Good Omens - 02x05 (2023) Свали субтитрите
Така ли?
- Получих разрешение от Велзевул.
Мога да нападна Лондон.
- Демони?
Искам най-лошите от най-лошите. Искам убийци.
Добре. Колко?
Искам десет хиляди демона.
Извинявай. Стори ми се, че каза "десет хиляди".
Наистина ли ще го направиш?
- Да.
Може ли да гледам?
Това е прекрасно.
Искам да го донесеш довечера. Много е важно.
Трябват ми музиканти на месечната сбирка на Асоциацията на търговците
на улица "Уикбър".
Надявам се да донесеш клавесина.
- Не, благодаря.
Ще има сандвичи.
- Отидох на сбирка преди 10 години.
Дрънкаха за коледни лампички
и прокараха наредба срещу некоректна употреба на апострофи на табели.
Абсолютно нищо не може да ме накара да дойда.
Ясно. Добре.
Не ми оставяш избор.
В книжарницата ми има
издание на "Годишник на "Доктор Кой" от 1965 година.
Няма такъв годишник от 1965 година.
Първият е издаден през 1966 г.
- През септември 1965 г.
Не е бил отпечатан заради проблеми с Би Би Си.
Имам единственото предпечатно копие.
Ще ми позволиш ли да го погледна?
Ако дойдеш на сбирката с квартет музиканти, ще ти го подаря.
Правилно ли разбирам?
- Не ми се говори.
Обеща да подариш книга.
- Наложи се.
Маги и Нина зависят от мен. Просто още не го знаят.
Искам хиляда кръвожадни демона.
В Ада сме. Имам разрешение от Велзевул.
Дори да имаш разрешение от Сатаната, нямам толкова демони.
Ако искаш, ще ти дам зловещо усещане за неспокойство.
То пък за какво... Петстотин. Сигурно имаш петстотин войници.
За какво са ти?
- За нападение на книжарница.
Не го разгласявай, но може да се бием с ангели.
Давам сто.
- Какво...
Вече са седемдесет.
- Вземам ги.
Здравейте, господа. Какво ще желаете?
Става дума за сбирката на магазинерите довечера.
При абсолютно никакви обстоятелства не бих могъл да дойда довечера.
Днес е годишнината от сватбата ми.
Ще водя любимия си човек на вечеря.
Имам първо издание
на "Експерт по работа с карти" на С. У. Ърднейз.
Първо издание ли?
- Авторското копие на Ърднейз.
Подписал го е с истинското си име. И е написал бележка.
Колко?
- Не се продава.
Но ако дойдеш на сбирката довечера,
може да склоня да ти го дам на заем.
Ще кажа на семейството, че нещо излезе.
Доведи го. Обещавам ти, ще бъде незабравима нощ.
Здравейте, госпожо Чън. Довечера има сбирка...
На магазинерите? С мъжа ми ще дойдем. Кога?
В шест и половина.
- Ще се видим там. Приятен ден.
Здравейте.
Слушайте ме, адски легиони.
Мисията ни...
- Извинявай.
Какво?
Един легион се състои от шест хиляди демона.
Знам.
Тази вечер ще организираме нападение,
безпрецедентно по дързост,
уникално и... Какво?
Технически, ние сме една седемдесет и пета от легион.
Знам, но каквото не ни достига откъм численост,
наваксваме го с ярост.
И със...
Страховитост?
- Не.
Забравих си мисълта.
Наваксваме го с ярост и с опасност.
Така е, защото ние сме демони, а те са жалки човеци.
Значи няма да се бием с ангели?
Той каза, че ще се бием с ангели.
Кой го е казал?
- Фурфур.
Вярно ли е?
- Отиваме на Земята.
В Лондон. Ще щурмуваме книжарница.
Господин Фел, говоря английски. Живея тук от петнайсет години.
Прекрасно.
Ами...
Ако става дума за сбирката, мога да дойда, но ще остана до седем.
След това тук сме много заети.
Да, в шест и трийсет. Ще се видим там.
Значи гарантираш, че няма ангели?
Някои ангели са страшно опасни копелета.
Може да бъдем обезтелесени завинаги.
- Това, което ти гарантирам,
слънчице, е, че ако пак ме прекъснеш,
вечно ще съжаляваш.
Разбираш ли?
