Tot samyy Myunkhgauzen a.k.a. That Very Munchhausen (1980) Свали субтитрите
живял през ХVІІІ век в Германия и станал герой на много весели книги и предания
Но има и още.
Още ли?
- Още.
Удържахме и ги ударихме по фланга. Аз поведох драгуните си през тресавището.
Но конят ми стъпи накриво и ние почнахме да затъваме.
Положението беше критично.
Трябваше да избирам: да загина или да се спася.
И вие какво избрахте?
Познайте.
Реших да се спася. Но как да стане? Нямам нито въже, нито прът - нищо.
Изведнъж се сетих. Главата! Собствената глава винаги е наблизо.
Хванах се с една ръка за косата и започнах де се тегля с всичка сила.
Ръката ми, слава Богу, е силна,
а главата ми, слава Богу, - мислеща!
Накратко: теглих...
докато се изтегля от тресавището. Заедно с коня.
Твърдете, че човек може да се изтегли за косите?
И още как.
Мислещият човек задължително трябва да го прави от време на време.
Глупости! Това е невъзможно.
Имате ли доказателства?
Жив ли съм?
Ами, да.
Та значи казвате "лов".
- Кой го казва?
Добре де, не го казвате, мислите си го.
Преди една година, по същите тия места, се натъкнах на един елен.
Вдигнах пушката, обаче нямам патрони.
Нищо нямам, само вишни.
Зареждам пушката с вишневи костилки,
стрелям и уцелвам елена в челото. Но той избяга.
Тази пролет, пак по тия места, представяте ли си,
срещнах моя красавец.
А на главата му цъфнало клонесто вишнево дърво.
Как така вишнево дърво?
Дърво? На главата на елена?
Що не казахте вишнева градина!
Ако беше израсла вишнева градина, щях да кажа "вишнева градина",
но то си беше израсло само едно дърво, защо да ви лъжа?
Аз винаги казвам само истината.
Истината?
СЪЩИЯТ ТОЗИ МЮНХАУЗЕН
сценарий - Григорий Горин
режисьор - Марк Захаров
Всички умеем да дърпаме. Виждаме дръжка и веднага да я дръпнем.
Хората се стараят, дръжчица провесват, а ние като си нямаме друга работа,
веднага дръжчицата да скъсаме. Ръцете ни сърбят.
Не може ли кротичко, спокойно да я дръпнем.
Не! Всичката си сила ще приложим.
Ако беше у вас, така ли щеше да дърпаш?
Ама нали е чуждо - давай! Дърпаме каквото ни попадне.
Но никой от тях няма да седне нова кука да ти забие,
дръжчица да ти сложи.
Обаче глупави надписи можем да качим - равни нямаме в тая работа.
Сега всичко е наред. Можете да звъните.
Това вече е нещо друго. Господин пастор, заповядайте.
Господин баронът отдавна ви чака. Цяла сутрин работи в кабинета.
Току спре и запита: "Томас, вика, не е ли дошъл още господин пастора?".
Казвам му: "Няма го още". А той: "Слава богу". Голямо чакане ще знаете.
Извинявай, но твоя господар ли е същият този Мюнхаузен?
Същият този Мюнхаузен.
Това да не са му ловните трофеи?
- Ловните трофеи са.
Господин баронът отишъл на лов в гората.
Мечката се хвърлила върху му. И понеже господин баронът бил без пушка...
И защо е бил без пушка?
Нали ви казвам, беше тръгнал на лов.
- А... да, да.
И когато мечката се хвърлила отгоре му, господин баронът
я хванал за предните лапи и ги стискал докато животното умряло.
От какво умряло животното?
- От глад.
Мечките, както е известно, се хранят с това, което докопат с лапи.
И понеже господин баронът я беше лишил от тази възможност...
Ясно. И ти вярваш на всичко това?
Разбира се, господин пастор. Та вие сам виждате колко е отслабнала.
Кой е отслабнал?
- Мечката.
Коя мечка?
- Която видяхте.
Нали нямате нищо против? Ей така, за отпускане след пътя.
Как така?
Ами за душата... да я посгреем малко...
Нали нямате нищо против?
- Нямам.
А какво ще обичате: фуга, соната или нещо по-здраво?
Нещо по... за мен.
- По ваш избор.
Фрау Марта, не чух, колко стана часът?
Часовникът удари 3, барон стреля два пъти.
Значи общо пет.
Тогава слагам патицата да се пече.
- Време е.
Умори ли се от чакане, скъпа? Извинявай, но ме задържа Нютон.
Кой е той?
Англичанин. Много умен човек. Непременно ще ви запозная.
И така, часът е 6. Време е за вечеря.
Не ни обърквай, Карл. Сега е 5. Ти стреля два пъти.
Така ли?
Но аз съм гладен.
Добре, ще добавим още един час.
Засече.
- По дяволите. Стана пет и половина.
Разлятото вино е на щастие. А за роклята не се тревожи.
Имаме гости, Карл.
Извинете, господин пастор. Но не сме ви видели.
Радвам се да ви видя в своя дом, господин пасторе.
Аз също се радвам да ви видя, господин барон.
Дойдох, защото ме помолихте.
О... Колко мило от ваша страна! Как пътувахте от Хановър?
Благодаря. Имаше черни облаци, да знаете какъв дъжд щеше да се излее.
Да, да. После аз ги разпръснах.
Но да не се разсейваме.
Искам да ви запозная с жена си.
Това е Марта.
- Много ми е приятно, баронесо.
За съжаление, тя не е баронеса. Тя е просто моя жена.
Ние не сме венчани. Точно затова ви помолих да дойдете.
Ще се съгласите ли да извършите за нас този свят обред?
Веднага ли?
- Не, не. Разбира се, след вечеря.
Тогава ще накарам Томас да побърза. А ти се заеми с нашия гост.
Да, разбира се. Не искате ли да разгледате моята библиотека, пасторе?
С удоволствие.
- Заповядайте.
Вече ми направи впечатление, бароне.
Имате много редки книги.
- И повечето от тях с автограф.
Колко е приятно.
- Ето, например, Софокъл.
Кой?
- Софокъл.
Това е най-хубавата му трагедия "Едип цар". Подарена с автограф.
На кого?
- На мен, разбира се.
Ето. "На скъпия Карл за спомен от обичащия го Софокъл".
Можете да четете древногръцки, нали?
Вечерята е готова! Надявам се, не сте скучали, господин пастор?
Не, тъкмо показвах на господин пастора този папирус.
Подаръка ти от Софокъл?
Да, същия.
- Господи, къде съм попаднал?
В чудесен дом сте попаднали. Тук е весело.
Не унивайте. Някой ден
ще ви взема с мен в древна Атина. Няма да съжалявате.
А сега, преди вечеря, за тонус по едно. За мен и нашия гост.
Салата, шунка, риба! А къде е патицата, Томас?
Още не се е опекла, господин барон.
Как!? Не се е опекла ли?
На никого не може да се разчита. Всичко трябва да върша сам.
Томас, виж ги, летят ли?
Летят, господин барон!
Точно над нашата къща.
Ще стреляме през комина.
Огън... Бий!
Как е?
Уцелих. Патица. С ябълки.
И, така като гледам, добре се е опекла.
Че даже е успяла и със сос да се полее по пътя.
Така ли? Колко мило от нейна страна.
И така, заповядайте на масата!
Благодаря ви, но апетитът ми нещо изчезна.
Пък и бързам. Затова ще ми кажете ли още веднъж същността на молбата си.
Молбата ми е много проста. Искам да се оженя за жената, която обичам.
За моята любима Марта. Най-красивата, най-милата, най-доверчивата.
Господи! Защо ви говоря всичко това, та вие я виждате.
Да, да, разбира се. И все пак защо местният пастор отказва?
Той казва, че вече съм женен.
Женен?
- Да, женен.
Работата е там, че баронът наистина има жена, но тя го е напуснала.
Избяга от мен преди две години.
Право да си кажа, бароне, и аз бих направил същото.
Затова искам да се женя не за вас, а за Марта.
За съжаление, бароне, с нищо не мога да ви бъда полезен.
Защо?
Защото при жива жена, не можете да се жените втори път.
Казвате "при жива"?
- При жива.
Предлагате ми да я убия, така ли?
- Господи! Пази Боже, бароне!
А ние мислехме, че има изход. Карл написа до херцога молба за развод.
Но херцогът няма да подпише, докато не получи съгласието на църквата.
Църквата е против разводите.
Но нали разрешавате на кралете да се развеждат?
Само в изключителни случаи... когато...
Когато това е необходимо, да речем, за продължението на рода...
За продължението на рода е необходимо нещо друго!
Така. Разрешете ми да се сбогувам!
Нима не разбирате, че заради глупави условности страдат двама души?
Църквата трябва да благославя любовта!
- Законната!
Всяка любов е законна!
- Това е ваше мнение!
Позволете ми да не го приема.
