The Expendables (2010) Свали субтитрите
стелещ се дим.
Ние сме духовете...
които бродят в нощта.
АДЕНСКИЯ ЗАЛИВ, СОМАЛИЯ
Твърде отдавна държим тези хора.
От три месеца! Това е твърде много.
Някой тук трябва да си плати. Сега!
Имахте достатъчно време, но на вас не ви пука за вашите хора.
Не ги искате! Не ни пука!
Тяхната кръв ще бъде пролята заради вас!
Не стреляйте!
Кои сте вие?
Ето ти парите, освободи заложниците.
- Колко са?
Три.
- Закъсняхте, искаме 5 млн.
Мамка му, каква влажност.
Последен шанс. Или ги взимаш, или ги забрави.
Свободно!
Седни, Гънър.
- Вие сте скапани кокошкари!
Искаме парите веднага!
Предупредителен изстрел!
- Не!
Уцелих го ниско.
Светлините!
Ще го убия, заклевам се!
На твое място бих си тръгнал.
Какво решаваш? Оставаш ли?
Е, поне опитахме.
- Ще ги избия! Не ми дреме!
На света има твърде много тъпаци. Откажи се.
Ти се разкарай!
- Млъквам, и без това си мъртвец.
Последен шанс. Пусни заложниците или ще ви пречукаме.
Донесете ми парите.
И на мен ми трябват.
Четиримата вляво.
- Започна се.
Вземи двамата вдясно, остави другите.
- Ще избия всички!
Ти вземи двамата, вече не си толкова бърз.
Само светлината е по-бърза.
Светлината? Колко оригинално!
Куршумите са по-бързи от ножа.
- Ще видим.
Донесете парите! Веднага!
- Искаш парите?
Вземи си ги.
- Убийте ги!
Наравно сме.
- Мечтай си.
Малко състрадание?
- Май не си улучил никого.
А аз не виждам никакви ножове.
Три милиона не са много в наши дни.
- Как е, момчета?
Какви ги върши?
- Беси пират.
Не говори глупости. Гънър, какво правиш?
Беся пират.
Тоя съвсем е превъртял.
- Това не е на добре.
Оправяй се.
- Благодаря. Добре, че имам приятели.
Гънър. Ние не работим така, пусни го.
Защо, той би ни обесил.
- Осъзнаваш ли, че това е откачено?
Проблемът си е негов.
- Както и твой, това е ненормално.
Не ми пипай парите.
Гънър, последен шанс. Пусни го или ще те разкараме.
Бесенето на пирати е хубава традиция.
- Това не е никаква традиция.
Ние не убиваме така.
- Защо, неучтиво ли е?
Пусни го, Гънър.
- Как си, Барни?
Ритна ме с металните върхове. Можеш ли да повярваш?
Заслужи си го.
- Ще трябва да ме шият.
Може би.
- Мразя да ме шият.
Всички мразим. Пусни го, Гънър.
Да го пусна?
- Пусни го.
Дали се е успокоил?
- Върви.
Гънър, спокоен ли си?
Да.
Задръж го.
Ти можеш да оцениш добрия нож.
СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
ДЖЕЙСЪН СТЕЙТЪМ
ДЖЕТ ЛИ
Н Е П О Б Е Д И М И Т Е
ДОЛФ ЛУНДГРЕН
ЕРИК РОБЪРТС
РАНДИ КУТУР
СТИВ ОСТИН
ДЕЙВИД ЗАЯС
ЖИЗЕЛ ИТИЕ
КАРИЗМА КАРПЕНТЪР ГАРИ ДАНИЕЛС
ТЕРИ КРЮС
МИКИ РУРК
Музика БРАЯН ТАЙЛЪР
Монтаж КЕН БЛЕКУЕЛ & ПОЛ ХАРБ
Костюми ЛИЗ УОЛФ
Декори ФРАНКО-ДЖАКОМО КАРБОНЕ
Оператор ДЖЕФРИ КИМБАЛ
Сценарий ДЕЙВИД КАЛАХАМ & СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
Режисьор СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
Идвам!
Някога ще си намериш мъж, на който ще му стига да те гледа как спиш.
Не знаех, че си се върнал.
- Здравей.
Току-що кацнахме. Изглеждаш страхотно.
Трябваше да ми се обадиш.
- Не обичам да говоря по телефона.
Не съм те чувала повече от месец.
- Ами? Колко бързо лети времето.
Извинявай, няма да се повтори. Затова пък ти нося изненада.
Любимото ти, с аромат на рози.
Нося ти и още нещо.
Взех ти го от Бирма.
Рубин.
Страхотен цвят, но на тази светлина не си личи.
В магазина изглеждаше много по-добре, блестеше.
