Insidious: The Red Door (2023) Свали субтитрите
Готови сме.
Готови да забравим завинаги.
Добре, г-н Ламбърт.
Тогава затворете очи.
И двамата.
Поемете дълбоко въздух.
Доспива ви се все повече и повече.
И двамата ще забравите миналата година.
Няма място, наречено Отвъдното.
Ще помните само комата на Долтън.
И възстановяването му.
Нека мракът се отдалечи от вас
все повече и повече.
ДЕВЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
"Всичко си има време.
Време да се родиш
и време да умреш.
Време да убиваш
и време да лекуваш.
Време да събаряш
и време да съграждаш.
Време да плачеш
и време да се смееш.
Време да тъгуваш и време да танцуваш.
Време да мълчиш
и време да говориш.
Време да обичаш
и време да мразиш.
Време за война и време за мир."
Амин.
Предаваме това тяло на земята.
Пръст при пръстта, прах при праха...
С ЛЮБОВ
...пепел при пепелта. Амин.
Прекрасна служба за прекрасна баба.
Тя ви обичаше много.
Майка ти беше добра приятелка.
- Благодаря.
Баба ми липсва.
И ти й липсваш, Кали.
На мъртвите не им липсва нищо.
Това не е вярно. Наистина й липсваш.
До другия уикенд.
Долтън...
Долтън!
Видя ли го?
- Просто скоро заминава.
В университета. След седмица.
Знам. Да, знам.
Благодаря ти за всичко.
Аз нямаше да успея.
Защо не го закараш ти?
Имаш няколко свободни седмици.
Той няма да иска.
- Ти си родителят, не той.
Е, ако не искаш, това е друго, но...
- Не мога.
Защо?
Просто ми хрумна.
Искам да възстановите връзката си.
Той скоро ще си отиде и...
Просто си помисли.
Чао. До скоро.
Извинявай...
Извинявай!
Познаваме ли се?
Познавах майка ти.
Преди години.
Но не поддържахме връзка.
Как се казваш?
Карл.
Приятно ми е, Карл.
Благодаря ти, че дойде. И извинявай.
Затормозен съм.
- Разбира се.
Смъртта залива ума със спомени.
Но винаги има място за нови, нали?
Да.
Довиждане, Джош.
Карл...
Карл...
ПРИЯТЕЛ, ХРУМНА МИ НЕЩО.
ДОЛТЪН ?
ИСКАШ ЛИ АЗ ДА ТЕ ЗАКАРАМ ДО УНИВЕРСИТЕТА?
ДОЛТЪН
Защо не ми кажеш? Кажи, Долтън.
Да го сменя ли?
Или да оставя този памперс?
А?
Знаеш ли какво...
Ще почистим този памперс
и ще ти го сложим пак.
Какво ще кажеш?
Съгласен? Добре, разбрахме се.
С какво да те облека?
С какво да те облека?
Просто ми кажи.
Само трябва да ми кажеш.
Хайде! ДОЛТЪН СТАВА.
Най-великият на света!
Мамка му!
Тоест... СУПЕР!
Да, супер.
Добре.
Да, да...
КОВАРЕН КАПАН
ЧЕРВЕНАТА ВРАТА
ТАТКО МАМА АЗ ФОСТЪР КАЛИ
СНОЩИ СЕ НАБЛЮДАВАХ КАК СПЯ И ПОСЛЕ ОТЛЕТЯХ
Гладен ли си?
Не е зле да се включиш
или пътуването ще е дълго.
МАМА КАК ВЪРВИ?
УЖАСНО.
ДОБРЕ.
Как се казваше онзи, който ще ти преподава?
Жена е. Армаган.
Добра ли е?
Най-добрата.
Чудесно.
Явно не плащаме напразно.
ИЗПРАТИ СВЕТЛИНАТА СИ И ИСТИНАТА СИ
ДОБРЕ ДОШЛИ, ПЪРВОКУРСНИЦИ
Добре! Купонът започва.
"ДЖЕЙН ПИЪРС" УНИВЕРСИТЕТ
Ела насам!
Добре дошъл в Джей Пи Ю.
Капа Тау, а? Аз бях в Капа Зета.
Преди доста време.
Ще взема една за него... Благодаря.
Ей!
Съжалявам.
Супер! Ще избираш първи.
Ще избереш ли легло?
Мама ти е сложила зарядната станция.
Какво има? Два контакта, USB вход
и кабели за кола,
от които нямаш нужда.
Така.
Добре.
Това още ли ти трябва?
Мама го е сложила.
Леле!
Въздействащо! Над това ли работеше?
Остави я.
- Много е добра.
По памет ли я нарисува?
По онази снимка в къщата.
Изглежда сякаш...
Сякаш крие нещо?
Така я усещам...
Усещах я последните години.
Не й беше лесно. Самотна майка.
Да, не е лесно.
Мен ме няма на стената, а?
Не те обвинявам.
Съжалявам, че не бях до теб.
Но моят баща изобщо го нямаше.
Може и да е по-зле.
Просто бях малко...
...разконцентриран напоследък. Мозъкът ми...
Просто...
Така и не успях
да намеря време
за теб, брат ти и сестра ти.
Мислил ли си за психолог?
Опитвам да се справя сам.
Ти ли си Долтън Ламбърт?
- Да, а ти...
Крис Уинслоу.
Всичко наред ли е?
- Да, всичко е...
Просто мислех, че съквартирантът ми ще е...
Момче.
Да.
Аз просто реших, че в либералните университети е така.
Сигурно са се объркали заради името Крис.
Да... Защото името Долтън няма как да се сбърка.
Ще отида в отдел Настаняване
да изясня нещата.
Не, не, татко на Долтън!
Аз ще отида. Явно прекъснах нещо мъжко и важно.
Няма да се бавя.
Ей...
Взех ти това.
Просто виж как е.
Ако не ти харесва, няма проблем.
Но ще ти хареса.
Наистина не ме познаваш, нали? Смяташ, че ще вляза в братство?
Това е само купон, Долтън.
Отиди! Забавлявай се!
Направи го заради мен. Аз те докарах.
Не беше твоя идея.
- Беше!
Спри да ме лъжеш!
Чух мама на погребението.
Но го направих.
- И сега си баща на годината?
Ти поне имаш баща.
Престани да обвиняваш баща си.
Той те е изоставил преди 40 години. Преодолей го!
Аз ще те забравя бързо.
След всичко, което направихме за теб?
Кога се превърна в неблагодарен келеш?
Затова мама се разведе с теб.
Благодаря за возенето.
Чу Шаная Туейн, нали?
Да.
Какво казаха в Настаняване?
Че имаме проблем.
Ще спя тук тази нощ.
Не е за постоянно. Утре ще ми дадат нова стая.
Разбих ти сърцето, а?
Ще учиш рисуване?
- Да. А ти музика?
Математика. Мислих за музика,
но животът на твореца е номадство
и стискане на зъби.
Но ти ще преуспееш.
Ще пробваш ли свирката ми?
- Какво?
Свириш ли?
Малко на пиано.
Същото е. Само духай.
Бацилите ми са от готините.
Какво е това?
Мама го написа.
Сладурско.
Е...
Какво е откаченото при теб?
Не знам.
Не знам!
Хайде! Всеки има нещо откачено.
Първо ти.
В неделя слагам монокъл и си поръчвам храна с акцент.
Откачено.
Благодаря.
Добре. Понякога ям
овесена каша
без вода или мляко.
Ям я суха.
Слабо!
Да опитаме пак.
Нашите умряха, когато бях на 10 и ме отгледа баба Пърки,
която почти ослепя от гъбична инфекция.
Не помня кога бях на 10.
Не помня...
...цялата година.
Как така?
Бях в кома.
Вирусен менингит.
Поне така казват, когато говорят за това.
Но аз не помня нищо.
Не помня дори болестта.
Един ден се събудих и беше минала цяла година.
Ужасно!
И доста откачено.
Браво!
И аз искам да забравя някои от детските си години.
Не извадих късмет с менингит.
Има и още нещо
откачено около мен.
След онова с комата
се страхувам от тъмното.
Страхувах се от кукли Барби чак до...
Сега.
Не е откачено да те е страх.
Стига да не ме тормозиш с някоя ярка лампа.
Сериозно?
- Съжалявам.
Няма значение.
Ще го преживея.
Тук е Долтън.
Оставете съобщение след сигнала и ще ви се обадя.
Аз съм, приятел.
Исках да проверя как си се настанил.
Мислих за това, което каза...
И...
Не знам какво точно
става с мен,
но смятам да разбера.
Исках да ти го кажа.
Добре, чао.
Здравейте.
Аз съм професор Армаган.
Изключете телефоните си.
Отворете своите портфолиа
и извадете нещо интересно.
Сложете го на статива.
И застанете до творбата си.
Застанете гордо.
Алек Андерсън...
Техниката ти е перфектна.
Прилича на снимка.
Благодаря.
Това не беше комплимент.
Скъсай я.
Моля?
Скъсай рисунката.
Вложих много труд в това.
Няма да липсва на никого.
Няма да стане!
Нашата първа жертва.
Обикновено се запознаваме преди някой да се откаже.
Не съм се отказал.
- Отказа се.
Просто още не си го разбрал.
Свободен си.
Успех!
Всеки глупак може да изучи техниката.
Дори да я овладее.
Но това не означава нищо, ако творбата не идва отвътре.
Правилата на изкуството не ме интересуват.
Ще нарушим тези правила.
После вие ще ги нарушите отново.
Ще видим как ще се пречупите.
Долтън Ламбърт...
- Да, госпожо.
Защо скъса тази красива рисунка?
Още веднъж за щастие?
Не беше трудно, нали?
Добре! Забравете миналото.
Хвърлете кожата си и пораснете.
Ще преброя обратно от десет.
С всяко число ще се гмуркате
все по-дълбоко в себе си.
Не вдигайте въглена от листа.
Десет...
Девет...
Осем, седем, шест...
Пет...
Четири, три, две...
Едно.
Нарисувайте това, което вижда душата ви.
Най-важното си преживяване.
Трябва да се заровите
в грозните си съкровени тайни.
Вътре ли те държи или отвън?
Ще бъдете със слушалки.
Машината е шумна, но ще ме чувате.
Трябва да стоите възможно най-неподвижно.
Ако имате нужда да излезете,
просто натиснете бутона.
Добре ли сте?
Въодушевен съм.
Качвайте се.
Дръжте.
Удобно ли ви е, Джош?
Да приключваме по-бързо.
Ехо?
Доктор Брауър?
Доктор Брауър?
Ти не си сам.
Какво? Какво казахте?
Докторе, какво казахте?
Хайде!
Пуснете ме, ако обичате.
Ей! Пуснете ме да изляза!
Вратата е отворена.
Добре... Пуснете ме! Доктор Брауър!
Искам да изляза!
Хайде! Измъкнете ме оттук!
Ехо!
Просто ме пуснете! Пуснете ме, пуснете ме...
Доктор Брауър!
Пуснете ме!
Добре...
Г-н Ламбърт?
- Какво стана?
Защо угасна светлината?
Успокойте се. Светлината е угаснала?
Стана тъмно и не можех да изляза.
И видях...
Какво...
- Г-н Ламбърт,
спахте 15 минути.
Заспахте веднага. Изследването мина перфектно.
Какво?
- Облечете се.
И заповядайте.
Не видяхме нищо нередно. Нито израстъци, нито петна.
Няма повод за тревога.
Това е добра новина, г-н Ламбърт.
Да, знам. Аз...
Надявах се да откриете нещо.
Нещо, което да обясни мъглата.
Проблемите ви с паметта
може да са предизвикани от много неща.
Стрес, промяна в ежедневието...
Имате ли семейни проблеми?
Майка ми почина наскоро.
Моите съболезнования.
Синът ми отиде в университет,
а бившата ми съпруга почти не говори с мен...
Звучи стресиращо.
- Да.
Може би ви трябва консултация с психолог.
Да, най-вероятно.
В семейството ви има ли психични заболявания?
Психични заболявания?
Не се напрягайте!
Просто се опитвам да поставя диагноза.
Не знам за такива.
Не е зле да се прегледате.
А има и упражнения,
и игри, стимулиращи паметта.
Сравнителни игри, каквито играят децата.
Искате да играя детски игри?
Можем да научим много от децата.
Да.
Благодаря.
Какво правиш?
Дадоха ми нова стая.
Край на купоните с преспиване.
Но пък сега ще съм в стая 323.
Точно над теб.
Така че си играйте
по-тихо с кренвирша си, млади човече.
Влизаш в братство?
Какво?
Не, баща ми я взе.
Трябва да отидем.
Ще се подиграваме на богатите им родители.
Освен ако няма да украсяваш още.
Хайде, Делфин! Зарадвай татко си.
Какво толкова ще стане?
Искате ли памперс пудинг?
Не, благодаря.
О, не!
Както искате.
Сериозно?
Стига си мрънкал! Ела тук!
Спомен от вечерта, в която Долтън се забавлява.
Давай! Давай!
Какво е "братски сок"?
Не питай.
- Ей, ей!
Аз се казвам Ник.
Ник Чепа! Ник Чепа!
Добре дошли в дома на Капа!
Искам само да ви припомня, че в днешното общество
братствата умират.
Трябва да защитим правото си да купонясваме
и да сме страхотни!
Черен, бял, син, червен, в братството си на свой терен.
Стига само да признаваш
и да уважаваш
братството като последното място,
където мъжете още са мъже.
Благодаря.
Тази вечер ще пием много,
но не прекалявайте.
Не искаме повече инциденти.
Този купон е тъп.
Определено! Затова отиваме горе да ровим.
Да!
Да побързаме.
Влизането разрешено.
Чакай!
О, не!
Това е стаята на Ник.
А това е кремът му за задник.
Отивам да намажа общата тоалетна. Няма да се бавя.
Чакай...
Приятел...
Добре ли си?
Искаш ли малко вода?
Спри го! Спри го!
Спри го!
Затвори вратата!
Затвори...
Затвори вратата!
Връщам се веднага. Само да взема нещо.
Здрасти, Пейдж. Аз съм Ник.
Днес е нощта, брато. Днес е нощта...
Ето ви!
ПРЕЗЕРВАТИВИ
Стига!
Бъди себе си, брато.
Да танцуваме?
Да, ще потанцуваме.
Да танцуваме!
Днес е нощта, брато...
Тихо!
Добре ли си?
Мисля, че видях нещо...
Какво?
Да се махаме!
Веднага!
- Става забавно!
Има някой в стаята ми?
- Мамка му!
Някой нещастник ще бъде набит.
Какво правите?
Господи! Съжалявам.
Просто искахме да се усамотим.
Нали? Тъкмо щяхме да го направим.
По-скоро бих гледал нашите!
Но ти можеш да останеш.
Когато се напием, сигурно ще станеш готина.
Въпреки че приличаш на клоун.
Ник Чепа, а?
Аз съм Ритни Чепа!
Бягай!
Бързо го измислих, а?
Аз...
По дяволите!
Не трябваше да те целувам.
Съжалявам, действах по инстинкт.
Не...
- Добре ли си?
Добре съм. Просто...
Съжалявам за това, което ти каза той.
Няма значение.
Не ми пука какво мисли някакъв богаташки лигльо.
Приятел, пак съм аз.
Бях на лекар.
И всичко е наред.
Е, не е наред, но продължавам с изследванията.
Обади ми се, когато можеш.
Добре, аз...
Съжалявам за онова, което казах онзи ден.
До скоро.
Къде е майонезата?
Кой е там?
Не ми казвай, че си перверзник!
Какво? Не!
Тогава какво става?
Влез.
С мен става нещо. Виждам откачени неща.
Нали помниш инцидента с пияното хлапе в братството?
Аз го видях. Беше мъртъв.
Започна в час по рисуване.
Тя ни каза да се заровим дълбоко в подсъзнанието си.
Направих го и нарисувах врата.
Намали братския сок.
Говоря сериозно!
Тази вечер рисувах и заспах.
А когато се събудих, се появи един фенер.
Беше като сън, но не беше сън.
После влязох в стаята ти.
Знам как звучи.
Но се доближавам до нещо.
Или нещо се доближава до мен.
Имаш ли втора възглавница?
ДОЛТЪН БЯХ НА КУПОНА НА БРАТСТВОТО.
БЕШЕ ТЪПО.
Добре.
Фостър...
Рене...
Долтън...
Кали...
Долтън!
Долтън?
Долтън!
Мама.
Добре.
Помогни ми, мамо.
Кали...
Долтън...
Мама...
Мама?
Мама...
Не знам, не знам.
Добре.
По дяволите!
БЕН БЪРТЪН
Светлосянката.
Танцът нa светлината и сянката.
Ефект, с който създаваме не само обем и контраст,
но и невидим светлинен източник.
Това е една от най-добрите картини на Гоя.
Негативното пространство привлича погледа към Сатурн.
Дали то представлява мрака или някаква бездна?
Гоя овладява изкуството,
но семейни и здравословни проблеми спускат големия майстор
по мрачна спирала.
Накрая той създава този зловещ портрет
на баща, който поглъща сина си.
Ние винаги търсим баланса между светлината и мрака.
Пригответе се!
Преживяното оформя творчеството ви.
Приемете го. Използвайте го.
Потопете се в мрака на спомените.
Десет...
Девет...
Осем...
Седем...
Шест...
Пет...
Четири...
Три...
Две...
Едно.
БЕНДЖАМИН БЪРТЪН
Как си, зубър?
- Червена врата.
Лилав шмайзер.
Стига! Нищо ли не ти говори?
Червена врата?
- По-странен си от обикновено.
Нещо стана в час по рисуване.
Трябваше да открием спомен.
Мислех, че е нещо от детството ни.
- Пита ли мама?
Не искам да я тревожа.
Защо ще се тревожи?
Не знам.
- Такъв ли ставаш в колеж?
Много загадъчен?
Предполагам.
Тогава няма да ходя.
След като ми разказа за твоя сън и не-сън,
започнах да си мисля:
"Да, Долтън е странен,
но не е луд, нали?"
Върни ми ключа.
Затова започнах да ровя в добрия стар интернет
и познай какво?
Изобщо не си луд.
Ти си астрална проекция.
Виж това.
Заснели са го между смените като продавачи.
Това са "Спектрални новини" със Спекс и Тъкър. Здрасти, Тъкър.
Не.
- Ние сме ППД -
Професионални Паранормални Детективи.
Днес ще говорим за нещо, което интересува
десетки от вас.
Астралните проекции.
Физическото ни тяло заспива,
а нашето астрално тяло напуска физическото и отива
в друга реалност.
Точно това усещам.
- Казах ти, че е готино!
Нашият бивш ментор доктор Елис Рене
имаше име за тази реалност.
Наричаше я Отвъдното.
- Чакай!
ЕЛИС РЕНЕ
Аз съм Елис.
Радвам се да ви видя.
Днес ще ви говоря за астралните проекции
и за Отвъдното.
Добре...
Дайте ми минута.
Три...
Две...
Едно.
Отвъдното
е мрачна реалност,
пълна със страдащите души на мъртвите.
Някои от тях са обречени
да преживяват най-големите си грешки
отново и отново за вечни времена.
Когато като астрална проекция
навлезете в тази реалност,
вие събуждате
тези души с присъствието си.
Те ви надушват.
Усещат живота.
А те жадуват живот
повече от всичко.
Колкото по-навътре навлизате,
толкова по-рисковано става.
Те искат живот и могат да дойдат в нашия свят да го вземат.
Само не се отказвайте.
Виждам, че мислиш. Какво става?
Хлапето от братството...
Повръщащото?
Да. Той ми каза нещо.
Каза ми да затворя вратата.
Сигурно. Кой иска да го гледат така?
Да, но ако е имал предвид нещо съвсем друго?
Ако е говорел за тази врата?
И какво? Ще се върнеш да го попиташ?
Сериозно?
- Трябва да знам.
Виж, кофти ми е за пича.
Но обикновено избягвам мрачните измерения.
В тази картина има
нещо важно, Крис.
Трябва да разбера какво.
Добре.
Но Ник Чепа няма да те пусне в стаята си,
за да говориш с призрака в тоалетната.
Той няма да разбере.
Какъв е планът?
Следвай ме.
- Какво обичате?
Здравейте. Оставих си сутиена
в стаята на Никълъс. Дали случайно той е у дома?
Мисля, че е горе с Пейдж.
Браво, Делфин!
Ще ти прочета това. Казва се "Пламъци".
Много уязвима творба. "Гледам през огъня..."
Трябва ми тъмна стая.
Добре.
И после?
Ще се носиш из въздуха и ще правиш...
Не съм призрак.
И няма да станеш, ако мислиш така, Каспър!
Бинго!
Чаршафите сигурно са чупливи.
Като царевична питка.
Предпочитам мръсния под.
Добре...
Дай ми малко пространство.
- Да, извинявай.
Готов ли си?
Десет, девет...
Осем, седем...
Шест, пет...
Четири, три...
Две, едно.
Носиш ли се вече?
На добър път.
Тук ли си, Долтън?
Ще специализирам литература.
Но съм добър и във финансите.
Не искам да си пропилея таланта.
Няма ли вече да се измиеш?
Да, време е.
Порите ми са чисти.
По дяволите!
Май ще се забавя.
Гадост!
Долтън?
Долтън!
Някой да светне!
Долтън!
Долтън?
Събуди се!
- Крис...
Кой ми прави номера?
Затвори вратата!
Затвори вратата!
Долтън?
Затвори вратата!
- Крис!
Господи!
Хайде!
Крис...
Какво...
Хайде!
ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА ЛОС АНДЖЕЛИС
ПАЦИЕНТ БЕНДЖАМИН БЪРТЪН
ЛОРЕЙН ЛАМБЪРТ
СЪПРУГА НА ПАЦИЕНТА
ШИЗОФРЕНИЯ ЕЛЕКТРОШОКОВА ТЕРАПИЯ
НЕРАЦИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ, ПСИХОЗА, СЪННА ПАРАЛИЗА
"АСТРАЛНА ПРОЕКЦИЯ"
Какво?
ПОЧИНАЛ
ЗДРАВЕН ЦЕНТЪР
Крис!
Крис, не исках...
- Недей!
Исках да видя дали си добре.
Добре съм.
Съжалявам. Не знаех, че някой в реалния свят може да пострада.
Е, явно може.
Нямаш представа с какво си играеш.
Не мога да участвам, Долтън.
Следващия път и ти може да не се събудиш.
Здравей.
- Здрасти.
Кали е при приятелка,
а Фостър...
- Не идвам за децата.
Може ли да поговорим?
Да.
Две обаждания за седмица!
Стига...
- Нямаш ли нови приятели?
Кажи ми какво помниш за моята кома.
Говори с мама.
Мисля, че тези неща,
които рисувам...
- Вратата?
А сега и мъж с чук.
С чук?
- Мисля, че те са части
от миналото ми.
Спомени, изтрити от комата. Не знам защо,
но те се връщат и...
- Чакай!
Долтън!
Какво има?
От години имам едно видение.
Мама казва, че не е истинско. Че е просто кошмар, но...
Разкажи ми, брат ми.
В някаква стая сме. В мазе.
Помниш ли го?
Долтън, там ли си?
Исках само да съм по-добър от баща си.
Знаеш го. Исках само да съм добър баща.
Ти беше. И си, Джош.
Долтън няма да се съгласи.
Ако те успокоява, и на мен не ми звъни.
Татко изостави семейството си и...
Аз направих същото.
Не си ни изоставил.
Ти не си като него.
И имаш право да си му ядосан.
Цял живот съм му ядосан.
На човек, когото не познавам.
И който е скочил от покрива на психиатрия през 1978 г.
Повече от 40 години го няма на този свят.
Моят баща.
Бен Бъртън.
Но как успява да ме тормози тук, в истинския свят?
Нападна ме...
- Нападна те?
Да. Луд ли съм или...
Не знам. Той...
Оставил е бележка на мама в деня на смъртта си.
ТОВА СВЪРШВА С МЕН
Какво свършва с него?
Джош...
- Това ли е? Луд ли съм?
Неговата лудост ли нося?
Затова ли забравям толкова последните години?
Предал ли съм проклятието? Ще ги преследва ли...
Джош!
- ...като мен.
Спри!
- Защо мама...
Спри!
- ...не каза нищо?
Ти не си луд.
Не си луд.
Тогава какво става?
ДОЛТЪН НЕ СЪМ БИЛ В КОМА. ЩЕ ОТКРИЯ ИСТИНАТА.
Долтън...
Значи с Долтън сме отишли в някакво друго...
...измерение.
А там са ни атакували призраци и гоблини?
По-скоро духове,
като онзи от снимките, който те преследва.
Баща ти също ги е виждал и...
Може би иска да се свърже с теб.
Той е казал на майка ти. Но тя не е разбрала.
Не знаела как да му помогне.
А ти помогна?
Потисна спомените ни?
Двамата заедно решихме, че така ще е най-добре, Джош.
Но умът ти потъна в мъгла.
От потиснатите спомени.
С майка ти мислихме много.
Но не посмях да ти кажа истината.
Долтън беше прав.
Каза, че тя е имала тайни.
Че е криела нещо от нас.
Но не мислех, че и ти го правиш.
Десет години!
- Нямаш представа...
Ти си крила от мен
десет години! Защо?
- Моля те!
Защо?
- Не разбираш.
Ти се опита да ни убиеш!
Гони ни из къщата с бейзболна бухалка!
Какво?
- Аз знаех,
че това не си ти, а нещо друго,
но децата! Те не разбираха.
Всички тези кошмари на Фостър!
Десет години лъжа децата ни,
че спомените им не са истина.
"Въобразяваш си."
"Татко няма да ни нарани."
Не бих могъл.
- Но го направи.
За децата
няма значение кой те е контролирал.
Те виждаха лицето ти. Ти им причиняваше болка.
Затова се отдръпнах от теб. Просто...
Не можех да живея така.
Знаеш ли...
Можехме да се справим.
Това ти ли си?
Долтън ми я изпрати.
Той има кошмари и видения.
За някаква червена врата.
А сега и това.
Какво ще правим?
Страх ме е.
Всичко ще бъде наред.
Спокойно.
- Не знам...
Всичко ще бъде наред. Обещавам ти!
Пази брат си, Долтън.
Добре.
Тук!
Защо ни е ядосан татко?
Мамо, мамо...
Аз мога да намеря татко.
Не! Опасно е.
- Мога да го направя.
Добре, но бъди внимателен!
Хайде!
Не! Спри! Какво правиш?
Спри! Какво правиш?
Татко, моля те, спри!
Просто спри!
Не!
Спри!
Проверявам как си.
Добре.
Седиш на пода откачено. Нормално.
Добре си, нали? Защото...
Токът спря и ти пак остана на тъмно.
Знам, че не обичаш тъмното.
Затова реших
да озаря стаята ти,
както озарявам живота ти.
Вече не ме е страх от тъмното.
Добре. Но аз вече ги домъкнах
и ще ги запаля.
Въпреки че си такъв досадник!
Слушай...
Написах заядлив отговор на съобщението ти.
Но го изтрих, защото баба ми казваше да не споря чрез съобщения.
Не предават верния тон.
Но ако искаш моето мнение,
ще го получиш.
Не се рови в миналото си.
Някои неща трябва да си останат забравени.
И...
Понякога е най-добре да продължиш напред.
Долтън?
Ей!
Долтън... Добре ли си?
Долтън!
Долтън...
Долтън?
Долтън?
Не!
О, не! Не, не!
Татко е тук.
Ще те измъкна оттук, Долтън.
Ще се измъкнем и ще се върнем у дома.
И няма да ходим там.
Долтън... Какво?
Долтън!
Долтън, кажи ми, че си там!
Долтън!
Долтън, знам, че си там.
Но ако пак ме докоснеш, ще те пречукам!
Татко, не!
Опита да ме убиеш!
Не бях аз.
- Видях те!
Долтън, това нещо завладява телата ни.
Направи го с мен, направи го и с теб.
Връща се за теб.
Трябва да бягаме!
Хайде!
Той идва!
Бързо!
Долтън, помогни ми!
Помогни ми с вратата!
Не!
- Не можем да го задържим, татко.
Трябва да опитаме!
Махай се!
Не!
Не! Не!
Долтън, хайде!
Трябва да блокираме вратата. Да я запечатаме.
Да тръгваме!
Татко, моля те!
- Татко...
Трябва да се махаме!
Всичко е наред.
Ти върви.
Върви!
Махай се!
Не!
Не! Боже...
Джош...
Джош!
Това свършва с мен.
Боя?
Боя! Долтън!
Трябва да се отървеш от нея.
Изгори я, забрави я.
Не става със забравяне. Трябва да помним.
Дори това, от което боли.
БЕН БЪРТЪН
Татко?
Добре, добре...
Долтън добре ли е?
Добре е.
- Хубаво.
ДОЛТЪН Това е той.
Долтън!
- Татко върна ли се?
Да! Върна се. Добре е.
До следващия петък.
Кажи на Фостър да си вземе домашното по история.
Ела малко по-рано. Може да вечеряме заедно.
С удоволствие. Благодаря.
Чудесен дом.
Благодаря.
Тук ли живееш?
- Надявам се.
Странен отговор.
Явно съм потънал в спомени.
Спомените заливат ума.
Аз те познавам.
Може да сме се виждали.
Познавам майка ти.
Искам да й кажа толкова неща!
Знам. И можеш да го направиш.
И ще го направиш. Някой ден.
Очаква ви светло бъдеще.
Теб и Долтън.
Само не се отказвай, Джош.
Леле!
Вече съм на стената.
Да.
Обичам те, синко!
И аз те обичам!
Превод на субтитрите: Христо Христов