- И какво ще ни посъветвате?
Какво мога да ви посъветвам? Живейте, както сте си живели,
но по човешките и църковните закони за жена на барона ще се счита
първата му и единствена съпруга, която в момента отсъства.
И така, вие - служителят на църквата - ни предлагате да живеем в лъжа?
Този е вече четвъртият, Карл.
Майната му!
Ще извикаме пети, шести, десети, двадесети.
Двадесетият ще дойде вече за моето погребение, Карл.
Хайде да поговорим за нещо друго.
Заслужава ли си да погубим такава красива нощ?
А нима вече е нощ?
- Разбира се!
Виж само каква луна, звезди!
Към теб съм тръгнал, мила моя!
Давай!
Идвам!
Може би не трябваше да почваш със Софокъл?
Пък и с патицата попрекали този път.
Искаше ми се да го развеселя.
Бяха ми казали: умен човек.
Какво ли не говорят за хората.
Не мога да се променям заради всеки идиот.
Не изцяло.
Само за известно време!
Да се престориш. Да станеш такъв, като всички...
Стани като другите, Карл. Моля те!
Като всички?
Чуваш ли се, какво говориш?
Като всички...
Като всички.
Като всички.
Да не летя на гюллета.
Да не ходя на лов за мамути, да не си пиша с Шекспир.
Има ли смисъл да разкрякваш гъските?
- Вечерята е сервирана.
Благодаря, мили. Уморена съм.
Добре, скъпа. Поспи.
Ей сега ще направя нощ.
Нощ!
Господин барон!
Какво си се развикал... посред нощ?
А нима вече е нощ?
- Нощ е.
И отдавна ли?
- Виж колко е часът.
Какво още?
- Да доложа, че патицата е готова.
Пусни я. Нека си лети!
Вида ли! А?
Хайде ставай, ставай!
Продължаваме. Хайде.
Хайде! Какво ти е?
Не си се ударил, нали? Добре. Съвземи се и продължаваме.
Не, няма, няма! Днес не съм във форма.
Докога ще сечем въздуха, мамо! Докато ние седим и чакаме
той ще вземе да се ожени за тая проститутка.
Омръзнаха ми твоите истерии! Вземи се в ръце!
Какво се очаква от мене?
Какво се очаква от мене?
Скоро ще се върне бургмистърът и ще каже какво са решили в Хановър.
Какво могат да решат чиновниците, мамо? Трябва да се действа!
Господин Рамкопф.
Е?
Това вече е нещо.
Браво, Хенрих!
- И така, господин Рамкопф!
Вие сте приятел на семейството ни, така трогателно се грижите за нас,
направете още една крачка!
- Всичко, което зависи от мен.
Извикайте го на дуел.
- Никога.
Защо?
- Първо, защото ще ме убие, и второ...
Първото е достатъчно. Успокой се, Тео.
Не мога да се успокоя! Той е виновен за всичките ми нещастия.
Вече съм на деветнадесет, а все още съм корнет и не виждам перспектива.
Дори на маневри не ме допуснаха.
- Маньоври.
На маньоври не ме допуснаха. Полковникът заяви,
че отказва да приема донесения от барон Мюнхаузен...
Какво са помъкнали?
Да не си решила пак да закачиш тая мацаница?
Какво ти пречи тая мацаница?
- Вбесява ме!
Ще я насека на парчета!
- Да не си посмял.
Той казва, че това е работа на Рембранд.
На кого?
- На Рембранд.
Това?
- Това.
Пълни глупости!
Разбира се, че са глупости, но колекционерите дават за нея 20 хиляди.
Двадесет хиляди? Тогава я продайте.
Ако я продам, значи да призная, че това е истина.
Дуел! Само дуел!
Господин бургмистърът!
- Добър ден, добър ден, господа.
Баронесо, как ви отива този костюм на амазонка!
Рамкопф, очарователен, както винаги.
Как е, как е, корнет? Виждам, че всичко е наред!
Съдейки по обилните комплименти, вие се връщате с лоши новини.
Не са чак толкова лоши, господа. Съдия-изпълнителят смята,
че за момента нямаме достатъчно основание за конфискация на имението
на барона и отдаването му под опека на наследниците.
Няма основания ли? Този човек е позор, той изпъди жена си и детето си!
Какво дете? Аз съм офицер!
- Добре, изгони я с офицера.
Доколкото ми е известно, те сами са го напуснали.
Но кой би могъл да живее с него?
- Ами, фрау Марта може.
Та тя е негова любовница. Дайте да се разберем:
Имаш си любовница - имай си я! Всички имат любовници.
Но не бива да се допуска да се женят за тях. Това е аморално!
Ето, че стигнахме и до тъжната новина:
Негово Величество удовлетворява молбата на барона за развод.
Така.
Така!
Не може да бъде!
- За жалост.
Но е факт?
- Не, не е факт.
Не е ли факт?
- Не, не е факт.
А много повече от факт. Всъщност ето какво се е случило.
Работата е там, че през изминалата седмица Негово величество
е имал известна доза неприятности с Нейно величество.
И какво?
- Ужасен е. Пълно копие на баща си.
Говори се, че тя го спипала с някаква фрейлина
и било нещо ужасно! Направо било...
- Какво?
И понеже бил в такова възбудено състояние, херцогът подписал няколко
молби за развод с думите: "Нека бъдат свободни! Всички да бъдат свободни!"
Така! Получихте ли си го! Дуел. Господин Рамкопф...
вие сте приятел на нашето семейство и така трогателно са грижите за нас.
Не, не, не, не, не.
- Станете ми секундант.
Никога! Той ще убие и секундантите!
- Да?
Убиец!
- Веднага при херцога!
Без отлагане! Господин бургмистър, моля да ме придружите.
Дуел! Само дуел!
Убийци!
Това е невъзможно! Немислимо! Неприемливо! В никакъв случай!
Негово Височество е зает с важни държавни дела!
Има важно съвещание! Изобщо го няма там!
Ваше височество, и все пак лявото крило изглежда ненадеждно.
На мен и средата не ми харесва.
Тогава може би си заслужава да вдигнем горното част
и да скъсим долната?
- Да го направим.
Отнемаме два реда от ляво и два от дясно.
Истината е в талията. Според вас, къде ще сложим талията?
На нивото на гърдите.
- Гениално.
Гениално, като всичко естествено.
- Точно така: на гърдите. 66.
И няма да позволя да смъкват талията на бедрото. 155.
В края на краищата ние сме центърът на Европа.
И няма да позволя някакви си испанци да ни диктуват условията си.
Искате рязан ръкав - заповядайте.
Искате набор с плисета. Няма проблем.
Но да свалите талията - това няма да го позволя.
Ваше височество! Ваше височество! Баронеса Якобина фон Мюнхаузен.
Зает съм.
- Казах й.
Дори казах, че ви няма. Но тя умолява.
По дяволите! Не оставят човек да се концентрира.
Добре, покани я.
Ваше височество! Извинете, че ви откъсвам от важните държавни дела.
Но се случи невероятното!
- Какво пак?
Подписали сте молбата за развод на барон Мюнхаузен.
Кой я е подписал? Аз ли съм я подписал?
Да, подписал съм я.
- Значи може да се ожени за Марта?
Как така да се жени?
Да, може да се ожени.
- Но той няма право да се жени.
Лудите нямат право да се женят. Това е противозаконно и антихуманно.
Надявам се, ваше височество, че ще отмените решението си.
Защо?
- Защото барон Мюнхаузен е луд.
Така ли?
Баронесо, разбираме вашия гняв.
Не е лесно да обявиш един човек за луд. Трябват стабилни доказателства.
Добре. Сега ще ви запозная с един документ.
И вие сам ще решите, дали е написан от човек със здрав разсъдък или от луд.
Ще помоля адвоката си да го прочете.
"Разпределение на деня".
"Разпределение на деня на барон Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен
"на 30 май 1779 година."
Любопитно.
- Даже много.
"Ставане в 6 часа сутринта."
Това не е наказуемо!
Да! Тоест не. Тоест напълно съм съгласен.
За хората от нашия кръг ранното ставане е противоестествено.
Четете по-нататък, Хенрих.
"Седем часа сутринта: разпръсване на облаците
"и установяване на хубаво време".
Какво? Я да видя.
И като напук днес небето е чисто.
Сутринта наистина имаше мъгла, а после се проясни.
Искате да кажете, че заслугата е негова?
Нищо не искам да кажа, баронесо.
Просто отбелязвам, че днес е един хубав ден.
Нямаме никакви основания да твърдим, че той е разпръснал облаците,
но и да се казва, че не ги е разпръснал,
значи да се противоречи на истината и на това, което виждаш.
Подигравате ни се, така ли? Четете по-нататък, Хенрих.
"От осем до десет: подвиг"!
Какво значи това?
Това значи, че от осем до десет си е планирал извършването на подвиг.
Какво ще кажете, бургмистре, за човек, който ежедневно предприема подвизи,
все едно, че отива на работа?!
И аз ходя на работа, госпожо.
Всеки ден, точно в 9 часа трябва да бъда в магистратурата.
Не бих казал, че това е подвиг, но има в него нещо героично.
Вие гаврите ли се с мен?!
Успокойте се, баронесо. Просто се опитвам да бъда обективен.
По дяволите вашата обективност!
- Тихо, тихо, тихо.
Господа, стигнахме до най-интересната точка.
"16:00 часа: война с Англия".
С кого?
- С Англия.
Господи, какво му е виновно Англия?
Къде е? Питам ви, къде е?
Кой?
- Англия.
Секунда, Ваше височество. Ето я.
А ние къде сме?
- Ние... Тук.
Това е много близко! Възмутително.
Войната не е хазарт! Не може да си я обявяват, когато си искат.
Войната си е
война.
Заповядвам: веднага да се намери и арестува барон Мюнхаузен!
При оказване на съпротива - да се употреби сила!
Главнокомандващият при мен!
- Слушам.
Война!
Заповед до армията: всеобща мобилизация!
Къде е главнокомандващият?
- Тук!
Да се свика запаса! Край на отпуските!
Да се събере гвардията на площада! Лятна парадна униформа!
Сини мундири със златни кантове. Вшити ръкави. Широки ревери.
Талията да се свали с 10 см от мирно време.
Да се свали?
- Тоест: да се качи!
А гърдите?
- Какво, гърдите?
Оставяме ли ги на място?
- Не, вземаме си ги.
Къде ми е военният мундир?
- Заповядайте, Ваше височество.
Какво? Да облека този?! Еднореден!?
Не знаете ли, че вече никой не воюва в едноредни?
Безобразие! Войната чука на вратата, а ние не сме готови.
Не сме готови.
Да не се вземат пленници!
Господа офицери!
Да сверим часовниците си! Колко е сега?
15:00 часа!
- И четвърт!
По-точно?
- Плюс 22!
Никой да не мърда!
Мога ли да помогна с нещо?
- Днешния вечерен вестник.
Добре.
Барон Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен, вие сте арестуван.
При оказване на съпротива - да се употреби сила!
Кой?
Какво "кой"?
При оказване на съпротива кой трябва да употреби сила: аз или вие?
Не разбрах.
- Да изпратим куриер да попита?
Невъзможно.
- Правилно.
Тогава и двамата ще изпълняваме заповедта.
Добре. Един момент.
Предполагаемо това се прави така.
Така!
Отдръпнете се, господа. А вие направо си тръгвайте.
И, разбира се...
...танци! Това все пак е кръчма.
Докога ще чакаме?
Колко време трябва да чакаме, за да арестуват някого? Конят се умори!
Всичко е наред, Ваше височество.
Барон Мюнхаузен ще бъде арестуван всеки момент.
Помоли да го изчакате.
Не, това вече е нахалство.
Ваше височество, нали знаете, че е малко особен?
Ваше височество, сигурно пак си измисля нещо.
И защо? А...
И какво пак е измислил?
Предполагам, някоя ловна история.
- Да, да. Има една история.
Излязъл един път, ваше височество, на лов в гората без пушка...
Как така без пушка?
- За мечки бил тръгнал.
Не за мечки, а за мамути. Но я застрелял с пушката.
С пушката?
- Да. Но ползвал костилки от вишни.
От череши.
Стрелял е не с череши, а с френско грозде
и това е било точно, когато летели над дома му.
Мечките?
- Мамутите ли очаквахте?
А тогава защо е израснало на елена?
Ваше височество, разрешете да почна от начало?
В никакъв случай! Веднага да спрете!
След 20 минути започва войната с Англия.
Какво толкова? Нещо все повтаряме: Англия, Англия...
Стига приказки! След 20 минути...
След 20 минути...
Какво става?
- Арестуваният.
И защо с музика?
Ваше височество, първоначално бяха тържества,
после - станаха арести. После решихме да ги комбинираме.
А къде е гвардията ни? Гвардията къде е?
Очевидно настъпва по фланговете.
Кого?
Всички.
Господин барон.
- Ваше височество.
Как сте вкъщи? Здрави ли сте?
- Благодаря, всичко е наред.
Това истина ли е?
- Кое?
Не зная как да се изразя... В смисъл, че вие...
Не зная как да го кажа... Вие... сте обявили война... на Англия?
Не.
- Не?
Все още не. Войната ще започне в 4 часа,
ако Англия не изпълни условията в ултиматума.
Ултиматума?
- Изпратих им ултиматум.
Кои са тези "им"?
- Краля на Англия
и членовете на британския парламент.
Искам от тях да прекратят безсмислената война
със северноамериканските колонисти и да признаят тяхната независимост.
Срокът на ултиматума изтича днес точно в 16:00 часа.
Ако условията ми не бъдат приети, ще се наложи лично да обявя война.
Лично да обявите?
- Да обявя.
Къде е главнокомандващият? A...
Вижте какво. Изпращайки ултиматум на краля, баронът сам
е преминал всякакви граници. Войната си е... Знаете какво е войната.
Помня, ваше височество, когато...
- Достатъчно.
Предайте си шпагата.
Ваше височество, не тръгвайте срещу собствената си съвест.
Знам, че сте достоен човек и вътре в душата си също сте против Англия.
Да, в душата си съм против. Да, не харесвам Англия...
Но седя и си трая.
- Войната е...
След малко. С една дума: арестуван сте, господин барон.
Предайте си шпагата. Чакам!
Давайте, давайте. Съвсем сте се разпуснали!
Който си иска - си обявява война, който не си иска - не си обявява.
Господин барон, господин барон! Искахте вечерния вестник! Ето!
Моля, заповядайте.
"Тайфун в Сицилия" Понагоре.
"Семейна разходка в свободното време".
По-нагоре.
- А-ха.
Да. "Международни новини:
"Англия признава независимостта на Америка".
Така!
Четири без десет. Успяха. Имат късмет!
Имам чест!
Не може да бъде! Пуска го да си върви.
- А какво да направи?
Но това е чудовищно съвпадение! Не разбирате ли?
Не. Това не е херцог, а - парцал!
Госпожо, какво очаквате от него? Англия е капитулирала.
Защо продължава войната? Не четат ли вестници тук?
Сетих се! Той наистина стрелял по елена. Но през комина.
Браво! Колко си красива в сватбена рокля.
Всяка жена е красива в сватбена рокля.
- Но ти най-вече!
Жалко, че се облича веднъж в годината.
- Ти ще си с нея всеки ден.
И ние ще се женим всеки ден. Добра идея, а?
Отлична. Само че преди това трябва да се разведеш.
Нали помниш, че след половин час ти започва бракоразводното дело?
То е започнало много отдавна. От мига, когато те видях.
Само да можеше да си представиш какъв подарък те чака!
Колко дни има в годината?
- 365.
Не бързай с отговора.
Трудно е да говориш, изправена пред толкова съчувстващи очи.
Един развод е отвратителен, не защото разделя съпрузите, а защото след него
мъжът е смятан за "свободен", а жената - за "изоставена".
Не! Не ме обиждайте със съчувствието си, господа!
По-добре съжалете себе си!
Моят мъж е опасен, господа!
Отдадох му 20 години от своя живот!
Двайсет години го бранех, озаптявах го в пределите на семейния живот.
И така опазвах обществото ни от него! Запазих вашия живот!
Сега вие разкъсвате нашите окови...
Е, добре! Но за последствията винете само себе си...
Не ме е страх, че ще бъда изоставена.
Страшното е, че той ще бъде на свобода!
Помислете върху това, господа съдии!
За какво говори?
- Плюе барона.
И какво казва?
- Че е подлец, казва.
Откачалник някакъв, лъжец нещастен.
- И какво иска?
Е, как какво, да не я зарязва.
- Логично.
...трябва да остане под опеката или на държавата, или на семейството!
Семейството ще го озапти!
Карл, защо закъсняваш?
- Рано е. Що глупости ще се изговорят.
Карл, моля те.
- Ясно, без излишни приказки.
А, извърших удивително откритие.
- Какво, пак ли?!
Всички ще е ахнете! Това ще е повратна точка в историята на нашия град.
Бароне, моля ви, на колене ви моля, само не днес!
Отговори ми само на един въпрос: колко дни има в годината?
365.
Добре. Останалото след малко.
Призовава се барон Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен!
Тук съм, господин съдия.
Господин барон, нека чуем вашите възгледи по същността на делото?
Зависи какво разбирате под същност.
- Как какво? Защо се развеждате?
Как става така: 20 години всичко е наред и изведнъж такава трагедия?
Извинете, господин съдия, трагедията беше 20 години...
Едва сега нещата ще бъдат наред.
- Обяснете с подробности.
Обяснявам с подробности. Уважаеми съдии, дами и господа!
Хората се свързват в името на любовта, ние бяхме свързани, за да се разведем.
