Organ Trail (2023) Свали субтитрите
Тобаяс!
Тобаяс!
Спокойно.
Точно така.
Всичко е наред.
Тобаяс!
Тобаяс!
Тобаяс.
Хвани и дърпай надолу!
- Да, господине.
Сестра ти къде е?
Пренася вода от кладенеца.
- Може да преваряваме сняг.
Оседлай Фейбъл и върви да я прибереш.
- Да, господине.
Трябва да потегляме.
- Рано е за такива бури.
Устискахме колкото можахме. Ако останем в планината, ще гладуваме.
Студ или глад, Бог ни изоставя.
- Иска да ни изпита.
И децата ли?
Да мъчиш слабите, е жестокост.
- Замълчи, майко!
Ще удържим на бурята. В долината ще сме в безопасност.
Хич не трябваше да идваме.
Абигейл!
Абигейл!
Абигейл!
Бива ли да скиташ през нощта!
- Исках да...
Снегът какво е?
- Вода.
Ако не си с баща си или с Тобаяс, стой край мен.
Ясно ли е?
- Да, госпожо.
Да натоварим каруцата и да се махаме оттук.
Имай вяра в баща си.
Той ще ни измъкне от планината. Имай вяра.
Имай вяра.
Трябва да вярваме, че за страданието ни има причина.
И че с божията милост ще се спасим.
"Блажен e оня човек, който търпи изкушение,
защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота,
що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
През води ли ще минаваш, през реки ли - те няма да те потопят;
тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш,
и пламъкът не ще те опърли. Не бой се, защото Аз съм с тебе."
"Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
търпението пък нека бъде съвършено нещо,
за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък."
Измъкнахме се под носа на бурята.
Защо спряхме?
Конят е стар и няма да издържи, ако не го щадим.
Тук става за лагеруване.
Тобаяс.
Провери напред.
Виж дали няма и по-добро място.
Ако нямаш против.
Нямам.
Абигейл.
Остани тук и събери сняг за вода.
Не се разсейвай. Не ни трябват неприятности.
Колко ни останаха?
- И един стига.
Така е.
Може ли аз да я заредя?
Така.
По-бавно.
Иначе рискуваме да засече.
Полека.
Добре.
Добре.
Може ли да дойда с вас?
- Мястото ти е тук, миличка.
Няма да се бавим.
Да му се не види!
Не стой! Върви, аз ще презаредя.
- Да, господине.
Май си я уцелил!
Тихо. Може още да са тук.
Нищо няма да ти направим!
Госпожице.
Мислим ви доброто. Не е безопасно да викате. Тихо.
Тихо.
Тобаяс.
- Да.
Счупи стрелата.
Какво? Не, недей.
Не!
На идване видях мъх по дърветата. Събери колкото можеш.
Да, господине.
- Донеси и две по-тънки пръчки.
Разбрано.
Всичко е наред.
Ей, не така, не така. Не се унасяй.
Как ти е името?
Касиди.
- Аз съм Ейбрахам.
Помниш ли какво стана?
Имаш ли семейство някъде?
Ще те приема в моето.
Ще си...
Ще си в безопасност.
Обели кората на дървото.
- Да, господине.
Какво правиш?
Какво става?
- Няма с какво да ти зашия ръката.
Спокойно.
Спокойно.
Не шавай. Дишай дълбоко.
Дишай дълбоко.
Тобаяс.
- Готово.
Дай мъха.
Вземи две пръчки и ги сложи от двете страни на ръката й.
Да, господине.
Пъхни ги в палтото й.
Дръж ги да не мърдат.
Дръж ги здраво.
- Добре.
Добре.
Дръж се, Касиди. Това ще боли.
Къде си научил това?
През войната бях лекар.
Трябваше да сме изобретателни.
Да довършим.
Донеси игла и конец, майко. Бързо!
Какво става?
Разчисти стола.
- Какво й се е случило?
Била е...
Хората й...
Тобаяс намери лагера. Има късмет, че е жива.
Майко, какво стана с конеца?
- Аз...
Аз ще донеса.
- Не можехме да я оставим.
Не, разбира се.
Ръцете й май не са инфектирани. Ще знаем на сутринта.
Тобаяс, довърши лова.
- Да, господине.
Браво за днес.
Готова ли си?
- Държа те.
Държа те.
Няма страшно. В безопасност си. Татко ще помогне.
Точно така.
Така.
Държа те.
Точно така.
Не мърдай.
- Държа я.
Не мърдай.
- Държа те.
Добре.
Дотук добре, миличка.
Точно така. Добре ли си?
Държиш ли се?
- Да.
Добре.
Така.
Дръж се.
Дръж се, миличка.
Още малко.
Дръж се.
Точно така.
Абигейл, качи я в каруцата.
В безопасност сме.
Не сме.
Трябва да потеглим рано.
Нападателите може да са наблизо.
- И да са те проследили.
Не видях никого наоколо.
Не беше редно да я оставим.
- Няма храна за нас, камо ли за милостиня.
Само това ли хвана?
- По-добре е от нищо, Ейбрахам.
Изгубили сме мунициите.
А как хвана това?
- Направих капан, както си ме учил.
Ще го осоля за утре.
Искаш ли помощ?
- Не, няма да се бавя.
Почини си. Много ти се събра.
Аз се заемам с мъжа, ти - с жената.
Да не си посмял! Не я докосвай.
Скъпа, липсваше ми.
ПЪТЯТ КЪМ ОЦЕЛЯВАНЕТО
И надигаме чашите.
Срамота, казваш си.
И чакат ни чашите.
Нека веселието и виното изобилстват.
Тромпетът зове...
Броуди! Млъквай, по дяволите!
Не ти ли харесва как пея? Казвали са ми, че имам ангелски глас.
Кой идиот ти го каза?
- Ако искаш да знаеш, майка ти.
Каза ми го, докато я чуках.
Смешно ли ти е, Феликс?
- Не. Изобщо.
Смешно ли ти е, момче?
- Не.
Много му е смешно.
Майната ви на всички.
Не се ядосвай, Рийс. Аз трябва да съм разстроен.
И защо, Логан?
Мислех, че само аз чукам майка ти.
Господа, прекалихме малко. Извинявай, Рийс.
И, понеже си нов, искам да ти подаря песен.
Броуди!
Тромпетът зове.
Знамената се веят, момчета.
Да се бием, убиваме, раняваме...
ГРАД ЛОГАН
ЗАТВОР
Да си дойдем на думата.
Не може само работа, трябват и забавления.
Коя да бъде - лявата или дясната?
В тази ръка - "Шато лафит" от 1864 г.
Доминиращ сорт - каберне совиньон.
Добра реколта, без съмнение.
С характерни нотки на пушек, тамян и кожено седло.
Дори Томас Джеферсън не е опитвал такова.
Броуди?
- Дявол го взел!
Добре го каза.
А в тази ръка - по-скорошно мерло от Сент Емилион.
Долавят се къпина, подправки, ванилия и сладко.
И двете бутилки са иззети от незаконните им притежатели
и пътуват с нас към разрастващото се Сан Франциско.
Феликс?
- Много е добро. Благодаря.
Ето, приятелю. Вземи ги и двете.
По 40 долара бутилката са.
Наздраве.
Не виждам повод за празнуване.
- Никакъв ли?
Гадости и пак гадости. Не пипай!
Може да изкараме нещо от коня.
- Ако го продадем за лепило.
Само едно нещо тук си струва.
И то е на Логан.
ПЪТЯТ КЪМ ОРЕГОН
Радвам се, че се върна.
- Радвам се, че съм на топло.
Бяха свестни хора. Други просто биха ми спестили мъките.
Това ли искаш?
Знаеш, че не.
След последния път вече нищо не знам.
Но те...
Остави на мен.
Ако не беше опитала да бягаш, нямаше да стигаме дотук.
Опиташ ли пак,
ще стане по-лошо, ясен ли съм?
Да.
Не ме домъкна дотук, за да ме застреляш.
Не бих изхабил куршум за теб.
Не я забърквай.
- Ти беше на нейните години, като започна.
Може да я научиш какво да прави.
Или да се отърва и от двете ви.
Добре! Добре.
Само не я наранявай.
Прибери ги в кобурите.
Без да ги изпускаш.
Ако Логан те хване, ще убие и двете ни.
- Ти ме доведе. Помогни ми.
Момчетата не са лоши. Прави каквото искат и няма да има проблем.
И какво искат? Да проституирам?
- Нищо подобно.
А какво?
Да подлъгваш хората да те приберат от пътя.
Ти си била.
- Нищо не знаеш.
Семейството ми бе избито!
- Не бях аз.
Майната ти!
- Аз те спасих.
Да ме беше убила!
- Не говориш сериозно.
Остави ме на мира.
Остави ме! Махай се!
Откъде взе това?
Намерих го.
- Или го открадна.
Нали сме крадци, упражнявам се.
Защо не си с ръкавици?
Не те ли боли?
- Не.
Как така?
Добре, добре.
Какво правиш бе, човек?
Какво правиш бе?
Гледай сега.
По-полека.
Престани!
Стига!
Спри вече.
Стига! Откачи ли?
Безчувствена е.
Винаги е било така.
Докторите нямат обяснение.
Не чувствам нищо.
Тоя занаят го научих в приюта.
И работя. Ти си безполезен.
И от мен има ползи.
- Да надигаш бутилката не е полза.
Да ти го начукам.
- Не, мерси.
Вися тук да чакам Логан.
Свърши нещо полезно. Иди му кажи.
Не ти.
На теб говоря, Броуди.
Действай.
Обличайте се, че влизам. Нали няма голи?
Дявол ви взел! Няма голи.
Надявах се да заваря оргия.
Онова, как му викаха?
"Менаж а троа".
- Него.
Нищо, друг път.
- Бон шанс.
И чукай, преди да влезеш. В хамбар ли си отгледан?
Всъщност да.
Конете са готови.
Теб чакат.
- След малко.
Зад хребета се задава буря.
Ще се приготвя за тръгване.
- Подготви и момичето. Идва с нас.
Не е готова.
- Ще се научи. Ти как се научи?
Вземеш ли я, ще избяга по пътя.
- Куршумът ще я настигне.
Пусни ме!
Свали ме!
- Да ти се не види!
Пусни ме!
Престани!
Пусни ме!
Развържи ме и ме пусни!
- Кучка!
Виждаш ли това? Овладей се, жено.
Ще срежа въжетата.
По-добре да остане вързана.
Имаме работа.
До там е поне ден път.
Времето не ми харесва. Трябва да изпреварим бурята.
Какво мислиш?
Взе ли телескопа?
- Как иначе.
Има кръстопът, а до него - сцепен бор. Виждаш ли го?
Да оставим момичетата там и да чакаме по-надолу.
Няма ли първо да обходим?
Ще се забавим.
- Приготви се.
Конете не обичат да вървят по лед.
Къде бягаш?
Боже!
Да му се не види!
- Къде бягаш?
Няма ли кой да озапти тая кучка?
Да ти се не види! Цял ден ти търпя тъпотиите!
Спри се или не отговарям!
Хванете въжето!
- Не!
Дръжте въжето!
Въжето! Дръжте го!
Къде се дяна?
В реката. Течението ще я отнесе надолу.
- Надолу не е ли натам?
Върнете я, ако ще и умряла.
Да си я довела, докато мине бурята,
или това, което преживя последно, ще ти се стори песен.
Баща ми го е получил в армията. Аз го наследих, когато той умря.
Феликс, недей.
- После ще ми го върнеш.
Ще се справиш.
Хайде, Ромео. На коня.
Чел си Шекспир?
Какво е Шекспир?
- Да тръгваме.
Готово.
Исусе Христе!
Не се движи! Ръкавът ти ще залепне за леда.
У нас има огън. Ще се стоплиш.
- Да се махаме.
Стопли се малко.
- Веднага, моля ви!
От кого бягаш?
Гадняри.
Хайде.
Как ли е станало?
- Сигурно ледът е поддал.
Разпрегни коня. Аз ще й приготвя вана.
Ще те стоплим за нула време.
Как се казваш?
- Абигейл.
Нора. Мъжът ми е Ерик.
Имаш ли семейство, което да...
Всички са мъртви.
Ще останеш при нас колкото решиш.
Беше много уплашена.
Откъде ли идва?
- Едва ли отдалече.
Не видях пушек, не знам.
Спомена ли как са умрели?
- Не.
Какво ще я правим?
- Ще я приютим.
Господ те е пратил да я спасиш.
Или Дяволът иска да ни довърши.
- Не говори глупости.
Да беше видяла изражението й.
Каква беше тая кръв по косата й?
- Течението почти я беше отмило.
Имаше ли рана?
Само подутини и охлузвания.
Да я приютим засега,
но ще съм по-спокоен, ако разберем нещо за семейството й.
Прав си.
- Дано не съм.
Искаш ли да постоиш вътре?
Мога да стопля още вода.
Не искам да съм в тежест.
- Нямаше да предложа, ако беше.
Дете ли чакаш?
- Нещо такова.
Двамата с Ерик
ще се радваме да те подслоним при нас.
Много се забави. Няма да се върне.
Не се знае.
Ама как си пожертва пистолета. Може най-сетне да послужи.
Достатъчно е служил.
- На кого? На баща ти ли?
Ама че си! Нямаш ли си свой баща?
Не.
Да го беше хвърлил в реката.
Няма да го видиш повече.
Логан трябваше да я свитне след предното бягство.
Или това вече го забрави.
Дори гаден пистолет като твоя заслужава да влезе в употреба.
Вкусни са.
Ако обичаш.
Добро момче.
Помниш ме, нали?
И таз добра! Нора!
Казах ли ти аз!
...да я водя вкъщи.
- Няма ли я?
Казах ти, че има нещо.
- Едва ли е стигнала далеч.
Взела е Орион.
- Няма да тръгваш след нея.
Конят ни трябва.
- Ти ни трябваш.
Това.
Това е чудото, което искахме. След толкова усилия трябва да сме заедно.
Чак пък "усилия".
Разбра ме.
Ела тук.
Ако не ги намеря до няколко часа, ще се върна.
Обещай ми.
- Обещавам.
Направи каквото трябва, но не смей да ни изоставяш.
Няма.
Надявах се да се върнеш тук.
Нищо няма да ти направя.
Виж ме. И да искам, не мога.
Къде са близките ми? Какво направихте с тях?
Опасявах се, че не си оцеляла.
Ела. Сгрей се на огъня.
Моля те.
Защо го правиш?
Защо дойде?
Пратиха ме да те намеря и да те върна.
Но няма да го направя.
Повече няма да се върна.
Не знам защо правех това.
Опитах се да избягам, но ми осакатиха ръцете.
После не знаех какво да правя.
Все тая.
Аз съм виновна, че страдаш.
Страдаш много.
Но спирам с това.
Така ще си съсипеш ръцете.
Вече са съсипани.
Откъде намери кон?
- Един фермер ме извади от водата.
Откраднала си го?
- Заех го.
Ще го върна, щом си взема Фейбъл.
Кажи, че се шегуваш.
Ще се върнеш там, заради кон?
Само той ми остана.
Това е самоубийство.
Така или иначе, ще съм със семейството си.
Като се стопи снегът, може да дойдем да ги погребем като хората.
Би ли го направила?
Ако ми позволиш.
Тъпа кучка! Откраднала е върховете за стрелите.
Какви ги говориш? Аз ги скрих, преди да тръгнем.
Сега ги няма.
- За какво й е да ги краде?
За доказателство!
Ще доведат шерифа право тук, ако ни предаде.
Феликс, оседлай коня и върни Кас!
Ще ида аз.
Добре.
- Сядай, малкият. Това е работа за мъже.
И я доведи жива.
Ако й навредиш, ще разбера.
Ти си й навредил достатъчно.
Върховете за стрели са мои, аз ще ида.
Ако се провалиш, ще отговаряш пред мен.
Рийс, нека не се налага.
ИЗГОДНО ФУРАЖ И СЕМЕНА
Добър вечер.
Ще сипеш ли малко и на мен? Ще платя, ако искаш.
Няма нужда.
- Задължен съм ти.
Дошъл си пеша от Уикър, в тъмното?
Да ти бях продал кафето.
Какво ще кажеш за тези?
Не стигат за кафето.
Не ги продавам. Питам дали знаеш нещо.
- Самоделни са.
Предлагам само първокачествена стока, така че - не, мерси.
Не питах това.
- Не знам нищо за тях.
Ти - също. Върви си, приятелю.
Може ли аз да ги погледна?
Знаете ли, става късно. Мисля да...
Имаш ли име?
- Върви по дяволите!
Добре.
Нямаш ли пистолет?
- Не.
Ти не мърдай.
Ето те.
Съжалявам.
Съжалявам.
Кой е тоя тип?
- За първи път го виждам.
Собственикът на ранчо "Уикър Крийк".
- Питам за името му.
Не знам, господине.
- Не прави това.
Ерик! Името му е Ерик!
Стига.
Жена му е бременна!
- Благодаря ти.
Е, г-н Ерик с бременната жена от ранчо "Уикър Крийк".
Откъде взе тия върхове за стрели?
Къде ги намери?
Не, не.
Бяха по дърветата.
Водеха насам.
- Какво търсиш?
Спри да му причиняваш болка, моля те.
- Отговори ми и ще си помисля.
Тя ми открадна коня.
- Коя тя?
Не знам. Така и не ми каза името си.
Не! Недей!
Мили Боже, имай милост!
Г-н Ерик?
Май вече сме партньори. Да намерим тоя кон.
Защо не носиш оръжие? Да не си го загубил?
През войната се наиграх с оръжия.
Стига ми толкова.
Доста мило.
И доста тъпо.
Ти виждаш ли още?
Касиди?
Нямаш сили да дръпнеш спусъка.
Нали?
Хайде, фермерче. Донеси.
Никога не съм си падал по револвери. Голяма занимавка са.
Къде е момичето?
- Така и не излезе от водата.
Не ме лъжи.
- Не лъжа.
Защо се върна тук?
За да ги погреба. Едва ли разбираш.
Всякак ще стигнат, накъдето са тръгнали.
Хайде. Качвай се на коня и да тръгваме.
Какво?
Така и така си го откраднала. Няма да го зарежем я.
И без глупости. Ръцете ти си изпатиха достатъчно.
И сама щях да се върна.
Стрелите бяха ориентир.
Не мога сама.
Ерик!
О, не.
Слава Богу!
Да, слава Нему. Но ще ме почака още малко.
Съжалявам.
Да.
Жена ми реши, че така ще плаша хищниците.
Умна жена.
- Няма спор.
Какво ти направи на ръката?
- Не питай.
Тоя тип си има запазена марка.
Това ще притиска раната, без да спира кръвообращението.
Къде се научи на това?
От баща ми.
Учеше брат ми, но аз гледах.
Не знам как още не си с пневмония.
- Благодари на Нора от мен.
Ще й благодариш сама.
Не биваше да крада коня ти.
- Защо го направи?
Той ли го направи?
- Той и другите.
Колко са?
Четирима. Един вече е мъртъв.
- Какво смяташ да правиш?
Ще ида за конете.
Мога да ги проследя.
Трябва да го направим преди изгрев.
Няма да идваш с мен.
Виж, ще идем да си вземем конете.
После, ако решиш, ще дойдеш с мен във фермата.
Спокойно, спокойно.
Повече няма да бягаш.
Нито пък ще ходиш.
Остави я.
Така ще замръзне.
- Това не беше молба.
Иди се погрижи за конете.
Така може да умреш от кръвозагуба.
- Нищо ми няма.
Глупости.
Ще рискуваш, вместо да помислиш за Нора и детето?
Не мога да те оставя сама.
- Не съм дете, ще се оправя.
Не исках да кажа това.
- А какво?
Ще е опасно, но искам да взема каквото е наше.
Как? Ще дебнем някой да изведе конете ли?
За начало ще спрем за малка почивка.
И да не може да бяга, пак е предателка.
Някой трябва да я връща в правия път. Това и правя.
Не си достатъчно строг.
Пак ще избяга.
- Какво искаш да направя?
Да й отрежа главата и я ползвам за чукче на портата?
Ако не я озаптиш, ще затрие всички ни.
Почвам да се чудя коя е истинската кучка.
Дали не е тази, която оспорва решенията ми?
Винаги съм се чудел как се борави с това.
Още ли си жив, старче?
Да ти го начукам!
Не, мерси. Вече нямаш с какво.
Какво правиш бе?
Каквото трябва.
Или си с мен, или си отиваш като него.
Решавай.
Добро момче.
А ти, стари приятелю...
Ти взе решение.
Умри с него.
И така.
Виждаш ли ме?
Може и да имаш шанс,
ако преживееш нощта с мен и спечелиш благоволението ми.
Ако решиш да ме предадеш, както направи с него...
Виждаш ли го?
Добре.
Като пукне, го завлечи отзад при другия боклук.
Може и веднага.
Ама че гадост!
Кас?
Ето, изпий това.
Полека, топло е.
Като мога, ще донеса още.
- Помогни ми.
Стой.
- Почти съмна.
Феликс!
Феликс!
Феликс!
Помогни ми!
Помогни ми!
Тихо!
Добре ли си?
Прозвуча близо. Знаеш ли къде сме?
- Не.
Преди да съмне, няма да намерим пътя.
- А тя ще издържи ли толкова?
Защо просто не ме убиеш?
Не ми трябваш мъртва.
Не съм ничия собственост.
Повтаряй си го.
Може и да се сбъдне.
Непокорна.
Има пазач.
- Ще се промъкна незабелязано.
Полудя ли? Дори не знаем колко са.
Промъквам се, вземам конете и излизам.
После ти си тръгваш.
- Не и без теб.
Не е разумно да влизаме и двамата.
Само ми помогни да прескоча стената.
Хайде.
Какво правиш тук?
- Ти как мислиш?
Вземи го. Нямаме много време.
Иди за конете. Среща - при портата. Върви!
Благодаря ти.
Ела тук, спокойно. Готов ли си да се махаме?
Ще дойда и за теб.
Спокойно.
Още малко.
Как свършваше историята за Ромео и Жулиета?
Че забравих.
Всичко ще бъде наред. Ще успееш.
Притисни я към себе си. Няма да оцелее в студа.
Погрижете се за нея.
- Добре.
Вземи това. То е всичко, което имам.
Орион остана вътре.
- Изчакай.
Бягайте! Забравете коня.
- Не. Орион!
Да тръгваме. Сега или никога.
Най-после събра смелост, а?
Добро момче.
Засече.
Красив, но безполезен.
Като теб и оная курва.
Знаеш ли как е умрял баща ти?
Знаеш ли?
Във...
В революцията.
Жертвал се е за хората си?
- Умрял е като герой.
Да се жертваш, не е геройско. Просто страдаш.
Ето ти.
Добро момиче.
Точно така.
Точно така.
Абигейл.
Разбирам те.
- Не разбираш.
Не си го причинявай. Няма смисъл.
Липсват ми.
Как се казваха?
Ейбрахам, Селест и брат ми Тобаяс.
Имах само тях и се провалих.
- Според мен не си.
Толкова се учих от тях, а накрая не направих нищо.
Не исках да...
Разбирам те.
Цял живот...
...са ме учили да не се разправям и да си знам мястото
и точно това направих.
Допуснах да умрат.
Аз съм виновна.
Не мога да ги върна. Нищо не мога да поправя.
За мен няма спасение.
- Не говори така.
Не ти си причинила това на семейството си.
И тя не е виновна.
Принудили са я. За малко да се случи и на мен.
Тя ми спаси живота два пъти.
Можеше да не се застъпи за мен, но има добро сърце.
Няма да я оставя да умре тук.
Съжалявам за Орион.
Радвам се, че вие двете сте в безопасност.
Аз ще се радвам, като се махнем от тук.
Спокойно.
Колко има до чифлика?
На кон е близо, но пеша...
Почивка?
- Ще ти кажа, ако трябва.
Прибра се.
- Прибрахме се.
Ще можеш ли да я заведеш вътре?
- Мисля, че да.
Здравей, момчето ми.
Как така си тук?
Тържественото завръщане на мъжа в къщата.
Нора, ела тук, скъпа.
Не.
Тук до мен й е добре.
Какво искаш?
- Каквото иска всеки човек.
Хубав дом.
И любящо семейство.
- Няма да ги намериш тук.
Мисля, че тук ще ми хареса.
С последното ми семейство нещата не се получиха.
От неподчинение.
Но тези жени едва ли ще ми се опрат.
Нора, добре ли си?
- Нищо й няма.
Жените в тази къща отговарят сами.
Само дето...
...това вече не е твоята къща.
Нито пък е твоята!
Пусни я.
Моля те.
А ако не искам?
Ще си по-бърз от мен ли?
Не съм стрелец.
Не. Ти си фермер.
Тъкмо ми трябва някой да се грижи за фермата.
Може да спиш в конюшнята.
Вземи къщата и ги пусни.
И защо да го правя?
- Стига си пипал жена ми!
Май не разбираш ситуацията, фермерче.
Ще направя много повече от това да я пипам.
Тя вече не ти е жена.
Какво стана с идеализма ти? Нали не искаше оръжия?
Забравих да кажа, че тоя засича.
И не искам сакат помощник.
Никоя от нас няма да ти става курва.
Ти няма.
По дяволите!
Това е моята къща!
Ще правите каквото кажа, кучки!
- Остави я на мира.
Приготви се да се сбогуваш с живота.
Без някой да те е обичал.
Усети ли това?
Исусе.
Ерик, чуваш ли ме?
Ерик?
Слава Богу! Абигейл, жив е.
РАНЧО "УИКЪР"
Да, Каси.
ТОБАЯС СЕЛЕСТ ЕЙБРАХАМ КАСИДИ
Превод на субтитрите Северина Цанкова
subs by sub.Trader at