Лейс, всичко наред ли е?
Да.
- Кой е този?
Приятел.
- Малко е късно, имаш ли си име?
Приятел. Току-що ти го каза.
Лий, стига. Не си тръгвай така. Извинявай.
Мислех, че нещата вървят добре.
- Имах чувството, че не ти пука.
Спри.
- Напротив.
Не и по начина, по който става между нормалните хора.
Познавам те от година и половина, а дори не знам какво работиш.
Какво значение има, важното е, че съм тук.
Дори когато си тук, пак си някъде другаде.
Не говориш с мен, винаги си затворен.
Дори не знам какво чувстваш. Носиш ми разни красиви подаръци,
а аз просто искам теб. Ти си добър човек и те обичам, но...
Лейс!
- Гласът му ме дразни.
Каза ли нещо?
- По-добре да не идва насам.
Не трябва...
- Пол, изчакай малко.
Лий, съжалявам. Кажи ми, че ме разбираш.
Трябва да ме разбереш.
- Разбирам.
Всичко хубаво.
Тоя не е стока, Лейс.
Братко, никога ли не спиш?
Това е моята приятелка...
Как ти беше името, мила?
- Шайен.
Шайен, Арапахо, Чероки...
Искаш ли нещо за пиене?
- Не, няма нужда.
Защо не се качиш горе, да ми направиш едно от твоите коктейлчета?
За теб всичко.
- Само така.
Пада си по мен.
- Като последните петдесет?
Че кой ти ги брои? Добре изглеждаш.
Виж се, като от стомана си.
- Е, давай да довършим птицата.
Крайно време е - за последните две букви ти трябваха две години.
Трябва да разкараме Гънър.
Превъртял е, ще трябва да се отървеш от него.
Ще заемеш ли мястото му?
- Чакай да ти кажа нещо.
Къде бяхме последния път? Бяхме затънали в кал и кръв.
В Нигерия.
- Беше ранен в ръката доста гадно.
Кървеше отвсякъде, аз също. Знаеш ли какво направих?
Обещах си, че не искам да умра сам, в калта, направен на решето.
Искам смъртта ми да си струва, да умра с жена.
Искам да умра до някого, на когото му пука за мен.
Не искам да умра за жена, а докато лежа до жена, това е.
Кристмас пристига.
- Оттук го надушвам.
Г-н Кристмас, как си, братко?
Добре съм, Туул.
- Как е госпожата?
Всичко е шест.
- Добре.
Ела да видиш. Какво ще кажеш?
Все още прилича на кокошка.
На кокошка ли?
Радвам се да те видя, братко. Липсваше ми.
Изглеждаш напрегнат, какво става?
Както обикновено.
- Всичко наред ли е?
Слушай, какво ще кажеш, да ти нарисувам нещо като... не знам,
„Паяжината на Шарлът“ на главата.
Нещо различно и вълнуващо, главата ти има перфектна форма.
Например паяжина на темето
и една бременна Шарлът излиза от ухото ти и наднича,
пази другите буболечки да не влязат навътре...
а дългите й крака се спускат по врата ти.
Секси, а?
- Много секси. Изглежда въодушевен.
Знаеш ли... тази вечер се чувствам късметлия.
Чувствам се много точен.
- Някой друг път.
Хайде де, пробвай се.
- Да те видим какво можеш, Кристмас.
Не го окуражавай.
- Няма начин да те бие.
Не е срамно да загубиш, Кристмас.
Имам три поръчки.
Двете са фасулска работа, третата е като пътуване през ада.
Имам нужда от малко време насаме.
- Отпусни се. Уреди срещата.
ОСТРОВ ВИЛЕНА
Генерале, хванахме изменниците!
Откраднахте от мен!
- Моля ви, ваше превъзходителство!
Нищо не съм откраднал.
Всичко, което расте от земята, е мое, а не ваше, разбирате ли го?
Кълна се в децата си!
Добре, но аз не мога да надникна в душата ти.
Как да съм сигурен, че не ме лъжеш?
Вече можем да погледнем в него.
Аз виждам лъжи.
Той не е откраднал от теб, а от нас двамата.
Искаш ли маймуните да те уважават? Пречукай тези двамата.
Просто е. Ако парите са добри, не ни пука къде е работата.
Хайде да не се ебаваме и да видим на кого му се работи.
Ти сигурно не се казваш Барни Рос. Моето име не ти е необходимо.
Важното е, че предлагам добра работа и истински пари.
И тъй като се намираме на това прекрасно място...
Наричай ме просто г-н Чърч.
Добре, Чърч, какво мога да направя за теб?
След малко. Чакаме още някого.
Кого?
Познаваш ли го?
- Да, някога работехме заедно.
Защо си извикал най-лошия ми приятел?
- Оказа се, че вие сте най-добрите.
Има ли някакъв проблем?
- Трябваше да го гръмна, когато можех.
Големият Барни Рос!
- По-големият Тренч Маус!
За работа ли се молиш тук?
- Възможно е.
Боледувал ли си? Загубил си няколко килограма.
Е, виждам, че ти си ми ги намерил.
Вие да не сте си били интимни?
Да караме по същество и да видим на кого му се работи.
Чували ли сте за остров Вилена?
- Не.
Да, малък остров в Залива.
- Точно така.
Трябва да четеш повече.
- Благодаря.
На острова има ресурси, от които ние се интересуваме.
Но генерал Гарза е завзел властта.
Точно така. Моите хора имат проблем с този фанатик Гарза.
Искате да разкараме Гарза...
- Искам го мъртъв.
За това ще ви трябва армия. Само глупак би се навил.
Колко плащате?
- Както казах...
Аз съм зает, дайте му работата.
Той обича да си играе в джунглата. Нали?
Да вечерям заедно?
- Добре, кога?
След хиляда години.
- Пак ще е твърде скоро.
Какъв му е проблемът на тоя?
- Иска да бъде президент.
Първо трябва да разузная острова.
- Мой човек ще ви посрещне там.
Прав му път. Ако всички отказват работата, нашата цена е пет милиона.
Половината предварително, другата половина в офшорна сметка.
Това проблем ли е?
- Не.
Но имам проблем с това, да се опитват да ме прецакат.
Ако вземете парите и не свършите работата,
аз и моите хора
ще открием теб и твоите хора
и ще ви нарежем на малки парченца кучешка храна.
Това проблем ли е за теб?
Да говорим по работа.
Звучи ми много кофти.
- Да, но плащат добре.
А какво стана с кодекса ти?
- За какво говориш?
„Жертвата трябва да го заслужава.“
Интересът беше слаб и го отмених.
Ти си мрачен и студенокръвен.
- Значи си забелязал.
Между другото, не ти вярвам.
- Ще повярваш.
Дай си малко време, момче.
Вилена.
Следващата задача?
Работа ли имаме там?
Стига. Знаеш, че не трябва да идваш тук.
Не ме сменяй.
Аз съм точен. Все още ме бива.
Все още се друсаш, вече не мога да разчитам на теб.
Не можеш ли?
Не можеш да разчиташ на мен?
- Не мога.
Не можеш да разчиташ на мен?
Пази се.
- Заплашваш ли ме, Гънър?
Не, аз съм готин тип.
Според информацията на Чърч, на острова има около 6000 души.
Колко са войниците?
- Около двеста.
Достатъчно за контрол на такъв остров.
Знаеш го.
- Значи имат малка армия.
А какво имаме ние? Четирима мъже и половина.
Това смърди отвратително.
Така ли? Пилешкото с бамя е гадно,
обаче плъховете и маймуните са вкусни?
Много смешно. Искам повече пари.
- Защо?
Трябват ми пари за сина ми, за да учи в по-добро училище.
Откога Ин Ян има семейство?
- Не сте питали, не съм ви казвал.
Както и да е. Заплащането остава същото, точка.
Целта ни на острова е генерал Гарза.
Какъв му е проблемът?
- Какво значение има неговият проблем?
Ние тук имаме свои проблеми. Ако не ги оправим, ще ни оправят нас.
Тол Роуд, кога говори за последно с психоаналитика си?
Тази сутрин.
- И за какво говорихте?
Тревожно личностно разстройство.
- Мислиш прекалено много.
Ти си страхотен човек, Тол Роуд, малко луд, без съмнение,
и си имаш необикновени проблеми.
- Говориш за ухото ми.
Стига, не започвай пак с ухото.
- Всички знаем за ухото ти.
Не ни разправяй за ухото си.
- Знаете, че бях борец в колежа.
Една от често срещаните травми в този спорт е на ухото.
И ако не се лекува навреме, ухото остава деформирано, като карфиол.
Съквартирантът ми често ми се подиграваше за ухото.
По купони, обществени прояви, навсякъде.
Не ми пречеше много - все казваше, че то е символ на смелостта ми.
Така се притеснявах по-малко.
- Естествено.
Но това не продължи дълго. Една сутрин го чух
как ми се подиграва по телефона, че ушите ми били като на хобит.
Много ли ти е смешно?
- Извинявай, продължавай.
Осъзнах, че ми се подиграва, само защото съм малко различен.
И реших да му дам урок по възпитание и добро отношение
към по-различните хора. Разбих му главата!
Няколко пъти!
Накрая неговото ухо също стана като карфиол.
И какво искаш да кажеш?
- Не е лесно да си различен.
Ти какво мислиш, че искам да кажа, мамка му?
Хубаво. Аз и Кристмас отиваме на острова, за да разузнаем.
Колко ще ни платят? Искам повече пари за семейството си.
Какво семейство?
Моето семейство.
Не искам да знам.
Това момиче не беше твой тип. Тя губи.
Трябваше да му разбия ченето.
- Можеше той да разбие твоето.
Кристмас, разбирам те, но погледни от друга страна.
Отиваш при нея, забавлявате се час-два, всичко е прекрасно,
но след това, като се замислиш, какво ще правиш цял ден?
Направила ти е услуга. Така ще имаш повече време да се самосъжаляваш.
Ти си гадно копеле.
Добро утро.
Говорите ли английски?
Голям самолет, а?
- С него превозваме ранени животни.
Какво правите тук?
- Орнитолози сме.
Снимаме екзотични птици.
Нервен ли си?
- Нервен?
Не, защо?
- Изглеждаш ми нервен.
Не съм нервен. Изглеждам ли нервен?
Кожата ти е малко суха.
- Това е от надморската височина.
Не е от височината, а защото все летиш със свален прозорец.
Дехидратирана е.
- Точно така.
Но не се притеснявай, могат да ти присадят нова кожа.
Ще станеш още по-красив.
- Завиждаш ли ми?
Да, малко. Младостта е на твоя страна.
Но като цяло се харесвам. Ти харесваш ли се?
Приключи ли?
- Да. Радвам се, че те познавам.
Постоянно се закачаме, за да не заспим по време на полета.
Само аз стоя буден, той винаги спи.
Какъв е адресът?
- Запомнил съм го.
Няма ли да ми го кажеш?
- „Глория Кантина.“
На испански се казва „Кантина Глория“.
Абе, испански. Да не се мислиш за Зоро?
Военни.
- По дяволите.
Насам.
Снимаш ли?
- Не, аз съм турист.
Вие двамата, преместете камиона!
Снимай костюмаря.
- Снимах го.
Гледай ги тия палячовци, все едно са избирани в джунглата.
Какво не е наред в картинката?
Всичко.
- Да тръгваме.
Мислиш, че познаваш някого, а се оказва, че не е така.
„Мъжът, който може да разбира жените,
е мъжът, който не ги разбира.“
- Изобщо не ме слушаш.
Говоря за ситуация, в която жената взима решенията.
И тогава губиш контрола, оставяш го в нейни ръце.
Точно в този момент тя ще ти изтръгне сърцето.
Ще се изчука с пощальона, ще забременее от друг.
Казвам ти, точно това се случва,
и се повтаря във всяка една моя връзка.
Честно, тя не беше твой тип. Радвай се на свободата.
Ще видиш, като ти се случи.
- Случвало ми се е.
Ще желаете ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Контактът ни закъснява.
- Хайде, да тръгваме.
Спокойно.
Има огромни крака.
- И дрехите и шапката ме дразнят.
Ами, свали я.
Някога бил ли си отхвърлен?
Ще ти бъде ли мъчно, ако умра?
Да знаеш, че наистина злоупотребяваш с приятелството ни.
Тя ли е свръзката?
- Възможно е.
Изглежда приятно момиче.
- Не се разсейвай.
Ти ли си свръзката?
- Аз съм Сандра.
Как се казвате?
- Буда и Пеща.
Елате с мен, моля.
Будапеща? Много хитро.
Ти ли си ги рисувала?
Да. Вземи си някоя.
Подарък.
- Не приемам безплатни подаръци.
Колко ти дължа?
- Ако ми платиш, няма да е подарък.
Тук винаги ли е така?
- Някога беше прекрасно място.
Един ден дойдоха хора с пари и генерал Гарза се продаде.
Тези, които се бунтуваха, бяха убити.
- Кой е дошъл с много пари?
Някакви американци, само това знам. Един ден всичко това ще се промени.
Наистина ли го вярваш?
- Да.
Имаш ли семейство, Сандра?
- Майка ми почина когато бях малка.
Баща ми също е мъртъв.
А ти?
- Аз ли?
Той има пикап и хидроплан.
Колко можем да се приближим до двореца?
- До двореца? Защо?
Искам да видя как е гледката.
Там няма нищо за гледане.
- Нека все пак да отидем.
Къде са ми посевите?
Къде са ти работниците?
Знаеш ли колко време й трябва на коката да израсте?
Не знаеш, естествено. Закъсняваме с осем седмици.
Размърдай селяндурите и ми доставете продукта.
Като ми говориш така пред хората ми, само вредиш.
Аз съм твоето спасение, аз координирам този безпорядък.
Аз съм този, който те прави богат, а да си богат е много хубаво.
Това ти позволява да бъдеш подлогата, за която си създаден.
Някои неща... просто не си струват парите.
Напротив.
Сандра, искам да те попитам нещо, от женска гледна точка...
Общувам си. Питам от любопитство,
ако някой, когото харесваш, се отнесе неуважително към теб...
Неуважително?
- Не знам как е думата на испански.
Стига, порасни вече, за бога! Тя не беше твой тип.
Продължавай да го повтаряш и ще те гръмна в тъпата глава!
Духовният наставник на Дракула. Нищо чудно, че живееш сам.
Сандра, близо ли сме вече?
- Ето там е.
Отбий, ако обичаш.
- Да, така е най-добре.
Къде отива?
- Радвам се, че попита.
Да кажем, че обичаме да гледаме на света под различен ъгъл.
Ти... сърцето ти е черно.
Тя не беше твой тип.
По-добре да тръгваме. Много е емоционален.
Какво търсиш?
Сандра, откъде да знам, че не ни работиш?
Какво искаш да кажеш?
Не изглеждаш като хората, с които работим. Как се забърка?
Един американец помоли приятеля ми да ви разведе, а той помоли мен.
И не се страхуваш?
- Страхувам се.
Но той каза, че може да помогнете на Вилена.
Съмнявам се.
- Защо?
Ще трябва да унищожите всичко и да започнете отначало.
Дори аз не мисля, че си струва. На твое място аз бих се махнал.
Вие трябва да се махнете.
Мълчи и остави аз да говоря.
Стойте!
Този какво прави тук? Беше ти казано да не идваш тук!
Защо? Вилена не е ваша собственост.
Беше предупредена. Дори дъщерята на генерала може да бъде застреляна.
Аз не съм ваша собственост.
Водете я при баща й! Кой си ти?
Бягай!
Върни я!
Луд ли си? Можеше да ме убиеш!
- Пак заповядай.
Какво?
Настъпи газта. Добре, идваме.
Цяло чудо ще бъде, ако се измъкнем оттук.
Тя идва с нас, нали?
- Естествено.
Как ще си тръгнем? Не мога.
- Имаме самолет.
Ще те открият до един час.
- Въпреки това оставам.
Защо, тук няма нищо.
- Няма нищо за вас.
Ако останеш тук, си мъртва. Идва с нас.
Ще се погрижа за тези вътре.
- Дай ми 60 секунди.
Качвай се.
Качвай се! Трябва да тръгваме.
- Не, не мога. Моето място е тук.
Нямаме време.
- Ти тръгвай. Моля те.
По дяволите.
Изглеждаш ми нервен.
Хайде!
Тичай, копеле!
Къде е момичето?
- Не искаше да тръгне.
Не мога да си представя защо някой би останал.
По дяволите!
Нагоре и нагоре!
Проклятие!
Връщаме ли се? До смърт!
- До смърт. Приготви се.
Какво правят?
Добра работа.
- Ама и ти го каза!
Как така двама професионалисти са минали през проверката,
убиха 41 войника и се измъкнаха? Някой им е помогнал, ето как.
Всичко е под контрол, освен една подробност.
Една дъщеря, която иска баща си мъртъв. Лош Шекспир!
Паразитите на ЦРУ са я пипнали.
Това че ти е дъщеря е трагично.
Но дъщеря или не, тя си отива. Това е цената на бизнеса.
Човек не убива семейството си.
- Да, бе, ела у нас за празниците.
Готина птица.
Не ми е приятно да говоря по работа с гигант с пушка.
Грозникът не искаше да я даде.
- Не и ако искате да знаете къде са.
Какво знаеш?
- Бях един от тях.
Защо ги предаваш?
- Имахме различия.
Да се разберем за 50.
- Не съм математик,
но искам 100 бона, предварително.
Май се мисли за много лош.
- Направо съм жив ужас!
Тоя не струва пет пари.
- Животът ти не струва пет пари!
От шест часа стоя в някаква миша дупка.
Ако не искаш да ти издухам мустака, трай си и се дръж почтително.
Искаш ли да те разкрася?
- Давай.
Остави го, Пейн, имаме нужда от него.
- Ще го убия.
Свали пистолета.
Според мен този Чърч е параван на ЦРУ.
Значи работим за Управлението?
- Чърч ни нае да убием генерала,
но целта всъщност е този Джеймс Мънро.
Работел е за ЦРУ, но е станал алчен и с Гарза прибират всичко за себе си.
Това са много пари, но Чърч и Управлението
не могат да пратят спец. частите да пречукат човек от техните.
Вестниците биха гръмнали, затова наеха нас да ги убием.
И така си връщат далаверата.
- А нас ни очистват.
На никого няма да липсваме.
- Цената още ли е пет милиона?
Няма да оживеем да ги харчим. Ще кажа на Чърч, че отказваме.
Какво ще кажете?
- Звучи логично.
Съгласен съм.
Пазиш ли още каската?
Къде е той?
Кой е тоя?
- Някакъв тъпак.
Не го мисли.
- С теб сме.
Ако дойде насам, ще го смачкаме.
Какво искаш?
- Живота ти.
Мислех да ти го отнема.
- Нима?
Но мразя тесни пространства и затворът ме притеснява.
Не трябваше да я удряш в лицето. Очаквах да го заваря както си е било.
Задръж кучката, аз приключих с нея.
Не съм се отказал да ти сплескам топките, приятел.
Вече знаеш какво работя.
Не съм перфектен, но трябваше да ме изчакаш.
Струвам си.
Къде е тя?
Значи твоята дъщеря също рисува?
Ето така се започва! Да тръгваме, тук няма нищо.
Или свършва така!
Какво има, Барни, ти никога ли не спиш?
Какво стана с твоята приятелка?
- Поредната си хвана пътя.
Рисувах китарата за нея. И, знаеш ли, мисля да я довърша.
А след това ще я строша.
- Искаш ли да те оставя сам?
Не. Какво има?
На острова имаше едно момиче.
- Да, обикновено има.
Тя ни разведе наоколо, беше дъщеря на целта ни.
И когато имаше възможност да се махне, не искаше да го направи.
Имала е кураж.
Защо не мога да си го избия от главата?
Защото се е застъпила за нещо, а ние не се застъпваме за нищо.
Някога го правехме, но... вече всичко е изсъхнало, както ще изсъхне и това.
Боята ни изсъхва.
Какво изсъхва?
Вярата ни, вярата в душата ни. Човещината ни, братко.
Помниш ли онзи път в Босна?
Оправихме онези сръбски копелета.
Нашите момчета лежаха наоколо ранени и нарязани,
всичко беше в кръв, мислех, че няма да оцелея.
Знам, че и ти си мислел, че няма да се отървеш.
Чувствах се... сякаш съм мъртъв.
А в главата ми всичко беше много, много черно. В нищо не вярвах.
Всичко беше напълно черно.
Помня, че носех една бутилка някаква местна гадост... сливовица.
Май така се наричаше.
И вече не изпитвах болка.
По едно време вървях...
Вървях по един дървен мост и в един момент видях...
Видях една жена, която стоеше там. Пристъпих напред и тя ме видя.
Просто стоеше и ме гледаше право в очите. И аз я гледах в очите.
Знаех какво ще направи. Гледаше ме и аз знаех, че ще скочи.
И знаеш ли какво направих аз? Обърнах се и си продължих.
Докато не чух звука от падането й.
И вече я нямаше.
След като отнех толкова животи, тя беше единствената...
която можех да спася, но аз не го направих.
По-късно осъзнах,
че ако бях спасил онази жена,
може би щях да успея да спася последната частица от душата си.
Сандра, накратко от Александра - означава „Пазител на човечеството“,
и бинго, ето те и теб.
Каква синергия. Но ти не ме разбираш.
Неграмотността в страната ви е почти 98%, нормално е.
Но ще разбереш друго.
Веднъж един мъдър човек ми каза, че истинският мъж никога не удря жена.
Може да я бутне леко, ако се налага, но никога не я удря.
Но този мъж тук няма моите морални задръжки.
Въпросът ми, Сандра, е, какво правеха американците тук?
Глупачка! Защо не избяга?
Ти уби всички! Защо не уби и мен?
Уби всички, защо не уби и мен?
Убиец!
Не се съпротивлявай.
Отпусни се.
Още веднъж - какво ти казаха американците?
За кого са дошли?
Продължавай.
Искаше отговори.
- Не по този начин!
Както кажеш.
Връщам се във Вилена.
- Защо, има ли нещо ново?
Какъв е планът?
- Няма план.
Трябва да го планираме.
- Аз отивам, вие оставате.
Какво?
- Казах, че аз отивам, а вие не.
Полудял ли си?
- Въпросът е личен.
Нищо не дължиш на онази жена.
- Не съм казал, че й дължа.
Ако искаш да се самоубиеш, твоя работа.
Не искам да се самоубивам. Трябва да го направя. Пазете се.
Какво?
- Не ни стоварвай чувството си за вина.
Това е мой избор, няма вина. Никаква вина. Пазете се.
Майната му, негов избор. Да бе...
Казах, че отивам сам.
- Аз също идвам.
Стига, Ян, слез от колата.
- Карай.
Не губи самообладание.
Не говори с мен, нищожество.
Защо го правиш?
- Приятелите умират заедно.
Това ми е късметлийският пръстен, върни ми го.
Ян, ще те нараня, върни ми го.
- Скоростта е по-важна от късмета.
Трудно е.
- Кое?
Животът ми. Искам повече пари.
- И защо?
Работя повече от останалите.
- Не е вярно.
Напротив. Те са по-големи, за мен всичко е по-трудно.
Когато ме ранят, дупката е по-голяма, защото съм по-дребен.
Когато пътувам, вървя повече.
- Защото си по-дребен, нали?
Да.
Животът ми е по-труден, отколкото мислиш.
Искам повече пари.
- Знам, вече ми каза.
За семейството ти, нали?
- Нямам семейство.
Знам.
Но някой ден може да имам.
Мини отзад! Ти си по-дребен!
- Защо?
Ако го направиш пак, ще те убия!
Гънър!
Хайде, Гънър.
Добър е.
Какви ги вършиш? Мъртъв си, наркоман!
Хлебарка!
Скачай!
По дяволите!
Ян! Излез, не се крий!
Всичко свърши! Хайде да поговорим, прощавам ти.
Почти ме заболя. Назад!
Кой номер носиш, 33-и? Хайде, размърдай веселите крачета.
Да те видим какво можеш!
Размерът има значение!
Гънър!
- Това е карма!
Мамка му!
Простреля ме!
Защото щеше да го убиеш.
- Исках само да го изплаша.
Не ми ги пробутвай тия, никога не си го харесвал.
Вярно е.
Умирам ли?
- Улучих те малко над сърцето.
Гънър, кой те изпрати? Кой те нае?
На кого му пука?
- На мен ми пука!
Поне веднъж в скапания си живот помогни на някого.
Кажи ми кой те нае, нека оправим нещата.
Погребете ме подобаващо.
Искам викингско погребение.
Да те сложат в лодка и да я запалят?
Точно така!
- Ти не си викинг.
И какво от това?
- Щом това искаш, имаш го.
Кой те изпрати? Момичето живо ли е?
Наведи се.
Не е лесно човек да ти бъде приятел.
- Не е лъжа.
Бихме умрели за теб, но не ни карай да го правим два пъти.
Знам разположението на острова. Ще ви информирам в движение.
Какво се е случило с теб?
- Тъжно е, не ми се говори за това.
Да отлитаме.
Врагът се ужасява от изстрелите.
Особено от пушките.
Това сладурче изстрелва 250 в минута, кой не би се изплашил?
Знаеш ли, на теб ти вярвам.
Искам да те запозная с приятелката си. Омая Кабум.
Когато Омая изстреля куршум,
във върха му се активира заряд.
И всичко по пътя му става на пръжки и кетчуп.
А ако това не помогне...
Сестра й довършва работата.
Значи Гънър се е опитал да ви убие, ти го прострелваш
и умирайки, той ти разказва разположението?
Нещо такова, да. Обещах му викингско погребение.
Дето му пръскаш праха в океана.
И отравяш хиляда кита.
- Минимум.
Дължим на големия изпращане.
Щях да го победя!
- Знам.
По-скоро един милион кита.
Часът е 3:36 мин. Имаме 20 минути да ги сринем.
Някой идва.
Аз ще се заема, вие тръгвайте.
Има ли причина войниците ни да са гримирани като смешници?
Боядисали са се като воини.
Воини, верни на мен.
Мислех, че хората на Вилена са наели американците да ме убият.
Но после реших, че планът е твой. Защото не можеш да ме контролираш.
Затова измъчваш Сандра, това ти помага.
Искаш да я убиеш, за да страдам аз.
Един мъж не може да убие дете.
Но ти можеш.
- Започваш да откачаш.
Ти не ме контролираш!
Доведи Сандра.
Доведи я веднага или аз ще убия теб.
Доведете я!
Сигурен ли си, че няма да ни познае?
Очите й са завързани, пък и без това ще умре.
Сандра, аз съм. Сандра.
Успокой се, аз съм.
Аз съм, аз съм.
Няма да те нараня.
- Как така си тук?
Просто съм тук.
Можеш ли да вървиш?
- Да.
Добре, да тръгваме.
Стани.
- Да видим какво ни носиш.
Чудесно.
- Проклятие!
Ще ти ги взема, тъй като на теб няма да ти трябват.
Сега ще ти задам няколко въпроса.
А ти ще ми отговориш.
Ако не ми отговориш, ще умреш.
Защо си тук?
- Снимам птици.
Спрете! Това е моя война, не негова.
- Изведете я оттук.
Изолирайте сградата.
Мислиш се за много твърд, а?
- Какво?
Времето изтече, къде е Барни?
- Какво решаваме?
Ако не се върне до 10 мин., тръгваме.
- Той определи времето.
Десет минути! Хайде.
Здрасти, ти кой си?
- Забавляваш ли се?
Да, не е лошо.
- Аз се радвам, че се върна.
Така ли?
Изправи го.
Дръж го изправен.
Ако не беше бронираната жилетка, вътрешностите ти щяха да са на пихтия.
Колко жалко.
- Ти си голям късметлия.
Аз не се чувствам късметлия.
- Не, късметлия си.
Той ми каза да те държа в съзнание.
- Така ли?
Добре, добре.
Последен шанс. Отговори ми каквото питам и ще те оставя на мира.
Ако пак ме будалкаш, ще умреш адски бавно.
Разбра ли ме?
- Да.
Кой те изпраща?
- Не мога да дишам.
Отпусни малко. Кой те изпраща?
Фризьорът ти.
Добър си.
Трябва да тръгваме!
Хайде.
Мамка му!
Спомнете си това на коледа!
Това чудо трещи здравата!
- Какво е станало с теб?
Как боли!
- Преглътни го!
Хайде! Вземи ми пушката, да тръгваме!
Какво е това?
Ти си виновен за всичко лошо, което се случи.
Вземи си парите.
Ти носиш само смърт. Вземи ги и си върви.
Никъде няма да ходя.
- Нямаш повече работа тук.
Няма да успееш без мен.
- Аз съм водачът!
Ти си марионетка!
Не.
Трябваше и аз да бъда като теб.
Сега!
Назад!
Писна ми от тия простотии!
Хвърлете оръжието!
Няма друг изход!
Късметлийският ти пръстен е скапан.
- Знам.
Да се върнем обратно.
- Назад всичко е минирано.
Американските узурпатори искат да унищожат страната ни.
Хеликоптерът е готов след 5 мин.
- Още не сме готови.
Простете ми! Съжалявам, че имам човешки слабости!
За това, че бях егоист.
Какво казва?
- Че сме мъртви, но с акцент.
Не сме мъртви.
- Взриви сградата.
Ще унищожим американската поквара!
Огън!
Взриви сградата!
- Тя още е вътре!
Парите!
Взриви я!
Взриви я!
Излезе! Взриви проклетата сграда!
Свърших патроните!
Хайде, да тръгваме!
Отрежи пътя на Мънро!
Хайде!
Дай на мен. Какво да го правя?
- Хвърли го колкото можеш по-високо.
Взриви погреба!
- Разбрано.
Мънро!
Хвърли пистолетите или ще я застрелям в главата.
Не ме пробвай.
Млъкни или ще те убия.
Паразитите от Управлението те наеха, нали?
Аз щях да ти платя два пъти повече да отидеш за риба.
Сигурно ме мислиш за много глупав, че да им се предам.
Защо да го правя? Аз създадох всичко това, аз го реализирах.
И защо искат да ме разкарат? Защото виждам нещата в перспектива.
За разлика от хора като баща й, теб и онези от Управлението,
вие гледате живота през дупка, емоциите замъгляват преценката ви.
Емоциите са рак за интелекта!
Не се приближавай!
Какво ще кажеш за мен и теб? Ние сме еднакви, двама наемници.
И двамата сме мъртви души. Защо тръгна след мен?
Не съм дошъл за теб, глупако. Дойдох за нея!
Добре ли си?
- Да.
Сега вече сме наравно.
Предполагам.
- Не си толкова бърз, колкото мислиш.
Май започвам да ти вярвам.
Втората сметка е моята. Ще ти помогне да си стъпиш на краката.
Не мога да ги взема. Ти направи толкова много.
Ти също. Подарък за подарък, вземи.
Ще се върнеш ли?
- Обещавам винаги да бъда наблизо.
Пази се.
Какво?
- Честно ли?
Тя изобщо не беше твой тип.
Хайде, покажи ни какво можеш.
Само така!
Загуби! Ти загуби!
Добре дошъл сред живите. Как се чувстваш?
Добре... Имайки предвид, че за малко щеше да ме убиеш.
Прощавам ти.
- Добре.
Щях да те победя.
- Никога!
Гънър! Това, което не те убива, те прави по-силен. Терапия.
Какво каза?
- Да опиташ терапия.
Прав е.
Знаеш ли какво? Ще ти направя услуга, Туул.
Познавах някога човек, на име Туул...
- Обичам поезия.
За мен той беше хладнокръвен.
С ножовете нямаше равен...
Ала с жените беше страшно дървен.
Това заболя.
- Той мислеше, че ще ме победи.
Мечтаеше... да ме срази.
Горкият хладнокръвен Туул...
Нямаше акъл за пет пари.
Н Е П О Б Е Д И М И Т Е
Превод и субтитри ПЕТЪР Х., 2012