Shortcomings (2023) Свали субтитрите
благодаря за запитването кога е свободен нашият пентхаус апартамент.
Прегледах заявлението ви и, за жалост...
Аз не харесва.
Познай.
Да.
Благодаря.
Бих искала да ви информирам, че съпругът ми току-що купи тази сграда.
Имейл, потвърждаващ въпросната покупка, трябва да пристигне в пощата ви.
Уверена съм, че ще видите, че всичко е в ред.
Да, г-жо Уонг.
- Сега, ако нямате нищо против...
Бихте ли се погрижили за боклука отвън?
Веднага.
Честит рожден ден, г-жо Уонг.
Нали каза, че парите не можели да купят щастие?
Е, ти ще прецениш дали е така.
САМО НАЧАЛОТО...
НЕДОСТАТЪЦИ
АЗИАТОАМЕРИКАНСКИ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ "ИЗТОЧЕН ЗАЛИВ"
Здравейте.
- Мико! Беше невероятно!
Мико!
- Рамон, здравей!
Здравей! Отлична работа.
О, добре.
- Благодаря.
Хора, запознаете се с една от нашите невероятни съорганизаторки - Мико Хигаши.
Здравейте.
Здравей.
- Това е приятелят ми - Бен.
Мико ми каза, че и ти си кинодеец. Какво мислиш?
Мисля, че беше истинско събитие.
Съгласен.
Невероятно, че студиото позволи да го пуснем. Не беше ли невероятно?
Да.
- Мико! Моите поздравления.
Пълна лудост.
- Здравей. Как си?
Братле, знам, че е малко лъскаво,
но си е наше, нали?
Това сме ние! Нали?
СЛАБОСТИ
Как ти се стори?
Г-це Хигаши, след внимателно обмисляне на филма,
съжалявам да ви информирам, че "аз не харесва".
Добре. Знам, знам.
Като общност отдавна чакаме да видим себе си, изобразени във...
В крещяща, простовата романтична комедия,
която превъзнася капиталистическата фантазия за реабилитация
чрез богатство и материализъм?
- Хубаво!
Явно реших, че ще успееш да видиш отвъд собствените си снобски вкусове.
Не се ли познаваме?
Отзивите бяха невероятни.
Ще е огромен хит, което го прави супер.
Господи! Тотално променя играта.
Сега, когато ти или някой друг азиатоамерикански кинодеец
искате да направите филм, който да е твой стил,
нещо по-готино, по-претенциозно или каквото и да е там,
и изведнъж получите финансиране, трябва да паднете на колене
и да се кланяте пред крещящия, простоват хит, открил пътя пред вас.
Нямаше истински образ в целия филм.
Какво значи "истински образ"?
- Човешко същество със слабости.
Като теб, например ли?
- Да, като мен.
Не говоря за теб или за фестивала.
Просто изказвам мнението си за този конкретен филм, за който попита.
Можеше поне да се престориш пред Рамон.
Реакцията ти, когато попита за мнението ти...
Боже, Бен! Направо исках да умра.
Какво? Казах му истината.
Какво лошо има в това?
- Кой си ти, че да критикуваш?
Какво трябва да значи това?
Съжалявам. Това не е...
Щом не си харесал филма, няма проблеми.
Не разбирам защо трябва да си толкова...
Защото е потискащо да видиш зала, пълна с хора, които откачат
по някакъв филм просто заради това кой го представя.
Какво ще кажеш за възможността просто наистина да им е харесал?
Това би било още по-потискащо.
Невероятен си.
Или може би просто съм прав, Мико.
- Не си.
Още ме побиват остатъчни тръпки.
Наистина ли? Чух, че бил страхотен.
Цялото кино направо откачи. Сякаш бях на концерт на "Би Ти Ес".
Убедена съм, че Мико наистина е оценила задълбочената ти критика.
За шестте години, през които сме заедно, тя изобщо не се е интересувала от това.
От тази политическа общност или каквото е там.
Имам сандвич с пуйка и палачинка с бъркано тофу.
Това е за мен.
- Отвратително.
Опитвам се. Готина прическа. Бретонът.
Наистина ли?
- Еклектичен е.
По някаква причина реших, че ще е добра идея да се напия
и да си го отрежа сама снощи.
Трябва да отида да ми го оправят.
- Не, недей!
Аз...
- Може някой път да подстрижеш и мен.
Имам нужда да вземат краищата.
- За мен може ли...
Първо трябва да се напием, ако...
- Кетчуп!
Може ли малко кетчуп, моля?
Разбира се. Веднага ти го нося.
Повикай ме, ако искаш друго.
- Непременно.
И още как.
Станала е по-политически настроена. Не разбирам защо това е обида към теб.
Не е. Прави го просто защото е модерно.
Би сменил тона си, ако някой ден внезапно се събудиш в Алабама.
В гимназията на практика бях единственият, който не беше бял.
Показах ти годишника. Беше като модна агенция за мормони.
И никога не си се чувствал дискриминиран?
- Чувствах се, но не защото бях азиатец.
Заради присъщия ти лош характер.
Именно. Заслужих си проклетия статут на отхвърлен.
Помниш ли онзи от първата ни година, който смяташе, че всички са расисти?
Ти си неговата противоположност.
Да. Благодаря.
- Заповядай.
Боже! Колко си предсказуем!
Докато живееш под този покрив, ще правиш каквото ти се казва.
Става късно.
Да.
Смяташ ли скоро да си лягаш?
Не съм особено уморен още. Днес спах докъсно.
Не е задължително да заспиваме веднага.
Сега идвам. Искам само да проверя още няколко диска.
Добре.
Не искат подпалвачи в театъра.
ТЪРСИ СЕ ПЕРСОНАЛ
Чувал ли си теорията, че "Снежен снаряд" е продължение на "Уили Уонка"?
Знам. Видях го в "Редит".
- Видял си го?
Пълна лудост.
- Ед Харис би трябвало да е Чарли.
Здравейте.
- Здравей.
Здравей.
Тук съм да проверя за работата.
Супер. Супер.
Имате ли шеф или някого, с когото мога да говоря?
Горе е.
Ехо?
- Да?
Момчетата долу казаха да говоря с вас за работата.
Да. Заповядай.
Как мина срещата?
- Не беше добре.
Тя видя ли ти пишката?
- Още не. Първо искам да й разкажа за нея.
Намират се от другата страна на щанда за отстъпки.
Когато искаш да...
- Да питам!
По какво си падаш?
Здравей отново. Какво...
Това е Джийн, а това е Ламонт.
Как си?
- Момчета, това е Отъм.
Започва този уикенд, така че ще ви помоля...
Говоря за филми. Какви харесваш, скъпа?
- Не й викай "скъпа".
Аз обичам жанрови автори.
С други думи уникални кинодееци, които...
Фен е на Кристофър Нолан. Това се опитва да каже.
Малко опростено казано, но...
- Аз си падам повече по световното кино.
Пон Джун Хо, Рубен Йостлунд, Селин Скиама.
Тревога за глупости!
- Неща...
Не го слушай.
- Тревога за тъпотии!
Остави ме да говоря с нея.
- Момчета!
Нека не я плашим, преди дори да е започнала.
Връщайте се на работа. Отваряме скоро, ясно?
Извинявай.
- Няма проблеми.
Всичките ти любими филм са на "Марвел".
Какво лошо има в това?
- Липсва предизвикателство.
Нищо не може да бие новия "Спайдърмен".
Аз предпочитам тези на Рейми.
Предполагам, че няма много какво да обяснявам.
Това вече не ни трябва.
Просто продаваме билети
и отговаряме на въпроси на заблудени възрастни хора.
Много ми харесва.
- Да.
Нека спомена също, че там горе имаме малка видеокамера.
Имахме проблем с касата, така че...
Кой ще ме наблюдава? Ти ли?
Да, съжалявам. Правило на собствениците.
Не, обичам да ме наблюдават.
Според терапевта ми имам ексхибиционистки наклонности.
Даже някой път трябва да дойдеш на мое шоу.
Част съм от колектив, който прави пърформанси,
речитатив и неща от сорта.
Готино.
- Не знам.
Може да е твърде странно за теб.
- Защо би било твърде странно за мен?
Извинявай. Само секунда.
- Разбира се.
Какво правиш тук?
- Точно обядвах на "Четвърта"
и ти взех храна за вкъщи.
- С кого? Наконтила си се.
С Линг, Рамон и разни други хора от фестивала.
Ето, хапни го, преди темпурата да се е разкашкала.
Благодаря. Ще се прибера около 1 ч.
Добре. Ще се опитам да не заспивам.
Забавното е, че Ламонт всъщност е прав.
Любимите филми на Джийн буквално всичките са от "Дисни плюс".
Сериозно ли говориш?
- Не може да го виниш, че се опитва.
Брей! Май всички са си паднали по новото момиче, а?
Какво искаш да кажеш с "всички"?
- Видях я.
Бен, знам какъв е твоят тип.
- Моля? Няма тип.
Нямам.
- Как така не ни запозна тогава?
Защото, за разлика от теб, обичам да ти спестявам страданието от това
да трябва да общуваш с колегите ми.
Запозна ме с Джийн, с Ламонт,
с онзи противен тип в прожекционната.
- Добре, хубаво.
Не знаех, че ще проявиш такъв интерес към търсещата внимание хипстърка.
Но ако...
- Не се престаравай, Бен.
Знам те какъв си.
- За бога!
Оцени усилията ми, Мико.
- Не, няма проблеми.
Ей, ей, ей!
Знаеш ли какъв е моят тип?
Ти.
Дори и когато се държиш кретенски.
Млъквай.
Ти си кретенът.
Така е.
- Всеки ден.
Затова и работим. И двамата сме кретени.
ПРЕСТРУВКИ В ДЕЙСТВИЕ
ИЗТОЧЕН БРЯГ АЛКОХОЛ
Всеки път, когато мой братовчед се жени, родителите ми почват да се държат странно,
така че благодаря, че го правиш.
За мен е чест да изиграя роля в твоята странна преструвка в действие.
Толкова се развълнуваха.
Като им казах за теб, буквално си дадоха пет и се целунаха по устните.
Беше ужасно странно.
Човек би решил, че фактът, че уча за докторска степен
ще е достатъчен да ги направи щастливи, но - не.
Защо имаш своя снимка в рамка?
Защото съм влюбена в нея.
Не споменавай, че фамилията ти е Тагава.
Дядо ми ще е там.
Кореецът. Китаецът е починал.
- Е, и?
Думите "Втора световна война" да ти говорят нещо?
Вярно. Да.
Нищо особено. Просто твоите хора са изнасилвали и плячкосвали цяла Корея.
Това не са били моите хора, ясно?
По това време моите хора вече са били в Америка от две поколения.
Моите хора са били затваряни в концентрационни лагери.
Мисля, че се предпочита терминът "затворнически".
"Концентрационни" подвежда.
- Да.
Искаш да отменим ли?
- Прочети някоя книга.
Да вървим, ще закъснеем.
- Сега искаш да подраняваш?
А и хората постоянно ме мислят за кореец.
Иска ти се.
Пак ще предпочетат да ме видят с японец, отколкото с корейка.
Твърдиш, че изнасилвачите и грабителите са за предпочитане пред хомосексуалните?
Всичко е за предпочитане пред хомосексуалните.
Алис!
Здравей, мамо. Здравей, татко.
Най-после да се запознаем с мистериозната ти половинка.
Да, да.
Това е Бен.
Бен Парк.
Здравей, Бен.
- Здравейте.
Хвала на Бога!
Да.
Абсолютно.
Алис ми каза, че си пастор на младежите.
Да. Да, такъв съм.
Поздрави моя...
Приятно ми е да се запознаем.
Да влизаме вътре.
Да, сега идваме.
Какво му има на дядо ти?
- По дяволите. Той знае.
Кое? Това, че съм японец или че ти си хомосексуална?
Млъквай.
Може ли да поговорим за малко?
Днес се наложи да използвам компютъра ти и...
Какво му има на твоя?
- Оставих го на работа.
Оставил си няколко отворени страници на десктопа си.
МАСТУРБИРАЩИМОМЧЕТА.КОМ
Господи! Хакнали са ми лаптопа.
Да не правим голям проблем от това. Ако толкова те притеснява...
Това, което ме притеснява, Бен, е, че всички момичета тук са бели.
В това ли е проблемът?
- В това е проблемът.
Не е вярно. Има различни категории.
Ако търсиш нещо конкретно, може да...
Не е забавно, Бен.
Идеята е да е различно от реалността.
В това е смисълът. Ако си изхвърлен на самотен остров,
няма да си мечтаеш за пясък и слънце, нали?
Така ли се чувстваш? Като изхвърлен на самотен остров?
Не. Просто искам да кажа, че пясъкът и слънцето са чудесни...
Имаш ли представа защо това може да ме обиди?
Все едно си вманиачен по типичния, западен идеал за красота от медиите,
но въпреки това се примиряваш с мен.
Може ли да не правиш нещата политически, Мико?
И не се примирявам.
- Виждам по какво се заглеждаш навън.
Все по еднакви бели момичета...
- Добре! Права си!
Може би мозъкът ми е промит от някаква коварна медийна конспирация
да вярвам, че русите жени със сини очи са привлекателни.
Явно трябва да смятам Марго Роби за отвратителна,
но някак си са ме подмамили да вярвам...
Ти си проклет кретен.
Защо раздухваш нещата така?
Не е като да ти изневерявам.
- Сигурен ли си?
Виждаш ли? Ти си откачената. Какво, по дяволите, е това?
Постоянно правиш така. Държиш се като задник
и се ядосваш, когато ти го кажа.
- Ядосвам се, защото все мислиш
най-лошото за мен и после откачаш за нищо.
Не е нищо.
Не откачам, така че престани да използваш тази проклета дума.
Ето. Само доказваш това, което имах предвид.
Здравей. За снощи...
Няма проблеми, не го мисли.
И двамата може да се съгласим, че...
- Кафето е готово.
Прощавай, че те прекъсвам.
Господи, Джийн! Не бива да ме стряскаш така.
При не толкова спешни обстоятелства - добре.
В момента обаче имаме ситуация.
Отъм смята, че е належащо да отиде да си вземе бурито.
Ако обаче я покрия аз,
Ламонт ще остане сам на щанда с намаленията и не мисля...
Джийн!
Убеден съм, че Ламонт ще се справи за няколко минути.
Интересно.
Откъде идваш?
- Какво те интересува?
Къде си живяла, преди да дойдеш тук?
- Сокоро.
Макдоналд.
О, да.
Трябва да пуснем хора по сеизмичното модернизиране да проверят киното
и трябва да им платим.
- Колко неприятно.
Помниш ли стажа, за който кандидатствах?
Кое?
В Азиатоамериканския независим филмов институт?
Може. Какво за него?
Най-накрая ми отговориха и са ме одобрили.
Сериозно ли?
- Да.
Това е чудесно, нали?
- Да.
Какво значи това? Кога започваш?
Ами...
Проблемът е, че е в Ню Йорк.
Добре. Това определено не си ми го казвала.
Казах ти. Тримесечна програма е и...
Три месеца? Шегуваш ли се?
Знам, но е невероятна възможност и наистина много се вълнувам.
Само изглежда като невероятна възможност, защото е в Ню Йорк.
Да. Това е част от причината да искам да го направя.
Повярвай ми, Ню Йорк е надценен.
Вече е толкова джентрифициран.
Колко пъти изобщо си бил там?
Спането в чакални брои ли се?
- Не.
Няма значение.
Няма начин да се преместя в Ню Йорк за три месеца.
Всъщност не съм те и карала.
Какво?
Какво значи това? Разделени ли сте?
Правим малка пауза.
Това са нейните думи.
Кога тръгва?
- В четвъртък.
И сега трябва да съм подкрепящ и неща от сорта.
Ти? Подкрепящ? Това никак не е твоето.
Може това да е тест.
Да иска да я разубедиш да отиде.
- Да.
Тогава обаче аз ще съм този, който я дърпа назад и убива мечтите й.
Да. И в двата случая си прецакан.
Е, беше забавно.
Нина, не си ни включила картофките.
- Няма да ти взема за твоите картофки.
Защо?
- Знаеш...
Смяташ, че съм симпатична ли?
Яко.
Яко.
Би ли казала на баща си, че може пак да закъснея с наема?
Няма проблеми. Той дори не се сеща.
Супер.
- Наистина нямаше нужда да ме караш.
Не, искам. Дай на мен.
Сигурно ще ти е хубаво малко на спокойствие и тишина.
Да. Може би.
Ще ти се отрази добре.
Ей.
Май така и не те поздравих за стажа.
Радвам се, че си щастлива, но ще ми липсваш.
Само за няколко месеца. Ще ти хареса да си отново ерген.
Да, може и да се върна към писането.
Да.
Кажи, като се установиш
и ще гледам да дойда за някой уикенд.
Да.
- Ей, ей!
Какво, по дяволите! Видя ли как ме засече този задник?
Бен, спокойно.
Сякаш кретените с новите технологии превземат
с техните скапани имения или където там живеят!
Все едно... Разкарай се от пътя, кретен! Връщай се при твоите еснафски...
Здравей.
- Тя замина ли наистина?
Да. Току-що се връщам.
- И какво сега?
Стоиш прав на стол с примка около врата си ли?
Не. Не.
Бен, може ли да ти звънна после?
Нека позная. Сервитьорката.
Късмет!
Не че имам нужда от него.
Питай я дали има малко кетчуп.
Добре, разкарай се. Дочуване.
Здравей, Отъм. Чудех се кога е това твое шоу.
Извинявам се. Кой е?
ПЪНК ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
5733 КОНСЕРВНА ФАБРИКА "ОУКЛАНД"
Следващата част се казва "Убежище".
Става дума за имиграция.
Три, две, едно.
Наистина ли? През цялото време си мислех - "Изобщо не му харесва".
Не, не, просто бях завладян.
Беше комбинация от...
Пърформанс, експериментална музика.
Довиждане, Отъм.
Довиждане, Колорадски ритъм.
- Много добро.
Прекрасна работа.
- Чудесно.
Да, опитваме се да съчетаем материалността на модерния танц
и импровизацията на фрий джаза и да им влеем пънк чувствителност.
Точно.
Да ти призная, не знаех какво да очаквам,
но беше изумително.
Колко яко!
Нещо не е наред с обичайното място ли?
- Не. Просто исках да опитам нещо ново.
А и тук познавам един тип - Джи-Хън. Ще ни направи намаление.
Плюс това се опитвам да разкарам онази сервитьорка.
Защо? Мислех, че нещата при вас са сериозни.
Започва да се привързва. Знаеш, че това не го умея.
Имаш проблеми.
Защото не съм сериен моногамник като теб?
Това беше старото ми аз.
- Да.
Мислиш, че просто ще си стоя и ще гасна по Мико,
докато тя се мотае из Ню Йорк ли?
Чакай. Нали каза, че не сте разделени?
Казах, че си правим малка пауза.
Не разбирам защо това толкова те обърква.
Казвам само, че докато котката я няма,
мишката ще лудува.
- Мишката ще лудува.
Със себе си, вероятно.
- А ако ти кажа, че вече срещнах някого?
Какво?
- Да.
Кого?
- Отъм.
Тя е...
- Момичето от киното?
На колко години е?
На 23, 24, 25. Вероятно на същата възраст като твоята сервитьорка.
Това е различно.
- Как по-точно?
Всичко е по-малко противно без хетеродинамиката за контрол.
Алис! Отдавна не съм те виждал. Къде ходиш?
В по-добри ресторанти.
Джи-Хън, това е Бен.
А, да. Тя ми каза за теб. Ти си този, който си пада по бели момичета.
Не, аз...
- Всичко е наред.
Аз държа повече за съдържанието на характера, но ти следвай своето.
Браво.
Какво ще искате?
- За мен чийзбургера със салата.
По дяволите. Дай ми картофките.
- Добре.
Дай ми всичките картофки.
Трябваше да отменим няколко прожекции, защото объркваха графика им.
Как е стажът? Не ми разказваш много за него.
Научила съм се да не те отегчавам, но е невероятен.
Това е чудесно.
- Постоянно ми се случва...
Да спра и да си кажа - "Еха! В Ню Йорк съм!"
Е, действително си там.
- Знам, Бен.
Не е нужно да ставаш саркастичен просто защото ми е хубаво.
Ти започна с коментара - "Научила съм се да не те отегчавам".
"Ти започна" ли?
Да не си на 9 г.?
- Гледам да се правя, че ме интересува.
А ти...
Защо не може понякога реално да те интересува?
Наистина ли искаш да ти отговоря?
Знаеш ли какво? Може би е по-добре известно време да не се чуваме.
Какво?
Мико, стига! Шегувах се...
Готин бар.
Да. Супер мрачен.
Да. Май не трябваше да пия това последното питие.
Имаш предвид втората светла бира ли?
Не бях разбрал, че в тази сграда живеят хора.
Съвсем годна е за живеене.
Няма всички разрешителни, но става за живеене.
Дали да не ни сипя по нещо?
Какво е всичко това?
Една от творбите, над които работя.
Събуждам се всяка сутрин, отивам да пишкам и после правя снимка.
Сериозна си.
- Да.
Ще бъде огромна инсталация някой ден.
В момента работното заглавие е "Е-пиш-темология".
Един вид игра на думи е.
Какво ще кажеш за "Пиш-а те луда"?
Да, нали?
Това не беше особено мило.
Не. Не, не, не, аз просто...
Готино е всъщност.
Да. Наистина има... Мога да...
Толкова подтекст.
Според мен е истински коментар на...
Консумацията и изхвърлянето.
Точно в десетката. Да, точно.
Да отидем в кухнята. Съквартирантът ми може да спи.
О, разбира се.
Да.
Тук някъде май имам соджу.
Здравей.
Здравей.
Ужасно извинявай. Аз...
Ти нямаше ли приятелка?
- Вземаме си малка...
На практика сме разделени. Тя се премести в Ню Йорк.
Не знаех.
Да.
Така че...
Извинявай.
- Съжалявам. Аз просто...
Много се плаша от микроби
и от флуиди и...
Бактерии.
Добре.
Съжалявам.
- Не.
Не, не. Аз би трябвало да ти се извиня.
Трябваше да...
- Здравей, Отъм.
Здравей, Джефри.
