The Expendables 2 (2012) Свали субтитрите
Мирно!
Продължаваш да мълчиш? Така да бъде.
Тогава ще те убия!
„ЛОШО НАСТРОЕНИЕ“
„ОЧАКВАЙТЕ СКОРО“
Не друсай толкова!
- Правя каквото мога!
Започва се!
Елате ми, копелета!
Това е за вас!
Наведи се!
- Мамка му!
Вдигнете капаците!
„ЧУК-ЧУК!“
Лий!
Пази си главата, въшка!
- Млъквай, Гънър!
Това ще ви хареса!
Приближава хеликоптер!
Трябва да се разкараме!
- Някакви идеи?
Нали това те питам!
- Е, аз пък питам теб!
Чисто!
Тези са за мен.
На твърд ли ще ми се правиш?
Тол Роуд, изправи го.
Тренч?
- Това е унизително.
Не думай.
- Той какво прави тук?
Спасявам онзи китайски милиардер.
- Нима? Ние също.
Значи май имаме проблем.
Освободи ме, Франкенщайн.
- Не откачай, Гънър. Развържи го.
Къде е екипът ти?
- Чакат ме.
Трябва ми оръжие, голямо. Искам твоето!
Моето голямо оръжие си е мое.
- Стига, Сийзър, имаш резервно.
Ако не ми го върнеш, ще ти терминирам задника.
Мечтай си.
- Тренч, осигурили сме изход.
Благодаря, погрижил съм се.
- Хайде, ставай, приятел.
Не искам да ви развалям раздумката, но закъсняваме с 20 секунди.
Мятайте го на рамо.
- Можеш поне да благодариш.
Мразя да съм ти длъжник.
- Да, ама вече си ми длъжник.
Хайде, Ян!
Победи ли?
- Естествено, че победих!
Побързайте!
Патроните ми свършиха.
Сега ли си слагаш късметлийския пръстен?
Пазете се от казана!
Ще ви разкатая, нещастници!
Какво?!
Пазя ти гърба.
Не спирайте!
Скачайте!
- Джеронимо!
Улучиха ли те?
- Да, два пъти. Защо все мен?
По-добре теб, отколкото мен.
- Много си любезен.
Поръчвал ли си румсървиз?
- Не.
Значи ще стане мазало.
Дали е на позиция?
- Да се надяваме.
Съжалявам, трябваше да преценя вятъра.
Няма нищо, заеми следващата позиция.
- Разбрано.
Дръжте се, момичета. Кавалерията пристига.
Крайно време беше!
Приготви Сам.
- Разбрано.
Добър е. Много си добър!
- Благодаря.
Приготви се да те вземем.
- Няма да се бавя.
Момчета, паркирайте се.
Целта е на мушка.
Зареден!
- Стреляй!
Пропусна.
- Нали ти управляваш!
Огън!
Това беше на косъм. Настъпи го!
Изхвърлете джетовете.
- Намалете товара!
Излитай, скъпа.
Излитай!
Няма да се издигне!
Късметлийският пръстен.
- Късметлийският пръстен!
НЕПОБЕДИМИТЕ 2
Намираме се на около 30 км от Пекин.
Налягане?
- Стабилно.
Висотомера?
- Стабилен на 3000 метра.
Без отклонения?
- Без отклонения.
Поздравления. Успя да ни измъкнеш с корито.
После може ли да поговорим?
- Разбира се.
Хлапето е невероятно.
- Нима? Аз също.
Просто си ми свикнал.
- Пригответе клиента.
Какво става?
- Прибираш се по бързата процедура.
Парашутът добре ли е?
- Много добре.
За какво е този парашут?
- И защо са променили плана?
Тъкмо ще се приберем по-рано.
15 секунди!
- Отварям люка!
Безопасно пътуване, Ян!
- Кога ще се върнеш?
Или скоро, или никога. Може да започна нов живот.
А аз с кого ще се бъзикам?
- Ще си намериш друг дребосък.
Ян, усмивка!
До после!
Ето на това викам доставка по домовете.
Искам вече да се прибирам.
- Дадено.
Това е любимата ми песен!
Кристмас, приятелю, нали няма да се върнеш при нея?
Напротив, виж я само.
Кой не би се оженил за нея?
- Тя ти изневери.
Само наполовина.
- Какво?
Обратното на наполовина вярна.
- Не искам да ти развалям кефа,
но онази приятелка там е пачавра от световна величина.
Ще те наръгам в сърцето.
- Вече е късно.
Наздраве!
Преди мислех, че имаш черно сърце, но мисля, че съм те подценил.
Здравей, Барни.
- Здравей!
Нали следващия път ще ми го върнеш по-бързо?
Направо ми късаш сърцето.
- Де да имаше сърце.
Нещо си се отнесъл.
Имаш ли химикалка?
Имаш ли нещо, върху което да няма черепи?
В интерес на истината - нямам.
Теорията за относителността на Айнщайн.
Само че в подобрен вариант.
Колкото и да е невероятно, преди да откачи напълно,
Гънър има магистърска степен по химия от МТИ.
Кой би повярвал, че има мозък?
- И какво стана?
Напуснал, за да стане бияч.
- Бях харесал една танцьорка в клуба.
Не мога да повярвам, че ти е отказала.
А ти не би ли?
- В никакъв случай.
Може ли да поговорим отвън?
- Разбира се.
Как да го кажа?
- Най-добре казвай направо.
Имам чувството...
Не съм съвсем сигурен.
Че този начин на живот не е за теб, нали?
Мислех, че е за мен. Ти ми даде шанс и аз винаги ще те уважавам.
Ти също спечели моето уважение.
Какво ще правиш?
Ще довърша месеца и след това ще бъда с приятелката си.
Откъде е тя?
- Французойка е.
Запознахме се в Афганистан, беше мед. сестра.
Би могла да ни е полезна.
- Да. Тя щеше да ти хареса.
Готов съм на всичко за нея.
Затова приех тази работа, заради парите.
За да мога да й дам всичко, което пожелае.
Край нея сякаш всичко ми е наред.
Нали знаеш как с някого знаете какво мислите, без дори да говорите?
Случвало ли ти се е?
- Да.
Не искам да мислиш, че ви предавам.
- Няма такова нещо.
Ако можех да се върна на твоите години, бих постъпил като теб.
Защо не влезеш да си довършиш бирата?
Добре.
Барни Рос.
Какво искаш, Чърч?
- Паметта май не ти е силна страна.
Сключихме сделка, ти ми даде думата си.
Взриви половината остров Вилена.
Уби мои колеги, агент от ЦРУ, макар че онзи беше боклук.
Но онова, което не мога да ти простя е, че открадна 5 млн. долара от мен.
С всичките ти изпълнения мога да те завра в най-тъмната дупка в Гуантанамо.
Без лъч светлина.
Но аз те оставих свободен.
- Чудесно.
Защото знаех, че ще дойде ден, в който ще ми се изплатиш.
И този ден е днес.
- Продължавай.
Един китайски самолет е бил свален в планините Газак.
Кой го е свалил?
- Познай.
На борда на самолета има един сейф.
Сейфът не трябва да попада в чужди ръце.
Отиваш и ми донасяш съдържанието му, преди някой да те е изпреварил.
За теб е детска работа.
- И тогава сме квит.
Ще говорим и за това.
Сейфът е много модерен, комбинацията се променя на всеки 2 мин.
Ако комбинацията е грешна, се взривява.
Ако не ни донесеш...
- Чакай, кои „вие“?
С кого работиш?
- Това не е твоя работа.
Да речем, че имаме спонсор.
Ще ти изпратя професионалист, който разбира от тези неща.
Казва се Маги Чен.
- Жена?
Да, Маги обикновено е женско име.
Забрави.
- Тя може да се грижи за себе си.
Но едно трябва да ти е ясно.
Ако нещо се случи с нея, ако я обесят,
ако бъде ранена, дори само да я обидиш,
ако не се върне така, както е тръгнала,
ти и бандата ти психопати изчезвате от лицето на Земята.
Това ти го гарантирам.
Не ме бива много за бавачка.
Не бъди толкова сигурен.
От теб ще стане чудесна бавачка.
Бъди там в 19 ч.
Здравей, аз съм Маги Чен.
Ти ли си Барни Рос?
- Да.
Чърч каза ли ти за мен?
- Да, искал да пътуваме заедно.
Да ви помогна, не да пътуваме заедно.
Готин мотор.
Не знаем какво можем да очакваме.
- Поръчков ли е?
Мисля, че е грешка да идваш.
- Сам ли си го сглобявал?
Да, сам го сглобих. Будалкаш ли се с мен, Маги?
Не, а ти будалкаш ли се с мен? Чърч ми каза какво си казал.
Аз съм професионалистка, не ми трябва бавачка.
Е, кога тръгваме?
- В 5:00 ч.
Беше ми приятно.
ПЛАНИНАТА ГАЗАК, АЛБАНИЯ
Пада си по мен.
- Не може да те понася.
Само гледай.
И ако нещо стане с нея, ние ще го отнесем?
Защо не ме попита преди това?
- Казах ти, че нямах избор.
Освен ако не ти се ходи в затвора?
- Чърч просто те е сплашил.
Пак ли те търси жената, на която не може да се вярва?
Да знаеш, че някой ден ще те намушкам.
Здравей, мило. Естествено, че си мисля за теб.
За кой друг да си мисля?
Безнадежден случай.
Служил си в армията, нали? Личи си.
Да, три години. Бях с последните части в Афганистан.
Не ти ли хареса в армията?
- Това е дълга история.
Бих искала да я чуя.
- Добре.
Обучаваха ме за снайперист и инструктор,
исках да усетя истинския екшън.
Веднъж бяхме в една отвратителна долина.
На хълмовете над нас имаше къщи на талибаните.
Бяхме осмина, приклещени.
Обадих се за подкрепление, но капитанът отказа.
Можело да пострадат цивилни. И ние се пръснахме.
Някои избягаха, други се скрихме в една рекичка.
Но все още бяхме на мушката им.
Обстрелваха ни около три часа.
Накрая изпратиха хеликоптер да ни прикрива.
Изплаши талибаните, но...
Когато димът се вдигна, двама в дупката и четирима в рекичката бяха мъртви.
Бях много бесен, повдигаше ми се. Толкова убити за нищо.
А най-откаченото нещо беше, че когато се върнах в базата,
видях, че са застреляли кучето, за което се грижех.
Командирът наредил да разкарат всички животни от базата.
Беше ми писнало от толкова много стрелба за един ден.
И тогава разбрах, че трябва да се махна.
След това разбрах, че тези момчета си търсят човек.
Какво показа предавателят?
- Мястото е на 15 км северозападно.
„Здравей, мило!“
Здравей, мило. Малко съм зает.
Ако се движим по-бързо, ще приключим по-бързо.
Били Хлапето! Днес имаш късмет, ти ще си отпред.
Удоволствието е мое, сър!
Впечатлен съм.
Задръж така.
Помниш ли кога и ние можехме така?
- Не, а ти?
Ако се наложи, съм като вятъра.
- Ами? Погледни надолу.
Погледни надолу, какво виждаш? Къси крака.
Залагам стотачка, че не можеш да го стигнеш, Светкавице.
Малко съм зает.
- Да бе.
Стигнах до върха, сър.
По-бавно, Били, излагаш ни.
Бихте ли повторили?
- Чу ме.
Разбрано, по-бавно.
Задължени сме ти.
Другите останки са зад хълма.
- Добра работа, Били.
Някой май е имал кофти ден.
Вие минете отдясно.
Това ще ги държи на разстояние.
Застани на пост на височината.
В ръката си стиска козина. Вълците са го докопали жив.
Бъдете внимателни.
Това ли е?
Да, тук е.
Сийзър, имаме нужда от теб.
Хвани тази половина, мисля, че е на пружина.
Броя до три и дърпаме. Готов?
Едно, две, три!
Не можем да я удържим!
- Трябва!
ПРИЕМАНЕ НА КОДА
Побързай, Маги!
Нещо не е наред.
- Какво?
Детонаторът се активира.
- Колко време?
54 секунди.
- Трябва да изчезваме веднага.
Маги, остави го.
- Мога да се справя.
Хайде, Маги!
- Какво става?
Активирахме детонатора, махнете се.
Изплъзва ми се!
Ако я изпуснеш, ще ти среже ръката.
Побързай!
- Готово!
Имаш късмет, че съм тук.
- И аз това си мислех.
Съжалявам, но е много важно да го взема.
Куражлийка си. Нямаш акъл, но имаш кураж.
Хайде, всичко е наред. Взехме го, да изчезваме.
Силна си.
Били, слизай, тръгваме.
Какво стана?
- Нищо, тази жена е луда.
Не си ли любопитен какво е?
- Само искам да се оправя с Чърч.
Били Хлапето! Къде се дяна?
Били!
Пуснете оръжието!
- Няма начин!
Няма да стане.
Няма ли?
Сигурен ли си?
Съжалявам, сър, причакаха ме.
Пуснете оръжията.
- Недейте!
Войничето е силно. Да видим колко точно.
Действай.
Не изпълнявайте нарежданията му!
Нито дума.
Не трябва да говориш.
- Ще го убия!
Ще му пръсна главата.
Имаш три секунди.
- Недейте, нищо не ми дължите!
Едно.
Две.
Недейте, той ще избие всички!
Ще го убие.
Трите секунди изтекоха.
Свалете оръжието!
Впечатлен съм. Много разумно решение.
Всички да се успокоят, скоро приключваме и си тръгваме.
Подай ми ножа.
Какъв е този символ?
Харесвам символи.
Това е символът на козела.
Любимецът на Сатаната.
Така казват.
Тази кутия е моя.
- Така ли било?
Да, както и животът ви.
- Него вече сме го загубили.
Дай ми кутията, или ще ме принудиш...
да му изтръгна сърцето.
Направи го, боклук!
Чакай!
Дай на мен.
На мен ли говориш?
- Вдигни я!
Подай ми я.
- Вземи си я сам.
Какво каза?
- Чу ме.
Вдигни я и ми я подай.
Или ще те клъцна като него.
Направи го, Лий.
Всичко ще бъде наред, Били.
Уважението е всичко.
Без уважение сме просто най-обикновени, скапани хорица.
Съжалявам, сър.
- Вината не е твоя.
А сега какво?
- И двамата сме бойци.
И аз уважавам това.
Бойците не заслужават да бъдат убивани като овце.
Но...
уважението е нещо, което трябва да се научи.
Легнете с лице към земята, докато си тръгнем.
Не ме предизвиквай.
Лягайте.
Изправи го.
Страхуваш ли се от мен?
- Не! Не ме е страх!
А би трябвало!
Умирам.
- Не говори, Били!
Освободи му ръцете.
- В джоба ми има писмо.
Добре, хлапе, взех го. У мен е.
Много съжалявам.
- Вярвам ти.
Какво имаше в кутията?
Компютър, с чертеж на мина.
На мина? Каква мина?
Руснаците са съхранявали там почти пет тона плутоний.
След Студената война, мината е била забравена.
Чертежът показва къде е плутоният. Искахме да го вземем,
за да не попадне в грешни ръце.
- Да, ама май не стана така.
Хлапето умря, за да може някакъв боклук да прави бомби.
Ужасно съжалявам.
- Не съжаляваш повече от мен.
Хайде, да се погрижим за него.
„Скъпа София,
Не мога да измисля какво да правя, за да не ми липсваш толкова много.
Момчетата се държат добре с мен.
Пазим се един друг.
Знай, че каквото и да стане с мен, искам само най-доброто за теб.
Ако се случи чудо и успея да се върна,
надявам се все още да ме чакаш. Обичам те. Били.“
Защо винаги умират онези, които най-много искат и заслужават да живеят,
а тези, които заслужават да умрат, продължават да живеят?
Каква е поуката в това?
Какъв е планът?
- Откриваме ги и ги избиваме!
Говори Е1492, моля, отговорете.
- Това Бозо ли е?
Това е секретна честота, моля, отговорете.
За какво става въпрос?
Защо се забави толкова, Барни? Това беше лесна работа.
Къде е кутията?
- Не е у мен.
Предупредих те какво ще стане, ако пак се издъниш.
Добър човек загина, заради тази кутия.
- Съжалявам.
Така ли?
- В интерес на истината - да.
Но това е част от работата.
- Както и отмъщението.
Винаги наемаш други хора да ти вършат мръсната работа,
защото нямаш куража да го направиш сам, но този път приключихме.
Имаме проблем.
Копаенето се забавя, твърде много хора умират.
Изморен е.
Някой друг да е изморен?
Докарайте още работници.
- Взехме повечето мъже от селата.
Тогава вземете жените, децата... докарайте всички.
Покажи ми картата.
Вече знаем къде е.
Знам какво да правя.
Добре. Искам да извадите плутония до 3 дни.
3 дни?
Чакат ме хора, готови да платят по 4 милиона на килограм.
3 дни, не повече. Разбрано?
3 килограма плутоний могат да променят
баланса на световните сили.
Представи си какво могат да направят 5 тона. Интересно е.
Нещо става.
- Какво?
Сигналът прекъсна, под земята са.
- Свали ни тук.
Хайде, по-бързо.
Лий, знаеш ли изобщо какво правиш?
Трябват ми още 5 минути, не ме юркай.
Товарен камион, може да е техен. Да проверим какво има тук.
Без стрелба.
- „Старата школа“?
Да.
Нямам търпение да ги използвам.
- Ще ги бием, докато ни кажат всичко.
Маги, кажи на другите да ни чакат в камиона.
Тук са.
- Да.
Говорите ли английски?
Тоя зад нас е огромен. Само отбелязвам.
Тоя е голям.
- Нали това ти казвам!
Харесва ми „старата школа“.
- Давай да приключваме по-бързо.
На мен ми звучи добре.
- Да започнем с дребния.
Успокойте се, момчета. Пред мен ще проговорят по-лесно.
Какво, педикюр ли ще им правиш?
Това е гадно.
Вземи техния камион и се върни за оръжие.
Накарай някой от тях!
- Стига си се оплаквал.
Трябваше теб да прасна по главата.
- Хайде, да тръгваме.
Контролират всичко, на изток от планините.
Грабежи, отвличания, убийства, нещо като наемен картел.
Как разбираш езика им?
- Не е труден.
Смесица от украински и български диалекти.
Впечатлен ли си?
- Малко.
Кристмас.
- Какво?
Защо крещиш?
- Защото това е скапана работа.
Като те видя, ще те застрелям.
- Къде си?
При проклетото летящо корито!
- Защо се бавиш толкова?
Защото мостът беше затворен и обикалях седем часа!
Приключи ли с мрънкането?
- Благодаря за съчувствието.
Това е странно.
- Като вкъщи.
Иди, че разбери.
Какво е това място?
- Стара руска база.
Използвана през 80-те, през Студената война.
Използвали са я за обучение срещу американските войски.
Има ли нещо, което не знаеш?
Точно от това имах нужда. Петдесетгодишна пица.
Ще отседнем тук за през нощта.
Има вкус на лайно. Твоята как е?
Ригатоните не могат да бъдат лоши, от мен да го знаете, момчета.
Ако знаеш, че утре ще умреш, каква ще е последната ти храна?
Имаш право само на една.
- Само една?
Сигурно царевична закуска?
- Че какво й е лошото?
Скучна е.
- Трябва да бъдеш оригинален.
Ако искаш да бъдеш оригинален, избери оригинална закуска.
Примерно ушите ти имат оригинална форма.
Но пък така повече няма да можеш да чуваш.
За твое сведение, слухът ми си е отличен.
Барни?
- Понички и някаква вредна храна.
Много проникновено.
- Мислиш ли?
Маги?
Патица по пекински, със сос от сливи. Много секси.
Но обичам и италианска кухня.
Започвам да си мисля, че италианската кухня е надценена.
Хей, ами аз?
Моята специална шведска вечеря ще бъде
малко тюленче или китче, като последна вечеря.
Но наистина си умирам за малко китайско.
Значи ще си умреш от глад.
Е, сладки сънища.
- Барни, още не съм се нахранил.
Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, казвай.
Защо си толкова нервен около мен?
Не съм нервен, Маги.
- А какво?
Обичам да стоя на разстояние.
Защото не искаш да се сближаваш с хората?
Кофти неща се случват с хората, когато се сближа с тях.
Не е хубаво да живееш така.
Знам.
Мислиш ли за хората, които си загубил?
Постоянно.
Но никога не говориш за това.
- Това е моят начин да го понеса.
Не можем да променим станалото, гледам да го приема, доколкото издържа.
Разбираш ли ме?
- Разбирам.
Лека нощ.
Лека нощ, Маги.
Ако не спре да хърка, заклевам се, ще го гръмна.
Гънър!
Добре ли си?
Сигурно въпросът ми е глупав, но дали имаш повече кафе?
Направих само една чаша.
- Така си и помислих.
Слушайте. Онзи в селището каза, че сигурно са в източната зона.
Натам ще се насочим.
Тръгваме след 10 минути. Приготвяйте се.
Хюстън, имаме проблем.
Залегни!
Трябва да се измъкнем оттук!
- Тръгвайте!
Пести патроните.
Къде си, по дяволите?
- Почти съм при вас.
Какво става, това изстрели ли са?
- Да!
Какво стана?
- Обградиха ни.
Можете ли да ги удържите?
- Да, ако имахме танк.
По дяволите!
- Какво?
Те имат танк.
Бързо, след мен!
Нямам патрони.
- Аз имам един.
Кой го направи?
- Не съм аз. Нямам патрони.
Какво стана току-що?
Някой малко се поувлече.
- Така изглежда. Кои са стрелците?
Не знам, но ако искаха да ни убият, щяхме да сме мъртви.
Барни.
Не откачайте.
Светът е малък, а, Барни?
- Букър?
Мислехме, че си мъртъв.
- Да, и аз така чух.
Как е животът?
- Бил съм и по-добре.
Ти ли направи всичко това?
- Не знаеш ли, че винаги работя сам?
Чувал съм, но не го вярвах.
- Е, вече го знаеш.
Това ли е твоят екип?
- Да.
Гънър, Тол Роуд, Хейл Сийзър и Маги.
Букър, ти ли си онзи, когото наричат Самотният вълк?
Наричали са ме и така, но оттогава поомекнах доста.
Не бих казал.
Чувал съм и един слух, че те е ухапала кралска кобра.
Да, и след 5 дни агония...
кобрата умря.
Букър, радвам се да те видя.
Как се озовахте в тази дупка?
- Причакаха ни 100 км източно оттук.
Убиха един от нашите, беше хлапе.
- Съжалявам.
Сангс са много долни отрепки, макар че правя бизнес с тях.
Знаеш ли кой е водачът им?
- Да, казва се Вилейн.
Той управлява всичко в района.
Ще ти трябват повече хора.
Ще ни помогнеш ли?
- Съжалявам, аз работя сам.
Разбирам. Благодаря ти.
- Удоволствието е мое.
Надолу по пътя има едно село - добри хора са и мразят Сангс.
Може би ще ви помогнат.
- Благодаря!
Наслука!
Какво стана?
- Все още съм жив.
Какво изпуснах?
Ще ти разкажа по път. Елате да разтоварим оръжията.
Кристмас пак закъсня.
- И аз те обичам.
Аз пък се радвам да те видя.
- Поне ти имаш вкус.
Това трябва да е селото, за което каза Букър.
Бих живял на такова място.
Чист въздух, спокойствие, може да си отгледам деца...
Маги, бих се пенсионирал тук.
- Само глупости дрънкаш.
Тия не могат да уцелят дори камиона.
Пуснете оръжието!
- Няма да стане!
Това е най-безопасното място на света.
Ще ви застреляме!
- Не! Почакайте.
Дошли сме да помогнем.
Дори на двамата грозници може да им излезе късметът тук.
Съмнявам се.
- Престанете.
Кои сте вие?
- Ние сме американци.
Откога?
- Аз съм швед.
Аз съм от Блекфорд, Англия.
- Аз съм китайка.
Малоумници.
- Престанете вече.
Какво искате?
Искаме да видим сметката на Сангс.
Добре, влезте.
Хайде.
Помислихме, че идвате за тях. За тях сме готови да умрем.
Казаха, че работата и заплащането са добри.
Някои отидоха, но никой не се върна.
Дойдоха за още и казаха,
че щом мъжете ни отидат, другите ще се приберат.
И моят съпруг отиде.
Отдавна нямаме вест от никого.
После Сангс се върнаха и искаха всички останали мъже.
Същото е с мъжете от другите села - принуждават ги да работят в мината.
Взеха дори синовете ми. Оставиха само най-малките.
Ще се върнат и за тях, знам го.
- Всички го знаем.
Затова ги скрихме и чакаме.
Защо просто не избягахте?
Нашият дом е тук. Ще го браним с цената на живота си.
Кажете ни защо сте тук.
Проследихме ги дотук.
- Можете ли да останете и да помогнете?
Видяхте децата ни! Ще ни ги вземат и ще ги убият!
Ние имаме друг проблем с тях.
Съжалявам. Да тръгваме!
Няма да издържат дълго.
- Мисля, че го знаят.
Нищо ли няма да направим?
Имам една идея и предвид егото ти, мисля, че ще ти хареса.
Какви ги говориш?
- Имаш голямо его.
Какво ще кажеш за себе си?
- Твоето е колкото динозавър.
Открихме плутония.
Със силата, дадена ми от Бог, ви обявявам за...
мъртви.
Още един!
Почивай на парчета!
Този ли е последният?
- Да.
Всичко е опразнено.
Не искам никакви свидетели. Закопайте ги.
Виждам десетина въоръжени, както и 50-и калибър картечници.
Това са противотанкови установки. Няма как да минем с камиона.
Имаш ли идея как да влезем, без да ни избият до крак?
Имам нещо наум.
Докрай?
- Докрай!
Целта е в обсег.
Готов за купон.
- Огън!
Готов.
- Огън!
Бомбата е пусната!
Сложи си колана!
- Какво става сега?
Нали не правиш, каквото си мисля?
- Напротив!
Давай!
Размърдайте се!
Ще ни трябва нов самолет.
Закъсняхме! Плутоният го няма.
Хайде, всички да изчезват!
Ще останем тук известно време.
Това не ми харесва.
- Кое, да умрем в тая дупка?
Да, нещо такова.
Това не е краят, деца. Имам план.
Бъдете спокойни.
Фосфатни скали.
Какви ги върши?
- Сигурно бомба.
Сериозно?
- Попитай го.
Какво правиш, Гънър?
- Бомба. Нещо против?
Интелигентен психопат.
- Плашещо е.
Фосфатни скали, плътност 1,852.
Точка на топене 44,2 по Целзий.
Трябва ми барута от патроните ви.
- Човекът е химик, действайте.
Професионален учен. Сипвайте го в тръбата.
Май е измислил нещо.
- Дали?
По-скоро не.
Какво, искаш ли да ти помогна?
- Успокой се, мога и сам.
Запалка?
- После си я искам.
Отдръпнете се! От това ще ви писнат ушите.
Назад!
Готово.
Най-добре се обърнете с гръб.
И си запушете ушите.
Скалите сигурно са мокри.
- Да, сигурно.
Или просто си тъп.
- Не плачи, Гънър.
Идеята ти почти проработи.
Върнах се!
Как я караш, Тренч?
Благодаря ви!
Сега сме квит, нали?
- Да.
Пак ще се видим, Тренч. Много благодаря.
Не бързай, още не сме приключили.
Какво?
- Точно така.
Как е, приятел?
- Много добре, какво търсиш тук?
Разбрах, че тук има купон.
- Това си е моят купон.
Винаги ли е бил егоист?
- Винаги.
Благодаря.
Искаш ли да разкатаеш Вилейн?
Не забравяй екипа си.
По-бързо.
Тръгвайте!
Закарайте останалите в хангара.
И качете плутония на самолета.
След мен.
Трябва да спечелим време.
Свърших патроните!
Забавете ги!
Купон, а?
- Да.
Ето го!
Разкатай го!
Свърших патроните. Ще се върна.
Все ти се връщаш. Този път аз ще се върна.
Много ти здраве, копеле!
Сега кой следва? Рамбо?
Сбогом!
Започваме!
Пали двигателя! Да спечелим малко пари!
Тренч, качвай се!
Обувката ми е по-голяма от тая кола!
Стреляй по нещо!
Вие започвайте. Очаквам специален гост!
Побързайте!
Насам!
Не можеш да победиш „старата школа“.
Барни!
- Какво правиш тук?
Отивам сам и няма да ме следваш, разбра ли ме?
Разбра ли?
- Да.
Ако вратата се отвори и от нея не изляза аз, стреляй.
Да го направим по-драматично.
Така е по-добре.
Свърших патроните.
- Проблемът си е твой.
Не бих казал.
Искаш ли да ме убиеш като мъж?
Или искаш да ме убиеш...
като овца?
Хубав нож.
И така, какво ще правим?
Мъже или овце?
Щом искаш да бъдеш мъж, ще те направя мъж.
Сигурно много искаш да ме нараниш.
Няма да те наранявам.
Ще ти отнема живота.
Ела!
Само толкова ли можеш? Искам нещо повече за парите си!
Хайде, стани!
- Идвам!
Харесва ли ти вкусът?
- На мен ли говориш?
Време е да приключваме.
Колко иронично, аз, ти и ножът ти.
Сега ще умреш като него... как му беше името?
Как го наричахте?
Няма значение.
Хайде, Вилейн. Някой ще трябва да умре.
Хайде, Вилейн!
Стани.
Стани!
А сега се обърни.
Обърни се, овца.
И сега какво?
Той се казваше Били.
Някой да е поръчвал пуйка?
Победи ли?
- Мисля, че да.
Къде е доказателството?
- Ето ви главата му.
Много изтънчено.
Наистина е изтънчено. Малко прекалено, но е хубаво.
Не ми е приятно да го кажа, Бам-бам,
но след като взехме плутония, вече сме квит.
Добре.
Маги, предполагам, че идваш с нас.
Не бързайте.
Само искам да...
Свестни са, просто са малко инфантилни.
Не е нужно да отивам. Ако искаш, ще остана.
Все пак спасих живота на бавачката си.
Така си е.
- Може би ти нося късмет.
Но аз ще ти донеса нещастие, а не бих могъл да го допусна.
Ако някога имаш нужда от помощ, обади ми се. Или се пиши мъртвец.
Непременно.
Ти пък какво правиш тук?
Тръгвам си. Ти унищожи бизнеса ми тук.
Нали беше Самотният вълк?
Понякога с глутницата е по-весело.
Имаш право. Пази се, Маги.
За малко да забравя. В знак на благодарност,
осигурих на теб и бандата ново транспортно средство.
Представям ти го.
- Какво?
Считай го за подарък.
Мястото му май е в музея.
- Това важи и за нас.
Беше весело, а?
- Да, весело.
Пазете се.
ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ
За Били!
За Били!
- Почивай в мир.
Имам нужда от масаж.
- Не гледай към мен.
Какво?
Казвам ти го като приятел...
Наистина трябва да се научиш да се биеш.
Режисьор САЙМЪН УЕСТ
Сценарий РИЧАРД УЕНК & СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
Монтаж ТОД Е. МИЛЪР
Оператор ШЕЛИ ДЖОНСЪН
Декори ПОЛ КРОС
Костюми ЛИЗ УОЛФ
Музика БРАЯН ТАЙЛЪР
СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
ДЖЕЙСЪН СТЕЙТЪМ
ДЖЕТ ЛИ
ДОЛФ ЛУНДГРЕН
ЧЪК НОРИС
ТЕРИ КРЮЗ
РАНДИ КУТУР
ЛИАМ ХЕМСУЪРТ
СКОТ АДКИНС
Ю НАН
ЖАН-КЛОД ВАН ДАМ
БРУС УИЛИС
АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР
НЕПОБЕДИМИТЕ 2
Превод и субтитри ПЕТЪР Х.,