The Continental - 01x03 (2023) Свали субтитрите
Нямаме много време.
Всички в квартала ще продават цигари за мен.
Идваш ей така и просто ми подхвърляш досието?
Опитвам се да ти помогна.
Ще убия Кормак, но се нуждая от всички вас.
Кашата, която забъркахте, привлече вниманието на Масата.
Имаш три дни.
Това са едновремешни дреболии.
- Какво друго не ми е казал?
Събираме екип. Горе-долу е самоубийствена мисия.
Защо ти си човекът, който ще убие Кормак?
Ето тук, това е светият граал.
- Оръжейната?
Може би можеш да дойдеш с мен.
- Никога не бих могъл.
Музиката ти ще ни липсва.
Става въпрос за справедливост.
Можеш да решиш кой искаш да бъдеш, преди да е станало твърде късно.
Много ми писна да крадат от мен.
Какво се опита да открадне Томас?
Теб.
НЮ ЙОРК СИТИ 1955 Г.
Сладки сънища, и никакво мърдане.
Защо трябва да спим тук? Преследва ли ни някой?
Възможно е, ако са ви видели.
Сутринта ще ви донеса закуска.
Къде отиваш, мамо?
- Отивам на работа.
Заспивай.
За всеки случай.
Няма винаги да бъде така.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Сладки сънища.
Разкарай се от мен!
Аз участвах във войната!
Аз участвах във войната!
Аз участвах във войната!
МЕЛ ГИБСЪН
КОЛИН УДУЕЛ
МИШЕЛ ПРАДА
БЕН РОБСЪН
КОНТИНЕНТАЛ, НОЩ III Театър на болката
Стоп! За бога, Леми, по-сериозно!
Героят ми е бразилец с мисия и страда от лека деменция.
Намушкванията не са проблем.
- Стреля с халосни.
Влязъл съм в роля. Проблем ли имаш с мен?
Не, нямам проблем с теб. Въображението е много важно.
Добре, да предположим, че двамата стигнете до оръжейната.
След минути ще се появя аз с ключа.
- Да предположим ли?
Ние ще стигнем до оръжейната. Ти с тоя ключ ни тревожиш.
И си сигурен, че тоя ключ е у Кормак?
Деспотите са твърде параноични да се доверят на друг.
Ключът със сигурност е у него.
А онова хлапе Шарон?
- Да се съсредоточим върху този план.
Мислехме, че това е планът.
Нали всички убийци носят собствени оръжия?
Обикновено носят нещо за самозащита.
Но в случай на нападение, Кормак ще отвори оръжейната
и гостите му ще имат на разположение всякакво военно въоръжение.
Или на наше разположение.
Да, но дори да ги изпреварим, огневата мощ е безполезна без армия.
Не се тревожи, Мейзи също участва.
Какво? Откога?
От след няколко часа.
- След?
Какво ти става бе, Уинстън?
- На мен ли какво ми става?
Всички искате гаранции. Ами, няма гаранции!
Ако искате да се откажете, сега е моментът.
Ще убия Кормак и ще му взема безценния хотел, със или без вас.
Ще се видим на откриването.
Значи ще го направим?
- Докато не ми кажат друго.
Кой да ти каже?
- Не знам, брат ти.
Нямаш ли собствено мнение?
Знам, откачена работа.
Но понякога ми липсва.
Добър ден.
Търся Уинстън Скот.
Това име не ми е известно.
- Звучи като някой педофил.
Проучваме го.
- А вие коя сте?
Какво има в сандъка, Леми?
Точно така, знам как се казваш, знам всичко за това място.
Добре, защо ти не ми кажеш какво има в сандъка?
Така ли искаш да го направим?
Сайонара.
Виж, много добре знам какви ги върши брат ти оттук.
И изобщо не ми пука.
Предпазваш брат си, разбирам те.
И аз имах брат.
Интересува ме само Уинстън Скот.
Ако знаеш къде може да е, съветвам те да ми се обадиш.
ПРАСЕ
Грух-грух!
Хазяинът не ми е казвал, че ще идвате.
Чувате ли?
- Какво?
Имате ли съквартиранти?
- Не.
Е, вече имате. Зад печката намерих изпражнения.
Изпражнения ли?
Значи локализирах люпилото.
- Люпило ли?
Виж ти! Гледай!
Хвърлил е топа. Отдавна.
Както и да е, не се тревожете.
Ще ви настанят в лъскав хотел,
докато аз изпълня страховитата си задача.
Виждам, че хубавите хотели не са ви чужди.
По време на войната аз също бях в Тоскана.
Дано не прекалявам, ако кажа, че ми заприличахте на Лана Търнър.
Искрено.
Искам да знаете, че оценявам това, което правите.
Ако знам нещо за плъховете, то е, че мразят светлината.
Ето това е гледка, за която си струва да убиеш.
На Дженкинс ще му трябва нещо по-силно.
Къде е шибаният Уинстън?
- Това е добър въпрос.
Ще го правим ли изобщо?
Не знам.
- Кажи ни, като разбереш.
Трябват ми бронебойни патрони. Ще отскочиш ли до Джърси?
Може би си внушавам, но имам чувството, че нещо не е наред.
Заел съм се. Както каза, няма гаранции.
Не става въпрос за това.
- Тогава за какво?
Татко знаеше ли, че Дженкинс е държал стая там?
Предполагам.
А този шибаняк Чен, който иска да продаваме цигари?
Защо е тоя разпит?
- За да разбера истината.
Това не ти трябва. Повярвай ми, не искаш.
Искаш ли да знаеш какво мисля?
Възползва се от възможността да нападнем онзи хотел,
защото си готов на всичко да докажеш, че си различен,
че си против всичко, което той отстояваше.
Какво ще кажеш за тази истина?
Всичко това са лъжи.
Кажи ми дали ще можеш да отскочиш до Джърси.
Нямаме много време.
Автобусът е за гараж.
Моля, слезте от автобуса. Казах да се разка...
Простете за безпокойството, но помните ли мъжа, който ви плати,
за да се срещне насаме с мен - къде го свалихте след това?
Автобусът има много спирки, не знам къде е слязъл...
Някакъв хотел до парка, не знам къде точно.
Съветвам ви да бъдете малко по-конкретен.
Казвам ви всичко, което знам. Моля ви.
Както казах, имаше много пътници. Не, не знам.
Оставих го пред хотел "Роудс". Това е всичко, което знам.
Ти дойде.
Имаш пет минути.
Ако обичаш.
Не можех да спра да се чудя за това, че не искаш парите ми.
И ето ни сега в тази банка.
- Иронично е, не мислиш ли?
Когато бях малък, майка ми работеше вечерно време.
Изкарваше 16 долара седмично, като лъскаше пода на една банка.
Банка, подобна на тази.
Помня, че се прибра една вечер
и завари на вратата известие, че ни гонят,
а пияният ни безполезен баща седеше и плачеше.
Майка ми беше горделива жена.
На следващата сутрин отиде право в банката,
с мен и Франки за ръка, и отиде в кредитния отдел.
А ние можехме само да гледаме
как гордостта й се стопява, когато един костюмар й каза
да вземе мръсните си деца със закърпените им дрехи
и да се разкара оттам.
Тогава майка ми направи нещо, което не я бях виждал да прави.
Падна на колене и започна да му се моли за пари.
Преклонила се е пред човека в костюм.
А той само й се зъбеше.
"Не знаеш ли какво е това място?
За каква се мислиш, да идваш тук?"
А майка ми погледна нагоре и каза:
"Аз съм жената, която чисти този под."
Искаше да знаеш моята история.
Банките винаги са изкарвали парите си на гърба на бедните.
Дори празната банка, като тази, се извисява като символ,
хвърляйки сянката си върху по-малко облагодетелстваните.
Затова реших, че е подходящо банката в твоя квартал да бъде твоя.
За да я използваш правилно.
Купил си ми тази банка?
- Нося и други подаръци.
Аз не поддържам тезата, че дрехите правят човека.
Тогава ги приеми като работно облекло.
А с твое разрешение аз ще осигуря работа на хората ти.
Мисля, че и двамата можем да се съгласим,
че не са важни дрехите, а човекът, който ги носи.
"Роудс". С какво мога да ви помогна?
- Стаята на Уинстън Скот, моля.
Той не е тук.
- Ще оставя съобщение.
Аз съм Лу. Предайте му, че някой ме преследва и идвам.
Трябва да ви задам няколко въпроса.
Г-н Скот, има спешно съобщение за вас.
Спешно съобщение?
Благодаря ви.
Намерихме го.
А пресата?
- Скоро ще знаем.
Шарон, приготви еликсира.
- Извинете?
Сещаш се, забавните изпарения.
Имам нужда от лекарството си.
- Както желаете.
Кой е?
- Аз съм Лу.
Получи ли съобщението ми?
Какво правиш тук?
- Криеш ли нещо от мен?
За какво говориш?
- За ченгетата.
По-рано дойдоха да душат, една мацка, разпитваше за теб.
А сега един ме следеше. Как сме привлекли вниманието им?
Нямам представа.
Ситуацията е рискована.
Става ми все по-трудно да се доверявам.
Не дадох ли достатъчно? Или твърде много грешки?
Върни ми блудния син и обещавам,
че ще стоваря твоето възмездие върху му.
Ще го направя за теб, а ти ще помогнеш на мен.
Ще кажеш ли амин, Шарон?
Ти си истински божи човек.
Майко мила!
Масата иска да ме "изпрати на кино".
Това е моят дом, той ми е предопределен.
Абсолютно. Никой никога няма да ви го отнеме.
От нас, Шарон, от нас.
Колко е безочлива Съдийката, да дава краен срок на мен.
Тази шибана мутантка!
Тя е направена от реброто, а аз от гръбнака на Всевишния!
Тя е едно нищожество. Да вземе ябълката и да си го начука.
Пресата сама ще се върне при мен.
Знаеш ли защо? Защото това долу са моите хора.
На Давид са му трябвали пет камъчета да надвие Голиат.
А аз имам гигантска канара в джоба си.
Аз пазя една сладка тайна,
която може да разруши и погълне цялата тази империя.
Мога да накарам всичките им тайни и души да се изпарят.
Дефенсионем! Млъквай!
Първият спусък е моята длан, а вторият е ръката на Орсън,
на онзи тлъст плужек, живеещ на тайния етаж.
Ще ги повлека с мен, ако се наложи.
Като пиров тупаник в лицето.
Това кралство винаги ще бъде мое, със или без преса!
Добре дошли в "Роудс".
- Търсим мъжа с фишуто.
Съжалявам, аз не...
Стая 312.
Какво се е случило с теб?
Шибаната каратистка.
- Каратистка ли?
Да, последвах те, за твое добро.
- За мое добро ли?
После я последвах до Джърси, обади се в един хотел.
Ще се срещне с Уинстън Скот,
брата на Франки Скот, отседнал е в хотел "Роудс".
Слушай, Кей Ди...
Аз държа на теб, наистина.
- Само че не е това важното.
Просто...
Намерих кутията у вас, онази във фурната.
Ровил си се вкъщи?
- Аз съм следовател, какво очакваш?
Не мога да си представя какво си преживяла.
Искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.
Не ми се бъркай в живота! Какво ти става, мамка му?
Тревожех се за теб!
- Тревожи се за себе си!
Планът вече е задвижен.
- Не рискуваш само своя живот.
Трябва да измислиш нещо.
- Няма време. Днес е денят.
Наведи се!
Уинстън Скот?
Горе ръцете!
Казах да си вдигнеш ръцете.
За бога, Кей Ди!
Какво стана?
- Добре съм.
Бях го хванала, Уинстън Скот, а те го отмъкнаха.
Какво търсим тук, Кей Ди?
Хайде да се спрем за момент, помисли какво правиш.
Казвам ти, това е граница, от която няма връщане.
Надявам се да намериш това, което търсиш.
Добави и няколко сандвича.
Проба: едно, две.
А боклукчийския камион?
- В готовност сме.
Нови очила? Не знаех, че сме на конкурс за красота.
Дано си по-добър бандит, отколкото комик.
Сериозно говоря, подмладяват те с 10 години.
Значи никой от вас, загубеняци, не се е отказал, така ли?
Планът ще сработи, Джийн.
- Абсолютно.
Планът е добър, всички участваме.
- Наистина е добър.
Отвлякоха Уинстън.
Искам стая за една нощ.
Отсядали ли сте и преди при нас?
Стая 818. Имате ли багаж?
Да, много.
Зовът на сирените.
Добре е, че си вързан за мачтата.
Всеки ден изпепеляват десетина сгради.
Трудно ми е да повярвам, че започнах всичко това преди почти 20 години.
Далновидност.
Трябваше да се науча да свиря на цигулка.
Така щях да мога да скрибуцам, докато гледам как горят.
Знаеш ли, има една специфична нота.
Почти никога не се чува.
Това е величественото кресчендо
на горящите човешки струни.
Никога не успявам да я изкарам.
Веднъж брат ти ми сподели,
че писъците на онова злощастно семейство го преследват.
Къде ми е пресата?
Докато не я намериш, мисълта за Франки ще преследва теб.
Шарон, нашият гост има нужда от малко свеж въздух.
Абсолютно.
Мърдай, приятел.
Чакайте, чакайте.
Преди да продължите с това, набийте си едно в главите...
Първа фаза започва.
Мамка му! Къде ми е шибаната пушка?
Стига бе. Аз те приютих, шибан неблагодарник, доверих ти се.
Дайте ми ключа за оръжейната.
Значи това е планът. Трудна работа.
Добре. Не се превъзбуждай, ще ви го дам.
Ето, да видим дали ще го намеря.
Нервен съм, ела да си го вземеш.
- Това е нашият шанс, гръмни го.
По-добре ме гръмни или ще те изпратя в Зимбабве на парчета.
В Нигерия.
- Да, там също.
Не може да ме застреля!
- Моите ръце са вързани!
Неверен духач. Ще ти се иска да не си се раждал.
Ще ти се иска да допълзиш до... Къде съм, мамка му?
Близнаци. Къде?
Какво става?
Какво правиш?
Никога.
Трябва да се придържаме към плана.
- Сама ще ги намеря.
Магазинът за сувенири насам ли е?
Кормак тръгна с ключа към оръжейната. Много благодаря, Шарон.
Започваме втора фаза: среща при оръжейната.
Как е рамото, Уинстън?
Наранявал съм се по-лошо, докато се бръсна.
Ела с мен.
Не трябва да идваш тук.
Остави го.
Извинявай. Някои предмети ми говорят.
Сега аз ти говоря. Това не са играчки.
Господарят идва за теб.
Нека дойде.
- Не, той идва в момента.
Трябваше да ти отрежа и краката.
Ще стане грозно, ако ме принудиш да извикам брат ми и приятелите му.
Работата е, че те не са тук.
И, доколкото разбрах, няма да се върнат, никога.
Залата ти вече е затворена.
- Глупости.
Баща ми създаде това място, умря тук, няма да се махна.
Бъртън уби семейството, което изгради това място.
Самонастани се тук, без да му мигне окото.
Беше му позволено от силните, стига да работи за тях.
Това не е истина.
- Такива са фактите.
Той беше наемник. Убиването е в гените ви.
Винаги е твърдял, че никога не използва пистолет.
Истината е, че този...
Този имаше особено значение за него.
Зареден е.
Никой не го знае по-добре от брат ти.
Затова не ти го е казал, защото си чувствителна.
Жалко, че никога няма да можеш да го попиташ за това.
Влез вътре.
Не му позволявай да ме вземе.
Просяк завинаги.
Какво е това?
Наше специално лекарство, гостите много го харесват.
Господи, невероятно.
Съжалявам, че не гръмнах Кормак.
- Аз също.
Да се надяваме, че ще имаме и друга възможност.
Започна се.
Червена светлина: убиването на територията на хотела е разрешено.
Код "червено", хора.
Сигурно вече е събрал екип и са в оръжейната.
Чудесно, ще могат да ни отворят.
Размърдайте се! Отваряй!
Излизайте, по-бързо!
Какво чакате? На лов за Уинстън Скот сме.
Насочете се към най-близката пневматична тръба...
Теб те познавам. Ти си ченге.
Аз бях ченге.
Моля те, не ме наранявай.
- Аз съм Леми.
Не, аз съм от добрите.
Аз съм готин. Няма да те нараня.
Това татуировка на червей ли е?
Не искам проблеми.
- Няма нужда да звъниш на никого.
Просто... аха, змия било. Всъщност виждам, че е октопод.
Пак ли?
За бога, защо всички постоянно ме удрят в гърлото?
Защо се бием? Не искам да се бием!
За бога, какво ти става?
Режеща гърла кучка!
Пред оръжейната сме, вие къде сте?
- Йен и Леми са в неизвестност.
Мен ме приклещиха.
Благодаря, Джийн.
- Радвам се да услужа.
Хайде, заек, покажи си главицата.
Можеш да го направиш. Шибан новобранец.
Още един, господине, малкият ми юрдек.
Хайде, момче, къде си?
Йен изчезна. Рони, какво е положението?
Опитвам се да разбера как да се включа.
Там е като в зоопарк, Уинстън.
- Просто се придържай към плана.
Мислиш ли, че е вътре?
- Има само един начин да разберем.
Дай пистолета. Обърни се към стената.
Готини костюми.
Шарон, това беше твърде лесно.
И всичко това заради оня челист, с лице като богомолка?
Той само свиреше музика.
- Наистина беше виртуоз.
Жалко, че те нямаше за последното му изпълнение.
Казах му той да избере мелодия. Знаеш ли какво избра?
"Вярност към господаря" от "Дон Джовани".
Челистът е познавал публиката си.
"Вярност към господаря" за това ли ти е казал, че е?
Това е доста забавно.
Избра я лично за мен.
- Така е.
В нея става въпрос за обреченост.
Идеята е, че съдбата те застига и накрая плащаш за делата си.
Мислел си, че свири за теб, а всъщност ти се е присмивал.
Някой да види сметката на тоя предател най-сетне.
Имам по-добра идея. Защо не го направим 5 на 5?
Кормак се оказа джентълмен и ще ни отвори оръжейната.
Не само ти имаш армия. А сега отвори вратата.
Знаех си, че нещо смърди тук... Бездомниците на Мейзи
И една жена. Алергичен съм към бездомници.
Но тая купчина бездомници, събрани от улицата,
няма да може да ти помогне.
Можеш да облечеш прасето, но не и да го накараш да танцува.
Никой няма да влезе в оръжейната! Избийте тия педали!
Искаш ли да видиш как работи?
Уинстън.
Къде е Кормак?
Оставил е кървави стъпки.
Влизането в оръжейната неуспешно.
Следваща фаза: убийте ги.
Убийте всички.
Назад пиколо!
Господине, за този етаж първо трябва да ви обявя.
Как можах да забравя? Заповядай.
Трябваше да се върнете чак в сряда.
Забравих си лекарството.
Ще ви помоля да заключите входната врата.
Едуин.
Асансьорът го няма.
- Не може просто да изчезне.
Известно ми е. Тогава къде е, по дяволите?
Едуин, трябва да намерим г-н О'Конър. Можеш ли да ни помогнеш?
Какво казва?
Тринадесет.
- Какво означава това?
Пуснете оръжието.
Изчезвай, хлапе. Това е между мен и него.
Казах да изчезваш.
- Прави каквото ти казва, Шарон.
Г-н О'Конър, аз не бях уведомен. Това е много необичайно.
Затваряй си устата, дундьо!
Така.
Да не си мръднал!
Нямах такива намерения.
Коя си ти?
Аз съм онази, която оцеля.
Само се опитвам да те настаня по-удобно.
Отпусни се назад, точно така.
Не съм дошъл да те нараня.
Мисля, че след малко е "Бонанза".
Мили боже!
- Извини ме.
Това си ти.
Ти си онова момиченце.
Твоят брат запали семейството ми.
Но ти го знаеш, нали? Защото и ти беше там.
И избягахте като страхливци, а нас оставихте да умрем.
Сега ще изпиташ същото.
Чуй ме само за минутка. Ние бяхме деца.
Нямахме представа, че вътре има цяло семейство.
Ние бяхме само деца...
Знам, че ме мразиш. Повярвай ми, аз се мразя повече.
Наистина ли?
Нямаш представа какво е да гледаш семейството ти да изгори.
Всъщност имам.
Брат ти получи своето.
Сега е твой ред.
Добре, но преди да го направиш трябва да знаеш едно.
Аз подпалих сградата, не Франки.
И съжалявам.
Много съжалявам.
Съжаляваш ли?
- Да.
Съжаляваш ли, мамка му?
Съжаляваш ли?
Всичко е наред, това е лекарство.
Довери ми се, всичко е наред.
Притискай раната.
Ще се върна за теб, чу ли? Ще се оправиш.
Насам.
Нека оплачем един пропилян живот,
сякаш сърцата ни ще се пръснат.
Ще сипя хубаво уиски на гроба ти,
но преди това ще го прекарам през бъбреците си.
Здравейте, скъпи гости.
Бих искал да ви представя днешния специалитет:
Уинстън Скот и оркестър.
Ако все още не се познавате, потърсете го.
Който ми донесе главата на този почетен гост,
ще получи два милиона награда и по един милион за помощниците си.
Да убият Уинстън Скот?
- Това е идеята.
Само той знае къде е пресата.
- Стига вече с тая преса!
Откъде предава Кормак?
- От оперативната стая.
Къде е тази оперативна стая?
- Никой не знае. Привилегия на шефа.
Чакай. Едуин за 13-и етаж ли говореше?
Но няма 13-и етаж.
Гот.
Подарък ми е от Франки.
- От Франки ли?
Колко добре познаваше Франки?
- Много добре.
Когато те помолих за помощ...
- Ти предположи, аз си замълчах.
Но се съгласих заради брат ти.
Франки често си говореше с мен, положи усилие да ме опознае.
Никой друг не го направи. Беше ми като по-голям брат.
Окуражаваше ме да се прибера, дори ми даде средствата.
Средствата ли?
Да намерим тая оперативна стая
и да го накараме да пее на погребението си.
Ще видиш баща си отново, имаш думата ми.
Да превземем тоя хотел.
И макар да искаме главата на Кормак, не забравяйте,
това е повече от възмездие, това е правосъдие.
Имате ли нещо против да ви дам един приятелски съвет?
Не го приемайте като критика,
но наистина трябва да се грижите по-добре за цветята.
Многото вода е толкова вредна, колкото и пресъхването.
Познавам цветята по-добре, отколкото хората.
Извинете ме.
Миналата година ходих
на невероятна изложба в Ботаническата градина в Бруклин.
В бъдеще може да се възползвате
от моите познания по растениевъдство.
За мен ще бъде...
голямо удоволствие да се върна, безплатно, разбира се.
Благодаря.
Извинете.
Това беше арогантно от моя страна.
Долу.
Оръжията.
Когато вземете от мен, аз взимам от вас.
Отиваме си заедно.
Йен, недей.
Искам да ги убия.
Смисълът на операцията е да осигурим бъдещето си, не да го унищожим.
Време е да бъда с Франки.
Франки е мъртъв, а ти си жива.
Ти имаш за какво да живееш.
Какво е това?
Алгоритъм, който определя статистическата вероятност
за успех на врага.
Ти на чия страна си?
- Числата са безпристрастни.
Лем, ако ме чуваш, аз те забърках в тази каша.
Не е за пръв път, но май ни е за последен.
Не се гордея с всичко, но искам да знаеш,
че не съжалявам за нищо, надявам се, че и ти си така.
А ако вече си си отишъл...
запази ми място в ада.
Място в ада ли? Стига си се излагал.
Така те искам!
Ако оставим шегата настрана,
искам да ти благодаря за това рекордно падение.
Ти къде си?
- В бара.
Заврели са ми се в задника. А ти къде си?
Помниш ли как ни измъкнах в Он Лок?
Имам пратки за доставяне.
Това не го очаквах.
Какво търсиш тук?
- Искам да ми го пазиш.
И да наглеждаш него.
Просто...
Не му давай да пипа нищо.
Ти къде тръгна?
Лем! Изчезвай!
Какви ги дрънка?
Прекрати! Връща ти една по тръбата!
Къде е пощенската стая?
Някои предмети ми говорят.
Да, после ще говорим за това.
Човече, изглеждаш страхотно.
Благодаря.
Какво?
- Експлозивите.
В торбата са.
Всичко е наред.
Също...
- Какво? Кажи ми?
Много харесвам фишу.
Сбогом, Леми.
Навсякъде в хотела ли стигат?
- Навсякъде.
Рони, свърза ли се?
- Имаме видимост.
Добре, казвай къде са. Всички да се прикрият.
Прието.
Да започнем, като сервираме лека разядка в ресторанта.
Лобито!
Кухнята!
Виждаш ли тръба за оперативната стая?
Ето я, но е счупена.
- Естествено.
Чакай, прав си. Тръбата трябва да е до 13-ия етаж.
И как ще стигнем до там?
- В началото работех в кухнята.
Кухненския асансьор. Дори тайните етажи се нуждаят от обслужване.
Асансьорът е тук.
Вече сме квит.
Стой така.
Това ще те заболи.
Добре ли си?
Това е много тъпа идея. Хайде.
Нарушителите постигнаха състезателно предимство.
Поисках им помощ, поисках им ресурси.
Но тези шибаняци ме оставиха да се оправям сам.
Високата маса ли?
Предупредих ги.
Орсън, подай ръка.
"Дефенсионем" не се прилага при тези обстоятелства.
Не думай!
Монументален завършек!
Аз ще ти покажа по-добър!
Подуто нищожество!
Орсън?
В момента той е зает с разни други неща.
Разбирам. И предполагам, че искаш Високата маса да се намеси.
За вчера.
Върна ли си пресата?
Ако беше у мен, нямаше да имам нужда от помощта ви, нали?
Винаги съм харесвала Орсън.
Каква изненада.
Игрички ли искаш да играем?
Сега ще ти покажа една игра. Ела насам, хубавец.
Точно така.
И без това ще горим в ада.
Активиране на "Дефенсионем".
Затваряне на всички врати.
Трансфериране на течностите.
Пълно унищожение след 9 минути.
Тринадесети етаж - лош късмет, а?
- Аз не съм суеверен.
Задействане на процедурата за структурно деформиране.
Пълно унищожение след 8 минути.
Мъртъв е.
"Дефенсионем."
Пълно унищожение след 7 минути.
Какво е това?
- Шалтерът за самоунищожение.
Може да изравни сградата със земята, заедно с всичките й души и тайни.
Как да го спрем?
- Кормак го държи в ръцете си.
Това е асансьорът, който изчезна.
- Да, в североизточния ъгъл.
Той бяга.
- Знам как да стигнем.
Не, нямаме време!
Мисли!
Пълно унищожение след 5 минути.
Ти ми отне всичко.
И сега ще се позабавлявам, като гледам как хотелът ви смачка.
Когато видиш брат си, кажи му, че ви изпратих
да запалите онази сграда, защото исках да направите нещо,
от което няма връщане, да усетите вкуса на смърт в устата си.
Така създавам аз войници.
Знаел си, че вътре има цяло семейство?
Аз го наредих.
Свали пистолета. Наградата отпада.
Не.
Това убийство е мое.
Успокой се, мацка, бягай, прибирай се.
Наистина ли не го улучи?
Направил съм ти нещо, нали?
Пак ще се видим.
Пълно унищожение след 3 минути.
Г-н О'Конър, совалката за спешни случаи ви очаква.
За ваша безопасност молим да пазите ръцете и краката си
далеч от релсите през цялото време.
Пълно унищожение след десет,
девет, осем, седем...
Отмяна на процедурата "Дефенсионем".
Довиждане.
Как го направи?
Моля да приемете най-искрените ми извинения.
Правилата ми за домашни посещения изискват невъзможна дискретност.
Така че можете да си представите как се чувствам.
Наистина съжалявам много.
Както и да е, чао.
Извинете ме, господин...
Името ми е Джийн.
Живея тук от 27 години
и наистина ненавиждах този хотел.
Пак заповядайте.
Малко ми е неудобно да го призная,
но никога не съм била в Ботаническата градина на Бруклин.
Безкрайно съм ти благодарен, Шарон.
Можеш да оставиш това място в миналото си
и да се върнеш при баща си.
Да живееш нормален живот.
Но сега това е моят дом.
Освен това как ще оцелееш тук без мен?
Аз...
Просто...
За Леми.
За Франки.
Уинстън Скот.
Поставих хотела в състояние на безвластие.
Обичайните функции на хотела са отменени,
докато Високата маса вземе решение.
Изземването на хотела от покойния г-н О'Конър беше впечатляващо.
Благодаря ви. А вие коя сте?
Аз съм съдия. Поздравявам ви от името на Високата маса.
Може би бихте могли да ми кажете как успяхте да го постигнете?
Вярвате ли в съдбата?
Ако вярвате, значи знаете, че нещата, които търсим,
понякога са точно под носа ни.
Аз се научих, че дрехите не правят човека.
Важен е човекът под тях.
Вълкът в овча кожа не може да разчита само на инстинкта си.
Неговите находчивост и отвореното му сърце са това,
което може да превърне боклука в злато,
а враговете в съюзници.
Това е прекрасно, но не беше ваша работа да завземате хотела.
Ще го кажа направо: каквото и да си мислите,
не вие спряхте Дефенсионем, аз го спрях.
Ако брат ви беше свършил с пресата каквото трябваше,
нямаше да бъдете в тази ситуация.
От моя гледна точка изглежда, че вие сте в злощастна ситуация.
Защото, ако Кормак ме научи на нещо, то е да имам предимство.
Не само, че го надхитрих, но му взех и хотела.
И сега аз контролирам това, от което толкова се нуждаете.
Но не се тревожете, мога да ви уверя, че пресата е в пълна безопасност.
Никога не съм обичал да работя с посредници.
И досега никога не бях убивал вестителя.
Тук има правила, глупаво момче.
Не знаеш с кого си имаш работа, но скоро ще разбереш.
Не, аз знам правилата.
Какво си мислиш, че ще кажа на Високата маса?
За тях дори не съществуваш, камо ли да говорят с теб.
Сега вече ще говорят.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII