Resident Alien - 02x12 (2022) Свали субтитрите
Аз съм Голиат. Извънземна раса планира да превземе Земята.
Не знам кои са и какво правят тук. Опасно е.
Трябва да намеря бебето, за да получа цялото съобщение на Голиат.
Извънземно!
- Това бебе ми принадлежи!
Ела при мен!
- Бягай, Бебчо!
И се оглеждай, когато пресичаш улицата.
Добра новина. Инвестиционна компания ни прати оферта за земята на Грейди.
Какъв курорт? Не може да строите курорт в Пейшънс.
Беше прав за Итън. Той не е извънземен.
Мисля, че истинският извънземен все още може да е в Пейшънс.
Когато дойдох на Земята за първи път, бях принуден да ползвам тялото
на Хари Вандершпигел, за да се слея с населението.
С течение на времето то се промени - от прикритие стана моя същност.
Привързан съм към него така, както бях привързан към Аста.
Такъв си останах в нейна памет.
Тя почина много отдавна.
И след толкова много десетилетия, ми е трудно да сваля тази кожа,
защото ми напомня за начина, по който стояха нещата,
преди всичко да се промени.
БЪДЕЩЕТО СЛЕД 60 ГОДИНИ
МЕСТНИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН Сезон 2, еп.12
Потомците на моята планета не изграждат привързаности.
Това е чисто човешка черта.
Очевидно по-слабата, човешка страна на бебето взе превес
и то послуша приятелката на Макс, този чувал месо, увит в детски дрехи.
Тя му каза да бяга от мен.
Но аз имам нещо, което тя няма - говоря езика на бебето.
Чувствам се като Ерин Брокович.
Тествам вода и разкривам престъпления.
Може би някой ден ще направят филм за мен.
Ако правят филм, искам да играя себе си - красив, суров шериф,
който пази улиците на старомодно градче в Колорадо.
Голямата стъпка се появява, за да убие всички.
Но аз разпознавам красивата му душа и го уча на английски.
Той ме учи как да свиря на китара. Това е филм.
Това звучи като филм, който е само за вас
и няма нищо общо с екологичната справедливост.
Защото Америка ще иска да ме види да пея в дует с Голямата стъпка.
Боже мой!
Това е много над нормата.
- Да.
Тази вода е отрова.
Да погледнем на картата какво има нагоре по реката, което да я замърсява.
Полицейската работа не става с карти. Тя е по-веществена.
Полицейската работа се извършва в реалния свят. Да тръгваме!
Знаеш ли какво? Може би в моя филм ще имам надежден помощник,
който попълва цялата документация. Аз само подхвърлям идейки,
а тя би внесла комедиен елемент, защото винаги се блъска в нещо.
Видя ли как казах "тя"? Защото вярвам в равенството на половете.
Да, вие сте истински защитник на жените по цял свят.
Трябва да поговорим.
- Обичам Хелоуин!
Смешно е как хората обичат украсата от мъртви хора.
Представям си, че този господин е работил в магазин за хранителни стоки,
преди да бъде убит.
- Яко. Виж...
Искам още информация за извънземните, които се опитват да превземат Земята.
Онзи ден се рових в Интернет и намерих нещо, наречено "инсектоиди",
Приличаше на гигантска извънземна буболечка.
Не искам да бъда смачкана от голяма буболечка.
Интернет греши.
А, добре.
Добре.
- Не, инсектоидите не мачкат.
Те обичат да ядат други същества, докато са все още живи и се борят.
Не ми помагаш.
Има толкова много извънземни раси.
Има високи, бели, арктурианци.
Има сини птици, които са много красиви, ако те привличат птичи лица,
което важи за мен.
Няма как да знам коя извънземна раса е тук,
докато не получа останалата част от съобщението на Голиат.
Благодари на глупавата приятелка на Макс, че се намеси.
Не обвинявай Сахар. Тя се опита да се грижи за бебето.
Първо аз се погрижих за него.
