Stregati (1986) Свали субтитрите
Приятели, не мога да повярвам! Винаги съм харесвал тортите.
Да се потопиш в сметаната с желание и уважение.
И там, точно там, се освобождават петте сетива.
Зрението – да гледаш Господа, който без да се усети, почервенява от срам.
Слухът – да чуваш тортата дали трепери,
дали мяука като котка на покрива.
Обонянието – да я помиришеш и от аромата да се издигнеш във въздуха.
Да те постави в хоризонтално положение и да те накара да се усмихнеш.
Докосването – да масажираш с пръсти захаросаните плодове,
докато ги сплескаш с разперената си длан, за да оставиш сплескана следа.
Вкусът – О, вкусът! Да ядеш, да вкусваш с ръце, вързани зад гърба,
за да не бъдеш лаком, докато не я изядеш
като лакома котка на покрива.
И ето с това чувство от живота, аз ви оставям до утре
със същото радио – радио "Стрега".
По същото време, със същия глас. Чао. "Бай" с главни букви.
Ако обичате нощта, ако слушате нощта, ако подушвате нощта,
ако нямате навика да спите, слушайте радио "Стрега".
Страх ме е.
- Защо?
За първи път ми е. Никога не съм го правила.
И после, по това време... Страх ме е.
По-добре, по-добре...
Той кога се връща?
- Трябва да се прибера до 7:30 ч.
По дяволите! Можеше да стоим до 8:30!
- Глупак!
Да тръгваме.
Не ме ли обичаш?
- Глупачка!
Хайде, престани.
- Да тръгваме.
Сложи ли си това, което ти казах?
- Не се прави на глупак.
Сложи ли ги или не?
- Да, сложих ги.
Черни ли са?
- Черни.
Обичам те.
Хайде де, давай.
Обичаш ли ме?
- Обичам те, Клара.
По-бавно, по-бавно...
Защо не загасиш малко светлината?
Но какво правиш?
- Млъкни, това е като лазер.
Хайде, продължавай.
Когато мислите се изгубят в чувствата и сърцето ми се мята ранено,
и чука на вратата на слабата ни плът.
Чук, чук, чук! Кой е?
Аз съм, изгубеният странник.
Какво искаш от мен? Съжалявам, загубих се.
Е? Изнасили ме, Клара.
Какво направи?
- Направи ли го, а?
Тихо! Кой ще отиде първи?
- Аз.
Първо ти, после ти и после ти.
- Аз ли съм трети? Може да се умори.
Чакай! А чорапите?
- Чорапите не.
Светлината!
Аз ли съм след това?
- Да.
Лоренцо, какво правиш?
Още! Още! Давай!
Давай! Господи Боже!
Господи, Лоренцо! Давай! Още!
Точно така! Да!
По-силно, Лоренцо!
Колко е хубаво!
Давай! Давай!
Внимавайте, момчета!
Приятели сме от детинство!
- Лайно такова! Подлец!
Слушай...
- Извинете, госпожице!
Мислех, че ме обичаш.
- Знаех си.
Знаех си.
- Недейте така, госпожице.
Само се забавлявахме.
- Точно така.
Недейте така, ние сме приятели от детинство.
Приятели сме от детинство.
- Новело, та ти си на сто години!
И "Бога" е затворен, момчета.
- Колко е часът?
5:35 ч. Рано е.
Отивам да си лягам. Ще сляза тук.
Чао.
Чао, Алекс.
Чао, Алекс.
- Дай целувка.
Хайде и на мен.
А на мен няма ли целувка?
За мен две.
- И за мен.
Значи и за мен две. Ето, една и втора.
А за мен три.
- За мен също.
Тогава и за мен три.
- Хайде, стига!
Достатъчно! Не всяка вечер!
Стига! Лоренцо!
Помощ!
- Захапи го!
Къде го хапеш?
- Чудовища!
Помощ!
Стига! Чао, чудовища.
- Чао, скъпи.
Виж какви са ти станали очите. Пушиш по три пакета.
Ела с мен.
- Виж каква устна имаш, като розичка.
Обичаш ли ме?
- Защо да не те обичам, татко?
Чао, аз тръгвам.
Обичаш ли ме?
- Да!
Ул. "Роджи" ли? Коя?
Спри... Спри!
Спри!
Кажете?
- Ул. "Дел Орто" 12.
Ул. "Дел Кампо" ли?
Не, ул. "Дел Орто".
- 24 ли?
Не, 12.
- Всичко съм сбъркал.
За ул. "Дел Орто" трябва да се мине
през пристанището.
- Не знам.
Защото за ул. "Дел Кампо", щяхме да минем покрай лампата.
Какво?
- Не, нищо, това беше нещо мое.
Какво се случи?
Много ли спах?
- Два часа.
Извинявай, но бях уморена. А и не се чувствам добре.
Може би имам температура.
- Искаш ли цигара?
Да, благодаря.
Тук няма никой.
Защо взе чантата?
- Пристигнахме.
Страх ли те е?
Сърцето ти бие, нали?
- Да.
И на мен. На мен ми бие сърцето, защото на теб ти бие.
Защото те е страх.
Защо ме доведе тук?
- Исках само да те доведа тук.
Когато те видях в дъжда да търсиш такси,
ми дойде желанието... да те отвлека.
Да ти откъсна нещо – част от блузата, някое копче.
Ти ми каза ул. "Дел Орто" и на себе си казах: "Защо трябва да я карам там?"
Поисках да те доведа тук. Тук е хубаво, вижда се морето.
На мен би ми харесало, например, ако имам някоя среща в 17:00 ч.,
докато отивам на срещата, някой да ме отвлече за половин час.
Ето защо винаги си определям срещи.
Обаче...
Защо взе камъка? Не искам да ти причиня нищо лошо.
Исках само да те доведа тук.
Кажи ми една причина да не те доведа тук.
Е?
- Искам да си ходя вкъщи.
Хвърли камъка и ще те закарам.
Изчакай за момент. Сега се връщам.
Кой ви каза, че нощем всички крави са черни?
Никой ли? Да, но някой го е казал.
А пък аз ви казвам, че нощем има
едно голямо сияние, което движи фантазиите ни,
и тогава са достатъчни няколко капки от една лятна буря,
за да ни вдъхне кураж да се облечем като таксиметрови шофьори,
за да си поиграем с някоя клиентка, преоблечена като клиентка.
И с нея да се изгубим в свят, направен от светофари –
червени, жълти, зелени и понякога изгасени.
Хей, на теб говоря! Ти, която чакаш вътре в онази жълта кола.
Ти си изненадана, бясна, възбудена, уплашена.
Внимавай, защото играта току-що започна! Нощта е на път да избухне.
Имаш само една възможност – да изкачиш 18-те етажа,
които ни разделят. Има и асансьор.
Бягай, така е по-добре. Скрий се в тази убийствена нощ.
Върни се в мрака, където те намерих. Има и асансьор.
Музика, вече няма време за думи. Пусни музика!
Какво, по дяволите, искаш от мен?
- Бум! Какви думи!
Добре, какво искаш?
- Парите за таксито. 750 000.
Колко?
- 755 000 лири.
Ти си луд!
800 000. Да го закръглим на милион и да приключваме.
Или да те закарам на ул. "Дел Орто", за да минем през пристанището.
Ако отидем на ул. "Дел Кампо", ще трябва да минем край лампа.
Обаче обещах. Ще те закарам.
Хайде, качвай се. Това не важи.
Чук-чук-чук. "Кой е?" "Аз съм" – каза странникът.
"Какво искаш?" "Извинете, загубих пътя."
Извинявай.
Извини ме. Аз се казвам...
Казвам се Анна.
Радвам се, че...
Всъщност съм малко...
Късно е.
Анна, събуди се. Часът е 4:30.
Ако искаш, мога да те изпратя с таксито. Няма проблем за парите.
Бих те оставил да спиш тук, но утре сутринта имам...
Виж, първо аз ще отида в банята. После и ти ще може да влезеш.
Вземи такси и тръгвай.
- Коя е тази нова находка?
Една приятелка. Казах ти да си вървиш!
Бях ти казал да оставиш сестра ми на мира.
Казах ти го два пъти. Не си ли спомняш?
Да, спомням си. Два пъти ми го каза.
Но, повярвай ми, не съм виновен. Тя постоянно ми се обаждаше
и после идваше вкъщи.
- Но тя е момиченце. На 18 години е.
И аз й го казвах, но тя настояваше.
Изглеждаше по-голяма от възрастта си.
Опитвах се да й обясня, че това не е редно,
но тя настояваше. Казах й, че брат й не иска,
а тя отговори, че не я интересува. Дори твърдеше, че не си й брат.
И в онази вечер аз се предадох.
Обаче тя се е влюбила и то в лайно като теб.
Не може да правиш така. За какъв се мислиш?
Да вземаш хората, да си избърсваш носа с тях и да ги изхвърляш.
Виж, Алфредо, в този момент я обичах.
Повярвай ми, може да се обича и само за миг.
Потече ми кръв.
Да, вярно е, бях с нея. И тя беше с мен.
Бяхме двамата. Никой не я е карал насила.
Защо не разберете, че беше страхотно, лайна такива?
Върви си!
Ул. "Дел Орто" 12.
Ето че дойде и тази нощ, като всички нощи. Удари часът на вещиците.
Всъщност часът е точно 2:00 в това безкрайно и усмихнато лято,
и за мен е трудно да не призная постоянната ми тръпка,
и имам предвид точно треперенето, мяукането, подмокрянето
пред толкова величественост, блясък и наслада.
Зрелищно е да присъстваш в живота, който се мокри.
И когато казвам "живота, който се мокри"...
Кой е?
Момчета, престанете!
Конти! Ремо!
Не се правете на кретени!
Светнете, хайде!
Престанете, момчета.
- Ти си свиня!
Кой е?
- Ти и синът ти сте две прасета.
Засрамете се! Нямате право да живеете!
Ти, в това мръсно порнографско кино,
и той, който живее като звяр, винаги на лов за жертви,
с мръсни страсти.
- Но, извинете, аз...
не разбирам какво съм направил.
- Лъжи! Лъжи!
Колко лъжи ми казвате! Отвращавате ме!
Но всичко свърши. Започвам с теб, проклет дъртак!
Да ти го начукам! Изплаши ме!
Ти не трябва ли да си в радиото?
- Онова беше запис.
Боже, какъв кретен съм имал за син!
Ето, изпрах ти ризите.
Изхвърлих ти чорапите, бяха скъсани.
Колко изкара?
- 118 000.
Тази вечер няма ли да ходим някъде?
- Не.
Конти се обади и каза, че е намерил някакво германско момиче,
Ремо е на работа тази вечер, а аз имам кашлица.
Кашлица? Часът е 3:15. Рано е.
- Върви да спиш.
Чао, татко.
- Затвори като излезеш.
Добре.
Тази вечер, по това време, след шест месеца и половина имам рожден ден.
Мислех да го отпразнувам с теб.
- Колко е часът?
4:30 ч. Ще ме пуснеш ли да вляза?
- Не.
Спях. Много съм уморена.
Може би друг път. Извинявай, спи ми се.
Празнувах с приятелите ми.
- Влез.
Вземи.
За тези, които ни гледат лошо.
Няма ли да пиеш?
- Не, не ми се пие.
Хайде да пием.
За тези, които ни гледат хубаво и за тези, които ни гледат лошо.
И за тези, които не се усмихват, защото им липсват уста.
За тези, които чуват, каквото им изнася.
И за тези, които вземат толкова много, че и мухите ги е срам.
И за тези...
- Стига!
И за тези, които казват "стига".
Хайде, освети ме с тази светлина.
Аз ще се движа.
Искаш ли да се съблека бавно?
Съжалявам, че няма музика, но ти можеш да си я представиш.
Дори аз мога да ти изпея нещо.
Така добре ли е?
Ти наистина си звяр!
"Какво ще правя тази вечер? Хайде да отида при тази...
Как се казва? Няма значение за това, което трябва да направя.
Джована, Мария, Стефания – все едно.
Може би спи. На кого му пука, че ще я събудя?"
И без това не гледаш никого в очите.
Ти си от онези задници, които се гледат
сутрин в огледалото и винаги се харесват.
Надявах се никога повече да не те видя, защото ме е срам.
Ето, сега те гледам и ме е срам.
Какво правиш? Тръгваш ли си? Толкова рано ли се предаваш?
Тогава виж, вземи и онова нещо, защото цапа, цапа всичко.
Извинявай.
Да, вярно е, ставам сутрин, гледам се в огледалото и се харесвам.
После често ми се случва да цапам.
Понякога дори не забелязвам, че чорапите ми са скъсани.
По принцип, да – Джована, Мария, Стефания – все едно ми е.
Но и за някои жени Джовани, Винченцо, Франческо е все едно.
И ми остава горчивината в устата.
Ще ти кажа истината – дойдох тук, защото исках да си изпрося нещо.
Затова дойдох. Добре направих, че дойдох.
Сега си тръгвам, защото съм мръсен.
Но някоя вечер ще се върна.
Как можах да дойда с теб?
Дори не те харесвам. Ти си обратното на това, което...
Не ми харесва как ходиш, как говориш. Не харесвам нищо в теб.
Това е нещо, което искам бързо да забравя.
Един ме напи, свали ме и ме изхвърли.
Задник!
- Вали. Едно момиче вдига ръка.
Спирам колата, такси. Тя е красива. Много красива.
След това заспива. Тогава я разкарвам из целия град,
но тя пие твърде много. Чудя се защо.
Тогава я водя вкъщи. После започва да танцува.
Аз искам да правим любов. Тя също.
Тогава го правим, но тя дори не знае как се казвам.
Никога не ме попита, но правим любов.
Чао.
Здравей.
- Здравей.
Как е?
- Здрава беше, като гранит.
Заминаваш ли?
- Да.
Хубаво е да пристигаш и да заминаваш.
И после пак да пристигаш и да заминаваш.
Никога ли не спиш?
- Спя твърде много.
Знаеш ли, че един 70-годишен човек, проспива 25 години от живота си?
Все едно да умре на 45, а да изглежда на 70.
Ти на колко си?
- На 27.
Вече си проспала девет години.
Това нова рокля ли е?
- Да.
Червена?
- Не.
Жълта?
- Не.
Сватбена.
- Защо?
Утре сутринта се женя.
Сега тръгвам, защото ще изпусна влака.
Чао, Лоренцо.
- Честито.
Ще те изпратя.
- Защо?
Обичам да изпращам. Хайде, да вървим.
Спри! Спри!
Не идвай да ме вземеш, изпуснах влака. Закъснях.
Кога ще дойдеш?
- Ще взема бързия в 8:30 ч.
Ще дойдеш ли да ме вземеш?
- Да. Как е роклята?
Хубава е. Нямах време да я пробвам.
Извинявай, но ми остана само един жетон. Чао, ще се видим довечера.
Виждала ли си къща в морето?
Здравейте. Идваме да хапнем малко прясна риба. Какво има?
Морето е мъртво.
- Няма ли да се яде?
Това е Анна, една моя приятелка. Алекс, Ремо и Новело.
Малко ми е тъжно, че трябва да напусна Генуа.
Три години бях тук. Напуснах работата си, къщата си...
Разбира се, бях винаги напред-назад от тук до Верона и обратно.
И Верона ми харесва.
Колко е часът?
Има един час до влака.
- Не е ли по-добре да тръгваме?
Не, гарата е на десет минути от тук.
Слушай, имаш ли нещо против да поспя малко?
Трябват ми само три-четири минути и после веднага се съвземам.
Къде ще карате медения си месец? Кажи ми!
Утре по това време ще сме в Мадрид.
Ще спим там и после...
Но малко ме е страх от самолета.
Анна!
Анна!
Анна!
Анна!
Анна!
Лоренцо!
Лоренцо!
Лоренцо!
Давай, давай! Часът е 8:00!
Господи! А сега?
По-бързо! Разкарай се!
Давай, давай, давай...
Анна!
Тези влакове са страшно точни. Забавих се... защото...
Но защо плачеш? Какво се е случило?
Аз съм глупачка. Пълна глупачка.
Изпуснах влака като първата глупачка.
Хайде, не плачи. В колко часа е следващият влак?
В 01:20 ч.
Защо не дойдеш да ме вземеш?
- Ще пристигнеш по-бързо с влака.
Анна?
- Какво?
Отиди да хапнеш нещо, после си купи списания и чакай.
Не, аз вече... исках да съм там.
Има толкова неща за вършене.
- Тук всичко е наред.
Не се притеснявай, успокой се.
Слушай...
- Кажи.
Може би ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
До после. Чао, скъпа.
- Чао.
Виждаш ли онази дама? Отиди при нея и й кажи: "Извинявай за преди."
Вземи.
Каза да си вървиш. Искаш ли запалка?
- Не, тръгвай.
Да, сега тръгвам. Но извинявай за преди.
Но когато се събудих и не те видях, си помислих, че си заминала.
Не исках да изпуснеш влака. Напротив, исках да видя как заминаваш.
Харесва ми да те гледам как заминаваш.
Щеше да се качиш, аз щях да ти подам чантите,
после едно изсвирване и влакът щеше да тръгне.
Щях да ти помахам. Ти също.
Най-много да направя няколко крачки по перона.
Влакът щеше да се отдалечава и ти да ставаш все по-малка.
Може би и аз щях да ставам по-малък за теб.
После влакът щеше да изчезне и аз щях да си тръгна. Защо да стоя?
Не съм искал да изпуснеш влака.
Утре сутринта се жениш.
- Много добре.
Остана само един влак и искам да го хвана.
Ако искаш да видиш как заминавам, чакай на 7-и коловоз в 01:20 ч.
Може и да ти махна, ако искаш.
Но сега си върви, моля те.
Защо?
- Не искам повече да играя.
На теб също не ти се играе. Не се женя на шега.
Това е брак по любов, представи си.
Невероятно, нали?
- Не, дори ми се струва нормално.
А нормално ли ти се струва, че вече изпуснах два влака и стоя тук
със сватбената си рокля, за да говоря с теб?
Малко се обърках, това е.
Все едно са ме ударили с чук по главата.
Но сега това е лукс, който не мога да си позволя.
С него съм от шест години. Аз реших да се оженим.
Може ли да ти задам един въпрос?
- Не. Аз ще ти кажа нещо, за последно.
И после...
Поне сега имам смелост.
Точно защото знам, че няма какво повече да се направи. Нищо.
Аз...
Кажи ми го. Сега имаш смелост, нали?
Сега си върви.
Да не мислиш, че ще си тръгна така? А и не мога да те оставя.
Хайде, ще те заведа да хапнем.
Обещавам, че един час преди влака да тръгне, ще те върна в тази зала.
Не се притеснявай, дори и с пръст няма да те докосна.
Какво гледаш?
Мислил ли си си някога да се вмъкнеш в кораб като този?
Сега, тази нощ, докато моряците спят.
Ще се скриеш в трюма, сред сандъците,
или в машинното, при двигателя.
После кораба тръгва и ти дори не знаеш къде отива.
Стоиш там кротко, опитваш се да не вдигаш шум.
Когато те открият, един толкова голям кораб няма да се върне заради теб.
Ще трябва да те задържат.
- Да.
Един нелегален бяга, защото има нещо...
Да, но никой на кораба не знае.
Не те познават, а и какво им пука.
Веднага ще те заведат при капитана и всичките са китайци.
Ти не разбираш нито дума.
- Капитанът е стар китаец.
Дребен, с козя брадичка и пуши много. Ръцете му са жълти.
От цигарите.
Той те гледа и ти говори, но ти не разбираш.
Двама души те държат и теб те е страх.
Да, но капитанът не е лош, дори и да изглежда такъв.
В действителност той е един тъжен китаец.
Карат те да чистиш палубата.
- Да беля картофи.
Трябва да слезеш на пристанището.
- В Аляска.
В Аляска. Трябва да започнеш отначало.
Ти си сам, но ти се струва хубаво.
Сприятеляваш се с един ескимос.
- Който ходи на лов за тюлени.
После, в един хубав ден, става много студено.
Още един танкер и си тръгвам. Какво им пука изобщо?
Обичам те.
Разбира се, обувките не са тези, а и нямах време да я премеря.
Знаеш ли, ще трябва да отида при шивачката.
Но ми се струва, че е добре, нали?
Тук е малко зле, но когато се върна...
Трябва да тръгваме, късно е.
Върви си, но тичай!
Хайде, върви си! Остава един час до влака.
Хвани си такси и върви. Аз не мога да те изпратя, защото съм уморен.
Уморен съм. Хайде, слизай!
Закарай ме у вас.
От 7-и перон в 01:20 ч. тръгва бързия влак за Верона.
Може да ви се стори странно, но се кълна в Господ,
и не само в Него, а и в нещо по-висше. Какво е по-висше от Господ?
А, какво е? Нощта. Да, нощта.
Мога да се закълна в нощта, че всеки път, когато чувам това парче,
което бих определил почти като музикално благовещение,
сърцето ми се отваря, очите ми се осветяват от нова светлина
и дори цигарите ми се оставят с радост да бъдат изпушени.
Аз се радвам.
Само мисълта да съм с вас нощ след нощ
ме кара да кипя като фиорд.
Аз ви гледам. Гледам ви и ви слушам. Слушам ви и ви обожавам.
Обожавам ви, защото чувствам вашите разкъсани души,
вашите лъжливи погледи.
Виждам ви един по един, безсънни и щастливи.
Ако обичате нощта, ако слушате нощта, ако подушвате нощта,
слушайте вашето единствено и неповторимо радио "Стрега".
Часът е 02:57 и в тази зимна, загадъчна и бърза нощ,
ми идва да ви кажа: "Студено е." Вземам си "довиждане" с вас
и ви определям среща утре със същото радио "Стрега",
по същото време, със същия глас. "Бай" с главни букви.
Здравей. Отдавна ли чакаш?
- От около половин час.
По-бързо, да го хванем!
- Ще избяга!
Да тръгвам ли?
Обаче, момчета... аз не знам.
Казвам ви да помислим малко.
Момчета, не знам.
Да помислим. Става ли?
Момчета, аз мисля.
Да тръгвам ли?
- Тръгвай.
Куклата падна във водата!
Куклата падна във водата!
Мой ред е.
Ела, хайде.
- Я го провери.
Не вижда нищо.
Лека нощ, слепци.
- Чао, сладур.
Какво правиш тук?
- Пристигнах тази нощ.
Как си?
- Вали.
В Генуа винаги вали през зимата. Е?
Знаех, че се прибираш по това време.
- Винаги се прибирам по това време.
А ти?
- Какво?
Как си?
Сега съм добре.
- Всъщност те виждам, че си добре.
В работата всичко наред ли е?
- Работата ли? Лоренцо, помниш ли ме?
Разбира се. Шегувам се.
- Анна.
Анна. Знаех си, че си Анна.
Не ме ли помниш?
Шегуваш ли се?
Вече не ме помниш.
Виж, Анна, помня всичко. Спомням си, когато ми се усмихна
и как аз ти се усмихнах. Спомням си как вървеше пред мен
и после аз вървях пред теб.
Понякога се случваше да вървим един до друг.
Помня всичко, абсолютно всичко.
Помня дори парфюма ти. Чакай, какво има?
Парфюм между червено и синьо. Не, по-скоро черно.
Знаеш ли какво още помня за теб?
Как да го кажа... Чакай, някаква подробност.
Какво?
Какво?
- Няма да ти кажа.
Хайде, кажи ми.
- Не мога.
Хайде.
- Ще ти кажа по-късно.
Вече не вали.
Да тръгваме, късно е.
преводач – неизвестен –
субтитри НИКЧО