Бен, това е съквартирантът ми - Джефри. Танцьор е от шоуто, което видя.
Здравей.
- Здравей.
Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен.
О, соджу.
Той носи ли дрехи някога?
Грубо.
И по-добре.
Как изобщо може да го вдигнеш с някоя, която прави такова глупаво изкуство?
Ще се удивиш за какво мога си за затворя очите.
Така или иначе не е особено добре да излизаш със служителка.
Сега се сети за това.
Ти си много ненадежден морален компас.
Не помня да съм приемала подобен пост.
Боже, какъв съм идиот!
Просто си забравил как се прави.
Ела с мен на парти в събота. Може да научиш едно-две неща.
Като например къде е клиторът.
Здравей.
Здравей.
Имаше ли хора на прожекцията от 19,30 ч.?
Върхът. Осем или девет билета.
Супер.
Исках просто да ти кажа, че много съжалявам за онази вечер.
Няма никакъв проблем.
Не, явно разчетох нещата погрешно и...
- Не си. Аз просто...
В онзи момент просто не го усетих отвътре.
Да, разумно звучи. Аз просто...
Понякога имам чувството, че тялото знае по-добре от ума.
Като става дума за сексуалното привличане.
А понякога умът сякаш казва - "Може би".
Тялото обаче реагира...
"Не!"
- Да.
Невинаги съм успявала да бъда толкова откровена със себе си,
но наистина се опитвам да бъда по-осъзната.
Това е наистина чудесно.
Радвам се за теб.
Благодаря ти. И аз се радвам за теб.
Продължавай все така с добрата работа.
Ти също.
- Ламонт!
Бен опитал да спи със...
Видя ли?
Здравей, Мико. Какво става? Обади ми се.
Извинявай, бях заета.
Пак гледам "Охайо".
Как върви?
Хайде.
САША
Какво мислиш? Приличам ли да желан ерген?
Да. По този повод...
- Какво?
Това да не е... Довела си ме на гей събитие?
Това е доста ограничен и изключващ термин, Бен.
Извинявай.
- Но общо взето, да.
Какво, по дяволите, Алис?
Поне веднъж бъди нормален човек и се наслади на социално преживяване,
без да се вманиачаваш с коя ще се сваляш.
Господи! Кой го казва само!
Просто защото съм лицемерка, не значи, че не съм права.
Супер!
Алис Лий пристигна!
Някой да има отварачка?
Защо? Капачката се развива.
Извинявай, човече. Бъзикам те. Заповядай.
Благодаря.
Ти трябва да си приятелят на Алис.
Би трябвало.
Чух някакви хора да си говорят.
Аз съм Саша.
Бен.
Здравей.
Бас ловя, че имаме нещо общо.
Какво по-точно?
Вероятно сме единствените двама на това парти,
които Алис Лий не е прелъстявала.
Наистина ли?
- Да.
Успяла си да...
- Да. Избегнах опасността.
Без да се обиждаш.
- Изобщо даже.
Учиш заедно със...
- Да. Да.
Сравнително литературознание с фокус - латиноамериканският марксизъм.
Това е любимият ми вид марксизъм.
Аз...
- Сериозно ли?
Не. Вероятно съм най-слабо информираният човек тук.
Съмнявам се.
Каква ти е историята? Да не би да си определеният за шофьор на Алис?
Честно казано, дори не знам какво търся тук.
Ето къде си бил.
Да си ходим.
Саша.
- Здравей, Алис.
Явно си тръгваме. Работя в кино "Бъркли артс".
Моля, заповядай за безплатна прожекция.
Добре.
Пуканки.
Безплатни пуканки.
Супер.
Какви ги вършиш?
Повярвай ми, не искаш да се забъркваш със Саша.
Тя е и на двата бряга.
Не ми ли изнесе ти лекция за ограничените и изключващи термини?
Аз може.
Казвам ти - тя е само проблеми. Ще съжаляваш.
На мен ми се стори мила.
"Безплатни пуканки."
Млъквай!
Как го постигаш?
Да флиртуваш с такава лекота?
Скоро пак ще имаме пърформанс.
Така ли? Чудесно.
Знам колко ти хареса последния път,
а този ще е почти същият, но по-интензивен.
Кой ден е? Може да нямам възможност...
Ще го правим цял месец. Така че може да дойдеш няколко пъти.
Цял месец. Идеално.
Да. Ще се променя всяка вечер.
Като джаза.
Разбира се. Само ще проверя...
Здравей. Помниш ли ме?
Да. Извинявай.
Разбира се. Здравей.
Просто минавах насам.
Искаш ли да гледаш някой филм?
Не. Може би някой друг път.
Добре. Не мърдай.
Здравей. Организирам събиране на средства за изкуството си...
Няма нужда. Благодаря.
Обядвала ли си?
- Не съм.
Много добро място.
- Не си ли идвала преди?
Имах връзка и тя стана вегетарианка.
А после - веган.
После - веган суровоядка.
А сега яде само пръст.
Не е нужно да пояснявам, че подобни места не бяха позволени.
Даже все още го чувствам като леко прегрешение.
Преди колко време двете със...
- Пилар.
Любопитствам ли?
Не искам да ставам нахален.
- Не, не. Няма проблеми.
Разделени сме от около два месеца.
Май трябва да казвам от по-дълго.
Да не изглежда, че скачам от едно нещо на друго.
Чудесно разсъждение,
но ако кажеш, че е прекалено отдавна, тогава рискуваш...
Нали! Все едно казвам - "Не съм била на среща от 3 г.
Да ти покажа котките си?"
Чакай. Наистина ли имаш котки?
- Може би.
Ами ти?
От колко време си сам?
- От около 10 г.
Не, шегувам се. Горе-долу колкото и ти.
Добре.
Трябва да се връщаш на работа ли?
Да, за съжаление.
Добре. Ами...
- Утре обаче...
Утре почивам.
Добре.
- Кълна се, не съм толкова отчаян.
Просто... Малко съм забравил как става.
Очевидно е.
КНИЖАРНИЦА "ПЕГАС"
Съжалявам. Сигурно е върхът да ме слушаш как опявам
за политиките в полувисшето.
- Няма проблеми.
Отдавна спрях да те слушам.
- Не!
Шегувам се.
- Човече!
Постоянно го правя.
Като херметически затворена съм в този балон.
Досадно е.
- Не, хубаво е.
Това ми напомня защо спрях да уча аз.
Какво каза, че си учел?
- Кино.
Да. Избутах две години
и получих прозрението, че академията е врагът на изкуството.
И че трябва да спра да уча и да започна да творя.
И?
- Трябваше да продължа да уча.
Написах сценарий и направих онова с източването на кредитната карта докрай,
наех цял куп оборудване, вързах един куп приятели да ми помагат.
Какво стана?
- Беше пълен провал.
Опитвах се да бъда следващият Ерик Ромер или нещо такова.
В крайна сметка обаче трябваше да приема, че бях просто...
Сегашният Бен Тагава.
Най-тъжното нещо, което съм чувала някога.
Благодаря, че се съгласи с мен.
- Добре...
Това беше много мило от твоя страна.
- Чакай! Какво трябваше да...
Заповядай.
- Благодаря ти.
Добре, успокой се.
Боже мой!
О, не. Какво?
Имаш най-меката кожа, която съм докосвала някога.
Такава е благодарение на цял живот въздържание от труд.
Мислиш ли, че трябва...
Може ли да те целуна?
Бен!
- Извинявай.
Това не беше добро.
- Не.
Не, не, не.
Да. Имаш съгласието ми.
Сигурна ли си?
- Да. Оценявам го.
Благодаря и отлична работа.
По дяволите!
- Удари ли се?
Нищо ми няма.
- Добре.
Как си? Изглеждаш ми малко отнесен.
Извинявай. Просто съм прекалено развълнуван.
Имаш ли нужда от помощ? Оправяш ли се?
Благодаря.
- Добре.
Всъщност просто...
Просто никога не съм... Никога не съм бил със...
Със?
Както и да е. Просто имах предвид, че мина време.
Всичко е наред. Знам какво щеше да кажеш.
На мен това също ще ми е за пръв път.
Сериозен ли си?
Мили боже!
За пръв път ти да ми завиждаш на мен.
Моля ти се!
Да не мислиш, че ми пука заради някаква модерна дилетантка?
Господи! Може ли да се покъпя в триумфа си за една проклета минута!
Извинявай. Просто съм в гадно настроение.
Да, личи си.
Щях да те позабавлявам и с подробности.
Изхвърлиха ме от училище.
- Моля?
Какво имаш предвид?
Може ли да минеш насам, като имаш възможност?
Да. Ще дойда.
Помниш ли, като те водих на онова тъпо парти?
Съдбоносната вечер. Всичко започна там.
Да. Влязох в спор с проклетата съквартирантка на Нина.
Нина?
- Сервитьорката със скапания бретон.
Онази, която заряза,
защото тя искаше връзката да се развие по зрял начин?
Както и да е. Попаднах на съквартирантката й в университета,
а тя ми скочи и продължи да ми говори глупости!
Така че я сритах във вулвата.
Какво, по дяволите, Алис?
- Предупредих я!
Тя трябваше просто да се разкара.
- В болницата ли е? Как е?
Не е ходила в болницата. Не беше чак така.
Аз си седях, тя тръгна към мен и я спрях.
Изпънах си крака напред и той се озова на вулвата й.
Тя пусна жалба към университетската полиция
и сега съм временно отстранена.
Очевидно нещо не ми е наред, нали?
Ще отида в Ню Йорк за малко,
просто да си подредя мислите.
Имам приятели, при които може да остана.
Невероятно.
Да не би на всеки от Бъркли да му става от Ню Йорк?
Защо не тръгне целият район на Сан Франциско
да се мести в Ню Йорк и да се приключва!
Това ли ти е реакцията?
След всичко, което казах?
Извинявай.
- Може пък да дойдеш с мен.
Може да ни се отрази добре. Да започнем начисто.
Няма да отидеш наистина. Просто си пияна.
Вече взех самолетен билет.
Заминавам във вторник.
Съжалявам. Гадна работа. Знам, че сте много близки.
Да.
- Но поне не е като да...
Просто смятам, че допуска грешка.
Бяга от нещата. Това е обичайното й.
Видя ли как ни изгледа онзи тип?
Кой? Какво? За какво говориш?
Онзи тип там. Видя ли? Съвсем открито ме съдеше.
Да те е съдил? За какво?
Сещаш се. Заради нас.
Стига!
Това не ти е 1949 г.
Или това, или е било завист заради бялото момиче.
Може е било по-скоро - "Браво на теб".
Шегувам се. Кой знае защо ни загледа.
Това ли съм аз?
Какво?
- "Бяло момиче"?
Не само това.
Съжалявам. Аз просто...
Просто какво?
Ти си невероятно красива.
Просто предполагам, че всеки тип, покрай когото мина, ме мрази в червата.
Добре.
Това беше жалко, Бен. Наистина.
- Вярно е.
Да, да. Добре.
Твърдиш, че просто ще зарежеш всичко, а не си ли прекарахме добре?
СТРУКТУРНО НЕСТАБИЛНА
Хареса ти да правиш любов с мен, нали?
Да, така е.
Така че това е добре, нали? А аз те мислех за откачен.
Мико е. Оставете съобщение.
Сигурно всички се чудите защо ви помолих да се съберете тук.
Боя се, че имам разочароващи новини.
Онези...
- Съжалявам.
Инспекторите обявиха сградата за структурно нестабилна
и както вероятно сте наясно,
продажбите на билети не са каквито бяха.
Така че изглежда ще трябва да затворим.
Може ли да спреш да си гледаш телефона?
Наистина съжалявам, хора.
Знам колко много значи това място за всички ни.
Така че щом разбера кога ще е последният ни ден...
Да, Джийн.
Привет на всички.
Просто исках да кажа на всички ви, че наскоро приех работа
като помощник мениджър в "Е-Фликс Мултиплекс".
И което е по-важното - в момента търсим хора.
Дани, търсим нов оператор на камерата.
- Брой ме.
Добре, да...
- Ако някой друг има интерес
и/или други въпроси за работата, отивам към лобито.
Ламонт, ще продължим ли да се виждаме?
Да. Ще работя за Джийн.
- И аз бих работила за Джийн.
Добре, аз...
Трябва да говоря с теб.
Когато някой каже това, винаги значи -
"Напът съм наистина да те прецакам".
Да. Може би.
Става дума за Пилар.
Какво за нея?
Тя беше на проучване в Еквадор
и не бях съвсем сигурна какво се случва между нас, когато замина.
И сега се е върнала.
Да.
Какво?
Просто изглежда малко подвеждащо.
Ти съвсем ясно ми обясни, че двете сте скъсали.
Щеше да е хубаво да знам, че съм резервен вариант.
Да. Знам.
Съжалявам. Това е...
Имам този проблем. Не ме бива особено да съм сама.
Наистина ли? Странно, защото на мен много ми харесва да съм сам.
Единственото, което обичам повече от това, е да ме лъжат.
Хубаво. Бен! Говорим за едва няколко седмици.
Не е като да си изгубил целия си живот с мен.
Чудесно.
Забавлявай се отново на другия бряг.
Ще си вървя.
Ей! Може и да откажеш цигарите също.
Кой изобщо пуши още?
Слушай, Бен,
знам, че ще хвърлиш вината за това на обществото или на сексуалността ми,
на расата си или на нещо друго.
Надявам се един ден да разбереш обаче, че нещата опират единствено до теб.
ЗАТВОРЕНО
Мико е. Оставете съобщение.
ПОСТЕПЕННО ОСВЕТЯВАНЕ НАВЪН: ПУСТИНЯ - НОЩ
Мико е. Оставете съобщение.
ПОСТЕПЕННО ОСВЕТЯВАНЕ
НАВЪН
ВЪТРЕ
По дяволите!
Мико е. Оставете съобщение.
Здравей. Аз съм. Отново.
Не знам дали има проблем с гласовата ти поща, или нещо друго,
но ако чуеш това, би ли ми се обадила?
Да кажеш дали си добре, евентуално.
Всъщност знам, че си добре, защото не спираш да постваш снимки
на скапаната възхитителна храна, която ядеш.
Та, ако може да бъдеш така любезна да ми върнеш обаждане,
ще бъда много благодарен.
Както и да е...
Знам, че вероятно си заета.
Така че ми се обади, когато можеш.
Обичам те.
По дяволите!
Какво?
- И аз се радвам да те чуя, задник.
Извинявай.
Какво става?
- Имам 3 мин, в които нямам
какво да правя, така че реших да ти се обадя.
Е, ето ме.
Господи! Звучиш толкова тъжен. Да не надраска някое от дивидитата си?
Слушай...
Ако дойда там...
Може ли да остана при теб за малко?
По дяволите! Стигна дъното ли?
Моето дъно беше в гимназията.
- Вярно.
Нямаше накъде да отидеш, освен нагоре.
ЛИЧЕН АД
Здравей.
Ти сериозно ли?
Не мога да повярвам, че си в Ню Йорк - личният ти ад.
Вече го мразя.
Преди да съм забравила.
За предната врата и за вратата на апартамента.
Мередит иска да се чувстваш свободен да идваш и излизаш, когато пожелаеш.
Кой?
- Мередит.
Мередит Еймс? Стига! Казах ти за нея.
Аз...
- Жилището е нейно.
Мислех, че дойде тук да си подредиш мислите.
Така е.
След което отидох на парти, запознах се с Мередит,
прибрах се с нея в дома й и оттогава съм там.
Невероятно.
Е, кога ще й се обадиш?
На кого?
"На кого?"
Да, на кого?
Бебче? Прибрахме се.
Здравейте! Сега идвам.
Готино място.
- Нали.
Все едно тук живее възрастен.
- Здравей.
Това трябва да е печално известният Бен Тагава.
Здравей. Радвам се да се запознаем.
- О, моля те!
Вече имам чувството, че те познавам. Тя говори за теб непрекъснато.
Боже!
Наистина.
- Да, така е.
Честно казано, вероятно знам за теб много повече отколкото би трябвало. Каза ми...
Всъщност ме привличат жени от всички раси.
Хубаво е да го знам.
- Не, чакай. Аз...
Съжалявам. Помислих си, че това ти е...
- Много е забавно, като запелтечи.
Съжалявам, че нямам стая за теб, но диванът е доста удобен.
Не, не, всичко е наред. Без проблем мога да остана и на хотел.
Не можеш да си го позволиш.
- Натрапвам се.
Колкото повече, толкова по-весело. Ще е като пижамено парти.
Бебче, не говори така.
Той ще реши, че ще си направим някоя тройка.
Боже!
Не, аз...
- Да. Знам.
Аз не съм. Не правя... Много съм...
- Да.
Иска му се. Всички мъже са боклуци.
На дивана е идеално.
Донесла си от хубавото.
Това кое е?
Така. Това е козя гауда, а това е "Делис де Бургундия".
"Делис де"... Добре. За състрадателната домакиня.
Благодаря. Хубаво е, че съм тук.
Бен, Алис ми каза, че се занимаваш с кино.
Така ли...
Менажирам скапано кино. Или поне това правех.
Да, извинявай. Знаех го. Не, че е скапано.
Знаех, че е кино...
- Мередит работи над романа си.
Е, това обяснявам,
за да избегна реалната възможност, че може да стана просто учителка.
Преподавателка в "Барнард".
Наистина си качила нивото. Впечатлен съм.
Така е. Чуй я само. Все едно живея с Мери Попинс.
Господи!
Какви са ви плановете за утре? Аз, за съжаление, трябва да работя.
На практика Бен е тук, за да шпионира бившата си.
Не ми е бивша. Просто си правим малка пауза.
Ако си била в дълга, проблемна връзка...
Не я наричай така.
И партньорката ти каже, че "си взема малка почивка"
и се мести в другия край на страната...
- За стаж.
Би ти станало ясно, че това е скъсване, нали?
Как бяха нещата, когато тя си тръгна?
- Ужасни.
Не, не бяха ужасни.
Малко се бяхме отдалечили един от друг
и определено се карахме много.
Но иначе...
За мен отдалечаването е по-лошо от караниците.
С Алис вече сме имали няколко скандала,
но смятам, че бяха много продуктивни.
Алис, скандалите ти вече са продуктивни!
Да, Бен. Нарича се "зрялост".
Мога да ти дам някои насоки, като си готов.
Имам въпрос за теб.
При тези продуктивни скандали, тя някога ритала ли те е по вулвата?
Щях да си спомням, ако беше.
Не му обръщай внимание.
- Доста гадно изказване.
Не! Не, не. Тази фраза не е моя.
Това са нейни думи, когато се ядосала и...
Зарежи, Бен.
Да имаш да казваш нещо?
Бейгълите в Ню Йорк са много по-добри.
Съжалявам. Тя явно не схваща нашето чувство за хумор.
Не за нея.
- Просто се хвърлих на сляпо...
Нека изясня.
Това е различно. Наистина харесвам това момиче. Идеална е за мен.
О! Значи още сте в тази фаза.
Сладко е.
- Бен, сериозна съм.
За мен това е шанс най-после да изпълзя от дупката, в която живеех.
И да бъда истински зрял човек, поне веднъж.
Може ли поне да се опитаме да не прецакваме нещата?
Добре.
По-забавна си в Калифорния.
- Ти си си същият.
Виждаш ли? Дори не можеш да кажеш каквото и да било от това. Храна...
Още храна.
Чакай да видя.
Кой е "ЛеонДизайнс212" и защо харесва всичките й снимки?
Мили боже!
Какво, по дяволите?
Определено е тя, нали?
Знам, че всички азиатки ти изглеждат еднакво, но...
Би ли млъкнала за малко, докато се опитам да смеля това?
Боже! Нямах представа колко е секси.
Човече, прецакал си се.
- Казах - "Млъкни"!
Мога ли да ви помогна?
Просто ни стана любопитно за снимките на прозореца.
Не са ли абсолютно изумителни?
Да. Знаете ли нещо за тях? Откъде са?
Леон се занимава с цялото промотиране сам.
А Леон е?
Леон Алекзандър.
Той е дизайнерът на дрехите.
Това е неговият бутик.
Смирение.
А моделът на снимките? Знаете ли нещо за нея?
Намира ги откъде ли не. Откри последния си модел в "Чипотле".
Колко модели има?
Имате ли въпроси за дрехите?
Това секта ли е?
Как така не би бесен в момента?
Решила е да се пробва като модел.
Вероятно е сметнала, че няма да я подкрепя, ако ми каже.
И щеше да греши ли?
Не. Щях да реагирам като последния кретен.
На практика съм я принудил да лъже.
Толкова е странно, мислейки си, че го прави.
Все едно да разбера за теб, че си мим.
Не плюй мимовете. Чаплин е бил мим.
Кога ще се видиш с нея? Затова дойде, нали така?
Имам план за утре.
- Нима? Това искам да го видя.
Толкова нетипично за теб.
- Това е идеята.
АЗИАТОАМЕРИКАНСКИ НЕЗАВИСИМ ФИЛМОВ ИНСТИТУТ
Здравей.
Нямаше нужда.
Тук съм да се видя с Мико.
С кого?
- Мико Хигаши. Тя е стажант тук.
Единственият стажант тук в момента съм аз.
Знаеш ли кога ще се върне?
Виж, в момента тук работи само един стажант
и го гледаш пред себе си.
Дано не са те заблудили, Би било много гадно.
Може ли да провериш дали не е работила тук преди теб?
Не мога да издавам подобна информация.
Моля те.
Всъщност, какво ми пука?
Не.
По дяволите!
Какво? Бен.
Дотук бях с големия си ход.
Проклета лъжлива кучка.
- Недей.
Сега какво?
Може ли телефона ти?
Какво му има на твоя?
- Вече опитах с него.
Ало?
- Здравей. Аз съм.
Здравей.
Какъв е този номер, от който звъниш?
Да. С Алис съм навън и си забравих телефона вкъщи.
Съжалявам.
Трябваше да се обадя. Просто...
Имах чувството, че не комуникираме особено добре по телефона и...
Не, не, не, всичко е наред. Знам, че си заета.
Е, трябва да поговорим.
В момента се занимавам с нещо, над което работя,
но...
- Имаш предвид стажа ли?
Ще ти се обадя по-късно довечера.
Супер. Всъщност, чакай.
Звъннах ти, защото в момента сме до пощата.
Имаш някакво писмо, което изглежда важно. Нещо данъчно.
Исках да ти го препратя, но не знаех къде.
Да, имам химикалка.
Да, записах го.
(ДРЪЖ СЕ)
Не мога да повярвам, че може да си позволи да живее тук.
Явно сериозно бърка в стария си попечителски фонд.
Боже! Какво ли не бих дала за богат, отсъстващ, пиещ баща,
опитващ се да купи любовта ми.
В кой е?
- Спокойно. Следим я.
Слушай.
Мисля си да не се връщам в университета.
Какво?
Ако съм откровена със себе си,
имаше една-единствена причина да искам да завърша магистратура.
Мацките.
Не, идиот такъв!
Родителите ми!
"Мацките"? На колко си?
Цял живот живея с мисълта, че е възможно да ги предразположа към себе си,
но очевидно не е.
И решението ти е да се откажеш и да се скриеш тук в Ню Йорк?
Може би.
Поне ще съм щастлива.
Може просто да бъдеш откровена с тях.
Извинявай.
Ами...
Не.
Не, никога.
По дяволите!
Шегуваш ли се? Какво ще правим?
По дяволите!
- Какво да правим?
Това е онзи противен дизайнер. Хайде.
Чакай!
- Идвай! Хайде!
Прекалено е висок. Прекалено!
Здравейте. Как сте?
Какво, по дяволите, прави с този тип?
Много ви отиват.
- Супер.
Идвай, идвай.
Какво правят?
Държат се очарователно.
По дяволите!
Да вървим.
Какво си казват?
- Откъде, по дяволите, да знам?
Не мога да повярвам, че е с проклет "оризов крал".
Не знаем със сигурност...
- Той говореше японски.
Беше бял с голяма брада, който говореше японски.
Какво общо има брадата
с цялата тази история?
- Не знам!
Разбирам защо си разстроен,
но няма нищо лошо в това някой да си има тип.
Ако между двама души има истинска любов...
Да, да. Може ли обаче да сме честни? Между нас.
Виждаш бял с азиатка и какво си мислиш?
Боже!
А когато виждаш азиатец с бяла жена, си мислиш...
Браво на него.
Браво и на двамата.
И не правиш прогнози за тази връзка.
Казваш си - "Той сигурно е много готин, а тя е наистина широкоскроена".
Господи! В коя година живее той?
Просто смятам, че има нещо противно
в това по-възрастен бял да си пада по слабички азиатки.
Какво стои зад това?
Не мисля, че изобщо нещо стои зад това.
Стига, Мередит.
Ако намекваш, че има скрити мотиви като фетишизъм, педофилия,
тогава каква е обратната страна на подобно мислене?
Не знам. Какво?
Нима твоето привличане към бели жени е сублимирана форма на асимилация?
Опитваш се да се издигнеш в очите на обществото като...
Това пък откъде дойде?
- Съжалявам.
Не превръщай това в лична атака към мен.
Не, не, не. Не е атака.
Просто става малко сложничко,
като започнеш да правиш моралистични генерализации
на базата на собственото си наранено его.
Дори не ме познаваш.
Бебче, имал е тежък ден.
- Знам. И съжалявам.
Просто не знам дали е удачно някой, особено хетеросексуален мъж,
да приписва негативни импликации на чуждата сексуалност.
Да уточня - на сто процента говоря само за оризовите крале - бели мъже с азиатки.
Знам, че се опитваш да бъдеш забавен,
но има дълга история на пейоративен жаргон,
използван да принизява сексуалността на "другия".
Бащата на Мередит е бял, така че...
- Това няма нищо общо.
Как да няма нищо общо?
Просто не искаш да мислиш как белият ти татко
и майка ти азиатка го правят.
Неговият фетиш...
На ръба съм да плисна това в лицето ти.
Бебче!
Какво, по дяволите!
- Съжалявам.
За момент си помислих, че ще ме срита във вулвата.
Мередит!
Това, че съм се засмяла на нещо, не значи, че го одобрявам.
Неприятно ми е да го кажа, но си леко сухарка...
Значи проблемът е у мен?
- Не казах това.
Той може да бълва всичките тези токсични глупости, а аз съм сухарката?
Ей! Спа с нея в леглото ми ли?
Господи, Бен! Откачи ли?
Първо направи гадните си снимки и после спа с нея в леглото ми,
или спа с нея в леглото ми и после направи гадните си снимки?
Той не разбира.
Боже! Заключих прибързано, а не биваше.
Само че го направи.
- Така е.
Направих го, няма извинение за това.
Бен, какво е това? Да дойдеш чак тук да ме шпионираш?
Чак такъв задник ли си?
- Да, такъв задник съм, Мико.
Не си задник.
Разбирам, че ситуацията е неловка за всички ни.
Не се срещаме при най-добрите обстоятелства.
Да, предпочитам по-официално запознанство с мъжа, който спи с приятелката ми.
Добре. Да си поемем дъх.
Виж, Бен...
- Не ме докосвай, по дяволите!
Сериозно ли? Ще ми скачаш с тай чи?
Виж, съжалявам. Просто инстинкт. Чист рефлекс.
След десетилетия тренировки, съжалявам.
Владеещ бойни изкуства? Наистина ли, Мико?
- Просто престани, Бен. Престани!
Знаеш ли какво? Искаш да отидем натам? Добре.
Сигурно си умираш да направиш твоя версия на филма на Тарантино.
Какво?
Онази сцена, в която Брат Пит сритва задника на Брус Лий?
Боже!
- Това сигурно ти е мокрият сън!
Не. Имам предвид - да, като цяло смятам, че е чудесен филм,
но ненавиждам идеята за възвеличаването на измислен бял протагонист
чрез опозоряване на реална азиатоамериканска икона.
Да, разбирам, че има някои аспекти, които са базирани на истински...
Би ли млъкнал, по дяволите?
Бен, разбирам...
- Казах - "Недей"!
Ето пак.
- Пак го направих. Пак го направих.
Имам чувството, че не помагам с нищо в ситуацията.
Така че ще се отдръпна.
Защо не се качите у дома? Сипете си по питие, кухнята е на разположение.
Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
- Добре, ще звънна.
Сайонара.
Чудесен японски. На прав път си.
Я млъквай!
Това значи е неговият дом.
Да.
Готин е.
Виждам, че наистина си пада по своите азиатски аксесоари.
Значи изобщо не си има свое място тук?
Кара ли те да плащаш наем или просто му ходиш по гърба?
Хайде, Бен. Какво търсиш тук?
Дошла си тук, за да бъдеш с него, нали?
Добре. Дължа ти извинение...
- Не, не, не.
Как му се пресичат пътищата на човек с някого като Леон Алекзандър?
Беше на гости на приятел.
Моля?
Беше на гости на човек, който имаше филм на фестивала.
Видяхме се на кафе няколко пъти, докато беше в града, но - дотам.
Би ли престанала с глупостите?
Видях снимките.
Мисля, че мога да разпозная нашето собствено легло!
Направихме няколко снимки и край.
Съгласихме се да изчакаме, докато не разреша нещата с теб.
Още ли чакате?
Нямам усещането нещата с мен да са разрешени, а ти?
Мили боже! Горкият Леон! Колко време го държиш на сухо само!
Бен, решихме да си направим пауза. Знаеше го.
Само не бях разбрал, че паузата значи да спим с други хора!
Убеден ли си за това?
За какво говориш?
Коджи те е видял да се държите за ръце с някаква на базара.
Звучеше точно като твой тип.
- Не се опитвай да обърнеш нещата.
Добре. Виж, Бен. Няма проблеми.
Очевидно е, че това се е оказало чудесна промяна и за двама ни.
Подходихме към нея по абсолютно глупав начин,
но някак си всичко се нареди по най-добрия начин.
От всички хора обаче...
Мико, бял мъж е едно, но той... Толкова очевидно е фетишист по азиатското.
Даваш ли си сметка колко обидно е това за мен, Бен?
Единствената причина някой да е привлечен от мен да е
заради някаква oбективизираща анормалност?
Не казах, че е единствената причина.
Това казва много повече за теб, отколкото за мен.
Критикувам него, не теб. Може ли да не извърташ думите ми?
Знам, че си мислиш, че си в позицията да съдиш хората,
но знаеш ли какво? Не знаеш нищо за него.
И ако наистина е от значение за теб, Бен, той не е бял.
Какво? За един и същи човек ли говорим?
Той е евреин и индианец.
Добре.
Това е ужасно смешно.
- Много.
Споменал ли го е в заявлението си за колежа?
Май е време да си вървиш.
Как е стажът, между другото?
Много добре.
Поддържаш историята си. Чудесно.
Бен, почакай.
Трябваше да бъда много по-пряма с теб много отдавна и...
И се извинявам, че не бях.
Но дори и когато бях най-ядосана, изпитвах силно съжаление към теб.
Дадох си сметка, че именно така ме държиш в капана си.
Престани да се изкарваш жертвата, Мико. Излагаш се.
Знаеш ли какво е да се излагаш, Бен?
Да се опитваш да задържиш нещо, защото изпитваш патологичен страх от промяната.
Така постъпваш ти, Бен.
И за мен това беше като самата смърт.
- Това е голямото ми престъпление, а?
Не обичам да се отказвам? О, какво чудовище съм само!
Не, според мен имаш също проблеми с гнева, депресията,
със странната си самоненавист и с нeпреклонния си негативизъм, Бен!
Би имала полза от малко самоненавист.
Нежеланието ти да пораснеш, да се промениш,
начинът, по който се отказваш от всякаква кариера - мъчение е!
Значи аз ти причинявам всичко това?
Защото ти изобщо не си егоцентрична, надменна и лъжкиня.
Чуй ме!
Ти така и не стори нищо, за да ме накараш да пожелая да остана.
Дори не ме помоли да не заминавам.
Не каза нищо.
След което ми се сърдиш?
- Приключи ли?
Приключи ли с рационалните обяснения?
Боже! Защото ако си, може пък и да проведем разговор...
Какво?
Нищо, просто...
Току-що ми хрумна най-хубавата мисъл.
Каква?
Никога повече няма да ми се налага да слушам тези глупости.
Чакай, чакай, чакай Мико. Мико, Мико! Чакай, чакай!
Искам да си вървиш.
- Чакай. Става ли?
Ние просто... Често правим така. Повличаме се от момента.
Може ли да си поемем дъх?
- Не, Бен. Трябва да си вървиш.
Не ми го причинявай.
Защото всичко се върти около него!
Има си мнение.
Не ме интересува глупавото му мнение. Говоря за това, което ни причинява.
Просто го игнорирай. Минава през тежък период.
И иска да ни скара, за да се върнеш у дома с него.
Сериозно ли говориш?
Мередит е права.
Какво?
- Права е.
Ще направя най-полезното нещо, за което се сещам.
Какво правиш?
Променям полета си. Прибирам се у дома.
Бен, не. Какво?
- Не искам да ме разбираш погрешно...
Не, определено няма никакво погрешно разбиране.
Мередит, съжалявам, че ме срещна в този период от живота ми.
Така или иначе, пак нямаше да ме харесаш.
Не.
- Определено нямаше.
Вярно е.
Просто ти ме хвана в моя абсолютен...
Нейдир.
- Мисля, че се произнася "надир".
Ами...
Разбира се. Да.
- Да.
Да. Не. Извинявай.
Видя ли я?
Какви са всичките тези балони?
САМО НАЧАЛОТО...
Реч!
- Да те чуем!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МЕРЕДИТ
Реч! Реч! Реч! Реч!
- Какво? Добре, добре, добре!
Хубаво. Благодаря ви, че сте тук.
Не знам дали остаряването с още една година
наистина е повод за празнуване на този етап,
но пак ще ви позволя да ме черпите питиета.
Миналия месец ме завлачиха на парти, на което не исках да ходя.
И ме запознаха с Алис - приятелка на приятелка от Калифорния.
Макар изобщо да не исках да се запознавам с никого,
още по-малко с някого от Калифорния.
Сега ще изрека нещо, което не казвам често.
Не бях права.
Не бях права за партито. Не бях права за запознанството.
И както повечето от вас знаят - оттогава си паднах тотално по нея.
Не е вярно.
Ти не падаш.
Слушайте, тя току-що ми каза, че се мести тук
и това е най-хубавият подарък, който мога да си представя.
Ти губиш, Калифорния.
Така че продължавайте да ми вземате питиета, но вземайте и на Алис
и я посрещнете в новия й дом.
Да!
Да!
Ей! Къде тръгна?
Ще се върна в апартамента и ще си стегна багажа.
Не се местя само заради нея.
Каквото и да стане, пак ще съм в най-добрия град света.
Хубаво. Макар да не съм съгласен.
Разбира се.
Радвам се, че ще дадеш шанс.
Ще се прибера идния месец да си взема багажа.
Започвай с плановете отсега. Може да вземем хамалски камион, да пътуваме...
Не мисля, че ще се преместя на 5 хил. км
заради човек, с когото нямам полови контакти.
Да.
Като заговорихме за хора, с които нямаш полови контакти...
Това официално бе краят ли?
Да.
Значи няма да направиш онова с бягането през града
за един последен емоционален жест, с който да си я върнеш?
Не. Не.
Както и да е...
- Да, трябва да се връщам вътре.
Ще се видим на сутринта.
- Да.
ЗАВИНАГИ
НАЛОЖИ СЕ ДА ТРЪГНА ТРЯБВА ДА ВИДЯ МИКО
ИЗВИНЯВАЙТЕ/БЛАГОДАРЯ БЕН
Как си? Накъде отиваме?
- Летището.
Здравей.
Някой седи ли тук?
Не.
САМО НАЧАЛОТО...
Здравей. Мисля, че още си във въздуха, така че исках да ти оставя послание.
Получих съобщението ти и исках само да ти кажа, че се гордея с теб.
Искам да кажа - да,
нещата може би не се развиха така, както ти искаше,
но поне опита, нали така?
Излезе навън.
А сега може да се прибереш
и да продължиш да разширяваш хоризонтите си.
Опитай разни нови неща като добрина, топлина, базови прояви на благоприличие.
Просто престани да бъдеш такъв задник, Бен.
Сериозно, върши това, което те прави щастлив.
Това е времето, Бен.
Свеж старт, ново начало, всички тези глупости.
Да, нямаш работа, разорен си, нямаш приятелка
и вероятно ще трябва да се изнесеш от разкошния апартамент на баща й.
Човече, прецакан си.
Шегувам се.
Научи се да носиш на шеги, Бен.
Промяната е трудна за задници като нас.
Но ако те интересува изобщо - вярвам в теб.
Винаги съм насреща, ако имаш нужда от мен.
И...
Обичам те.
Както и да е. Трябва да затварям.
Добре, разкарай се. Дочуване.
НЕДОСТАТЪЦИ
НЕДОСТАТЪЦИ
Превод на субтитрите: Kristina Kostadinova
subs by sub.Trader at