Haunted Mansion (2023) Свали субтитрите
Едно съвсем паранормално място.
Тук мрачните погребения завършват с празненство.
Тук смъртта не е край,
а ново начало.
И дори скръбта може да е врата към радостта,
ако човек е готов да мине през нея.
Часът е 23:58! Да се приготвим.
Прощавай, барман.
Прощавай, барман. Може ли питие? Добре.
Ето.
Вземи моето.
Тогава ти няма да имаш.
Няма нищо, не пия много.
Може да си го поделим.
Да.
С някого ли си?
Да.
Тук съм с колеги.
Онези зад мен. Сигурно се държат странно.
С какво се занимаваш?
Астрофизик съм.
Нещо като...
ракетен инженер.
С повече оптика. Правя лещи.
- Оптика.
Работя над формула за описване на тъмна материя
чрез съчетаване на готови модели с квантова механика.
Сложно е, но...
Опитваш се да видиш невидимото.
Точно това правя. Но ти го каза много по-добре.
Добре. Аз...
донякъде правя същото.
Организирам призрачни обиколки.
Значи изобщо не правиш същото.
Не, но все пак има нещо общо.
Помагам на хората да видят невидими неща.
Като летящи призраци.
Привидения.
- Десет!
Духове, минаващи през стени
и обладаващи хора.
- Подиграваш ми се.
Седем!
Ела някой път.
- Шест! Пет!
Добре.
- Четири!
Става.
Три! Две! Едно!
Честита Нова година!
Аз съм Бен.
Алиса.
Бен?
Бен!
Бен?
Не искам да ти вгорчавам допълнително деня,
но картата не минава.
Защо мислиш, че имам лош ден?
Защо ли?
Защото вониш на вчера.
Ето.
Колко души са?
Седем.
- Добре.
Защо още водиш обиколката й?
Измъкни се отзад.
- Не.
Ще ме последват.
Както винаги.
Да.
Ти ли си Бен, нашият гид?
Същият.
- Аз съм от Сиракюз.
Супер, сега ще четем имена.
От вас искам да чуя "тук"
и нищо повече, ясно?
И така, Джон Пелузо?
- Тук.
Счетоводител съм 50 години.
Не ми пука.
Изглежда, че си имаме и Керъл...
Тук!
Аз съм Керъл. И ти ли?
Да. Колко необичайно!
Керъл е често срещано име.
Не трябва ли да има духове?
Това е историческа обиколка. Ей!
Ще ви показвам и ще разказвам.
Без истории за призраци.
НЮ ОРЛИЪНС
Значи...
Чух, че в тази катедрала имало призраци.
Призраци не съществуват.
Аз вярвам в призраци.
Леля ми Барбара беше запалена по птиците и обожаваше колибрита.
И какво видяхме в деня на погребението й?
Колибри!
Добре, Керъли,
ще ви издам една истина.
Бил съм във всяка "призрачна къща"
в най-призрачния град в света.
Бях дори в тази сграда за 72 часа.
И какво открих?
Нищо. Нищичко.
Призраци не съществуват. Всички ние сме пръст!
Съжалявам...
Съжалявам.
Да вървим.
ГРОБИЩЕ ФУРНЕТ №2
НЕ ВЛИЗАЙ
Добре дошъл у дома!
Хамалите са.
Пристигнахме. Близо ли сте?
Четири часа след нас? Нали тръгнахме заедно?
Разбирам, почивка за обяд.
Но това е доста повече.
Добре, чакаме ви.
Тези хамали.
Травис?
Тук съм, мамо.
Оглеждам къщата.
Време е. Тук има някого.
Всички по местата.
Той ни вижда.
След ремонта ще стане чудесно.
Леле.
Искаш ли да си избереш стая?
Сигурно е горе.
Харесва ли ти?
- Не.
Не и днес.
Добре дошъл у дома!
Не, не!
Скъпи, какво има?
Тук има призраци!
Стига.
Знам, че не е толкова уютно, колкото ми се искаше.
Но с малко дневна светлина ще стане по-добре.
Ще запаля ванилова свещ и всичко ще си дойде на мястото.
Дали?
Скъпи, дай шанс на това място.
Сега тук е нашият дом.
Не. Махаме се.
Не, не.
В колата. Качвай се.
Първо коланите.
- Защо не...
Бавно, ще се справиш.
- Добре.
Мама е тук.
- Добре.
Спокойно. Обичам антики, но не чак толкова!
Ще се върнете.
Ще се върнете.
ПРИВИДЕНИЯ В КЪЩАТА
Добре. Отивам, Алиса.
Познавате ли човека, който живее тук?
Да. Не е твърде дружелюбен.
Ехо?
Така живее един гений.
- Какво искаш?
Спокойно, не съм крадец!
Виж. Съкровищата, които търся, са в рая.
Що за психопат нахълтва в чужд дом?
Извинявай. Шансът обикновено чука на вратата, но не ми се чака
точно сега.
- Какво?
Защо носиш котарак?
Не е ли твоят?
- Не.
Мислех, че е твой. Молеше се да влезе.
Върви, рунтави приятелю.
Сигурно е доловил хубавата енергия,
струяща от това...
очарователно жилище.
Дали да не отворим малко?
Аз съм отец Кент впрочем.
Здрасти, Кент.
Нещо против да седна?
- Имам нещо против.
Добре.
Само един въпрос и си тръгвам.
Искаш ли да бъдеш герой?
Ще пропусна.
Ще ти се вземе акълът.
- Сбогом.
Две думи.
Спектрална фотография.
Да. Привлякох ли вниманието ти?
Понеже определено привлече моето.
Наистина ли създаде толкова силна камера,
която да улови т.нар. "призрачна частица"?
Не аз я нарекох така, а пресата.
Професионално станах обект на присмех.
Д-р Франкенщайн.
Бил е човек на науката, а са го погнали с вилите.
И защо? Защото опитал да създаде нещо.
Създал е чудовище.
Ако не се лъжа, май е избило куп народ?
Чудовището за един е костюм за Хелоуин за друг.
Взе ми се акълът. Тръгвай.
- Изслушай ме.
Обади ми се една много мила жена.
Тя има прекрасно детенце
и смятат, че в дома им има призраци. Тя искаше екзорсизъм,
но по-скоро ни е нужен
експерт по паранормално.
Аз съм гид.
- Ти си Бен Матаяс.
Правил си телескопи в Космическия център.
Преди това си бил астрофизик в ЦЕРН.
А сега развеждаш туристи?
Все едно Майкъл Джордан да играе бейзбол.
Нека те върнем в играта на правилната позиция.
Онази жена сигурно не е в ред.
Призраци не съществуват.
Какво толкова?
Ще караш един час, ще направиш няколко снимки с камерата си
и тя ще се успокои.
Никъде няма да ходя да...
Тя ще си плати.
Две хиляди долара.
Какъв е адресът?
- Парите си казаха думата.
Те говорят и на мен, но тихо, нито дума!
Шефът винаги гледа отгоре
и ме държи на доста къс повод.
Не е достатъчно къс.
- Слушай.
Работата ми е да имам вяра,
а аз имам вяра в теб.
С теб сме толкова различни, но заедно ни е много хубаво.
Така е.
Това е като мост между твоята и моята работа.
Нали? Виж сега...
Какво...
Това е обектив.
Обектив!
- Внимателно.
Квантов обектив,
който, ако всичко потръгне,
ще промени живота ни.
Така. Да видим сега.
Какво?
Естествено, батерията е изтощена.
Бен?
- Габи?
Успя!
- Приятно ми е. Прощавай, че закъснях.
Край къщата имаше мъгла. Беше странно, но...
Като стана дума...
- Няма проблем.
Чакай!
Трябва да те предупредя, преди да си влязъл.
Положението е зле.
Колкото и да си ми нужен,
може да си вървиш.
Не, не.
- Но може.
Ако искаш.
- Няма нужда.
Не ме плашат няколко призрака.
Казваш го сега.
Но всъщност
това може да промени целия ти живот.
Влезеш ли веднъж, край.
Няма връщане назад.
Готов съм да поема риска.
Относно парите...
Идеално.
Добре.
Леле!
Да.
- Това са много пари.
Не знам дали да приема.
- Вземи ги, настоявам.
Добре, вземам ги.
Защо не ми разкажеш за къщата?
По-добре да ти покажа.
Хайде тогава.
- Да.
Добре.
Кои са те?
Не е ясно. Разпитах.
За това място има какви ли не теории.
Това е моят син.
Спим тук. По някаква причина е по-безопасно.
И сте само двамата?
Да, баща му...
Съкровище!
Здрасти, приятел.
Ела да се запознаеш с г-н Матаяс.
Какво имаш там?
Защитна линия.
Зад твоята защитна линия има ли...
Екшън тип?
Кой е той?
Знаеш го, нали?
Онзи с обувката?
Помниш ли го?
Като оръжие?
- Да.
Използва обувка като оръжие.
Имаше и крилата фраза. Казваше нещо такова...
"Я повтори! Я повтори, момче!"
Не помниш ли?
Като баба ти с чехъла!
Може да го е имало само в евтиния магазин.
А ти каква си?
Бях лекар в Ню Йорк.
Майка ми е оттук.
Искахме да започнем начисто.
Винаги съм искала да се върна
и да отворя пансион.
Реакцията ти беше красноречива.
Не харесваш ли пансиони?
Нищо им няма. Само...
Представям си група непознати,
които си говорят превзето.
"Как се чувствате?", дрън-дрън...
Честно казано, това е най-ужасният ми кошмар.
Беше ми полезно. Благодаря.
Ние нямаме много роднини.
Намерих къщата в Интернет.
Реших, че е чудесен начин
синът ми да срещне нови и интересни хора.
Трудно се сприятелява.
Аз също.
А после нещата станаха много...
зле.
- Ужасни.
Да.
Отец Кент спомена, че имаш камера със специален обектив...
Така е.
Мисля да започнем оттук.
Не включвай светкавица!
И...
защо?
Не им харесва.
Да започнем от трапезарията със снимките.
Тъкмо...
ги бях върнала.
Сега е вътре.
Номера ли ми играете?
Забавно ли ви се струва?
Да се шегувате с мен.
Ще проверя вътре за призраци.
Не...
- Не го пипай.
Не го пипай.
Нищо.
Направи снимка.
- Снимка?
Добре.
Затова съм тук.
Сега не го прави,
но друг път обръща глава и те следва.
Да умреш от страх.
- Наистина.
Разбит съм.
И мазето.
Понякога получавам остра болка
от двете страни, когато минавам оттук.
Ще го направя.
Добре.
Така.
Добре.
Ако искаш, слез долу и ни чакай в палатката си.
Искаш ли?
- Не.
Искам да дойда.
Добре, мама ще те хване.
Ще се справиш.
Храбрецът на мама.
Добре! Тук съм.
Всичко е наред.
Скъпи.
Защо не минеш ти, щом е толкова лесно?
Иска се само...
- Спокойно, погледни ме.
...да движиш краката си.
Едва минава полунощ.
Ясно.
Той сериозен ли е?
Явно не.
Добре ли си? Моето голямо момче.
Само правя последни изчисления.
Добра новина.
Няма призрак.
Знам, че може да е плашещо.
Такава голяма къща
нощем проскърцва, има студени течения, случва се.
Но има едно нещо, наречено
силата на самовнушението.
Сигурно трябва просто да се успокоя.
Няма да навреди.
Ако има призраци, какво са те?
Отново сте със "Смъртоносен улов".
Бурята най-сетне отмина, така че започваме.
На рачешка територия.
Вземи съдовете и да закриваме сезон 2018-а.
Съгласна ли си?
Съгласна.
Два дни след...
За вярващите призраците са истински като живите хора...
Те се завръщат за своя последен улов.
Хайде, суперзвезда.
Тези кълба, вероятната енергийна сигнатура на призраците,
може би означават, че...
...средно. Това ще ни върне у дома.
Какво?
Но как...
Здрасти! Бен, нали?
О, не, не.
Сега да опитаме без светкавица.
Силата на самовнушението.
Лош сън, Бен.
Беше просто един лош сън.
Какво става?
Какво?
Следваш ли ме?
Добре. Всичко ще бъде наред.
Не, не!
Върни се!
Точно навреме.
Нещо ме последва вкъщи!
- Да му приготвим завивки.
Чакайте!
Не.
Казах...
нещо...
ме последва вкъщи!
Когато за първи път видях
какво става тук,
си плюхме на петите.
Да не мислиш, че ще държа сина си в къща с призраци?
Не, няма...
- Точно така.
Но нямаше значение къде отиваме.
Тези призраци,
а те май не са никак малко...
Те са като...
дървеници.
Една крачка вътре и се вкопчват.
Опитахме да напуснем града, сменяхме хотели,
но положението само се влошаваше.
Принудиха ни да се върнем, като теб.
Можеше да ми кажеш като на голям човек,
че не мога да се върна у дома.
- Не, не.
Ти влезе сам. Предупредих те.
Можеше да ми кажеш какво ще стане...
Здрасти. Да.
Можеше да ми кажеш, преди да ме оставиш да си тръгна.
Щеше да ми е по-съвестно, ако не беше взел толкова много пари
само за да снимаш наужким и да драскаш глупости.
Аз... го направих.
Курабийка?
Да, малко е късно.
Хубави са.
- Да.
Аз имам дете.
Той не може да отиде никъде, без призрак да го следва по петите.
Съжалявам, но бих сторила всичко да защитя сина си.
Разбирам,
но не ти трябвам аз.
Трябва ти екзорсист.
Вече опитахме.
Същото стана и с мен.
Боже мой.
Бен, добре дошъл.
Изненада!
И ти ли участваш? През цялото време си знаел?
А уж си свещеник!
Какво да кажа, неведоми са пътищата Божии.
Не, ти си чудовище!
Беше ти платено.
- Недостатъчно.
Попитах те готов ли си да бъдеш герой.
И какво отвърнах? "Не."
Но очите ти крещяха "да"!
Добре.
Ти каза, че той е експерт.
Не съм никакъв...
- Такъв е.
Трябва само тренер Кент да го надъха малко.
Това нещо работи ли?
Всъщност направих снимка.
Слепи бяхме, но прогледнахме.
Първоначално не бях сигурен,
но мисля, че е духът на рибаря от картината горе.
Каква благодат.
Знаете ли какво?
Може да използваме камерата на Бен
да идентифицираме призраците в тази къща.
Само с познат враг битката ще е честна.
Каква битка с призраци?
Трябва да мислим как се озовахме тук и как да си върнем живота.
И да не ни харесва, това е битка.
Сякаш малко се вторачваш в негативното.
Понеже повече няма да си идем у дома.
Ето, мрачни мисли.
Нашият призрак искаше да се върнем.
И моят също.
Също и моят.
Нямаше половин лице и трудно й разбирах,
но повтаряше "гърчи се, гърчи се".
Те не искат да ни тормозят.
Искат ни тук по някаква причина.
Полунощ е. Бързо!
- Да.
Какво стана?
След полунощ стоим заедно в тази стая.
По-безопасно е.
Отец Кент си заплю синьото канапе.
Да...
Освен ако не го искаш.
Имам болки в кръста след всички умити нозе в Калкута.
Вземи канапето.
Спи колкото си щеш.
Щом ни искат тук, ще разбера защо.
Къде отиваш?
След полунощ не излизаш! Нарушаваш правилата, спри!
Мамо!
Тези хора са...
Ехо? Има ли някого?
Габи?
Травис?
Не.
Не.
Уплаших ли те?
Хубаво, така и трябва.
Той много ще се зарадва. Обожава да има гости.
Бен, ти...
Какво?
- Бен, добре ли си?
Ще ни трябва още помощ.
Време е да сформираме Звездния отбор. Така ще се казваме.
Мисля, че името е заето.
Първо трябва да разберем какво е станало в тази къща.
Затова се свързах с най-видния историк
по гръцки възрожденски къщи в района.
Той е мъртъв,
но бързо се окопитих, защото така правим ние.
Открих един професор в "Тулейн",
който има книга за призрачните къщи в Луизиана.
Продал е само девет бройки,
но поне не е мъртъв.
Професоре?
Ако идвате да спорите за оценките си,
излизайте веднага,
да не ви скъсам!
Не сме студенти. Имам един въпрос към вас.
Знаете ли нещо за това място?
Науката започва с наблюдение.
Ще снимам всички тези призраци,
за да знаем кой стои насреща ни.
А щом вече знаем,
трябва някой да говори с тях.
Екстрасенс.
Намерих един по джоба ни.
МАГИЯТА НА ХАРИЕТ
САМО ПОЗИТИВНА ЕНЕРГИЯ
Гадае по Бар мицви,
но е с добър рейтинг в Интернет.
Разполагайте се.
Кой е Мичъл?
Не знам.
- Помисли.
Срещам се с много хора в енорията и е възможно...
Не познава Мичъл.
Ами Джовани?
Не мисля, че...
- Гари?
Да си срещал наскоро някой Гари?
Сега имена с "Г" ли ще изброяваме?
Значи не познаваш Гари?
Всъщност е добра. Много си добра.
В махалата ми наистина имаше един братовчед Гари.
Много благодаря за днес...
- Лъжеш.
Не познаваш Гари.
Познаваш ли някоя си Габи?
Бебчо трябва да се прибира преди мръкване!
Защо се прибираш толкова рано?
Видях едни момчета да те гонят.
Само тичаха с мен до къщи.
Просто им трябва
още малко време да ме опознаят.
Да.
- Явно си зает.
Тази къща е с поредица от травмиращи събития.
Експлозии.
Плаващи пясъци.
В Луизиана!
Най-добре ще е онези хора да се преместят.
Хапвайте. Промоцията е до 18 ч.
Давай.
Още веднъж.
Още веднъж. Отвори.
Шегуваш ли се?
Доста активност има в полунощ.
Опитах да ги засека,
но призраците не спират да се движат.
Те не просто се движат.
Познато ми е. Те бягат от нещо.
Благодаря за поканата, отец Кент.
Кой ще ми плати пътя?
Хора...
някога...
са се хранили тук.
Казах ти, че е добра.
Не, това е трапезария.
Някъде след 1788 г.
къщата е открита напълно построена.
Земята не е обработвана.
Най-ранните данни, които изрових,
са този нотариален акт
на името на Уилям Грейси.
Купил я е от неизвестен собственик.
Жена му Елинор починала от жълта треска.
Тогава започнало да става странно.
Страхотно, нали?
От 60 години умирам да отида там.
Затова те потърсихме. Ти разбираш от това.
Трябва да я видя.
Чака ме сърдечна операция.
Ти...
Не може да дойдеш.
- Трябва.
Не.
- Налага се!
Не, много е далече.
- От 60 години се опитвам да вляза!
Ще карам след вас.
Недей да идваш!
Значи това не ви трябва.
Добре, ти си върши работата.
Аз отивам до тоалетната.
- Добре.
Бягай! Бързо!
Какво? Ще запаля колата!
- Бързо!
Помощ, помощ!
Силен си!
Пожар, пожар!
Ако тук има зъл дух, трябва да бъде прогонен.
И да знаете, че ще отвърне на удара. Призраците са борбени.
През 1813 г. например
група медиуми влезли в къща на север оттук.
Отнело им 21 дни.
Скъсали си задниците да изкарат покойния собственик оттам.
Но всички били намерени...
На колко години си?
На девет.
Били с извадени органи.
Я стига.
- Той е малък!
Не чак толкова. На девет шофирах.
Знам, че примерът беше малко прекален.
Да!
- Но те са били аматьори.
Аз съм професионалист.
Аз съм опитна, квалифицирана, сертифицирана и ще ви отърва.
Не се съмнявам.
Долових много скръб в тази къща.
Неотработената скръб може да е капан за един дух.
Ще ни помогнеш ли да ги освободим?
Мога го.
Но ми трябва седмица, платена,
да си заредя кристалите и да си направя проучванията.
После запретваме ръкави.
Ще ви пратя фактура с PayPal.
Чао.
Беше ми приятно!
Два часа по-късно
Не ми казахте, че тези призраци следват хората!
Майка ти сигурно е разочарована от теб.
Знам, че е разочарована,
защото не те е възпитала така!
Надушвах нещо гнило.
Всички тези странни птици на едно място.
Как е тя?
Бясна е.
Стореното от вас
е много лошо и абсолютно непростимо.
Призракът, който ме последва, беше на кон.
Имате ли представа какво е
призрачен кон
да препуска в спалнята ти?
Реших да постъпя великодушно и да ви помогна.
Най-вече защото не ми оставихте избор.
Казвайте сега,
какво е ставало в тази къща?
Колко са красиви.
Чертежите, които...
сте взели назаем,
са невероятни.
- Стига.
Гордея ли се, че Бен нападна възрастен преподавател?
Не, разбира се. И все пак
си заслужаваше.
В тези вестници пише какво е ставало тук.
Вдовецът Грейси изгубил ума си и сам отнел живота си.
Покосен от мъка. Ето, аз я усетих.
Похарчил всичките си пари за някаква гадателка.
"Медиум". Наричат ни "медиуми".
Медиум.
Благодаря.
След това тук са живели 66 души,
всеки от които е сполетян от ужасно зрелищна
и странно необичайна смърт.
Братя загиват в дуел
Двама братя се застрелват в дуел.
КОНСТАНС ХАТЧАУЕЙ НАМЕРЕНА МЪРТВА
Тази накълцала петима свои съпрузи.
Грейси трябва да е ключът към всичко това.
Коя е била медиумът?
Мадам Лиото, струва ми се.
Мадам Лиота?
Мадам Лиота е най-великият медиум на всички времена.
Търсели са я кралски особи
и заможни хора.
Какво е това?
Това е писмо от Уилям Грейси до Мадам Лиота
с молба да посети залата му за сеанси.
Тук няма такава зала.
Сигурна ли си?
Момент.
В края на коридора няма стая.
Ето.
Тук няма нищо.
Само...
- Момент! Почакайте.
Оставете на мен.
Леле, ти...
Това...
- Да.
Я чакайте.
Какво да чакаме? Добре.
Внимавай, стъпало.
Мирише на мухъл.
Какво е това?
Масло.
Май знам какво е това. Само секунда.
Добре.
Боже мой.
Недокосната е от векове.
Ще взема да я благословя.
Малка молитва за отскок.
Боже, дай ни малко почивка.
Не искаме да ни преследват призраци,
а по света има толкова много лоши хора.
Да гонят тях.
"Амин" на три. Едно, две, три, амин!
Амин.
Наистина ли е свещеник?
Ако успея да се свържа с Уилям Грейси,
той сигурно ще знае отговорите, които търсим.
Само да питам,
разполагаме единствено с тази "Янки" свещ с аромат на ванилия?
Да, все забравям
да спра абонамента си в "Амазон".
Моля, хванете се за ръце.
Сега ще успокоя ума си,
за да се свържа с отвъдното.
Моля да не ме прекъсвате.
Иначе ще започна отначало.
Разбира се.
Заспа. Виж я, спи.
- Не...
Тя е в транс.
Това е...
Тя спи ли?
- Спи.
Спи или е в транс?
- Виждам я, спи.
Ще ме оставите ли?
Добре.
- Сега ме ядосахте!
Съжаляваме.
Моля те, укроти пак ума си.
Добре...
Може да има нарколепсия.
Не...
Кой е там?
Духове,
идвам с добри намерения.
Призовавам духа на Уилям Грейси.
Ако си тук с нас,
дай ни знак!
Той е при нас.
Защо си тук?
Защо се свърза с нас?
Ако искаш да ни оставиш послание
или да споделиш нещо,
ето химикалка и листи,
които лично закупих.
Говорете с
Бен, камерата!
Бързо! Давай!
Леле! Това е Грейси!
Изчезна.
Какво пише?
"Говорете с Лиота."
Наистина говориш с мъртвите.
Естествено.
Ще се свържеш ли с един човек?
С кого?
С жена ми.
Ти си бил скърбящият дух.
Казва се Алиса.
Да.
Съжалявам.
Не мога.
Не мисля, че тя е тук.
А дали Лиота е тук?
Сеанс
Усещането е различно.
Какво усещаш?
Лудост.
Хариет, призови Лиота!
Призовавам Мадам Лиота!
Не!
Стига! Божичко!
Помощ!
- Хариет!
Добре, чакай.
Не. Чакай!
Исках да се махна, но не така!
Хариет!
- Бързо!
Хариет!
Хариет, хайде.
Разлютихме го!
Не знаех, че е ден за кални бани.
Кой е това?
- Кой е?
Брус ли е?
Чакай!
- Спри! Не!
Кой е той?
- Брус!
Не влизай вътре, Брус!
Откраднахте ми нещата и ме зарязахте!
Ще ви покажа аз!
Ще видя тази къща и нищо няма да ме спре.
Брус!
Помощ!
- Брус!
Бабо, знаеш, бабо.
Стар съм да умирам! Не е...
Защо мъж на тази възраст
е яхал стол на главен път?
- Стол...
Той обича.
- Обича да яха столове.
Любимо му е.
- Да.
Не обичам стола!
Добре, стига по този въпрос.
Гледайте да си почива.
- Ясно.
Нали?
- Да.
И без вълнения или следващия път няма да е фалшива тревога.
Каза, че живее сам, затова нека тази нощ остане тук.
Да, може да му влеете течности.
Не, виж.
- Не?
Не. Не!
- Не.
Боже мой!
Да си вървим. Ела.
- Да.
Не ме оставяйте.
- Няма да те оставим.
Успокой се.
Да си вървим у дома.
Първо ни затваря тук, после ни изхвърля.
Стига вече! Вземи решение.
Това не е Грейси.
Което и да е, това зло не иска да говорим с Лиота.
Възприема ни като заплаха.
Да чуем какво има да каже Лиота.
Да се обадим ли на някого, че си тук,
за да не се тревожи?
Има една жена.
Карам я да ми изхвърля боклука.
Тя...
- Сигурно е добре.
Да.
- Да.
Не ми се играе.
Дай да ти измеря пулса.
- Стига, скъпи.
Хайде, изчезвай.
Остави човека.
Съжалявам, че жена ти е починала.
Добре е, че не е тук.
Живите и мъртвите трябва да са отделно.
Ето...
Това е нашият свят,
а това е Отвъдното.
Там, където се припокриват,
живите могат да срещат мъртвите като призраци.
Като в тази къща.
Но когато човек почине и душата му отиде в Отвъдното,
ако е в мир, там си остава.
Хубаво е, че тя не е тук.
Тя е в мир.
Със сигурност иска това и за теб.
Сигурно звучи глупаво,
но вярвам, че душите могат да ни пращат знаци от Отвъдното.
Баща ми почина, а той обичаше модели на влакчета.
Всеки ден ги разглобяваше
и после ги сглобяваше отново.
В дните, когато се чувствам потисната,
ама много потисната,
ей така чувам
влак в далечината.
Знам, че татко ми казва "здравей".
Тези мигове
се наричат призрачни намигвания.
Бен.
Съжалявам за фамилиарността.
Просто знам, че си готов.
С теб имаме общ приятел.
Алиса?
Алиса!
Алиса?
По-добре не влизай...
освен ако не искаш билет за Отвъдното!
Ще ни вземеш ли?
Знаем, че скоро заминаваш там!
Алиса!
Алиса.
Бен!
- Какво?
Брус изчезна и става нещо.
Добре, тръгвам след него.
Така, дай ми ги.
След полунощ е!
- Не!
Пазя ти гърба.
- Хариет!
Аз ще ни пазя с утринни молитви.
Посред нощ е!
Не и в Рим.
Виждаш ли нещо?
Не, но усещам нещо.
Брус, недей... Какво правиш тук?
Трябва да намерим Лиота.
Ами ако е на тавана?
Не знам. Таванските стаи винаги са били ужасяващи.
Студено ли е? Сякаш става по-студено.
Без панталон си, Брус.
Може ли двамата да...
По дяволите.
Добре.
Нагоре!
- Брус, чакай.
Брус, пази ме!
- Пусни ме! Какво?
Стой тук!
- Имаш болно сърце.
Добре де.
Пази ме.
Добре.
Внимавай там.
Ехо?
Мадам Лиота?
Трябва ни помощта ви.
Ти ли го направи?
Не бях аз!
Лиота? Ти ли си?
По-близо.
По-близо.
Махам се оттук!
Да му се...
Сигурно онези са си получили заслуженото,
но, скъпа, слушай...
Знам, че ме чуваш.
Може ли да те наричам Призрачна скъпа?
Аз съм различен. Подкрепям ви.
Аз съм на страната на всички жени.
Малко е вмирисано.
- Смърди.
Леле.
- Вони.
Може да има зараза.
Добре. Пише...
Ето. "Собственост на Мадам Лиота.
Ако не е твоя,
не отгръщай
друга страница."
Боже мой!
- Хариет!
Това е личната книга със заклинания на Мадам Лиота!
Боже мой!
Все някой трябваше да го стори.
Мечтите се сбъдват. Майчице!
Това пък какво е?
Това не е зле.
Кристално кълбо.
Струва ли нещо?
Мадам, виждаме ви. Здравейте.
Мадам Лиота?
Крайно време беше.
Държиш много могъща книга.
Дано знаеш как да я използваш.
Как попаднахте там?
Мога да ти покажа как стана, но ще ти струва...
Три долара.
Какво?
- Леле.
Това си е пладнешки обир!
- Добре. Разказвай.
Уилям Грейси, потънал в скръб,
ме намери, за да се свърже с починалата си съпруга.
Елинор Грейси!
Почукай по маса, отговори.
Открий мост към Отвъдното.
- Когато тя не се върна при него,
ние я призовавахме отново и отново.
По един сеанс всяка нощ в продължение на година.
Цяла година? Това е безумие.
Кой го каза?
Честите сеанси отвориха шлюзовете на призрачните селения.
Стотици духове свободно идваха и си отиваха,
но не и любимата му Елинор.
Умолявах го да спре, за да не призовем случайно нещо друго.
Но той настояваше да продължим.
Скоро Грейси започна да получава послания от Елинор,
която го умоляваше да премине в Отвъдното при нея.
Но аз знаех, че това не е Елинор.
Бяхме призовали ужасно зло,
което се хранеше със скръбта на Грейси.
Това не беше обикновен призрак.
Той имаше силата
да улавя някога щастливи души в тази къща.
Мое!
Преди да успея да го зърна,
тъмният му дух ме затвори в собственото ми кристално кълбо.
Кой знае за колко дълго.
Сигурно съм тук от месеци.
Той улови 933 души.
Но са му нужни хиляда, за да изпълни ритуала,
с който ще се измъкне от тази къща.
Внимавайте по пълнолуние, когато е най-силен.
Няма да оцелеете.
В теб има много скръб.
Ти ще си най-податлив на машинациите му.
Няма да го допуснем. С теб сме.
Какво ще направите?
Да.
- Те вече са мъртви!
Ще станат по-мъртви.
Добре.
Знаете ли какво ни трябва? Прокуждане!
Да, прокуждане.
Но за него е нужна вещ, принадлежала на починалия.
Щом се сдобиете с нея...
Стига!
Добре сме. Да намерим такава вещ.
Не искам да съм черна станция,
но в тази къща са умрели 66 души,
откакто тази жена е била затворена!
Значи той няма 933 души,
а 999.
И освен ако някой от вас не бърза да умира,
по-добре да се махаме.
Къш! Къш!
Само аз ли не знаех, че е истински?
Да побързаме. Всички тези сеанси разбуниха къщата.
На всичкото отгоре всяка от смъртите тук
е била по пълнолуние.
Което значи, че имаме по-малко от четири дни.
Мадам Лиота май спомена нещо за вещ?
Как ще намерите такава вещ, като не знаете кой е притежателят?
Мога да направя нещо много специално.
То е необикновено.
Духът ми ще напусне тялото и ще отиде в призрачните селения,
където ще огледам онзи дух.
Обратен сеанс, ако щете.
Обратен сеанс?
Включвам се!
Брус, много е опасно. Не всеки може да го прави.
Астрална проекция.
Така се нарича.
Не си измисляй нови наименования.
Нелепо е.
- Астрална проекция?
Чувал ли си за това? В Библията ли е?
Да поговорим за истински нелепото.
- Хариет, слушай.
Хайде, нали сме отбор.
Макар че не се държим така и това е само в тяхна полза.
Харесва ми идеята за обратен сеанс.
Щом те идват при нас, да ги посетим и ние.
Ще ни плашите, а? Не, ние ще ви плашим!
Да!
- Бау!
Да! Днес ще открием този зъл дух!
Просто извадете черупките и всичко ще е наред.
Хрупкави бъркани яйца?
Баба ми ги правеше така.
После й изписаха очила...
Как е той?
Може би е малък да понесе
екзистенциалния ужас.
Мислех, че като дойдем тук,
ще оставим зад гърба си преживяното с баща му.
Че той ще е пак дете, ще тича, ще се радва.
Но тази къща не го позволява.
Страшничко е.
- Стига яйца.
Това е екзистенциално.
Екзистенциално?
Божичко.
Ще падне и ще си счупи крак.
Травис!
- Ей.
Да поговоря ли с него?
Добре, но...
Не му трий сол.
- Няма да пресолявам.
Стига вече. Сега се връщам.
Благодаря ти.
Успех.
Така се приземява.
Летенето не звучи така.
Да, вярно.
Какво има?
Днес съучениците ми празнуват рожден ден.
Естествено, не мога да отида.
Не че съм поканен.
Хрупкаво е.
- Да.
Много са хрупкави.
- Като крънч, но с яйца.
Не знам защо не ме харесват. Така де...
Винаги се обличам добре,
вдигам ръка в клас
и се грижа всички да спазват правилата.
Май току-що сам си отговори.
Днес говорих с татко.
Това е добре.
Иска да му отида на гости.
Но мисля, че мама ще се натъжи.
Не й казвай.
Ще й стане мъчно.
Ако съм добър в нещо, то е да пазя тайна.
Знаеш ли какво?
Това беше силно.
По някаква причина ме рита.
Екшън тип.
Ето.
Хайде, вземи го.
Внимавай, много е евтин.
Мислех да те питам дали искаш...
"Я повтори!"
Браво на теб. Печелиш.
Дай си ми Душегубеца! Върни се!
- "Я повтори!"
Тъмен дух, който и да си ти,
Хариет идва за теб.
Да.
Това си го бива.
Драконова кръв? Свещено биле? Какво е това?
Салвия от магазина.
Щом оставя тялото си, за да видя тъмния дух,
не искам някой да се намърда в него.
Не че очаквам да се стигне дотам.
Правила съм го безброй пъти.
Звучиш, сякаш не си го правила никога.
Правила съм го.
Поне десет хиляди пъти.
Защо го каза? Сега съвсем не ти вярвам.
Как да участвам?
- Вярвай, скъпи.
Ако ме няма повече от десет минути,
звъннете със звънеца.
Ако се изгубя, ще ми помогне да се върна.
Трябва да съм много ранима, за да стигна отвъд.
Това е снимка на кучето ми,
което трагично замина да живее на село.
Всъщност го блъсна кола.
Пръсна се като балон с вода.
Сестро!
- Какво?
Какво?
Започваме.
"Духове, ида с любопитство заредена.
Вратата ще открехна към вашето измерение.
Пазете тялото ми, щом напусна своето въплъщение.
Сега духът ми влиза в призрачните селения."
Тъжни мисли, тъжни мисли.
Елинор?
Грейси! Нуждаем се от помощта ти!
Не бива да си тук.
Грейси, чакай! Трябва да говорим.
Едно, две,
три, четири, пет, шест, седем.
Скъпи, знаеш, че обичам блус,
но защо не изсвириш нещо по...
леко?
Той иска да слуша само това.
Пий и ще стане по-леко.
Не го оставяй да те хване тук.
Елинор?
Грейси?
Грейси, трябва да ми помогнеш.
Бен,
вината е само моя.
Кой е този тъмен дух?
Никой не знае името му на смъртен,
но не е един от нас.
Силата му в този свят е ненадмината
и много от нас са принудени да му се подчиняват.
Моля те, не допускай да вземе и последната душа.
Или всички ще останем тук навеки.
Чакай.
Той идва.
Тръгвай си!
- Грейси!
Не, той е тук!
След мен.
Оттук!
- Той е тук.
Дай ръка!
Побързайте!
Бързо, тук вътре.
Скрийте се.
Не, не.
Не! Я стига.
Бен.
Мен ли търсеше?
Не, не.
Чакай.
Какво?
Няма защо да се боиш.
Знам, че това място гъмжи
от окаяни души,
търсещи онова, което им се е изплъзнало в живота.
Търсят цел,
твърде страхливи да направят нещо.
Но ти имаш потенциал.
Знаеш, че животът няма смисъл.
Че всички свършваме в пръстта.
Бау!
Ако ми помогнеш, мога да ти дам каквото искаш.
Не!
Светът на духовете не ме иска тази нощ.
Няма смисъл да бягаш!
Страданието е за слабите, а аз знам изхода.
Трябва да сключим сделка.
Разочароващо е, но...
Но истинската тръпка започва после.
Това не е Бен.
Можеш да имаш каквото искаш,
ако си съгласен.
Бен!
Аз съм, аз съм.
Добре съм.
Видях го.
Не беше обикновен призрак.
Грейси беше много уплашен.
Всички бяха.
Призрак, преследващ други призраци?
Не е честно.
Няма ли правила?
Приличаше ли на човек?
Донякъде.
Ходеше с бастун и куцаше.
Носеше главата си в кутия за шапки.
Какво ще рече "донякъде"?
Има ли как да идентифицираме този "Дух с кутия за шапки"?
Мога да ти дам каквото искаш.
Лицето в кутията...
Имаше странна усмивка.
Тя се запечата в паметта ми.
Как беше там?
За призрачно селение имаше твърде много...
живот.
Дори не беше трудно да обърна сеанса.
За няколко минути имах чувството,
че халюцинирам.
Като извънтелесно преживяване.
- Беше разтърсващо, изтръпващо.
Хариет, знам, че го можеш,
но аз се чувствах много раним.
Не, всичко е наред.
Аз съм ограничена.
- Не си.
Каквото, такова.
И семейството ми не вярваше, че имам дарба.
Имаш ли живи роднини?
Три сестри. Тормозят ме цял живот.
Голямата ми сестра е ужасна.
Средната просто е проклетия.
Обаче малката ми сестра
според мен е самият дявол.
Както и да е,
знам, че с мен не е лесно.
Не е това, Хариет.
Той иска мен.
Май иска да съм последната му душа.
Не. Бен, погледни ме.
Не си сам.
Жена ми загина в катастрофа.
Каква беше?
Беше най-добрата.
Просто беше себе си.
Обичаше да танцува.
Не умееше да танцува, но обичаше.
Беше и най-бавният бегач в света.
Казваше: "Хайде да потичаме",
докато хапваше сандвич с говеждо.
Казваше: "Вземам си дневната доза карбо".
Тя приобщаваше хората.
А аз...
бях точно обратното. Хората ме изнервяха.
Никак не те бива да общуваш.
Вярно е.
И нямаше...
никакъв начин да стигна дотук без нея.
После един ден тя...
реши да отиде за картофени крокети.
Обичаше крокети.
Искаше да отида с нея.
Отказах, защото бях изнервен.
Имах много работа и какво ли още не за вършене.
Затова
избухнах.
Казах: "Не сега, имам работа".
Тогава тя излезе.
Явно е спряла за сладолед
в "Баскин Робинс".
Станала катастрофа
и двайсет минути по-късно
вече я нямаше...
Затова вложих цялото си време и енергия
да довърша камерата.
Исках да я видя още веднъж.
Тя умря сама.
И си мисля, че не знаеше, че я обичам.
Сигурна съм, че е знаела.
Определено е знаела.
Господи.
Колко е бил холестеролът й?
- Брус!
Представяте ли си?
Сандвичи, крокети.
Спряла за сладолед.
Сол и мазнини.
- Боже.
Това е.
- Брус.
Била е жива умряла!
Господи!
- Благодаря, Брус.
Имах нужда от това.
Не знам дали някой от нас ще се измъкне жив.
Бен вече е с единия крак в гроба, но да знаете,
не бих минал през това с никой друг.
Чакай, хлапе.
Каза, че образът му
се е запечатал в ума ти.
Да.
Хрумна ми нещо.
Нападнаха приятеля ми
и е много травмиран,
но искаме среща с портретист,
докато още му е прясно.
Беше висок.
И леко прегърбен.
Много слаб.
Имаше коса, която стърчеше от цилиндър.
Цилиндър ли?
- Да.
Цилиндър?
- Цилиндър.
Не бомбе или каубойска шапка.
Шапка за опера.
- На фокусник.
Шапка на фокусник!
- От каквито вадят зайци.
Очи?
Раздалечени, близки, средни?
Май бяха нормални. Средни.
Средни очи.
Но бяха леко хлътнали в очните му орбити.
Дълбоки очи!
Хлътнали очи.
- Като на енот.
Лъскави очета!
- И хлътнали.
Очите му бяха така, без клепачи.
Потънали в черепа му, без клепачи.
Носът му?
- Нямаше нос.
Нямаше...
- Без нос!
Защо ли да има нос?
Усмихваше се.
- Мъжът, който ви нападна ли?
Обаче нямаше устни.
Беше като замръзнала усмивка...
- Ясно.
Някак... Да, нещо такова.
Ето така.
- Точно, да.
Без устни, защо не? За какво са му?
Този ли ви нападна?
Еха!
- Уха!
Сега ли го нарисувахте? Изумително!
Знаете ли кое ще е яко?
Да го видим с кожа.
Полицията свърши работа!
Алистър Кръмп.
Много, много лош човек.
Син на безмилостния магнат Адисън Кръмп.
Жесток баща, изгонил Алистър от къщи още като малък,
понеже Алистър плакал твърде много на погребението на майка си.
Искал да го направи корав мъж.
Висшето общество на бащата обърнало гръб на момчето.
Без приятели и други роднини, Алистър изчезнал.
Години по-късно след загадъчната смърт на баща си
Алистър се завърнал като богаташ
и се прочул с разточителните си празненства
със същите хора, които някога го предали.
Само дето много от тези гости повече не излезли оттам!
Плъзнали слухове, че Алистър се занимава с черна магия,
изискваща кръвна жертва, за да поддържа богатството и властта си.
Никой не открил телата,
но след години тормоз прислугата му се разбунтувала
и обезглавили Кръмп!
КРЪМП УБИТ!
Точно преди удара на брадвата
Алистър дал клетва да отмъсти на всички от гроба.
Кръмп, убиец в живота,
сега убиец и в смъртта.
За наш късмет старата му къща е обявена за исторически паметник.
На няколко часа оттук е.
Превърната е в пансион.
Отиваме, намираме вещ на Кръмп и ще отървем кожата.
Имаме адреса му.
Ще си взема нещата.
Аз отивам, защото знам какво да правя.
Ще се върна...
Я повтори!
Ще ни падне този.
- Да!
Затягаме примката, това е.
Какво става с принтера?
Трябва да тръгне.
Тръгва.
- Включен е.
Някой друг вижда ли това?
Аз го виждам.
Тръгвате ли си вече?
Бен, ето адреса!
Отивай в имението "Кръмп"!
- О, не!
Обичам изненади.
Имам една страхотна ей сега.
Травис...
Плаващи пясъци!
Травис!
Божичко. Динамит!
В капан сме! Търси изход!
Трябва да тръгваме веднага.
Бързо при гаргойлите.
Травис, хвани се за гаргойл!
Така ще се измъкнем.
Точно така, дръж се.
Добре!
Не гледай надолу.
Бен!
Не днес, Сатана.
Назад, повелявам ти!
Не и днес!
Брус!
Тези зъби изглеждат остри.
Рисувана жено, какво да правим?
Само го прави бързо.
Побързай!
Погледни тавана още веднъж.
Иначе може да свършиш като мъжа ми.
Измъкни ни оттук!
Секунда, Травис!
Приближава!
Виждаш ли това?
Изкачи се и ще се измъкнеш!
Добре, добре.
Бързо!
Не мога да се хвана.
Хайде, Бен.
Добре. Опитвам се.
Да! Най-сетне.
Виж, това е Кент!
Кент!
Отидох за малко до колата и не мога да вляза.
Какво стана?
Кръмп се опитва да ни задържи тук.
Брус!
Брус, ставай!
Добре.
Всичко е наред.
Да видим. Не.
Спокойно.
Не. Кръмп.
- Главата назад.
Аз ще карам. Нямаме време.
Няма време за обяснения! Хайде.
Качвай се.
Внимавай!
Малък съм да умирам! Карай!
По-трудно е, отколкото изглежда!
Карай! Добре.
Внимавай. Боже!
Не ми се мре!
Само не спирай.
- Добре.
Настъпи докрай!
Не мога по-бързо.
- Дърветата ни нападат!
Майчице!
- Много по-трудно е.
Така, така.
Божичко!
- Добре.
Гледай пътя.
- Добре!
Леле.
- Какво става?
Намерихме го. Не е доволен.
Ами онези?
Може да ни помогнат като онези от картината.
Брус, дръж се.
ИМЕНИЕ КРЪМП
Пансионът е чудесен, а собствениците Пат и Вик
организират и театър с вечеря.
- Боже.
Г-н Призрак?
Здрасти.
Ще чакате ли в колата, докато ви върнем имението,
за да не ни преследвате навеки?
Благодаря.
Благодаря.
След пет минути започва обиколка.
Точно навреме.
Вземаме едно нещо и тръгваме. Ясно?
Влизаме и излизаме.
Обиколката продължава около три часа.
Почивките за тоалетна са забранени.
Сър Алистър Кръмп искал най-величествената къща в долината.
Ще забележите, че във фоайето няма къде да се седне.
Той не допускал някой да седи, когато влизал в стаята.
Този бастун...
Случайно да е бил на Алистър Кръмп?
Не, бастунът е мой.
Ползвам го по дълбоко лични причини.
Нещо тук принадлежало ли е на Алистър Кръмп?
Не.
Не знам какво правим тук.
Обърнете внимание на стола в края на масата.
Забележимо по-висок е от другите столове.
Поръчал да им скъсят краката,
а на своя добавил възглавници,
за да е над всички останали.
Каква дребнавост, чак заслужава уважение.
Възглавниците негови ли са?
Не.
Портрет на третата съпруга на г-н Кръмп, Маргарет.
Когато е правен портретът, тя още била само негова любовница.
Чрез картината втората му жена научила за авантюрата,
когато той я окачил на видно място.
И така може.
"Нямам доверие на мъж, който чете,
и на жена, която, многоточие, чете."
Май трудно са намерили цитати.
Този гребен на Кръмп ли е бил?
Не, това е копие.
Защо е в стъклена кутия?
Искате ли вие да сте гидът?
Не.
Не.
Извинете ме.
Ще трябва да заключа навсякъде.
Станало е
убийство.
Алистър Кръмп е бил обезглавен.
От иконома ли?
Не.
Наивната провинциалистка?
Тя беше с мен.
Аз съм Вик, другият гид.
Ветеран от сцената и екрана.
Има още много истории като тази, ако ме последвате в салона.
Пат и Вик са най-добрите!
Убийство.
Главата сигурно е в нашата стая.
- Миналия път не беше.
Какво казахте?
Намерили са тялото на Кръмп, но не и главата му.
Заподозреният е излязъл с празни ръце.
Затова хората мислят,
че главата е още тук.
Благодаря, приятел.
Май...
- Трябва ни главата.
Да.
Как? Не е намерена 150 години.
Има и друг начин.
Не сме сами.
Добре. Така.
Началото е трудно.
Камениста земя, осигуряваща подслон...
Здравей.
Сега съзнавам, че не знам името ти.
Бен, провокирай разговор.
Капитане?
Какво ще кажеш за това?
Какво ти трябва?
Ако ни помогнеш, и ние ще ти помогнем.
Това е добре.
Съгласен е.
Така.
Добре.
Напиши на огледалото какво искаш от нас.
Морето! Да!
- Става.
Морето. Съвсем постижимо е.
- Да.
Помогни ни и ще те заведем на морето.
Така.
Сега, какво можеш да ни кажеш за Кръмп?
Добре.
ПОСЛЕДНАТА ДУША НА КРЪМП ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ ДОБРОВОЛНО
И АКО ТОЙ Я ВЗЕМЕ... :(
ПОСЛЕДВАЙ МЕ.
Представяте ли си, почти не съм взимал уроци.
Не, моля ви, не припявайте.
Чудно. Задънен край.
Един момент.
Не мога да се промуша.
Нито пък аз.
Не.
Искате да сляза там?
В ред ли сте? Аз съм дете!
Да, така е
и не си длъжен да отиваш.
И все пак
трябва да отидеш.
- Налага се.
Добре ли си?
- Не! Това е тунел на ужасите!
О, не!
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО ОБИЧА ДА ЛУДУВА, СЕГА В ГРОБА СИ ПАЛУВА
Майчице.
ИКОНОМЪТ ЛЕНИВ ЛЕЖИ ПОД ТОЗИ КАМЪК СИВ
Тук е криел телата.
Травис?
- Травис, добре ли си?
Травис, как си? Какво става?
Добре съм.
Дано всички в къщата са добре.
Погледни.
Какво е това?
Картофени крокети.
Призрачно намигване.
- Я да видя.
Не.
Това са моите пържени чушлета.
Приличат ми на крокети.
Боже.
Успяхме ли навреме?
Изглежда нормално.
Макар че нормалното тук е ужасяващо.
Слушай, ако не се върнем до два часа...
Не очаквах да го кажа някога.
Повикай полиция.
Чакай.
Момент, почакай.
Травис, заради мен, стой в колата.
Но аз се справих страхотно! Намерих цилиндъра.
Позволи ми да участвам.
Слушай, Травис, прекалено опасно е.
Добре. Ще говоря с татко.
- Добре.
Стой тук. Нали? Дай ми го.
Да действаме, бейби.
Хайде, Кент. Какво...
Ако се стигне до екзорсизъм, яко ще загазим.
Защо...
- Защото не знам какво правя.
Дори не съм свещеник!
Продавам костюми за Хелоуин.
Облякох този, за да изкарам нещо отгоре.
На всеки му се привиждат призраци.
Затова ходя да ръся светена вода срещу заплащане.
Аз съм измамник.
Съжалявам.
Ти...
Слушай, не знам какъв си и не ме интересува.
Знам само, че помогна... Помогна на мен!
Помогна ми да видя в себе си нещо, с което мога да съм полезен.
Ти ме научи на това.
Каквото и да ни чака в тази къща,
няма да се справим без теб. Ясно?
Не.
- Отец Кент.
Нека сега те питам нещо.
Искаш ли да бъдеш герой?
Не.
- Ето.
Не можеш да използваш собствените ми думи.
Да вървим и да го направим!
Хайде.
- Трябва да пийна.
Почти полунощ е.
Хариет трябва да направи заклинанието за прокуждане.
Хариет?
Страхувам се от...
Брус, престани вече с това.
Къде са другите?
Къщата е чиста. Свърши се.
Хариет намери някакви шашми в онази книга.
Работата доста се закучи,
но общите усилия бяха необходими
за растежа на героите.
Къде са Хариет и Габи?
Отидоха до денонощния.
За бонбони.
Излезли са за бонбони?
- Да!
Отидоха на пазар! Пийте!
Всъщност не, благодаря.
Отивам да ги намеря.
Останахме двама.
Все някъде е весел час, нали?
"Весел час."
Колко добре казано.
Весел час!
Татко...
Страх ме е.
Това ли е цилиндърът?
Не, всъщност е копие.
Може ли?
Брус, добре ли си?
Ето какво следва.
Ти ще ми дадеш цилиндъра.
После ще излезеш от къщата
и повече няма да се върнеш.
Тук съм.
- Къде е Травис?
Дай ми цилиндъра!
- Не!
Дай ми го! Давай!
Дай го!
- Не!
Голямата книга!
Сега, Хариет. Габи, само секунда.
Травис!
Леле, че си бърза.
Пълнолуние е. Кръмп е с пълни сили!
- Започвай прокуждането.
Добре.
- Ще се справиш.
Проскърцват панти в пусти зали
и странни...
Благодаря за помощта, професоре.
Брус!
Това проклето място ме задушава.
Май е време да вървя.
Ще взема цилиндъра.
Зарежи.
Тук обитават 999 души!
Но винаги има място
за още една.
Като си помисля,
че можеше да си ти, Бен.
Травис? Къде е Травис?
Травис е добре. В колата е. Говори с баща си.
Какво? Невъзможно!
Габи, той още говори с баща си.
Баща му е мъртъв, Бен.
Повече от година.
Изненада!
Аз също искам.
Но как?
Получих своята съгласна душа.
Боже мой!
Не желая да съм лош домакин, като си тръгна,
но трябва да отида на сбирка.
Спокойно, няма да сте сами.
Чудно. Призовава призрачна армия.
Приятелите ми ще ви разведат наоколо.
Чао.
Травис...
Трябва само да докопаме цилиндъра.
Хариет, говори с Мадам Лиота.
Може да даде съвет.
Габи, с теб ще намерим Травис.
- Да.
Брус, ти оставаш тук.
Вземи цилиндъра веднага щом призраците си тръгнат.
Защо ще си тръгват?
Защото имаш най-важната задача, Кент.
Отвличаш вниманието.
Губим ценно време!
Вървете.
- Хайде.
Кент...
Имам вяра в теб.
Лиота!
Травис!
Държи Травис далеч от нас!
Травис.
Татко?
Габи!
- Бен!
Време е.
Идвате ли?
Подготвил съм ви екзорсизъм. Започвам сега.
Прокълнатите ще бъдат прокудени.
Мадам Лиота?
Нуждаем се от помощ.
Опитах се да го прокудя, но е твърде силен.
Единственият шанс да го победим
е, като обединим сили.
Трябва да ме освободиш.
Силата на Кент ви заставя!
Ипсо факто, карпе дием...
Вървете си!
Така си и мислех.
Екзорсизмът не ви засяга. Защо ли?
Защото сте твърде глупави да разбирате латински!
Продължавай, действа.
Куп невежи призраци.
Да, точно така. Тъпаци.
Ще умра.
Грейси, помогни ми!
Трябва да намерим Травис.
Грейси.
Трябва да ми помогнеш!
Насам.
Селенията се сливат. Ще намерим кратък път.
В книгата ми има едно заклинание.
Но може да се изрече само от човек с истинска дарба.
Ти може да не вярваш в себе си, но аз вярвам в теб.
Освободи ме и ще ти помогна да го прокудиш.
Травис? Ти ли си?
Татко, тук съм.
Не. Не.
Брус, побързай!
Не мога да ги бавя още много!
О, не! Не!
Ще намеря другите.
Бен, успех.
Благодаря, Грейси.
Травис!
Травис, дай ми ръка!
Ще се видя с татко.
Виж, направих грешка.
Сгреших. Баща ти не е тук.
Съжалявам за това, но нямаме време.
Хайде, дай ръка.
Но аз го чувам.
Травис, кой е този човек?
Чуй ме. Само помисли.
Баща ти би искал да си жив и здрав при майка си.
А сега ми се довери.
- Не, тук е отвратително!
Знам, но с майка ти ще заминете на друго място.
Навсякъде е отвратително!
Без него никъде не е хубаво.
Чуй ме, Травис.
Познавам болката ти. Аз също я изпитвам.
Но сега трябва да ми се довериш.
Ела и ми разкажи за мъката си.
Ще бъдем нещастни заедно.
Травис, не ти ли липсвам?
Баща ти те обича.
Той иска да те види жив и здрав!
Ела, Травис.
Хайде.
Ела!
Травис, не му вярвай. Той не ти е баща.
Не му се оставяй. Хайде, ще се справиш.
Можем да сме пак заедно! Не го прави!
Той се храни с мъката ти. Остави го, Травис.
Трябва да го оставиш.
Добре, така, ще се справиш.
Точно така.
Недей. Не ме оставяй, моля те.
Хайде. Така. Добре.
Всичко е наред.
Тук съм.
Добре си. Справи се добре.
Добре.
Това не е добре.
Хайде, Травис. Ще успеем.
Успех! Надолу има изход.
Травис!
Слава богу!
Ела!
- Хайде!
Мамо!
- Бързо!
Тичай!
Казах ви,
всички пътища водят към мен.
Нека да съм ясен.
Или ще спохождам това момче и майка му навеки,
или двамата с теб ще сключим сделка.
От теб се иска само
да си съгласен.
Не. Не.
- Бен.
Не го слушай.
- Няма да му позволя да ви навреди.
Недей, Бен, моля те.
Не го прави!
- Бен, не!
Стига. Това беше.
Я се погледнете.
Така ли искате да прекарате вечността?
Преследвайки хора?
Знаете ли какво? Изобщо не сте страшни.
И... Ти си доста страшен.
Ще се обърнеш ли, докато довърша?
Благодаря.
БЕН МАТАЯС
Отличен избор, Бен.
Те не можеха да поправят счупеното в теб.
Кръмп ви използва.
С вас върши мръсната си работа и за какво?
Да останете затворени тук навеки?
Повярвайте, познавам мошеника.
Всъщност всичко това е една измама.
Преследването беше за отвличане на вниманието.
Докато ви разсейвах, се сдобихме с цилиндъра.
Днес може да рискувате всичко
и да сте победители.
Днес е денят, в който да се надигнете като един
и да се запитате, готови ли сте да бъдете герои?
Боже мой.
Имам ли думата ти,
че ще ги оставиш веднъж завинаги?
Твоята душа е последната, която ми е нужна.
Знаеш какво да правиш.
Можеш да ги спасиш.
Бен! Тук имаш приятели!
От мига, в който пристъпи в тази къща,
почти вкусвах скръбта ти.
Знам за какво копнееш.
Не го слушай.
Кажи го!
Съгласен съм!
Дай ръка
и ще бъдеш със своята любима Алиса.
Защото в това селение
ти си нямаш никого.
Хариет?
Късно е.
Не бъди толкова сигурен, Кръмп.
Ти ме затвори.
Време е да ти върна жеста.
Аз я освободих.
Аз го направих.
Покъртително.
Заемете се с тях.
Ще трябва да минат през мен.
Тоест, през нас!
Всички вие ме предадохте за последен път.
Ще се каете за това.
Нося цилиндъра!
Брус!
Спрете го!
Дай ни го. Трябва да го прокудим.
- Да.
Приключих с теб, старче.
Унищожете ги!
Брус!
- Брус!
Трябва ни парче от вещта.
Аз ще помогна.
Не, не, Травис!
Върви...
Идвам, Брус!
Помогнете му!
Насам!
- Оттук!
Идвам!
- Достатъчно.
Ще трябва да го направя сам.
Чакай! Прав си.
Напълно прав си. За мен, за скръбта ми.
Дръж цилиндъра.
Тези хора...
Не можеш да избягаш.
Не могат да ме избавят от скръбта.
Идвам!
Ето!
- Хариет, ти имаш силата.
Довърши го!
Но могат да ме спасят от теб.
Проскърцват панти в пусти зали...
с мъртвешки въздух нагнетен...
Не ще изместиш ти душите.
Върни ги в мястото на вечния покой!
Бен. Не.
Да! Я повтори!
Върни се!
Ще измъчвам приятелите ти навеки.
Я повтори!
Върни се!
Върни се!
Бен!
Ела с мен да видиш жена си.
Последен шанс да кажеш на Алиса, че я обичаш.
Тя знае.
Бен.
Не.
Не!
Да!
Успяхме! Хайде. Ела тук, страшник такъв.
Мисля, че си върнахте къщата.
Бен!
Добре си!
- Справи се блестящо.
Леле.
Благодаря.
Ела тук.
- Моят храбрец.
Като в историческите книги.
- Без теб нямаше да успеем.
Вече сте свободни!
Свободни да се върнете в призрачните селения. Хайде!
Разпръснете се!
Трябва да поговорим за границите.
Долавям, че много от призраците не желаят да си отидат оттук.
Ами ти?
Заклинанието скоро ще изтлее.
Ще се върна в кристалното кълбо.
Вътре всъщност е доста просторно.
Мястото ми е в тази къща.
Тези призраци определено не искат да напуснат къщата.
Да я вземат.
- И все пак
някой ще трябва да ги наглежда.
Бум.
Няма страшно.
Отивай, не се бой.
Давай.
Здрасти.
- Здравей.
Погрижи се за вещите й.
Някоя късметлийка в енорията ми много ще се зарадва.
Ти нямаш енория.
Но обичам да давам.
Добре ли си?
Добре съм.
Дерзай до откат.
Ще се видим довечера.
Здравей.
Как я караш?
Много си хубав.
Какво си имаш тук?
Как се казваш?
КРОКЕТА
Съжалявам, закъснях.
- Здрасти!
Лекцията се проточи малко.
Заповядай.
Получила си работата.
Пред теб е най-новото попълнение в "Ню Орлиънс Дженерал".
Да!
Значи оставате?
Можех да ти го кажа още миналата седмица, скъпи.
Защо ти е приятел медиум, ако не го питаш?
Факт.
- Бен!
Здравей!
Здрасти.
Честит Хелоуин.
- Честит Хелоуин.
Кажи му.
Кажи му. Новината е добра.
Избраха ме за вицепрезидент на класа.
Какво?
Това е страхотно!
Познай кой бе ръкоположен за свещеник,
ако някой иска да се жени.
Добре.
Хайде, чилито ще изстине.
Идваме.
- Добре.
Може ли да вляза?
Преди да пристъпиш вътре, трябва да те предупредя,
че това може да промени целия ти живот.
Готов съм да поема риска.
Тогава заповядай.
Благодаря.
КРАЙ
Готино!
Наздраве.
За отвъдния живот!
За отвъдния живот.
За живота!
Леле. Вижте само.
Страхотно.
ПРЕВОД МИЛЕНА БОРИНОВА
subs by sub.Trader at