The Three-Body Problem a.k.a. San ti - Season 1 (2023) (three-body-2023-episode-26.srt) Свали субтитрите
Неспирно се нося
към края на тъмната гора.
Вятърът е като топла длан,
която се опитва да запази времето.
Кой е ловецът с пушката,
който опитва да унищожи цялата Вселена.
Светлината е като око,
проникващо в сънищата.
Не отговаряй!
Кой няма търпение да изпълни очите си със звездното небе.
Земята вече не се върти.
Дадохте ми малка вселена
в ръцете на Вселената.
Смирено да призовавам необятното пространство - време.
Светът е тъпа болка.
ТРИТЕЛИЯ
епизод 26
Уън-дзие, трябва да ми повярваш.
Уей-нин ми е другар от много години.
Имаме дълбоко лично приятелство. Трябва да му помогна.
Докато ни съдействаш,
можеш да избегнеш катастрофалните последици.
В този момент разбрах
какво целеше Лей Джъ-чин.
Искаше да стане
първият човек, открил извънземен разум.
Откриваше му се велика възможност
да впише името си в учебниците по история.
Щом докладваше за това,
отговорът ми бързо щеше да бъде разкрит.
Човечеството щеше да изразходи цялата технологична и военна сила,
за да спре идването на трителианите.
Съгласих се.
Но, тогава,
вече бях решила всичко.
Разхлабих един болт, крепящ кабела на заземяването към корпуса
на главния приемник.
Тъй като често проверявах оборудването,
никой не ми обърна внимание.
Подобни дефекти възникваха доста често
и бяха лесни за диагностика.
Никой не би допуснал, че неизправността е на горния край на кабела,
защото е здраво закрепен.
Никой нямаше да го докосне.
Подобни проблеми често се случваха
с частта от кабела върху скалите.
Тук е залата за мониторинг. Отново проблем със заземяващия кабел.
Добре, да го оправим. Разбира се.
О, ти се върна. Нещо става със заземяващия кабел.
Ще ида да го проверя.
Аз ще ида. Ти остани тук.
Ако трябва да се отложи наблюдението, докладвай в командния център.
Добре.
Как върви?
Защо бяхте сигурна,
че Лей Джъ-чин ще слезе долу?
Той беше предан политически офицер,
който точно спазва получените заповеди.
Той винаги беше сред масите
и само на първа линия.
Може да е било показно,
но в такъв случай беше много добър актьор.
Когато някъде възникваха трудности или се извършваха опасни работи,
той винаги беше доброволец.
Е, откри ли проблема?
Проверих всичко. Не открих нищо. Може би проблемът не е тук.
"Може би"? Какво имаш предвид с "може би"?
Не казваш "може би", когато изпълняваш важно задължение.
Свали си чантата!
- Политкомисар.
Една от дейностите, които често вършеше,
беше аварийното обслужване на заземителния кабел,
което беше опасна и изтощителна работа.
Политкомисар.
Опасно е. Аз също ще сляза долу.
Значи, планът ви беше да отрежете въжето,
докато слиза надолу?
Клещи!
Може да ми потрябват. Всякакви.
Много неща могат да причинят повреда.
Работата на открито може да доведе до лош контакт
на заземителния кабел,
също така и сухото време, което води
до влошена електропроводимост на заземителния кабел.
Може да е нещо дребно или пък сложно.
Ти си нов тук.
Политкомисар Лей няма да те вини.
Върни се в контролната зала
и провери дали другите уреди функционират.
Добре.
- Върви.
Планът ми беше да срежа въжето с три парчета от ножовка,
свързани заедно,
така че нямаше да е очевидно, че въжето е срязано с инструмент.
Уън-дзие!
Но това не го очаквах...
Уън-дзие!
Какво става?
Кой е долу?
Политкомисар Лей.
Сам ли е?
Това… Това не е редно.
Доста ще му е трудно да се справи сам.
Ще му помогна.
Вземи друго въже.
Не, няма нужда.
Ще издържи двама души.
Не се тревожи.
За да се пести време,
по едно въже могат да се спуснат трима души.
Отскоро е долу.
Да не го караме да чака.
Трябва да побързам.
Според правилата,
двама души не могат да ползват едно въже.
Трябва да вземеш друго.
Добре. Донеси едно.
Ще чакам тук.
Отивай.
Не бързай.
Без да бягаш.
Проверих всичко. Добре си е.
Може би е частта, която го свързва с главния корпус.
Да се качваме натам.
- Добре.
Внимавай. Хлъзгаво е.
Да.
Когато се върнах,
Лей Джъ-чин и Ян Уей-нин бяха привършили проверката
и се изкачваха по едно въже.
Ян Уей-нин беше пръв,
а Лей Джъ-чин беше след него.
Знаех,
че
няма да имам друга възможност.
Така че,
извадих ножовката.
Направих го спокойно,
без никакви чувства.
Най-накрая бях открила
целта, на която можех да се посветя.
Беше ми безразлична цената, която трябваше да платя -
дали аз или другите.
Знаех също така,
че цялото човечество
ще плати невиждана цена
за тази цел.
Това беше само началото - скромно и незабележимо.
Чух два или три викове на изненада
и след това шума на тела,
удрящи се в скалите.
След малко
видях, че потокът в подножието на скалите
почервеня.
Може би,
червените води
са били само във въображението ми.
Освен това, течението на потока
не беше толкова силно, както през лятото.
Твърде много тръбички, а?
Трябва да направим пълно изследване.
Приключи ли процедурата?
- Да.
Какво правиш тук?
Дойдох да проверя как си.
- Няма нужда. Добре съм.
Върви си. Сигурен съм, че си имаш работа.
"Стационар"
Говори ли с Йе Уън-дзие?
Не, не можах.
Работя това вече над 20 години.
Знам, че това е най-добрият начин да се оправяш така с хората.
Знаех го.
Какво става с Йе Уън-дзие?
Започна ли разпитът?
Да, започна тази сутрин.
Тогава какво правиш тук?
Отивай да гледаш.
После ще ми повториш всичко дума по дума.
Защо още си тук?
Побързай!
Върни проф. Уан. Той има задача.
Проф. Уан, не се тревожете.
Ще се грижа добре за капитан Ши.
Обади ми се веднага, след като получиш резултатите от изследванията.
Изяж ябълките.
Резултати от изследвания,
Трета болница на столичния медицински университет
Капитан Ши, показателите..
Знам.
Познавам числата.
Уан Мяо не трябва да ги вижда.
Познавам го.
Щом разбере, ще се скрие някъде и ще плаче.
Виж се само!
Още не съм умрял.
Дай ми една цигара.
- В болницата не се пуши.
Резултати от изследвания.
Подпис: Йе Уън-дзие
Проф. Йе, съжалявате ли?
Не.
Може би…
съвсем малко.
Гибелта на Лей и Ян
беше обявена за нещастен случай.
Всички в базата знаеха,
че Ян Уей-нин и аз бяхме щастливо семейство.
Така че,
никой не ме заподозря.
Не след дълго в базата дойде нов комисар.
И животът ми се върна в обичайното русло.
Докато, един ден,
Чжан ми каза, че ме търсят.
Тези деца са дошли от село Чи Чиацин.
Казали са им, че на Радарния хълм работят истински учени,
така че, са дошли да зададат някои въпроси по училищните предмети.
Разрешено ли им е да са тук?
Режимът на безопасност на базата е понижен.
Местните могат да идват на хълма, но извън базата.
Вчера няколко местни селяни дойдоха да ни донесат зеленчуци.
Деца, това е проф. Йе, с която искахте да се срещнете.
Здрасти. Здравейте.
Много ни е приятно, проф. Йе. Може ли да ви зададем един въпрос?
В учебника пише, че свободно падащо тяло се движи с постоянно ускорение,
но никога не превишава някаква крайна скорост.
Няколко вечери сме се чудили.
Дошли сте толкова отдалеч, за да ме попитате това?
Изпитът наближава. Учителят ни каза, че е много важен.
Какъв изпит?
- Национален, за постъпване в колеж.
Който учи прилежно и получи високи оценки, влиза в колеж.
Въведоха го преди две години. Не знаехте ли?
Значи, вече не ви трябват препоръки?
Не. Всеки може да положи изпита.
Все повече деца щяха да идват и да ми задават още въпроси.
Ако групата беше голяма,
ръководителите в базата
можеше да ми разрешат да поставя черна дъска в стаята ми, за да уча децата.
Всеки обект ще остане в покой или в постоянно движение по права линия.
Инерцията се променя с масата. Разбирате ли?
Да.
Много добре. Сега ще завършим дотук.
Днес е Новогодишната вечер.
Ще си идете вкъщи и ще се радвате на празника.
Проф. Йе, майка ми ви кани вкъщи да хапнете кнедли с нас.
Проф. Йе, и моята майка иска да ви покани.
Проф. Йе, елате у нас.
У нас. У нас.
Много съм ви благодарна, но не.
Просто се приберете вкъщи.
Внимавайте, когато слизате от планината.
Сватбена снимка, зимата на 1973 г.
Честита Нова година, Йе.
Какво правите тук на Нова година?
Елате! Елате тук!
Честита Нова година, проф. Йе.
Какво правите тук? Влезте вътре. Вън е студено, бързо!
Елате. Побързайте! Влизайте.
Замръзвам.
Добре, че съм дежурен.
Иначе децата нямаше да могат да намерят пътя.
Йе, все още съм на стража.
Задръж ги тук.
Деца, слушайте проф. Йе, не й досаждайте.
Обадете се, преди да тръгнете, ще ви сваля от планината.
Разбрахте ли?
- Разбрахме.
Добре. Йе, аз тръгвам.
Благодаря.
Хайде, стоплете се.
Благодаря, проф. Йе.
Студено ли ви е?
Какво е това?
Проф. Йе, мама казва, че кнедлите са много важни за новогодишната вечер.
Знаем, че не можете да слизате от планината.
Затова сме тук, да ви правим компания.
Благодаря.
Мислех си,
че новогодишната вечер ще бъде студена.
През юни
се роди Ян Дун.
Тъй като плодът беше обърнат, здравето ми не беше добро
и клиниката в базата нямаше възможност да изроди бебето,
ме закараха в най-близката болница в града.
По пътя получих голям кръвоизлив.
Мислех си:
"Може би е това.
Това е възмездието за моето предателство."
Всички да изчакат отвън.
Операционна
Тя е тук от доста години.
Ясно. Случило ли се е нещо?
Йе винаги е имала крехко здраве.
Не знам.
Надявам се да е добре.
Семейството й тук ли е?
Как е тя?
- Семейството й!
Тя няма семейство тук.
- Ясно.
Получила е силен кръвоизлив. Нямаме достатъчно кръв.
Трябва ни донор.
- Аз... Аз...
Не може каква да е. Кръвната група трябва да е като нейната.
По-късно докторът ми каза,
че съм изгубила повече от 2 литра кръв.
Селяните от Чи Чиацин дариха от тяхната кръв,
за да спасят живота ми.
Бях обучавала някои от техните деца,
но повечето не бях ги срещала дотогава.
Само бяха чували за мен
от техните деца или родители.
Ако не бяха те,
щях да умра.
Ян Дун се роди, но бях твърде слаба,
за да се грижа за бебето.
Един селянин от Чи Чиацин отишъл да говори с ръководителите на базата
и предложил да се грижи за мен и бебето ми в неговата къща.
Ци!
Как е проф. Йе?
Не влизай там.
Но аз...
- Може ли по-тихо?
Много сте шумни. Безпокоите бебето.
Снаха ми има роднини в града.
"Сухо мляко"
Даде ми това. Трябва да е хранително.
Смятам, че в момента на проф. Йе й трябва храна.
Аз ще й ги занеса.
Остави ги тук. Виждаш ли всичко това?
Познаваш ли учениците на проф. Йе?
Родителите им всеки ден носят храна.
Началникът каза:
"Проф. Йе може да се върне в базата,
след като състоянието й се подобри."
Но тя трябва да има занимание.
Каза, че ще учи децата точно в този двор.
Точно тук? Хубаво, нали?
Ей! По-тихо!
Имам предвид, грижи се за нея.
Бързо, бързо.
- Къде беше, Фен?
Защо се забави толкова? Бебето плачеше.
Снаха ми трябваше да гледа бебето. Бях много разтревожена.
Добре. Побързай.
Добре, добре.
- Бързо!
Ци!
Ще те нахраним, бебче.
Не може да влизаш вътре!
Какво прави Фен тук?
Проф. Йе няма никакво мляко.
Фен е силно момиче и току-що роди.
Пращи от мляко.
Може да храни две бебета, нали така?
Много жени кърмеха Дун.
Всички в селото я обичаха.
Казваха, че момичето ми изглежда умно.
Постепенно къщата се превърна в сборно място за селяните.
Стари и млади, всички обичаха да идват тук.
Не може да изглежда така.
- Заспала е.
Дай да я подържа.
- Добре е. Иди да си починеш.
Сестро, чуй ме. Тя може да го направи.
Цяла нощ си на крак.
Другари, мисля, че съм много добре.
Това добре ли е?
Ти го харесваш, нали?
Не е ли твой тип?
- Не.
Наистина?
Така сме по-добре.
Не, не, не го прави.
Това късче спомен
не прилича да е мое.
Още, още!
Чувствам, че по-скоро са фрагменти от нечий друг живот, вмъкнати в моя.
Дай да видя.
Какво е това, опашка ли?
Още една.
Така се прави. Ето така.
Това, което няма да забравя, са нощите, прекарани с Фен.
В Чи Чиацин нямаше електричество,
ние седяхме до газената лампа да наглеждаме бебето.
Студено ми е.
За какво си мислиш?
За нищо.
Онези дни
ми се струваха като сън.
Който дори не е мой.
За какво си мислиш?
Добре, трябва да добавя още дърва, за да се стопли леглото.
Ще ти помогна, за да не се налага да излизаш два пъти.
Виж тези ярки звезди.
Уън-дзие,
защо звездите не падат на Земята?
Страх те е да не паднат?
Не ме е страх. Толкова са малки.
Те са много далече от нас.
Няма да паднат.
Добре, обратно към камината. Връщаме се в стаята.
Навън е студено. Влез вътре.
Онова беше мимолетен
щастлив момент.
Вие сте живели в най-лошите времена.
Две години след раждането на дъщеря ви,
вие и баща ви сте били реабилитирани.
Да.
Получих писмо от колежа ми.
Пишеха, че може да се върна на работа.
С писмото пристигнаха и пари.
Това беше дължимата компенсация на баща ми,
след реабилитирането му.
На срещите в базата,
най-накрая,
се обръщаха към мен като "другарката" Йе Уън-дзие.
По онова време
си спомних писмото,
което изпратих до Трителия
преди две години.
Много ме беше страх,
че никога отново нямаше да ме приемат като техен другар.
След като напуснахте базата,
никога повече ли не сте получили нещо от Трителия?
Щеше да отнеме поне 8 години,
за да получа отговор от Трителия.
И след като напуснах базата,
вече нямах никаква възможност да получа отговор.
Как се справяхте, след като се върнахте?
Времената се бяха променили.
Вярно.
Всички се бяха променили.
Започнаха да гледат сериозно на технологиите.
Започнаха да се обръщат към науката,
да вярват в добрите качества
на усърдната и практическа работа.
На Националната научна конференция
Гуо Моруо обяви, че е настъпило времето
на възраждане и обновяване на изостаналата китайска наука.
По онова време
често се питах:
"Това ли е краят
на лудостта?
Дали науката и разумът
наистина се връщат?"
С течение на времето,
базата "Червен бряг"
започна да ми изглежда сюрреалистична.
Това беше много важно дело.
Бях извършила всичко сама.
Все повече го усещах като моя халюцинация.
Като сън.
Наистина ли Слънцето може да усилва радиосигнали?
Наистина ли използвах Слънцето като антена,
за да изпратя послание към Вселената
за съществуването на човешката цивилизация?
Наистина ли получих отговор от извънземна цивилизация?
Също, Лей Джъ-чин
и Ян Уей-нин.
Аз наистина ли…
Само че беше истина.
Започнах да се съмнявам
в извършеното велико предателство.
Опитах да се потопя в работата,
за да забравя миналото.
Това ми помогна
да се чувствам в безопасност.
Проф. Йе,
бихте ли го забравили наистина?
Беше трудно.
Опитах да симпатизирам на онези, които някога ме нараниха.
Мислех, че великодушието
може да е от полза.
Надявах се,
че те също
биха могли да се променят.
Споменахте, че са ви наранили хора.
Кои бяха?
Майка ми.
Шао Лин.
И един, който водеше
разпита
на баща ми.
Скоро след като баща ми почина,
майка ми се възстанови от умственото разстройство
и намери начин
да оцелее в опасните бездни на политиката.
През 1977 г
тя се омъжи
за репресиран високопоставен служител от Министерството на образованието.
Тя точно предвиди бъдещето
и направи правилния избор.
Преди края на революцията,
съпругът й беше частично възстановен на предишния му пост.
След Третото пленарно заседание на 11-тия конгрес на ККП,
той бързо беше повишен.
Шао Лин напусна стария си ВУЗ
и беше повишена до вицепрезидент на друг известен университет.
Какво? Остави го тук.
Тази вечер - без патладжани. На Уън-дзие няма да й хареса.
Приготви риба.
Полезно е за децата. Искаш ли бонбон?
Ще го преместя вместо теб.
О, морето...
Толкова добро момиче.
Също като нашата майка.
Сигурна съм, че си преживяла доста страдания.
Как се справи с тях?
Ето, баба го взе.
Добре дошъл у дома.
Мама ми казваше,
че идвам от морето.
Родена съм в морето,
пораснала в морето.
Всичко наред ли е на работата?
Добре е.
Повечето учители са бивши студенти и колеги на татко.
Мили са с мен.
Не го искам.
Добре.
Купих ти малко нови дрехи. Искаш ли да ги видиш?
Искам това.
- Добре.
Вземи бонбончето. Добро момиче.
Всички.
Винаги е до мен.
О, морето...
Също като нашата майка.
След вечерята,
съпругът й ни изведе на дълга разходка.
Ще се радваме и занапред по-често да идвате у дома с твоята дъщеря.
Но, запомни, не опитвай да търсиш сметка за миналото.
Майка ти не носи никаква отговорност за смъртта на баща ти.
Тя също е била жертва.
Докато баща ти
остана верен на убежденията си,
като по този начин вредеше сам на себе си
и така стигна до печален край.
Заряза семейния си дълг
и причини дълбоки страдания на теб и майка ти.
Нямате право да говорите за баща ми!
Това е между мен и майка ми.
Вас това не ви засяга!
Права си.
Само ти предавам думите на майка ти.
Видял съм това, което вие, хора, няма да повярвате.
Скоро нашата планета ще изчезне.
Познавам бъдещето, за което вие, хора, не може и да си помислите.
Скоро вашата планета ще бъде наказана.
Видял съм това, което вие, хора, няма да повярвате.
Скоро нашата планета ще изчезне.
Познавам бъдещето, за което вие, хора, не може и да си помислите.
Скоро вашата планета ще бъде наказана.
Видял съм това, което вие, хора, няма да повярвате.
Скоро нашата планета ще изчезне.
Познавам бъдещето, за което вие, хора, не може и да си помислите.
Скоро вашата планета ще бъде наказана.
Видял съм това, което вие, хора, няма да повярвате.
Скоро нашата планета ще изчезне.
Познавам бъдещето, за което вие, хора, не може и да си помислите.
Скоро вашата планета ще бъде наказана.
Видял съм това, което вие, хора, няма да повярвате.
Скоро нашата планета ще изчезне.
Познавам бъдещето, за което вие, хора, не може и да си помислите.
Скоро вашата планета ще бъде наказана.
http://subs. sab. bz Translator's Heaven®