Трябваше да скочи в ръцете ми, когато го повиках на моя език.
Е, може би не става, защото вече не си толкова извънземен, като преди.
Говориш ужасни неща.
- Приеми го, Хари.
С всеки изминал ден тук ставаш все по-човечен.
Това е неизбежно. Виж например Голиат.
Той беше извънземен, а колко човечен стана.
Не, аз съм извънземен.
Такъв съм отвътре.
Голиат беше слаб, аз не съм.
Докато съм на тази планета, ще бъда извънземен,
който цени други извънземни с птичи лица.
И с горещ, секси дъх, миришещ на червеи,
и вятър, който духа през перата в косите им.
Мерси, че не ми помогна.
"Не си слагам предпазния колан."
Какво виждат очите ми, заместник?
О, да.
Това е резервоар.
Така минните компании изхвърлят и крият своите отпадъци.
Насред Майката-природа? И всичко това тук е токсично?
Да, и законно. Всички минни компании го правят.
Държат отпадъците си в такива изкуствени язовири.
Освен ако...
- О, да. Ето го...
Много обичам "освен ако", казано в точния момент.
То е като лъжица, потопена в супа. Хайде, поднеси супата към устните ми!
Освен ако не са се опитали да прикрият изтичане на отпадни води.
Казвал ли съм ти, че си гениална, а?
- Не, сър.
Помниш ли, че не исках просто да гледам картата, нали?
И тогава твоят гений позволи на моя супер гений да блесне.
И ето пак вие сте героят на собствената си история.
Здрасти!
Искаш ли след училище да отидем да си купим най-новия "Д-р Макнинджа"?
Комикси - безгрижен детски живот. И аз ли съм била толкова млада?
Съжалявам, ще бъда заета да спасявам света.
Отивам в гората след училище.
Надявам се извънземното бебе да се върне в ОВ.
Супер, ще дойда с теб да ти помогна.
- Не, благодаря.
Мога и сама.
- Виж, знам, че ми нямаш доверие,
защото казах на Хари за бебето. Обещавам, че този път няма да му кажа.
Добре, но това е последният ти шанс.
Нищо здравословно, моля.
О, стига, Макс!
Трябва да изяждаш всичко в чинията си.
Моркови?!
- Полезни са за теб.
Откъде знаеше името ти?
- Тук съм доста известен,
откакто подобрих рекорда за ядене на такоси.
Тук няма нищо.
- Няма извънземно бебе.
Това е ужасно. Ами ако никога не се върне?
Още не съм го научила да си връзва обувките.
Ако можех да издавам онези звуци, с които Хари се опита да го примами.
Какво има?
Стомахът ме заболя.
Не може да е хранително отравяне. Току-що ядохме.
О, не.
- Какво?
Не забеляза ли нещо различно в новата лелка в столовата, Агнес?
Нямаше толкова косми по лицето като другите лелки?
Да, и часовникът й не подхождаше на лелка в столова.
Беше военен. Може да е от МВЧ.
Вероятно затова знаеше името ти.
Може да е сложила проследяващо устройство в храната ти.
Трябва да го изакаш.
- Не мога.
Акам само след закуска, или когато мама ме заведе в книжарницата.
Тогава трябва да ускорим нещата.
Ето.
Голямо е, не мога да го преглътна.
- Не е за гълтане.
О, не! Няма да го сложа в задника си.
- Хайде!
Оцеляването на света е заложено на карта.
Мога да спася света със задника си?
- Налага се.
Това е съдбата ти.
Добре.
Аз и дупето ми ще го направим.
Езерото е собственост на фиктивно дружество,
контролирано от "Галван Пауъл Груп", същата компания, за която работеше
Танер Корингтън.
- Ясно е, че има теч с тежки метали
в Хоторн крийк, което обяснява симптомите в картоните,
в колата на Корингтън.
- Свързано ли е с убийството на Сам?
Този Корингтън очевидно е знаел, че фирмата му е виновна
и се е опитал да го прикрие, но Сам сигурно го е разбрал
от болестите на пациентите си.
- Вярваме, че Корингтън се е опитал
да затвори устата на Сам, който обаче е възразил и бива убит,
а онзи открадва картоните.
- И какво следва, шерифе?
Как ще въздадеш справедливост за Сам?
- Случаят е поет от горна инстанция.
ФБР.
- Но с "Галван Пауъл Груп" е свършено.
Ще има съдебни дела, уволнения.
- Някои ще отидат в затвора.
Ние няма да получим заслугите, а свършихме тежката работа.
Сега ФБР само ще ни бръкне в панталоните
и ще ни откъсне бобените чувалчета.
- О, не... Аз... нямам чували с боб.
Е, не и външни.
- Всъщност не знам какво значи това.
Много съжалявам, че няма да ви припишат никакви заслуги.
Слушайте, г-жо Ходжис... Всички тук знаят, че преживяхте много.
Чувстваме, че е наш дълг да се опитаме да оправим нещата.
Така че от името на целия шерифски отдел,
бих искал да ви дам тази шапка от специална серия.
Бейзболна шапка на шерифа на окръг Пейшънс.
Всъщност е носена от шериф, което я прави още по-специална.
Не е нужно да я взимате.
- Бейзболна шапка?
Бях арестувана и загубих дома си.
Добре, но някои хора смятат, че бейзболната шапка е дом за главата.
Трябваше само да кажеш, че съжаляваш.
Просто се опитвах да помогна. Кой не би искал такава хубава шапка?
Е, явно вие не я искате, защото ви я подарих за Коледа.
Ама...
Извинявай, че се опитвам да я разведря.
Обуй си панталоните.
Не искам секс игри с теб.
Коляното ми... Ужасно боли.
Тренирах много. Мисля, че прекалих.
Спри да тренираш.
Пак заповядай.
- Не мога да спра.
Предстои ми ски турнир.
Искам да ме прегледаш.
Добре.
Благодаря.
Тренирах така преди 15 г., нямаше проблем.
Коляното ти компенсира тибиофибуларната става,
която си наранила при ски инцидента.
Освен това си много стара и тялото ти се разпада,
тъй като се подготвя за смъртта ти.
- Не можеш ли просто...
Кажи ми, можеш ли да го оправиш?
Трябва да карам ски на този турнир.
Това е единственото нещо, в което съм била наистина добра.
Така че, ако не мога да карам ски на този турнир...
Не знам...
Просто...
Моля те.
Можеш да караш ски.
Да, можеш да се справиш.
Вярвам в теб.
Наистина ли?
- Да.
Това е просто издърпан мускул. Ще ти изпиша лекарства.
Добре.
Това е при болка.
А също и за отока ти.
Коляното ти ще стане като ново и ще умреш след много години.
Благодаря.
Това е такова... облекчение.
Мерси.
Защо казах всичко това?
Интересува ме само Аста.
Защо дадох надежда и насърчение на друг човек?
Започва ли да ми пука за всички хора?
В какво чудовище съм се превърнал?
Основната структура ще бъде 5-звезден спа център
и площад с магазини и ресторанти. И всички сгради ще бъдат пълни...
Съжалявам за закъснението.
Явно още няколко ентусиазирани граждани са дошли да чуят добрата новина.
Добре дошли!
Както казах, това ще бъде един от най-модерните курорти в цяло Колорадо.
Въпрос.
Ще отговарям на въпроси след края на презентацията, благодаря.
Има десетгодишен план за разширяване. Свали си ръката. После ще говорим.
План за добавяне на голф игрище...
- Мога ли сега?
Както казах, накрая може да задавате въпроси.
План за голф...
- А сега?
И ски писта...
- А сега?
...за целогодишно...
- А сега?
А сега?
20% от приходите ще се връщат в града.
А сега? А сега?
А сега? А сега?
Дарси, май имаше въпрос...
Да, ами трафикът?
- Да.
Главната улица ще е пълна с паркирани коли денонощно!
Да, съгласен съм с нашата велика олимпийска героиня Дарси Блум.
По-големият трафик е страхотна новина за Пейшънс.
Не това казах.
- Трафикът е туризъм.
Това са пари в джобовете на местните бизнесмени.
Малките фирми ще бъдат изместени от големите вериги.
Няма да го позволя.
- Или ще умрем, защото курортът
унищожава околната ни среда.
- Големият бизнес вече отрови р.Хоторн.
Да, благодаря ти.
Виждам, че се е разчуло.
Повярвайте ми, като Хоторн, приемам отравянето на реката много лично.
Между впрочем, бих искал да предложа да преименуваме рекичката. Предложения?
Това не е съд. Не сменяй темата.
- Разбира се.
Вижте, това, което се случи на рекичката, която ще преименуваме,
е причината да построим този курорт.
Ще използваме печалбата за почистването на рекичката.
"Грийнсоул Пропъртис" са известни с грижата си за околната среда.
Дори този макет, който ни дадоха, е от рециклирани винени тапи,
компактдискове и пелени.
- О, затова ли смърди?
Дай пет!
- Каза му го.
Извинете, сър.
И аз бях скептична, но после научих
че може и да има ползи за града от този курорт.
Приходите от него ще подпомогнат обществените услуги в Пейшънс.
Например за училището - нови книги, спортна площадка.
Да не говорим за органите на реда. Когато този курорт се появи,
ще имаме кадри да защитим всички в града. Само си помислете...
24-часово наблюдение на всеки гражданин в Пейшънс.
Какво?
- Твърдо не!
Възможно е, но няма да стане, защото не сме полицейска държава.
Все още не. - Никога.
- Някой ден скоро. - Не.
Всички са тук, освен Хари. Къде е?
Случва се твърде бързо. Дойдох тук, за да избия хората,
но почувствах желание да помогна на ски приятелката на Аста.
И без това положението е зле, защото не ги направих на пепел.
А днес се опитвах да направя нейния човешки живот по-добър.
В какво се превърнах?
Твърде дълго се крия зад тази човешка маска.
Човешката форма позволява на емоциите да надделеят.
Единственият начин да спра това, е да се върна в извънземното си тяло
и да живея така, както съм роден да живея:
в познатата ми ледена среда
като извънземно.
Не се сетих, че тук няма храна, а вече съм гладен.
Извънземните могат да живеят и в хижи с фризери за месо.
Не можем да позволим да построят курорта.
Баща ми е прав. Ако го направят, ще се сбогуваме с ресторанта, бара...
Всички пари ще отидат в големите корпорации.
Никога няма да стигат до местните.
- Ако разширят пътя, първото нещо,
което ще изчезне, е мостът "Олд Барет".
- Трябва да направим нещо.
Беше страхотен преди малко, скъпи. Толкова властен и много секси.
Не знам. Усещах, че много хора са против.
Но и много хора те подкрепят. Винаги е така.
Като стана кмет, зад теб не застанаха на 100%.
Не. Никак даже. Едва 16% от града бяха гласували.
Наистина ли?
- Да, спечелих с 49 гласа.
И мисля, че 40 от тях бяха на Хоторн,
така че само 9 девет души извън семейството ми гласуваха за мен.
А и аз гласувах за себе си, така че остават осем.
Всички ме мразят.
- Скъпи, те...
Не те мразят, ясно? Някои просто имат различно мнение
за това, което е най-добро за града. Много...
Някои...
Няколко те припознаха като кмет и сега е време да ги ръководиш, нали?
Така че игнорирай недоволните и направи това,
което е най-добро за града според теб.
Мисля, че курортът е идеален за града.
Нещо, с което всеки може да се гордее.
- Тогава постъпи, както е редно.
Да.
Благодаря, скъпа. Това ми харесва.
Ние... сме екип.
Така е.
- Нищо не може да ни спре.
Най-накрая съм в естествената си извънземна кожа.
