност.
Колко хубаво! Ето я и Мегън Албърт. Чух, че сте свършили чудесна работа.
Вие сте една от малкото жени-режисьори в Холивуд. Какво е усещането?
Бих искала да вдъхновя повече жени да станат режисьори.
Искам да благодаря на Макс Барбър, Уолтър Крийсън
и най-вече на Дюк Монтана, за доверието им в мен.
Страхотна е, нали? Запознахме се на снимките.
Какво ново да очакваме от вас?
- Като новия ръководител на студиото,
подсигурих на Макс, Уолтър и Мегън още няколко филма.
Първият ни съвместен проект ще бъде епосът "Рай".
А аз ще съм съпродуцент на всички бъдещи филми на "Мирикъл Пикчърс".
Чухте ли ме? Точно както Хъмфри Богарт помогна
на Джими Кагни в "Бурни години". Помните ли?
Разбира се. Да.
- Помниш ли?
Както братлето каза: "В бизнеса сме!"
И ще правим черни филми с черни актьори. Нали? Да!
Макс и Джеймс, носи се слух, че до скоро
отношенията ви са били доста обтегнати.
Ще коментирате ли?
- И двамата с Джими вярваме,
че няма нищо по-мимолетно от враждата в шоубизнеса.
Не вярвайте на слухове. Макс Барбър ми е като пра-прадядо.
Мил стар човек.
- Добре, господа.
Благодаря ви и ви желая успех довечера.
Благодаря.
- Благодаря.
Какво беше това с прадядото?
- Какво беше това с Джими?
И не наричай "Рай" "твой филм", защото не е.
Нека за удобство го наричаме "наш"?
- Не е "наш". Още не съм подписал.
Макс, престани.
- Виж сега...
Макс, стига! Нашият филм е.
- Добре, добре.
Дюк Монтана, какво е чувството да се завърнеш?
О, не знам. Май е страхотно, щом всички дойдоха да ме видят.
Поздравления. Желаем ти успех тази вечер.
Дюк, хайде, ще изпуснеш момента.
- Идвай.
Сега идвам, партньоре.
- Дюк.
Какво става? Това е твоята вечер.
Не се чувствам добре в навалиците.
По-добре ми е в широките открити пространства.
Нужен си. Хайде!
Г-н Барбър, не мога да го направя.
Хей... благодаря ви, че се опитахте да ме убиете.
Благодаря, че не умря.
Да.
Дано откриеш това, което търсиш.
Бес вкъщи ли е?
"Мирикъл Моушън Пикчърс",
студиото, което създаде "Крави от отвъдното",
"Голямата стъпка ми е гадже", "Хакенсак – жестокости с духалка",
и вечната класика "Човекът-тарантула",
представя новия си филм, който ще разчупи границите на киното.
Сестрите от "Вечната скръб" приемат обетите си много насериозно.
Мамка му!
Майко Божия! Много сте секси.
Кажете си молитвата.
"Монахини-убийци".
Те разчистват улиците по свой специален начин.
Тези ще ги дарим на сиропиталището.
- Децата ще се радват.
"Монахини-убийци".
Монахини с дяволски лоши навици.
Разкарай тези ченгета.
Веднага.
Те имат мисия.
Стоката е добра, хлапе. Наслаждавай се.
Продаваш дрога на малолетни?
Хей, аз съм... католик.
- Ние също.
Те са безкомпромисни и жестоки. "Монахини-убийци".
превод СТЕФАН ТАСЕВ
субтитри НИКЧО