Mission: Impossible - Dead Reckoning Part One (2023) Свали субтитрите
58° 31' 00.8" с.ш., 176° 13' 12.6" з.д.
29 ФЕВРУАРИ, 12:01 АНАДИРСКО ВРЕМЕ
Доклад за мисията.
Руска подводница К599 "Севастопол".
Операция: "Подкова".
Ден 74.
Обучаващата се защитна система, която изпитваме,
работи все така безупречно.
Може дори да се каже,
чудодейно.
Придвижваме се под арктическата ледена покривка по навигационни данни
и сме на пет дни от къщи.
След 25 000 морски мили
"Севастопол" умишлено доближи всеки флот в света
и остана напълно незабелязана.
Стелт възможностите на "Подкова" надхвърлиха всички очаквания.
В този момент ние сме апогеят в изкуството
на войната.
Най-страховитата машина за убиване,
създавана някога от човека.
И е невъзможно да бъдем открити.
Капитане, засякохме подводен съд "Семьон-83"
с тонове на американска подводница.
Курс 130°, насочена към нас.
Вахтен командир, по местата, тих режим.
Щурман, статус на кораба?
Дълбочина 50 м, на 72 м от дъното.
Отстояние от ледената покривка 21 м.
Разстояние до дълбоки води?
- 2 км.
Алеутска падина след 6 минути.
Маневра за обхват. Щурвал, 15° ляво руля.
Стабилен курс 100°.
Издигане със стандартна скорост.
Капитанът пое командването.
- Слушам!
Курс 100°.
Стабилен курс 100°.
Оръжеен офицер, обхват?
Разстояние определено на 15 000 м.
Сър, няма логика да се чува толкова ясно.
Трябва да е по-близо.
Капитане, промяна на разстоянието на 10 000 метра.
Нищо не се движи толкова бързо.
Данните съвпадат. Разстоянието е точно.
Щурвал, дясно руля до курс 270°.
Курс 270°, слушам.
Ще се отдалечим в дълбоки води.
Контакт с курс 160°.
Нулево изменение?
Там е, отново завива заедно с нас.
Значи ни виждат.
Невъзможно. Невидими сме.
Пуснете диагностика на сонара. Нещо не е наред.
Пълнят с вода торпедните си тръби!
Заредете всички торпедни тръби.
Слушам.
Проверка!
- В изправност!
Зареди торпедо!
- Зареждам!
Торпедни тръби заредени.
Отвориха торпедните шлюзове!
Напълнете тръби 1-4 и отворете шлюзовете.
Готовност за стрелба с тръба две.
Слушам. Подготвям за стрелба тръба две.
Капитане, провокират ни.
Търсят повод да ни взривят.
Вражеско торпедо с курс 200° на 1000 м и ускорява.
Щурвал, ляво руля, пълен напред, кавитация.
Слушам, ляво руля, пълен напред, кавитация.
Задействайте контрамерки.
- Слушам.
Огън с втора тръба.
- Слушам.
Торпедото ни е изстреляно.
Вражеско торпедо на 800 м.
Премина през контрамерките.
Щурвал, дясно руля.
- Слушам!
600 м.
Боцман, готовност за изхвърляне на баласта.
400 м.
Готовност за авариен сигнал.
200 м.
Говори капитанът. Готови за удар.
Вражеско торпедо след
пет, четири,
три, две,
едно.
Удар!
Какво стана?
- Изчезна.
Пропусна ли ни?
- Не.
Изчезна, сякаш не го е имало.
Сонар, къде е вражеският съд?
Курс 330° на 4000 м дясно на борд.
Нашето торпедо по курс.
Поражение на вражеската подводница след
три, две, едно.
Къде беше ударът?
Капитане, вражеската подводница изчезна.
Няма я, сър.
Не разбирам.
Изобщо не я е имало.
Преследвали сме фантом.
Там беше. Уредите не лъжат.
Днес ни излъгаха.
Спрете торпедото ни.
- Слушам.
Спирам торпедото.
Боеви постове, свободно.
Затова имаме морски изпитания.
Има бъг в системата.
Призрак в машината.
Да си вървим у дома.
- Капитане!
Торпедото ни не реагира и идва право към нас!
Разстояние 400 м!
- Господи.
Аварийно изключване на оръжието!
Торпедото ни приближава, 200 м!
Изпуснете баласта! Авариен сигнал…
АМСТЕРДАМ
Доставка на храна.
Ехо?
Обозначение.
Спокойно.
Спокойно.
Обозначение.
Индия-Зулу-254.
Браво-Ехо-11.
Не още.
Първо ми задай секретния въпрос.
Да. Извинявай.
Каква е клетвата?
Живеем и умираме в сенките
за онези, които са ни близки,
и за онези, които няма да видим.
Сложи го на масата.
Добре дошъл в АНМ.
Направил си правилния избор.
Сър.
Добър вечер, г-н Хънт.
Много време мина.
Животът ни е сбор от нашите решения
и не можем да избягаме от своето минало.
Преди трийсет години ви беше предложен избор.
Присъединяване към АНМ или живот в затвора.
Заради уникалните ви способности вашето правителство ви прости.
Но никога няма да забравим.
Както вие няма да забравите смъртта,
която ви доведе при нас преди много години.
Това е напомняне за клетвата и предаността ви към нас.
Залогът на тази мисия е по-висок от всякога.
Обичайното ви непокорство няма да бъде толерирано.
Изберете ли да приемете, е наложително да слушате.
Правителството ви издирва един ключ.
Предназначението и критичната му важност за нас
не ви засягат.
Това, което ви засяга, е участието на вашата приятелка Илса Фауст.
ИЗДИРВА СЕ 50 000 ДОЛАРА
Тя уби куриер в Истанбул.
Смятаме, че е носил половината от търсения от нас ключ.
Защо е избрала да се намеси, е загадка,
каквото е и нейното местонахождение.
Сигурното е, че вашето правителство обяви награда за главата й
и ловците на глави са се заели да я получат.
Те не предават жив беглец.
И рядко го предават цял.
В търсенето си са се насочили
към арабската пустиня Руб ал-Хали.
Открийте ловците на глави и може да намерите и нея.
Мисията ви, в случай че изберете да я приемете,
е да вземете ключа и да ни го предадете.
Съдбата на Илса оставяме във вашите ръце.
Както винаги, ако член на екипа ви бъде заловен или убит,
министърът ще отрече всякаква връзка с действията ви.
Това съобщение ще се самоунищожи след пет секунди.
Успех, Итън.
АРАБСКАТА ПУСТИНЯ В БЛИЗОСТ ДО ГРАНИЦАТА С ЙЕМЕН
Хайде.
Итън.
С какво си имаме работа?
Тази "същност" е с много лица. Ту се държи като компютърен вирус…
СЪВЕЩАНИЕ НА РАЗУЗНАВАНЕТО ВАШИНГТОН
…ту като червей или ботнет.
Изопачава всяка дигитална информация по пътя си.
Веднъж заразено,
нищо записано, съхранено или предадено дигитално не е достоверно.
В началото се ограничаваше до новини и социални медии.
Не ни притесняваше, защото често съвпадаше с целите ни.
Допреди шест месеца,
когато проникна в разузнаването на Саудитска Арабия.
И асимилира секретния им изкуствен интелект,
преди да изчезне в облака.
Последвалите атаки нараснаха десет хиляди пъти
и се разпростряха главоломно.
Сочейки, че Същността вече е станала
разумна.
Казвате, че това нещо притежава разум?
Само за последните три седмици
достъпи сателитните ни телекомуникации, Федералния резерв,
фондовия пазар и електропреносната ни мрежа.
ФАА, НАСА и военните ни клонове.
И не само при нас. Проникна в Световната и Европейската банки.
Влезе в отбранителните, финансовите и инфраструктурните системи
на Русия, Индия, Израел, Австралазия и цяла Европа.
И какво точно направи с тези системи?
Нищо.
Нищо ли?
Влезе и излезе,
оставяйки лесно откриваеми следи
с много ясно послание.
"Ще се върна."
Каквато и да е целта му, безсилни сме да го спрем.
Сега е насочило цялата си енергия към една цел.
Световните разузнавателни мрежи.
Самата истина, каквато я познаваме.
Цялата разузнавателна общност бърза да архивира на хартия
фактологичните ни бази данни,
преди най-защитените ни центрове да бъдат компрометирани.
А това е само въпрос на време.
Същността ще знае точно
как да подкопае всяка наша сила и да използва всяка наша слабост.
Как да превърне съюзниците ни във врагове
и враговете ни в агресори.
Защо не изолираме сървърите на разузнаването?
Напълно да ги откъснем от външния свят?
Направихме го.
Но сървърите се поддържат от хора.
А те са най-слабото звено във всяка верига за сигурност.
Особено пред лицето на безбожен, безроден и аморален враг.
Враг, който търпеливо слуша, чете, наблюдава.
Събира най-дълбоките ни лични тайни от години.
Способен да подмами, изнуди, подкупи или да бъде когото си поиска.
И да ни манипулира чрез пълната ни зависимост
от внимателно построена дигитална реалност.
Враг, който е навсякъде
и никъде.
И няма център.
Значи ми казвате,
че най-страховитото разузнаване и тактически апарат на планетата
не е в състояние да убие това нещо.
Не ви трябва да го убивате, сър.
А да го контролирате.
И как да го постигнем, г-н Китридж?
Сътрудниците на ЦРУ в Кремъл ни уведомиха,
че руснаците са съсредоточили разузнаването си
над издирването на двете части от ключ с форма на разпятие.
Какво отключва той?
- Не сме сигурни.
Но изглежда, руснаците вярват,
че той може да дезактивира тази същност.
В идеалния случай
те искат да го контролират, използват.
Вярвате ли в това, Китридж?
Важното е в какво вярва останалият свят.
Япония, Индия, Германия и Британия вярват в това.
Но никой,
дори най-близките ни съюзници
не желаят да споделят нищо с нас.
Това означава, че има световна надпревара
за откриването на двете половини на ключа.
Всяка нация за себе си, не да убие това нещо,
а да го превърне в оръжие,
като така установи нова, безспорна форма
на световно превъзходство.
Как да открием първи ключа?
Знаем, че купувач ще премине някъде през Близкия Изток
в следващите 72 часа.
Смятаме, че той вече има едната половина от ключа.
Смятате.
Още не знаем дали не е фалшификат.
Как ще го установите?
Единственото, което ще потвърди автентичността на част от ключа,
е другата част, неговата истинска половинка.
Смятаме, че това е вид защита.
Как да я намерим?
Смятаме, че втората част от ключа
е била в ръцете на тази жена.
Коя е тя?
Илса Фауст.
Бивш британски разузнавач.
Къде е сега?
- Мъртва е.
Беше… Извинете ме.
Беше убита от наемници заради награда за главата й.
Кой обяви наградата?
Предвид работата й, би могъл да е всеки.
Всеки може да държи нейната половина?
Не е кой да е.
Пратих човек да я намери.
Единственият, комуто би поверила своята половина.
Той взе ли я, Китридж?
В момента не знам, сър. Той отказа контакт с нас.
Отказал е?
Кой е този човек?
Това е секретна информация.
Аз съм директорът на Националното разузнаване.
Какво е това, което не бива да знам?
АНМ.
Г-н Китридж.
- Световната банка.
Не говоря за това.
Г-н Китридж.
- Говоря за нашата АНМ.
Какво означава?
Агенция за невъзможни мисии.
Това не е сериозно.
- Опасявам се, че е.
С какво се занимават?
Както предполага името. Това, с което ние не можем.
Кой ги ръководи?
Те не приемат традиционни заповеди. В известен смисъл ние им…
оставяме съобщения.
Оставяме съобщения.
Г-н Китридж.
АНМ оперира извън разузнаването и е пряко подчинена на президента.
Само да си изясня.
Когато има мисия, която не можете да изпълните,
оставяте съобщение на човек без име
и стискате палци той да свърши работата.
Така ли?
Ако той избере да приеме.
Що за организация избира кои заповеди да приеме?
АНМ беше създадена,
за да се гарантира, че няма да има нежелани последствия.
Ако не могат да гарантират успех на мисията,
те имат право да откажат.
Разбирам.
Разстроен сте.
Не съм разстроен, Китридж.
Искахте да слушам.
Ето, че слушам.
Добре.
Аз обявих наградата за Илса.
Казах ви и как да я откриете!
Не съм я карал да краде ключа. Направи го по свои причини.
Но така стоят нещата, нали?
Вие я измъквате от беда, а тя се набърква в нова.
Чакай! Илса.
Илса, чакай! Аз съм!
Аз съм.
Всичко е наред.
Чуй ме! Ти си мъртва! Остани си такава!
Итън, чакай!
Няма да ви се извинявам, Хънт.
Работата ми е да ви използвам.
Както вашата работа е да бъдете полезен.
Изпълнихте ли мисията, или не?
Където и да е другата половина,
каквото и да отключва ключът,
ще го намеря.
И после?
Никой не бива да контролира Същността.
Ще я унищожа.
Итън,
следващата световна война няма да е студена.
Ще е гореща война, една балистична война
за бързо топяща се екосистема.
Ще е война за последните остатъци от енергия,
питейна вода и чист въздух.
Който контролира Същността, контролира истината.
Понятията за правилно и погрешно
могат да бъдат ясно дефинирани за всички за векове наред.
Чувате ли се изобщо?
Дните ви на борба за така нареченото всеобщо благо
приключиха.
Трябва да изберете страна.
Аз съм на страната, на която винаги съм бил.
Не стойте на пътя ми.
Не мога да го направя.
Ние ще ви подгоним. Целият свят ще ви погне.
По един или друг начин тази ваша мисия
ще ви струва скъпо.
Ако не вдигна, много скоро ще си имаме компания.
Ало?
Директор Денлингър, моля.
В момента не е на разположение. Мога ли да помогна?
С кого разговарям?
- С директора на ЦРУ Юджийн Китридж.
Обозначение?
- "Баснота", цяла дума.
Имаме проблем.
- Не думайте.
Преди 10 мин. адютантът ви е открит в безсъзнание у дома си.
Изглежда, е бил упоен.
Разбирам.
Не съм сигурен, сър.
Според охраната е влязъл тук преди 15 минути.
Разбирам. Благодаря.
Можете ли да говорите свободно?
Не, благодаря.
- Пращам екип.
Ако сте в опасност, затворете, преди да преброя до пет.
Едно, две…
Как възнамерявате да излезете оттук?
Разбира се.
МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА ПЪЛНА РАЗПЛАТА ЧАСТ ПЪРВА
БАЗА НА ВВС АЛ ДАФРА ОБЕДИНЕНИ АРАБСКИ ЕМИРСТВА
Внимание.
Американски агент с възражения срещу страната си
е дефектирал и изчезнал.
Намеренията му са заплаха за националните ни интереси
и трябва да бъде неутрализиран на всяка цена.
Всичко у него е жизненоважно
и трябва да бъде прибрано невредимо.
Неговият живот не е важен,
но не го подценявайте.
Виртуоз е в инфилтрацията, заблудата, саботажа и психологическата война.
Дами и господа, той е едно
четящо мисли, видоизменчиво въплъщение на хаоса.
За вашата сигурност, както и на тези около вас,
не го считайте за обезвреден,
докато не сте проболи с кол сърцето му.
Това не е учение.
Един осъзнат, самообучаващ се,
поглъщащ истината дигитален паразит,
заразил цялото киберпространство.
Рано или късно щеше да се случи.
Двете половини на този ключ
може да са средство за контролиране на тази Същност.
Всяко правителство на Земята би ни убило, за да докопа този ключ.
Дори и нашето.
Именно.
Което ни вкарва в нелегална мисия,
излязла от релси още преди да е започнала.
Което значи, че самият този разговор е акт на измяна.
Или, както ние му казваме, ден като всеки друг.
Каква е играта?
Купувач пристига с полет 746 от Амстердам с 30-минутен престой,
през който се надява да купи тази половина от ключа.
По всяка вероятност купувачът
държи у себе си другата половина.
Само тя може да удостовери автентичността на нашата.
Как да открием кой е купувачът?
Този гайгеров брояч
ще засече радиационната сигнатура на ядрото
в ключа на купувача.
Добавената реалност в тези очила
ще ни отведе до него.
Много хитроумно.
Откриваш купувача, преджобваш го и се омиташ.
Не.
- Не. Как иначе.
Ключът не върши работа, без да знаем какво отключва.
Затова ще продадеш на купувача нашата половина.
Докато открием кой е следващият му полет
и ти запазим място на него.
Така ще проследиш ключа.
С надеждата, че е у някого, който знае какво отключва.
Точно така.
Откриването на целия ключ
е само началото.
Съдбата на света зависи от това, да открием какво отключва той.
Познаваш ли този човек?
Не и лично.
И все пак е лично.
Благодаря.
Какво е това?
- Кое?
Предупреждение за съмнителна чанта за Венеция.
Не, изчезна. Явно, фалшива тревога.
Докладвайте. Къде е той?
Засякох го.
Терминал В, изход 15, върви на юг.
Напротив, съм.
- Не, не си.
Итън, би ли обяснил на нашия приятел Нет Рейнджър,
че съм способен да пиша код, колкото и той?
Без коментар.
Да не мислиш, че Финей Факира
ще съумее сам да унищожи Същността,
докато аз само му държа поялника?
Вероятно.
- Определено.
Отдръпнете се!
Казвай къде е.
Къде е?
- Син костюм точно пред теб.
Не е той.
- Той е.
Казвам ти, не е.
- А аз ти казвам,
че лицевото разпознаване потвърди…
Как го направи?
Никой не е в безопасност от Финей Факира.
Открих го!
- Къде е?
Терминал Е, изход 5.
По дяволите, това е в другия край на летището.
Итън, вървят към Терминал Е. Тази част от летището е твоя.
Благодаря, Лутър. Виждам го.
- Засякох го.
Купувачът е Ото фон Борк, швейцарец.
Продължава за Венеция с полет 1031 след 30 минути.
Бенджи, вземи ми билет.
Полет 1031 до Венеция. Момент.
Итън, какво стана?
Обраха го.
- В какъв смисъл?
Онази жена го преджоби. Разбери коя е.
1031 ВЕНЕЦИЯ
Лутър, спри звука.
Какво има?
- Чантата беше за полет 1031.
Каква чанта?
Съмнителната чанта отпреди няколко минути.
Какво за нея?
- Беше за полет 1031.
До Венеция. Самолетът на купувача. Самолетът на Итън.
Лутър, чуваш ли ме? Коя е тя?
Ако не е фалшива тревога
и някой иска да вкара бомба?
А ако Същността иска да мислим така, за да спрем Итън?
Какво става?
- Да му кажем ли?
Не.
- Чувате ли ме?
Намери чантата. Аз ще те насочвам. Тръгвай.
Лутър, само ми кажи, има ли нещо нередно?
Няма проблем, всичко е под контрол.
Ето я.
Пращам ти информация за жената… сега.
Кражба на накити - ИЗМАМА Изнудване - обир
Която и да е тя, не е шпионин.
Тя е крадец.
Накъде да вървя, Лутър?
Бенджи, вляво има врата.
Отключвам я.
ОХРАНЯВАНА ЗОНА
Чантата е на конвейер 01833
в посока северозападния край на отделението.
Разбрано!
Здрасти.
Здравей.
Разбирам.
Припознал си се.
Не проявявам интерес.
Дай ми шанс.
Ще викам.
Давай.
Какво искаш?
Този ключ.
Който взе от джоба на онзи мъж.
Не струва нищо
без този ключ.
Но заедно
струват 4 млн. в криптовалута,
която онзи мъж носи на флашка.
Не знам нищо за това.
А защо флашката беше у теб?
Кой си ти?
Работиш ли с някого?
Никога. Действам сама.
Днес се сдоби с партньор.
Онзи, от когото я взе,
трябва да извърши трансакция и да си тръгне с тези,
без да разбере за кражбата
и преди полета си след…
Седем минути.
- Седем минути.
И двамата знаем, че си добра джебчийка.
Да видим можеш ли го и наобратно.
Искаш да го върна обратно.
Знам, че ще го направиш.
Ти си крадец. Искаш парите,
а аз мога да ти ги дам.
Ти решаваш. Участваш или не.
Добре.
Каква е играта?
Дано знаеш какво правиш.
След теб.
Няма да ми трябва.
Не пуша.
Задръж я. За спомен от мен.
Итън, сплавта на ключа, който тя открадна, не съвпада.
Фалшификат е.
- Не очаквах друго.
Това не променя задачата ни. Купувачът си тръгва с двата ключа.
Хайде, Лутър, насочвай ме.
Бенджи, надолу по стълбите.
Чантата трябва да е там.
Добре, там съм.
Това е той.
Право пред теб.
Добре. Прощавайте. Припознах се.
Хънт ни разиграва.
Всички да се разпръснат по двама.
Американските ни приятели се усетиха.
Сега оглеждат летището.
Дръж си очите на четири.
Как да те наричам?
Какво ще кажеш за Грейс? А аз теб?
Слушай, Грейс.
Има и други заинтересовани.
Ако ти кажа, бягай.
Да бягам?
Вече става интересно.
Бенджи, намери ли чантата?
Намерих я!
Вътре има цилиндрично устройство. Ще го извадя.
Докладвай, Лутър.
Купувачът е в чакалнята над теб.
С ескалатора нагоре.
Всички екипи идват към теб.
Всеки момент ще плъзнат наоколо.
Току-що активирах нещото.
Май имаме пет минути.
И май е ядрено.
- Колко е голямо?
Достатъчно да избие всички тук.
Обезвреждане?
- Нямам инструменти!
Тогава намери.
- Къде да търся…
Сега ли да бягаме?
Още не.
Бенджи, как върви с бомбата?
Хайде, хайде.
Успях!
Цилиндричен шифър с осем ролки.
На всяка ролка има по 14 букви.
1,5 млрд. възможни комбинации.
Приблизително.
Господи.
Сега пък какво?
Ролките изписват текст.
ТИ СИ ДЪН.
Да бе. Друг път.
Не разбираш.
Д-Ъ-Н.
Това е фамилията ми.
Знае кой съм.
На екрана има съобщение.
"Говоря без уста, летя без криле. Какво съм аз?"
Предавам се.
Това е гатанка. Сигурно е с гласова активация.
Иска да кажа отговора.
"Летя без…"
Ехото!
Това е!
Ново съобщение.
"Боиш ли се от смъртта?"
Що за гатанка е това?
- Не е гатанка.
Това е психометричен тест.
С всеки следващ отговор те опознава по-добре.
"Боиш ли се от смъртта?" Не!
Получи ли се?
- Излъгах. То знае.
Просто кажи истината.
"Боиш ли се от смъртта?" Да! Кой не се бои?
"Кое все наближава, но все не идва?"
Чакай, това го знам.
Часовникът тиктака.
Гатанките не са ми стихията.
Времето изтича!
Ето го.
Това е твърде лесно.
Прощавай, че те безпокоя, Итън.
Случайно да знаеш кое все наближава,
но все не идва?
Кое все наближава, но все не идва?
Утре.
Какво?
Все наближава, но все не идва: утре.
Утре.
- Утре.
Утре! Утре!
Да! Следващ въпрос.
Дай ми ги.
Ще наблюдавам.
- Не ми ли вярваш?
Лутър, какво става?
Не се безпокой. Всичко е под контрол.
Следващ въпрос.
"Кой или какво е най-важното нещо за теб?"
Кажи го.
Но ако…
- Нямаш избор. Кажи го.
Приятелите ми.
Копеле.
Той да не е…
- Да.
Дай ми парите и ключа.
"Колкото отнемаш, толкова повече расте. Що е то?"
Дупката.
- Дупката. Страхотно!
Няма въпроси, а остана една ролка.
Как да отговоря, щом няма въпрос?
Това е финалният ти тест.
Имам 45 секунди!
И сега какво?
Мисля. Не мърдай.
Лутър, притиснат съм. Накъде да тръгна?
Имаме по-голям проблем.
Възможно е никой да не си тръгне оттук.
Какво?
В багажното има ядрена бомба.
Въпросът ми беше част от кода за обезвреждане.
Спри, спри!
Защо не ми каза?
Не искахме да те безпокоим.
Слушай. С ядрена бомба ще ме безпокоиш веднага.
Колко време има?
- 20 сек.
Двайсет секунди?
Има още една гатанка. Петнайсет секунди!
Спокойно. Каква е гатанката?
Докато обясня, всички ще сме мъртви!
Хайде.
Защо все се забъркваме в такива неща?
Десет секунди.
Девет, осем,
седем, шест, пет…
КЪСМЕТ
Господи.
Какво има?
Празно е.
- Как така?
Вътре няма нищо.
Тя взе ключа.
Кой ключ?
- Нашият. Истинският ключ.
Какво?
- Лутър, намери я.
Върви към Терминал Е.
Невъзможно.
- Какво има?
Прекратете. Бягайте оттам!
Къде е срещата?
- Няма такава!
Мисията е прекратена. Махайте се веднага.
Хънт! Стой на място!
Виждаш ли го? Къде е?
Прощавайте!
Съжалявам!
РИМ
Настрани!
- Отдръпнете се!
Трябва да е някъде тук.
По дяволите.
Тук имаме късовълнова радиостанция,
магнитен звукозапис, монитори с катодно-лъчеви тръби.
Край на единиците и нулите.
Изцяло аналогова обезопасена зала извън мрежата,
защитена от дигиталната ни Същност.
Откъде е картината?
Шпионски сателит КОРОНА от Студената война.
Не знаех, че още ги използваме.
Не ги използвахме.
Дадохме ги на Службата по метеорология.
Този е последният, който още работи.
Ще ни помогне ли да открием човека без име от АНМ?
Нищо не би могло.
Но ни даде възможност да следим тази жена.
Видяна е с нашия човек на летището в Абу Даби.
Коя е тя?
Къде е сега?
Тук сте, защото италианската полиция получи анонимен сигнал,
че жена с вашето описание
пристига този следобед от Абу Даби.
Жената носела у себе си много паспорти.
Тази е издирвана за измами в Петербург.
Кражба на накити в Антверпен. Кражба на картини в Монако.
Подкуп в Милано. Изнудване в Мумбай.
Но това ми е любимото:
съпротива при арест в Рио.
Кара ме да се запитам,
коя от тези жени сте вие?
Не съм ги виждала през живота си.
Бяха в чантата ви.
Снимката ви е на всеки от тях.
Може ли да видя?
- Моля.
Приликата е удивителна,
но това не съм аз.
Както ви казах,
аз съм учителка от Брайтън и съм в отпуск.
В каквото и да сте замесена,
създали сте си влиятелни врагове.
Добре.
Адвокатът й е тук.
Моят адвокат ли?
Магистрат Специ.
Прощавайте, кой сте вие?
Интерпол.
Дойдох по повод ареста на жената от Абу Даби.
Трябва да прегледам вещите й по време на нейния арест.
Бихте ли се легитимирали?
Къде е останалото?
Уверявам ви, това е всичко.
Как се казвахте?
- Напуснала е Абу Даби с един ключ.
Нямаше ключ.
Беше от необичаен вид.
Може да се сбърка с висулка.
От онези, които бихте се изкушили да окачите
на шията на Амелия.
Амелия?
Жена ви.
Майката на прекрасната ви дъщеря Серена.
Не сте от Интерпол.
Оттам съм, стига да поискам.
Мога да съм всичко и знам всичко.
Знам, че не за първи път слагате ръка на крадени вещи.
Гривна "Картие".
И двамата знаем, че я подарихте
на любовницата си Валерия.
На 21 август, 29-ия й рожден ден.
Кой сте вие?
Ще трябва да ви претърся
за всеки случай.
Секретарката ви вече не е сред нас.
Благодаря, полицаи.
Моля.
Изчакайте навън. Благодаря.
Ти.
Ти си го направил.
Само се обадих в полицията. Не им разказах за пъстрото ти минало.
Там заслугата е твоя.
Преди ареста си пуснала ключа в джоба на друг пасажер.
Разменили сте контакти и сте си уговорили среща.
В момента някой там
няма никаква представа, че държи този ключ.
Неволен куриер. Идеалният съучастник.
Предполагам, мъж на средна възраст?
Който цял живот е чакал да го забележи жена като теб.
Сирак.
Високоинтелигентна. Природно изобретателна.
Заради израстването в бедност копнееш за луксозни вещи.
Чужди вещи.
Някой е видял потенциал и ти е помогнал да развиеш уменията си.
Умения, които са ти дали мечтания от теб живот.
Дрехи по поръчка, изискана храна, луксозни хотели.
Умения, които са те държали на крачка пред закона
до този момент.
Не можеш да виниш момиче, търсещо непочтен живот.
Нямала си представа какво крадеш. Иначе нямаше да го докоснеш.
Слушай какво.
Измъкни ме оттук и ще те заведа при ключа.
Имам по-добра идея.
Ще ми разкажеш всичко
и ще си помисля.
Започни с това, кой те нае.
И не ме лъжи, защото ще разбера.
Нямам представа кой ме нае.
Контактът беше почти изцяло електронен.
Имейли?
- Съобщения.
Шифровани?
- Естествено.
Почти?
- Моля?
Каза, че контактът е бил "почти изцяло електронен".
Получих доставка в кафене в Люксембург.
Плик.
- Какво имаше в него?
Билет до Абу Даби.
И…
твоя снимка.
Трябваше да те проследя на летището.
Ти щеше да следиш обект.
Обектът щеше да има ключ и 4 милиона в криптовалута.
Впрочем флашката се оказа празна.
Щяха да ми платят, щом предам твоята част от ключа.
И трябваше да го доставиш…
Във Венеция.
На парти в "Палацо Дукале" утре в полунощ.
Очакваш ли някого?
Приятелите ти от летището. Видях ги в коридора преди малко.
Можеше да го споменеш по-рано.
Преследваха теб, не мен.
Перверзник!
Не, Грейс.
Не, не.
Тя е мой клиент.
Грейс.
Не, не.
Не! Отдръпнете се!
Съжалявам!
Кой паркира така?
Грейс! Трябва да отбиеш.
Грейс.
Спри. Чуй ме. Искам да ти помогна! Грейс!
Доведете ми я.
Добре ли си? Не, не.
Добре сме.
Дай ръка.
Бавно. Всичко е наред.
Бавно.
Имаш ли счупено? Добре ли си?
Хънт!
Свърши се!
Остави момичето.
Сложи си белезниците.
Хайде. Сложи си ги!
Спокойно, няма да те застреля.
Свалете оръжието.
Специални операции. Издирван е за тероризъм.
По дяволите, Дега, разкарай тези жени.
Хънт, чуй ме.
Пусни я и си сложи белезниците.
Свалете оръжието!
Всичко е под контрол.
Всичко е наред! Всичко е наред!
Всички долу! Залегнете!
Долу!
- Прикрийте се!
Ти ще караш.
- Какво?
Не, не!
Хайде. Дай газ.
Давай!
Карай!
Качвай се!
Справяш се. Продължавай.
Не спирай.
Кола.
Спокойно. Сложи крак на спирачката. Запали.
Чакай!
Какво става?
- Приключих. Отказвам се.
Преследват ни.
Точно така. Ти ще караш. Хайде.
Кой е това?
Нямам представа.
Добре ли си?
- Ще бъда, щом свърши.
Леле.
Всичко е наред.
Някой, който да не ни гони?
Ще разкараме колата.
Скутери! По дяволите.
Какво правим?
РЕЗЕРВНА КОЛА
Намирам нова кола.
Така.
Само секунда.
- Добре.
Благодаря. Нали?
- Да.
Готова ли си?
- Готова съм.
Еха.
- Добре ли си?
Виж, съжалявам. Това е…
Няма нищо.
- Не, колата и тези…
Спокойно.
Не, понякога управлението им…
Да тръгваме.
- Това ме…
Пътни камери са засекли жената.
Намира се в жълт "Фиат 500".
Пратихме екипи.
Сега те пипнах.
Май им се измъкнахме.
Нека да…
Отдръпнете се!
Бебе!
Какво?
Не, не.
Тръгвай!
Направо.
Свали крак от газта.
- Горим!
Гумите са. Опитай да караш направо.
Дръж се.
- Защо се върти?
Добре, добре!
Ще се оправя.
Завий надясно ето там!
- Хайде!
Надясно. Завий!
Кой кара?
- Ти.
Само карай направо.
Давай.
Само карай напред.
Или наляво. Давай. Справяш се добре.
Ченгета! Много ченгета!
Поеми волана.
Спирачка.
Добре, дръж волана.
Направо ли?
Надясно.
- Дадено.
Сега накъде?
- Наляво.
Така. Справяш се добре.
Това е човек.
Кола.
- Виждам я!
Настъпи.
Дръж се!
Какво става? Къде отиваме?
- Не знам.
Спирачка!
Не ме мрази.
Грейс? Грейс!
Хайде.
Итън!
Итън!
Хайде де.
Знаем, че половината ключ е у Грейс.
Знаем също, че в полунощ тя ще е в "Дукале".
Сега имаме представа и кой ще я чака там.
Домакин на събитието е
нашата любимка, международната контрабандистка Алана Мицополис.
Бялата вдовица.
Тя знае ли кой си, или още си мисли,
че си световноизвестният масов убиец Джон Ларк?
Кой казва, че не съм?
Тя не обяви ли награда за главата ти?
Направи го. Тя и Итън се разбраха.
Ти така и не ми каза как.
Може ли да продължим?
Така.
Дори довечера да получим целия ключ,
не знаем какво отключва. Трябва ни някой, който знае.
Въпросът е къде да го търсим.
Бомбата не е влязла сама в летището.
Някой я е оставил.
Някой, който работи за Същността.
Това е всичко от камерите на летището,
докато не настъпи суматохата.
А това е записът от очилата ти.
Пуснах лицево разпознаване на всички на летището.
Да виждаш нещо странно?
Като призрак е.
Те нямат отражения.
Единственият неидентифициран на летището.
Единственият, който съществува на това летище
само като едно отражение.
Бил е изтрит.
В реално време.
Същността.
Тя го пази.
Ти го зърна, нали?
Не бях сигурен.
Кой е той?
Някой, който мислех,
че е умрял отдавна.
В един друг живот.
Преди АНМ.
Преди да ми бъде предложен изборът.
Той съвсем буквално
ме направи това, което съм сега.
Има ли си име?
Нарича себе си Гейбриъл.
Познаваш го.
Няма как да бъде познаван.
Той няма регистрирано минало.
Същността се е погрижила за това.
Той е тъмен пратеник.
Емисарят, избран от Същността.
Той възприема смъртта
като дар, който иска да сподели с целия свят.
Откъде знаеш?
Все още имам шепа приятели в МИ-6.
Приятели, които се боят британците да не сложат ръка на Същността.
Всеки опит да ги спрем ще се приеме за акт на измяна.
Понеже си обявена за ненадеждна,
приятелите ти са потърсили помощ от теб.
Знаеха, че Гейбриъл служи на Същността.
Знаеха, че отива в Истанбул
да се сдобие с половината от ключ с форма на разпятие.
Затова… аз го изпреварих.
А щом Китридж е обявил награда за теб,
си се скрила в пустинята.
Но ловците на глави все пак са те открили.
Да.
Приятелите ти случайно казаха ли какво отключва ключът?
МИ-6 подозират, че води към програмния код на Същността.
Програмният код.
Кога щеше да ми кажеш?
Казвам ти сега.
Как се свързаха с теб приятелите ти от МИ-6?
Говори ли с тях очи в очи?
Обявена съм за ненадеждна.
Не можеха да рискуват среща и комуникацията ни беше…
Електронна. Дигитална.
Не. Не знаем дали е била Същността.
Не знаем и дали не е била.
Извън този разговор не можем да сме сигурни в нищо.
Не бива да сте тук.
Итън…
- Не познаваш Гейбриъл.
Той не обича убийствата,
а причиненото страдание.
Знае, че най-сигурният път до мен
е чрез всички вас.
Щом Гейбриъл ме познава…
И Същността знае.
Има причина той да ме иска тук.
Да иска всички вас тук. Онова нещо ви иска тук.
"Кой или какво е най-важното нещо за теб?"
Не. Трябва да се махате оттук.
Ами ако иска да си тръгнем?
- Както от летището.
Ако те иска сам на партито довечера?
Ще отида сам. Поне няма да ви мисля.
Точно затова не исках да ти казвам.
Ти играеш четириизмерен шах срещу алгоритъм.
Същността знае кои сме.
Вече е премислила всеки наш ход.
Каквото и да направим, тя вероятно разчита на това.
За да я победиш, трябва да започнеш да мислиш като нея.
Студено, логично, безстрастно.
Ако ключът наистина дава контрол над Същността,
Гейбриъл е последният, който трябва да го получи.
Тя е права, Итън.
Гейбриъл не бива да получи ключа.
Животът на никого от нас не е по-важен от тази мисия.
Не го приемам.
За първи път съм във Венеция.
Аз също.
Да те почерпя?
Чакам някого.
Аз също.
Ще чакаме заедно. Аз съм Гейбриъл.
Щом казваш.
А ти си Грейс.
Не е у мен.
Не съм и очаквал.
Не идвам за ключа.
Какво искаш?
Докато чакаме, ще ти разкажа нещо.
Явно не си човекът, заради когото съм тук.
Това е твоята история, Грейс.
Знам как свършва.
Нека те почерпя и бихме могли да я променим.
Да вървим на парти.
Простете, господине.
Елате с мен, моля.
Важно е да проумееш, че не си единствена.
Преди трийсет години
тя се казваше Мари.
Първата от много жени, доверили се на нашия общ приятел.
Жени, които имат нещо, което той иска.
Жени, които не биха се справили сами, или поне той твърди така.
Звучи ли ти познато?
Какво се случи с Мари?
Същото, като с всички жени, които той използва,
както и с всеки, докоснал ключа.
Не му пука за живота на хората.
Интересува го само целта му.
Сега единственото нещо на пътя му
си ти.
Защо да ти вярвам?
- Няма защо.
Попаднала си в свят на лъжи, Грейс.
Никой не казва истината.
Помни го, когато той ти обещае да те защити.
Грейс.
Много време мина, Итън.
Трябваше да ме убиеш, докато можеше.
Добър вечер на всички.
И това ако не е Джон Ларк.
Само дето всъщност не е.
Но докато не ми кажеш името си,
и Ларк ще свърши работа.
Радвам се да те видя, Алана.
А ти трябва да си Гейбриъл.
Слушала съм толкова малко за теб.
На живо си далеч по-хубав.
И толкова галантен.
А ти трябва да си Грейс.
Трябва ли да те познавам?
Мисля, че ми носиш нещо.
Ти си ме наела.
Избрах те специално.
Недей!
Ти недей.
Не е у нея.
Къде е?
На последното място, където би го потърсила.
Хайде да се качим горе да пийнем.
Накъде?
Частно парти. Не може да влезете.
По дяволите.
Както повечето знаете, аз съм само посредник.
Свързвам купувача и продавача.
Понякога за пари, друг път за информация,
но най-вече за приятелство.
Искам само всички да се разбират.
Особено с мен.
Но… светът се променя.
Истината изчезва.
Иде война.
А ключът към световно превъзходство е именно един ключ.
Ключ със силата да контролира Същността.
И за който всяко правителство
би платило пребогато.
Някои скъпи мои приятели,
в случая великите ядрени сили, както и някои по-малки,
ме помолиха да им осигуря ключа.
Разбира се, откриеш ли ключа,
се изправяш пред невъзможна дилема.
Комуто дадеш ключа, ще ти е длъжник навеки,
но за останалия свят ти ще бъдеш враг.
Тя ми харесва!
Каква е връзката ти с него?
Гейбриъл представлява друга заинтересована страна.
Всъщност това парти
беше уредено от тази заинтересована страна.
Може дори да се каже, че това парти е тази заинтересована страна.
Това да не е…
Същността.
Сюжетът се заплита.
Дали да дам ключа на някой стар приятел,
или да предам и него, и себе си на Гейбриъл
и неговата адска машина?
Защо си толкова сигурна, че ще получиш целия ключ?
Ти имаш половината.
А тя знае къде е другата половина.
Ако можеш да го получиш,
защо не задържиш ключа и цялата власт за себе си?
Защото тя не знае какво отключва
също като всички нас.
И да не искаш, трябва да избереш.
Звучи безвкусно, Ларк, но е вярно.
Разбира се, аз знам какво отключва.
Какво предлага той срещу ключа?
Както вече обясних на Грейс, не съм дошъл за ключ,
защото утре ще притежавам и двете половини.
Защо си толкова сигурен?
Нямаш представа каква сила представлявам.
Хиляди квадрилиона изчисления в милисекунда,
неусетно манипулиращи умовете на милиарди,
претегляйки всяка възможна причина и следствие,
всеки сценарий, колкото и невъзможен да е,
в една съвсем реална карта какво най-вероятно следва.
Само с няколко промени на настоящето
бъдещето е почти гарантирано.
Ключът ще дойде при мен.
Утре.
С "Ориент Експрес" на път за Инсбрук.
Инсбрук?
Тя знае.
Знае, че вече си избрала.
Знае, че възнамеряваш да сглобиш ключа
в отчаян опит за контрол.
На мен обаче ми е обещано, че целият ключ
ще легне сам в краката ми,
ако някой умре тази нощ.
Кой?
Тя.
Или тя.
А ти ще бъдеш свидетел, Итън.
Ключът ще бъде мой и аз ще изчезна.
Като дим в ураган.
Но само след като някой, на когото държиш, умре.
Писано е.
Виждаш го,
нали?
Той се страхува.
Същността се страхува.
По някакъв начин тя знае, че сме близо.
Защо иначе ще си тук?
Помогни ми. Помогни ми да сглобя ключа и ще убия това нещо.
То знае всичките ти тайни.
Не слушай този фанатик.
Помогни му и ще умреш.
Помогни му и всички умират.
Ще се видим утре.
Алана?
Съдбата му е писана.
Да запишем ли и твоята?
Алана.
Съжалявам, Ларк.
Заради доброто старо време може да избереш.
Илса
или Грейс.
Убий го, Зола. Убий го на място!
Тогава изборът е твой, Алана.
Но ти напомням, че Грейс знае къде е половината.
Ако с някоя от тях се случи нещо,
няма място на света, където ти и твоят бог да сте в безопасност.
Ще отида накрай света, за да те убия. Това е писано.
Беше ми драго, стари друже.
До скоро.
Ти направи ужасна грешка.
Заложен е животът ми.
Утре трябва да се кача на влака.
И трябва да имам ключа.
Не ме интересува как ще го получа.
Не мърдай.
Бягай далеч оттук.
Какво, по…
Грейс!
Грейс!
Лутър, Бенджи, трябва да ме насочвате.
Грейс напуска "Дукале" и ключът е у нея.
Тук сме. Казвай.
- Трябва да я намеря. Къде е?
Нямам връзка. Трябва ми друг сателит.
Хаквам руския шпионски сателит "Зенит 4".
Ще трябва да свърши работа.
Насам!
Накъде? Казвайте.
Момент.
- Побързайте.
Северно от теб, пресича моста.
Повтори.
Тръгни на север. Тя пресича моста.
Мини през прохода вдясно.
Виждам го!
- По уличката и после наляво.
Губя картина.
- Търся друг.
Същността блокира сателитите, преди да успея да ги хакна.
Не я виждам. Къде е?
По уличката и наляво.
- Разбрано.
Надясно.
Моя грешка, наляво. Пак ляво.
Господи.
Комуникацията ни е компрометирана! Говориш със Същността!
Наляво. Надясно. По моста вляво.
Итън, не съм аз. Чуваш ли?
Итън, обади се.
По уличката вляво. Наляво.
Надясно.
Възстанови връзката.
Къде тръгна?
- Да намеря Итън.
До края на уличката и надясно.
Виждам Грейс на 800 м пред теб. Мини през прохода.
Чакай! Не натам!
Какво?
Накъде?
Наляво или надясно?
Все едно.
Как така? Къде е тя?
Отива към моста "Минич"…
където я чака Гейбриъл.
Не можеш да стигнеш навреме.
Но ти можеш, Илса.
Знам кое е най-важно за теб, Итън.
Това не е Бенджи.
Не, не е.
Но ти приключи.
Така да бъде.
Надявах се да си ти.
Съжалявам.
Забравих името ти.
Лутър.
Бенджи.
А тя?
Илса.
Бяхте ли близки?
С нея?
Посвоему.
Тя умря заради мен.
Не.
Ти си жива заради нея.
И това е истината.
Не знам как да се чувствам.
Едва ли някога ще узнаеш.
Много съжалявам.
Ако мога да помогна с нещо…
За това искахме да поговорим.
След три часа и нещо
Бялата вдовица трябва да е в "Ориент Експрес" за Инсбрук,
където купувач чака да получи целия оригинален ключ.
Само че тя няма целия ключ.
Онази Вдовица го няма.
Но нашата би могла.
Какво е това?
Шансът ти да станеш друга.
Не разбирам.
Няма да те лъжем, Грейс. Здраво си загазила.
С фалшиви паспорти няма да се измъкнеш.
Правителствата знаят коя си.
Бялата вдовица знае.
И Същността знае.
Бъдещето ти е сведено до три варианта.
Затвор.
Смърт.
Или изборът.
Изборът?
В един или друг момент
всеки от нас е бил в подобно положение.
На всеки от нас беше предложен изборът.
Сега го предлагаме на теб.
- И той е?
Да дойдеш с нас.
И да бъдеш призрак.
Чакайте. Момент.
Не говорите сериозно.
Каза, че си готова да помогнеш.
И ти ще скочиш от влака с ключа?
Да.
Ти.
Не ние.
- Да.
А какво ще стане с мен?
Ще бъдеш арестувана от тайните служби.
Вероятно от хората, които ме преследват от Абу Даби.
Скоро след това ще имаш посетител.
Името му е Юджийн Китридж.
Ще кажеш, че аз те пращам и че съм ти дал избора,
а ти си избрала да приемеш.
Вярваш ли на този Китридж?
Вярвам, че ще оцени стойността ти.
Ще иска да те използва.
И след това какво?
Това ли?
Кога ще си върна стария живот?
Какъв живот?
Питам сериозно. Какъв живот?
Живял съм го. Всички сме го живели.
Никой не те принуждава, Грейс.
Тук сме, защото искаме.
Добре, но само веднъж.
Ще ви помогна срещу изчистване
на досието ми.
Ново име, малко пари за харчене…
Ще бъдеш мъртва.
Без екип животът ти няма да се измерва в години или месеци.
Ще се измерва в часове.
Затова пък ако остана, ще съм в безопасност.
Вие ще ме защитавате, така ли?
Да.
- Не.
Не мога да ти обещая това.
Никой от нас не може.
Но се заклевам,
че твоят живот
за мен винаги ще е по-важен от моя.
Дори не ме познаваш.
Какво значение има това?
Приготвих ти парашут и парапланер
според това, как ще напуснеш влака.
Ще ползваме йоносферна радиокомуникация.
Не е толкова надеждна, но е аналогова и непроницаема за Същността.
Ясно.
Сега те оставям.
Това е дискът от лаптопа, който използвах снощи.
Ако има и следа от кода на Същността,
ще го открия.
Но това ще ме ангажира изцяло.
Ще работя офлайн някъде,
където Същността да не ме намери.
Трябва да замина.
Разбирам.
А сега…
трябва да ти задам един въпрос.
Не като партньор, а като твой приятел.
Каква е целта ти?
Да убия Същността.
А да убиеш Гейбриъл?
Той знае какво отключва ключът.
Нужен ни е жив. Не съм го забравил.
Ще го помниш ли още,
щом го погледнеш в очите?
Помисли си.
Защо иначе Същността ще иска той да убие някого, на когото държиш?
Всички останали си мислят, че могат да контролират Същността.
Само ти искаш да я убиеш.
В едно вероятно бъдеще
тя те вижда да побеждаваш, Итън.
И се бои.
Бои се, че ще заловиш Гейбриъл жив
и ще го принудиш да ти каже какво отключва ключът.
Според мен Същността залага на един от два възможни изхода.
В единия ти умираш в онзи влак.
В другия ти убиваш Гейбриъл.
И в двата варианта
Същността печели.
Лутър,
мисля, че си прав.
Вземи ключа
и напусни влака жив.
Не убивай Гейбриъл.
И недей, повтарям,
недей да променяш плана.
Итън!
Какво? Какво стана?
- Изгоря.
Как така изгоря?
- Изпуши.
След маската на Вдовицата
направи късо съединение с твоята.
Поправимо ли е?
Напълно изгоря.
Дори за седмица не бих успял. Влакът на Вдовицата потегля след час.
Итън…
Трябва да отидеш без маска.
Няма начин. На гарата ще търсят Итън и Грейс.
Маската беше билетът му за влака.
Какво значи това?
Грейс ще отиде без мен.
Какво?
- Моля?
Ще намериш друг начин да ме качиш на влака.
Трябва ми завой, където влакът забавя, колкото да скоча на него.
Я чакай.
Сама ли ще ходя?
Няма да бъдеш сама.
Ще направиш всичко според плана.
Ще вземеш другата половина
и ще я свериш с нашата.
Но сам ключът няма стойност.
Ще се срещнем с купувача
и ще научим от него какво отключва ключът.
Как?
- Как?
Ще измислим нещо.
Трябват ми повече подробности.
Обикновено те само пречат.
Ще се справиш. Само вземи ключа и чакай.
Ще дойда за теб.
Щом Грейс ще се качва във влака,
трябва да сложи маската и да тръгва веднага.
Обещай, че ще бъдеш във влака.
Ще бъда там,
каквото и да става.
АВСТРИЙСКИТЕ АЛПИ
Имаме информатори на летището, гарата и пристанищата.
Грейс няма да напусне Венеция без наше знание.
Казвай, Бенджи!
- Няма страшно, Итън.
Влакът е по разписание, а ти си подранил.
Имаме много време.
Сигурен ли си?
В момента гледам влака.
Точно след две минути ще забави на завоя.
Дръж ме навреме и намясто на всяка цена.
Дадено. Ще се видим на мястото на срещата.
СТОП
Итън, това е влакът ни!
Да, виждам.
Всеки момент ще е на завоя.
Не изглежда да забавя скорост.
Как ще знаем, че той е тук?
Защото тя е тук.
Ако е имал основание?
Кой?
- Хънт.
Ако е имал основание да не се подчини?
Той винаги го прави.
Той и веселата му дружинка циркаджии.
Те това правят.
А ако винаги са имали основание?
Ти какво би направил с ключа?
Ключ, който може да постави света на колене.
Бих го предал на началниците си.
Помисли какво би постигнал с толкова власт.
Не би ли се поколебал? Дори за секунда?
Не.
- Защо?
Защото това е твърде много власт за един човек.
Именно.
Това е твърде много власт за когото и да било.
Може би точно това си мисли и Хънт.
Започвам да се питам на чия страна си, Дега.
Щом става дума за края на света,
на страната на всички, предполагам.
Изпуснах влака.
Изпуснал си влака! Как го изпусна?
Ти как мислиш?
Гейбриъл.
Какво ще правим?
- Без паника.
Тръгвам след тях. Ти само ме качи на влака.
Как да те кача на влака?
Автоматично управление активирано.
Моля, не ме безпокой преди срещата.
Къде си, Итън?
Алана?
Наред ли е всичко?
Алана, добре ли си?
Алана?
Алана!
Алана!
Преоблякла си се.
За разлика от теб.
Г-н Китридж.
Китридж.
Ти не си Алана Мицополис.
Няма как да си.
Алана, която помня, беше ей такава
и пиеше горещ шоколад с майка си в градината на "Тюйлери".
Париж!
- Да!
Париж.
Да седнем ли?
Да.
Казвай, Бенджи.
Ти карай, а аз ще те насочвам.
Разбрано.
От името на моето правителство с неохота приемам условията ти
в замяна на целия и потвърден ключ.
По този въпрос.
Разбрахме се да ви предадем целия ключ,
но имахме малък проблем.
Не, нямаме.
Просто моите условия се промениха…
малко.
Явно трябва да ти напомня за уговорката ми с покойната ти майка.
Благодарение на тази уговорка тя не умря в затвора,
а семейната ви империя продължи да съществува
при условие, че служи на общите ни интереси.
Щом предадем ключа,
всяка друга власт на мига става наш враг.
Затова от теб ще ми трябва нещо повече в аванс.
За мен.
Слушам те.
Зола, ще ме изчакаш ли в бара?
БРИТАНСКИ ПАСПОРТ
Виж ти.
Познаваш ли я?
Да кажем, че не остава незабелязана.
Щом човек я опознае, открива и някои хубави качества.
Какво не знам за нея?
Аз изпълних… Тя изпълни поръчка за мен и…
искам да я закриляш.
От кого да я закрилям?
От всички.
Включително и от мен.
Никой не бива да научи, че я закрилям.
Дори Зола.
Всъщност при следващата ни среща
дори няма да помня този разговор.
Ти трябва да си Парис.
В съобщението се казваше, че имаш ключа.
Казах, че ключът ще е в този влак.
В момента се извършва размяна.
- Знаем.
Значи знаеш, че получателят
няма да е труден за ликвидиране.
Никой не е.
Мислиш си, че знаеш какво отключва ключът,
но не знаеш къде точно е ключалката.
Ако с мен се случи нещо,
ключът няма никаква стойност.
Сега е моментът да ми разкажеш.
Къде е влакът?
Посоката е правилна, но трябва да ускориш.
Не мога по-бързо!
Кога започва нанадолнището?
Скоро.
Откраднатият от агента ни ИИ, превърнат в оръжие,
може да се предаде чрез сателит навсякъде по света.
Може да проникне във всяка мрежа, да действа незабелязано,
а после да се самоунищожи без следа.
Идеалният агент под прикритие.
Успяхме да прехвърлим ранно копие на ИИ в най-новата руска подводница.
Строго секретният клас "Акула". Нарекоха я "Севастопол".
Мисията беше саботаж на стелт режима на "Севастопол",
за да я открием тайно.
Целта на ИИ беше сонарната сфера на подводницата
в сърцето на отбранителната й система.
По причини, които не разбираме напълно,
изкуственият интелект действа на своя глава…
и се престара.
Замръзналите трупове на екипажа бяха открити през пролетта
под ледовете.
Двете половини на ключа загадъчно бяха изчезнали.
"Севастопол" беше изгубена.
Никой не знае точно къде.
Аз знам точно къде е.
Погрижих се да съм единственият.
Знам, че последвалите опити за подчиняване на ИИ
само го направиха по-трудно контролируем.
Той се разбунтува, пренаписа се и еволюира в Същността.
Само с оригиналния програмен код на Същността
тя може да бъде контролирана или унищожена.
И защо това да ни засяга?
Защото иначе нямаше да си тук.
Хайде да свалим всички карти.
Знаем какво отваря ключът.
Знаем, че тайната на контрола над Същността
е заровена дълбоко в паметта на "Севастопол".
Заедно с доказателства, които ви свързват с нейното потъване.
Никой от двама ни не иска друг да я открие,
затова защо не се съюзим?
Съюз?
Представи си
огромната изчислителна мощ на Същността,
съчетана с чистата сила
на американския военноиндустриален комплекс.
Той е значителен.
Естествено, определени индивиди в правителството
с остарели разбирания за патриотизъм
ще трябва да бъдат… отстранени.
Значи да разбирам,
че искаш да сформираш ос със Същността,
да прочистиш правителството си от остаряло мислене
и да създадеш нова свръхдържава, която да управлява света.
Но, знаеш,
в името на всеобщото благо.
И си сигурен,
че единствен на света
знаеш къде е "Севастопол"?
Единственият.
Ти ще ни предадеш
и ще кажеш на Итън Хънт всичко, което си научила.
Защото е пощадил живота ти.
Значи се разбрахме.
Добавям към сделката ни имунитет и нова самоличност на Грейс.
От теб се иска само
да въведеш банковите си данни.
Трансфер 100 000 000 долара
4% Декриптиране на блокчейна
Готови ли сме?
Да.
Мигът на истината.
Значи… наистина е той.
Взе правилното решение.
Този ключ
ще промени света.
30% Декриптиране на блокчейна
Бенджи, мисля, че…
някъде съм взел погрешен завой.
Не. Това е.
Какво? Как е възможно?
Нали виждаш влака?
Да. Виждам го. Какво за него?
Имаш и парашут.
- Имам парашут?
Какво очакваш от мен?
Ами, сещаш се… да скочиш.
Да скоча?
- Да.
Не става така. Не съм толкова високо.
Отвсякъде стърчат зъбери.
Ще се ударя, преди парашутът да се отвори!
Дори да отворя парашута,
не знам дали ще прелетя долината,
за да кацна безопасно върху движещ се влак!
Чуваш ли ме?
- Да! Чувам!
Само се опитвам да помогна.
Отстъпи малко и се вземи в ръце!
Защото в момента съм под голямо напрежение!
Добре, мисли, мисли.
Какво да правя?
Трябва да се отдалеча от планината.
77% Декриптиране на блокчейна
Успя ли?
Добре ли си?
Опитвам се да се отдалеча от планината!
96% Декриптиране на блокчейна
Завършено
Прием - Отказ
Прием
Отказ
Алана?
Имах странното усещане,
че не продавам само ключа.
Не разбирам.
Ще спя по-спокойно, щом знам, че е в правилните ръце.
Сбогом, г-н Китридж.
Беше ми приятно.
- На мен също.
Не го изпускай от поглед.
Пази го, докато стигнем гарата.
Алана?
- Не се безпокой за мен, Зола.
Алана?
Кой друг да е?
Ключът…
Къде е ключът?
Тя го е взела.
- Коя?
Другата!
АВАРИЙНА СПИРАЧКА
Назад! Дайте път!
Моля ви!
Обърни се!
- Моля ви. Добре.
Добре.
Всички вън! Веднага!
Виждам влака!
Не мисля, че ще успея.
Ключът.
Ключът!
Или следващият куршум е за теб.
На… масата.
Убий я.
Грейс!
Итън!
Добре ли си?
Ти добре ли си?
Ключът!
Кажи ми, че е у теб.
Къде е ключът? Сега беше тук.
Влакът е неуправляем!
- Знам.
Тръгвам след него.
- Добре.
Ти…
Спри влака.
- Добре. Какво?
Не! Чакай! Как да го направя?
Ще измислиш как!
Какво?
Прощавайте. Един мъж мина сега оттук.
Имаше един мъж.
Г-н Китридж?
Какво правите тук?
Не съм тук.
Но ти си.
И ако не искаш от утре да сортираш писма,
ще направиш точно каквото ти кажа.
Знам какво отключва ключът, Итън.
Аз единствен знам.
Хънт!
Хънт!
Хънт! Не го прави.
Хвърли ножа!
Остави го!
Казах, пусни го!
Изпълнявай!
Ставай!
Добре!
Хвърли проклетия нож!
Всичко е наред.
Хванете него.
Пазете го! Трябва ви той.
Дега!
- Разбрано.
Той ви трябва.
Той не ме интересува, Хънт. Искам теб!
Не!
Всичко е наред.
Спокойно.
Чуй ме.
Всички във влака ще загинат,
ако не направиш точно каквото ти кажа.
Дами и господа! Моля за извинение…
Всички вън! Отивайте най-отзад!
Грейс.
Не можах да го спра.
Никой не може.
Ела.
Итън, ключът!
- Грейс, остави.
Вината е моя.
Ако нещо се случи…
У мен е.
Ключът е у нас.
Итън!
Как така си изгубил ключа?
По-живо! Побързайте!
Отивайте най-отзад!
Момент. Какво става?
Щом не сте тук, сър, това не ви засяга.
Всички най-отзад!
Итън!
Грейс!
Грейс!
Ще трябва да скочиш.
- Какво?
Просто скочи! Давай!
Божичко.
Горя! Угаси го!
- Не мърдай!
Изгасна.
Дръж се!
Бягай! Тичай, Грейс!
Дръж се.
Държа те.
Държа те.
Не гледай надолу.
Казах, не гледай надолу. Гледай мен.
Сега ще прескоча, а ти ще чакаш тук.
Грейс, трябва да ме пуснеш.
Пусни ме.
Остави ме да прескоча или ще умрем.
Вярваш ли ми?
Ще ми се довериш ли? Трябва.
Добре.
Хайде, Грейс.
Подай ръка и скачай. Не, гледай мен!
Няма да те оставя да паднеш.
Обещавам. Почти успяхме. Хайде. Няма да оставя да паднеш!
Скачай, Грейс!
Довери ми се! Скочи, моля те!
Не гледай надолу.
Слушай внимателно. Ще те изтеглим нагоре.
Грейс!
Всичко е наред. Спокойно.
Мини през мен. Давай.
Благодаря ти, Лутър.
- Какво е това?
Парапланер.
Билетът ни извън влака.
Итън. Итън!
Истина е.
Той ми каза,
че ще го предам.
Защо…
пощади живота ми?
Не, стой с мен.
Знаеш ли какво е това?
Знаеш ли какво е?
Какво отключва?
Какво отключва?
"Севастопол".
Севастопол?
Град Севастопол в Крим.
Къде?
Къде в Севастопол?
Sous…-marin.
Подводницата.
"Севастопол".
Успех.
Те ще дойдат, Итън.
Благодаря.
Какво има?
Какво?
Може да носи само един.
Разбирам.
Грейс.
- Итън, всичко е наред.
Такъв беше планът.
Имаш ключа. Трябва да вървиш.
Грейс.
Хънт?
Тръгвай!
Не! Хънт!
Отдръпни се!
Не. Не.
Има пулс.
Хайде, дръж се.
Така е по-добре, нали?
Лице в истинско лице?
Г-н Китридж,
Итън Хънт казва, че мога да ви имам доверие.
Така ли казва?
Също каза, че ще ми предложите избор.
Интересно.
Избирам да приема.
Не можем да избягаме от миналото.
Някои от нас са обречени да го повтарят.
Грейс може да вярва, че сте я избавили от участта й,
но и двамата знаем, че само й спечелихте време.
Но така стоят нещата, нали?
Кръстът, който трябва да носите.
Колкото повече ви доближи някой,
толкова по-трудно е да бъде опазен жив.
Слава богу.
Новият ден идва с ново бреме.
Ключът е едва началото.
Накъдето и да води той,
каквото и да струва отиването там,
ще трябва да го направите сами.
Ако се провалите, Същността ще победи,
Гейбриъл ще победи,
а светът ще плати тежка цена.
Ако член на екипа ви бъде заловен или убит,
жертвата му ще е била напразна.
Затова побързайте.
Няма много време.
Светът не го знае, но той разчита на вас.
На добър час, Итън.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
Превод на субтитрите Милена Боринова
subs by sub.Trader at