Operatsiya 'Y' i drugie priklyucheniya Shurika a.k.a. Operation "Y"& other Shurik's adventures (1965) Свали субтитрите
Деца до 16 години се допускат
Шурик АЛЕКСАНДЪР ДЕМЯНИНКО
Сценарий ЯКОВ КОСТЮКОВСКИ МОРИС СЛОБОДСКОЙ и Л. ГАЙДАЙ
Режисьор ЛЕОНИД ГАЙДАЙ
Оператор КОНСТАНТИН БРОВИН
Музика АЛЕКСАНДЪР ЗАЦЕПИН
ПОМОЩНИКЪТ
С участието на АЛЕКСЕЙ СМИРНОВ
МИХАИЛ ПУГОВКИН ВЛАДИМИР БАСОВ
ЕМАНУИЛ ГЕЛЕР, РИНА ЗЕЛЬОНАЯ ВИКТОР УРАЛСКИ и др.
Спирка "Трикотажна фабрика" Разписание
Места за пътници с деца и инвалиди
Седни, дъще. – Няма нужда, благодаря, стойте си.
Гражданино, отстъпете място, станете! – Ако стана, ти ще легнеш!
Гражданино, тези места са специално за деца и инвалиди.
А тя да не е дете или инвалид? – Тя ще става майка!
А аз ще ставам баща! – Какви глупости дрънкате!
Ето, тук има един инвалид.
А, инвалид. Сега какво ще кажете?
Извинете... – Законът си е закон.
Моля, седнете. – Много ви благодаря.
А, ти не си сляп! Сега ще станеш такъв.
Вие потвърждавате ли? – Потвърждаваме!
Потърпевш, значи...
На строеж ли работите? – По малко.
Какво значи "по малко"? – Уча в Политехниката.
Студент!
15 дни поправителен труд!
Е, граждани алкохолици,
хулигани, търтеи, кой иска да поработи днес?
Днешните наряди са: за пясъчната кариера – двама души.
За пясъчната кариера – двама души.
Прочетете целия списък, моля. – За пясъчната кариера – двама души.
За почистване на улици – трима души.
За месокомбината...
днес няма наряд.
Има наряд за строителство на жилищен блок, за циментовия завод...
А за "Винпром"-а няма ли?
Моля.
Внимателно.
Преди всичко искам да ви запозная с нашия забележителен колектив,
в който вие временно се вливате.
За колко се влива другарят? – Пълна програма, 15 дни!
Десетдневка и половина. Чудесно! Е, всичко хубаво. Довиждане.
Не закъснявайте с обяда! – Да, да...
Сигурен съм, че 15-те дни ще преминат за нас в атмосфера на дружба
и пълно разбирателство. – Аха.
И, така...
Коркова. Подарък от Африка. Да. Моля насам.
Представете си какъв жилищен район ще бъде създаден тук.
Само в него ще бъдат инсталирани 740 газови печки.
Тоест 740 пъти повече, отколкото е имало до 1913 г. в целия град.
Момент.
Всичко е наред.
Романтика...
А ако се вземе целият обем работа, изпълнена от нас
за 4 месеца и поставим етажите един върху друг, то ще получим сграда,
което е 2 пъти по-висока от световноизвестната Айфелова кула.
Или три пъти по-висока от знаменитата "Нотр Дам дьо Пари".
Което ще рече – катедралата "Парижката Света Богородица".
На кого майката? – Парижката... Майка Господна.
Моля.
Нашето СМУ е построило толкова жилищна площ, която се равнява
на такъв град като Чита или 10 града като Хвалинск, или 32 като Крижопол.
Дъхът ти спира, при мисълта, че...
... отколкото в Америка. Така и вие според силите си ще дадете
своя принос в трудовите дела на нашето СМУ.
СМУ в превод означава Строително-монтажно управление.
Какво управление? – Монтажно управление.
Готов съм. – Благодаря.
Шурик!
Да, Павел Степанич? – Е, Саня, ето ти помощник.
Най-после, Павел Степанич, благодаря!
Е, сега да поработим.
Ще се сработим.
Е, виждам, ще се сработите. Стани, Шурик.
Желая ви трудови успехи и голямо щастие в личния живот.
Благодаря за вниманието.
Слушай, имали ли сте нещастни случаи на строежа?
Не, засега не е имало. – Ще има... Да вървим.
... Господи помилуй!
... Господи помилуй!
Какво има?
Къде изчезнахте? Търся ви из целия корпус. Работа ни чака.
Работата чака, а наказанието си тече.
Не забравяй, ти броиш рубли, а аз – дни.
Е, Шурик, как е помощникът?
Превъзпитава се. – Отлично.
А защо шепнеш? – Спи.
Спи?!
... докато нашите космически кораби бродят из простора на вселената...
... и ненапразно всички континенти аплодират тружениците от нашия балет.
Да вървим нататък.
... учи народната мъдрост – "С търпение и труд всичко се постига" – едно!