Щом животът в кутия с човешко месо ускорява моята човечност,
ще прекарам останалото си време на Земята
като извънземно в този земен дом.
Кучи син!
Дявол го взел!
Кучи син!
Кучи син!
Не е практично да се живее в това извънземно тяло на Земята.
Мога да се върна в човешка форма, щом започна да се държа като извънземно.
Майка ти стара!
Бебето слуша само онова момиченце.
Тогава ще постъпя, както е редно.
Ще отвлека дете.
Кучи син!
Здрасти!
Онази лелка я няма. Хоризонтът е чист.
Защо не си с костюм?
- Ние не празнуваме Хелоуин.
Няма духовен смисъл.
Просто група деца се размотават и прославят темата за вещици, зли духове,
и сатанинско преклонение.
- Да, но има и бонбони.
Няма нужда да се тъпча със захар.
Тогава защо ядеш мед?
- За успокоение на гърлото.
Трябва да намеря бебето.
Цяла нощ будувах и упражнявах извънземни звуци.
Ако отида до караваната и викам: „Бебчо, ела! Бебчо?" не е достатъчно.
А аз упражнявах звуците на Франкенщайн.
Е, предполагам, че това е от мен.
И двамата сме много тъжни, че си тръгвате. Нали, шерифе?
Да, беше ми приятно да работя с теб, детективе.
Но разкрихме убийството и това ме прави много щастлив.
И той е тъжен.
- Взех ти нещо.
С любезното съдействие на полицейското управление на Джесъп.
Престъпността намаля с 20%, така че имаме излишни.
Благодаря. Вероятно трябва да оградя шерифа с тази лента.
Трябва да го арестуваме, защото е твърде красив, нали?
Е, нямаше да лежи в затвора дълго.
Красотата не е умишлено престъпление.
Той не е виновен.
Това беше... забавно.
Не самото разследване на убийство...
А другите неща.
Добре тогава. Ще се връщам на бюрото си, имам много работа.
Да прегледаме досиета по новия случай.
- Какви досиета?
Сещаш се, за големия нов случай.
Е, това беше големият случай.
- За другия... голям случай.
Задето пекарната ви таксува два пъти за ябълковата поничка?
Да, точно.
Ще потърся касовия бон, защото искам справедливост.
Благодаря.
Пак заповядай! Е, това е намек да си тръгвам...
Чао.
- Чао.
Какво беше това? Защо не я поканихте на среща?
Тя го очакваше.
- Добре де, харесвам детектив Торес.
Тя е таралеж в гащите, но я харесвам. Умна е, силна, много привлекателна...
Просто нямам намерение да пускам по-дълбоки корени в Пейшънс.
И защо?
Напоследък размишлявах много
и може би е време да се върна във Вашингтон.
Какво?
- Стига, заместник! Познаваш ме.
Нуждая се от емоциите на големи случаи.
Най-големият ми тук току-що приключи. В окръг Колумбия си заринат с убийства.
Все едно е цяла гора, която непрекъснато цъфти.
Красиво е. Наистина.
Сега ме извини.
Трябва да се видя с един човек относно поничките.
Хайде, Клетъс!
Какво правиш тук?
- Идвам да те отвлека.
Трябваш ми като примамка. Извънземното бебе май те харесва.
Не знам защо.
Добре, да тръгваме.
Какво?
Не си единственият, на който му трябва стръв.
Можеш да издаваш извънземни звуци. Но да е ясно - не ти отвличаш дете,
а аз отвличам възрастен.
- Не, не е така.
Аз се промъкнах през този прозорец.
Донесох си въже и тиксо. Оставих ги в джипката.
Но аз... те отвличам.
Всъщност определението е:
"Отвличане и задържане против волята на жертвата."
Аз не се съпротивлявам. Искам да дойда с теб.
Тогава...
Тогава не искам да идваш с мен.
Съпротивляваш ли ми се?
- Да.
Тогава аз те отвличам. Радвам се, че имаме съгласие. Да тръгваме.
Вече се каних да тръгвам, преди да го кажеш.
Добре, значи правим това, което казах. След мен!
Не, ти ще ме следваш.
Мини пред мен!
Чакай.
Бебчо?
Мамо?
Ти се върна. Майка ти ще се радва да те види.
Да тръгваме!
Хайде.
"Боби Смолууд се издирва..."
Мамка му! Това е извънземното.
Отдавна разбрах, че човечеството е вирус.
Победиха Голиат, защото беше слаб.
Но аз не съм слаб.
Ако Хелоуин е време за чудовища, тогава аз ще бъда това чудовище.
Не пипай джипката ми!
Вече я пипам, защото седя на седалката й.
Освен това искам да послушам музика, докато отвличам някого за първи път.
Не, това е отвличане на дете.
Размислих. Ти си ужасно дете. Връщам те у дома.
Не можеш. Вече казах на родителите си, че ще остана при приятели.
И съм гладна. Да спрем някъде за хапване!
Не!
Аз командвам и не искам храна.
Дори и пица?
Мога да хапна едно парче.
- Сахар, обади се, край.
Сахар, обади се.
- Сахар тук, край.
Ще си взема пица със сирене в блата.
Сахар, обади се, край.
Не можах да те намеря след училище, край.
Намерих твоето бебе, край.
Не, Бебчо, трябва да останеш тук!
- Ей, Макс.
Честит Хелоуин!
Много добре, синко. Не ни каза, че имаш гости.
Кой е твоят приятел?
Аз - Бебчо.
Моля?
Има предвид, че отиде на училище, облечен като бебе. За Хелоуин.
Казва се Боби.
Радвам се да се запознаем, Боби.
- Здравей, Боби.
Защо сте Сони и Шер всяка година?
- Стига де!
Защото те са емблематична двойка от 70-те, а този мустак беше скъп.
Искате ли да хапнете нещо, преди да отидете за лакомства?
Хей, Боби, питай ме какво имам за вечеря!
Има яхния. Иска да си направи тъпа шега и ще те нарече "маце".
А, не е тъпа шега. Доста е умна даже.
Добре, ще се видим долу.
Всъщност не сме гладни, така че ще си останем тук.
Няма ли да ходите за лакомства? Обичаше да го правиш.
Да, когато бях на десет. Сега съм на 11 г.
Добре. Явно ще бъдем само аз и ти, Шер.
Гладна ли си? Защото имам яхния, маце.
Виждаш ли? Лафът никога не остарява.
Много са млади още.
- Затворете вратата.
Добре.
Боби е малко странен, не мислиш ли?
- Да. И бебешкият костюм също.
Бонбоните! Нека празникът започне. Готова ли си?
Идеално.
Честит Хелоуин! Номер или лакомство?
- Здрасти, Елън.
Здравейте, избиратели!
- Влизайте.
Номер или лакомство?
- А като кого си се маскирала?
Обичам Пейшънс. Той е най-добрият град в света.
Много добре.
- И незнайно как си хванах секси жена,
въпреки че съм ужасен кмет и пълен глупак.
О, добре...
- Това не е вярно.
Всъщност съм доста добър кмет.
Престани!
Не говоря като...
- Аз не...
Благодаря за номера. Ето ти бонбони.
Радвам се, че си похарчила 135 долара за яке, което ще облечеш веднъж.
Не искаме бонбони, а бира.
Има бисквити в килера.
Ще ги оставим ли да влязат така наперено в къщата ни?
Тя ме смята за секси.
Сахар, отговори, край.
Бебето ти се опитва да избяга. Позволено ли е да го вържа за стол?
Не, Бебчо, върни се!
Номер или лакомство?
- Честит Хелоуин.
Заповядайте! Честит Хелоуин.
Чао.
- Благодаря.
Здравей!
- Привет, момиче. Къде ти е костюмът?
Здравей, Дарси.
- Бени, още си на вълна Сони Боно.
Какъв е тази година? Продавач в магазин за обувки?
Или играч?
- О, вече е готвач.
Малка игра на думи не вреди.
Идвам да видя дали Кейт ще може да излезе да поиграе.
Тази вечер? О, не знам. Хелоуин е.
Само за малко. Ще те върна,
преди тийнейджърите да започнат да замерят колите с яйца.
Имате ли яйца?
- Излез, ще се справя и сам тук.
Наистина ли?
- Да.
Макс е зает с приятеля си, а ти много ми помогна с презентацията.
Това е най-малкото, което мога да направя.
Добре.
Да!
Би било чудесно... Мисля си на глас сега...
...ако никой не пише на предното стъкло на колата ми: "Кмет Тъпанар".
Трудно ще се докаже, защото май имаш растение пред камерата.
Хайде, идвай!
Забавлявай се.
- Определено.
Дръж фронта.
- Разбира се.
Здравей!
- Здрасти!
Не знаех, че всички сте тук.
Има още 12 в багажника. Качвай се.
- Мога да карам след теб.
Влизай, момиче.
- Добре.
Бутни я!
- Боже! Вкарахме я.
Всички трябва да си сложим предпазните колани.
Готови ли сте?
Тръгваме!
Номер или лакомство, кучки!
Бебчо?
Бебчо?
Бебчо?
Къде отиде, Бебчо?
Бебчо, ела!
Бебчо?
Бебчо! Бебчо!
Бебчо! Бебчо!
Ела! Бебчо?
Не!
Няма го.
Взеха го.
Аз съм виновна. Накарах те да спреш за пица.
Аз исках пица. Аз командвах.
Просто исках да прекараме заедно още един ден.
Сега никога повече няма да видя бебчето си.
Никога не съм я виждал да плаче.
Голиат щеше да се трогне, но аз съм извънземен и не ме интересува.
Голиат беше доста човечен.
Вероятно щеше да сложи ръката си на рамото й.
После щеше да каже нещо, което хората казват,
за да се чувстват по-добре...
- Недей така...
Аз не съм Голиат, така че няма да го направя.
Аз съм извънземен и с удоволствие гледам как плачат децата...
Какво правим тук?
- Това е мостът "Олд Барет".
Ако ще строят курорт, цялото това нещо ще бъде съборено и заменено
от 4-лентова магистрала с билбордове отстрани:
"Трудова злополука? Обадете се на Джейкъб."
Затова ли ме доведохте тук? Заради курорта?
Да, ти си единствената, която може да разубеди Бен.
Ами ако не искам да го правя?
Ами ако смятам, че курортът би бил добър за Пейшънс?
Просто ела с нас. Искаме да ти покажем нещо под моста.
Моля те.
- Добре.
Насам.
Като деца идвахме тук и издълбавахме имената си.
Виж: ето моето, на Дарси...
Ето ги "Кайла" и "Лив".
Невероятно.
Чакай! Това "Бен" ли е? И той ли е издълбал името си?
Да, всички го правихме. Това беше нашето детство.
Идвахме тук след училище и пафкахме тайно цигари.
Тук беше първата ми целувка.
- Да.
Бен загуби девствеността си тук.
- Така ли?
Не е нужно да говорим за това.
- Всеки см в Пейшънс пази наш спомен.
Не можем да позволим да го разрушат. Все едно заличаваме себе си.
Бен вероятно е бил на възрастта на Макс, когато го е издълбал.
Никога не съм имала това там, където съм израснала.
Чувство за принадлежност към място.
Сякаш е част от теб.
Можеш, ако искаш.
Наистина ли?
- Да, давай!
Ти повръща заедно с нас. Заслужила си го.
Добре.
За сметка на заведението.
- Благодаря ти, че отвори късно, татко.
Може да нямам табела: "Отворено 24 часа",
но имам неписано правило:
„Няма да оставя гладни хора в този град."
Той е прав. Една Коледа имаше силна снежна буря, която спря тока.
Да! Той включи генератора и целият град се изсипа тук за Бъдни вечер.
Невероятно!
Мисля, че тогава реши да сложи още една душ кабина.
Беше много зле.
- Твърде много сос.
Този град е невероятен. Промените са неизбежни,
но трябва да ги приемем при нашите условия.
Нуждаем се от нова библиотека, а не от богати глупаци и кислородни барове.
Или от верига ресторанти. Искам да остарея в тази барака.
Нека Макс и приятелите му открият моста, както стана с нас.
Предполагам, че не осъзнавах колко е специално всичко това.
Е, ще ни помогнеш ли?
Ами...
Издълбах името си там, така че...
Сега съм една от вас.
Хората формират привързаности към други хора,
привързаности към неща, към места.
Понякога дори не са привързани към съществуващо нещо,
а към спомена за това, което е било.
Или към мечтата за това, което може да стане.
Хари?
Боже мой! Ти си добре.
Получих смс-а ти. Притесних се.
- Не ми отговори,
така че поръчах само една пица за мен.
Изпрати ми "911" и после някакви безсмислици.
Мислех, че си в беда и си получил инсулт например.
Съобщението ми беше много ясно.
Използвам съкращения като децата.
„911, МВЧ ОБССХ...МЛДП? КЗ! ЩТУЗДСВБ...ИЛ...ОТОУИ?"
Не. Какво е това?
- Съкращения.
"911, МИЧ" - "Мъже в черно".
"ОБССХ" - "откраднаха бебето снощи с хеликоптер".
"Можеш ли да повярваш?" Въпросителна.
"Какви задници!" Удивителна.
„Ще ги убия, за да си върна бебето и да чуя останалата част
от съобщението на Голиат, но първо ще ям."
А това е емоджито за пица.
"ИЛ?" Въпросителен знак "Искаш ли?"
И "ОТОУИ"...
"Очаквам твоя ответен удар, играчо!"
Всичко е съвсем ясно.
- Прав си. Моя грешка. Много ясно.
Как не можех да го разбера?
- Няма да ти дам от моята пица.
Може да си поръчаш твоя. Изберете от тези купони.
Какво е това? Защо не си ги отворил?
Извънземните не се интересуват от човешки неща като писма,
с изключение на купоните за безплатна доставка на пица.
Този пакет е от Виолинда.
Хари!
„Исках бебето ми да получи тази книга,
за да опознае баща си чрез творчеството му."
"ГОЛИАТ"
Това са всички картини на Голиат.
Боже мой!
Хари, виж това!
Разбирам човешките привързаности.
Промяната е трудна.
Изоставих човешката си форма, когато спря да ми върши работа. {\an8}СЛЕД 60 ГОДИНИ
Но след като скитах по Земята стотици години,
моето извънземно "Аз" остаря, гледайки как планетата умира. {\an8}СЛЕД 300 ГОДИНИ
Някои хора са толкова привързани към дома си, че ще направят всичко,
за да го защитят. Вече разбирам това.
Моят дом е тази планета и ще вървя вечно, ако се налага,
за да търся начин да я спася.
Портал.
Разбира се. Те оставиха портали.
Трябва да съм на една от енергийните линии на планетата.
Хората ги наричаха "Лей линии".
Ако има един портал, ще има и други.
Тогава ще мога да променя всичко това.
СЛЕД 500 ГОДИНИ
Това е моето яке.
И е боса.
Това сме ние.
Хари, това е денят, в който се сби с Джими.
Как може Голиат да е нарисувал това?
Само ние бяхме там.
Да.
Чакай, чакай! Добре...
Сигналът беше изпратен до теб и стенописите бяха направени за теб,
но ти ми каза, че си единственият, който би могъл да ги разбере.
А сега това?
Боже мой!
БРАЗИЛИЯ, ПРЕДИ 33 ГОДИНИ
Това... няма логика.
Освен ако...
Ти си Голиат.
Превод: gpym4e @2023