И двамата говорим всички езици.
- Да.
Какъв ти е проблемът с френския?
- Научих го по трудния начин.
Ходих на уроци при мосю Росиньол през 1760 година.
Нямаш леля, тя няма градинар и той няма химикалка.
Но ти ме разбра.
Защото от 250 години бръщолевиш
за химикалите на въображаемата си лейка.
Браво. Наслаждавам се на шоуто.
Сбирка на магазинерите довечера в книжарницата ми.
Няма никакъв скрит замисъл.
Ще говорим ли за коледните светлини? Те ме интересуват.
Да.
- Ще дойда.
Досега той не беше организирал сбирка.
Непредсказуем е. Откри гражданския си дълг.
Отдавна ли сте заедно?
Какво?
- Ти и приятелят ти.
Не, не е така.
- На мен ми изглежда така.
Да не сте се събрали наскоро? Имаш ли съпруг?
Или приятел? Изневеряваш ли с книжаря?
Не, с прекалено чисто сърце съм, за да изневерявам.
Той е просто ангел.
- Щом казваш.
Но пък чуждият любовен живот винаги изглежда по-прост от нашия.
Тръгваме по здрач.
За тези, които не се вписват, са осигурени маски.
Ще използваме големия транспорт.
Какво? Какво има?
Големият транспорт не работи. А малкият пренася само по един.
Другият вариант са стълбите.
Ще тръгнем по стълбите.
Глава 5: Балът
ДОБРИ ПОЛИЧБИ
Искаш ли чаша?
- На работа съм и имам среща.
Трябва да се подготвя... Защо не изчакаш вътре?
Обичаш да чакаш вътре.
- Не.
В книжарницата ти се крие архангел с амнезия.
Снощи се притесних да не се събуди.
Ами ако си спомни всичко или се преструва?
Може да ме порази, а ако Гавраил те порази, ти си...
Поразяван? Порязан?
- Поразен. Държиш се глупаво.
Напълно безопасно е.
Той вече не е... Знаеш кой. В смисъл, той е, но...
Замисли ли се просто да поговориш с него?
Всъщност, точно това ще направя.
Ключът за вратата е в чайника.
Моля те, не се опитвай да се свържеш с мен.
Ако ти трябвам, при сестра си съм. Тя поне не мисли само за себе си.
Мамка му!
Нека бъде светлина.
Здравей, Гавраил.
Хубаво. Но аз...
- Да, да, не, не, не.
Сега ти си Джим. Имаш всичко, което искаш.
Господин Фел е добър с мен.
- Така ли? Изненадвам се.
Последния път, когато двамата се срещнахте,
ти се опита да го унищожиш.
Той не го помни.
- Така ли, Джим?
И господин Фел не помни. Не беше там.
Не бил там?
- Дълга история, но...
Аз бях там. Аз помня.
Помня погледа ти, архангел Гавраил.
Помня как каза на единствения ми приятел да млъкне и да умре.
Това не ми хареса.
Не мисля, че това съм бил аз, но много съжалявам.
Дано сега не съм проблем.
- Имам лоши новини за теб, Джими.
Заради теб той рискува цялото си съществуване.
Леле. Много съжалявам.
Мога ли да направя нещо?
- Да... Сега...
Скочи през прозореца.
Добре.
Спри!
Слез оттам.
Ако наистина не си той, какво си?
Не знам, чувствам се...
... като празна къща.
- Къща?
Да, къща, в която някой е живял дълго, но вече го няма,
а къщата някак знае къде какво е било.
Както когато си спомних как започна всичко.
Когато дойде, каза, че си тук,
защото планират да ти направят нещо ужасно.
Тогава си го спомняше. Спомни си го и сега.
Боли ме да си го спомням. Главата ми не е направена за това.
Знам. Все пак го направи.
Паметта ми не е тук.
- А къде е паметта ти?
В кибритена кутийка.
Не, извадих я.
Извадил си паметта си от кутийка?
- Да.
Да, и я поставих в кутия и я донесох тук.
И тя е...
- Да?
Навсякъде.
- Какво друго си спомняш?
Ако стане пак, мога да го направя да прилича на институционален проблем.
Какво?
- Не знам, просто...
Знам, гледаш там, където не са мебелите.
Искаш ли какао?
Какво научи за чудото?
В момента работя по потвърждаването му,
но ще да видите, че двама човеци са влюбени, ако изчакате няколко дни,
защото човеците са странни.
- Знам. А следи към Гавраил?
Да. Ами... Определено не е в книжарницата.
Това брои ли се за следа? Там е само Азирафел.
Предателят.
- Да. Изглеждаше много...
... предателски. И сърдитият му приятел Кроули.
Демонът.
- Сигурно затова е толкова сърдит.
Разбира се, там е и помощникът му.
Но мисля, че не го видях.
- Помощникът му ли?
Той няма помощник.
- Така е.
Съжалявам. Не знам защо го казах.
- Има ли помощник?
Не срещнахме ли някого... Нещо...
Нещо свързано с книги...
- Не, не.
Срещнахме самия Азирафел. Той харесва книги.
Да. Разбира се. Да?
Не знам дали това ще е от полза, но господин Фел и господин...
Искам да кажа, предателят и демонът се срещнаха тайно,
за да решат какво ще правят.
И?
Какво?
- Какво си казаха?
Не ги слушах. Казаха, че е личен разговор.
Благодаря.
Много си мил.
- Не ми благодари. И не съм мил.
А и никой няма да ти повярва.
Какво правиш?
- Правя място за това,
което трябва да се случи.
- Намислил си нещо. Надушвам го.
Какво планираш?
- Почакай и ще видиш.
Осъзнаваш ли колко си дразнещ?
Да. Ако си нямаш работа,
може да се погрижиш Нина и Маги да дойдат.
Не знам защо ме покани, Фел.
Защото търгуваш на тази улица, Сандвич.
Ти си стълб в общността.
- Може би.
Но сега свършва работният ден. Ще се изсипят редовните клиенти.
Твоите дами знаят какво да правят.
- Щом казваш.
Така и не те попитах какво точно правят те.
Стъпили са и на краката. Точно както правителството искаше.
Само да ти кажа, че сбирката на асоциацията започва сега.
Никога не я изпускам. Отивам.
- Няма проблем.
Къде са столовете, които оставих за срещата?
Не трябват.
- Моля?
Ще пречат на танците. По-добре да ги запазим за после.
Танци?
"Кафе или смърт". Забавно име за кафене.
Другите имена бяха заети. Казвай.
- Напомням ти за...
Няма да дойда.
- Трябва.
Не.
Приятелката ми Линдзи ми писа. Вече ми е бивша.
Няма да говоря за тъпи коледни лампички.
Ще се прибера в празния апартамент, ще се напия и ще плача.
Недей.
- Защо?
Може да е опасно. Става нещо.
Нещо не е наред. Много неща не са наред,
Но сега идва на вълни.
Като махмурлук.
- Прибирам се.
Там ще си в безопасност. Моят приятел ще те пази.
Поне веднъж се довери на някого.
Ти си странен.
- Послушай ме!
Полудявам!
- Нина, която дава кафе!
За мен е чест.
Хубава вечер е за танци.
- Жюстин, какво става?
Защо, добра ни кафеджийке?
Това е срещата на асоциацията на магазинерите от "Уикбър".
Всички се възползваме от гостоприемството на Фел.
Искаш ли една миниатюрна вечеря? Безплатно е.
Нина. Радвам се, че си тук.
Танците тъкмо започват.
Знам, че съм разстроена. Защо не се чувствам така?
Тази вечер никой няма да се цупи.
Искам вие, младежите, да се наслаждавате.
Танци?
- Ами...
Може ли на сбирката на магазинерите да няма танци?
Приятелят ти ми каза, че съм в опасност, а сега ти...
Направо полудявам.
- Сега си тук. Това е важното.
Тук със сигурност си в безопасност.
Добра ти вечер, госпожице Нина.
Надявам се да се разберем преди края на сбирката.
Исках да обсъдим коледните светлини.
Кои сте вие? Кой ви изпраща?
Вие сте демони. Най-скапаните демони.
Какво изобщо търсите тук?
Не може да идвате така. Има правила.
Дай ни ангела.
- Искаме Гавраил.
Държите се безобразно!
Каква точно е твоята професия?
Аз съм шивачка.
- Достоен занаят, наистина.
Не, не съм шивачка. Аз съм шивачка.