"Свършено дело – почивай смело" – две!
"Без труд и риба не можеш да си хванеш" – три!
"Работата не е вълк – в гората няма да..." Не, тази не става...
Не ми пука!
Ами компота? – Компота!
Ръцете... Измихте ли ги? – Сега, сега...
Така... Към пясъчната кариера!
Е, да започнем... – Добър апетит.
Какво? – Казвам:
който не работи – той яде. Учи се, студенте!
Разбери, студенте...
Сега с хората трябва по-меко...
а на въпросите да се гледа по-нашироко...
Ти си мислиш, че на мене ми дадоха 15 дни?
На нас ни дадоха 15 дни. А за какво?
За да водиш с мен разяснителна работа.
А аз да надрасна себе си.
Добре, тъпчи ми в главата,
как космическите кораби... бродят...
... из Болшой театър.
А аз ще поспя.
Правилно... И гони мухите.
Ти какво?
Муха. – Браво!
А, насади ли се, очилатко?
Това е само аванс. Сега вече край с теб. Е, студенте, готви се.
Скоро ще ти надянат дървено пардесю и в дома ти ще свири музика...
Но ти няма да я чуеш.
Вода!
Благодаря.
Стой! Ще те убия, студент такъв!
Това е хулиганство! Ще получите 15 дни!
Имайте предвид, ще се оплача!
Ще ме биете ли? – Не.
А какво?
Ще водя разяснителна работа.
Шурик... Вие комсомолец ли сте?
Да. – Ама това не е наш метод!
Къде ви е хуманизмът? Къде е човек за човека?
Във времето, в което космическите кораби бродят...
Как ти е името? – Федя.
А вие сте Шурик... – Женен ли си?
Имам си любима женичка и две дечица – Леночка и Альошка.
Значи си имаш семейство. – Имам.
А на колко си години? – На 41.
А може би не трябва, Шурик?
Повече няма да правя така. – Няма как, Федя, трябва.
Трябва!
Мамо.
Мамо.
Мамо.
Е, граждани алкохолици,
търтеи, хулигани. Кой иска да поработи?
Аз! – Почакайте.
За днес: на пясъчната кариера – 2 души.
Аз! – Почакайте де!
Прочетете целия списък, моля.
Значи така: циментовия завод... – Аз!
Товарене на въглища... – Аз!
Чистене на конюшни... – Аз!
Освен това... Изчакайте, гражданино!
За вас има специален наряд за всичките 15 дни. Взимайте го!
Натрапчивост
С участието на НАТАЛИЯ СЕЛЕЗНЬОВА
ВЛАДИМИР РАУТБАРТ ВИКТОР ПАВЛОВ, ВАЛЕРИ НОСИК и др.
Тишина! Изпит!
Взе ли го? – Взех го!
С колко? – С отличен.
Дай си записките, ще ме скъсат. – Нямам, дадох ги. Ето там четат.
Може да обръщате страницата!
Билет номер 7, първи въпрос...
Принцип на работата на синхрофазотрона.
Костя, как е чуваемостта? Как ме чуваш?
Как ме чуваш? Приемам.
Разбрах те. Чувам те нормално, нормално...
Отговарям на първи въпрос от 7-ми билет.
В основата на работата на синхрофазотрона
е заложен принципът на ускорение
на заредени частици с магнитно поле.
... поле. Продължаваме.
Дъб! Имаш ли записки? – Нямам никакви записки, не ми пречи.
А какво слушаш? – Ван Клибърн. Върви!
Здрасти. Имаш ли? – Какво?
А, теб вече те питах!
По-внимателно, гражданино. – Не се разсейвай.
Следваща спирка "Градинска"! – Нашата е, слизаме.
Вземи.
За кого?
Здрасти, лельо Зоя. Дайте ключа, моля.
Днес имаш изпит. – Има още три часа.
Дотогава ще учим с приятелката ми.
Сложи горчица! – Аха!
Задушно е! Не обръщай.
Ира, дръпни ципа.
Горещо е! Съблечи се.
Време е.
Е, как, изкара ли? – Четворка!
Какво ти става?
Спокойно. – Ясно.
Теглете билет!
Професоре, може ли пак? – Моля.
Още? – Тегли!
Сега ти!
Какво значи "Сега ти"?
Прощавайте, професоре. – Не, този път вие ще прощавате.
Елате пак наесен.
Язък.
Сърцето на красавицата е склонно към измяна и към промяна...
Едно, две, три, проба.
Костя, как ме чуваш? Три, две, едно, приемам!
Здравейте, професоре! – Здравейте.
Какво ви е? – Боли ме ухото.
А това няма ли да ви попречи? – Не, професоре, не се безпокойте.
Точно обратното. Никакъв шум не ме разсейва от изпита.
А това по какъв повод е? Някакъв празник ли имате днес?
Изпитът за мен... винаги е празник, професоре.
Похвално...
Моля, теглете билет!
Билет номер 9. Приемам.
Какво казахте? – