The Winter King - 01x01 (2023) Свали субтитрите
След десетилетия войни между племената страната е разделена.
Отношенията между християните и езичниците са напрегнати.
За върховния крал Утър Пендрагон е трудно да обедини племената,
за да се справи с най-голямата заплаха -
саксите.
Артур!
Артур…
Саксите се прегрупират. Трябва да се махнем.
Трябва да го отнесем у дома при баща ти.
Сега, Артур. Елате!
Трябва да отстъпим.
Сега.
Внимателно.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Каер Кадарн Столица на Думнония
Свалете го. Леко.
Чакай, чакай, чакай.
Слушай… Артур.
Трябва да поговорим.
Може би ще е по-добре останалите от нас…
Защо не оставиш на нас?
Чуй ме. Артур, спри!
Нека ние заведем принца при баща ти.
Аз ще го направя.
Той няма да те посрещне добре.
Съжалявам, че синът на великия крал загина.
Съжалявам, че брат ми загина.
- Изправи се.
Принцът загина като герой.
Покосяваше десетки сакси.
- Засада ли ви направиха?
Да, татко.
- Къде?
На равнината на Белия кон.
- Кой ви поведе там?
Кажи ми, че не е бил принцът.
Кажи ми, че това не е неговото наследство.
Отговори ми!
- Върховни кралю,
Артур удържа при реката. Иначе почти със сигурност…
Нито дума повече.
Да не мислиш, че като мълчиш, проявяваш вярност?
Че това те прави благороден? Достоен за моята кръв?
Нека се оттеглим, върховни кралю.
Саксите ни нападнаха от юг и от запад.
Бяхме принудени да излезем на открито.
Равнината беше единственият път.
Земя без наследник е прокълната, но още сте млад, кралю.
Можете да създадете нов наследник, ако Бог позволи.
Но съдбата на кралството е толкова сигурна,
колкото е стражата, която пази детето на краля.
Когато дойде времето,
татко, аз ще поведа тази стража.
Ако това ти е угодно.
Ако ми е угодно?
Ти… Ти наистина си…
… мое копеле.
Не стига, че се провали в задачата си да защитаваш принца,
а сега предлагаш да защитаваш земята и хората?
Предлагам да бъда твой слуга.
Ти си син на уличница. Знаеш само да искаш.
Да искаш, да просиш, да заговорничиш - като майка си.
Позориш и нея, и себе си.
Дай ми меча си.
Татко! Моля те!
Ако това ми е угодно, а?
Саксите…
Търпеливи, бдителни…
Изненадаха ни в съня ни. Пропълзяха по нашата земя като…
Като самата нощ и напоиха почвата с нашата кръв.
Досега би трябвало да сме готови.
Години наред ни прояждат, както дървояди прояждат колона.
А сега колоната пука. Чупи се. Мога…
Мога да я чуя.
А всички вие сте тук.
Племенните крале и кралици на този велик остров.
Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо.
Всички освен Горфид и Гундлеус. Но не очаквам чудеса.
Горфид е твърде горд, а Гундлеус, като всички силуриани,
обича твърде много убийствата и грабежите,
че да ми липсва, щом имам приятели като вас.
Да, епископе, аз съм благословен.
И съм малко изненадан.
Когато саксите за първи път почерниха нашите брегове,
аз, като велик крал на острова, потърсих помощ от вас.
Умолявах ви да ми помогнете.
Ти отзова ли се, крал Тюдрик?
Не, върховни кралю.
- Не. Не направи нищо.
Остави Думнония да се бие за теб. Да умира за теб!
Крал Кадуис.
Ти би ли се на страната на Думнония?
Не, кралю.
- Не, не, не.
Дъщеря ти се омъжваше,
а подготовката на сватбата беше истинско мъчение, нали?
Как да заслужа прошката ви?
Вие не сте приятели на Думнония. Мразите ни.
Мразите размерите ни, посевите ни, добивите ни, хората ни. Мразите ни.
Ненавиждате ни.
Но със сигурност ненавиждате саксите повече.
Получих повече вярност от кучето си. От копелето си!
А сега вие показвате лицата си.
Когато е късно, синът ми е мъртъв, а идването ви няма значение.
Следващия път, когато ви призова, спомнете си този ден.
Спомнете си своя велик крал.
- Прогонете го!
От Думнония и от цяла Британия.
Предупредете глупаците, които биха му помогнали.
Днес загубихте един син.
Боговете не биха искали да загубите още един.
Боговете ли, Мерлин, или ти?
Позволете ми да отнеса Мордред в Авалон.
Там той ще бъде близо до боговете. Ще го предам на техните грижи.
Артур! Чакайте! Чакайте!
- Не, не може да му помогнете.
Моля ви, дайте ми една минута да се сбогувам с него.
Нека се сбогувам със своя приятел.
Думнония…
Думнония все още доминира над острова,
но баща ми е самодоволен и сляп.
Ти ще накараш баща ми да те слуша, Оуейн.
Ще го накараш да види грешките си.
- Аз ли? Няма да мога…
Той пренебрегва половината крале. А трябва да ги обедини.
Дори Силурия и Поуис.
Осигурете подкрепа от тях за предстоящата война.
Не те разбирам.
- Хайде.
Елате…
- Една минута, моля ви!
Една минута!
Как се очаква да победим саксите?
Първо ще ги задържите тук.
Питах как се очаква ние да ги победим без теб.
И един сакс да стъпи западно от Калева,
край с Думнония и с племената.
Елате, хайде.
- Калева.
Калева.
Кой е тук? Има ли някой?
Рибарско селище Северна Думнония
Дръж се. Идвам. Не мърдай. Не мърдай.
Няма да боли. Ще живееш.
Ти си воин.
На "три".
Едно…
Авалон Думнония
Мерлин!
Мерлин!
Мерлин!
Да не мислиш, че се шегувах, като му казах да те прогони?
Благодаря ти, Хауел. Добре…
Мерлин, раните му са дълбоки.
Какво те накара да го доведеш?
- Той умира.
Някога ти ми каза:
"Авалон е дом на тези, които не се вписват и не искат да се вписват".
Раните му…
- Какво виждаш в него, Нимуе?
Коловете в яма на смъртта.
Единственият оцелял след нападение на север.
Къде на север?
- Рибарско село до границата.
Силуриани. Спасихме острова от саксите,
а те ни се отплащат с безкрайни грабежи.
Хауел, отведи го вътре.
Нимуе…
Грижи се за него.
Идваш в ужасен момент, както обикновено.
Какво се очакваше да направя?
- Той избухна от гняв и вина.
Ти му даде цел.
- Вина?
Глупаво би било да изпрати Мордред дори на малка битка.
А голяма битка със саксите…
- Не обиждай брат ми.
Той те обиждаше, а нямаше твоите дарби.
Не можеше дори да говори като теб.
Ти виждаш какво трябва да се направи днес или утре.
Около теб другите се чувстват бавни и тромави.
Завистта създава врагове.
Изгнанието ще ти бъде от полза, Артур.
Ще те оформи.
Ще те направи такъв, какъвто боговете искат да бъдеш.
Не го пропилявай.
Прегърни го. Ела.
Не трябва да започваш живота в изгнание на празен стомах.
Трябва да се погрижа за раните ти.
- Трябва да замина от Думнония.
Днес.
Може да получиш последна порция храна и мехлем за раните.
Моят крал даде заповед.
Добре. Гледай да не умреш.
Когато даваш такива съвети, аз слушам.
Не мърдай.
Мерлин…
Грижи се за него, както се грижеше за мен.
До нови срещи.
Тръгвай.
Той е сакс.
Но е от наше селище.
- Значи сигурно е роб.
Майка му - също, където и да е тя.
- Майка ти е мъртва.
Нашият език ще бъде твой език. Ще те наречем Дерфел.
Означава "силен".
Той ще живее ли?
Осем години по-късно
Мислиш ли, че Артур ще дойде тази година?
Казват, че е отишъл чак в Галия.
Наказанието му все още е в сила.
Двамата сте свързани, където и да е той.
Мерлин казва, че тази вечер ще има годежни клетви.
Рала и Кулуин.
Горката тя.
Тялото му е като кифла, а умът му е детски.
Тя има мозък.
Значи той ще я обича, а тя ще взема всичките решения.
Какво става?
- Търговци и соколари.
Идват за фестивала.
Нимуе.
- Лейди Моргана.
Мерлин чака. Трябва да сме готови за довечера.
Милейди, за фестивала ли сте тук?
В Авалон има и други момичета, Дерфел.
Момичета, които могат да бъдат наистина твои.
Дерфел. Може ли за малко?
Кое?
- Това.
Почти е време да вдигнеш бика.
- Изкарваш го забавно, татко.
И лесно.
- Няма да го направя тази година.
Каза го и миналата година.
Тези дрехи ли ще носиш?
Ще ти донеса нещо.
Искал си да говориш с мен.
Внимавайте.
Леко.
Когато лейди Моргана дойде, кара всички да работят.
Дерфел, трябва да те питам нещо.
Нямам син. Нямам наследник.
А не ставам по-млад.
Искаш ли да поемеш фермата?
- Някой ден?
Хауел, още не съм сигурен какъв е моят път.
Ще ти трябва малко време да помислиш.
Моля те само да не ме изхвърляш.
Не.
Искаш ли да боядисаме малко вълна? Правех го на твоята възраст.
При цялото ми уважение към Мерлин, там бие сърцето на Авалон.
Когато пътувам, хората ме питат:
"Какво е Авалон?".
Не сме нито по-богати, нито по-могъщи,
нито по-хитри.
Просто сме по-близо до боговете.
- Да.
До небесата! До трите.
До отвъдния живот.
Това е нашата благословия.
Хайде, Рала. Днес е нашата сватба.
На следващото слънцестоене трябва ние да вържем ръцете си.
Нимуе…
Какво има, Нимуе? Нимуе?
Какво? Какво виждаш? Нимуе, кажи ми.
Виждаш ли?
- Какво има?
Боговете… Искат да направя избор.
Да избера или теб, или тях.
- Да.
И няма да чакат за отговор.
Махни се.
Нимуе, слушай ме внимателно.
След време ти ще бъдеш най-могъщият друид в историята на Думнония.
Това е сигурно.
Щом Британия е толкова разделена,
ти ще си нужна в тъмните времена, които предстоят.
Но пътят ще бъде тежък.
Дълъг. Самотен.
За боговете твоята дарба е свята.
Твоят живот трябва да бъде самотен.
Без съпруг, без дете…
Иначе ще изгубиш дарбата си.
Ами ако откажа?
Боговете няма да ти проговорят повече.
Никога.
Дерфел…
Как да отхвърля това, което съм?
Как да се откажа от пътя си?
Този знак на Силурия… Защо го носиш?
Бях робиня на силурианите.
Не, майко!
- Идвам, синко!
Майко!
Дерфел? Пиян ли си?
Искам само да остана сам.
Дръж се, идвам.
Идвам.
Не мърдай, не мърдай. Сега си в безопасност.
Ще живееш. Ти си боец.
Ти си воин.
Ти си воин.
Дерфел?
Къде беше? Защо избяга?
Няма значение.
Съжалявам.
- Какво става?
Кралица Норуена ражда.
- Ще яздиш с нас, Дерфел.
Ще ни помогнеш.
Моргана, вземи кръста от кралица Норуена.
Вън! Вън!
Излезте!
- Как смееш? Остави го!
Дай ми го. Дай ми го!
Дерфел, помогни за огньовете.
- Да.
Дръжте я.
Хайде.
Мога ли да помогна?
- Да. Вземи дърва.
Какво правиш?
Когато Каер Кадарн запали огньовете, цяла Британия гледа.
Ела. Има още работа.
Момче ли е?
Да.
Но е сакато.
Стъпалото му е изкривено. Никога няма да тича.
Кралете не тичат, Мерлин. Вървят и яздят кон.
Управляват.
- Не ме притеснява кракът му.
Притеснява ме природата му. В него има зло.
С всяка година това зло ще се разрасне.
Ще донесе смърт в кралството и саксите ще завладеят острова.
Когато го взех в ръце, видях касапин, убиващ своите хора.
Видях края на Думнония и на цяла Британия.
Върховни кралю.
Той има очите на баща ми.
Отровата не е в детето, Мерлин.
В теб е.
- Имате друг син.
Да, копеле е, но хората ще го следват.
Как смееш да го споменаваш?
- Потърсете Артур.
Откакто го прогонихте, островът познава само беди.
Потърсете го и го помолете за прошка.
Не. Ще заведеш новородения в своя Авалон.
Той е различен. Необикновен е.
Там той ще разцъфти. Нищо няма да го нарани.
Ти лично ще се погрижиш за това.
Щом сте твърде горд да потърсите Артур, аз ще го направя.
Ако тръгнеш сега, не се връщай.
Така да бъде. Някой трябва да върне Артур у дома.
Разпространете новината надлъж и нашир.
Думнония, кралството на кралствата, има нов наследник.
Принц Мордред.
Мерлин! Мерлин, какво видя?
Какво видя?
Огън, клане, разруха. Земя, поробена от тиранин.
Видях смъртта на Британия. Това дете ще се подчини на саксите.
Трябваше да доведа Артур по-скоро.
Защо? Защо Артур?
- Защото той е истински Пендрагон.
Само той е достатъчно прозорлив,
за да обедини племената и да смаже враговете.
Заеми моето място, Нимуе. Защитавай езичниците.
Възпирай християните. Защитавай Авалон на всяка цена.
Но аз все още далеч не съм готова.
Съдбата ни принуждава, но ти си напълно готова.
Ти ще бъдеш носител и глас на боговете.
Но цената на силата ти е самота. Не го забравяй.
Мерлин…
Принцът и кралица Норуена.
Благодаря.
- Утред ги изпраща в Авалон.
Но какво е Авалон без Мерлин? Той наистина ли търси Артур?
Мерлин невинаги прави каквото говори.
Но замина.
Тръгваме сега, ако нямате нищо против.
Лигесак - водачът на кралските стражи.
Те ще пазят принца и кралицата.
Не… Не мога да замина.
Намерих работа тук.
- Каква?
Ще се грижа за конете.
- Наистина ли?
Как намери тази работа? Не познаваш никого тук.
Ще остана тук.
Ще се науча да се бия. Ще стана воин като Артур.
Защо?
- Нимуе, трябва да тръгваме.
Когато работата ти те отведе в Авалон,
очаквам да ме навестиш.
Дерфел…
Три месеца по-късно
Знаеш ли, че тук не пускат всеки?
Шегувам се.
Хайде, кажи ми. Колко пъти дойде?
- Само тази нощ.
Тази нощ и всяка нощ през последните два месеца.
Освен миналата неделя, когато епископът каза…
Не сечеш зле, но се приближаваш много.
Не можеш да пробождаш така.
Знаеш ли кой съм аз?
Лорд Оуейн. Приятел на Артур.
- Точно така.
Искаш ли да се грижиш за конете ми понякога?
Може някой ден да те науча как да използваш меча.
Това добре ли ти звучи?
- Да.
Давай.
Конници.
Какво искате?
Ние сме Божи хора. Дойдохме да отдадем почит на върховния крал.
Така ли?
Ако не бъркам, вие сте силуриани?
Идваме само ние.
Намеренията ни са добри.
Значи не бъркам.
Изненадвам се, че сте посмели да дойдете.
Крал Гундлеус от Силурия.
Може ли да говоря, върховни кралю?
Изнасилвания, набези, изгорени села, нарушени клетви…
Той и Силурия заслужават само яростно възмездие.
Да му прережем гърлото, докато можем.
Ако Артур заслужаваше изгнание, този заслужава много по-лошо.
Стига.
Държим враговете си близо, нали?
Приближи се.
Дойдох да ви отдам почит, върховни кралю.
Дойдох да потърся мир.
- Мир?
Ръцете ти са окървавени - с кръвта на нашите жени и деца.
По Божията милост
моите ръце са чисти.
Мислиш ли, че с празни жестове ще спечелиш прошка за Силурия?
Убийте го.
- Кръв за кръв.
Дайте ми предизвикателство,
достойно за престъпленията ми и за дълга ми към вас.
Каквото и да е.
Каквото и да е?
- Каквото и да е.
Чичо ти Горфид от месеци граби по нашите граници.
Ще се погрижиш да спре с това.
Ще спечеля доверието ви,
както спечелих Божията прошка - с думи и дела.
Мислиш ли, че кръстът и покръстването ти ме интересуват
или ме убеждават в нещо?
Аз ценя твоята жестокост.
Насилието, което вършиш, и приликата ти с гладуващ плъх.
Ето този Гундлеус искам да изпратя в Поуис.
Разбираш ли?
- Разбирам.
Оказвате чест на мен и на цяла Силурия.
И не само това.
Вашата благодат и вашата прошка ме смиряват.
Направи каквото искам, Гундлеус,
и Думнония ще ти прости за миналите грехове.
Улфрик! Улфрик!
Улфрик!
- Майко! Майко!
Улфрик!
Галия Земята на крал Бан
Къде е господарят ти? Кой си ти?
Стар приятел.
- Ела с мен.
Днес срязаха бузата му с копие.
Казва, че с шлем не вижда добре.
Ако франките бяха ръгнали малко по-високо…
Но той не слуша.
- Никога не е слушал.
Май го познаваш добре.
- Бием се рамо до рамо,
откакто той за пръв път поведе боен отряд за крал Бан.
Не съм виждал друг да убива като него.
Но му харесва след това да бъде чист.
Мерлин?
- Артур.
Радвам се, че те виждам, Артур.
Аз също, приятелю.
Ела си у дома, Артур.
Само ти можеш да спасиш острова. Върни се у дома.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО