FLCL Grunge - Season 1 (2023) (FLCL.S04E03.Orinoko.1080p.HMAX.WEB-DL.DD2.0.H.264-VARYG_Subtitles02.BUL.srt) Свали субтитрите

FLCL Grunge - Season 1 (2023) (FLCL.S04E03.Orinoko.1080p.HMAX.WEB-DL.DD2.0.H.264-VARYG_Subtitles02.BUL.srt)
Хоп.
Хайде... Пипнах те!
Кормило? Добре дошло! Търсех те навсякъде!
Къде се губиш? Повече няма да те пусна!
Чимаки?
Ориноко, хапни си чимаки
Прибрах се.
Ориноко, добре дошла.
Оставили са ми чимаки. Дай го на татко.
Ами ти?
- Не искам.
Татко, събрах желязо.
{\an8}ОРИНОКО
До... Добре.
Готов е.
Съжалявам. Мама не успя да го завърши.
Знам. Ще го занеса.
Извинявай, не излезе хубав...
Трябваше да помолиш друг да ти направи...
Ножът е прекрасен. Ще го използвам внимателно.
Успех.
- Да, на теб също!
Много е...
Казах ти, че идвам.
Мамка му! Мразя да се занимавам с две неща едновременно.
Гледай къде караш! Да се споминеш от котешко ухапване!
Шин, липсват 5000 йени. Къде са?
Клиентът отложи за друг път.
- Пет хиляди?
Не се притеснявай. Ще се изплати.
Невероятно. Работи!
Мрън.
Да видим...
Мрън. Съвсем се е потрошило.
Тези неща са мои!
Сънувам ли?
- Подарявам ви го.
Какво? Наистина ли?
- Ако намеря още, ще ги донеса.
Но... Гумата не ти ли трябва?
Желязото е неизползваемо.
- Неизползваемо ли?
Не може да влезе в употреба.
Да влезе в употреба ли?
- Не...
О, не!
- Нямах предвид това.
Ковач на мечове?
- Да, но тук няма хубава стомана.
Сега събирам железни части, а той прави тенджери и ножове.
Но мисля, че иска отново да прави японски мечове.
Добре. Ако намеря желязо, ще ти го взема.
В знак за признателност.
- Благодаря.
Ето. Искаш ли?
Да, с удоволствие.
Помниш ли кога се появи онова?
Един ден просто се озова там.
Лази ми по нервите.
- Така ли?
Страшно ми лази по нервите.
Мухи.
Ако намерите камък, вземете и него. Ще направя точило.
Точило ли?
- Камък за точене.
Нашите са захабени и не стават за ползване.
Не разбрах добре, но ще ти намеря камъни.
Добре. До утре.
- Чао-чао.
Пари!
- Добре ли си?
Остави ме на мира.
- Да ти помогна ли?
Не. Остави ме.
- Ориноко...
Казах да ме оставиш на мира!
Съжалявам.
Здрасти! Прекъсвам ли нещо, мяу?
Заповядайте.
- Благодаря.
Майка ти е много мила.
- Почина, когато бях на дванайсет.
Какво? А тази коя е?
- Както и да го гледаш, е робот.
Какво? Така ли?
Когато татко майстореше мечове,
програмира робот да му помага вместо жена.
Някога правителството финансираше богато
пазителите на традиционните изкуства.
Тогава се използваше най-новата технология.
Но откакто татко се разболя, роботът пое прането и чистенето.
Татко започна да го нарича "майка ти".
Започна да се държи все повече като нея.
Грозно е, честно казано.
Трябваше да бъде асистент на майстор ковач...
Ако можеше аз да помагам, глупавият робот ще стане безполезен.
Заспа ли?
- Не.
Вярно, заповядай.
Ще можеш ли да направиш... точи-каквото там беше?
Точило ли?
- Да, точило.
Дръж!
Невероятно! Къде намери толкова хубав камък?
Искаш ли да ти разкажа за стомаха ми?
Приеми го в замяна за гумата.
- Благодаря!
Пак ли се е напил?
Не става...
Мразя да се занимавам...
... с две неща...
Чакай, това...
Открих я. Желязната руда!
Татко. Хайде да направим катана.
Това е... стомана!
Татко, добре ли си? Почини си.
Не бива да спирам точно сега!
Великолепно.
Татко...
Татко!
Татко.
Моля те, татко... Недей...
Ориноко!
Ти ще го... наостриш...
Татко!
Най-после създадох чудесна катана...
Татко... Татко!
Ориноко.
Заповядай.
- Баща ти ли го направи?
Подарявам ти го.
- Така ли?
Не мога да го взема.
- Просто я използвай.
Да защитаваш скъпите си хора.
Какво става?
- Сирената.
Какво се случва?
- Г-н Ямагучи. Добре ли сте?
Страхотна поза.
Трябва да вървя.
Какво ще правя сега?
- Ориноко.
Вече си свободна. Върви където поискаш.
Къде искам да отида?
- В бъдещето.
Това някакъв стих ли е?
- Тук няма бъдеще.
Тогава къде да отида?
- Сама ще го откриеш.
Престани да се държиш, сякаш си ми майка!
Ориноко.
Какво става? Добре ли си? Хей.
Какво е това? "Сая"?
Мама?
Това са... спомените...
Спомените на майка ми?
Последен спомен
Мамо...
Какво става? Почакай. Не изчезвай, мамо!
Ще загубя мама!
Хайде. Изчакай!
Лошо, лошо, лошо!
Трябва да избягам. Да избягам. Да избягам!
Гадост! Ужасни мухи.
Разчитам на теб, партньоре.
Шин. Виж!
Атомск!
Къде си?
Градът...
- Ориноко!
Ориноко.
- Какво става?
Добре ли си?
Шин!
- Да?
Идваш ми точно навреме.
- Така ли?
За какво?
- Раз и два!
Цун!
Какво правиш?
- Сестро!
Хайде!
Стига, главата ми!
- Добре.
Изгори!
Шин!
Това ли е, мяу?
Какво прави?!
- Какво прави?!
Та-да!
Пипнах те.
Добре ли си? Хей, Шин!
- Шин.
Катаната...
Отървахте ме.
Благодарско.
Какво се случи с онази катана от Ориноко?
О, ти ли си я направила?
Беше последното дело на баща ми.
Така ли... Добре, заповядай.
Боли!
- Плащам ти. Имам само един обаче.
Това е...
- Билет за совалката!
Побързай. Последната ще отлети.
О, не!
- Открихме ги! Хванете ги!
Планината бунище...
Какво е това?
- Мястото, където падна метеоритът.
Ами ако не е бил метеорит?
Ето къде си бил. Атомск!
Чакай, чакай! Няма да избягаш!
Бива си те, момче.
Харуха Рахару, спри! На място!
Не, чакай!
- Разкарай се!
Дребосък.
Гаднярка!
Атомск!
Ела ми.
Падна ли ми, Атомск!
Ти си от "Кешибиши"...
Дайнари ми беше брат. Същински каменоглавец.
Очистете го!
Мамка му!
- Заведи Ориноко в совалката.
Разбрано.
Шонари...
- Тази планета ми приляга.
Върви на някоя друга. И ми направи катана отново.
Ще ти излезе солено.
Ориноко!
Вкусно.
Шин, какво ще правиш?
- Моето бъдеще е тук.
Ако направя хубав кухненски нож, ще ти го донеса.
И японски меч.
- Да.
Активиране на изкуствен интелект - спомените на Сая
Ориноко?
Да. Аз съм.
Когато се събудих, бъдещето стоеше пред мен.
Беше толкова ослепително, че ми се зави свят.
Това не е ли космическа болест?
Може би.
Добро утро
Добро утро, мамо.
Ф Л К Л: ГРЪНДЖ Ориноко
Превод МАРТИНА НЕДЕЛЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО