Don't Look Away (2023) Свали субтитрите

Don't Look Away (2023)
НЮ ДЖЪРСИ, САЩ НАШИ ДНИ
Вземете каквото можете!
Какво по…
- Не знам.
НЕ ОТВРЪЩАЙ ПОГЛЕД
Каза, че шофьорът е изскочил пред нея.
Било е невъзможно да го предпази.
От какво е бягал?
Един последен въпрос и можете да си вървите.
Забелязахте ли някой друг след инцидента?
Някой, който да преследва шофьора или…
Франки? Видяхте ли нещо?
Здравей, скъпа. Как мина денят ти?
Страхотна идея.
Божичко, какъв ден само.
Дано твоят е бил по-добър.
Учи ли много?
Тъп въпрос. Разбира се, че да. Изпитът ти е след няколко дни.
Скоро ще си отдъхнеш.
Щом влезеш в юридическия, си подреждаме живота.
Ти в юридическия, аз преподавател в "Джуниър Колидж".
Докато завършиш, ще имам докторска степен.
И отиваме в Сан Франциско.
Градът на братската любов.
Можем да си имаме къща и куче,
и много други неща, да се запознаеш с баща ми.
Жалко, че не мога да се запозная с родителите ти, но…
Това ни чака след следващите пет години.
За това мечтаеш,
нали така, Франки?
Ало?
Не.
Не!
Този сандък трябва да бъде възстановен незабавно.
Застраховка? Не ми дреме за застраховката!
Няма да покрие човешки живот.
Новините, две убийства и един грабеж за по-малко от 24 часа.
Нека ти помогна.
Един полицай беше убит…
Обадих на Хектор.
Ще изпрати някого за колата, за да я откара до сервиза.
Съгласна си, нали?
Видяхте ли нещо?
Стив: Пристигна ли ми пратката?
Добре, учи. Няма да те безпокоя. Обичам те!
И аз те обичам!
Здрасти, Хектор ме изпрати.
Ще ми трябват ключовете.
За колата?
- Да.
Само да ги…
Ето.
- Благодаря, ще ви я върна…
Франки?
Какво има, какво става?
Значи, ограбват камиона, шофьорът бяга, и ти го блъскаш.
Какво изобщо дириш тук?
- Не трябва ли да си почиваш?
Стив е зает с докторската си степен и аз реших…
Говори ли по телефона, когато го блъсна?
Или изпращаше съобщение и се разсее?
- Престани!
Духът му може да я преследва, нали?
- Луис!
Какво?
- За това няма да сме заедно.
Защо не вдигнем още една наздравица за рожденичката?
Да, права си! Да вдигнем наздравица!
Наздравица, наздравица!
Имаше някого.
Или нещо.
Не ми вярваш.
Чуй, току-що го преживя, трябва ти време…
Да се върна към нормалното ли?
Ей, искаш ли да танцуваме?
Забрави!
Чудесно, Люис си тръгна.
- Да си ходим.
Франки!
Виждаш ли го онзи? Май се кани да ме свали.
Ще останеш ли с мен? Само за половин час, моля те.
Тръгвай с останалите, ще ви настигна.
Ето, ще ти помогне.
За какво ще ми помогне?
- Да забравиш проблемите си.
Благодаря, Моли, но едно хапче не прави нещата магически по-добри.
Ами ако ги прави?
Не ми е добре.
Мисля, че ще повърна.
Ей, как се казваш?
Искаш ли да танцуваме?
Моли?
Моли, ти ли си?
Моли?
Кой си ти?
Моли!
Моли, моля те, помогни ми!
Рожденият ти ден е винаги кошмарен.
- Къде се дянаха Франки и Моли?
Те са хитруши, забили са нещо.
- Франки не би.
Джона си действаше смело! И тя захапа. Нали, любовнико?
Франки си има гадже, Стив, забрави ли го?
Освен това не бих посмял…
Франки, тъкмо за теб говорихме.
Всичко наред ли е?
Казваш, че убиецът е манекен?
Като манекен от моден магазин ли?
Как е възможно?
- Какво всъщност е станало?
Франки каза, че гърлото на Моли е било прерязано, но…
Значи й вярваш?
- Дрейк, би ли млъкнал?
Отбелязвам само, че около нея умират хора, и то две поредни нощи.
Не съм я виждала такава.
- Дори когато родителите й починаха.
След случилото се й за денонощие,
всеки би…
- Манекен ли виждате?
Джона, добре ли си, човече?
Имам нужда да поспя.
Хайде, след мен.
Хванах кучето ти!
Ехо, чу ли ме? Хванах кучето ти!
Мога ли да ти помогна?
Чуй.
Полицията ще задържи извършителя.
Това им е работата.
- Няма да си я свършат.
Не ми вярват, мислят ме за луда.
- Ти не си…
Луда.
Нещо ужасно се е случило снощи.
Но има обяснение.
Изтичане на газ? Лоша дрога?
Не знам, но каквото и да е, не си…
Ще говоря с моя ментор. Ще си взема няколко дни почивка.
Така ще мога да съм с теб.
Ще ти помогна да го преживееш.
Съгласна си, нали?
Да.
Стив?
Кажи?
Трябва да ми повярваш.
Цяла нощ бягах. Където и да идех, беше там.
Не знам защо не ме уби.
Май си играеше с мен.
Каквото и да е…
- Убива.
Не бях много сигурна, но го видях, когато ударих шофьора.
След това го видях в клуба. После Моли, а сега и ти.
Идва за нас, за всички нас.
Чуваш ли се? Говорим така, сякаш е едно от онези неща
в "Редит Крийпипаста", като "Слендърмен".
Ами ако е?
Какво има?
МАНЕКЕН ПРЕСЛЕДВА МЕН И СЕМЕЙСТВОТО МИ. МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ!
Загубих…
…навсякъде. Знам, че уби всички! Толкова съм уморена!
Каквото и да правя, той ме намира.
Полицията не ни вярва. Никой не ни вярва.
Вече не знам какво да правя. Опитах всичко, но не спира.
Знам, че звучи лудо, но ако мислите, че ви преследва манекен, недейте…
"Недейте", "недейте" какво?
- Нямам представа.
Записът свършва тук.
Добре.
Това е майтап, нали Джона?
Джона?
Стига бре хора, това е просто плашещо видео.
Вероятно е рекламен трик за филм. Постоянно го правят.
Така направиха с "Проклятието Блеър" и "Селфи от ада".
Не, с нас се случва същото, каквото се каза във видеото.
Франки, обичаме те, но…
- Как убива?
Този манекен.
Как убива?
Прави разни неща.
Движи се, без да мърда.
В един момент е пред теб, а после…
- Те следва.
Дори да не го виждате, го усещате.
То е навсякъде.
И никъде в същото време.
Гледа и чака, докато…
Добре, виж му сметката.
- Твърде далеч е, сериозно.
Твърде далеч е.
- Добре ще е двамцата да се заемете.
Това е пълна лудост. Моли почина вчера.
Стига ми толкова, искам да си ходя.
- Моля те, недей, повярвай ни.
Опитахме се да ти кажем.
Беше ето там, как така изчезна?
Какво, за Бога?
Здравейте, хора.
- Стив, виж, върна се.
Не!
Франки, вече го обсъждахме.
- Беше тук.
Извинете всички, но ще ви помоля да си вървите.
С Франки трябва да си поговорим.
Стив, тя не е…
- Разочароваш ме, Джона.
Мислех те за по-разумен.
Може би е масова истерия. Франки го видя на прозореца
и ни го внуши. Развихрихме си въображението.
Сигурен съм, че всеки вижда различен манекен.
Ръцете му отстрани, хлътнали очи, зловеща усмивка?
И аз това видях.
- Аз също.
Дрейк?
Да, и аз също.
Ами ако в къщата имало някого?
Издебнали са ни и са поставили втори манекен.
И са го направили да изчезва, когато мигнеш?
Ами ако не е манекен? Ако е човек в костюм на манекен?
Изчакват, докато не гледаме се измъкват през задната врата.
В това вече има смисъл.
- Забрави за свръхестествения манекен.
Люис, видя го с очите си.
- Джона, стига бе, човече.
Аз съм учен. Вярвам в логиката и…
Виж, може ли да го обсъдим друг път? Трябва да тръгвам.
Предпочитам да избистря ума си.
С баба ми можехме да разговаряме
без изобщо да си отваряме устата.
Тя го наричаше "блаженство".
МАНЕКЕН ПРЕСЛЕДВА МЕН И СЕМЕЙСТВОТО МИ. ПОМОГНЕТЕ!
С ПРИЯТЕЛИТЕ МИ СЪЩО СМЕ ПРЕСЛЕДВАНИ МАНЕКЕН.
МОЛЯ ЗА ПОМОЩ!
… кръв, кръв, кръв, имаше кръв…
Стив?
С кого говореше?
Всичко наред ли е?
Аз…
Сънувах най-ужасния кошмар.
Беше…
Най-ужасният сън, който съм сънувал.
Сънувах, че…
… си силно привлечена от манекена…
… и ме заряза.
Ревността ме обзе и аз…
Душих те, докато издъхнеш.
После те заклах. Накълцах те на малки парчета и аз…
Мисля, че се побърквам.
Стив.
Щастлив ли си?
Ще съм, щом всичко свърши.
Ами ако не свърши? Ако ни следва, където и да сме?
Джона ли ти го внуши?
Не.
Не ме лъжеш, нали, Франки?
- Не, Стив.
Добре.
Защото те обичам.
Толкова много те обичам.
Обичам те повече от всичко на света.
Няма да позволя нещо да те нарани.
Знаеш го, нали?
Да.
Добре.
Всичко е наред, скъпи.
И аз се страхувам.
Вземи го. За всеки случай.
Къде отиваш?
До скоро. Кажи ми, ако ти трябва нещо.
- Добре.
МОГА ДА ПОМОГНА. ОБАДИ МИ СЕ: 555-237-1999
Кой е насреща?
- Слушай и прави каквото казвам.
Някой отговори на поста ми.
- На поста ти? За какво говориш?
Помолих за помощ под видеото на момичето и някой ми отговори.
Този човек, Виктор Малик, каза, че манекенът е негов.
Може ли да бъде спрян?
- Малик лети със следващия полет.
Ще ни обясни всичко. Трябва да се съберем всички у вас
или още хора ще умрат.
Ало?
- Слава Богу, че си добре.
Люси ми звъни, само да й вдигна.
- Не, включи я в разговора!
Засяга всички ни.
Къде сте двете?
- Аз съм на "Гавърмент" и "Йейтс".
Аз съм на "Транс Али".
- Добре, близо сме.
Да се срещнем на "Вашингтон Плаза".
Дрейк, слушай, вземи Мадисън и веднага идете до Франки.
Чуваш ли се, Джона?
- В опасност сме!
Не, стига с тоя манекен! Откачихте ли всички?
Повярвай ми, Дрейк, с Мадисън сте в опасност.
Джона, гледай си работата. С Мадисън ще се оправим.
Точно от това имах нужда.
Обичам я. Приятелката ми.
Бих направил всичко, за да е щастлива.
Опитвам се да я направя щастлива.
Но напоследък…
Не съм много сигурен.
Последните събития усложниха нещата.
Изабел?
Благодаря.
Наистина имах нужда от това.
Но е време жената пак да ме хване за каишка.
Сигурно се чуди къде съм. Или…
Може и да не се чуди. Боже.
Я сипи още едно.
Моля.
Мадисън не отговаря. Дрейк и Луис също.
Кога ще дойде Малик?
- Не знам.
Каза да се съберем и да се уверим…
Ти!
- Джона, недей!
Назад, човече!
- Не е честно, нищо не сме направили!
Тя е виновна. Франки ни довлече тази гадост!
Какво се случи, къде е Мадисън?
Много съжалявам, Дрейк.
Кажи ми всичко. Какво е това нещо?
Защо ни преследва?
- Защото го видяхме.
Защо Франки е още жива тогава? Сериозно, тя го видя първа!
Това нищо не значи!
- Луси, прав e.
Имаше много възможности да ме убие, но не го направи.
Какво друго ти каза Малик?
Значи сме прецакани, нали?
Човече, няма да чакам някакъв си в нета да ми покаже
какво точно да направя. Екзорсизъм ли ще правим?
Стига де, човече. Дрейк, не можеш да си тръгнеш.
Чуй братле, ако ще умирам, ще е според моите правила. Ясно?
Не ме докосвай!
- Ако излезеш, ще те последва,
ще последва всеки, който го зърне. За това Малик ми каза да ви събера.
Трябва да останем тук или обричаме още хора
и никога няма да спре.
- Ето защо не ме уби.
Момичето от видеото се опитваше да предупреди другите.
Тя знаеше, че манекенът трябва да бъде видян, а аз…
Не!
Направих каквото искаше.
Нямаш вина, не си знаела.
- Прав е, Франки, нямаш вина.
Здравейте, хора. Какво става?
- Умират хора, Стив.
Мадисън и Изабел са мъртви, мислим, че и Луис.
То идва за нас.
Знам, че не ни вярваш, само да бе видял какво и ние.
Джона! Радвам се да те видя, приятелю.
Достатъчно виждам тези дни, откакто Франки взе да се мотае с теб!
Много се радвам.
- Чуй, и аз не вярвах,
но е истински, брато.
- Истински ли е, брато?
Не, брато.
Това е пълна лудост, брато.
Въобразяваш си, че нещо се случва между мен и Джона.
Единственото нещо, което се случва в момента е,
че това нещо е някъде там и идва за нас.
Моля те, недей.
Не е като теб, Стив.
- И какво е…
… като мен, Франки?
Да, това си мислех.
Точно като майка ти.
Хора?
Стив, не!
Не го доближавай!
- Послушай я, човече!
Стив, моля те!
Казах ти. Няма от какво да се притесняваш.
Няма за какво да се притеснявате…
Стив!
Идиот!
Това е просто скапан манекен.
Погледни.
Да, и?
- Помисли малко.
Всеки път, когато отвърнем поглед изчезва,
но по някаква причина е още тук.
Не всички са отместили поглед.
Да го преместим, преди да го види някой.
Забрави да го докосна.
Аз ще ти помогна.
Мисля, че манекенът се движи, само когато не го гледаме.
Докато не отвърнем поглед от него, то не може да убива.
Не можем да го гледаме вечно, ще имаме нужда и от сън.
Гледаме го на смени.
Стив?
Реших да вляза и да проверя…
Защо съм такъв задник ли?
Чуй, и двамата сме под голям стрес
от всичко, което се случва в момента.
Знаеш, дисертацията ти, катастрофата, смъртните случаи.
Манекенът.
Значи ми вярваш?
Чуй, защо не се върнеш по-късно за чаша кафе или…
Искам да си довърша дисертацията си.
Добре.
Не сме оставали до толкова късно
от абитуриентската.
- Да, остаряхме.
И истинският живот започна.
И започна да излизаш със Стив…
Както и да е, щеше да е странно.
- Какво щеше да е странно?
Не знам, тримата сме на кино.
Стив е втренчен в екрана,
докато аз бъркам в дънките ти.
- Джона!
Знам защо спряхме да излизаме толкова често.
Помниш ли втората година, когато имахме заместваща учителка?
Г-жа Корбис?
- Да.
Помниш ли физиономията й, когато я попита кога ще ражда?
Добре, всички си мислехме, че е бременна, най-вече ти.
Да, тя наистина изглеждаше бременна.
- Това не ти даваше мира
и трябваше да попитам.
Няма лошо да питаш, нали?
- Тогава защо никога не ме попита…
Кафето вече трябва да е готово.
СТИВ, ДОКТОР ПО ФИЛОСОФИЯ, ДИСЕРТАЦИЯ
МАНЕКЕН, МАНЕКЕН, МАНЕКЕН
Внимавай, Франки.
Стив, не!
Свърши се, Франки, всичко свърши.
Нямаш представа какво направи.
- Така ли?
Аз съм докторант, Джона.
Знам неща, които дори не можеш да разбереш.
Видях дисертацията ти, Стив. Трябва ти помощ.
Страхотно.
А какво ще кажеш за себе си, Франки?
Какво ще кажеш за себе си?
Замисли се, че участвам в силно конкурентна академична програма?
Пука ли ти изобщо, че моят ментор и колегите ми разчитат на мен?
За етика и морални принципи чувала ли си?
Вече не знам кой си.
Никога не си знаела.
Какво става?
- Не отвръщайте поглед от него.
Слушай Джона, Франки, давай. И без това само него слушаш.
Какво ти казах?
Това е просто манекен.
Извинявай, беше…
… просто манекен.
Трябва да продължа с дисертацията си.
Франки!
Благодаря ти, че ме вдъхнови.
Винаги съм го смятал за луд.
Някой вижда ли го?
- Не, но е тук, усещам го.
Трябва да повикаме полицията.
- И да дойдат още хора,
които може да го видят? Не можем да рискуваме.
Къде е, по дяволите?
- То се крие. Знаем слабото му място.
Моля? Това нещо е неудържимо.
- Наясно е, че знаем как да го спрем.
Трябва да го намерим и помнете, не отвръщайте поглед от него.
Ами ако не се покаже? Изчезва и се появява, когато си иска.
Още сме живи.
- Защото ни позволява.
Франки каза, то се нуждае да бъде видяно,
но научихме тайната му…
- И вече няма нужда от нас.
Да се разделим.
- Това да не е "Скуби-Ду", Джона!
Използвайте телефоните си.
Там е, видях го!
- Къде?
Може да е навсякъде!
Телефонът ми умира!
- Това е пълна лудост.
Франки, къде са бушоните?
- В мазето!
Джона, идвам с теб.
Насам, хайде.
Хайде, човеко, трябва да вървим.
Дрейк, помогни ми. Дръж.
Завива ми се свят.
- Облегни се на стената.
Хайде, човеко, побързай.
Свети по-горе!
Мамка му, Джона, бяхме на косъм. Какво те забави?
Слава Богу, че си добре.
Къде е Дрейк?
- Въоръжавам се.
Дрейк!
Ето.
Благодаря ти.
Г-н Малик…
- Виктор. Наричайте ме Виктор.
Добре, Виктор. Откъде се взе това нещо?
Манекенът?
- Само дяволът знае.
Но може да го спрем, нали?
Спрях го преди. Мога да го спра отново.
Това нещо, което наричате манекен,
ме тормози вече 30 години.
Първа го видя дъщеря ми.
После жена ми. След това и други около нас.
Всички ги сполетя една и съща съдба. И приятелите им,
и всяка бедна душа, която го видя.
За щастие не го виждам, но усещам присъствието му.
През живота си не съм усещал такова зло.
Последно го засякох в Москва, но ми убягна.
До преди седмица. Намерих го недалеч оттук.
Изпратих го до имението си, където да го погреба завинаги
и да пощадя всички от съдбата на моите близки.
Заклех се на гробовете им, че ще сложа край и ще го направя!
Трябва да го направя.
Добро кафе.
Бих убил за още.
И така, Виктор, кога започваме?
Когато се върне.
- Ами ако не се върне?
Единствените ли сте, които го видяхте?
- Само ние все още сме живи, да.
Тогава е само въпрос на време.
Жаждата му да убива, е ненаситна.
Трябва да пийна нещо.
Луси, искаш ли нещо?
Какво мислиш?
"Слепец води слепеца".
Как се казваше?
Дъщеря ти?
Маделин.
Мади, на галено.
А твоята?
- Люси.
На галено, от Люсил.
Много съжалявам.
- Не!
Аз съжалявам.
Доведи Виктор.
Веднага!
Виктор, върна се! Какво правиш?!
Какво става там?
Джона? Люси? Какво става?
Джона?
Не, Виктор съм.
Къде са Джона и Луси?
- Държиш ли го под око?
Да.
Каквото и да става, не отвръщай поглед от него.
Независимо какво се случва.
- Какво точно правим?
Слагаме край на това веднъж завинаги.
Какви ги вършиш? Дойде да ни помогнеш!
Иска ми се да можех.
За жалост, в момента, в който си го зърнала с приятелите си,
си била прокълната. Няма шанс да се спасиш.
Но ти можеш да ми помогнеш да спася останалите.
Ти си последната от виделите го и щом умреш,
силите му ще отслабнат, освен ако някой друг не го види.
Но няма да позволя това да се случи.
Не и отново.
- Как можа да го направиш?
Някой трябва да го направи.
Отвори вратата!
Джона!
Джона, достатъчно!
Трябва да те закарам до болницата.
Зад теб е.
Хайде, Джона, може да е навсякъде!
Джона?
Дръж се.
Не, не.
Добре си, добре си.
Добре си, добре си.
Джона? Джона!
9-1-1, какъв е случаят?
Ало?
Има ли някой на линията?
Чувате ли ме? Къде сте?
Ало? Някой чува ли ме?
Как мина?
Тестът за прием в юридическия?
- Приеха ме.
Какво не е наред?
И на мен ми липсват.
Слушай, относно преместването ти в Станфорд…
Няма да ходя. Отложих приемането си за следващата година.
Франки, това ти бе мечтата.
Просто искам да отделя малко време за себе си.
И…
Мечтите се променят.
И какво стана?
Къде е?
Внимавай. Някой е платил солидни пари за доставка.
Добре де, добре.
Страхотно, за трети път този месец.
Е, поне е застрахован.
Джоуи, добре ли си?
- Да, това нещо е бая страховито.
Нека го опаковаме.
Къде отиде?
Превод и субтитри: Слав Славов
© 2023 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас:
НЕ ОТВРЪЩАЙ ПОГЛЕД