Zarojelentes a.k.a. Final Report (2020) Свали субтитрите
Унгарски филм с участието на КЛАУС МАРИЯ БРАНДАУЕР
КАРОЙ ЕПЕРЕШ
МАРИ ЧОМОШ
ЕВА КЕРЕКЕШ
АГИ СИРТЕШ
АНДРАШ ЩОЛ
ДОРОТЯ УДВАРОШ
ЕНИКЬО БЬОРЧОК, ЕСТЕР ЧАКАН АНДРАШ БАЛИНТ, АКОШ ОРОШ и др.
Музика АТИЛА ПАЧАЙ
Оператор ЛАЙОШ КОЛТАЙ
Сценарист и режисьор ИЩВАН САБО
Лява камера – диастола: 54 мм.
Лява камера – систола: 37 мм.
Септум – 12 мм.
Задна стена – диастола: 11 мм.
Дясна камера – диастола: 41 мм.
Ела веднага, Азучена получи инфаркт!
Кой? – Лариса Непитко.
Спрете! Не може да излезете така! – Аз съм лекарят!
Не може да излезете без костюма си!
Пей!
Какво? – Пей!
Проф. д-р Стефанус, завеждащ отделение
Идва!
Да започваме!
Приет е вчера в 23,15. На 74 години е, със средно тегло.
Няколко пъти дневно се наблюдава нестабилна ангина.
Заради нея смятаме за нужно да бъде приет.
Добър ден!
Д-р Стефанус. Бих искал да прегледам сърцето ви с ултразвук.
Днес следобед вероятно ще поставим сърдечен катетър.
Извинете, директорът на болницата ви вика.
Щом завърша визитацията, ще дойда.
Докторе, не се бавете, чакаме ви.
Няма да боли.
Иван, седни. Само теб чакаме. Господа, имам лоша новина.
Вчера ми се обадиха... Няма да спомена имена.
Затварят болницата като част от план за сливане.
Не исках да повярвам, но се боя, че е вярно.
Тези на пенсионна възраст ги пенсионират,
а по-младите отиват по други болници.
Причини – твърде много легла, болниците са пред фалит,
а на места липсват лекари и сестри.
Кой има връзки сред бившите и настоящите си пациенти,
достатъчно влиятелни, за да помогнат?
Затварят шест болници. Защо да сме сред тях? Кой печели?
Ако пациентите ще получат по-добро лечение, разбирам.
Но какво ще стане със сградите?
Благодаря ви много!
Иван, ще останеш ли за малко?
Познаваш ли някой, който да помогне? Сега може само по втория начин.
От вчера се опитвам, но не ми връщат обажданията.
Никога преди не ми се е случвало.
Уволнени ли сме? – Ти – да. Аз също.
Всички да дойдат в кабинета ми. И сестрите също.
Госпожи и господа, преглътнете го или зарежете.
Разбирам, че на всички ви са предложили работа в други болници.
Във всички отделения липсва персонал.
А ако ни пратят в провинцията? Или на другия край на града?
Какво да правя със семейството си? С болната си майка?
Не мога да замина в чужбина.
Аз мога.
И аз мога. – Започва надбягването с плъхове!
Тук имаме екип с висока квалификация в различни области.
С изключителни знания.
Всеки може да пренесе тези изключителни знания в друга болница.
А сега се махайте!
Здравей! Преча ли? – Малко.
Тогава накратко. Пенсионираха ме.
Какво? – Казах, пенсионираха ме.
Най-сетне ще си починеш.
Сега не мога да говоря. Ще се чуем довечера.
Професоре! – Къде репетира жена ми?
На голямата сцена. – Благодаря.
Ще уведомите ли жена ми? Благодаря.
Какво става? – Къде е Ева? Сам съм!
До скоро. – Чао!
Извинете.
Какво искаш да правиш? Какво ще направиш?
Ще отворя магазин и ще продавам оперните си албуми.
Шегата си я бива.
Ще продавам, купувам и ще разменям албуми.
Магазинът на проф. д-р Стефанус за кардиология и оперни албуми.
Защо не? Джили, Карузо, Корели, Павароти, Калас.
Имам всичките. – А моите?
Питам те, а моите?
Нямаш нито един мой диск на безценните си рафтове!
Заедно сме в един апартамент.
Ако искам да чуя твой диск, отивам и го вземам от твоя рафт.
Но ти нямаш!
Години чаках да включиш мой диск в колекцията си.
Не съм ти на нивото ли? От години го чувствам.
И чаках да те попитам. Сега ще го направя!
Ева!
Глупавата оперна певица на професора!
Пенсионираха баща ти. – Знам. Почивката ще му е от полза.
Цял живот от сутрин до вечер беше в болницата.
Трябва да се научим да се променяме. Сега светът е такъв.
С Хиро решихме да се оженим.
Той получи неустоима работа в Сидни.
В Австралия? Толкова далеч?
Откъде? От Будапещенската опера?
От 10 години живея в Хамбург. Толкова далеч е, колкото и Австралия.
Неговите родители живеят в Токио. Не е ли далеч?
Обади се на баба си или поне й напиши мило писмо!
Следващата седмица има рожден ден.
А не може ли да си дойдеш? Ще ти платя пътя.
Не, не мога. – Жалко.
Довиждане.
Ще дойдеш ли с мен? – Не, имам представление.
Поздрави я от мен. – Тогава й изпрати подарък.
Какво? Книга? Парфюм?
Пенсионер. Толкова ли съм стар?
Мамо! Честит рожден ден!
Цяло чудо е, че си тук! – Но, мамо!
Заповядай.
Добър ден на всички!
Ержике! Радвам се да те видя.
Йошка, как си?
Изненада! Здравей, радвам се да те видя.
Добре изглеждаш, старче!
И ти също, Стефанус-младши.
Познахте ли се?
Бяхме в един клас 4 години. Не помниш ли?
Помня дори къде седяхте.
Лельо Рожа, време е да тръгваме. – За къде?
Изненада. – Скъпи приятели!
От името на нашата общност и от свое име
бих искал да честитя рождения ден на нашата леля Рожа Стефанус!
Когато мислехме как да я поздравим за празника й,
си спомнихме за един особен дълг.
Съпругът на леля Рожа, д-р Стефанус, беше наш лекар от 1934 г.,
близо 70 години.
Много от вас са се родили под неговите грижи.
С негова помощ се лекувахте от болестите си.
При нужда от лекар хората тичали при леля Рожа.
Тя казвала на доктора да бърза или не, ако не е сериозно.
Но той винаги идваше. Денем и нощем, в студ и в пек.
Гордеем се с онова, което той започна и което стана наша традиция.
Цялата ни общност усеща загубата му.
За да запазим спомена за него, улицата, на която живееше,
от днес ще носи неговото име, ул. "Емил Стефанус".
Унгарци, пазете непоклатимо
доверието на родината си.
Тя ви е родила и след смъртта
ще освети праха ви!
Никое друго място на света
не може да трогне сърцето ви като дома...
и да ви благослови, и да ви прокълне съдбата,
вече няма да се скитате!
Отче!
Към мен, отче! Насам!
Точно така! – Отче!
Към мен, отче! Тук съм!
Ела с мен да се извиним!
Не бях аз. – Няма значение, ще се научиш как.
Не си заминавай толкова късно.
Обади се в болницата да кажеш, че ще закъснееш.
Няма нужда, пенсиониран съм. Но трябва да се прибера.
Защо? След като си се пенсионирал?
Можеше да останеш поне на рождения ден на майка си.
Нямаме лекар от година и половина.
Ела си и стани наш лекар. Всички ще се радват.
Обещах на Ева да се прибера.
Ти вече не се чувстваш у дома тук.
Ами ако имаше някъде кабинет?
Без подкрепата на болница, без ултразвук, без операционна?
И аз ли да стана общопрактикуващ лекар като баща си?
Какво искаш да правиш днес?
Боже милостиви! Невероятно е!
Каква прекрасна наблюдателница!
Никой нищо ли не ти е предложил? – Не.
А на теб?
Кой иска да се обременява с някой по-добър?
Идвам!
Не мога да си поема дъх. – Вдишай дълбоко! Бавно.
Да извикаме ли линейка? – Поеми дълбоко въздух. Бавно.
Вдишвай, издишвай. Точно така.
Вдишвай...
Изправи се. Точно така.
Добър ден, професоре!
Защо всичко е заковано? – Изнесоха всичко оттук.
Подаваха апарати през прозореца.
Разглобиха машините. – Но кой го извърши?
Всички. Никого не бива да пускам да влиза.
Искам да погледна отделението си.
Забранено е, професоре.
Моля ви, не се бавете дълго.
Проф. д-р Стефанус, завеждащ отделение
Ще стана лекар в родното си село.
В бившия кабинетна баща ми.
Добре.
Това е жилетката на баща ти.
Тези дни е студено.
Кметство
Лекарски кабинет
Здравей!
Здравей!
Как така си тук?
Аз съм асистентката на лекаря.
Чух, че си се върнал у дома.
Тук ли живееш?
Само откакто се пенсионирах.
Бях старша сестра в Тата. – Не знаех това.
Откъде би могъл да знаеш?
Помниш ли това?
От теб го имам.
Когато постъпи в медицинския университет.
Каза, че ще ме пази.
А аз кандидатствах в училището за медицински сестри.
Мислех, че някой ден ще се срещнем в някоя болница.
Чух, че си се оженил.
Да.
Сега ще работим заедно. Това е съдба.
Добре ли живя? – Да.
А ти?
Някой път ще ти разкажа.
Знаете ли, че нещо ни свързва?
Баба ми и дядо ми са дошли тук от Нитра заради новата граница.
Неслучайно вашата улица се наричаше улица "Нитра".
Наздраве! – Наздраве!
Казват, че дядо ви и баща ви са били много популярни.
Къде отиде последният лекар?
Замина в Швеция, зад Полярния кръг.
Големите пари могат да накарат човек да харесва и минусовите температури.
Защо напуснахте Будапеща? – Върнах се по молба на майка ми.
Имате ли семейство? – То остана в Будапеща.
А така получава ли се? – Да, получава се.
Разбирам.
А деца? – Дъщеря ми живее в Хамбург.
Внуци? – Нямам. Тя едва сега ще се омъжва.
Там ли?
Проблемът ми е, че се нуждая от едно-две неща за кабинета.
Например? – Електрокардиографът е задължителен.
И дефибрилатор.
Нужен е и малък ултразвуков апарат. – За какво?
За да не изпращаме човек с леко оплакване в градската болница.
Колко ще струва всичко?
Три милиона? – Много е. Нямаме пари.
Но ако планът ми за спа център около пещерния извор се осъществи,
ще може да купите каквото пожелаете. – Спа център?
Водата е лечебна. Изследваха я по моя поръчка. Планът е в ход.
Ще получим финансиране от ЕС, ще построим басейн, хотел, всичко!
Поздравления!
Аз съм новият лекар. – Добър ден.
Добър ден.
Кой е дошъл пръв?
Докторе, много ви моля, елате у дома да видите баща ми!
Не може да диша, нито да става.
Здравей. Радвам се, че реши така.
Не съм сигурен дали решението ми е правилно.
Счупили са прозореца ми и са ми откраднали GРS-а.
Трябва да говоря за един проблем в нашата общност.
Седма и десета заповед гласят: Не кради!
Не пожелавай нищо, което е на ближния ти!
Казват, че за общността се съди по свещеника й,
а за свещеника – по общността. Нека не се посрамваме взаимно.
Бог да е с вас!
Не знам кой е и не ме интересува, оставиха го в изповедалнята.
Порядъчността съществува!
Пълничката магазинерка беше много хубаво момиче.
Живееше в Будапеща, но забременя и я зарязаха.
Прибра се при родителите си. Бебето умря при раждането.
Учителката с хубавото лице води църковния хор тук.
Наричат я Пеещата Ержи. Вдовица е.
Бившата любов на кмета, когато беше директор на училището.
Пощальонът. Пише поезия.
Аз съм първа.
Заповядайте. Седнете, моля. – Благодаря.
Донесох това за майка ви. – Боя се, че не мога да го приема.
Но аз го донесох от сърце! – Сигурен съм, лельо Хуба.
Но повярвайте, няма нужда.
Благодаря, но ви моля, отнесете си кокошката у дома.
Докторе, може ли за момент. – Извинете, след малко се връщам.
Трябва да приемеш кокошката. Ще обидиш хората.
Ще загубиш доверието им, ако отказваш подаръците.
Повярвайте, докторе, тази кокошка съм отгледала за вас.
От нея ще стане чудесна супа.
Ще оставя кошницата тук до следващото ми идване.
Довиждане. – Всичко хубаво. Да.
Здравей, Мари! – Здравей, Ержи!
Добър ден! Аз съм г-жа Сюч, учителката.
Д-р Стефанус. Видях ви да дирижирате хора.
Може ли да дойда на някоя репетиция?
Имате хубав глас, докторе!
Мама казваше, че ще ми извие врата, ако постъпя в Музикалната академия.
Пиесата на Бах, която репетирате, е чудесна.
Сякаш вода блика от извора и си проправя път сред камъните.
Разделя се, връща се и продължава да тече.
Да, и пеенето заедно е истинска радост.
Да стоиш в хора с усещането за единение с всички.
Пеещата Ержи е проклета курва!
Съблазни и училищния директор. Сега той е кмет.
Но после й даде да разбере!
Радвай се, че си пенсионер!
Можеш да си у дома с майка си.
Дано се отървеш и от онова чудовище, съпругата ти.
Ева не е чудовище. – Напротив – такова е.
А ти започваш отново? С нова жена.
Не си дошъл тук, за да те отвлече друга жена.
Защо някой да ме отвлича? И накъде?
Мое право е синът ми да се грижи за мен!
Не може да изчезнеш от живота ми. – Защо да изчезвам? Тук съм.
Почти не си идвал, откакто проклетата певица ти се натрапи.
Тази певица е моя жена от 35 години. – Тя би избрала за съпруг лекар!
Когато се запознахме, бяхме още студенти.
Виждам, че ще има нощни дежурства при Пеещата Ержи.
Още ли пишете поезия?
Откъде знаете?
Казаха ми, че сте поетът на селото.
Да, пиша по малко.
Покажете ми стиховете си някой път!
Момент! Марика на кмета се обажда.
Д-р Стефанус. – Кметът иска рецепта.
Ще ви кажа лекарството. – Момент, така не се прави.
Господин кмете, лекарят дойде. – Добър ден!
Бих искал да ви прегледам. Ще се съблечете ли до кръста, моля?
Легнете на дивана.
Това за какво е? – Искам да ви прегледам сърцето.
Това е електрокардиограф.
Сигурно и преди са ви преглеждали с такъв, нали?
Досега не. Откъде го имате?
Купих го. Миналата седмица.
Хапчетата, които искахте да ви предпиша, не са достатъчни.
Мога да ви дам само онова, което смятам за правилно.
Той спазва реда. Има планове.
Цялото село подкрепя плана за спа центъра.
Добрият провинциален земевладелец! – Трябва да му помогнеш.
Кметът в селото е господар. Набий си го в главата.
Не си ли искала да се махнеш оттук?
Не, тук ни харесваше.
Какво има тук за харесване? – Хората ни уважаваха.
Лекаря, учителя, нотариуса тогава ги уважаваха.
Когато кметът беше училищен директор, хората се страхуваха от него.
И учениците, и учителите.
Наистина имаше ред – ред, основан на страха.
Той каза на един учител да не стои пред него с ръце в джобовете.
"Шандор, не бъди толкова груб!" – намесих се аз.
Казахте, че Бах бил като вода, вливаща се в поток.
Реших с децата да проверим дали е вярно.
Докато мъжът ми беше жив, здравето ми беше отлично.
После дойде внезапната му ужасна смърт.
Оттогава имам високо кръвно.
Понякога ми се струва, че сърцето ми ще изскочи.
Гледате ме странно. – Странно? Слушам ви внимателно.
Или всички ви изнервят? – Това върви с професията ми.
Погледът ми безпокои ли ви сега?
По-скоро е успокояващ.
И жена си ли наблюдавате така, или само пациентите си?
Жена ми? Всъщност не знам. – Тя пее прекрасно.
Нещо против да ви наричам Пеещата Ержи?
Всички ме наричат така. Училищният директор започна пръв.
Сега той е кметът.
Отначало само насаме ми казваше Пеещата Ержи.
Тогава имах големи проблеми и ми звучеше приятно.
По-късно вече звучеше като мръсна дума.
Ето я пак Пеещата Ержи.
Попитах го: "Искаш ли да напусна училището? Само ми кажи".
От колко време усещате това силно сърцебиене?
От 3-4 години. Понякога се появява без причина.
Може ли да премеря пулса ви?
Прекрасна къща.
И аз трябва да си купя такава.
Понякога ми се струва, че е за продан.
Може ли да вляза?
Не.
Кажете какво искате от мен, докторе?
Искам да излекувам високото ви кръвно налягане и нередовния ви пулс.
И обичам да гледам как дирижирате.
Вярно ли е, че като ученик сте се влюбили в Марика, асистентката ви?
Да.
Да.
Това е хубаво. Голяма любов.
Момчето ми!
Ще отидеш ли? – Да, отивам.
Кажете!
Мъжът ми е много зле. Моля ви, докторе, елате! Умира!
Идвам веднага.
Насам, докторе.
Ето тук.
Йошка!
Ало! Аз съм д-р Стефанус от 25-и район.
Инфаркт на миокарда с Ес Ти-елевация. Моля, пратете линейка.
Нужни са ЕКГ, дефибрилатор, инфузия, кислород.
Аза, клопидрогел, хепарин и веднага – в центъра за ПКИ!
Не мога да изчакам 3 часа! Не сте ли чели протокола?
Тогава ми пратете кола за градската болница!
Оттам ще я насочат към центъра за ПКИ.
Какъв е адресът? – Ул. "Нитра"... "Емил Стефанус" 7.
Ул. "Емил Стефанус" 7.
Моето ли? Д-р Стефанус. Не, не се шегувам.
Помолих за спешна кола. Часът е 3,15. Отбелязах го.
Докторе, ще умра! – Няма!
Имал съм много подобни случаи. Никой не е умрял.
Това би било решение. – За какво?
Децата ще издържат майка си. Не искам да съм в тежест на никого.
Могат да дадат пекарната под наем.
А аз ще наблюдавам отгоре какви ужаси се случват в тоя свят.
ЕКГ, постоянен Ес Ти-мониторинг, кислород...
Знам си работата, докторе.
Какво чакате тук? – Да ни пуснат да влезем.
Къде е дежурният лекар? – Откъде да знаем?
Какво е станало? – Къде е дежурният лекар от спешното?
Не знам. – Намерете го незабавно!
Къде е дежурният лекар от спешното? – Не знам. Звънях, не отговарят.
Кой е в кардиологията? – Д-р Хорват.
Намерете го! – Не мога да напускам мястото си.
Аз ще ида. Къде е кардиологията? – На втория етаж.
Там ли?
Какъв е проблемът? – Инфаркт.
Вкарайте го, ще го прегледам.
Няма нужда – инфаркт на миокарда с Ес Ти-елевация,
запушване на коронарната артерия.
Поискайте да го приемат незабавно! – Аз съм дежурният лекар тук.
Аз ще го прегледам и ще реша. – Вижте кардиограмата му!
То е едно преносимо нищо! Ще направим истинска ЕКГ.
Вкарайте го! – Човече, разкарват го от час!
Ако още протакате, да започваме фибринолизата тук и сега!
Аз ще реша какво да започнем. Викнете д-р Хорват от кардиологията.
Аз съм кардиолог, прегледах го! Въпрос на оцеляване е!
Той ще умре, не разбирате ли? Въпрос на живот и смърт!
Ясно? На живот и смърт!
Аз съм д-р Стефанус, семеен лекар.
Бих искал да попитам за моя пациент Йожеф Киш.
Късно снощи го закарахме – в кардиологията.
Благодаря!
Добър ден. Аз съм д-р Стефанус, семеен лекар.
Бих искал да попитам за моя пациент Йожеф Киш.
Късно снощи го закарахме в кардиологията.
Благодаря.
Не вярвай на никого. Преглеждай сам. Съвет на баща ти, март 1938 г.
Аз съм д-р Стефанус, семеен лекар.
Бих искал да попитам за моя пациент Йожеф Киш.
Късно снощи го закарахме в кардиологията.
Моля?
Ще ми се обадите? Благодаря.
Е, добре.
Кажи ми, каква е тази мания по спа центъра?
Начин за печелене на пари. – Тук има ли лечебна вода?
Никого не е излекувала. Виждам, че харесваш Пеещата Ержи.
Защо, ти не я ли харесваш?
Помниш ли, в училище ухажвахме Мари, а сега ти е асистентка.
Теглихме жребий с монета, за да отстъпи единият. Ти спечели.
Празно.
Спечелих! – Ти спечели!
Нещо ме дръпна.
Никога не съм плувал с расо.
Добър ден.
Мястото свободно ли е?
Как е училищният директор? – Кой?
Кметът.
Вие би трябвало да знаете. – Аз ли? Не, вие.
Защо смятате така? – Какво?
Че аз би трябвало да знам. – Вие му правите кафе, нали?
И вие сте му правили. – Аз? Защо да съм му правила?
Влез, Марика.
Докторе, дайте ми рецептата.
Кълна се, ще му давам само от новото!
Съжалявам, невъзможно е. Това, което искате, е вредно за него.
Не... Не мога.
Ако той не получи каквото иска, ще загазя.
Марика, убеди я, че това е невъзможно.
Те не ми връщат обажданията.
Просто не разбирам. Никога не ми се е случвало.
Ужасяваше се да не фалира. Пекарната ни процъфтяваше.
Печахме за 3-4 села. Сега едвам се крепим.
Помагахме на децата ни в Будапеща.
Сега вземаме назаем от тях.
Това го разболя.
Една надежда имахме – кметът да построи хотела и спа центъра.
Тогава ще има клиенти и работа. И за нас – също.
Добър ден.
Извинете! Йожеф Киш?
Боя се, че той почина снощи.
Седнете. Седнете, мила.
Не плачете!
Седнете. Успокойте се!
Кой е дежурен? Кой е главният лекар?
Моля ви, заведете ме при него. Веднага!
Аз съм д-р Стефанус. Бих искал да попитам за пациента си.
Никой нищо не знае. Казаха ни само, че е починал. Как така?
Съжалявам, колега. Мога да ви кажа само, че пациентът е починал.
Снощи не бях тук, затова не мога да ви съобщя подробности.
Но болницата, както винаги, е уведомила семейството.
Никой не е бил уведомен!
Вие ли сте директорът? – Не, пенсионер съм, само помагам.
Ще възложа да разследват случая. Благодаря за информацията.
Приберете се. Ще ви се обадя по-късно днес.
Ще получите доклада.
Лично ще се погрижа да ви изпратят окончателния доклад.
Просто не разбирам! Казах им точно какво да правят!
Ще ги докладвам. – И това ще възкреси ли пекаря?
Не, но ужасът става нещо нормално, ако го търпим.
Защо Господ позволява това?
Бог дава живота – средство, за да изберем да бъдем добри
или да се оставим под властта на злото.
Не вярвам, че животът е просто средство.
Защо да е така? Убеден съм, че животът е самата цел!
Толкова често съм виждал хора, които смятат
живота на другите за средство,
и вярват фанатично, че целта оправдава средствата!
Виждаш ли тази акация? Преди 3 години изсъхна.
Мислех да я отсека за дърва.
Но един старец, седнал на пейка на гарата, ме посъветва да почакам.
Повярвах му и дървото отново оживя.
На дървото му е провървяло, но на пекаря – не.
Беше много добро момче, а по география винаги бе най-добър.
Добър ден, докторе.
Помислете за място за кабинета, защото ще разрушат стария.
Чувам, че баща ви е практикувал у дома си.
Вдигнали сте скандал в болницата и сте заплашвали да подадете жалба.
Вярно е. – Какъв е смисълът?
Да създадете врагове на селото? – Врагове ли? Чии?
Братовчед ми е директор на болницата.
Момчето ми! – Идвам.
Дай ръка. Да тръгваме.
Чувам, че Пеещата Ержи е новата ти възлюбена.
Не си се променил.
Горката ти съпруга!
Знаеш ли, че ще събарят кабинета?
Искат да строят хотел за спа центъра.
Явно ще приемаш пациентите у дома си.
Покани първия пациент, моля. – Да, професоре.
Акош, влез!
Добър ден! – О, нашият поет!
Сваляйте панталоните. Пак ще има инжекция.
Има ли нови стихове? – Да.
Хубави ли са?
Донесох ги.
Прочетете ги.
"Когато като дете погледнех през прозореца,
дървото навън ми изглеждаше огромно.
Сега стволът сякаш е изтънял, короната е ниска.
Познатите имена на улиците са променени.
Някои дори многократно през годините. Мнозина не отговарят на поздравите.
Но учителят, когато се срещнем, ме пита как е майка ми.
Свещеникът казва: "В неделя ми липсваше".
Пекарят: "За пресни питки утре ела!"
Зарзаватчийката Марика: "Да ти отделя ли орехи?"
Полицаят Лаци: "Намери ли колелото си?"
А г-жа Хуба пита за пенсията си.
Питате за селото ми.
То много се е променило.
Всичко си е същото."
Хубаво е.
Следващата седмица е последната инжекция.
И бих искал още едно стихотворение.
Благодаря ви много. – Няма защо.
Г-жо Хуба. – Благодаря.
Седнете, моля.
Как се чувствате? Имате ли болки около сърцето?
Много ме боли. – Кръвното ви спадна ли?
Не. – Вземате ли хапчетата?
Не. – Но защо?
Много са скъпи. Не мога да си ги позволя.
Марика, ела. Момент. Веднага се връщам.
Ето рецептата, иди в аптеката и вземи хапчетата. Бързо.
Ще ви помоля да спрете да идвате на репетициите.
И не ме търсете повече. – Но защо?
Не ми се говори за това. Моля ви, тръгвайте си.
Какво е станало? Обидих ли ви?
Очевидно разправяте, че съм ви любовница.
Но това не е вярно!
Тогава защо сте казали, че съм лесна? – Пълна лъжа!
Не бива да говорим за това тук. Станете и си вървете!
Ти ли си казала, че учителката по музика ми е любовница?
Аз не говоря такива неща. Но ако и то е вярно, ще ме натъжи.
Защо, какво друго е вярно? Кажи ми! – Не ти ли стига ужасната ти жена?
Значи ето какво било!
Да не би цялото село да е обладано от злото?
Просто не разбирам!
Ужасно е! Не е за вярване!
А, да! Господи!
Вашият кмет иска кабинетът да бъде тук!
Тук? – Тук, в къщата ни.
И дума да не става!
Баща ти приемаше пациентите у дома. Преди войната.
Стига ми за цял живот!
Имаш ли представа колко мръсотия влачат?
Без малко да се разведа с него!
Трябва да говоря с кмета! – Сега не може да ви приеме, работи.
Съобщете му, че съм тук! – Аз ли?
Веднага!
Г-н кмете, докторът е тук!
Кажете му, че в дома на майка ми никога няма да има кабинет! Никога!
Здравей!
Ела. Да тръгваме.
Нека да изпия една бира.
Браво!
Добър ден, лельо Рожа! Честит рожден ден!
Дъщеря ти не си направи труда да ми се обади за празника!
А дори говорихме за това. Тя е много далеч.
От какво? От телефона си ли?
Не й се сърди.
Както вече чухте, изворът съдържа
натрий, калий, калций и хидрокарбонати.
Те лекуват много болести, като подагра и артрит.
Водата лекува и храносмилателни проблеми.
Край извора ще се изгради спа център. С лечебни процедури и съблекални.
Може би дори хубав ресторант.
Езерото ще се почисти, тръстиките ще се изрежат
и ще се пренасочи вода за плуване.
В центъра на селото ще построим хотел. На мястото на лекарския кабинет.
Кабинетът ще бъде в училището, в затвореното крило.
Това ще отнеме две години.
Ще направим така, че селото да процъфтява.
Някакви забележки? Докторе?
Възразявам срещу преместването на кабинета в училището.
Пациентите могат да заразят децата.
Помислете само за ежегодната грипна епидемия.
Той е прав! – Ти не се меси!
Защо? Забранено ли е?
Ще помолим за разрешение от епидемиологичния център.
Експертно мнение. – Да, ще искаме експертно мнение.
Отче, с доктора сте били съученици? – Да.
И тогава ли беше толкова неспокоен? – Неспокоен?
Провокатор. – Никога не е бил провокатор.
Мисли се за по-умен от всички.
Винаги има един-двама, които не обичат промените.
Докато бях учител, ме избраха за кмет на селото.
Исках някои демократични промени. Не се приеха.
Да поемат отговорност за живота си? В никакъв случай! Надделяха.
И се върнах тук като учител.
Но и тук има назадничави хора като вашия приятел.
Къде да отида сега?
Всичко хубаво!
Какво има против доктора?
Пеещата Ержи. – Оставете горката жена на мира.
Трябва да се радвате, че имате учителка като нея.
Бог да е с вас!
Проверете го. Ще ви изпратя данните му.
Защо е напуснал Будапеща? Защо е пенсиониран?
Нещо в досието му? – Ще проверим.
Не бива да се месиш. Кметът знае какво прави.
Неслучайно е кмет.
Макар и мнозина да го нападаха заради миналото му.
Беше и добър училищен директор. Питай любимата си пациентка.
Коя? – Учителката по музика.
Казах ти да го подкрепиш. – Не разбираш ли?
Не може да се пуснат заразни лица в училището.
Стига глупости!
И без това се заразяват един от друг в кабинета.
И в кръчмата. – Супата е много вкусна.
Научих се да готвя от майка си и баба си.
Слушах ги.
И ги уважавах.
Може би ни очаква още един хубав залез.
Излизам.
Мамо!
Коя е тази любима пациентка, която майка ти спомена?
Господи, любимата ми пациентка!
Обичайните преувеличения на майка ми.
И коя е тя?
В момента я дразни учителката по музика.
Води училищния хор. Изключително добри са!
Жената или хорът?
И двете.
Сигурен ли си, че това село е за теб?
И да бъдеш семеен лекар?
И тук има болни хора.
Утре се прибираш с мен.
Не мога.
Много си глупавичък.
Какво да очаквам? Винаги си бил такъв.
Вярно е.
Добър ден. Аз съм г-жа Стефанус. Може ли?
Ние само репетираме. – Знам, искам да послушам.
Заповядайте. – Благодаря.
Не искам да ви безпокоя.
Деца, сигурна съм, че познавате гостенката ни от телевизията.
Ева Хусар, оперна певица, носителка на награди.
Това е голяма чест.
Да продължим.
Поздрави учителката по музика!
Да не забравиш! Поне на музиката винаги си верен!
Като мен!
Как сте?
Добър вечер!
Звездите ли гледате?
Да. Може би ще намеря каквото търся.
Не можете да заспите? – Не.
Откога? – Откакто почина синът ми.
Може би е на небето.
Ще ви предпиша леко приспивателно.
Благодаря ви. – Лека нощ!
Докторе, бяхме много привързани към баща ви.
Помня колко често идваше, когато боледувах като малък.
Едра шарка, дребна шарка... Каквото прихванех в училище.
Майка ми беше вдовица и трябваше да върти кръчмата.
"Защо идвате така често при този непослушко?"
Знаете ли какво отговаряше той? "Защото го боли.
Идвам, правя магия и му минава."
Винаги така казваше: "Идвам и правя магия".
Видях го на погребението на майка ми. Баща ви плачеше.
Внимавайте с кмета. Той не приема чуждо мнение.
И да сте прав, ще се обиди. Обиждаше се на децата в училище.
Той съсипа Пеещата Ержи.
Как? – Както правят мъжете.
Лека нощ.
Какво има? Да не би Дяволът да я отнесе?
За Бога, остави Ева на мира!
Можеш само да се караш и да мразиш ли?
А и постоянно клеветиш учителката по музика!
Дори в църквата говорят за това!
Твоят приятел, свещеникът, също е мошеник!
Бог ще те накаже за това, че говориш така на майка си!
Длъжен си да ми отделяш време!
Грижи се и за мен, не само за твоите пачаври!
Господи!
Искам да се прибера у дома. Искам да се прибера!
Но къде?
Къде?
Майка ти напоследък се е озлобила, а беше душата на общността.
Може би проблемът е, че сега се чувства излишна.
И аз се чувствам така, когато разговарям с дъщеря си.
Все едно искам да се оправдая с думите си.
И аз се боя от това, че ме слушат по-малко хора.
Мога ли да те попитам за нещо?
За всичко.
Кажи ми, харесваш ли Пеещата Ержи? – В какъв смисъл?
Не си ли малко влюбен в нея?
Може би. Отдалеч не е грях.
Винаги има нещо за преодоляване.
Баща ми често казваше: "Синко, всичко да е с мярка".
Ревнуваше ли от мен, когато бяхме млади?
Може би. – А от кмета?
Нямам високо мнение за него. Но е нужен на хората.
От него може да се страхуваш. Занимава се с работите им.
Дори понякога раздава пари. – Спал е с Ержи, нали?
Откъде научи за тази свинщина?
Как не те е срам! И всички други! Срамота!
Как не ви е срам!
Донесох някои интересни неща. Вашият лекар е бил в затвора.
Марика, направи две кафета, ако обичаш!
Затвори вратата! Казвай.
Забъркал се е в скандал на 18 г. и са го арестували.
Какъв скандал? – Не е ясно.
Снимали са нещо забранено. Военен обект, несъмнено.
И с приятелите му са ги арестували.
Но по-сериозните обвинения срещу тях били свалени.
Дълго време били под полицейско наблюдение.
И са говорели. – Очевидно.
Колко време са ги наблюдавали? – 4-5 години. Докато били студенти.
Колко са били? – Трима.
И другите двама са интересни. Единият е директорът на...
Те не ме интересуват.
Забравете за тях. Не ги замесвайте.
Само той да има неприятности.
Внимавайте с това. Дори не сме били родени.
Нямали са и 20 години. Юношеско подхлъзване.
Марика, извикай доктора. Спешно е.
Добър ден, докторе!
Извинете, че така набързо ви привиках. Имаме план за общността.
Създаваме съвет за спа центъра, за да действа в полза на селото.
Да пише предложения, да проверява разходите.
Искаме да ви направим председател.
Щях да забравя, искате ли кафе? – Не, благодаря.
Е, г-н председател?
Благодаря за ласкавата покана, но това не е по моята част.
Пари, предложения... Не, и дума не може да става.
Тук съм заради пациентите си. Загрижен съм за тях и за нищо друго.
С изключение на хора.
Благодаря, но не мога да приема. В никакъв случай.
А що се отнася до спа центъра, мнението ми се различава от вашето.
Разбирам. Значи отказвате.
Благодаря, че дойдохте. Извинете, че ви отнех време.
Всичко хубаво!
Довиждане!
Е, не се получи.
Но тези, които крият нещо, могат да бъдат следени.
Ще го изкараме човек с криминално досие.
Но не е истина. – Тогава е лежал в затвора.
Бил е на 18, дори не е бил лекар. Сигурен ли сте, че ще можете?
Времето ще реши дали делото срещу него е било справедливо.
Дело срещу него? – Селото трябва да знае,
кой е бил или ще бъде негов враг. Враг на селото.
Нужен ни е някой, който да го напише въз основа на свои проучвания.
За кого си мислите? – Вие знаете.
Някой, който има какво да крие.
Какво има, Марика? – Бил ли си в затвора?
Какво? – Чу ме.
Каква е тази помия?
Казват, че си излежал присъда. И какво ли още не?
Това откъде го научи? – От надежден източник.
Затова си дошъл тук от Будапеща.
Бях 18-годишен, когато ме арестуваха.
И ти го знаеш. Защото беше там.
Била съм там ли?
Сещам се за нещо.
Но вие бяхте трима.
За това ли става дума, а не за нещо, случило се по-късно?
Покани първия пациент.
Първо трябва да отидеш при магазинерката.
Затвори магазина, защото й беше зле. Обещах да отидеш първо там.
Добре.
Кой е? – Д-р Стефанус.
Кажете? – Асистентката ми каза, че ви е лошо.
Вече съм по-добре. – Все пак искам да ви прегледам.
Може ли да вляза?
Благодаря.
Вярно ли е, че сте били в затвора?
Кръвното ви е доста високо.
Вземате ли редовно лекарството си? – Да. Убили ли сте някого?
Кой ви разказа тази история?
Моля, седнете на леглото и открийте раменете си.
Това вие ли сте? – Да, аз съм.
Моля ви дишайте дълбоко.
Бях актриса.
А веднъж бях и кралица на красотата в окръга.
После ме изиграха гадно.
Кой?
Вие, мъжете.
Разболях се и се върнах при родителите си.
А от какво бяхте болна?
Беше много отдавна.
Извънматочна бременност.
Съжалявам.
Покажете си езика.
Благодаря. – В престъпление ли бяхте замесен?
Или беше лекарска небрежност?
Горката Пееща Ержи! И на нея не й вървеше с мъжете.
Съпругът й се забърка в нещо и получи инфаркт.
Какво има? – Нищо.
Тогава ми кажи. – Какво искаш да чуеш?
Не ми крещи!
Не знам какво става в това проклето село!
Изровиха делото от времето, когато бях студент.
Когато ме арестуваха. – Кога си бил арестуван?
Като студент, през първия семестър. – Помня, ужасно беше.
Постоянно тичахме в полицията.
И в окръжния съвет, при партийния секретар.
Ходих дори при един министър.
Баща ти все цитираше Тацит.
"Преживяхме Нерон, Тиберий и Калигула.
Но междувременно животът ни се изниза."
Татко, аз съм пред операта в Сидни.
Мама там ли е? Искам да й покажа.
Как ти се струва? Нали е прекрасно?
Здравей, Иван! Много сме щастливи тук!
Получих чудесна работа в клиниката!
Бие двамата как сте? – Кажи му, че съм добре.
Майка ти я няма в момента. У баба ти съм.
Поздрави я от мен. Колко време ще останеш?
Преместих се тук. Сега съм селският лекар.
Казах ти, че трябва да се променяш. Винаги и във всичко.
Хипократовата клетва не можеш да промениш.
Трябва да я адаптираш към обстоятелствата.
Добро утро!
Добро утро на нашия поет! – Трябва да пусна това
в пощенските кутии. Има ли нещо вярно?
Искаме ли лекар, лежал в затвора?
Влязох в затвора на 18 години. Преди повече от 50 г.
И до днес нямам представа защо.
Трябва да го пусна навсякъде. Длъжен съм, не ми се сърдете.
На вас ли? За какво?
Разпитваха ме денонощно.
Постоянно ме питаха дали знам защо съм арестуван.
Принудиха ме да напиша имената на роднини, приятели и познати.
Кой къде е бил по време на революцията.
И с какво са се занимавали. Караха ме да подписвам разни неща.
Един ден неочаквано ме пуснаха.
Но после
в продължение на поне 3-4 години ни викаха на разпити.
Къде сме били, кой какво е говорил и какво сме отговорили.
Постепенно разбрахме, че те знаеха всичко.
А после изведнъж никога повече не ги видяхме.
Разказвал ли си го на някого?
Не, никога.
Дори помежду си не го обсъждахме.
Има неща, които не се обсъждат.
Професорът ми по кардиология е бил в Аушвиц.
Никога не говореше за това. Избягваше въпросите ни.
Ще ми се да видя какво биха подписали днешните плямпала,
ако ги ударят толкова силно, че от носа им шурне кръв!
Бил ли си партиен член? – Не, никога.
От студент съм недостъпен.
Това самооправдание ли е?
Самооправдание? – Или стратегия за оцеляване?
Стратегия за оцеляване?
Как да оцелее човек? Кажи ми.
Какво казва Бог за това?
Както и да е. Защо не заминах в чужбина?
Защото тук си живял в пашкул. И новият свят го е пробил.
За какъв пашкул говориш?
Трябваше да се боря за всичко! Нищо не получавах наготово!
"Той е провинциално момче и прекалено амбициозен."
"Защо е в болницата всеки ден до 10 вечерта?"
"Като се замисля, как е станал главен лекар толкова млад?"
Спри да крещиш! – Защо да спра? И то ли е забранено?
Само интригите и омразата ли са позволени?
Всички в това село са стари и глухи!
Мога да си крещя на воля!
И без това селото е обречено.
Може да бъде разорано. Всичко тихо гние.
В душите също. Всеки ден го виждам в телата им.
Напразно им пиша рецепти. Омразата разболява!
Бог не се проявява в този свят.
Бог, ако го искаш, е в теб. Открий го!
Търся го.
Постоянно го търся.
Насън винаги бягам отнякъде.
Или губя нещо.
Какво пише в Библията за подправянето на фактите,
когато не съвпадат с действителността? Или за злостното им изопачаване,
когато са част от истината, за да ни подведат?
В Библията четем, че Господ не търпи измамата.
Нито че целта оправдава средствата. "Който вади меч, от меч умира."
Дяволът, преобразен като змия, убеждава Ева да не се довери на Бог.
Позволява й да откъсне забранения плод.
С това хармонията между човека и Бога е нарушена.
Но също и отношенията между хората.
Заради лъжите, измамата и страха,
които дяволът посява в сърцата на човечеството!
Онези, които не спазват Божиите закони,
си мислят, че всичко им е позволено!
Смятате ли, че можете да измамите Бога?
Горе, няма въздух. Сигурно е било от горещината.
Може да е бременна. – От кого?
От доктора. – Или от свещеника.
Или от кмета.
Няма да пусна повече внука си на хор. – Аз може би също.
Г-н кмете! – Да?
Добре ли е внуците ни да пеят в хора на тази жена?
Аз бих се позамислил. Довиждане.
Успокойте се! – Моля ви, не ми се сърдете, докторе.
Всичко е наред.
Мислех, че музиката ще направи всичко по-добро.
Но не е така.
Защо трябва да ме унижават? Защо ми го причиняват?
Ако постъпват несправедливо с вас, не го преживявайте.
Просто го подминете.
И продължавайте напред в името на Бога.
Откакто основах този хор,
се разнасят клюки защо училищният директор ме подкрепя.
Не хора, а мен.
Че аз съм любимката му. – Ержике, просто ви завиждат.
На мен?
За това, че се боря сама от 20 години?
Мъжът ми рухна и умря на 40 години.
Завиждат на искрата ви.
Как се справяте с децата и по ваш знак започва пеенето.
След голямата награда в чужбина ме поканиха в Будапеща
и да ръководя хорове зад граница.
Но всичко, което имам, е тук.
Никъде другаде нямам нищо.
Когато Исус е казал на кръста: "Господи, защо ме изостави?",
дали вече е изгубил вярата си в това, което е проповядвал?
Че Бог винаги помага в беда?
Не е ли вярвал вече?
Пеещата Ержи те вкарва в беда.
Вие, мъжете, сте еднакви.
И ти си като баща си.
Някога той имаше тайна любов. Мислеше, че няма да забележа
колко често посещава вдовицата на кръчмаря.
Един ден я сложих на мястото й
и синът й никога повече не се разболя.
Епископът прати да ме извикат. Каза, че получил анонимно писмо,
че имам съмнителна връзка с учителката, водеща църковния хор.
И че провокирам конфликт в селото от амвона.
Каза, че съм загубил доверието на хората и трябва да ме отстранят.
Той предложи, ако съм съгласен, да се върна в ордена си.
Като си помисля, че прекарах 3 години в Рим със стипендия!
Работих във Ватикана. Поканиха ме да остана по-дълго.
Но исках да се върна тук, в селото. Тук нямаше свещеник.
Станахме излишни. – Излишни ли?
Или просто заменими.
Малко стари за този нов свят.
Не трябва ли да заминем? – Да заминем ли?
Къде?
Просто далече, далече.
Къде са другите? – Не знаем.
Лаци каза, че вече не го пускат на хор.
Аги каза същото.
Какво е станало?
Уволнена съм.
Заради теб.
От какво ще живея сега? От пенсията си?
Можеше да ми се довериш.
След като съдбата отново ни събра.
Къде да избягам сега?
Невероятно! Невъзможно! Какво си позволява този простак!
Какво е това?
Вече не можем да си позволим асистентка за лекаря.
Щом спа центърът потръгне, ще имаме парите. Дори за две.
Тази вода не е лечебна. Никога няма да имате спа център тук.
Много добре го знаете.
Продължавайте спокойно, докторе. Слушам ви.
Отменете уволнението й.
Благодаря, че споделихте мнението си. И че дойдохте лично.
Значи ми се доверявате. Времето ще реши кой е прав.
Нещо друго?
Вратата!
Ержи!
Ержике!
Не се предавай!
Моля те, не се предавай!
Не се предавай!
Отслужил съм много погребения, сватби и кръщенета.
Опитвах се да служа на Бога и на събратята си.
Но не намирам думи за тази смърт.
Грешили сме, аз също.
Може би най-големият грях е пропускането.
Пропуснах да чуя вика за помощ на една самотна жена.
Господи, благодарим за всичко добро, получено чрез дъщеря Ти Ержибет.
При все това ние я убихме.
Бъди милостив към нея и я приеми във вечната Си обител. Амин!
Всеки може да се сбогува с нея лично.
Започнете вие. – Мария, хайде!
Да! Влезте!
Прощален подарък.
Какво е това? – Погледни.
Улица "Д-р Емил Стефанус"
Тръгвам, заминавам, на дълго пътешествие поемам.
От праха по пътя дълъг наметало сътворявам.
Вплитам в него мъка и тъга.
Копчета му правя от неспирните си сълзи."
Мили Боже, дай ни да умеем все така да пеем!
Господи, дай ни все така да пеем!
Добри ми ветре, отвей праха от дългото пътуване.
Праха от дългото пътуване и тъгата във сърцето ми.
Д-р Стефанус. – Докторе, моля ви, елате.
Кметът е зле. – Какво има?
Моля ви, елате! Не може да диша, много е зле.
Знаете ли какво е ял? – Нищо.
Пил ли е? – Получи официално писмо.
За злоупотреба с властта. Много се притесни.
Гърдите го стягат. Падна от стола.
Къде сте? В кабинета ли? – С мен е.
А вие къде сте? – У дома.
Къде? – Ул. "Кошут" 7.
Веднага извикайте линейка. И аз ще им се обадя.
Не отговарят.
Докторе, ще умра ли? – Не, няма да е сега.
Но утре сутринта отидете при братовчед си в болницата.
Разкажете му какво е станало. И че сте получили съдов спазъм.
Всъщност не знам. Имате ли семейство?
Децата ми заминаха с майка си преди 15 години.
Значи и вашата съпруга ви е напуснала?
Никоя жена не ме е напускала. Освен ако аз не съм го искал.
Виждам, че сте по-добре.
Натискът спадна ли? – Да. Докторе?
Какво ви дължа?
Ще ви кажа нещо.
Вие сте гадно, злобно копеле. Но аз все пак съм лекар.
И независимо дали ми харесва, трябва да ви излекувам.
Макар да знам какъв човек сте.
Но ще дойде ден, когато и слепите, и глухи старици ще го научат.
Дори майка ми.
И Господ ще разбере.
За съжаление, от опит знам, че злите хора като вас живеят дълго.
Добрите хора умират рано.
Но ако един ден умрете, искрено се надявам да отидете в Ада.
Амин! Прости ми, Крищоф. – Амин!
Всичко хубаво! Бог да ви благослови!
Гледахте унгарския филм ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД
Превод Бранимир Добрев
Редактор Елисавета Каменова и Синеаст
Субтитри от ТВ и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©