V boy idut odni stariki a.k.a. Only Old Men Are Going to Battle (1974) Свали субтитрите
ЛЕОНИД БИКОВ
СЕРГЕЙ ПОДГОРНИ
СЕРГЕЙ ИВАНОВ
РУСТАМ САГДУЛАЕВ
ЕВГЕНИЯ СИМОНОВА
ОЛГА МАТЕШКО
ВЛАДИМИР ТАЛАШКО
ВИКТОР МИРОШНИЧЕНКО
АЛЕКСЕЙ СМИРНОВ
АЛИМ ФЕДОРИНСКИ
ВАНО ЯНТБЕЛИДЗЕ
АЛЕКСАНДЪР НЕМЧЕНКО
ВИЛОРИЙ ПАШЧЕНКО и др.
Е, това беше истински бой. Мислех си – умирачка.
Как е самолетът? – Бива.
Захождам към опашката му, а той отзад... мамка му!
Помаха с опашката, само това видях.
Защо се откъсна толкова далеч? – Знаеш ли...
стори ми се, че картечниците блокираха.
Хайде да се зареждаме.
А той на ляв вираж дърпа ли, дърпа...
Кнедлите с извара изстиват, др. командир.
Др. командир, задачата е изпълнена. – Какво видя?
Един здраво димеше, но не видях как пада.
Не това. А ти какво видя?
От първата деветка паднаха два, останалите избягаха.
Не е това. А ти, Вано?
Притиснаха ни четири фокера, но се измъкнахме и при вас.
Свалих! Свалих, др. командир!
Леле! Какво си направил?!
Ще викат родителите ти при директора. – Още утре.
Честна дума, свалих! – От уплаха сигурно.
Поздравявам ви за първата победа.
Но между другото, Иван Фьодорович,
да се свалят самолети на противника не е подвиг.
Това е задължение на изтребителя. Нашето ежедневие.
Но ти какво видя?
В боя ли? – Ами да.
Не подсказвай!
Здравей, Втора! Нека пийна млекце.
Жив ли си? "Лапичката" ли счупи?
Десет пробойни, разкъсан резервоар, но нямам и драскотина.
Както казваш, Маестро, "ще живеем". Благодаря.
Няма защо. Е, все пак какво видяхте?
Как не сте забелязали?! Днес се бихме над моята Украйна.
Че какво да забележиш?! Същите поля, пътища, села...
А, не. Въздухът е друг. Небето е по-синьо, а земята по-зелена.
Относно зеленината, ела у нас в Сибир...
Защо в Сибир, скъпи? Ела в Бакуряни.
Ще видиш какво значи зеленина... – Енисей виждал ли си го?
Не съм. А ти Цхенисхали виждал ли си?
Пак почнаха.
Тихо. Чучулига.
Във филма са използвани спомени на съветски летци,
участвали във Великата отечествена война,
кинохроники и песни от военните години.
Музика ВИКТОР ШЕВЧЕНКО
Оператор ВЛАДИМИР ВОЙТЕНКО
Сценарий Л. БИКОВ, ЕВГЕНИЯ ОНОПРИЕНКО и АЛЕКСАНДЪР САЦКОЙ
Режисьор ЛЕОНИД БИКОВ
НА БОЙ ОТИВАТ САМО "СТАРЦИТЕ"
Дай Първа! Дай Първа ескадрила!
Другари летци, не се отдалечавате. После.
Кап. Дементиев, при мен! – Дай Първа ескадрила!
Другарю капитан... – После!
Др. командир, пристигна попълнение. Какво да правим?
Вдигай Трета. – Слушам!
Тук Първи. Тук Първи, Девети отговори!
Радиостанцията е слаба, не хваща. – Слаба била... Намери силна!
Тя е в дивизията! – Вземи я! Свръзка си, не балалайка.
Маестро, обади се! Маестро, тук Първи.
Маестро, обади се, тук Първи.
Др. командир, няма чудеса.
Минаха вече 30 мин., откакто горивото му е свършило.
Да се заемем с попълнението?
Трябва да ги разпределим по ескадрилите.
Винаги ще успеем да разпределим жив при живите.
Др. гвардейски майор!
Изпросих нова комедия от дивизията – "Джордж от Динки джаз".
Дадоха ни я, но 125-и полк я свил. Това си е грабеж.
Какво са "свили"? – "... от Динки джаз".
Какъв "джаз"? – От Динки.
Изчезвай! Защо всички стърчите в командния пункт?!
Всички на вечеря! А ти специална покана ли чакаш?
Ти ли си, Сергей. – Заповяда ми да изведа всички.
А аз бях водещ.
Не трябваше да го оставям сам.
Не се обвинявай. Заповедите трябва да се изпълняват.
Знам. – Върви да вечеряш.
Утре ще има вятър. – Сигурно.
47 минути.
Трябва да сменя щуцер в мотора.
А склададжията не дава.
Моля ви, заповядайте му.
Всичко мъкнеш при твоя Альошка. Ще оставим полка без резервни части.
Добре. Кажи му, че съм заповядал.
Донесли са "Джордж от Динки джаз".
Комедия уж била.
Добре де, стига!
Свободно ли е? – Заето е.
Може ли? – Казах вече, заето е.
Нека отидем там.
Месери!
Макарич, приемай самолета! Не му мисли много.
Може и за опашката да го хванеш, драконът вече не хапе.
А аз изпросих щуцер за нашата Деветка.
Деветката... я пиши офейкала.
Всички ли се върнаха?
А ти защо си мрачен? – Жал ми е за Деветката.
Др. командир, при изпълнение на бойната задача бях свален.
Не преминах фронтовата линия, свалиха ме.
Спаси ме пехотата, веднага атакуваха.
На летището в Подскок момчетата ни подариха месер. Новичък.
Здрасти, началство. – Здравей, дявол такъв!
И парашутче има...
Стига! Втора – на репетиция! – Да вървим!
Всички, които различават нота "до" от нота "фа" – след мен!
Аман от тая самодейност. Личният състав трябва да почива.
Кой каза, че трябва да оставим през войната песните?
След бой сърцето иска музика двойно повече!
Пали!
Имаме сега почивка кратка, в полет връщаме се утре...
Вечерен звън...
Вечерен звън.
Колко спомени събужда този звън...
За дни на младост...
За роден дом...
Където аз обичах...
Където е родният ми дом...
... А председателят на колхоза, ето така...
Мирно! Свободно.
Детска градина, а не попълнение. След мен!
Хей, а един шамар по врата!
Какви ги вършим? – Малко хигиена, др. командир!
А един по врата не искаш ли? Извинете, др. капитан.
Гвардейски капитан! – Тъй вярно, др. гвардейски капитан.
Здраве желая, др. командир.
Тренираш ли? – Тъй вярно!
Развива вестибуларния апарат. Тренирай!
Мирно! – Свободно, казаци.
Какво ново на музикалния фронт?
На "Слънчевата поляна". – Чували сме я.
"Синята забрадка". – Ясно.
"Землянка". – Хубава песен.
Разрешете да вляза в строя? – Разрешавам.
А какво напявахте?
"Смуглянка", др. командир. – Я запейте. Знаете ли думите?
Не се стеснявай, Смуглянке. Ти си изтребител.
И така...
Др. командир, моля да ме зачислите във вашата Втора ескадрила.
И мен... – И нас.
От кое училище сте? – Оренбургското. Ускорен випуск.
Излитане, кацане... ясно. На какво свирите?
В какъв смисъл? – В музикалния.
На нищо.
Може и да не си пилот, все едно, ще те научим,
но трябва да си музикант.
Според мен, нещо се изхвърля. – Какво?
От кое училище? – Дутар... Оренбургското.
Дутар, др. командир. Донесох го със себе си.
Арфа. Но музика не понасям от дете. А и е война.
Войната е нещо преходно, а музиката е вечна.
Същото го казваше и баща ми, известен професор по палеоботаника.
А, вундеркинд значи.
Впрочем, дошъл съм не във филхармонията, а да се бия !
Младши лейтенант Антонов! – Аз!
Първа ескадрила! – Слушам!
Мл. лейтенант Заиров! – Аз!
Втора ескадрила. – Слушам.
Мл. лейтенант Сагдулаев! – Аз!
Втора ескадрила. – Слушам!
Мл. лейтенант Щедронов! – Аз!
Втора ескадрила! – Слушам!
Утре или вдругиден войната ще свърши.
Само като научи за нашето попълнение, цялото Луфтвафе ще се разбяга.
Орли! – Вълци.
Курсант... Лейтенант Александров!
Какво стоиш? Втора ескадрила. – Слушам!
Равнис! Мирно! Другарю командир...
Остави!
Ето ви конете и бавачки-механици. Запознайте се.
Е, орли! – Кой от вас е Александров?
Аз съм лейт. Александров! – Аз съм вашият механик.
Така ли? Добре. – Машините в полка достатъчно ли са?
Не се бой, няма да останеш без кон.
Лейтенант, не пушете до самолета.
Нямам и намерение.
Все едно, момчета, отдалечете се.
Какво, не ви ли харесвам? Какво ме гледате така?
Ти си ми петият поред.
Е, какво, събратя по крилат строй?
Да видим как пеете във въздуха.
Кой от вас е най-смелият? – Всички сме смели, а най-опитен е...
Разрешете излитане? – Др. командир, ракета!
Зад Днепър, на фронта, немците атакуват и изтласкват войските ни.
Там спешно се прехвърлят подкрепления.
Авиацията на противника се е насочила към моста.
Приближават 50 юнкерси.
Нито една бомба не трябва да падне на моста!
Тръгваме на "етажерка". Соломатин ще прикрива...
Ясно, както винаги.
Титоренко – в атакуващата група. – Слушам.
Колосов, аз съм с теб. Приближавайки, ни дума във въздуха!
Нали ти казвах. – Това и за теб се отнася.
Никакви вицове. – Ясно.
Нервно му е. – Това е. Излитане след 12 мин.
И без новобранци. На бой отиват само "старците".
Ами ние? – Вземете и нас!
Няма да ви подведем! – Не бързай, ще ти дойде времето.
Не уцели. – А аз казвам...
Петров, върши си работата. – Слушам.
Уцели.
А вие, нямате ли работа? Изтребители.
Проучете картата на бойните действия. Вижте какво правят хората.
Б 5! – Потопи го.
Ура!
Мирно! Свободно!
Ще ти покажа аз...
Как е самолетът? – Какво става с оръдието?
Ще извикам оръжейника. Беше си наред.
Др. командир, задачата е изпълнена. – После.
Защо излезе от боя? Пак ли засече?
Засече.
Пращай ме на съд, командир.
Альошка, оръдието си е наред.
Просто всичко си изстрелял, до последно.
Добре де. Добре, Макарич.
Какво, поочукаха ли ви?
По-лошо.
Какво, не сте ли вечеряли?
А ти озверя ли? – Трудно в учението, леко в боя.
Виж ти, извъди се "маестро". – Спокойно, отначало...
Всички имахме такива кучета, но немците като дойдоха в селото,
на всички разстреляха кучетата.
А Люба така се криеше, че гък не издаваше.
Добър вечер на къщата ви. Картофки има ли?
Седнете. – Как му викат на тоя вълкодав?
Като на вас. – Альошка? Ех, вие...
Хей, вие, загасете огъня !
Войнико! Смениха ли те от поста? – Тъй вярно.
Хайде, деца. Отведи ги в столовата да ги нахранят.
Слушам! Да вървим, деца!
Ще му ударим ли по една? – Ще минем и без подгряване.
Ясно. Сериозен разговор се очертава, а?
Какво ти става, Серьожа? Ти си изтребител.
Знам всичко, което ще кажеш. Свърши се с изтребителя. Край.
Страхливец съм, командир. – Серьожа...
Замълчи, Альоша. Недей.
Сринах се. Помниш ли Понири?
Дърдорковци. Свикнали да говорят: "немецът е страхлив".
Немецът се бои от челна атака. Задължително ще отстъпи.
А моят не отстъпи. И то така, че тенекиите се разхвърчаха.
Крило – наляво, крило – надясно.
Свестих се на земята.
Як-ът догаря, а пред очите ми – цъфти череша.
Изхабяваме се, Серьожа. – Знам, Альоша.
Но повярвай ми, кълна се в майка си, излизам несъзнателно от боя.
Усещам самолета, ръцете са на място си,
хвърлям се в боя, а като...
... избухне...
Осъзнавам, че боят е другаде, а аз съм се измъкнал.
Навярно искам да оцелея. – Не можеш да избягаш от войната.
От себе си не можеш да избягаш. Това е страшното.
Давай ме на съд, командир.
Ето ми молбата за освобождаване.
Къде ще ходиш? – В пехотата.
На майната си! В наказателния батальон.
На майната си, а?
А кой ще сваля тия със знака "каро"?
Аз и тия с жълто около устата?
Това е всичко, което мога да направя за теб.
А да помогна... В живота има моменти,
когато на човек никой не може да му помогне.
Ражда се и умира сам.
Добре де. Стопанин с чай не се черпи.
На работа. Дай картата. Сядай.
Някога ще си вземеш ли планшет, или да ти подаря?
В бой ботушът е по-надежден. – А, в боя...
Според партизаните, противникът прехвърля към нашия фронт
голяма група танкове. Сведенията не са проверени.
Така че лети, ходи по покривите,
надзъртай в цевите на зенитките, но намери танковете.
Знаете ли, нека летя на трофейния самолет.
На месера? – Нашите могат да го ковнат.
Да, но оттатък ще съм като у дома си.
Какво пък, това е идея. Ще предупредим нашите.
Провери тази гора. Ще захождаш от страната на противника.
Ще излезеш при Некрасовка.
Само внимавай без фокуси. Познавам те.
Никъде не се завирай, не се разкривай.
Ясно. Разрешете изпълнение? – И да се върнеш жив!
Успех.
Е, Иване. Да идем да видим попълнението.
Василий Василиевич. Може би... Чайчето е готово.
Чайчето ли? Какво си мислиш? Докато пийваме чайчето,
твоите ще успеят да махнат разбития самолет от пистата ли?
Изгаси тая пущина, по дяволите!
Кръгом, мамка ти, и да не съм те видял повече!
Отивам на задача. Тези остават под твоя отговорност.
Гони ги до припадък. – Аз ли?
Именно ти.
Не знам, др. командир, не знам...
Лови щурчета.
Да се отстрани от полети, 100 грама да не му се дават,
да се назначи за дежурен, вечен дежурен по летище!
Щурче!
Къде ще летиш? – Напред, на запад.
Ех, в такова време. – Макарич?
В щаба на Хитлер упорито се носят слухове, че някои съветски соколи,
някои несъзнателни механици се кръстят пред боен полет.
В щаба на Хитлер всички са малоумни.
Пали! – Слушам!
Ама че късмет. В такова време.
Какво се пада на Юпитер, не е... – Др. старши лейтенант.
Днес ще летим ли?
Достатъчно за днес. Изучавайте материалната част.
Дай лапа за щастие, приятелю.
Не унивай. Докато подежуриш, на командира ще му мине.
Благодари се, че с това се размина.
По този повод Шекспир е казал... Откъде се взе тоя?
Сигурно е началство.
Войнишка заповед:
"По-далече от началството и по-близо до кухнята." Да изчезваме.
Момчета!
Извинете, пощата ли носите? – Или полевата лавка?
Заблудихте ли се, момичета? – Я, кученце!
Да бяхте поздравили, момчета. – Здравейте.
Да вървим. – Съществена забележка.
Другари летци, вземете се в ръце.
Ясно, командир. – След мен.
Вдигай!
Пардон, извинете. Това е мъжка работа.
Иване, действай. – Слушам.
Хвана ли?
Къде се вдяват макарите? – Какви макари?
Нали това е летяща шевна машина?
Бутай. Да беше видял как ни гонеха месерите.
О, вие даже летите?!
Прощавайте. – Няма нищо.
Скъпи ти наш У-2. Работяга селскостопанска щайга!
Нищо, някога и на теб ще направим паметник.
Благодаря. – Няма за какво.
Московчанка ли сте? – Да.
А, съседите ни? Първа ескадрила, при мен!
От съседния полк са долетели нощни бомбардировачи. Как летяхте?
Впрочем, аз съм Петя. – Много ми е приятно.
Здравейте, бойни другарки. Какво има?
Прекъснат бензинопровод. – Така ли?
Нашите механици ще оправят етажерката ви от раз. Впрочем, Петя.
Спокойно. – Не вярвате ли? Искам да ви кажа...
Впрочем, това са гости на Втора ескадрила.
И най-добрите механици са тук.
Заедно с традиционното ни гостоприемство.
Така че, разкарай се, Вася.
Месер! – Спокойно, наш е. Това е Маестрото.
След тежки изтощителни боеве, когато летиш в челна атака,
когато през очите ти се мярка суровото лице на немския ас,
когато виждаш... нитовете на вражеските самолети,
на нас ни трябва емоционален отдушник.
Затова ни е нужна музиката. Защото всичко е преходно,
а музиката е вечна. И както е казал Шекспир в 18-и сонет...
Здравейте, момчета. – Здравейте, момичета.
Та какво е казал Шекспир?
И не в 18-и, а... в 19-и? – Да.
В 19-ия сонет Шекспир е казал:
"Разкарай се, Вася."
Да изчезваме. – Хей, ораторите!
Ама и дисциплина.
Накъде без разрешение на по-старшия, че и навън от собствената ви къща?
Къде е гостоприемството ви? "Изтребители".
Да, др. Първи. Потвърди се.
Открихме ги. Там, където и предполагахме.
Не, прелетял е, наистина. Колко пъти прелетя?
Четири пъти ходих по главите им. А пред танковете един наглец –
стои генерал на бял кон. – И пагоните ли му видя?
Летях ниско. – Василий Василиевич, да тръгваме.
Първи ни чака. Е, благодаря.
А ти, Маестро, приготвяй дупчица на пагона.
Е, Валя, дай по един "Казбек".
Май имам въздушна снимка на Прохоровка.
Ще ида в лабораторията да проверя. Според мен има.
Как те приеха стопаните? – Нормално. Ама че наглеци.
Всичко ли ми докладва, приятелю мой?
Всичко. Хубав тютюн. – Хубав е, а после?
Представяш ли си... като в оперетата.
Танкове, а онзи на белия кон така с ръчичка...
А ти... – Е, и аз му махнах така...
Трябваше да го накажа, сега не е 41-ва.
Беше ти заповядано да не се разкриваш.
Майната му. Защо тая гад ще стои на бял кон...
Ще ти припомня аз на тебе тоя бял кон.
Разрешете да вървя? – Сам ли?
Не разбрах. – Какви станаха хората...
Няма ли да поканиш бойния си другар и командир?
Къде? – Всички бързат към Втора ескадрила.
Може ли?
Може ли?
Може ли? – Виж, искам да ти кажа нещо.
Ами ако... – Разбрах...
Бабче, да идем да потанцуваме? – Че къде аз?
Ще заформим такава двойка! – Така войниците не танцуват.
Защо и ние не танцуваме?
Ние сме си го изтанцували. Май още в Испания.
А, не.
Може ли?
Може ли, др. командир?
Видя ли? Не могат да летят, не могат да стрелят,
но инак напират!
Всички тук.
Всичко е прекрасно, но това е потребителска кооперация –
на когото каквото му харесва.
Скъпи гости, заповядайте в малката зала на филхармонията ни.
Завеса.
Втора пееща ескадрила има и друг профил.
Смятаме, че песента е като географията. Зоя е от Сибир.
Суров и могъщ край. И песните са такива.
Вано е от Грузия. Планини и кавказки ритъм. Вано!
Аз съм от Таврия, юга на Украйна.
Степта е равна като тепсия...
Млечен път по руски. И песните са такива безкрайни, като степта.
Разбирате, че това не е вокал, а ескиз към вокала.
А сега ще чуете най-добрия солист на Първи украински фронт,
бивш Воронежки фронт, бъдещият солист на Болшой театър...
На много големия театър.
Старши лейтенант Скворцов. "Лунна нощ".
Командир...
Отменя се по технически причини.
Маестро!
Новост на сезона! Арфи няма, вземете дайре! Пали!
В лятна утрин надникнах аз в градината до нас.
Млада, смугла молдованка грозде сбираше тогаз.
Изчервих се, после пребледнях. Исках да й кажа аз:
Да посрещнем край реката, лятното утро в този час.
Разлисти се клен прекрасен, клен зелен.
Влюбен съм и стоя пред тебе аз смутен....
А пък смуглата девойка му отвърнала през смях:
Партизански, молдовански сбираме сега отряд.
Партизани тази сутрин вече тръгнаха без страх.
И теб зове те пътя в партизанския отряд...
Др. майор, разрешете да се обърна към капитана?
Разрешавам. – Добър вечер.
Др. капитан, докато някои тук се стараха...
Първа ескадрила обезпечи ремонта на вашия крайцер.
Доставихме всичко необходимо. – Благодаря.
Първа са юнаци. Но за да се свали фокер или месер – за това е Втора.
А ако трябва да се достави нещо – за това е Първа.
Разлисти се клен прекрасен, клен зелен...
Приветствам те със обич, момко мой любим.
Клен зелен, клен разлистен, шуми с листа си над мен.
Др. командир! У-2 е готов. – Благодаря.
Пали. – Слушам.
Е, това е.
И все пак за него е лявата ръка.
Ромео от Ташкент се натъжи – Жулиета отлетя с щайгата.
Др. лейтенант, стига простотии.
Разбрах и млъквам, че инак шамар ще има по вратле
и подвиг няма да извърши туй момче.
Чуй. Не знам какъв подвиг ще извършим.
Но момичето е на война... И това е...
Боята не стига.
При вас как е?
Ще ви свърши ли работа? Остави боята!
Няма танкове! – Вярвам на Титоренко като на себе си.
И аз. Но щурмоваците летяха и съседите не откриха.
Празно! Няма танкове. – Затова не са станали гвардейци.
Добре де, гвардеецо. Не гледай в чуждата паница.
150 танка не са кутия кибрит. Къде ще ги денеш?
Ще кацне ли скоро?
Втора. Веднага след... Престани да мляскаш!
Като се приземи Титоренко, веднага при мен.
Твоят узбек е инат. – Почакай, тепърва ще стане солист.
Ще поживеем, ще видим.
Какво правят, полудяха ли? – Титоренко, отдръпни се!
Да не е чалнат твоят солист?
Девети да каца.
И не е студено. – Солистът идва.
Др. командир, в атаката мнимият противник е мнимо свален.
Готов съм да получа забележки. – Млад и зелен.
Добре, ще се сработим. На виражите си слаб.
"Старците" – 5 мин. за цигара, зайците – при мен.
Смуглянка! – Аз, др. командир.
Е, момче, утре в бой.
Главната ви задача е да се задържите зад водещия.
Може да не свалите самолети или да не стреляте.
Следваш ли опашката на водещия – ще летиш.
Има ли пролука, ще те пратят на майната и се сърди на себе си.
Запомнете три неща: в боя не бива да сте слепи –
въртете глава на 360 градуса. И второ, не бива...
Щурче! Бягай при командира. Настроението му е...
И трето: не оставяй другар в беда. Умирай, но другаря си спаси!
И четвърто: не дръж боен летец като вечен дежурен.
Моля разрешение за полет. – И пето!
Не прекъсвай по-старшите. Свободен сте.
Слушам. – И вие също.
В училище Щурчето беше най-добрият. – Др. командир, още няма 18 години.
При постъпване в училището, той си приписа една година.
Но иначе е... – Колко още ще дежури?
До пълнолетие. – Викат ви в командния пункт.
Наблюдавах те.
Само че отстъпвай на по-старшите.
В трамвая – да, но не и в боя. – Ще се сработим.
Сякаш съм бил на разходка и съм ви изпързалял.
Не могат да потънат вдън земя тия проклети танкове!
И да ги изтеглят не са могли. – След час ще зная.
Добре де. Но къде са?
Разрешете излитане. И нека поставят фотоапаратура,
след като думата ми не струва. – Я го гледай!
Дръж. – Защо?
Жалко, сеното е малко. Много плюска. При вас как е?
Остави сеното!
Маестро, каква е тая въртележка при теб?
Учебен бой, готвя попълнението. – И как е?
В нормата. – А кой те преследваше?
Разказвах за челните атаки. Върви челно и не завива.
И аз не мога да отбия. Нали съм герой на Съветския съюз.
А и момичетата гледат... – Лесно не отстъпвам, а той напира.
И трябваше да отбиеш? – За да не потроша дървесината.
Момчетата са добри, ще се сработим. – Побързайте.
Под Киев немците прехвърлят старите ни познати,
най-добрите лешояди на Гьоринг. – Голяма радост.
Тия защо се появиха на старта? – Стига с тия суеверия.
Не е на добре.
Не се брои.
Ето.
И не махай на танка, без да искаш!
Звездичка, тук Маестро.
"Ютиите" са маскирани под купи сено и в плевните. Как ме разбрахте?
Разбрах, Маестро. – В квадрат 19, как ме разбрахте?
Разбрах. – Поздрави на съседите.
Как е при теб?
Как е при теб, Маестро? – Всичко е наред, падам.
Момчета, измъкнете го!
Момчета, свой съм, съветски. – Свой, а? Съветски?
Вижте поне униформата! – И униформа навлякъл!
Мамка ти "нашенска"! – Че и по нашенски лае!
На ти, полска царице!
Май е от нашите.
И предайте в полка, че съм жив и здрав.
А, много горещо гостоприемство.
Ще се добера. – Ще ти намерим транспорт. Сядай.
Ще те ремонтираме и всичко ще е наред.
Чист спирт, пазим го за гости.
Фомин, стига с тая филхармония. Вода за госта.
Сега с теб ще сродим родовете войски.
Сродяване... – Не се сърди де.
Появи се един месер. За седмица потроши лазарета.
Представи си, точно по червения кръст се целеше гадината му!
Та момчетата помислиха, че си ти и малко се разгорещиха.
Добре че поне остана жив.
Е, авиация... За победата! – Ще удържим, пехота.
Бивъ си те! – Не "бивъ", а "бива".
Добре.
Стой, кой идва? – Не идва, а пристига.
"Днепър". – "Волга", минавай.
Здраве желая, др. командир. – Здрасти.
Макарич, приемай "машината". И не придиряй много.
Извинявай, но нямаше танк в наличност.
Кой? – Смуглянка.
Как е станало?
Упражнявахме полет в двойка. Изведнъж 4 фокери зад облаците.
Не съм виждал такива. Замаскирани, с асо каро.
Шефът по радиото крещи: Махайте се! А къде? Сгащиха ни.
Изведнъж Смуглянка викна: "Прикривай, атакувам!" Но...
Новобранец. Завъртя се...
Вместо на вираж, дръпна нагоре и...
Смелчага беше. Момче на място.
Докато излетим, фокерите ги нямаше. А той догаряше в бурените.
Вещите му. Есенин...
Гимнастьорката.
И леля Дуся, майка му.
Как ли ще й кажат... че той вече...
Че са го...
По-добре да е безследно изчезнал.
Беше от нашия випуск.
Знаете ли, че ние с Витка сме от един двор.
На гарата, когато ни изпращаха, всички се чудеха.
А Витка се обърна и каза:
"Вижте как изведнъж остаряха нашите майки.
Как изведнъж..."
Не плачи де...
Как е на вашия език "небе"? – Осмон.
А "земя"? – Йер.
А вишна?
"Олча". Но това не е вишна, а ябълка.
Все едно.
Мирише на дома. Тополата е дървото на моята родина.
Само че нашите са високи, пирамидални.
А как е по вашему "дом"? – Мен сезне сивамам.
Толкова дълго?
Това е по узбекски: "Обичам ви, Маша".
Момичета! Ромео и Маша.
Маша, трябва да тръгвам. – Ромео!
Добре.
Тръгвам. Ако...
Разбира се.
Но ти тръгни първа. Не мога да се обръщам.
Добре. – И ти не се обръщай.
Да. – Тогава тръгвам.
Довиждане. – Довиждане.
Приятен път. – Довиждане.
Няма да се обръщаме!
Новаков!
Поздравявам ви. – Няма да ви подведа.
Кожанов!
Кожанов се налетя.
Титоренко!
Поздравявам ви.
Искате ли да кажете нещо? – Не умея. По-добре ще го кажа в боя.
И това е вярно.
Нашата партия се увеличи с 8 човека.
С шест. – С осем, комсомолецо!
С осем...
Поздравявам ви, комунисти.
А за вас, кап. Титоренко, веднага партийно поръчение.
Седнете, другари.
Седнете.
Вече сте се срещали с "асовете" на Гьоринг?
Тъй вярно. Плачат за бой. – Тъй, тъй, но...
Противникът не бива да се подценява. Немецът е сериозен човек.
Но това, че плачат за бой,
именно това трябва да се обясни на младите.
Нали точно към тях е насочена тая шумотевица с "асата",
с драконите и тям подобни... Психологическа атака.
Изплашиш ли противника преди боя – печелиш предимство.
Него ще изплашиш.
В полка имате много новаци. – Така е.
Твоята първостепенна задача е да им обясниш всичко това.
Наблегни на личните примери. – Ясно, др. майор.
Аз с "асата" имам свои сметки за уреждане.
Така ли да пиша? "Денят ви е същият, като нашия, затова се целунете в..."
Да сложим многоточие поне? Грубо е.
Дипломатически документ. – Послание на казаците до султана.
Щурче, преведи го на немски.
Слушам. – Бързо, и се постарай
всичко да има благоприличен вид. – Готово.
Това ли е всичко? – Останалото не подлежи на превод.
Не увъртай, че ще ти зашия един.
"Излез един срещу един. На излитане няма да се бием. Маестро"
Ето, а цял ден писахме. – Стилист. Не е смешно, но точно.
Днес ще си редактор. – А във война – летец.
Разрешете да летя. – После ще говорим.
Писмото – в стария ботуш. – Това сами да си го преведат.
Цялата ескадрила ли ще летим? – Сам ли ще излетите?
С мен ще тръгне старши лейтенант Скворцов.
Слушам.
Серьожа, предизвикахме ги. Не се откъсвай, захождаме от слънцето.
Серьожа, отказа ми оръжието! – Какво ще правим?
Имитираме атака! Прикривай, атакувам! – Разбрах, Альоша!
Ама и рицари! Вдигай Втора.
Альоша, месер на опашката!
Дръж се!
Гориш, асо каро!
Девети, отстъпи назад, твоите са във въздуха.
Разбрах! – Върви, Альоша, ще ги задържа!
Не, ще направим дует! – Нямаш оръжие!
Всичко е наред, излъгах те. – Ще ви покажа аз на вас.
Др. командир, как сте? Жив ли сте? – Давай боята.
Каква боя? – Звездички ще мацаш.
А, това ли? Веднага ще намеря.
Ще намеря! Само туй знаеш. Своя трябва да имаш.
Колко ще рисуваме? Две? Тичам.
"Две". Тук един да свалиш и ще се запариш... ще се изпотиш.
Прилепих за него. А гадината се върти като в тиган.
Изведнъж отзад като ме... Едва се извъртях.
Ако искаш да живееш, научи се да се извърташ.
Да, начесахме ги тия "каро асо".
Този цвят карта ме устройва.
Ти какво ще кажеш за боя, Ромео? – Аз ли?
Видях боя, всичко видях.
Кръстове, кръстове... – А стреля ли?
Че как? До последния патрон. Но не улучих.
"Не уличих"! Какво ще каже Жулиета?
Др. командир, женският полк ще се базира на летището ни.
Втора ескадрила е поканена на вечерна сбирка.
Стига глупости. – Върви. Тя вече те търси.
Др. командир, разрешете? За минутка.
И в този миг туй влюбено създание едва не изпадна в безсъзнание.
Командир... – Тихо.
Жерави? – Май им е рано.
Оцелели са. – Слушай, Альоша...
Няма нужда от думи. – Да помълчим, командир.
Месери! – Юнкерси! Въздушна тревога!
Къде бе, новобранец? След мен! – В гората!
Къде тръгна? – Щурче, залягай!
Ще те убият, върни се! Къде отиваш? – Пали.
Слушам.
Полудял е.
Излетя! Щурчето излетя!
Кой излетя? – Командирът Титоренко.
Пали! – Слушам, паля !
Момчета, това се казва номер! Щурчето свали месер!
Ех, дявол такъв! Да го подхвърлим, момчета!
Пиленцето ми!
Спокойно, без овации.
Момчета, нашето Щурче идва.
Равнис! Мирно! Равнение на средата!
Впрочем, къде са ми 100-те грама за сваления самолет?
Какви ти 100 грама, скъпи! Цяла кофа за теб трябва!
Аз не пия, но въпросът е принципен.
Юнак, благодаря, спаси полка! Ама само как го свали!
Какво цвилите? Учете се! Какъв почерк!
Излетя против законите на физиката! – Не бях аз, чуй ме.
Млъквай! Началник-щаба, оформяй документите за награда.
Не на мен. За лейтенант Щурчо...
Как беше? Александров го свали.
Щурчето? – Именно Щурчето.
Будалкате ме. – Не, той го свали.
Ти ли го свали? – Тъй вярно.
Щях да сваля и още, но вие, др. командир,
със своето бельо уплашихте германците.
Ама че младеж!
Може ли?
Захождам към опашката му... – Снабдителите вече са тук.
Добър вечер. Здравейте. Привет на бойните другарки.
Как се пребазирахте? – Добре.
За това може един през устата. Старшината на полка приготви
за всички брезови клонки за баня, а те ги грабнаха.
Не им се сърдете. Моля. – Благодаря.
Момчетата са си наред,
но имат известна естетическа недоразвитост.
Зоечка, що за хора са тия момчета? Май не са от нашия двор.
Даже не са и от нашата улица. – Правилно, Вано.
По-тихо, другари! Моля за тишина.
Лекторът Щурче моли за още 2 минути.
Нарушителите ще бъдат изгонени от палатката.
Аз за любовта... Не, не се шегувам, сериозно е, момчета.
Нали хората, човечеството, някога трябва да разбере...
че ненавистта разрушава.
Съзидава само любовта. Само любовта.
Любовта...
Ние със Серьожа... от Брест до Сталинград
извървяхме с любов.
И от Сталинград дотук, до Днепър. С любов.
По този маршрут ще мога и след 100 години да летя без карта.
Защото по него са гробовете на момчетата от пеещата ескадрила.
И не една ескадрила, а цяла дивизия е загинала.
И колко ли още предстои?
В Берлин, някъде на най-високата оцеляла стена,
с огромна любов ще напиша:
"Удовлетворен съм от развалините на Райхстага."
И ще мога спокойно да напръскам градините у дома.
Командир, когато оставяте автографа си в Берлин,
много ви моля да погледнете по-внимателно.
Там вече ще бъдат нашите подписи. На Първа ескадрила.
Каква разлика има, братле – наши, ваши...
Първи там ще се разпише
пехотинецът редник Ваня. – И с право.
Командир, всичко е преходно, а музиката е вечна.
Ще живеем. – Пали!
Ние някога ще чуем ли най-добрия солист на Първи украински фронт?
Бъдещият солист на Болшой театър? – Няма по-лесно от това.
Серьожа, скачай!
Момчета, ще живеем!
След 15 мин. е строяването на полка, а вие... Бегом марш!
Вано, тия са новобранци, а ти си от старите!
Виноват, др. командир.
Какъв е резултатът? – 18:2 в полза на Втора.
Добре.
Разрешете да се обърна по личен въпрос.
Казвай, Ромео, но бързо. Какво има?
"Искам да се женя, моля за разрешение."
Не, добре си го измислил. И най-важното съвсем навреме.
Знам. Ще кажете: "Война е, може да те свалят."
Могат. – Но и нея също могат.
И нея могат. – Затова моля да разрешите.
Е, Ромео, внимавай. С Маша да ви бъде за цял живот.
Кратък или дълъг, но...
Ти планшет ще си вземеш ли, или да ти подаря?
Ботушът е по-надежден в боя. – В боя, значи...
И да ме поканиш на сватбата. – Рахмат джонаке.
Какво? – "Благодаря" по узбекски.
Не разбрах. – "Моля" по украински. Стой!
Застани там.
Слабак.
Дълго чакахме тази минута. Хиляда дни и нощи я чакахме.
Събратя, гвардейци!
Наземните ни войски излизат на границата
на Съюза на съветските социалистически републики!
Пред полка е поставена бойната задача...
Ама и орел! Сякаш цял живот е командвал полк.
Сега целият полк ще бъде пеещ.
А ако ви дадат дивизия? Откъде ще намерим балалайки?
Без разговори в строя.
Противникът не отстъпва небето. Задачата ни е да го изхвърлим оттам.
Схватката ще бъде страшна. Днес на бой отиват само "старците".
Задачата ясна ли е? По конете! – Ами ние?
Не бързайте, момчета. Ще ви дойде времето.
Ех, младежо... Знаеш ли кое е най-тежкото в нашата работа?
При минус 30 да се ровиш в двигателя.
Най-тежкото в нашата работа е очакването.
Гледай само как захожда за кацане. – Именно, а се наричат "старци".
Ромео, дръж машината. – Нищо не виждам.
Дръж машината, Ромео.
Спокойно, ще кацнем. Намали газта. Намали я.
Нищо не виждам... – Спокойно, Ромео, кацаме.
Дръпни ръчката към себе си.
Внимание – земя! Изключи запалването! Браво, момче.
Строшете стъклото! Лекар!
Отдръпнете се! – Какво?
Командир, кацнах.
Макарич...
По-добре отиди сам при Маша...
Ти й кажи първи.
Да, женският полк е отлетял.
Може би така е по-добре? За нея Ромео е още жив.
Командир!
Когато свърши войната, ще се върнем тук,
ще минем по тия места...
... който е останал жив.
И ще поканим най-добрия симфоничен оркестър.
Във фракове! Ще излезе диригентът...
Ще се приближа до него и ще му кажа...
Нека те ни посвирят...
Не, знаеш ли? Сам ще го сторя.
Ще му кажа: "Извинявай, маестро, нека аз".
И като започнем "Смуглянка"...
От началото, та чак до края.
От тревата в степта вее печал.
Необуздани са младите ветрове.
От нощният грохот будим се ний.
Дали е буря това,
или ехото на отминалата война...
Ще стана рано във зори.
Ще избродя полето широко.
Стана нещо с паметта ми.
С друг случилото се – помня!
По лицето ми се стичат капките дъждовни.
20 години за вселената са нищо.
Дори момчето не познавах,
обещало: "Ще се върна, мамо!"
А от тревата в степта все така вее печал...
Необуздани са младите ветрове...
Посвещава се на незавърналите се от бойните полети
Превод BEST RIPPER
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2020 ©