Дявол да го вземе. Шивачка.
- Какво?
Значи си шивачка.
- Не, не съм шивачка.
Аз съм проклета шивачка.
Не мога да кажа думата "шивачка".
- Може да опишеш професията си.
Ясно, благодаря.
Когато един господин желае внимание от жена,
може да дойде в моето заведение,
където да си избере някоя от моите дами.
Всяка от тях може да закърпи ризата му,
да замрежи чорапите му и дори да шие копчета.
Но последното е бонус. Всичките момичета го правят.
Шивачка.
Какво правиш?
- Казах ти.
Джейн Остин. Бал.
- Трябва спешно да си поговорим.
В момента съм зает. Ще ти обърна внимание след малко.
Вземи си сладкиш.
Това е ново.
- Това е напълно ненормално.
Защо всички говорят като образи от "Гордост и предразсъдъци"?
Предполагам, за да уловят духа.
- Какъв дух?
Това трябва да е сбирка на магазинерите.
Да... Като го казваш така...
Ние танцуваме ли?
- Да.
Учила ли си стъпките на този танц?
- Получава се просто така, нали?
Не, не е толкова просто.
Това е ненормално. Те са виновни. Те го правят.
Аз съм асистент-книжар. Това не са книги.
Това са малки парченца храна. Не ги продавам. Давам ги безплатно.
Тогава съвсем определено трябва да си вземем.
Прекрасно. Ще желая още едно.
Рядкост е в нашето селце да се яви човек, така приветлив,
толкова благороден и, ако позволите, толкова добре изработен
в тяло и лице.
Това ли? Хубаво е, нали? Още изучавам функциите му.
Снощи открих една нова в леглото. Да ви я покажа ли?
Признавам, ти си странен, но интересен.
Ето, ето, гледайте, гледайте.
Сбирката е едно, но балът... Виж, има някакъв огромен проблем.
Може да ми кажеш, докато танцуваме.
- Ние не танцуваме.
Внимание, вратите се отварят. Земята.
Колко сладко. Купонясват.
Какво правим?
- Не съм сигурна.
Денят ми не е хубав. Линдзи ме заряза.
Аз ли съм виновна?
- Какво? Не. Не си ти.
Онази нощ беше последната капка... Отдавна го очаквах.
Не мисля, че Линдзи ме харесваше много.
Знам, труден характер съм.
- Такова...
Искам да кажа... Не ме е страх от трудности.
От Ада са изпратили демони. Отвън са. Искат Гавраил.
Тук сме в безопасност. Книжарницата още се води посолство.
Трябва да спреш маскарада и да измислим какво ще правим.
Няма да им дам Джим.
- Може хора да пострадат, ангел.
Мисля, че надценяваш проблема.
Дайте ни англа
Е...
- Леле.
"Дайте ни англа"?
- Ами...
Не разбират от правопис. Имат предвид...
Дайте ни ангела. Предайте ни Гавраил.
Никой няма да пострада много.
- Абсурд.
Напомням ти, че тази книжарница се води за независимо посолство.
Като бивш представител на Рая...
- Ти си извън закона, Азирафел.
Нямаш защита.
На моя страна е легион от демони.
А и нямам намерение да нараня теб, а само човеците с теб.
Ако до 60 секунди не ни предадете архангел Гавраил,
ще започнем да убиваме хора.
Извинете ме.
Петдесет секунди. Какво ще кажете?
- Всичко се случва заради мен, нали?
Тези искат мен, нали така?
Ти дойде при мен и аз ти обещах защита.
Ще те защитя.
- Няма нужда. Излизам.
Тук съм. Аз съм този, когото търсите.
Поне така мисля. Аз съм.
Не знам какво правиш, но ми пречиш.
Изпратете ни архангела сега, иначе всички в книжарницата умират.
Сериозно говоря!
- Здрасти. Слушай.
Явно аз съм архангел Гавраил.
Но съм и Джим, което е накратко от Джеймс, но съм и Гавраил.
Ще вземеш ли да млъкнеш?
Връщай се вътре веднага!
Кажи на онзи нещастник Азирафел
и на онзи мръсен предател Кроули,
че ако не изпратят Гавраил веднага, край с тях.
К-Р-А-И...
... Й. Край. Веднага!
Какво стана?
Казаха ми да се върна и да ви кажа да изпратите архангела.
Разбира се. Трябваше чудо, за да не знае никой, че това е той.
Сега никой не знае, че това е той.
- Фел, извинявай.
Кои са тези? Какво става?
Двайсет секунди, ангел. После започваме да ги нараняваме.
Нямате право да наранявате хората пряко.
Знаеш го, Шакс.
- Но можем да ги нараним непряко.
Докато сме в битка с ангели. Ще има човешки жертви.
Значи това нападение е официално и според правилата.
Имаш ли официално позволение да нападаш?
Не съм тъпа. Имам позволение.
Правила на воденето на битка, раздел 11.2, подраздел 3.
Цивилните получават достатъчно време за евакуация.
Азирафел може да се оплаче пред херцозите на Ада.
Ще трябва да изчакаш отговора им, а дотогава ще минат седмици.
Може да си имате огромни проблеми.
Изведете човеците.
Добре.
Измислих правило, което са прекалено тъпи, за да проверят.
Ще изведа хората, после ще се върна.
- Имам едно предложение.
Остави на мен. Ще ви изведа оттук.
Ако правите точно каквото кажа, никой няма да пострада.
Не знам какво точно става, но ще реша проблема.
Извинете.
- Може да стане грозно.
Госпожо.
Не знам защо прекъснахте сбирката на местните търговци...
Бал. Не е среща. Танцувахте.
Нямахте право да се месите в работите на хората.
Ще се обадя на спешната служба.
Кроули, къде е границата на това място?
При рамката на вратата. Не може да я пресичате.
Не може да правите така!
- Направихме го. Невинна жертва.
Изведете останалите веднага, иначе ще ги избием един по един.
Не разбирам. Какво става?
Малко е сложно, но...
Най-добре забравете всичко и слушайте господин Кроули.
Да ме хипнотизираш ли се опитваш?
Правиш ни нещо.
- Искам да ви спася.
Наредете се в колона по двама.
Аз и госпожа Сандвич водим. Нина, Маги - отзад.
Маги, ела.
- Няма да го оставя сам срещу тях.
Когато кажа, тръгвате. Не ги гледайте в очите.
Следвайте ме. Нина, идваш ли?
Не.
- Значи ще умреш героично.
Браво на теб. Добре, спасяваме ви. Готова ли си?
Напълно.
- Не се и съмнявам. Да тръгваме.
Честита годишнина, скъпи.
Нося ти пощата.
- Защо?
Трупа се пред вратата.
Задръж я. Сега не е добър момент да я взема.
Взеха го.
- Той добре ли е?
Едва ли. Да излезем и да видим.
Добре, официално обявявам тази сбирка или каквото е там за закрита.
Връщайте се по магазините си възможно най-бързо
и забравете възможно най-много от случилото се тук.
Ти си добър човек.
- Нито съм добър, нито съм човек.
Но ти благодаря.
Защо не тръгнахте?
- Искам да знам какво става.
В опасност сте.
- Нищо не се връзва.
Няма да ви оставим сами.
- Не сме в опасност.
Кроули ще се върне сега. Сигурно има план.
Защо не си правиш плановете сам?
Правя го, но той обича да ме спасява.
Полицай, искам да съобщя за престъпление.
Мисля, че сте сбъркали...
- Нали си полицай?
Ами вероятно...
- Можеш да арестуваш
извършител на престъпление.
- Да, но...
Хубаво. Арестувай ме.
- Какво?
Сложи ми белезници. Няма да се съпротивлявам.
Трудно е, но аз не съм инспектор Полицай от човешката полиция.
Знам, ти си ангел. Затова ти се предавам.
Аз съм демон. Знам за престъпление срещу Рая.
Арестувай ме. Нямаме време.
- Но как...
Казваш: "Арестувам те, дрън-дрън-дрън".
Дрън-дрън-дрън?
- Браво, арестува ме.
Какво?
- Каза: "Дрън-дрън-дрън".
Спокойно. Ще дойда без борба.
- Къде ще дойдеш?
В Рая.
Добре.
- Внимание, вратите се отварят.
Нали не се опитваш да ме измамиш?
Ти арестуваш мен. Защо да се опитвам да те мамя?
Затвори вратите.
Внимание, вратите се затварят.
Нагоре.
Превод: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven