Thunderbolt and Lightfoot (1974) Свали субтитрите
Виждаме и знаем само частица от истината.
Нека се учим и усъвършенстваме в Бога чрез Иисус Христос.
Когато дойде неговото царство, вълкът ще живее с агнето,
рисът ще си почива с ярето.
Колата е конфискувана.
Затова е на по-малко от 2000 км.
Не бих те излъгал.
Днешните хлапетии и без това не се лъжете лесно.
Пробвай я.
- Благодаря.
Чиста е като котешко дупе.
Дай газ.
Колко й искаш?
- На практика е чисто нова, момче.
Струва 3000 и отгоре.
Аз само гледам, знаеш как е.
Не знам.
Не знам дали ти стиска да опитомиш такова зверче.
Стиска ли ти?
- Не знам. Имам дървен крак.
Шегуваш ли се?
Не би ме занасял за такова нещо, нали?
Не се шегувам.
Сериозно?
Не си личи, нали?
Върни се! Къде тръгна с колата ми? Проклети хипари.
Върни се! Крадец! Отмъкна ми колата!
Истинският християнин, е като своя Бог,
благ и милостив.
Той не дължи нищо никому и обича ближния.
Той отвръща на злото с добро.
Слава тебе, Господи,
донеси мир и любов между хората на земята.
Амин.
Кретен.
Взех те за ченге.
- На ченге ли приличам?
Не знам, ама си доста див за свещеник.
Кой беше онзи, дето те гонеше?
Стар приятел.
С такива приятели, врагове не ти трябват.
Накъде сме тръгнали?
- "Ние" ли?
Добре, ти накъде си тръгнал?
- На юг.
Тази посока ме устройва.
Явно ти допада как шофирам.
- Много.
Трябва да станеш професионалист.
- Какъв?
Автомобилен състезател.
- Защо?
Имаш сини очи. Всички велики пилоти са синеоки. Факт.
Проповедниците пият като смоци - също факт.
Как се казваш, хлапе?
- Лайтфут.
Индианец ли си?
- Не, просто американец.
Тук е студено.
- Как е рамото?
Тежи като олово. Дай ми колана си.
Дай го де!
Не ми приличаш на селски поп.
Кой си ти?
Нямаш ли регистрационни номера?
Нямам. Задигнах колата 5 мин., преди да налетя на теб.
За малко да те блъсна.
Обичаш ли да харчиш?
- Стига да имам пари.
Пука ли ти как ги печелиш?
- Не, ако не ми струва много.
Здрасти. Как върви бизнесът?
В този бранш винаги сме на крачка от банкрута.
Фалшиви пари, кредити.
Някъде из страната се мотае старица със 79 долара и 25 цента.
Едната монета е с индианска глава.
Не става. Ако тя си осребри инвестициите, край с нас.
"Дженеръл мотърс", Пентагонът, всичко ще отиде на кино.
Арнолд, какви ги дрънка този?
С карта може. Страната върви по наклонената плоскост.
Арнолд? Какво ти каза?
Арнолд? Какво ти говори тоя? Обижда ли те?
Не искам да бъда груб, но трябва да си разменим колите.
Колкото по-бързо се разкарате, толкова по-добре.
Арнолд.
- Хайде, вън.
Нали щяхме да вземем само номерата?
- Нямам отвертка.
Ей, погледни - тук има цял куп дрехи. Не са лоши.
Издокарай се, ще заприличаш на важна клечка.
Натоварена вечер.
Никога не съм плащал за секс.
- Понякога се налага.
Не и на мен. Не съм изпадал дотам.
Време е да си вървя.
Не разпознаваш ли ценните неща по пътя си?
Искаш ли часовника ми?
Задръж го за спомен.
Не искам часовника ти, а приятелството ти.
Харесваш ми. Смятах, че ще станем приятели.
Добър екип сме.
- Закъснял си с 10 години, хлапе.
Ти наистина си сбъркан.
Благодаря отново.
- За нищо. Мамка му.
Годините не са важни, ако си млад по душа!
Здравей.
Не бива да се срещаме така. Ще тръгнат клюки.
Много смешно.
- Пък и ти си духовник.
Няма дим без огън, нали знаеш?
Как си, коте?
Скачай вътре!
Какво правиш?
Исках само да те повозя?
Кучи син! Спри колата и ме пусни да си ходя.
Защо? Не ти ли харесва лицето ми?
Твоето лице много ми харесва.
Къде ще ме водиш?
- Където кажеш, захарче.
Гладна съм.
- Обичаш чили, прав ли съм?
Не чух името ти.
- Защото не ти го казах.
Казвам се Лейтфут.
- "Лекият крак"?
Глупаво име. Що за хора кръщават детето си така?
Ти как се казваш?
- Мелъди.
Мелъди? И това ако не е глупаво име!
Сигурно имаме общ баща.
Донесох нещо сладко.
Откачи ли?
- Това са Глория и Мелъди.
Приятно ми е.
- Мелъди, Глория.
Разполагайте се, дами.
Пълен си с изненади.
- Глория има страхотен задник, а?
Най-хубавият, който съм виждал. Не си ли съгласна, Мелъди?
Преди малко станах.
Нямам намерение да скоча направо в леглото ти.
Да не забравя, Глория е твоя.
По-бавно, Глория. Ще ме убиеш.
Откъде са тези белези?
- Бях пехотинец в Корея.
Наистина ли? Чувала съм за тази война.
Какво правиш?
- Обличам се.
Защо?
- За да ме закараш вкъщи.
Остани тук.
Трябва да се прибера преди зазоряване.
Ако мислиш, че ще скоча в 3.30 ч.,
за да те водя у вас, значи си превъртяла.
Иначе ще изляза гола навън и ще крещя: "Изнасилват ме!".
Няма да го направиш. Не бъди глупава.
Изнасилват ме!
Изнасилват ме!
Наистина ли ще отседнем тук?
- Защо не?
Обличай се. Ето ти малко пари. Хвани си такси.
Целувки, бонбонче!
Как беше?
- Червенокосите носят лош късмет.
Сигурен ли си, че е тяхната кола?
- Ще стане тяхната катафалка.
Добро утро.
- Добро и на теб, сладурче.
Каква обичате?
- Обичам теб.
Но ще хапна бъркани яйца. Много рохки.
Също и бекон, тост, кафе
и американски картофки. Имате ли картофки?
Да.
- Американски?
Точно така.
Просто едно черно кафе, благодаря.
- Ясно. Благодаря ви.
Каква поезия!
- Хубаво дупе.
Умирам за стегнати дупета. Погледни я.
Как се чувстваш днес, падре?
Нов ден започва сега, събужда се той с тъга, отишла си е младостта.
Какво е това? Молитва?
- Не, стихотворение.
Стихотворение ли?
- Поезия.
Дръж се за мен и ще живееш вечно.
Сър!
Скапан камион!
Май си зе забъркал в голяма каша, проповеднико. Доста голяма.
Нищо не виждам.
Много са бързи.
- Нищо не виждам.
Не мога да повярвам, че не ги улучих нито веднъж.
Стреляй! Мисля, че ги уцели. Не, не си.
Дръж се!
Ще излязат от пътя! Видя ли. Какво ще правим сега, Ред?
Джеронимо!
В такива ситуации трябва здраво да държиш волана.
Веднага хвани волана!
Поне от скука няма да умрем.
Проклятие!
Какво ще правим сега, Ред?
Млъкни, Гуди.
Скапана пушка.
Скоростната кутия отиде, уплътненията също.
И без това предпочитам "Кадилак".
Къде сме?
В "Адския каньон", до "Змийската река".
По тези места има само ловци и овчари.
Тук е опасно да се бъркаш в чуждите работи.
Товарната лодка "Мечтата на Айдахо" ще мине скоро.
Тя плава нагоре по течението.
По-безопасно е да стоиш далеч от мен.
Стигнах дотук, няма да те оставя.
Доста самотно местенце.
Имаш ли близки?
Вече не знам. Странно, нали?
И като дете не ги виждах често.
Носех и само главоболия и ме изпратиха в пансион.
На път за пансиона срещнах една жена.
Слязохме от влака заедно в Ню Орлиънс.
Две седмици по-късно се събудих сам в долнопробен хотел.
О, господи!
Обаче с нея си прекарах страхотно.
Оттогава съм все на път.
Вече не можеш да спреш, а?
Ето я.
"Мечтата на Айдахо".
Видя ли? Това беше пъстърва. Красота.
Видя ли я?
- Да.
С теб сме разорени, приятелю. Някакви предложения?
Де да знаех това, което знаеш ти.
Какво смяташ, че можеш да научиш от мен?
Добре.
Бих искал да знам как да обера банка, без да ме хванат.
Банка, а? Какво знаеш ти за банките?
- А ти какво знаеш за банките?
Какво е толкова смешно?
- Ти.
Аз ли?
- Точно така.
Ако наистина искаш нещо, ще го постигнеш.
Аз например искам да си купя бял "Кадилак" кабриолет.
Без кражби. Ще платя в брой.
С медитация ли ще ни осигуриш кола?
Кракът ми се поду от ходене.
По това време ченгетата пият кафе.
Това не е бял "Кадилак".
- На харизан кон...
Наивно копеле си.
Седни отзад.
Вътре има енот.
- Сядай отзад.
Какво ти става? Няма да те чакам цял ден!
Къде да ви закарам? Цял живот обикалям тоя пущинак.
Още един от приятелите ти ли е този?
- Умствено изостанал е, нали?
Какво става с таратайката? Ще се задушим.
Този е откачен. Ауспухът му е в купето.
Не е обикновена откачалка има и пушка.
Какво те прихваща, бе?
Много те бива!
Не носи на бой, като всички луди.
Какво ще правим със зайците?
- Разкарай ги.
Видях как се биеш. Бива си те.
Къде отиваме, човече? Готов съм.
Не знам. Понякога е най-добре да не спираш.
Надушваш ли нещо?
- Не.
Наистина ли?
- Нищо не усещам.
Мирише на лайна.
Лайна на енот.
- Лайна на енот.
Подай си ръката през стъклото, дъждът ще я измие.
Искаш ли малко?
- Престани!
Внимавай да не си пипнеш устата.
Господи!
В банките нощем оставят отворен телефон до трезора,
за да може охраната да подслушва.
В тези забутани банки трябва само да влезеш и да напълниш торбата.
Всеки може да го направи.
- Глупости!
Стените на новите трезори са дебели 1.5 метра със здрав бетон,
покрит с 15 см стомана отвътре.
Вратата е бронирана.
Направена е от 4 см лята стомана, 30 см огнеупорна стомана
и 4 см преработена стомана.
Ела тук.
Вратата има 20 болта с диаметър на главата 2,5 см.
По 8 от всяка страна и по 2 в краищата.
Касата на вратата също е от стомана с дебелина 40 см.
Отпред има решетка от стоманени пръти - вертикални и хоризонтални.
Вратата е изработена така,
че да не можеш да налееш нитроглицерин никъде.
Освен това има микрофони, камери,
сензори за натиск, детектори за вибрации,
дори термостат, който отчита всяка промяна в температурата.
Още ли искаш да обереш банка?
- Знаех, че не си свещеник.
Не е лошо да си проповедник. Свиква се.
Станах по-добър човек. На моменти дори забравях за парите.
Какви пари?
Банка "Монтана Армърд".
"Монтана Армърд"?
Как проникна в трезора?
С 20-милиметрово оръдие с бронебойни патрони.
Ами да! Даваха го по телевизията!
Измислиха прякор на шефа на бандата - Мълнията.
Това си ти! Ти си Мълнията.
Просто извадих късмет.
- О, не!
Внимавай, кучешко лайно.
Мълнията и Лайтфут. Ние сме страхотен тандем.
Забравяш, че съм по-възрастен.
Мога да сложа в джоба си и по-стари от теб.
Не споря.
- Значи оставаме заедно докрай?
Кои бяха мъжете, които ни преследваха.
Големият пич е герой от войната.
Казва се Ред Лиъри. Спаси живота ми в Корея.
По-късно наръгал жена и го тикнали в затвора в Илинойс,
Където се запознал с банковия обирджия Били Лам.
Лам го е научил да разбива каси.
Били беше гений в организацията.
Благодаря.
После Лам запознал Лиъри с Дънлоп - експерт по електроника.
Той ме гонеше из полето пред църквата.
Искаш ли бира?
- Определено.
Дребният с тъжните очи е Еди Гуди.
Той е шофьор, безобиден е.
Какво стана с парите?
Знаеш, че не ми пука за тях.
Останах с теб, нали? Ние сме приятели.
Така е.
Скрихме парите в едно училище в Уорсоу в класната стая на Лам.
Зазидахме ги зад черната дъска. Половин милион долара. Още са там.
В Училището?
- Зад черната дъска.
Защо?
Лам имаше навика да пази парите до подялбата.
Поддържахме връзка чрез обяви във вестника.
После Лам почина от инфаркт. Беше твърде стар за тази игра.
Не казах на Лиъри къде са парите, защото знаех,
че ще хукне да ги търси, и ще ни издаде.
Тогава полицията пусна фалшива информация, че парите са намерени.
Глупости. Лиъри побесня.
Не отведе полицията до парите, защото не знаеше къде са.
Тогава го обвиниха в друг банков обир и го затвориха.
Когато излезе, убеди всички, че съм го натопил.
Реших да се покрия за известно време.
Расото е добро прикритие.
Най-доброто, което ми хрумна.
Сигурен ли си, че училището е тук?
- Да.
Какво каза?
- Казах, че съм сигурен. Тук беше.
Какво е станало?
Не знам. Прогресът го е застигнал.
Да ти е сладко.
Този е за теб. Това бяха последните ни пари.
Много е вкусен.
Обожавам шамфъстък. Какво ще правим сега?
На първо време не мърдайте.
Не ме гледай. Нищо не съм казал.
Ред?
- Пали колата.
Казах да стоиш мирен. Който мръдне ще отнесе куршум.
Изключи мотора и дай ключовете, без да се обръщаш.
Слезте от страната на Шам фъстъка.
И без номера, иначе ще ви убия и двамата.
Движение.
Обърнете се.
Вие сте онези, дето ни гонеха.
Браво, умнико.
Ред, Гуди.
Как е Дънлоп?
- Не е твоя работа!
Млъкни, Гуди.
Какво искаш, Ред?
- Какво искам ли?
Имаш наглостта да питаш. Искам да те погреба, друже.
С ласкателства доникъде няма да стигнете.
Кой е клоунът? Всичко ли знае?
- Казва се Лайтфут.
Не.
- Да.
Лайтфут, а?
- Да.
Ако го бях ударил в лицето, вече да е мъртъв.
Винаги си имал високо мнение за себе си, Ред.
Какво проповядваш тези дни?
- Оцеляване.
Готов ли си?
- Броях дните до срещата ни.
Това е за хлапето.
Ще си играем ли още?
- Какво да направя, Ред?
Млъкни.
Не мога да дишам! Имам астма.
Какво да направя, Ред?
- Убий го.
Тук ли?
- Да.
Сега ли?
- Да!
Никога не насочвай оръжие към мен. Разбра ли?
Ясно. Знаеш как да удряш, а?
Какво чакаш? Убий ме. Аз щях да те убия.
Няма да си върна двете години, но пак ще те убия.
Парите са били тук - в училището.
Какви ги дрънка този боклук?
Полицията не откри парите.
Телевизията, вестниците, всички бяха в комбина с ченгетата.
Не съм се връщал тук. Парите не са пипнати.
Тук ли са?
- Да.
Лам израснал в Уорсоу, учил в училище с една класна стая.
Оставихме парите зад черната дъска.
Къде е това училище сега?
- Няма го.
Няма го? Как така го няма?
Де да знаех. На негово място са вдигнали ново училище.
И очакваш да ти повярвам?
Това е истината, иначе какво ще търся в този град?
Не знам. Ти си падаш по забутани градчета.
500000 долара не са се изпарили.
Трябва да са ги открили, когато са съборили сградата.
Иска ми се да знаех отговора.
Тъжното е, че ни се размина за обира.
Това си е грях.
Истински грях.
Чувствам се стар.
Сега какво ще правим, Ред?
- Млъкни, Гуди.
Имам и сенна хрема.
Защо не го направим пак?
- За какво говориш?
"Монтана Армърд". Да я оберем по същия начин.
"Монтана Армърд"?
Какво?
Никой няма да го очаква.
Никой не е правил такова нещо.
- Ще бъде ударът на века.
Наистина ще бъде.
Мисля, че идеята е добра.
Не откачай. Какво разбира хлапакът?
Лам е мъртъв, а Дънлоп е извън строя.
Не ни е нужен Лам. Нали вече сте обирали банката?
Идеята ми харесва.
- Слепец води слепеца.
Хлапакът още яде сладолед!
Водиш мулето до водата, но не можеш да го накараш да пие.
Поговорката е за кон, не за муле.
- Съгласен съм.
С какво си съгласен?
- С него.
Велики боже!
Дори да се съглася. Нямаме пари, нито прикритие.
Може да си намерим работа за известно време.
Повече те бива да задаваш въпроси, отколкото да отговаряш.
"Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето".
Какво е това? Стихотворение ли?
- Не, библейски цитат.
200 долара за касата.
- 200?
Онзи таралясник и толкова не струва. Остава ни колата на Гуди.
Богатите ще забогатеят, бедните ще обеднеят.
Откъде събираш тези бисери на мъдростта?
От книгите.
- Можеш да четеш ли?
Ти за мен си отворена книга.
- Така ли?
Стига! Ако не намерите начин да се погаждате, аз си тръгвам.
Ще го цапардосам пак каквото ще да става.
Ето го.
- Това ли е?
Не е кой знае какво?
Не е кой знае какво? Ах ти, надуто копеле.
Копеле.
- Защо се изпречи на пътя ми?
Как да не го обикнеш?
С теб ще станем приятели, Ред.
Не ми дадохте номера на социалната си осигуровка.
Казах, че нямам номера на социалната ви осигуровка.
Не го помня.
- Не го помните ли?
Никой не забравя номера си. Къде сте работили?
Ще ми трябва за документацията.
Донесете го утре. Ще съм ви благодарна.
Наблизо ли живеете?
Тази мадама ме подлудява. Кълна се, нещо ми става като я видя!
Защо напусна?
- Не мога да нося униформа.
Унизително е. Виж на какво приличаш.
Какво е това?
- Маршрутът ми.
Трябва да го следвам и довечера да се прибера в гаража.
Трябва и ти да си намериш работа.
Никой не те пита.
- Добре де.
Коя е първата улица?
- 12-то авеню, на юг по 9-та улица
после вдясно...
- Една по една!
Завий по 12-то авеню.
Плаща ви се на час!
Не се мотайте тук цял ден. Размърдайте се.
Едно хлапе, отбий.
- Знам си работата.
По грешна улица сте.
- Какво?
Казах, че сте сбъркали улицата.
Какви ги дрънка?
- Не знам.
Подминали сте я. Първо трябва да минете по съседната улица.
Добре, виж,
но след като вече сме тук, искаш ли сладолед?
Чакам "Джуди Ан". Техният сладолед с Шам фъстък е по-хубав.
Майната ти, хлапе.
Идва Лайтфут.
Вечно закъснява.
Онази жена пак се показа на прозореца.
Този път беше чисто гола.
- Гола ли?
Без майтап?
Какво направи?
Само стърчеше там и ме зяпаше.
Близо ли беше до нея?
Колкото до теб в момента.
Всичко ли видя?
Какво искаш да кажеш?
- Знаеш за какво говоря.
Видях всичко.
И какво направи, фукльо?
Ще те пречукам!
- Седни, Ред!
Младите вече в нищо не вярват.
Ще ти го върна тъпкано, когато всичко приключи.
Повярвай ми.
Персоналът да опразни етажа. Пускаме кучетата.
Отнасят се с псетата по-добре, отколкото с нас.
Всяка вечер ни гонят заради тях.
- Има си причина.
Кучетата изядоха човек веднъж.
- Как така?
Объркал дежурствата. Кучетата го разкъсаха.
Ще минат през стъкло, за да те докопат.
С тези зверове шега не бива.
Какво ще кажеш за удара ми? Трета топка в ъгъла.
Бива си те.
- Добър удар.
Не беше съвършен, но спечелих играта.
Кой е този?
- Нов е. Никога не излиза.
Цял ден стои заключен вътре.
- Защо?
Веднъж го накарахме да излезе, аз се приближих
Разкопчах си гащите и извадих кълвача.
Сложих го в ръката му, а той не знаеше какво да направи.
Изгуби има и дума. Не съм виждал по-смешно изражение.
Момчетата направо се търкаляха по улицата от смях.
Здрасти, Марио.
Вали, шефе.
- Няма да се разтопите.
Хей, Марио! Какво да правим?
Излезте в обедна почивка.
9 часа сутринта е!
Мамка му. Такъв е зет ми.
Всички жени в града са луди по него, а нито веднъж не ме е уредил.
Изплези се. Ще те науча да си ближеш веждите.
Жените ще тичат след теб. Ще ми дадеш ли камиона?
Защо ти е?
- Ще ходя на лекар.
Трипер ли имаш?
- Да, грозна работа.
Върви. В обедна почивка сме. Не закъснявай, ще ме накажат.
Ще се върна до час. После ще се преоблека.
Ей, къде намери тези гащи?
Откачалке! Обичам те, върни се!
Кой те блъсна?
- Застигна ме прогресът.
Снощи те сънувах.
Какво сънува?
- Че ми казваш "здравей".
Не се прави на умник, да не ти счупя ръцете.
Ще го имам предвид.
- Запомни, че с Джон сме отдавна,
но ти нищо не значиш за мен. Нищо!
Тогава защо искаше да го убиеш?
- Защото ми е приятел.
Благодаря.
Нови сте в града, нали.
- Да.
Ето разписката.
- Благодаря.
Да ви помогна ли?
- Не, ще се оправим.
Както искате.
По-полека.
Има патрони. Джони отнесе 4 такива в Корея.
Дадоха му медал. Беше герой.
- Герой?
Дори спаси живота ми веднъж. Хайде.
Нищо няма да излезе.
- Поне Дънлоп да беше тук.
Как изключихте алармата преди?
- Дънлоп улови честотата на сигнала.
Направи запис и го пусна в мрежата.
Нищо работа за него.
Но сега Дънлоп го няма.
- Да, благодарение на теб.
Новата аларма е свързана със спалнята на директора на банката
и с телеграфа.
Това внушава на крадеца измамно чувство за сигурност.
Защото той не чува алармата.
Сигнала сигурно тече по жиците на телеграфа,
защото няма антени, сигурен съм.
Трябва да се погрижим да не извикат ченгетата.
Има риск алармата да е свързана с участъка.
Ако е така, колко време имаме?
- Засичах при скорост 65 км/ч.
Ако полицаите карат два пъти по-бързо - със 130 км/ч,
ще имаме най-много 10, най-малко 7 минути,
зависи по коя улица ще тръгнат.
За по-сигурно, предлагам да приключим за 5 минути
от момента на задействане на алармата.
Освен ако наблизо не мине патрулка.
Добре. 5 минути.
С Лиъри ще се погрижим за директора.
В неделя баровете са затворени, само телеграфът работи.
В 22:30 ч. с Гуди ще оставим Лайтфут в уличката зад ресторант "Либърти".
Ще влезеш през прозореца, за да се преоблечеш.
Ще останеш там до 23:30 ч.
Не се мотай в бара. Чакай в тоалетната до 23:30 ч.
В 23:30 ч. отиваш при телеграфа. До 23:35 ч. да си вътре
тогава се задейства алармата.
Ще видиш лампичка на таблото.
Щом светне, значи с Лиъри сме в трезора.
Не ми пука как ще влезеш там.
Виж, не знам дали ще мога.
Как да го направя?
- Трудно ли ти се струва?
Вече се хванахме, няма връщане.
Били Хлапето се подмокри.
Трябва да спреш телеграфиста, преди да се обади в полицията.
Вържи го и го затвори в тоалетната.
Той кисне там постоянно, никой няма да забележи.
После разчисти. Всичко трябва да изглежда нормално.
Гуди ще те вземе в 23:36 ч. Ако не си готов, ще тръгне без теб.
Когато се качиш в колата, лягай на пода и не мърдай.
В 23:39 ч. се връщате в банката.
Ние ще бъдем там с парите. Ако ни няма, въобще не спирайте.
Ако всичко мине по план, в полунощ може да отидем на кино.
А после?
Ще гледаме филма.
На сутринта ще поделим парите и ще се разделим.
Вземи часовника, ще ти трябва.
И да се избръснеш, хлапе.
Да заповяда Чарли Джонсън със син "Шевролет".
Номер 74. Тук ли е?
Хайде, че ще изтегля друг.
Предупреждавам те. Няма да повтарям.
Как виждаш себе си?
- В момента ли? Гол.
Как би променил шоуто, ако беше продуцент?
Ще правя това, за което ме бива.
Ще включа повече думи, които не са подходящи за...
Не вдигайте шум.
Събудете го.
- Джак!
Защо викаш?
Пак ли?!
Пазете тишина, няма да пострадате.
Детето ми! Тя е още бебе.
По-тихо. Не искам мама да ни чуе.
Господи!
- Едва започвам.
Дай ми комбинацията за външната врата на трезора.
Давай първите цифри. По-бързо.
2 наляво,
3 надясно, 7 надясно.
2 наляво, 3 надясно, 5 надясно, 7 надясно.
Повтори я по-бързо.
- 2 ляво, 3 дясно,
7 дясно, 2 ляво, 3 дясно, 5 дясно, 7 дясно.
Още веднъж. Още по-бързо.
2 ляво, 3 дясно, 7 дясно, 2 ляво, 3 дясно, 5 дясно, 7 дясно.
Сега на обратно.
Побързай!
- Обърквате ме.
Кажи я или ще млъкнеш завинаги.
- Дясно,
7 надясно, 5 надясно, 3 наляво,
Не, 3 надясно, 2 наляво,
7 надясно, 2 наляво, 3 надясно, 5 надясно, 7 надясно.
Чуден план, няма що.
Единадесет и половина е.
- Готов ли си?
Да.
Мърф, довлечи си задника тук.
Хайде, копеле.
Много си секси. Бих излязъл с теб.
Мамка му!
Щом свършим, ще хвърля един бой на хлапето.
Първо ще си имаш работа с мен.
Влезте.
Здравейте.
- Безоловен. Догоре.
Минаха 5 минути.
- Гуди!
Вземи още.
- Не, да вървим.
Здравей, Ред.
Добра работа.
Благодаря. Вземи си часовника.
- Задръж го.
Добре ли си?
- Да.
Но след всичкото това тичане, ужасно ми се ходи до тоалетна.
Имам слаби бъбреци.
- Млъкни или двамата ще пострадаме.
По-тихо там.
Дали го чу?
- Ще се задуша!
Червенокосите носят лош късмет.
- Какво каза?
Спокойно, Ред. Дотук се справяме.
Какво мислиш?
Това ченгетата ли са?
Чакай! Сега е 23:42 ч.
Трябваха им 7 минути. Браво, Гуди.
Явно алармата е свързана с участъка.
И трудът ми е бил напразно?
- Така изглежда.
Мамка му!
- Сложи си перуката.
Здравей, Мърф.
Какво става? Знам, че са тук.
Сигурна ли си?
- Напълно.
Ако са тук, ще ги открием.
- Добре.
Кучи син.
Червенокосите носят лош късмет.
- Какво не е наред?
Какво става там горе?
Сигурно съм си изгубил ума.
Не трябваше да слушаме хлапака!
- Спокойно, Ред.
Майната ти.
- Ще млъкнеш ли? Млъкни, Лиъри.
Писна ми от вас. Ще изляза от този ковчег.
Дано не ни забележат.
Говори полицията.
Останете по местата си.
Улучиха Гуди.
Скоро и без това ще умреш.
Спри колата.
Лиъри...
- Да не си откачил?
Спри веднага, иначе ще ви убия. Не се шегувам.
Подай ми пистолета. Бавно.
Сега слизайте от колата, и да не сте гъкнали.
Вършиш глупости.
- На земята, и двамата.
Какво стана с Гуди?
- Изхвърлих го от колата.
Копеле!
Хайде, кажи нещо смешно, умнико.
Хлапе.
Добре ли си, хлапе?
Чуваш ли ме?
Добре ли си?
Вие ми се свят.
Вие ми се свят.
- Ще се оправиш. Да вървим.
Какво стана?
Получили са сигнал и сега търсят колата.
Трябват ми дрехи.
- Ще намерим Гуди.
Дрехи от мъртвец?
Да вървим. Нямаме време за губене.
Дали са ти медал за храброст.
Ти си героят, не Лиъри.
- Кой ти каза?
Какво значение има?
- Просто исках да знам.
Аларми! Голям майтап!
Божичко!
Ще ви оставя тук, ако не искате да разгледате Уорсоу.
Благодарим.
Не е възможно!
Какво видя?
Училище с една класна стая.
Преместено тук на 4 юли, 1972 г.
Преместили са го.
Защо са го преместили?
Като исторически паметник. Проклет исторически паметник.
Мислиш ли?
- Не знам,
но има вероятност да извадим късмет.
Виж, Сам - керосинова лампа.
Дръпни се да направя снимка.
Здравейте.
- Как сте, момчета?
Хубаво училище.
- Наистина.
Трябва да си вървим, скъпа.
Не искаме неприятности.
Вземете двата фотоапарата. Струват доста.
Имам и малко пари. Вземете и ключовете за колата.
Не ме бутай!
- Качвай се в колата.
Дали още са там?
Не знам.
Има само един начин да разберем.
Наблюдавай вратата.
Добре.
Лайтфут?
Добре ли си?
- Да.
Нищо ми няма. Малко съм уморен, това е.
Повдигни, болтът е разхлабен. После го извади с ръка.
Готово.
Ръката ми изтръпна.
Леле!
Невъзможно.
На добър час. Благодаря.
Ще ме вземеш ли?
- Къде отиваш?
Да видя какво има зад планината.
- Защо не?
Малко музика.
Вземи си пура.
Откъде ги изкопа?
- Пазя си ги за специални случаи.
Ние победихме, нали?
Предполагам, че си прав.
- Успяхме.
Успяхме.
Не е лоша.
Знаеш ли какво?
Не мисля, че ние сме престъпници.
Постигнахме нещо. Свършихме добра работа.
Гордея се със себе си.
Чувствам се като герой.
Добре ли си? Не изглеждаш добре.
Май наистина не съм добре.
Лайтфут!
Добре ли си? Какво става?
Субтитри: Beniu
Редакция и тайминг: Домани© Translator's Heaven 2018©