Good Omens - 02x06 (2023) Свали субтитрите
В чекмеджето на бюрото ми са.
Отговори на един прост въпрос.
- Добре.
Насам, Джим.
- Какво става?
Защо всичко е толкова ненормално?
Започна се със спирането на тока, нали?
Три въпроса. Не са прости. Но на последния - не.
Започна се много отдавна. Но пък и да.
Защо танцувахме?
Мислех, че така ще осъзнаеш, че Маги те обича,
и че ти ще се влюбиш в нея.
В книгите на Джейн Остин е просто.
- Джейн Остин?
Обрала е "Диаманти Клеркънуел" през 1810-а.
Ще ни пуснеш да влезем, дори да не ти харесва.
Не ми харесва. Не сте добре дошли тук.
Раят. Внимание, вратите се отварят.
Така. Къде са архивите?
- Архиви?
Ти си писар от клас 37. Къде са ти архивите?
В кабинета ми, но...
- Води.
Но... Не, не мога! Ти си демон! Не мога просто да...
Знаеш ли в какъв проблем ще се вкарам?
Спокойно. Забравяш за пчелите.
Моля?
- Ангелите са като пчели.
Яростно защитават кошера си от влизане.
Но ако си вътре...
Изобщо възможно ли е неоторизиран демон
да се разхожда из Рая без придружител?
Пчели.
- Но ти не приличаш на пчела.
Приличаш на стършел или на змия...
Пчели. Добре. Кабинетът ти. Води.
Скрий се.
- Вие сте абсурдни.
Ние сме легионът на прокълнатите. Непобедими сме.
И така да е, вие сте отвън, а ние сме вътре.
Не можете да ме уплашите.
Имам братя. С тъпи физиономии не можете да ме уплашите.
Зарежи ги, Маги.
- Не. Не ме е страх от тях.
Цял живот съм се страхувала от разни неща.
Вече няма да се страхувам.
- Маги, моля те.
Да, Маги, моля те.
Не се излагай пред жената, в която си така жалко влюбена.
Тя не се излага. По-смела е от всички, които познавам.
Страхливки.
Правите се на смели, защото вие сте вътре, а ние сме отвън.
Оставете ни. Оставете книжарницата. Оставете господин Фел на мира!
Маги, ти си нищо. Виж се. Никой не ходи в магазина ти.
Не можеш да си платиш наема. Скучна си.
Никой не те обича и никой не може да те обича.
Ти си никоя и ще умреш като никоя.
Боже, колко сте жалки.
Защо не дойдете да ми го кажете в лицето?
Отивай, бързо!
Маги, какво стана?
Възможно е да съм ги поканила да влязат.
Елате тук, моля ви. За ваше добро е.
Подготвен съм за отбрана, ако е необходима.
Не се приближавайте.
Ехо?
Има ли някой там?
Трябва да ви кажа, че може всички да се махнете сега
и никой няма да пострада.
Който тръгне да се маха, ще пострада.
Глава 6: Всеки ден
ДОБРИ ПОЛИЧБИ
Хубав кабинет.
- Малко ми е самотно.
Затова се зарадвах, като ми казаха за работата на Земята.
Не се ли виждаш с никого тук?
Веднъж на няколко века някой идва да иска нещо от мен.
Не си наистина арестуван, нали?
- Не съм.
Помагам ти, нали?
- Да.
Ще си имам проблеми.
- Мислиш ли?
Тогава нека си заслужава. Какво имаш за Гавраил?
Поверително е. Не мога да ти го покажа.
Не мога да го отворя. Нямам нужното ниво на достъп.
Достъп имат тези с ранг от господар или трон нагоре.
Как го направи?
- Невинаги съм бил демон.
Не сменят паролите.
Хайде, идиоти! Хванете ги!
Няма вечно да влизат в кръга. Дори демоните не са толкова тъпи.
Какъв е планът ти?
- Това беше. Нямам друг.
Насам. Бързо.
Защо гърмят така?
- Малко е сложно.
Кръгът е портал, но ако стъпиш вътре без подготовка,
ще те обезтелеси напълно.
- Думите ти звучат ли ти смислено?
Спрете на място!
И така се приключва.
Всичко приключва.
С времето и света е свършено. Започва вечността.
Завинаги. Амин.
Амин.
- Амин.
Не.
Не?
- Да. Не.
"Не" за победата на Рая на Земята?
Съжалявам, този път не я виждам. Пас.
Може ли да попитам защо не я виждаш?
Разбира се.
Защо?
- Казах, че може да попиташ.
Но аз съм единственият първокласен архангел тук и в цялата вселена,
затова няма да ти отговарям. Но питай колкото искаш.
Както и да е, за "Армагедон 2" - не.
Другото в дневния ред?
График за почистване.
- Добре.
Казвайте.
- Май попаднахме на златна мина.
Бутайте!
Получава се!
- Ами да!
Тук има още пожарогасители.
Защо има толкова пожарогасители?
- Веднъж тук имаше пожар.
А книгите...
Както и да е...
- Прекрасно.
Имаш ли пяна?
Значи Гавраил напълно е отхвърлил втори Армагедон?
Не е типично за него. Имаш ли представа защо?
Още не. Имаше нещо като процес.
Беше истински процес. Не продължи дълго.
Здравей, Кроули. Не очаквах да те видя отново.
Познаваме ли се?
- Когато беше ангел.
работихме заедно по мъглявината Конска глава.
Срещам се с много хора.
Мюриил, точно от теб не очаквах да сътрудничиш на врага.
Може да ви се струва зле,
но аз го арестувах.
- Не е вярно.
Не ме оставяй да те прекъсвам. Покажи му процеса.
Шакс, напусни книжарницата ми с бойците си,
при това бързо,
иначе ще бъда принуден да взема крайни мерки.
Азирафел, ти да не си ангелчето за емоционална подкрепа на Кроули?
Мекушавият. Този, който се е слял с местните.
Трябва ли ти още човешка храна, Азирафел?
Да ти изпратим ли суши?
Дай ни Гавраил. Дай ни го сега.
Някои наричат мен така.
И кажи на този олигофрен да спре да ме прекъсва.
Джим, отиди в стаята си.
- Добре. Някой иска ли какао?
Не.
- Отивай.
Върховен архангел Гавраил,
ти отказа да изпълниш своите небесни задължения,
затова те отстраняваме от служба.
Ясно. Прогонвате ме в Ада. Приемам съдбата си.
Понякога ангелът трябва да каже: "Хора, стига толкова".
Но...
- Без речи, Гавраил.
Не отиваш в Ада.
Ако един принц на Рая бъде хвърлен в мрака, това е хубава история.
Ако се случи втори път, ще прилича на институционален проблем.
А такъв няма.
- А такъв, разбира се, няма.
Ще се зарадваш, че ще си останеш ангел.
Но споменът за времето, през което беше Гавраил, ще бъде изтрит.
Ще бъдеш понижен до младши ангел архивар.
38-и клас.
- Това е хубаво. Аз съм 37-и.
Не знаех, че има по-нисък клас.
- Ясно. Прекрасно.
Но дрехите ми са шити по поръчка. Може ли да ги задържа?
Ще получиш подходящо облекло, Гавраил.
Тези дрехи ли?
- Те не са подходящи.
Ясно. Трябва да си сваля дрехите и да разчистя бюрото си.
Имаш бюро?
- Да.
Само ми трябва...
Сега ще се върна.
Да ги замеряме ли с книги?
- По-добре недейте.
Не може ли поне да хвърляме енциклопедии?
И без това всичко е онлайн.
- Щом трябва.
Какво? Какво...
Внимание. Вратите се отварят.
Той я е изпуснал.
- Внимание. Вратите се затварят.
Тръгваме надолу.
Защо се бави толкова?
- Съблича се и си разчиства бюрото.
Уриил, той няма бюро.
Не му вярвам. Да започнем изтриването на паметта.
Без него тук?
Добра идея.
- Да.
Не мога... Не мога да намеря паметта му никъде.
Не мога да го намеря в сградата. Заминал е от Рая.
Да бия ли тревога?
- Без глупости.
Ще трябва само да го намерите. Това е.
Стига глупости, страхливци. Тръгвайте по стълбите.
Пожарогасителите са празни, а енциклопедиите свършиха.
Не можем да ги спрем. Какво ще правим?
Време е за отчаяни мерки.
Не съм го правил от Великата война насам.
Това трябва да се прави само когато сме във война.
Какво направи?
- Мисля...
Възможно е да съм поставил началото на война.
Какво се случи?
Приятелят ти май обяви война на Ада. Това може да бъде огромен проблем.
Добре де! Да се връщаме там! Ти също!
Забавен е старият свят, а?
Ехо? Има ли някой тук?
- Ти се върна.
Какво си им направил?
- Направих онова с ореола.
Какво?
- Направих онова с ореола.
Взривил си ореола си?
В Ада няма да се зарадват.
Във война сме! Най-после!
- Никой не е във война.
Идиоти, изпратихте идиотка начело на група идиоти срещу книжарница.
Тези идиоти си искат архангела, за да могат да го уволнят.
Добра работа, Шакс. Прекрасно.
Напомни ми да те предложа за повишение.
Сарказъм, нали?
- Да.
Боя се, че е сарказъм.
Ако ще има война...
- Не, не, не, няма война.
Азирафел, къде е картонената кутия?
- Каква кутия?
Тази, с която Гавраил дойде.
Значи Гавраил е тук?
Понякога мен ме наричат така.
- Да, направихме скриващо чудо.
Явно ако го направим заедно, работи твърде добре.
Внимателно. Може да е капан.
- Това е картонена кутия. Не хапе.
Аз съм в мухата!
Знаех си, че правиш това.
Кое?
- Написал си съобщение.
Вероятно за себе си. На дъното на кутията.
"Аз съм в мухата!" Каква муха?
Господарю Велзевул, мисля, че мухите са твоята област.
Тук има само една муха и тя ми е позната.
Ела тук. Хайде.
Добро момче.
Разбира се, че не те намериха. Тук си скрил спомените си.
Личността си.
Виж се.
Съвършена си.
Ето. Вземи я.
Нежно.
Сега...
Отвори я.
Как да накарам десет милиона ангела, готови за война,
да се спрат... Не ми се и мисли за това.
Пробвай да накараш десет милиона демона да оставят оръжията.
Поне знаем кой е виновен за това!
Не може да сядаш тук. Чакам някого.
- Чакаш мен.
Съмнявам се.
- Ново лице.
Носех старото 6000 години. Време беше за промяна.
Не те познавам.
- Стига. Аз съм.
Велзевул. Повелителят на мухите.
Гледай.
Ето.
- Защо поиска да се срещнем тук?
Не може да водим тайни разговори в своите територии.
За какво трябва да говорим?
Скапания Армагедон. Беше изключителна досада.
Готови сме за втори рунд.
- Ние също.
Напълно готови сме. Армагедон, идваме.
Скапаният Армагедон. Скапаният Армагедон.
Вие загубихте.
- Вие също.
Не е вярно.
- Не спечелихте.
В Рая всички ми казват: "Ти си главнокомандващият.
Започни война". Все едно аз решавам.
- И моите говорят така.
Радвам се, че някой ме разбира. Благодаря ти.
Жалко е, че повече няма да си говорим.
Имам едно предложение.
Какво ще кажеш, ако вместо да има Армагедон,
няма Армагедон?
Интересно предложение.
Никакъв Армагедон. Няма да се зарадват.
Повечето демони живеят за Армагедон. Ако това тяхното е живот.
Ангелите също. Но не може все да получаваш...
... това, за което живееш.
- Предимства на никаквия Армагедон?
Запазваме статуквото. Хем статично, хем кво.
Никой не трябва да знае, разбира се.
- Разбира се.
Имаме ли сделка?
Тази песен ми харесва.
- Песен?
Музиката, която свири сега.
- Какво?
Шумът.
- Това музика ли е?
Харесва ми. Носи информация с мелодия.
Всеки ден нещо се приближава.
Тогава и на мен ми харесва.
Така... Споразумението е сключено.
Няма нужда да се срещаме отново, нали?
Абсолютно никаква.
Нека бъде светлина.
Мисля, че скулпторът е уловил нещо. Формата на главата.
Красиво е. Трогателно е.
- Много прилича на теб.
Понякога прекарвам часове тук
и просто гледам статуята.
Добре. Отиваме ли на кръчма?
Два бокала от вашия опияняващ алкохол, моля. И...
Пакет чипс.
- Да. Какъв алкохол да бъде?
Какъвто вие, човеците, обикновено поемате през устата.
Две чаши от обичайното.
Какво е това?
- Класически джубокс от шейсетте.
Вече няма много такива.
Пускате пари и му казвате какво искате да чуете.
Вие, хора... Това е невероятно.
Заповядай.
Не е нужно да консумираш. И...
- Чипс? Прекрасно.
Това... Ти...
Малко чудо. Тази песен винаги ще звучи от джубокса.
За да носи утеха на страдащите.
Трябва да ти дам нещо.
Ето. За теб е.
Не се знае кога ще ти потрябва. Това е контейнер.
Отвътре е по-голяма. Може да слагаш неща вътре.
Довиждане.
Не знам какво да кажа.
- Защо?
Досега никой не ми е подарявал нищо.
Азирафел.
Михаил. Уриил.
Не ми казвай.
- Няма.
Аз съм Саракаил.
- Саракаил! Знаех си. Разбира се.
Вие...
Ти.
Благодаря ти.
Глупав ангел. Защо?
Бях тръгнал към теб, но...
Забравих.
Азирафел се погрижи за теб по-добре, отколкото аз щях да го направя.
Велзевул! Предателско изчадие! Съюзяваш се с Рая!
Колкото аз се съюзих с Рая, толкова и Гавраил се съюзи с Ада.
Намерих нещо, което за мен беше по-важно от това да избера страна.
Много мило.
Чак вярвам в истинската любов.
- Смъртни?
Какво търсят тук? Някой да ги превърне в сол.
Саракаил!
- Заемам се.
Няма да е нужно. Ще се погрижа. Маги, Нина, елате с мен.
Ти ще се оправиш ли тук?
- Разбира се, да.
Не казвайте на никого какво стана тук.
Не че ще ви повярват.
Трябваше да отворя преди половин час.
Как може да мислиш за това?
- Работата ми е да продавам кафе.
Вече трябва да е отворено.
- Радвам се, че се запознахме.
Сега да се направим, че нищо от това не се е случвало, а?
Дойде най-после. Някои работихме цяла нощ.
Ти откъде се появи?
Не помня.
- Правилно.
Не издавай тайната на фокуса, ако не ти платят. Избери карта.
Отивам в магазина си, където ще спя на касата.
Ако не ти трябва помощ.
Ще ми купиш ли сметана, овесено, соево и бадемово мляко?
Заемам се.
Не ви чувам.
Моля ви, може ли...
Писна ми! Ще говорите един по един!
Настоявам да дадете Гавраил и Велзевул
в дар на нашия господар - Сатаната.
Той няма да ги иска. Може да ги вземе за ордьоври.
Аз настоявам да ги предадете на нас, за да получат небесно наказание.
Запазваме си възможността да ги изпратим в Ада за наказание.
Но ние ще го направим.
Защо не питаме тях къде искат да отидат?
Абсурд.
- Не, има прецеденти.
Адът да изпълнява вашите наказания. Йов. Хубав човек. Не съм го срещал.
Гавраил. Велзевул.
Вие какво искате?
Аз искам по-хубави дрехи.
И искам да бъда с Велзевул. Където е Велзевул, там е моят Рай.
А там, където си ти, любими, винаги ще бъде моят Ад.
При Алфа Кентавър е хубаво. Винаги ми се е ходило там.
Има хубави планети. Няма нощен живот.
Ако заминеш, няма да можеш да се върнеш.
Това е идеята.
- Ако се махнеш, изчадие,
Адът ще изпрати легионите си след теб.
Не по-зле от мен знаеш, че на Ада не му достига персонал.
Шакс, ако ме няма, може да станеш върховен херцог на Ада.
Върховен херцог на Ада...
- Не може ангели и демони...
Ако ще се върнеш в Ада, може ли да си получа апартамента?
Кого го грее?
- Мен! Писна ми да живея в колата!
А и на колата ми й е писнало.
Тъмният съвет ще има какво да каже за тези простотии.
Сигурен съм, че ще се радват, че могъщата Шакс
е разкрила предателя сред нас.
Хайде да проверим.
Поръчвай бързо и точно. Не съм спала от 30 часа.
Ако поръчката ти не ми хареса, ще ти се подигравам.
Разбирам. Искам...
Голямо лате със соево мляко и малко бадемов сироп.
Веднага.
Някой поръчва ли си смърт?
- Какво?
Заведението се казва "Кафе или смърт".
Но предполагам, че поръчват само кафе.
Никой не е поръчвал смърт.
- Така и предположих.
Толкова е предсказуемо.
Имам право да премахна името на всеки,
помогнал на Гавраил, от Книгата на живота.
Ти никога няма да си съществувал, Азирафел.
В отсъствието на Гавраил, аз съм върховен архангел...
Изпълняващ длъжността.
- Извинявай. Трябва да те прекъсна.
И нося кафе.
- Не искам никой да ме прекъсва.
Само че говориш абсолютни глупости. Пълни простотии!
Нямаш никакви такива права.
- А ти кой си?
Съвсем буквално - за Бога. Не ме ли познаваш?
Ами ти, демоне? Познаваш ли ме?
Махнете го оттук!
- Сериозно?
Познавам те.
При последната ни среща беше гигантска летяща глава.
Метатрон.
- Точно така.
Така обаче привличам по-малко внимание.
Сега. Ти, ти и ти, връщайте се в Рая бързичко и без приказки.
Ти стой тук.
Ваша святост, Ваша...
Ваша милост...
- Изплюй камъчето.
Направили ли сме нещо лошо?
- Предстои да видим, нали?
Хайде, махайте се. Само бледата да остане.
Може да ми потрябваш.
Ясно. Останахме само аз и ти, Азирафел.
Трябва да си поговорим, не мислиш ли?
Няма какво да кажа повече. Изясних позицията си.
Донесох ти кафе от кафенето.
Лате с овесено мляко и много бадемов сироп.
Донесъл си ми кафе?
- Ще го вземеш ли?
Да...
- Да го изпиеш ли? Разбира се.
И аз съм поглъщал разни неща.
Много е хубаво.
- Надявах се да е така.
Трябва да си поговорим за разни неща. Да се разходим.
Отивай. По-идиотско няма да стане.
Ти също трябва да си отидеш.
- Метатрон ми каза да остана.
Каза, че може да се нуждае от мен. От мен! Може да се нуждае от мен!
Прекрасно. Печелиш златна звезда.
Скоро ще се върнат.
- Да.
Когато Азирафел се върне, ще ни трябва време насаме.
След всичко това ще ни трябва
изключително алкохолизирана закуска в "Риц".
Гениална идея! Закуска. Насаме.
Само ние двамата. Без теб.
Да. Може да разгледам книжарницата.
Трябва да си тръгнеш.
Може ли... Може ли да взема книга? По-рано разгледах една.
Книгите са като хора, само че преносими.
Хубаво. Тази ще ти хареса.
Не, това няма да помогне.
- Няма значение.
Трябва да им кажем.
- Хубаво.
Ако някой иска нещо, ще се върнем след пет минути.
Добре.
Подредили сте.
- Къде е другият?
Трябва да поговорим.
- Навън е. Сега не му е времето.
Не съм питала. Трябва да чуете някои неща.
Ти и твоят приятел се намесихте в живота ни.
Ние не сме игра. Истински хора сме. Не може да ни събирате така.
Ти плачеше, Нина се нуждаеше от спасение и...
Връзката ми току-що приключи. Не съм готова за нова.
Ще бъде ужасна каша. Не мога да излизам с Маги сега.
Когато съм готова, надявам се тя да е тук, но няма гаранция.
Има.
- Не помагаш, ангелче.
Вижте с вас какво става. Ти си твърд и не вярваш на никого,
а той е мек и все още вярва в магия и в добротата на хората.
Защо ми го казваш? Не разбирам.
- Затова ти го казва.
Защото не разбираш.
Защото с Фел не си говорите.
- Говорим си постоянно!
Говорим си от милиони години. Дрън-дрън-дрън.
Аз казвам нещо умно, той казва нещо смешно. Чудесно.
Никога не казвате каквото мислите.
На нас това ни трябваше. Трябва ви и на вас.
Не е нужно да отговаряш веднага. Мисли колкото искаш.
Не... Не знам какво да кажа.
Кажи добрата новина на приятеля си.
Тъкмо си тръгваме.
- Двамата имате да си говорите.
Какво държиш, Мюриил?
Книга. Нарича се книга. Чета книга.
Прекрасно. Прекрасно е да правиш така.
Така ли? Да... Прекрасно.
Виж, май... Трябва да кажа нещо.
Най-добре аз да говоря, а ти да слушаш,
защото ако не говоря сега, никога няма да говоря.
Да...
- Какво казваха човеците?
Запомни си мисълта. Така...
Имам изключително добра новина.
Така ли?
- Ами...
Така... Метатрон не е толкова лош.
Май съм го преценил неправилно.
Виждаш ли... Ами... Той каза...
Каза, че с Гавраил като върховен архангел
не се е получило,
и ме попита кой според мен трябва да поеме работата му.
Казах...
Михаил?
- Без глупости. Не, не, не.
Има само един смислен кандидат.
Ти.
Казах: "Аз?". А той каза...
Честен си и не казваш на хората само каквото искат да чуят.
Мисля, че затова Гавраил е дошъл при теб.
Предстоят огромни планове и проекти.
Трябва да ги ръководиш. Ти си идеалният ангел за работата.
Не... Не искам да се връщам в Рая.
Откъде ще си вземам кафето?
- Като върховен архангел
ще можеш да решаваш с кого да работиш.
Прегледах доста от досегашните ти задачи.
Виждам, че си създал фактическо партньорство с демона Кроули.
Ако искаш отново да работиш с него,
това може да се приеме за неправилно,
но определено ще имаш правомощията
да върнеш своя приятел Кроули в ангелското съсловие.
Какво е казал?
- Ще мога да те назнача за ангел.
Ще можеш да се върнеш в Рая
и всичко ще е както някога.
Само че ще е още по-хубаво.
Да.
А ти каза ли му къде да си завре предложението?
Не.
- Не си толкова тъп, ангел.
Не ти трябват. И на мен не ми трябват.
Предложиха ми да се върна в Ада, а аз отказах.
И ти трябва да откажеш.
Разбира се, че ще откажеш на Ада. Там са лошите...
Но Раят...
Това е страната на истината, на светлината,
на доброто.
Когато Раят унищожи живота на Земята,
няма да има значение, че не го е направил Адът.
Кажи ми, че си отказал.
Кажи ми, че си отказал.
Ако аз командвам, ще мога да променя нещата.
Боже. Не можах да си кажа думите, затова ще ги кажа сега.
Да, добре, да, така...
С теб се познаваме отдавна. Отдавна сме на тази планета.
Винаги съм можел да разчитам на теб.
И ти - на мен. Ние сме отбор. Група. Група от нас двамата.
А прекарахме цялото си съществуване в преструвки, че не сме.
Като изключим последните няколко години.
Искам да прекарам...
Щом Гавраил и Велзевул могат да бъдат заедно, и ние можем.
Само двамата. Не ни трябва нито Раят, нито Адът.
Трябва да се махнем от тях. Да бъдем ние.
Аз и ти. Какво ще кажеш?
- Ела с мен...
Ела в Рая. Можеш да ми бъдеш дясна ръка.
Можем да променим нещата.
- Не можеш да оставиш книжарницата.
Кроули...
Нищо не е вечно.
Не...
Не, предполагам, че си прав.
Късмет.
- Късмет? Кроули!
Кроули, ела... Ела в Рая!
Работи с мен! Можем да бъдем заедно!
Да сме ангели... Да правим добро!
Нуждая се от теб!
Не разбираш какво ти предлагам.
- Разбирам.
Разбирам много по-добре от теб.
Ами...
Тогава няма какво повече да си кажем.
Слушай. Чуваш ли това?
Не чувам нищо.
Именно. Няма славеи.
Идиот такъв. Можехме да бъдем заедно...
Аз...
Прощавам ти.
Не се хаби.
Как го прие той?
Зле.
Винаги е искал да върви по своя път.
Винаги задава тъпи въпроси. Готов ли си да започнеш?
Аз...
Ами книжарницата...
Поверих я на Мюриил.
Ще бъде в добри ръце.
Но...
- Трябва ли да вземеш нещо?
Не. Не се сещам за нищо.
Мисля...
Не, нищо.
Не се сещам за ангел, по-подходящ за работата.
Ти ще задействаш следващата стъпка в големия план.
Да, спомена го. Може ли да знам каква е тя?
Ами за нея ще ни трябва ангел с твоя талант.
Ангел, който знае как се правят нещата на Земята.
Наричаме го Второ пришествие.
Внимание, вратите се затварят. Нагоре.
Превод: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven