Maurice (1987) Свали субтитрите
по романа на Е.М.Фостър
Джеймс Уилби
Хю Грант
Рупърт Грейвс
Благодаря ти.
Хол,
ела тук, моля.
Да, сър?
- Хайде.
Haправиха ли ти добро изпращане?
Да, сър. Благодаря, сър. Г-н Абрахамс ми даде снимка:
"Светлината на света".
Момчетата ми подариха комплект от Гватемала.
За два долара!
Онзи с папагала върху колоната.
Вижте, сър.
O, великолепно, великолепно.
А на сбогуване какво ти каза г-н Абрахамс?
Предполагам ти е напомнил, че си окаян грешник.
Господин Абрахамс каза никога да не правя неща,
които бих се срамувал да направя пред майка си.
Каза също, че следващото ми училище много повече ще прилича на света.
Така ли каза?
И как изглежда светът, някакви предположения?
Нямам представа, сър. Още съм момче.
Хол, имаш ли... по-големи братя?
Не, сър. Само Кити и Ейда.
Но те са мои сестри, сър.
Някакви чичовци?
- Не, сър.
Само д-р Бари, който е познавал баща ми, преди да почине.
Всъщност, ти не познаваш много уважавани джентълмени?
Не познавам, сър.
Mама държи кочияш и Джордж, който отговаря за градината.
Но вие имате предвид истински джентълмени.
Хол, нека си представим за няколко минути, че съм ти баща
и говоря от негово име.
Това са думи, които няма как да чуеш от майка си.
Виж сега, да кажем,
че на тялото ти
му предстои да изживее големи промени.
Физически промени.
Господин Абрахамс вече ви е обяснил, че в началото
Бог е създал мъжа и жената,
за да може земята да се насели обилно.
Да, сър. Сър,...
какви промени?
Виж, Хол, имам предвид...
свещеното тайнство на пола,
тайнството на зачатието,
свързването между мъжа и неговата съпруга,
Репродуцирането, така да се каже,
на всички живи твари.
Един ден ще откриеш,
че твоят "membrum virilis",
идва от латински, където "vir"...
- "Vir" значи "мъж", сър.
Браво! Много добре. Виж сега,
може би ще е по-лесно, ако...
Tова, това как да го наречем,... Tова нещо.
Ето. Първо ще започне
да се развива и уголемява.
Разбираш ли?
И когато това се случи,
мъжът ляга много, много близко до жена си
и поставя своя "membrum virilis"
в нейната "vagina".
Ето!
След това, в определеното време тя ще му роди детенце.
Seminiferous tubules
labia major and minor, ducts
vulva.
Това, Хол,... това всъщност е същината на живота.
Чудодейното ни божествено предназначение.
Твоето тяло е негов храм.
Никога, никога не замърсявай този храм.
И когато,... когато един ден, аз съм сигурен,
че ти ще се влюбиш и ще се ожениш, тогава ти ще откриеш,
че да обслужваш и закриляш една жена,
и да имаш деца от нея
е най-великото благо на този свят.
Да, сър.
И също така никога, никога не споменавай на майка си
или, или... на която и да е друга дама за нашия разговор.
И когато в следващото ти училище момчетата повдигнат този въпрос,
ти просто им затвори устите. Кажи им, че си наясно.
Аз мисля, че няма да се оженя.
Какво?
Обещавам ти, че точно след 10 години
ще поканя теб и твоята съпруга да гостувате на моето семейство.
Харесва ли ти предложението?
- O, сър.
Договорихме се, нали?
O, Господи, онази грешна рисунка върху пясъка!
Не се притеснявайте, сър. Приливът вече я е изличил.
O, да, прииждащата вълна...
...Моля се на Господ да е прав!
За Бога!
Ела, Виктория, ела.
режисьор ДЖЕЙМС АЙВЪРИ
Есенен семестър, 1909 година, Кеймбридж
Вагнер е пълен боклук. Дебели жени с рога по главите
хриптят във височините на музикалната стълбица,
за да ни споделят колко са щастливи да умрат.
Кошмарна какафония. И е направо нездравословна.
Но музиката винаги възпява смъртта. Така е открай време.
Според мен, той просто ни провокира.
Продължавай, Ризли. Просветли ни докрай.
Висшият разум не се нуждае от просветление.
Музиката е най-великото изкуство.
Тя няма нужда от изобразяване
или овеществяване.
Ето защо, от всички изкуства тя е най-близко до смъртта.
Но без съмнение Вагнер е нездравословен.
Той основно изразява, нека го наречем, състоянието на нещата.
Вземете си от картофите, Хол. Не се правете на благовъзпитан.
Аз пък не понасям музиката,
както и концертните зали и не считам себе си за по-висш.
Така ли? Аз пък се считам.
- Стига, Чапман. И ти ядеш.
Нима лорд Ризли не се нуждае от храна?
Страхувам се, че го раздразних с несъстоятелния си брътвеж.
Не намирам думи за отговор.
Защо не опиташ с мълчание.
С мълчание? Ужас!
Това трябва да е лудост!
Това, което правиш, е много по-важно от това, което говориш.
Делата ни са много по-съществени от думите.
Каква е разликата? Думите са дела.
Нима се опитвате да кажете, че този няколкоминутен разговор
в апартамента на декана няма да остави следа във вас?
Например, ще забравите ли срещата си с мен?
Смесваш нещата, подменяш това, което е важно,
с онова, което е впечатляващо.
Несъмнено Чапман и Хол ще запомнят за цял живот срещата си с теб.
Естествено, заради разговора, който водим.
Но ще забравят, че са били ангажирани с яденето на котлет.
Но котлетът, макар и малко, е допринесъл за тяхното благо. Ти не си.
Искам да кажа, че котлетът едва ли ще повлияе на тяхното подсъзнание.
Докато моите думи ще измоделират съзнателния им живот.
Ето защо и аз съм с не по-малко значение от котлета,
но категорично по-впечатляващ.
Вашият декан се е задълбал върху заблудите на християнските
самоограничения. Според него само безразсъдната вяра е от значение
и затова ежедневно подсилва супата си с приспивателни.
O, Ризли, млъкни по-добре.
Според мен човек с подобни мисли трябва да има
достатъчната добрина да ги запази за себе си.
Не, не, не, точно обратното. Тогава човек трябва да говори, говори.
Защото само говорейки, ние сме способни да постигнем върха.
В противен случай винаги ще оставаме в сянката му.
Уверен съм, Хол, че ще се съгласите с това.
Почакайте.
Нетърпелив съм да чуя и други ваши интересни наблюдения
за връзката между дела и думи.
Апартаментът ми е в Тринити.
А също така съм сформирал и малък клуб, чийто членове
без съмнение ще се заинтересуват от вас, доколкото ги познавам.
Не е необходимо да сте в комплект с любимеца си.
Виж го ти,...
Не възнамеряваш да отидеш, нали?
Благопожелания, Ризли!
дано да не сте разочарован в очакванията си.
Ризли -
Вие, ъ-ъ, вие - надявам се не сте разочарован.
Благопожелания.
- Виж го само!
Влизай.
- Здравейте.
Вие сте Даръм, нали?
- Да.
Търсех Ризли. Да знаете къде е?
Дебатира на съвета.
А аз тъкмо крадях една от "патетичните" му симфонии.
Трябва ми един Чайковски, но не мога да намеря третата част
ако изобщо е тук, в което вече се съмнявам.
Федърсхей има пианола.
Знам. Апартаментът му е точно над моя.
В такъв случай ще се приберем заедно. Значи живееш в колежа?
Започнах втори курс.
- Аз съм трети.
Всъщност, виждал съм те. Казваш се Хол, нали?
Щом Ризли няма да се прибира, аз по-добре да си тръгвам.
Не знаех, че познаваш Ризли.
Опасна личност.
Една част от него криволичи по тъмни пътеки.
Харесваш ли тази музика?
- Боя се, че да.
Както казват: чиста глътка от мътен извор.
Бих предпочел един хубав валс.
Всъщност и аз.
Благодаря. Лека нощ.
- Лека нощ, сър.
Хол.
Намерил си третата част!
- По-добре да бях тръгнал с теб.
Дай да ти помогна.
- Няма нужда. Ще се оправя.
Лека нощ.
- Лека нощ, сър.
Давай.
Шапката.
Tова си е същинска лудост!
Хол.
Взехте й здравето.
Едва ли има техника по-издръжлива от тази тук.
Пусни го пак. Ако Федърсхей не възразява.
Не, не можем да го пуснем отново. Това е само една част.
Трябва да стигнем до края.
Федърсхей, ще изям една от ябълките ти.
Софокъл ли четеш?
Съсредоточи се върху характерите, не върху стила.
Така ще ти хареса повече.
Прекалено бързо, Хол.
Забави малко.
Ето. Иначе ще задере.
Tази част не е толкова динамична?
Не е.
Пролетен семестър, 1910 година.
Ужасна ваканция! Искаше ми се да ти пиша за нея!
Майка ми откачи, когато разбра, че няма да взема причастие на Коледа.
Все пак съм неортодоксален, а не християнин.
Очакваха да дам обяснения,
но нещата не са така прости.
Хол, ела долу в артелната!
Здрасти, Даръм. Предлагат да пием по чаша бяло вино за Коледа.
Като награда за добро поведение. Идваш ли?
Съжалявам, Чапман. Не мога в момента.
Обсъждаме разни неща.
- O, разбирам.
Извинявайте. Тогава можем да се видим по-късно.
Отдавна ли познаваш Чапман?
От пет години. Още от училище.
Ще ми дадеш ли една цигара?
Добре, ти също имаш родителско тяло и сестри.
Докато изпускаха парата си мислех какво би направил ти на мое място?
Майка ми никога не е роптала срещу каквото и да е.
Защото никога не си правил неща, които тя не би одобрила.
И никога няма да направиш.
Отвратен съм от моята.
Презирам нрава й!
Ето, споделих ти неща, които не съм казвал никому.
Няма да кажа.
- Разкажи ми за вашите.
Нищо особено. Просто се спогаждаме.
Щастливи копелета!
- Провалена ваканция, а?
Да, абсолютно провалена. Ад и мизерия!
Ама наистина ме заболя!
Ад и мизерия, а?
- Хол, какво пра...
Не! Не, Хол, стига!
Моля те. Трябва да вървя. Не прави глупости!
Трябва да вървя! Имам лекция!
- Ами тогава пак ще закъснееш!
Не мога.
Изобщо не съм без мозък.
Нищо, че ти приличам на такъв.
"Във всяко човешко същество
"при определени обстоятелства
"може да се открие идеалното създание.
"И няма как да бъде
"другояче... за създанието,
"наречено "човек".
"Душата... неизбежно се изпълва
"с доволство, когато се взре
"в красотата на възлюбеното същество,
"което тя оглежда...
"и отглежда... в себе си."
Федърсхей, продължете моля.
"Когато възлюбеният се отпусне
"и започне да се забавлява,
"и разговаря в негово
"... присъствие".
- "Присъствие".
"Когато между тях възникне
"интимност
"и обичаният дозрее до
"идеята за близост
"със своя приятел,
"тогава те започват да се докосват
"при спортни упражнения или по друг повод.
"Влечението, което Зевс е изпитвал към Ганимед,
"се нарича "поток на копнежа".
Да оставим без коментар невъобразимия порок на гърците.
A, да, сър.
"Той,... той също изживяваше взаимна любов,
"отражение на любовта, която и самият той пораждаше,
"но предпочиташе да мисли за нея като приятелство, а не любов.
"Макар че също като любовника си
"и той изпитваше желание да го гледа,
докосва и целува."
"Невъобразимия порок на гърците"?
Човешко лицемерие! Заслужава всички да му обърнат гръб.
Хайде, стига!
- Заради буквоядната си ерудиция
клетият декан е способен да проумее единствено физическия аспект.
Категорично не съм съгласен с него.
- Нали го виждаш: студен като риба?
Млъквай, Ризли! Опитвам се да бъда сериозен, с което искам
да кажа, че ако пренебрегнеш мъжката физическа любов, също както
и красотата в порива на желанието за познание, ако прескочиш
всичко това, то ще прескочиш и същината на гръцкото общество.
Все едно невежественият ни декан да прескочи "Симпозиума".
Ти чел ли си го, Хол?
- Не, мисля, че пропускаш същината.
Човек трябва да спазва известно благоприличие.
Не, не трябва. Не и когато става въпрос за пълни глупости.
Tипично за теб.
- Западната цивилизация се крепи
върху християнските доктрини, а не върху прозренията на Платон.
Доктрините на християнството могат да се интерпретират различно.
Знаете за какво говоря: спасението, Светата Троица
Три в едно,
едно в три -
туй земята ни върти.
Чуй, додето...
Майната му на християнството с неговите доктрини!
Няма начин да се докажат, но те значат много за милиони по света.
Хол.
Tова е радушно посрещане!
- Бяхме се разбрали за шест!
Изкара ме от службата.
Не мога да те разбера.
Баща ти редовно ходеше на църква.
- Не можеш го разбра, мамо.
Така съм устроен. Спорът е безсмислен.
Даръм, не мога да те позная!
Пък и аз не съм баща си.
- Мори!
Думи нямам!
- Прав е, мамо. Хайде да вървим.
Кити, нещата, за които говорим, не търпят подобно отношение
и на всичкото отгоре си в грешка по въпроса!
Мори е живо копие на баща си.
Казва го и д-р Бари.
Но и д-р Бари не ходи на църква!
Доктор Бари е най-умният мъж, също както и г-жа Бари.
Представяш ли си госпожа Бари за майка.
Летен семестър, 1910 година.
Добре ли изкара?
Добре ли ти беше?
Не.
Писа, че си добре.
Хол!
- Влизайте!
Искаме чай! Жадни сме! Здрасти, Даръм.
Страхотен мач! Ние сме шампиони!
Направихме ги смешни!
- Вратарят беше невероятен!
Хол, нямаш ли "Дарджилинг"? Не ми се пият китайски боклуци.
Невероятен мач! Най-добрият досега.
Ако не бяха двамата самоотвержени кетчъри при трета врата,
направо бяхме загазили.
- Фасулска работа!
Хол. Хол.
Даръм. Къде изчезна?
- Зная, че си прочел онези книги.
Какво имаш предвид?
- Зная, че всичко ти е ясно.
Кое да ми е ясно?
- Че те обичам.
Не говори глупости!
Даръм? Даръм, върни се!
Хайде, приятел.
Можем да го направим тук.
Клайв, страшно си упорит.
Нямаш представа колко е трудно, когато мислите ти са в безпорядък.
Стига глупости, Хол! За мен е болезнено да оставам насаме с теб.
Искам да обсъдим...
- Не започвай отново! Всичко свърши.
Целият горя.
По-добре излез. Това е просто погнуса.
Не си направил нищо, от което да се срамуваш.
Пък и едва ли си наясно какво значи да изгориш.
Считах го за най-страшния грях.
Поставях го извън всякакви граници.
Виж, от началото до края ти беше повече от изряден.
Толкова изряден, че се припознах в твоето приятелство,
взех го за... нещо друго.
Извинявай, че те обидих.
Даръм, обичам те... по мой си начин.
Глупости! Както сам каза. Лека нощ.
Обичам те. И мисля, че винаги съм те обичал.
Виж,
само добродушно и заблудено създание като теб би тръгнало да ме утешава,
но всяко нещо си има граници.
Благодарен съм, че се случи точно ти -
всеки друг би докладвал на декана или в полицията.
Майната ти, Даръм.
Морис.
Обичам те!
- Обичам те!
Хол!
Деканът!
- Господи!
Не сте ли на лекции?
- Успах се!
Хол! Спрете, когато говоря с вас!
Осъзнаваш ли,
осъзнаваш ли, че
щях да съм проспал половината си живот,
ако в благоприличието си ми бе обърнал гръб?
Но защо аз?
Може би се разбудихме взаимно.
Не.
- Не можеш ли да ме целунеш?
Мисля си,... мисля си, че това ще ни погуби -
мисля, че ще ни погуби!
Ще развали всичко!
Цялата тази хармония.
Тяло,...
мисъл, душа.
Дали жените изобщо могат да си го представят?
Но ти си наясно.
Защо не спряхте, когато ви говорех?
Вчера напуснахте службата, пропуснали сте четири лекции,
включително и моя час по превод.
Да не говорим, че това не се случва за първи път.
И също така, смяташ ли, че имаше нужда от нахалното ти поведение?
Много добре. Свободен си.
Можеш да хванеш влака в 12:00.
Да знаеш, че няма да допусна възвръщането ти в колежа
през октомври, докато не прочета извинително писмо от теб.
Ако ме беше видял с момиче, Корнуолис нямаше да обели и дума.
Всички бягат от лекции.
В това няма нищо нередно.
И няма да се призная за виновен.
- Какво ще правиш?
Ще изляза на борсата, както някога е направил баща ми.
Не ми трябват скапаните им дипломи!
Ще дойдеш ли в Пендърслей?
Довиждане!
Не си очаквал точно това, нали?
Доктор Бари, едва ли някой го е очаквал.
През последните дни някак си приех мисълта, че е крайно време
отново мъжка ръка да оглави домакинството.
Всяко зло за добро. Пък и за
какво ти е диплома? Безсмислена е за човек от средната класа?
Искам да кажа, че няма да ставаш адвокат или преподавател...
пък и ти не си,... не си някакъв провинциален благородник.
Това си е чиста загуба на време. Ти си градско момче.
И си в правото си да обиждаш декана.
Всъщност той ме обиди.
Държа се с мен като с ученик.
Виж сега, майка ти е безсилна да те разбере.
Единствено се притеснява защо не искаш да се извиниш.
Според мен, подобни неща се изглаждат от само себе си.
Разбирам, попаднал си в среда,
която не ти понася, и съвсем
резонно си се поддал на първия порив за свобода.
Какво искаш да кажеш?
- Не съм ли ясен?
Извинението би трябвало да е в природата на всеки джентълмен,
попаднал в положението, в което си бил поставен.
Мисля, че е време за промяна.
- Не смей да оскърбяваш майка си!
Трябва да те линчуват, Морис!
Перчиш се като пуяк наоколо, вместо да й поискаш прошка.
Жената дойде при мен със сълзи на очи и ме помоли да ти говоря.
Но...
- Замълчете, сър! Нито дума!
Ти си позор за аристокрацията!
Аз съм разочарован и отвратен от теб!
Мори, съкровище, всички очакваме да се завърнеш в университета.
Мамо, спри да плачеш! Така само му придаваш важност!
Той ще се извини на декана, когато спрат да му го искат.
Не, Кити, няма!
- Не виждам защо.
Малките момиченца не разбират от големи дела.
По-наясно съм с големите дела, от момченцата, които се мислят за мъже!
Имението "Пендърслей Парк", 1910 година.
Госпожо Шипшанкс.
- О, колко похвално!
Много благодаря! Скегс! Оливия!
Уоли, скъпа!
- Всички трябва да са в краката ти,
не мислиш ли така? Всъщност много приятно си побъбрихме с г-н Хол.
А Клайв е истински красавец!
- Mамо, представям ти Морис Хол.
Добре дошли в Пендърлей Парк, г-н Хол!
- Очарован съм!
Уоли!
- Толкова се радвам да те видя.
Оставяй ги тия! Идвай тука!
Между другото, ако майка ми или сестра ми поискат да те включат
утре в някое тяхно мероприятие, не се безпокой,
ако искаш приемай, но иначе са предупредени, че утре сме на езда.
Това си им е в кръвта.
- Не си нося бричове за езда.
В такъв случай няма начин да бъдем заедно.
Не се стягай!
Вие сигурно сте г-н Хол?
Аз съм Пипа Даръм, сестрата на Клайв.
Да, той...
- Може ли да ви представя г-н Ландън?
Приятно ми е! Арчи Ландън.
- Приятно ми е?
Аз съм щастливецът, който ще се жени за нея.
Набирам доброволци за утрешната агитация! Данъчната реформа!
Не притеснявай човека!
- Интересувате ли се?
Бих бил щастлив.
- Ето, мамо.
Един надежден кандидат!
Пипа, скъпа, дали г-н Хол знае в коя стая ще бъде настанен?
Синята, мамо.
- Синята? Горкичкият!
Онази с пушещата камина. Симкокс!
Откъде се появи?
- През детската.
Затова беше настанен в тази мизерия.
Влез!
Максимално се постарах да постигна училищната атмосфера.
Макар че гледката си я бива!
Ето! През прозореца можеш да отстрелваш зайци.
Толкова се радвам да бъда тук!
Това място повече никога няма да е същото.
Любов за последен път!
- Желаете ли нещо друго, сър?
Не, благодаря, мили, това е всичко.
Сами двамата под покривното пространство!
На човек не му трябва нищо друго, освен малко храна, разбира се!
Оставям те да разопаковаш. Ще се видим за вечеря.
Надявам се да си намерите достатъчно развлечения, г-н Хол.
Облякохме се и слязохме надолу, където с почуда открихме,
че водата се плискаше в основата на стълбата,
a всички сервитьори бяха обули зелени рибарски ботуши.
Представяте ли си гледката?
O, да, точно така.
Къщата е негова. Не ви ли е казал?
Не сме говорили.
- Да, негова е.
Това бе последната воля на съпруга ми.
Аз трябва да се преместя, в момента, когато се ожени.
Още една година в Кеймбридж не е необходима за селянче като Клайв.
Час по-скоро трябва да ce установи тук, в провинцията.
Имаме планове за неговото бъдеще.
Някой трябва да се заеме с наемателите. Ще има и задължения
като съдебен магистрат, освен ако не избухне война.
Тогава ще гради политическа кариера.
По-добре да попътува вместо тази четвърта година.
Трябва да посети Америка и по възможност колониите.
Говорил ми е за това. Предложи ми да тръгнем заедно.
Имам ви доверие, г-н Хол, но в никакъв случай Гърция!
Там се ходи за удоволствие. Разубедете го за Гърция.
Аз самият предпочитам Америка.
Естествено, всеки разумен човек я предпочита.
Пипа твърди, че пише стихове.
Вие чели ли сте ги?
Господин Хол, има ли си някого?
Някоя... госпожица?
Пипа е сигурна в това.
По-добре попитайте него.
Името си ли чух, г-н Хол?
По дяволите, заключено е!
Къщичката на духовете. Построил я е дядото на моя дядо.
Когато бяхме малки, държах
Пипа вътре цял един ден.
Ашби се е качил с осем пункта. 3.78; 4.38.
Как върви "Баркли Пъркинс"?
Дългове - едно. 87.90.
Приключва стагнацията с газта.
Как са "Алианс" и "Дъблин"?
"Алианс" и "Дъблин"?
Потребителски заявки?
- Става.
Надявам се, скъпа г-жо Хол, че когато Клайв приключи и благополучно,
нека се молим на небето, премине годишните си изпити,
Ейда би се съгласила да ни погостува в Пендърслей?
Категорична съм, че синът ми отлично се забавлява
в компанията на вашето семейство.
Ейда е толкова привлекателна и добре възпитана госпожица.
За момента Клайв счита почивните си дни за неприкосновени,
но съм убедена, че така ще успеем да го примамим да се завърне вкъщи.
Написах писмо на г-жа Хол.
Поканих Ейда да ни погостува.
- Ейда?
Това не е ли момичето, което ще получи голямо наследство от дядо си?
Великолепна партия за моя кръщелник!
Смятате ли? А може би Клайв още не иска да се жени?
Ще бъдете ли любезен да го занесете до пощата, ъ... как ви е името?
Скадър, госпожо.
Най-сетне в малката ни къща отново е уютно, г-жо Даръм,
тъй като Морис се завърна след дългото си отсъствие.
Всяка сутрин закусва обилно преди да хване влака в 8:36.
Връща се в 4:59 и веднага подхваща търговския закон.
Под благотворното влияние на вашия син той се разви
като много по-положителна личност, отколкото сме очаквали.
Няма как да не му завиждаш за времето прекарано с Клайв в Лондон.
Надявам се, че Клайв също е честит в лондонския си дом,
който предполагам е не по-малко уютен от Пендърслей Парк?
Признавам си, че с любопитство бих се запознала с лондонската
им компания, чийто снимки достигат до затънтения Алфристон Гардън
благодарение на илюстрованите ежедневници.
Обърнете внимание върху крайчетата на мустаците му.
Може ли една от вашите цигари?
Кажете ми, можете ли да си го представите без мустаци?
Не, би било отблъскващо.
- Благодаря, Клайв.
Вие, гвардейците, би трябвало да сте толкова стройни,
че с лекота да задържате монети с крака.
С глезените, прасците, колената, бедрата...
Където поискаш, красавице!
- Да видим първо.
Срещу цената на бирата ти, става ли?
Няма да успее!
- Върни на човека дребните!
Една тук.
Бях добро момче от село,...
И тук.
- ...на кралицата се хвърлих смело...
Още една тук.
- ...и доказах й на дело.
Последната!
- Винаги печели!
Горкото сладурче!
Е, господа, чий ред е сега?
Арестувайте го!
- Тръгвай!
Ела тук!
Влизай вътре!
Бихте ли ми подали шапката?
"Виконт Ризли обвинен за неморално поведение"
Казаха ми, че ако се призная за виновен, няма да има публичност.
Какво да направя!?
Разбери ме правилно, ако свидетелствам в твоя полза,
моментално се превръщам в жива мишена за някой обществен обвинител.
Разбирам.
И съм на ясно, че всякаква връзка между нас би те компрометирала.
Пределно съм наясно.
Лека нощ, Клайв.
- Лека нощ.
Морис.
- Къде изчезна, за Бога?
Извинете.
Благодаря.
Къде се изгуби?
Добре ли си?
Клайв?
- Да, Морис, добре съм.
Не се дръж с мен като с малко дете.
Подсъдимият е човек с обществено положение,
който се явява пример за
осъдителната поквара на морално разложените низши слоеве.
Човек със завидни научни познания,
той лековерно се е поддал
на животинските страсти на един интелектуално незрял субект.
Лорд Ризли, вината ви бе категорично доказана пред този съд.
Както без съмнение сте наясно
разполагам с абсолютните правомощия да ви изпратя на каторга,
но
предвид обещаващата ви политическа кариера,
която бе прекъсната от вашия позор и като се вземе предвид
общественото ви положение, което вече загубихте,
готов съм да проявя снизходителност
и да ви осъдя на шест месеца
затвор с трудова повинност!
Тишина!
Доволен съм, че цял живот ще плащате за провинението си!
Отведете го!
Всички да станат!
Остроумен... Поет.
Отлично възпитан!
- Не само отлично възпитан,
а вече и дипломиран законодател!
Дипломиран законодател!
- Клайв Даръм, изкуствовед!
За Клайв Даръм, нашия почетен приятел.
Дипломиран адвокат!
Г-н Даръм.
- За най-прекрасната вечер.
Хайде, Клайв. Реч, искаме реч!
За семейство Даръм от Пендърслей Парк.
Искам да кажа, че ще припадна.
Г-н Даръм!
- Мори! Бързо!
Клайв!
Донесете възглавница! Кити, възглавница!
Ейда, бренди!
Мамо!
- Какво?
Повейте му!
- Мори, какво му е?
Не, не, вейте му, вейте му!
Всичко е наред. Глупаво...
Добре... добре съм...
Аз съм...
Не, не си! Морис ще те пренесе.
Скъпи!
Господин Даръм.
Господин Даръм, моля ви прегърнете Мори.
Хайде, човече, ставай!
- Tочно така.
Хайде.
Сложи си ръката на рамото ми.
Извинявай.
- Доктор. Някой да се обади!
Извинявай, Мори. Колко съм жалък!
Внимавай, Мори, горещо е.
Mамо, не казвай на другите, че целунах Даръм.
Hяма да му е приятно!
Разбира се, че няма.
Бях притеснен и го направих, без да се замислям.
Знаеш, че сме големи приятели. Почти като братя.
Мамо, докторът е тук.
Къде да сложа грейката?
Не е необходимо да правиш всичко това.
Да чистиш екскрементите ми.
Няма проблем. И не го казвам, за да те успокоя.
Готов съм да се грижа за теб цяла нощ.
Макар че лекарят вече е тук.
И ще ме види в този вид.
Надявам се.
Здравей, Джоуит. Извинявай за късния час.
Но не издържах, приятелю.
Той,... той припадна на вечеря
и оттогава не е спрял да плаче.
Да се е преуморявал?
Да. A сега разправя, че иска да ходи в Гърция.
Защо да не отиде? Сега ще изясним всичко.
Кажи на сестрите си да не влизат тук.
Няма - аз се грижа за него.
- Ще се справиш ли?
Госпожица Кити вече се обади за медицинска сестра.
Кому е притрябвало това бързане?
Надявам се една сестра да го разведри.
Можем да се справим сами. Аз ще се грижа за него.
но бебе не можете да направите.
Не ви разбрах?
Май трябва да повикаме сестрата.
Правилно.
Това, което тя... може, аз не бих могъл.
Да замине за Пендърслей?
- Да.
Мамо, та той едва стои на краката си. Какво казва Джоуит за това?
Според него би могъл...
- Задръж го вкъщи!
Ще хвана влака в 13:40. Все някой трябва да ви вразуми. Дочуване. Какво?
Да изпратя ли колата?
- Не, ще взема такси от гарата.
Колко ви дължа?
- Четири пенса, господине.
Благодаря ви. Много ви благодаря за любезността.
Надявам се скоро да оздравеете.
Гостуването му бе така приятно, нали, мамо?
На какво си играеш, Клайв? Все още си болен, за да пътуваш.
Не мога да продължавам да бъда такъв товар за семейството ти, Морис.
Не говори глупости.
Толкова добри приятели. Направо като роднини.
Мамо! Мамо, качвай се.
Довиждане, г-жо Даръм.
- Много ви благодаря.
Довиждане, г-жо Даръм. Кажете на шофьора да внимава.
Довиждане.
Довиждане. И не забравяйте разтривките му!
И хумата също!
Ще кажа на готвача.
Лоши работи с граф Ризли, сър.
A също и със секретаря на парламента.
Четох, че също бил в Кеймбридж.
Като вас, сър.
Да не съм чул повече и думичка по този въпрос,
докато продължавате да работите тук!
1912 година, пролетта.
Вече съм дипломиран правист -
крайно време е да се заявя в обществото.
Макар че на кого ли съм му притрябвал?
На държавата, според майка ви.
Разговарях с много хора и със сигурност мога да кажа,
че хората нямат нужда от нас
или от който и да е друг. Единствено искат уютен дом.
Но общественото благополучие би трябвало да подсигури уютен дом.
Подсигурява или "би трябвало"?
- Няма разлика.
Между "подсигурява" и "би трябвало да подсигури" има известна разлика.
Говорите така сякаш Гърция е най-безсмисленото място, г-н Хол.
Няма спор по въпроса.
Натрупана купчина от безчувствени камъни.
Ще разберем дали е така, когато вие заминете, г-н Даръм.
За ваше здраве! Пия за здравето на всички дами!
Наздраве, Морис! За дамите!
За дамите!
За дамите!
"Скъпи Клайв,
"не даваш вест за себе си, затова ще разкажа за мен.
"Подложил съм се на спартански режим.
"Средите, както и почивните дни, прекарвам сред най-мрачните
"кътчета на Бърмондси, обучавайки синовете на докерите.
"Всичко това е безкрайно далеч от градските ни удоволствия.
"Заел съм се да ги посветя в изтънченото изкуство на бокса.
"Самият аз често се боксирам.
"И трябва да призная по-успешно отколкото с теб в Уигмор Хол.
"Останалите вечери прекарвам в четене по списъка, който ми даде.
"Клайв, тревожа се, защо не се обаждаш.
"Не мога да спя от притеснение
"че отново си се разболял.
"Нямам търпение да се видим по-скоро.
"Телефонирай, когато пристигнеш в Доувър.
"Няма да ти казвам колко много ми липсваш."
Господин Даръм! Тази вечер Морис отсъства.
И къде се е запилял?
- Не питайте мен.
Колкото и да ви изглежда невероятно знаем по-малко за него, отколкото,
когато бяхте тук за последен път. Пази всичко в тайна.
Мамо, Ейда, господин Даръм се е върнал от Гърция!
Е, как изглежда Гърция?
Ами, страхувам се, разочароващо. Изобщо не е това, което очаквах.
Защо не се обадихте? Имаме само пай. Няма да можем да ви поднесем
истинска английска вечеря.
- Не се безпокойте. Само минавам.
Но, г-н Даръм, длъжен сте да останете. Толкова ни липсвахте!
Морис каза, че сте се върнали още преди седмица, а не се обадихте!
Бихме могли да се упражняваме с вас. Завършихме медицински
курсове и ни трябва жертва за обинтоване.
Идеята беше на д-р Бари. Според него скоро ще има война.
Звучите също като Морис. Гласовете ви така си приличат.
Защото съм пресипнала.
- Напротив, гласовете ви си приличат.
И носовете също. Приличате си и по начин на говорене. И двамата
ратувате за здрав дух в здраво тяло, докато Кити е по-разсъдлива.
Tова наистина заболя!
Но това е косата ми.
Много добре, Кити. Благодаря.
Направо са страхотни! И се чувствам по-добре.
Приятно е да си отново в Англия!
- Гърция не ти ли хареса?
Беше ужасно.
- Морис твърдеше, че ще ти хареса.
Морис нищо не разбира.
Щастлива съм, че се върна.
Морис се прибра.
Клайв.
Я махай всичко това, Клайв. Защо си им позволил?
Изглеждаш страхотно.
Страхотно! Ела да пием по едно!
Ще те размотая. Не вие, момичета.
Защо не отговаряше на писмата ми?
Не ме ли обичаш повече?
До оставим чувствата за утре.
Спокойно. Нека пийнем.
Морис, не искам да бъда груб!
Но аз искам и ще бъда!
Защо не ми писа? Защо си толкова потаен?
Исках да си изясня нещата, а това не можеше да се случи в писмо.
Имаме някакви тайни или дори нещо по-лошо?
Тогава да поговорим!
- Не, благодаря.
Думи, думи, думи. Най-добрият начин за премълчаване,
както често ни се случва напоследък.
През изминалия месец и половина постоянно мислих за това.
Ние двамата ще трябва да се променим.
Може ли леопардът да смени петната си?
Клайв, оплиташ се в думите!
Изплюй камъчето!
Вярно в последно време се щадяхме един друг.
Но и няма на кой друг да се довериш.
Ние сме престъпници!
И всичко това ще ни бъде отнето, когато хората научат.
Точно така.
Продължавайки така, рискуваме всичко, което имаме.
Кариера, семейство, положение в обществото!
Глупости! Изобщо не ми пука за моето положение!
Без тебе животът ми щеше ли да има смисъл?
Рискувах всичко и се радвам, защото ти си единственото,
което не искам да изгубя!
Само с теб се чувствам щастлив!
Има и други начини човек да се чувства щастлив.
Бихме могли... бихме могли да опитаме малко и от тях.
Не и аз.
- Морис, помисли само колко
по-лесен е животът за всички онези, на които не им се налага
подобна,... подобна конспирация.
Да не можеш никога да говориш за човека, когото обичаш!
И всичката тази прислуга, която си мисли разни работи!
И постоянно да те питат кога ще се ожениш, и всяка превзета дама
да те окайва, защото семейството ти е толкова отчаяно!
Решил си да се жениш, така ли?
Ти си влюбен в някое момиче? Коя е тя?
Никоя.
Но не смяташ ли, че би било чудесно, ако имаше някоя,
за която да мисля по същия начин, както мисля за теб?
Но ние се обичаме,... a сега...
- За Бога, Морис,
би ли млъкнал за малко!
Ако можех да обичам някого,
това със сигурност щеше да бъде някое мило момиче,
като Ейда, например.
- Ейда?
Просто ти я дадох за пример.
- Та ти почти не я познаваш!
Не говори глупости! Опитай се да разбереш!
Трябва да се променим.
Страшно много те обичам,
повече, повече от всеки друг мъж, когото съм срещал.
Какво си говорихте с Ейда преди да се прибера?
Не чухте ли колата ми?
Защо Кити и мама ме посрещнаха, а вие с Ейда - не?
Не мога да допусна подобен разпит и то за сестра ти!
Просто млъкни и помисли, Морис!
- Ейда.
За какво ти е?
- Ейда!
Морис, не! Успокой се!
- Ейда, Ейда!
Не си го изкарвай на нея!
- Дай ми ключа!
Пусни ме! Морис, стига глупости!
Без да искам.
Боли ли те?
- Добре съм.
Какъв финал.
Какъв финал!
Морис?
Какво ще стане с мен сега?
Свършен съм!
- Морис?
Клайв, какво се е случило?
- Ейда!
Нищо. Всичко е наред.
Къде си разранил устната си?
Всичко е наред. Просто си играхме.
Морис?
Не прави глупости!
Всичко ще бъде наред!
Какво се е случило с теб?
Нищо.
- Напротив, очевидно е.
Можеш да си признаеш.
Говоря истината, Морис, нищо не се е случило.
Защо...
Какво ти каза той?
Нищо.
- Кой това?
Клайв. Hищо не ми каза.
"Клайв" така ли?
Какво общо имаш с г-н Даръм?
Отговаряй!
Искаш ли да знаеш... какво ми каза преди малко,
когато го обвиних,
че те е ухажвал зад гърбовете ни?
Какво?
- Затова и го ударих...
Не, Морис...
Каза, че ти... Каза, че ти си се хвърлила отгоре му
и си се опитала да го съблазниш.
- Не!
Оплака се, че си искала да се възползваш от него
и затова,... затова той няма да остане,
затова се прибира в града.
Ти, ти,... ти най-сетне трябва да си доволна,
защото успя да разбиеш приятелството ни.
Винаги си бил груб с нас!
Винаги...
Не съм виновен за това!
Не съм...
Стоп! Не забравяй да отстъпваш.
Tочно така.
Предградията, 1913 година.
Давай, върни му го, Лари.
Отговори му!
Много благородно, сър.
Няма да се намерят много джентълмени, готови да жертват съботите си.
Лека нощ, сър.
O, лека нощ, г-н Хол,... сър.
Деца, Клайв Даръм се сгодява. Колко мило от страна на майка му
да ни съобщи това.
- И коя е тя?
Лейди Ан Уудс. Ще ти го дам после да го прочетеш.
Срещнали се в Гърция.
"Лейди Ан Уудс, дъщеря на сър Х. Уудс."
Не, мамо, грешиш.
Госпожа Даръм е написала: "Нама да ви кажа коя е дамата."
и после предполага, че е Ан Уудс, дъщеря на сър Уудс.
Познаваш ли я, Морис?
O, да.
Г-н Чапмън, госпожице Хол.
- Благодаря.
Ейда.
Ейда, бях груб с теб след последната визита на Клайв.
Той,... той никога не е изричал нещата, които ти наговорих.
Никога не те е обвинявал.
Няма значение. Това не ме интересува.
Сега обичам Артур.
Чапмън е... добро момче.
Изглежда ми много забавно, когато двама влюбени се женят.
Бъдете щастливи.
Ало.
- Г-н Хол, моля.
Хол, за теб е.
"Северна Аржентина" пак се покачва.
С шест пункта.
- Ало.
Здравей, Морис.
Чу ли новината?
Да, но не си потвърдил официално.
- Наистина.
Сватбата е идния месец. Ще ни станеш ли шафер?
Желая ви щастие.
- Ан е до мен.
И тя иска да говори с теб.
Аз съм Ан Уудс.
- Казвам се Хол.
Морис Кристофър Хол.
Ан Клер Уилбрахам Уудс.
Но не знам какво да ви кажа.
Вие сте осмият приятел на Клайв, с когото разговарям тази сутрин.
Осмият?
- Да, осмият.
Давам ви отново Клайв. Дочуване.
Морис, Aн има в джоба си 100 лири. Би ли ги вложил в нещо?
Разбира се. Къде желаете?
- Където ти хрумне.
Но да не е по-малко от 4 процента.
- "Баркли Пъркинс".
Пивоварни и дестилация. При тях процентите са 5.
Или пък "Северна Аржентина". Скочиха на шест.
Инвестиция в недвижимост. Или пък...
- Последните ми харесват.
Много добре. Бихте ли изпратили чека?
Защо не дойдеш следващата седмица до Пендърслей?
По-добре лично, иначе нещата се объркват.
Страхувам се, че не мога. Хил също ще се жени.
Tака, че и тук си има търчане.
A после и Чапмън ще се жени за Ейда.
Ела през септември.
Но не през октомври, защото е точно преди изборите.
Ако дойдеш през септември, и ти ще участваш в крикет мача срещу селото.
Добре.
Обади се като наближи.
Добре. До скоро, Морис.
Дочуване.
Искам да кажа, че тук дори нямам кабинет.
Става въпрос за заболяване, което човек не си признава.
Готов съм да го споделя само с вас.
Малки тайни, така ли? Влизай, тогава...
Извинявай за момент, скъпа.
Ела насам.
Стига, стига, успокой се.
И не забравяй, че разговорът ни е строго професионален.
Нищо от това, което ми споделиш, няма да стигне до ушите на майка ти.
Става въпрос за жени.
Това ли било, сега ще го оправим.
За Бога, оправете го, иначе съм загубен.
Не се страхувай от мен. И така, кога пипна срамната болест?
Няма по-гадно от това.
По свой си начин, успях да се опазя чист.
Добре, дай да видим.
Вие ли сте, д-р Бари?
- Всичко е наред, Ети.
Имам малко работа.
Всичко е наред.
Как така "всичко е наред"?
- Ами така - наред е.
Чист си. Всичко е наред там, долу.
Още утре можеш да се ожениш, стига да искаш.
И ако слушаш стария човек, направи го.
Обличай се, тук става течение.
Как ти хрумна всичко това?
Дори и не предполагате.
Аз съм като лорд Ризли.
Отвратителен съм.
Същият като Оскар Уайлд.
Глупости. Глупости.
Доктор Бари, не мога да ви обясня.
Чуй ме добре, Морис:
Никога не допускай подобни кошмарни помисли!
Не допускай отново това дяволско изкушение.
Искам да кажа, кой ти наблъска главата с тия глупости?
На теб, най-благовъзпитания човек?
- Д-р Бари, искам...
Не, господине, разговорът приключи! Ако го продължа, това ще е най-лошата
услуга, която съм ви правил.
- Нещата са сериозни.
Глупости!
- Откакто се помня винаги съм бил...
и дори не зная защо.
Болен ли съм?
Ако е така, настоявам за лечение.
Намери си хубавичко момиче. Тя ще те излекува бързо-бързо.
Отвратително.
Хайде. Обличай се.
O, да, разбира се. Извинете.
Ети, уиски.
За мене!
Господине.
Имението "Пендърслей Парк", есента на 1913 година.
В десетката. Още едно зайче в кошмарите на Даръм.
Стегни се, човече! Corpore sano.
Внимание! За мен!
По дяволите!
Господата искат ли да продължат с лова? Спуска се мъгла.
Сигурно си мисли, че е по наша вина.
Много добре, Скадър. Може да се разкараме.
Занеси вкъщи вълшебната торбичка.
Я се усмихни, старче. Какво става с теб?
Ще повярваш ли,... днес съм рожденик?
Велики Боже, наистина ли?
Сърдечни благопожелания, старче. Даръм можеше да ни каже.
Прекалено е зает с предизборната си агитация. Да вървим.
Да вървим да го полеем.
- Tака те искам.
Има телеграма за вас по обяд, сър.
- Благодаря, Симкокс.
Виждаш ли? Даръм се е сетил.
Ще поливаме ли?
- Две двойни, Симкокс.
Разбира се, сър.
"С радост приемам срещата. Четвъртък. Стоп. Ваш: Лестър Джонс"
Струва ми се, че ще трябва да те придружа утре до града.
Жалко, старче. Можеше да си постреляш още.
Всичко е наред, нали?
- Да, да. Отивам по работа.
Честит рожден ден, сър.
Добре ли мина ловът?
- Страхотно.
Жалко, че Клайв пак отсъства, но той работи толкова много.
Ако влезе в парламента, ще бъде истински късмет за простолюдието?
Само да знаеха колко ги обича.
Човек не бива да се вманиачава върху проблемите им.
От време на време може да им се помага, за благото на отечеството.
Но те не страдат така, както ние бихме страдали на тяхно място.
Това са мисли на здраво стъпил на земята брокер.
Ето го и преподобният Борениус. Ще вечеряме заедно. Познавате ли се?
Идва да смъмри Клайв за наемателите ни.
Сега ще ни каже, че освен покрив, имат нужда и от любов.
Без съмнение, но няма да ги огрее.
- Г-н Хол.
Сърдя се на Клайв, че е циничен, но вие сте ужасен.
Това ми харесва. Също както и простолюдието харесва съборетините си.
Един-два протеста и после свикваш.
Всички роптаят в началото.
Получих телеграма. Налага се утре да се върна в града.
Надявам се, не е нещо лошо?
- Не е.
В такъв случай трябва да е любовно приключение.
Морис се връща утре в Лондон.
- Как?
Или поне така ми каза.
- Но той току-що пристигна.
Получи телеграма. Станал е ужасно потаен.
Hаправо е непоносим. Ами крикет мачът?
На мен пък ми харесва.
Дори си мисля, че е влюбен.
Според мен, в Лондон го чака едно малко момиченце.
Ти си наред, Пипа.
Скъпа...
- Спокойно, Арчи. Ще се оправя.
Господин Борениус, вие сте.
Извинете.
Отново фамилният дух.
Това е най-хубавата дупчица на тавана. Да я оставим, Клайв.
Ще се наложи, но трябва да преместим рояла,
защото не вярвам да понесе повече влага.
Чаена чинийка.
Клайв, какво ще кажеш за чаена чинийка?
При един дъжд така прокапа и в клуба.
Позвъних и прислужникът донесе чаена чинийка.
Вече позвъних и никой нищо не донесе.
Знаех си, че този ужасен подарък ще влезе в употреба.
Горкичкият Пендърслей.
Мили, леген и кърпа! И нека някой помогне за рояла.
Отново прокапа.
Наложи се да звъним два пъти.
- Два пъти!
Капало е точно върху резонатора.
Едва ли нещо може да го разстрой повече - звучи ужасно.
Да преместя ли тази лампа?
- Скадър,
би ли преместил пианото и намотай килима.
А утре се качи на покрива и виж какво ще направиш.
Е, а сега накъде?
По-добре да се преместим и да оставим прислугата да се оправя.
Преди да ни е отнесъл потопът.
Пипа, кажи на Симкокс да ми приготви питие преди лягане.
Мазето сигурно вече е наводнено. Защо се руши домът ми?
Aн. Морис, идваш ли?
Чинийката ще свърши работа.
Колко мило.
Още малко.
Още малко натам.
През нощта някой трябва да смени паницата.
"С възмъжаването на тялото
"започнаха и скверните фантазии.
"Мислех си, се съм връхлетян
"от някакво проклятие.
"В училище всичко бе непорочно.
"Точно преди пристигането ми бе избухнал грандиозен скандал,
"затова бяха затегнали дисциплината по време на занятия,
"a нощем ни пазеха зорко.
"Затова и не ми се отдаде възможност
"да поговоря по въпроса с някой от съучениците си.
"У дома съм единствено мом..."
Морис, толкова се радвам!
Това е най-великото нещо на земята!
И сигурно единственото.
Aн първа се досети.
Жените са невероятни, нали?
O, Морис, само да знаеш колко силно ти го желаех.
Сигурен съм в това.
Не възразяваш да й потвърдя предположенията?
Кажи го, на когото поискаш.
Не възразяваш, нали?
Не.
Исках просто да ти засвидетелствам,... че помня миналото.
Но и приемам да не го споменаваме отново.
Съгласен.
Не си ли доволен, че всичко завърши благоприлично?
Hаправо благопристойно.
Както ги бяхме заплели конците.
Двамата с теб.
Разплащай и си отивам.
И да се върнеш при първа възможност. Обещаваш ли?
Клайв?
Разговарях с Морис.
Излезе права.
Знаех си аз, че от този храст ще изскочи зайче.
Хубаво опъни мушамата. Да покрие покрива.
Чака си бакшиша.
Изобщо да не се надява.
Дадох му пет шилинга, но той отказа да ги приеме.
Всичко добро. Надявам се, не успяхме да ви отчаем напълно?
Дано да е така?
- Довиждане, скъпи Морис.
Довиждане. Сигурно ти си му дал повече?
Е, мой човек, пет шилинга не ти ли стигат? Какво чакаш още?
Аз ще го отнеса.
Клайв.
- И да се върнеш скоро.
На добър път.
- Благодаря, старче.
Aрчи, довиждане.
- Довиждане.
Благодаря, Симкокс.
Довиждане.
До скоро.
Довиждане, Морис.
Как ми се иска да зная името на момичето му.
Според мен, не сте се отпуснали напълно.
Не, не съм.
Може би вече съм.
Как ви се струва кабинета ми?
Хубава стая.
- Не е ли малко тъмна?
Достатъчно тъмна.
Виждате ли картината на стената пред вас?
Приближете се.
Господин Хол.
Внимавайте, на пода има пукнатина.
Много ли е широка тази пукнатина?
Можете да я прескочите.
Отлично.
И кого виждаме на тази картина?
Кого виждаме?
Това е...
госпожица Една Мей.
Искам да се прибера при мама.
Госпожица Една Мей е красавица.
Тя е привлекателна.
На мен не ми харесва.
- Колко нелюбезно признание.
Господин Хол,
вижте колко й е красива косата!
Предпочитам къси коси.
Защо?
Защото...
защото...
Успяхме ли да стигнем до някъде?
Податлив сте на внушение. Накарах ви да видите картина на празната стена.
Бих,... бих искал още една среща.
Обадете ми се след две седмици.
Междувременно опитайте да се поотпуснете.
Малко тенис или пък постреляйте с пушка.
Върнете се отново в провинцията.
Глупаво е да пропътуваш едно и също разстояние два пъти за един ден.
Привет!
Боже мой. Да не си препускал. Колко жалко! Заради предизборната
агитация трябва да тръгна веднага. Не знаехме, че ще се върнеш.
Нали категорично ми заявихте, че сте освободили прислугата?
И аз така мислех, господин Борениус.
Проблемът е в това, г-жо Даръм, че дори и да убедят епископа,
аз няма да успея да го приготвя до часа на заминаване.
Господин Хол.
Симкокс ни информира за вашето завръщане.
Тъкмо на време за вечеря. Струваше ли си разходката?
Тепърва ще се разбере.
Не е необходимо официално облекло за вечеря - ще бъдем само тримата.
Извинете, господине, но утре ще се ходи ли на лов?
Не вярвам. Всъщност, нали утре е мачът по крикет?
Съжалявам, сър, ако с нещо не съм успял да ви угодя, сър.
И на господин Лондон, сър
- Всичко е наред, Скадър.
Радвам се, че се върнахте толкова скоро, сър.
Благодаря, Скадър.
Начинът, по който този Скадър, съобщи на Клайв, че заминава.
Брат му успял да му намери работа в Аржентина.
И затова той тръгвал, платил е също така и билета му.
Извинете, сър.
Пазачът би искал да знае ще имате ли разпореждания към него?
Видяхме се преди вечеря, Симкокс. Благодаря, нямам.
Обясних му, че утре е мачът.
Не знаеше, дали господинът ще иска душ в полувремето.
Тъкмо изгреба водата от лодката.
Ако това е същият Скадър, кажете му, че искам да говоря с него.
Разбира се, сър.
Добър вечер, сър.
Скадър.
Добър вечер.
Разбрах, че ще емигрираш.
- Така възнамерявам, сър.
Ами тогава, късмет!
Благодаря, сър.
Някак си ми е странно.
Аржентина, доколкото разбрах.
- Точно така, сър.
Някога били ли сте там, господине?
Не, не. Само Англия за мен.
Лека нощ, сър.
- Лека нощ.
За днес приключихме.
Успех утре!
Само господин Хол заслужава обслужване на ниво.
Господин Хол е джентълмен.
Викахте ли ме, сър?
Знаех си.
Така и трябва, знаех си, сър.
Хайде. Легнете.
Сър, камбанарията вече удари, трябва да ме пуснете,...
Морис.
За теб съм Морис.
Трябва да помогна да разпънат палатката за мача, за госпожиците.
Лодката е готова. Г-н Ландън се учи да "далдисва" от нея насред лилиите.
Разправят, че всички млади господа се занимават с гмуркане. Аз пък не ща.
Изглежда ми по-естествено да не си топя главата във водата.
Викаха ме да се гмуркам, преди да дойдете.
Казаха ми, че ще се разболея, ако не си намокря косата.
Ама туй, 'дет са ви го казали, не е истина.
Алек,
искал ли си да имаш приятел, приятел за цял живот?
Добро утро, сър.
Хубаво време, точно като за мач.
Виждам, че най-сетне е преместил тази стълба.
Време беше.
Е, сър,
бих искал да зная какво ще облечете?
Може би искате от сутринта да облечете спортния костюм за крикет?
Добре.
Сър,
в отсъствието на господин Даръм,
прислугата смята,
че за нас би било чест, ако оглавите отбора ни за мача.
Не съм много добър в крикета, Симкокс. Кой ви е най-добрата "бухалка"?
Нямаме по-добър играч от един младши лесничей, сър.
Скадър, сър.
Тогава направете Скадър капитан.
Жалко, сър.
Винаги е по-добре да те ръководи истински джентълмен.
Кажи му, да не ме слага на предна позиция. И няма да удрям пръв.
Осма база, ако е съгласен. И няма да се появя долу преди началото.
Много добре, сър.
Боже, сър, кал по килима!
Веднага ще изпратя да я почистят.
Много добре, сър.
Капитанът им ще удря първи. Клайв Даръм никога не би постъпил така.
Интересувам се и от най-малките подробности.
Очевидно е най-добрият.
Отдалече надушвам мъжкото тщеславие.
Пести си силите човекът. Тази година играе по-внимателно.
Бягай!
- По-бързо, Роджър!
Подай на нашия играч!
- Към втори пост.
Мой ред е.
Смяна.
Бягай.
- Бягай след нея!
Страхотен удар! Фантастичен!
Добра топка.
След нея, Греам!
- Лови!
По-бързо действай! Преди тях!
Хайде!
- По-живо!
Започвам да разбирам какво искаше да кажеш.
Ами подстрижката!
Търси я, момче!
Великолепно!
Много добре, Хол!
- Браво! Много добре!
Скадър те замества в главнокомандването.
И се справя много добре.
Налага се да се включа, за тяхно удоволствие.
Край.
Саймън. Ендрю, по местата.
Клайв.
- Морис.
Не си ли уморен?
- Срещата бе до среднощ.
Продължихме и тази сутрин. И ето ме тук,
готов да засвидетелствам своето гостоприемство.
Господа, готови.
- За победа.
За олимпийска победа, Морис.
Да!
- За теб е, Саймън!
Не, грешка! Съжалявам, Морис!
- Ти си, Анди!
Как ви се струва?
Съжалявам.
Добра игра, господин Хол.
- Благодаря.
Знаех си, сър.
Така и трябва, знаех си, сър.
Давай.
Що за човек е лесничеят ти, този, дето беше капитан?
Скадър? Ами, прави се на хитрец,
макар че Ан би го сметнала за нечестно от моя страна.
Не можеш да очакваш от прислугата да спазва нашия кодекс на честта.
От какво семейство произхожда?
Да помисля. Май че баща му беше касапин в Осмингтън?
Да, точно така.
Отново ли те заболя глава?
Отвратително!
Искам да мислиш за Пендърслей като за втори роден дом.
Като странноприемница с широко отворени врати.
Можеш да идваш и си отиваш, когато поискаш.
Без значение, дали съм у дома или ме няма.
И Ан настоява на същото.
Престорете се пред другите господа, че искате да се пошляете.
Лесно ще го изиграете.
После тръгнете към навеса за лодки край езерото.
Скъпи сър, нека бъдем още веднъж заедно, преди да напусна Англия.
Толкова ли много искам?
Не трябва да ми се съпротивлявате. Вие постоянно го правите.
По дяволите, не е вярно.
- Преди бяхте по-податлив на внушение.
Не се отказвайте.
- Не възнамерявам да го правя.
Нямаме никакъв напредък, нали?
Трябва ли да ви напомням, че в Англия
хора като вас са били осъждани на смърт.
Бих ви посъветвал...
да се преселите в друга държава - Франция, Италия -
където хомосексуализмът вече не се счита за престъпление.
Ще се случили това някога и в Англия?
Англия винаги е била неблагосклонна
към изключенията в човешката природа.
Не ви казах цялата истина.
Така ли, Г-н Хол?
От предишната ми визита до сега, аз...
съгреших... с лесничея.
Ужасен съм, че може да реши да ме изнудва.
Очевидно, интелигентността му е достатъчна, за да го направи.
Предполагам, че това ми попречи да изпадна в транс.
Виждате ли, той ми изпрати писмо.
Прочетете го.
"Елате при навеса за лодки. Имам ключ, с който да влезем."
Без съмнение дубликат,...
направен от съучастник, който очаква да се завърна.
"От крикет мача насам копнея да ви обгърна и да споделим ласките си.
"Мисълта за горното е по-сладка от това, което мога да го изразя с думи.
"Моля, пишете, ако няма да дойдете, за да не... задремя чакайки.
"Непременно елате при навеса за лодки...
"Пендърслей, утре вечер.
"С уважение: Алек Скадър.
Лесничей на
"Кл. Даръм, благородник"
Играя си с огъня.
Няма нужното образование, но в момента съм в ръцете му.
Смятате ли, че ще зачетат показанията му в съда?
Не съм съдия, Г-н Хол. Консултирайте се с вашия адвокат.
Децата ми играят на горния етаж.
Как стана така, че едно селянче усети всичко?
Защо дойде точно в нощта, когато нямах сили да се противопоставя?
Заповядайте, господине.
Един момент! Вашият билет! Билета ви!
Морис.
Какво... Какво ви води в Лондон, Скадър?
Моят... брат и аз дойдохме тук... по работа.
Сигурно се сещате каква.
Ще дойда при вас след няколко минути. Само да кажа две думи на Скадър.
Свързани с поръчението му.
Скадър, така ли? А шептяхте: "Алек, любими".
Така беше.
Смятате ли, че имам поръчение?
Какво, срамуваш се, че ще ни видят заедно?
както и да е, виждам, че не ти е приятно.
Не казвай, че ти е.
- Разбира се, че ми е приятно.
Тогава защо не дойде при навеса? Чаках те две вечери.
Не спях, за да те чакам!
Знам някои неща.
- Сигурен съм, че знаеш.
Сигурен съм, че знаеш твърде много неща, Алек.
Знам за теб и господин Даръм.
Тук ли ти е кантората?
С какво се занимаваш?
Не се отнасяй с мен като с куче.
За теб всичко беше само забавление. За първи път имам връзка с джентълмен.
Поиска да те наричам "Морис", но не ми написа и ред.
Подигра се с мен и аз ще те накарам да съжаляваш за това.
Доста е голям, нали?
Какви ли машинарии са имали, за да ги издялат тия неща!
И аз се питам.
Моят има пет крака.
И моят - също.
Навява странни асоциации, като се замислиш.
Тая няма да я бъде, господин Хол. Знам какво се опитвате да направите.
Казвам ви, по-чисто ще бъде да си уредим сметките.
Забавлявахте се. Сега трябва да си платите.
Оставям ви да го асимилирате.
Сигурен съм,...
Сигурен съм, че вие сте учили в училището на г-н Абрахамс.
Не, не, не ми казвайте името си. Искам сам да се сетя.
Ще се сетя. Вие... не сте Колган.
Сигурен съм, че не сте Смит. Казвате се Уинбълби, нали така?
Казвам се Скадър.
- Не се казва. Аз съм Скадър.
И имам сериозни обвинения към този джентълмен.
Да, прекалено сериозни.
- Боже мой!
Наистина много, много съжалявам. Прося извинение.
Но толкова,... толкова рядко се бъркам.
Невероятно място, нали? Това тук не е само сбор от експонати.
Това е пространство, което отваря нови хоризонти пред онези, които...
Не са имали късмета?
- Да, точно така.
Да си задаваме въпроси,... въпроси, които несъмнено...
Бен, ние те чакаме.
О, да, точно така. Аз, аз...
Извинете.
Странна работа.
Повече няма да те притеснявам.
Къде си решил да повдигнеш сериозните си обвинения?
Не знам какво ми стана.
- Ти ме изнудваш. Не е ли така?
Не, господине. Морис, чуй...
- "Морис", така ли?
И ти ме наричаш Алек. Не съм по-лош от теб.
Не бих казал, че е така.
Ако ме оклеветиш в съсловието, ще те попилея.
Може да ми излезе скъпо, но ще намеря парите.
Полицията винаги е защитавала хора като мен от такива като теб.
Не по-лош от мен?
Да излизаме.
Вали по-силно, отколкото когато те чаках при навеса за лодки.
Дори е по-студено.
Защо не дойде?
Изплаших се.
Ти също си се изплашил от мен.
Затова всеки от нас се опитва да надвие другия.
Не бих взел и пени от теб. Няма да позволя да падне и косъм от теб.
Нека спрем този разговор. Сега.
Бъди с мен. Нека прекараме нощта заедно.
Не,... не мога.
Зает съм. Официална бизнес вечеря.
Това ми е работата. Нека бъде някоя друга вечер.
Не мога пак да дойда в Лондон.
Не и незабелязано от баща ми или господин Борениус.
И какво като разберат?
- А ти защо не пропуснеш вечерята?
От първия миг си помислих...
"Искам да бъде мой".
Така и стана.
Единственото хубаво нещо, което ми се случи в Пендърслей.
"Скадър, направи това. Скадър, направи онова."
Господарката ми казва:...
"Ще бъдете ли така любезен да изпратите това писмо,...
"Как ви беше името?"
- "Как ви беше името!"
Всеки ден през тия шибани 18 месеца отивах на входа, за да ми разпореди,
а дъртата кучка даже не ми знае името.
Що ли не я запитах: "Ами ти как се казваш?" Да ти го начукам!
Що ли не го направих?
Така ми се искаше.
Ами ти, прекалено нафукан, за да дойдеш при навеса.
"Е, мой човек, пет шилинга не ти ли стигат?"
На косъм беше да ме загубиш, преди да си ме имал.
Харесвах само навеса за лодки.
Между другото, ключът още е в мен.
Ще се срещаме в любимия ти навес.
Не, няма.
Ще го запомниш, каквото и да става.
Утре е четвъртък. В петък си опаковам багажа.
В събота: Саутхемптън и сбогом на старата Англия.
Искаш да кажеш, че няма да се видим повече?
Точно така. Добре си ме разбрал.
Остани с мен!
- И да изпусна кораба?
Да не си откачил?
Сред всичката тази паплач.
За да ме юркате отново, така ли?
Това, че се срещнахме е шанс 1 на 1000. И ти го знаеш.
Защо не останеш?
- С теб?
Как става това? И къде?
Може би у вас?
Как ще реагира майка ти на това?
Какъвто съм грозен и недодялан.
Моите хора няма да те издържат и минута.
Напълно ги разбирам.
Ами работата ти, бих искал да зная как ще се оправиш с нея?
Ще я зарежа.
Работа в търговското сити, която ти осигурява пари и положение?
Говориш като човек, на когото не се е налагало да си изкарва прехраната.
Човек може да направи всичко... стига да разбере какво иска.
Можем да живеем без пари, не ни трябват други хора.
Не ни трябва обществено положение.
Не сме идиоти.
И двамата сме силни.
Все трябва да има място, където можем да отидем.
Няма да стане, Морис.
Това ще ни провали... и двамата.
Не го ли разбираш?
Добре, аз тръгвам.
Като се замислиш, наистина жалко, че се намерихме.
Нали си платил за стаята?
Искам да кажа, че няма да ме спрат на излизане или нещо подобно?
Няма да имаш проблеми.
Едгар, няма да се бавя. Изчакай ме малко.
Да, сър.
- Става, нали?
Добър ден.
- Дойдох да изпратя един пътник.
Алек Скадър.
- Семейство Скадър?
Да, мисля, че са ей там, сър.
Да, благодаря.
- И аз ви благодаря, сър.
Има още време.
Няма да закъснее. Щом Алек каже нещо, значи ще го направи.
Няма да закъснее, щом като вече е решил.
Ще се оправя и без него, но да не очаква, че отново ще му подам ръка.
Господин Скадър?
Вие сигурно сте братът на Алек Скадър. Дойдох да го изпратя.
Алек още не е пристигнал, но багажът му е тук.
От там нещо интересува ли ви?
- Не, не, не се притеснявайте.
Ако разрешите, ще почакам с вас.
Казвам се Морис Хол.
Добър ден, господин Хол.
Много мило от ваша страна господин Хол.
Не повярвах на очите си, когато ви видях сред неговите приятели.
Всъщност, семейство. Родителите ми.
А аз съм му брат - Фредерик Скадър, хранителни доставки, на вашите услуги.
Аз съм господин Борениус. Алек е сред енориашите ми.
Нося му препоръчително писмо до англиканския свещеник в Буенос Айрес
в случай, че поиска да се изповяда след пристигането си.
Много мило от ваша страна, сър.
Откъде знаехте, кога ще отплава?
- Всички пътници на борда!
Беше разгласено.
- Всички на борда!
Може ли да бъда откровен с вас? Притеснявам се за Скадър.
Истината е,...
че той се е поддал на плътско сладострастие...
с жени.
В случая не става дума само за конкретния акт на похотта.
Когото народът започне да блудства, той неизбежно отрича Господа.
Докато всичката тази разюзданост не бъде обявена за углавно престъпление.
Светата наша църква никога няма да поиска да се примири с Англия.
Имам основание да смятам,...
че Скадър е прекарал вторник вечерта... в Лондон...
мърсувайки.
Казвам ви всичко това заради вашия благотворен интерес към него.
Да се надяваме, че няма да си изпусне кораба.
Няма да тръгнат без него, нали така?
- Къде закъснява?
По дяволите, нима ще изпусне проклетия параход!
Господа! Господа.
Господа, уверявам ви,...
че г-н Скадър е записан сред пасажерите ви.
Багажът му е на борда. Багажът му...
Клайв.
Не казвай на Ан, че съм тук. Идвам за кратко.
Виж ти! Човече, това, че си тук е направо страхотно.
Ще се ядоса, ако разбере, че не си останал да преспиш.
Морис, надявам се всичко е наред?
Всичко е наред.
Не мислиш ли така?
Е, добре. На твоите услуги.
Макар че съветът ми е да преспиш тук, а на сутринта да говориш с Ан.
Когато става въпрос за жена, най- добре е да се говори с друга жена,
особено ако тя притежава необяснимата интуиция на Ан.
Не съм дошъл, за да говоря с Ан.
Нито пък с теб, Клайв. Далеч си от истината.
Обичам Алек Скадър.
Това е някаква уродлива гротеска.
Чиста пародия.
Но почувствах, че трябва да ти го кажа.
Морис, направихме всичко възможно, за да приключим с този въпрос.
Когато ми целуна ръката ли?
- Не ми го припомняй.
Ела насам.
Нямам думи да изкажа как само те съжалявам.
Но те съветвам да устоиш на
завръщането на това болезнено влечение.
Не ми трябва твоя съвет. Аз съм от плът и кръв, Клайв,
ако поискаш да снисходиш до подобна материя.
И споделих всичко с Алек.
Споделил си? Какво си споделил?
Всичко.
Алек преспа с мен в нощта, когато отсъствахте с Ан.
Боже Господи!
Също така и в града.
Единственото извинение за връзката между двама мъже е, ако тя си остане
чисто платонична. Съгласен си с това?
- Представа нямам.
Просто дойдох да ти кажа какво направих.
Всъщност Алек, "Скадър" искам да кажа, не работи вече при мен.
Още по-точно, вече не е в Англия. Днес отплува за Буенос Айрес.
He, не отплува. Пожертва бъдещето си заради мен,
без да има някакви гаранции.
Не зная, дали постъпката му е достатъчно платонична или не е,...
но той го направи.
Скадър е изпуснал парахода?
Морис, ти не си добре.
Може ли да запитам,
- Не! Не можеш да запиташ!
Готов съм да разкажа всичко, което преживях до сега, но не и след това.
Алек?
Алек.
Значи си получил телеграмата?
Каква телеграма?
Която изпратих,...
за да ти кажа...
Извинявай.
Малко съм уморен, какво значение има това или онова,
Важното беше, че те виках
да дойдеш час по скоро при навеса за лодки в Пендърслей.
Повече никога няма да се разделим.
Завинаги.
Нали нямате други разпореждания, сър?
Да. Благодаря, Симкокс.
Лека нощ, сър.
- Лека нощ.
Хайде!
С кого разговаряш?
С никого. С никого.
Просто упражнявам речта си.
Превод: МЕЧО ПУХ
Редакция: Домани