Бракът ни, колкото и да е странно, започна още преди нашето раждане.
Родът Мюнхаузен отдавна мечтаеше да се сроди с рода фон Дутен,
затова когато на тях им се роди момиченце,
аз се родих не само момченце, но и съпруг.
Якобина не ме харесваше от невръстна детска възраст и трябва
да й се признае, че успя да пробуди и в мен същите чувства.
В църквата на въпроса на свещеника, готови ли сме да бъдем семейство,
дружно отговорихме "не" и те веднага ни венчаха.
След сватбата заминахме на сватбено пътешествие: аз в Турция,
а тя - в Швейцария. И три години живяхме така в любов и съгласие.
Протестирам! Оскърбявате моята довереница!
Истината не е оскърбителна, уважаеми господин адвокат.
Въобще имам чувството, че доста тесногръдо схващате живота.
Господин Рамкопф. Разводът е едно от най-великите човешки постижения!
Човек може да се влюби само за няколко минути,
но за да се разведе, понякога трябва да изживее 20 години с другия.
Трудни бяха тези 20 години, но не съжалявам за тях!
Не случайно Сократ ми каза: непременно да са ожениш.
Ако попаднеш на добра жена - чака те щастлив живот.
Ако попаднеш на лоша - ще станеш философ. Не зная кое е по-доброто.
Във всеки случай, благодаря ти, Якобина,
за това, че съм това, което съм.
Да живее разводът, господа!
Той унищожава лъжата, която така ненавиждам!
Велики Боже, направи така, че всичко да мине добре.
Помогни ни, Господи. Ние толкова много се обичаме.
И не се сърди на Карл, Господи.
Той е дързък, готов да спори с теб, но нали затова си по-стар и по-мъдър.
Длъжен си да отстъпиш. Отстъпи, Господи!
Достатъчно си изтърпял. Потърпи още малко.
Търпение, господа, търпение! Нашето заседание е към своя край.
Тихо! Пристъпваме към процедурата на развода.
Господин барон, госпожо баронесо, моля ви елате при мен
и разгледайте документа за развод.
Подпишете документите.
Напишете датата.
Господин пастор, заповядайте.
В името на светата духовна консистория обявявам ви за свободни един от...
Стойте! Спрете! Съдът ни е превърнат в срамен фарс!
Господин съдия, моля ви прочетете още веднъж
документа за развод, подписан от барон Мюнхаузен.
Аз, барон Карл фон Мюнхаузен...
- Датата прочетете!
1779 година, 32 май.
Господин барон, сбъркали сте датата.
Напротив!
Ако вчера е било 31-ви, тогава днес е?
- 32-ри.
Този ден е мое откритие. И го подарявам на родния си град.
Сега ще ви обясня всичко!
- Господа, господа!
Всичко ще ви обясня.
Не може да бъде, не може да бъде!
Браво.
Тридесет и колко?
- 32-ри, ваше височество.
И къде предлага да го сложим?
Ето тук.
29-ти, 30-ти, 31-ви...
- 32-ри.
Ми то няма място.
Поради тази причина съдът го прие за оскърбление, ваше височество!
И молим да отмените разрешението си за развод.
29-ти, 30-ти, 31-ви...
И така нататък.
Но нали те помолих! Защо да не можеш да изчакаш един ден?
Защо, ще ми кажеш ли защо? И те молих за това!
Не може, защото не може. Защото днес е точно този ден.
Ние сме вече в него. Аз открих нов ден!
Ах, да, да.
- Сега ще ти обясня всичко.
Няма нужда, няма нужда. Аз съм стар, болен човек.
Имам слабо сърце, лекарите ми забраняват да се вълнувам.
Но преди всичко, ти си умен човек.
- Глупав съм.
Не, ти си умен човек. И затова си длъжен да разбереш.
Не, не, глупав съм и нищо не искам да разбирам.
Колко дни има в годината?
- Не зная!
Триста шестдесет и пет.
- Не съм сигурен.
Правилно. В годината има 365 дни и 6 часа.
Тези часове се събират в един нов ден
и така всяка четвърта година става високосна.
Но аз се замислих: наистина ли годината има 365 дни и 6 часа?
Оказа се, че не е вярно!
В нормалната година има 365 дни, 6 часа и още три секунди. Три!
Това може да го потвърди всеки астроном.
Необходимо е само да се отлети с хронометър към звездите
и оттам да се проследи въртенето на земята.
Това съм го правил не един път, Марта може да потвърди.
И така три секунди неотчетено време.
Неизвестно защо всички пропускат тези 3 секунди с лека ръка.
Мила, дават ни се цели три секунди, а ние даже не ги и отчитаме.
С годините тези секунди се превръщат в минути. Със столетията - в часове.
Накратко, скъпи мои, за времето от съществуването на нашия град,
ни се е събрал вече един цял ден! Тридесет и втори май!
И това ли е всичко?
- Всичко!
И не можа да измислиш нищо по-умно, освен да обявиш това в съда?
Какво ме интересува съда? Трябваше да обява това на всички! Направих го.
Очакваше, че ще ти повярват?
А къде ще се дянат? Може ли да се противоречи на фактите?
Да не сме идиоти, че да се отказваме от един ден в повече?!
Томас! Томас!
Томас, радваш ли се, че се появи тридесет и втори май?
На какво да се радвам, господин барон.
Давате ми заплатата на 1-ви юни.
Не можеш да го разбереш.
Вие радвате ли се, че имаме нов ден?
Зависи как се падне.
Обидно ще е някак си, ако бъде в неделя.
А ако е в понеделник... За какво са ни два понеделника?
Разкарайте се!
А ти, Марта?
Разбираш, че съм прав, нали?
Извинявай, Карл. Всичко така се е объркало в главата ми.
Сигурно ти си прав. Аз не разбирам от изчисления.
Но вече няма да ни венчаят! Това го разбрах.
И си отивам. Не се сърди, мили.
Уморих се.
Обичам те.
Теб обичам.
Обичам те. Какво правиш?
Зная, мили.
Но дори заради мене не искаш да отстъпиш от нищо.
Помниш ли, когато се срещнахме с Шекспир, той ни каза:
"Всички влюбени се кълнат да изпълнят повече, отколкото могат,
"а не изпълняват дори възможното".
Да-а... Това той го каза с болка.
Без да помисли.
- Шекспир?
А после добави: "Препятствията в любовта
само я усилват".
Прекалено много станаха тези наши препятствия!
Нямам сили повече.
Господи, защо не се ожени за Жана д'Арк?
Нали беше съгласна.
Защото знаех, че ще срещна Марта.
Но аз съм обикновена жена.
Не изисквай от мен повече, отколкото мога да понеса.
Не съм подходяща за 32-ри май.
Послушайте, скъпи, не бива така да издевателствате над женското търпение.
Можехте заради нея, заради вашето семейство
да признаете, че днес сме деня, посочен в календара.
Нима е възможно?
- Възможно е, скъпи, възможно!
Вие не сте по-добър от останалите. И ще ви кажа откровено:
И на мен много неща не ми харесват. И аз не искам така да бъде.
Да, да. И като пример
мога да ви дам нашия календар.
От години зная, че е така.
Но не си позволявам това да ме срине!
Дори и това човек трябва да знае кога да си го позволи.
Но аз казах истината.
- По дяволити вашата истина!
Понякога човек може и да излъже. Разбирате ли, да излъже.
Господи!
Какво съм седнал да обяснявам на барон Мюнхаузен.
Направо да полудееш, честна дума.
И ти ли мислиш така? Не, не говори...
Аз сам.
Сам.
Добре. Така да бъде.
По вашему!
Какво трябва да направя?
Е? Така ще си мълчим ли?
Уморих се да обяснявам.
Че като пълен глупак си мислех, че още един ден пролет...
Още един залез и още един изгрев.
Един цял ден в края на краищата.
Не, не. Да си оставим деня на мира.
Искаме или не, на този свят съществува определен ред.
Един ден се сменя от друг. Не може така да се нарушава хода на времето.
Не е хубаво.
- Недопустимо е!
Хората ще се объркат: празник ли е, делник ли е?
И най-страшното, скъпи мой, е,
че енориашите няма да знаят с точност кога е Рождество и кога Пасха.
Ще настане объркване: Какво да облечем? Ежедневен сюртук или параден камизол?
Господин съдия, Ваше височество. Баронът осъзнава своята грешка.
Прекалено се е разпалил. Разпалил се е, но сега се разкайва.
В такъв случай вие сте готов да признаете, че днес е 1-ви юни?
Дори 10-ти.
Не 10-ти, а 1-ви. И не се дръжте сякаш казвате: от мен да мине.
И така: кой юни сме днес?
Първи.
По-високо, всички да чуят.
Първи.
Ето! Виждате ли колко е лесно.
Бароне, та вие сте разумен човек.
Винаги съм ви харесвал.
Допадал ми е вашия начин на мислене.
Свободната кройка при раменете, стеснените панталони.
Спокойно можете да бъдете и пример за подрастващите.
Точно такива хора ни трябват.
И ако станете наясно със самия себе си.
Аз съм уверен, че уважаемият ни пастор...
А, ето го там. Не случайно е с нас.
Та той ще ви венчае с вашата избраница.
Нали така, свети отче? А?
Да, но при едно условие: баронът трябва да се откаже от всичко.
От всичко?
Да, да. От всичките си богопротивни фантазии.
Вие трябва да признаете, че всичко това е лъжа!
И настоявам: това да се извърши в писмен вид.
В писмен вид?
Да. Писмено излъгахте, сега писмено ще трябва да се отречете.
И всичко трябва да бъде оформено като официален документ.
"Аз, барон еди кой си, съм обикновен човек.
"Не летя до луната и още
"не се изтеглям за косата си от блатата, не яздя на гюлле"!
"Не пускам на свобода печени патици"!
"Не съм садил вишнево дърво върху челото на елен"!
И така по всички останали точки.
Да, и семейният живот, бароне, нека бъде без фантасмагории.
Да, да, да. Хайде да е без фантазия.
Такова, каквото си е, но без фантазия.
Добре. Ще подпиша.
Щом 32-ри не е нужен на никого, нека бъде по вашему.
Това вече е друго. И недейте така трагично, скъпи мой.
Погледнете го с присъщото ви чувство за хумор.
С чувство за хумор!
Та нали Галилей също се е отрекъл.
Точно затова обичам повече Джордано Бруно.
Хайде да не драматизираме.
Бароне, тайничко пак можете да си вярвате.
Аз не мога тайничко.
Мога само открито.
Скъпи мой.
"Аз, барон Мюнхаузен, обикновен човек" -
Звучи като начало на романс.
"Не летя до луната". Добре де. Не съм летял.
Само ако знаехте, мили мои, колко е красива...
Бели планини с червени скали при залез слънце.
Добре. И на гюлле не съм летял.
В онзи страшен бой с турците, когато загина половината от моя полк.
Те ни натикаха в онова дяволско блато, но ние оцеляхме
и ги ударихме по фланга...
Моят кон се спъна и започна да потъва...
Тогава се взех в ръце и започнах да се тегля за косата.
Дърпах, докато се покажем над острицата.
Ще подпиша, всичко ще подпиша.
Защо да дразним гъските?
Щом на никой не е притрябвал още един ден пролет.
Да го забравим.
В такъв ден тежко се живее, но леко се умира...
След пет минути барон Мюнхаузен вече няма да съществува.
Бароне, скъпи мой, всяко нещо си има и добрата страна.
Във всеки случай градът няма повече да ви се присмива.
Жалко!
Не се страхувах да изглеждам смешен. Това не всеки може да си го позволи.
На сбогуване имам още една идея. Всички много ще се смеете.
Карл, моля те, Карл!
Карл!
Недей!
- Карл! Барон!
Моля те, Карл!
- Барон, барон!
СЪЩИЯТ ТОЗИ МЮНХАУЗЕН
втора серия
Никой в този свят не ще запълни бездната, която зейна
след като си отиде този велик човек.
Но наш дълг е да се опитаме да компенсираме тази загуба -
всеки според възможностите си.
И така, господа, аз привършвам. Изминаха три години,
откакто престана да тупти сърцето на барон Мюнхаузен,
но през всичките тези три години, този прославен герой
продължава да живее в сърцата на своите съотечественици.
Нека този паметник, който поставяме в негова чест,
стане символ...
- Само символ е вяло.
Добре, нека бъде не само символ.
- По-добре.
Нека бъде не само символ на любовта и признателността на народа
към своя гражданин.
По-добре: "Към своя велик син".
По-добре е.
Нека бъде източник на смелост и решителност,
както и извор на животворен оптимизъм,
който никога няма да престане да струи Подобре "се лее".
Ама изворът струи.
Може да струи, но може и да се лее. В случая е по-добре да се лее.
Добре.
Малко е да се каже "добре". Това е благородно.
Нали? Но ако аз бях умрял, той нямаше да каже същото за мене.
Интересно, какво ли ще говорят на моето погребение?
Ще поживеем - ще видим.
Днес има напредък.
Колко е часът, Томас?
Часовникът удари 3, баронът падна 2 пъти, значи е един.
Глупости говориш! Трябва да се събира. В случая 3 плюс 2.
Преди се събираше, а сега по-добре да изваждаме.
Ваше височество, вие, разбира се, помните тази история.
Разбира се.
- Пушилката от битката попречила
на барона да разбере кога са разсекли коня му на две части.
И после ли пораснала вишна на челото му?
Да, само че това е в друга история - за елена.
За мечката.
- Спрете. В тази история
баронът скочил върху предната половина на коня
и разбрал това, чак когато отишъл на водопой.
Конят му не можел да се напие. Пие, а водата се излива.
Пие, а тя се излива. Разполовен - на две!
А втората?
- Какво втората?
Какво правела втората половина?
- Пасяла наблизо.
И на коя половина ще издигнем паметник?
Мислехме на първата.
Това ще бъде един много оригинален паметник, ваше височество.
Своего рода символ.
Дори бих го нарекъл анекдот.
- Метафора.
И когато прозвучи: "който никога няма да престане да се лее в душата... ",
от коня ще се излее вода.
Заповядайте, господа, моля!
Заповядайте, огледайте макета.
Разбира се, тук водата тече в мащаб 1:10.
Забавно.
- Да, да.
Като цяло, господа, идеята ми харесва.
- Много, много е хубава.
Изразителен образ.
- Да, да, добра е.
Жалко, че е само едната половина.
А, ако дръзнем и...
И я ликвидираме.
Приближим?
- Съединим.
Ето... Така дори е по-смешно.
Категорично. И от тук потича вода.
Откъде ще потече вода? Точно от кое място?
От Мюнхаузен, господа, вода няма да тече. Не си заслужава.
За нас е ценен просто като Мюнхаузен. Като Карл Фридрих Йеронимус.
А дали конят му пие или не пие - това не ни вълнува.
Че да не е в пустиня.
Господа, както знаем, нашият незабравим барон Мюнхаузен
остави следа във всяко хановърско сърце.
Приживе любовта му не отмина и малките пастирки.
Спомените си за покойника
ще сподели любимата на всички Берта!
Желая й успех!
Бях наивничка пастирка и пасях овнета и овце.
Покрай мен барона мина, той приятелка ме назова
и за сватба размечта...
Бях най-прелестната Нефертити
и държах барона в плен.
Шепнеше ми на ухото:
"Искате ли към луната вий да полетите с мен?"
Ще повярвате едва ли -
всичко беше като в сън!
Ний танцувахме с барона, ний танцувахме с барона.
Танцувахме на луната!
Оттогава времето застина.
Пак паса овчици аз.
Казват ми да сляза от луната, че било е сън това
приключение в леса!
Ще повярвате едва ли -
всичко беше като в сън!
Ний танцувахме с барона, ний танцувахме с барона.
Танцувахме на луната!
Не бива така, Тео! Бъди мъж!
Да, разбира се, извинете ме... Нерви!
Заповядайте след мен. След мен, господа. Ето тук.
Господа, тук виждате близки приятели на незабравимия барон.
Архимед, Нютон, Шекспир и други гении.
Моля! Вдовицата на барона, сина, светия отец.
А сега, моля, заповядайте към спалнята.
Като слушам всичко това, като си спомня...
Господи, Гоcподи! Колко несправедливи бяхме към него, колко жестоки...
Скъпи мой, кой е знаел, че всичко така ще се обърне?
Ние бяхме искрени в заблужденията си. И времето ни отвори очите!
Такава е съдбата на великите хора. Съвременниците им не ги разбират!
Съвременниците - да... Но ние бяхме негови роднини!
Тръпки ме побиват, като си спомня, че мечтаех за дуел с баща си.
Исках да го убия!
Всички ние го убихме.
Убийци!
Стига, Тео. Омръзна ми твоята истерия!
Няма цял живот да се наказваш!
В края на краищата, ако днес, три години след смъртта му
цяла Германия с благоговение произнася името на Мюнхаузен,
преди всичко заслугата е на нашето семейство.
Излязоха от печат всичките му подвизи!
Утре откриваме негов паметник!
Е? Какво повече?
Ех, ако беше жив.
Да можехме да обърнем времето назад... А?
Не, скъпи мой, не е необходимо да го правим.
Времето нека си върви.
- Не!
Спри! Опомни се!
- Но, мамо...
Тео!
- Мамо...
Стегни се, момчето ми.
- Добре.
Скъпия ми той, обичния, добричкия ми.
Какво виждам тука?
- Не знам.
Пак си се теглил за косата.
Това е глупаво.
- И много болезнено.
Какво и вие ли сте опитвали? Пази Боже, баронесо. Как да стане?
Моля за извинение.
Какво? Какво?
- Спокойно!
Господин баронът помоли да го предупредя.
Летят ли?
- Летят, господин барон, летят.
Мамо, те летят!
- Опомни се, сине!
Но те летят, мамо!
- Теофил, не ви ли омръзна?
Не, не, нека опита още веднъж.
Тео.
- Не! Хвърляй, мамо!
Кой хвърля така бе, мамо?
Още един път.
Днес чувствам някакво вдъхновение, господин пастор.
Ще стреляме през комина.
Командвай, Томас!
Внимание... Огън, бий!
Трябва предварително да сложиш там патица, вързана с връвчица, и после
само да я дръпнеш. Гарантирам, че баща ти е правел така.
Не светотатствайте!
Лалета! По талер бройката!
- А карамфилите?
По 2 талера.
- Как по два? Почнали са да вехнат.
Нашият барон и той, докато беше жив, никой не го ценеше.
Гушна букета и веднага го оцениха.
- Вземи, да се задавиш дано!
Върви, върви.
По 2 талера!
С нещо да помогна? Астри, циклами, карамфили!
Не, по-добре теменужки.
- Теменужки? Теменужки!
Това си е горско цвете, а аз имам само оранжерийни.
Заповядайте латинки. По 3 талера бройката.
Не. Покойният ми господар обичаше теменужки.
Просташки вкус.
- Какво, какво?
Господарят ви не е ценял истинската красота.
Кой си ти, че да говориш за моя господар?
Господин барон?!
Не ме наричай така. Аз съм Мюлер.
Градинарят Мюлер.
Ясно ли е?
Ясно, господин Мюлер, господин барон.
Аз знаех.
Не вярвах, че сте умрял.
И когато писаха вестниците - пак не повярвах.
И на опелото - не вярвах.
Само малко се усъмних, когато ви заровиха.
Колко съм щастлив, господин барон!
Не ме наричай така, нали те помолих? Мюлер.
За мен вие сте си барон Мюнхаузен.
Прибавяй тогава по едно "покойния" или "божепредставилия се".
И тогава стрелях във въздуха.
Сбогувах се с досегашния си безумен живот
и станах най-обикновен градинар по име Мюлер.
Странна фамилия.
Най-обикновена.
В Германия да имаш фамилно име Мюлер е все едно да нямаш никакво.
Шегувате се, както винаги.
Отдавна престанах. Лекарите забраняват.
Откога ходите по лекари?
Веднага след като умрях.
А казват, че смехът е полезен... Удължавал живота.
Не на всички.
Удължава на тези, които се смеят,
на тия, които се впрягат - съкращава.
Как е фрау Марта?
- Всичко е наред.
Имаме син.
Хубаво момченце?
12 килограма.
Бяга ли?
Защо му е? Ходи.
Бърбори ли?
- Мълчи.
Умно дете, далече ще стигне.
А вие с какво се занимавате?
С нищо. Живея.
Цветя отглеждам.
- Красива работа?
Изгодна.
По талер бройката.
Като се имат предвид всички сватби, юбилеи, премиери.
Само от погребението си изкарах повече от всичко до този момент.
Господин барон, тук ли ще спите?
- Тук.
А какво ще каже фрау Марта?
- Тя вече го каза.
Ето: "Извинявай, скъпи,
но всичко това ми опротивя."!
"Опротивя".
Накрая с "Я"!
Избягала от такова богатство?
Огромна къща, четири екипажа, а тя тръгна пеша.
Ами вие?
- Все още не съм се побъркал.
Извинете за безпокойството,
господин Мюлер.
Как ме нарече?
- Господин Мюлер.
Извинете, господин барон!
Чупи! Троши!
Отлично!
Давай!
Вили, съкровище, как се озовахте тук?
През вратата, естествено.
Боже мой, каква проза. Та нали ви обяснявах,
че в този дом съществуват определени традиции.
Момент! През прозореца!
Е?
Да, да, да... Ти летиш към мен?
Спокойно - свой.
Какво безразсъдство! Могат да те видят! Някой от слугите!
Няма страшно. Ще помислят, че съм привидение.
Какво искаш?
- Да поговорим.
Сега ли? Да не си луд! Нямам време.
Утре е годишнина от смъртта ти. Да не си решил да ни развалиш празника?
Не е честно! Ти обеща... Някой иде.
Моля те, Карл, моля те...
Ще поговорим... Но нека да е друг път.
Добре. Днес, в полунощ, при паметника.
Чий паметник?
- Моя.
Тук съм!
- Много ми е приятно. Заповядайте.
Не сте ли мъртъв?
- Мъртъв съм.
Да, да. Призрак, привидение. Какво толкова? Дошъл - отишъл си.
Да, да, господа, да! Научният ми труд
окончателно обори всички възражения на моите опоненти!
Той е живо доказателство за това, през какви перипетии трябва да върви
истината през втората половина на ХVІІІ век, тоест в наши дни, господа!
Пред вас е вече класическата постановка:
Изтегляне за косата на самия себе си от блатото.
Гениално реализирана навремето от незабравимия барон.
И днес все още някои схоластици и догматици надигат глас: "Невъзможно!".
Мухлясали страхливци!
Самият аз като приятел на покойника и негов съвременник
нееднократно съм присъствал със собствените си очи на това изтегляне.
Като изследовател на въпроса продължавам да твърдя, че най-важното
е с точност да се установи точката за прилагане на силата.
Вземаме една глава, вземаме една ръка. Известно усилие...
Точно в полунощ при паметника ми.
Важен разговор. Присъствието задължително.
Ето това е. Има ли въпроси?
Господин бургмистър! Негово височество пак не уцели!
За четвърти път подгонваме глиганчето към Негово височество,
но, извинете за израза, той пак се издъни.
Да го подгонваме ли отново?
Не. Не е удобно. Запомнил му е физиономията.
Кой на кого?
- Херцогът - на глиганчето.
Срамота! И това ми било кралски лов!
С едно глиганче не можем се оправи!
Извинявайте, господин бургмистър, но Негово височество не харесва гората.
Тъмно, влажно, абе, какво да говорим.
Друго казва, ако насреща му излезе мечка.
Откъде да му намеря мечка?
- Да вземем от циганите?
Правете каквото искате.
Но след половин час в гората да бъде сухо, светло и да има мечка!
Тъмно му било, влажно му било...
Да се побърка човек!
Сякаш не знае, че една мечка не ни е останала.
Между другото, бароне, отдавна искам да ви питам,
вие мечките къде ги намирахте?
Не помня. В гората, струва ми се.
Абсурд. Отдавна ги няма в гората.
Трябва да поговорим.
Докъде се докарахме, а? Да крадем мечки от циганите!
А да кажеш, че нямахме - имахме... Буквално бяхме родина на мечки.
Ама сега къде да ги намериш?
Като гледам, сега не ви е до мене. Среща в полунощ при паметника.
Точно така. Ех, Карл, да знаеш само как ми липсваш.
Няма с кой да си поговориш, с кого да се посъветваш.
Това там не е ли мечка?
- Да е жива и здрава.
Не умеем да ценим приятелите си. Разбираме какво са били те за нас,
чак когато си отидат.
- Ами, аз да вървя.
Живеем на дребно, суетим се.
А как живеем? Защо живеем?
Само ти ми липсваше.
Разкарай се!
Разплодихте се.
И така, господа.
Извиках ви, за да ви съобщя нещо пренеприятно.
По дяволите, отлично начало за пиеса.
Трябва да го предложа на някого.
Карл, ако може, по същество.
И така, скъпи мои!
Преди три години по всеобщо съгласие аз си отидох от този свят.
Между нас беше сключено джентълменско споразумение,
че нито аз ще ви безпокоя, нито вие - мене.
Аз изпълнявах честно тези условия, но не мога да кажа същото за вас.
Но, скъпи бароне!
- Оправданията после.
Когато погребвахте тленните ми останки, стараех се да не обръщам внимание,
но когато започнахте да опявате душата ми...
Чакайте малко. Нищо не разбирам. За какво става въпрос?
За това. "Напълно събрани съчинения на приключенията на барон Мюнхаузен".
Добре де, и какво?
- Не разбирам. Не ви ли харесва?
Между другото, чудесно издание!
- Това не са моите приключения
и това не е моят живот. Тук се говори за един пригладен, вчесанонапудрен
и кастриран живот!
- Обикновени редакторски корекции.
Скъпа Якобина, ти ме познаваш, нали?
- Да.
Когато ме режат - търпя...
- Познавам те.
...но когато ме допълват - побеснявам!
Няма ли да разбереш, скъпи мой, че ти вече не принадлежиш на себе си.
Ти си мит!
- Какво?
Легенда! И народната мълва ти приписва все нови и нови подвизи.
Няма как народната мълва да измисли такива простотии.
Откъде пък сте сигурен!
- Да, г-н Рамкопф.
Настоявам тази книга да бъде иззета.
Сега за паметника - не ми харесва.
Да вземем, например, барелефа, където пронизвам десетина англичани.
Но, скъпи май, нали воюва с Англия?
Прекрасно знаеш, че в тази война не беше пролята нито капка кръв.
А аз твърдя, че беше! Има дори очевидци. Имам свидетели.
Никога не съм влизал в атака с такова зверско изражение.
Поглеждал ли си се отстрани, за да знаеш.
И не съм крещял: "Англичаните са свине!". Аз обичам англичаните.
Знаеш, че Шекспир ми беше приятел.
- Да, зная.
Накратко, аз съм против този паметник.
Карл, скъпи мой.
- Как така си против?
Може би всички сме виновни пред теб, може би са допуснати
някакви неточности, но повярвай на стария си приятел,
всичко това е станало от прекомерна любов.
Вече нищо не може да се промени!
- От прекомерна любов и уважение.
А баронесата е права.
- Утре, утре е 32-и май!
Да!
- Права е баронесата.
Ти вече не принадлежиш на себе си. Ти си наша гордост. И затова...
Гостите вече са тук!
- Да!
Затова и ти издигаме този паметник.
Какво искаш, да ни развалиш празника ли?
Много важно, че имало там някакви неточности... След една година
ще ти издигнем нов, по-достоверен.
- Не, не, не.
Тебе питам: решил си да ни развалиш празника ли?
Какво се е случило? Като побеснял си, по лицето ти познавам.
Нещо те е пощурило. Хайде кажи на стария си приятел какво е то.
Марта ме напусна.
Тая е полудяла. Пълна неблагодарница. Селяндурка.
Какво си мисли тя, че е лесно да си любовница на такъв човек?
Подла твар, а ние й се доверихме!
Няма нищо страшно. Ще я уговорим да се върне...
Не! Вие не я познавате. За да се върне тя, трябва да върна себе си.
Как трябва да се разбира това?
- Реших да възкръсна.
Не.
- Карл, Карл...
Няма да направиш това.
- Нали разбираш...
Не бива.
- Защо ти е?
Утре е празник...
- Големи хора сме.
Не, не. Ти няма да направиш това!
- Ще го направя.
Но вие сте мъртъв, барон Мюнхаузен. Погребан сте.
И имате гроб.
- Ще трябва да се унищожи!
Не, не. Гроба няма да унищожаваме.
Не разбираш ли, че в подобна ситуация ще трябва да предприема крути мерки.
Няма да се откажа. Простете, господа, съжалявам но...
Аз също съжалявам, но като бургмистър не мога да позволя разни самозванци
да посягат на свети за нас имена!
Това е интересно.
Променили сте се за тези години, господин бургмистър.
А вие, за съжаление, не сте.
Ето ви доказателства: справка за смъртта на барона
от църковната книга, смъртния акт и квитанцията за гробното място.
Струва ми се, че тези доказателства са повече от достатъчни.
Подсъдимият счита всичко това за неубедително.
Използвайки външната си прилика с покойния барон,
подло присвоявайки неговите походка, глас, и даже пръстови отпечатъци,
подсъдимият наивно се надява да ни измами
и да ни накара да видим в негово лице нашия скъп барон,
когото ние погребахме тържествено преди три години!
Много добре си спомням панахидата. Самият аз я отслужих.
Какво ще кажете за всичко това, подсъдими?
Отлично! Ще чуем гласа на роднините и близките.
Призовавам в качеството на свидетел баронеса Якобина фон Мюнхаузен!
Моля свидетелката да разгледа внимателно подсъдимия.
Познавате ли този човек?
Да.
- Кой е той?
Градинарят Мюлер. Здравейте, градинарю.
А откъде го познавате?
Той се грижи за цветята на гроба на покойния ми съпруг.
Извинете за нелепия въпрос: този човек прилича ли
на покойния барон? Погледнете внимателно...
Да, възможно е да има някаква прилика, но тя е прекалено малка.
Благодаря ви, баронесо.
Фрау Марта, фрау Марта!
Фрау Марта, имаме проблем, баронът възкръсна.
Ще стане лошо, фрау Марта.
Свидетелят, можете ли поне от части да припознаете
в подсъдимия покойния си родител?
В никакъв случай!
- Достатъчно.
Моля, да избавим лесно ранимата душевност на този млад човек
от по-нататъшни въпроси.
- Имам въпрос към сина си.
Протестирам! Това не е вашият син, това е синът на барон Мюнхаузен!
Да, да, разбира се. Извинете. Въпреки, че това звучи парадоксално.
Но очевидно, това си е едно от непонятните свойства на природата:
виното се превръща в оцет; Мюнхаузен - в Теофил.
Мразя ви! Край! Дуел! Още сега!
Ще стреляме през кърпа!
- Протестирам!
Прекратете! Вие не можете да се дуелирате с обвиняемия;
вие сте барон, а той - градинар. Седнете си на мястото!
Заповядайте, господин бургмистър.
Извинете. Бих искал да се откажа от това неприятно задължение.
Това е невъзможно - вие бяхте приятел
на покойния барон и вашите показния са необходими.
Господин съдия,
аз съм стар човек!
Очите ми са слаби, а и с паметта хич ме няма. Мога да сбъркам.
Разпознавате ли в подсъдимия барона или не?
Не зная Вгледайте се внимателно.
Хайде, хайде. Приближете се, разгледайте го.
Зрението ми е слабо. А тук е важно...
Тогава с докосване.
С докосване.
Честна дума... Понякога си мисля, че е той...
друг път - че не е. Не, не е! Как... Само ми се струва...
Мога ли да се доверя на личните си впечатления, когато...
Напълно се доверявам на съда. Както решите вие, така ще бъде!
Позор!
Какъв позор! И това е нашият бургмистър!
Но как така, господин бургмистър.
Извинете, господин съдия. Извинете, госпожо баронесо.
Подсъдимият, извинявайте.
Но аз съм служебно лице.
Ако решат, че сте Мюнхаузен - готов съм да ви прегърна.
Ако решат, че сте Мюлер -
ще ви тикна зад решетките. Това е всичко, което мога да направя.
Имате ли да кажете още нещо?
- Според мен, това е достатъчно.
Подсъдимият, имате ли свидетели във ваша защита?
За съжаление, не.
Има. Има!
Марта!
Марта!
Моля за прекъсване на заседанието! Не се чувствам добре. Ето медицинско!
Обявявам прекъсване на заседанието до утре! Прекъсване! Прекъсване!
Искате да участвате в процеса?
Искам да кажа истината!
Имайте предвид, че ако той се разкае, ще пледираме за помилване.
Иначе го чакат най-малко десет години затвор.
Десет, фрау Марта!
- Успокойте се, Хенрих.
Стига да иска, човек има право да каже истината.
Само бих искала да зная, коя истина имате предвид?
Истината е една.
- Истина изобщо не съществува.
Да. Истина е това, което се приема за истина в дадения момент...
Нима този ояден търговец, този кротък съпруг е барон Мюнхаузен?
Нямате ли срам от бога? Аз ви се възхищавам, фрау Марта.
За три години вие направихте от мъжа ми това,
което аз не успях да сторя за двайсет. Браво!
Браво. И нима е необходимо сега, когато постигнахме успех
със съвместните си усилия,
да започваме всичко от начало?
- Аз го обичам.
И какво му донесе вашата любов? Безлично живуркане?
Днес - подсъдима скамейка! А утре - затвор или смърт!
Имайте предвид, фрау Марта, че ако съдебният процес стигне задънена улица,
ще се наложи да проведем експертиза!
Какво значи това?
- Означава,
че ще го хвърлят в някое блато или ще го заставят да лети на гюлле.
На истинско гюлле, Фрау Марта!
- Да, да. На истинско гюлле.
Господи, нима наистина ви трябва да убиете човек,
за да разберете, че е жив?
Много добре казано. Но нямаме друг изход.
А сега, след като научихте всичко, сама решете.
Един съвет: не бързайте да ставате вдовица на барон Мюнхаузен.
За сега мястото е заето.
Подсъдими Мюлер, разрешено ви е свиждане.
Готова съм да се върна.
Ще се науча да търпя.
А аз - за нищо на света.
Очаква те затвор.
Чудесно място.
Тук, в съседство, са Овидий и Сервантес.
Ще си почукваме през стената.
По време на свиждане се предполага да говорите - говорете!
Карл, ти не знаеш най-важното.
Измислили са някаква страшна експертиза.
Най-после! Е това е работа!
Не, Карл. Те искат да те убият, разбираш ли?
Какво пък...
Нека останем честни до самия край.
Не, мили.
Явно такава ми е съдбата: да отстъпвам в трудните моменти.
Ще свидетелствам, че ти си Мюлер.
Ще те предам.
Ще им кажа, че ти си градинар, че аз съм твоята съпруга.
Венчаха ни в селската църква, роди ни се син.
Не прави това, Марта.
Господа, господа! Повтарям: съдебната експертиза е при закрити врати.
Изисква се специално разрешение!
- Господин Рамкопф!
Не, не, не. Днес нищо не мога да направя. Нищо. Следващия път.
Днес нищо не мога да направя. Моля ви, следващия път.
Господин пастор, господин пастор!
- Какво?
Помолете да ме пуснат!
Събрах му това-онова. Дълъг път го чака.
Чуваш ли се, какво говориш? Смяташ, че ще долети ли?
До Луната ли? Разбира се.
Тя даже не се вижда.
Когато се вижда, и глупакът може. Баронът обича да му е трудно.
Невероятно.
- Кое, ваше височество?
Невероятно е как народът ни хармонизира с природата.
О! Това ще го запомня.
- Запишете си го.
Якобина...
- Престани! Моля те, без истерии!
Якобина, всичко е готово.
- Не се занимавайте с мен, мамо!
Тук е забранено, господин барон!
- Аз имам право!
Той е с мен! Полудя ли? Хората ни гледат!
Стига! Писна ми! Един път и аз да полудея!
Ами ако този градинар вземе, че долети и пак ни направи за смях?
Тихо.
- Не е за изпускане. Ще летя с него!
Къде?
Той е с мен! Оставете го!
- Момченцето ми, ела тук. Ела при мен!
Първо: двамата няма да се сместите!
- Изключено.
Второ: полетът няма да се състои!
Якобина, нали те помолих. Съдебна тайна.
Добре. Между нас да си остане. Всичко вече е отрепетирано.
Оръдието е заредено с мокър барут.
Защо с мокър барут? В края на краищата не сме убийци.
Ще прелети няколко метра и ще тупне на земята.
Ще имаме доказателството и той ще се върне към своите цветя.
Нали няма да има разни излишества?
Какво говорите, ваше височество.
Всичко ще мине по вода. След увертюрата - разпит.
После: последната дума на подсъдимия, залп, всенародно веселие, танци.
Какво пък, като цяло интересно си го замислил.
Да, да. Интересно е намислено.
Започваме, фрау Марта. Моля, не се отклонявайте от сценария.
Господи, прости ни, благослови и направи така,
че най-вече всичко да се размине и после...
Няма за кога, господин пастор, няма за кога. Трябва да почваме.
Да излезе фрау Марта!
Добре. Розовата рокля изпъква на сивия фон.
Талията е малко вдигната, но като цяло не е зле.
Здравейте, фрау Марта.
Донесохте ли молбата за помилване?
Донесох.
Четете.
Аз, Марта, съпруга на градинаря Мюлер,
моля да помилвате ненормалния ми съпруг.
Нека поне поставим друга дата.
В никакъв случай, сценарият трябва да се спазва.
Ваше височество, коленича в нозете ви.
32-и май 1873.
Браво, фрау Марта!
- Обещахте: нищо няма да му се случи?
Вече ви казах: влажен барут. Ще се изтърси от дулото направо на земята
за всеобщ присмех. Най-много - леки натъртвания.
Подсъдими, с цел установяване на вашата самоличност и избягване
на евентуална съдебна грешка, ви предлагаме да повторите пред свидетели
известния подвиг на барон Мюнхаузен - полет до луната!
Предупреждавам ви, че можете да се откажете.
Не. Съгласен съм.
Е... Ще се изповядаме ли?
Правих го цял живот, но никой не ми вярваше.
Моля ви, пречистите душата си.
- Това стана от само себе си, пасторе!
Имах приятел,
но той ме предаде;
имах любима,
но тя се отрече от мене. Излитам и нищо не ми тежи.
Виж какво нещо. И въпреки това - обичаме...
Винаги така...
Но не е това важното.
- Да.
Защо се съгласи на тази комедия?
Заради нашата любов.
Вече не вярвам в нея.
Защо не чувам? Не разбирам, за какво си говорят.
Ваше височество, подсъдимият изказва благодарностите си на градските власти
и при това се шегува с възлюбената си.
Харесва ми. Особено разтворената яка и обточването - подчертават лицето.
Като цяло прилича на покойния.
Помниш ли, когато бяхме при Архимед, той ни каза:
"Любовта е теорема, която трябва да се доказва всеки ден!".
Кажи ми нещо за сбогом!
- Какво?
Какво?
Кажи ми нещо за сбогом!
- Какво да ти кажа?
Помисли.
Все ще се намери нещо важно за такъв момент.
Аз... Аз...
Ще те чакам.
Не това!
Аз...
Аз те обичам.
Не това!
Ще ти бъда вярна!
- Не трябва.
Сложили са мокър барут, Карл! Искат да ти попречат, Карл!
Ето.
Благодаря.
Благодаря ти, Марта.
Нека завиждат! Кой друг ще се похвали с такава жена?
Боже мой. Дъщеря на аптекар, такава и ще си остане - дъщеря на аптекар.
Томас! Донесе ли, каквото ти казах?
Да, господин барон! Ето го!
Сух ли е? Проверен ли е?
Цял полк ще изпрати на небето.
Сбогом, господа!
Дочакахте - сега вече ще полетя. Не вярвам да се видим повече.
Когато се върна следващия път,
вас вече няма да ви има.
Работата е там,
че на небето и на земята времето не тече по един и същ начин.
Там - това е едно мигновение, а тук - цели векове. Всичко е относително.
Впрочем, дълго е за обяснение.
Господи, как не ми се умира.
Пали фитила!
Ваше височество, ситуацията е критична.
Ваше височество, познавам го. Той няма да спре.
Сега всичко ще литне във въздуха, ваше височество!
И аз ли?
- Нали ви казвам: всичко!
Къде е главнокомандващият?
- Командва.
Ваше височество, моля ви!
Моля ви, признайте го за барона!
Не е страшно, ваше височество. Ще го обявим за хуманност.
Още повече и вие самият казахте, че прилича на покойния барон.
Прилича!
- Вижте му очите, лицето!
Целия! Същи барона!
- Одрал му е кожата!
Прилича ли?
- Прилича!
Прилича, ваше височество!
- Прилича!
А къде е главнокомандващият?
Вече нищо не разбирам. Това той ли е или не е той?
Не можеш ли да потърпиш 2 минути?
Трябва да вземете думата.
Ваше височество, ще направя всичко по силите ми.
Подсъдими, спрете! Ваше височество, заповядайте.
Е, какво. Така да се каже, всички малко посбъркахме.
Господа! С решение на Хановърския съд
и във връзка с успешното провеждане на следствената експертиза...
Щом е стигнало дотам, така да бъде.
...се заповядва, от най-височайше място се заповядва подсъдимият
да бъде считан за барон Мюнхаузен.
- Точно така.
Искам да обърна внимание, че някои почнаха да си позволяват външни
пришити джобове и разкроени ръкави. Това ние няма да търпим!
Да живее, господа! Да живее! Пред вас е барон Мюнхаузен!
Това е той!
Карл, аз те познах!
Тео, защо стоиш? Виж кой е дошъл!
Татко!
Татко!
Татко!
Почакайте, почакайте!
Карл, аз бях сигурен! Знаех! И все пак е така неочаквано!
Поздравявам те от все сърце!
- За какво?!
За успешното завръщане от Луната!
Това не е вярно! Този път не бях на Луната!
Как да не си бил, когато има решение, че си бил?
Това не е истина!
Присъедини се без да те видят.
Присъедини се.
Да, разбира се,
когато съпругът ми летя, аз неимоверно се вълнувах.
Но мога да ви кажа едно нещо: вярвах, че той ще се върне.
Заповядайте при нас, господин барон, присъединете се.
Присъединете се.
Присъединете се към нас, бароне, присъединете се.
Господин барон, присъединете се. Присъединете се, господин барон.
Къде тръгнахте?
Присъединете се към нас, бароне.
Господин барон, присъединете се.
Да, господа, да.
Това беше третото пътешествие на моя съпруг до Луната.
Първите два пъти бяхме заедно.
Всъщност, аз ще напиша книга за всичко това.
Присъединете се към нас, бароне.
Присъединете се.
Господи!
Само да знаете как сте ми омръзнали.
Разберете в края на краищата,
че Мюнхаузен се слави не затова, че е летял някъде или не е летял,
а затова, че не лъже!
Щом съм обещал, че отново ще полетя до Луната,
длъжен съм да го направя.
Готова ли си, Марта?
Томас, бягай вкъщи! И да приготвиш вечерята!
Когато се върна, нека бъде 6 часа!
Шест вечерта или шест сутринта?
Шест през деня.
Разбрах какъв е вашият проблем. Много сте сериозни.
Едно сериозно лице още не е признак на ум, господа!
Всички глупости на тази земя
се правят именно с такова изражение.
Усмихвайте се, господа!
Усмихвайте се.
Субтитр: Елена и Евгений Быстрицкие
превод: МЕЧО ПУХ
използвани са реплики от пиесата в превод на Михаил Маринов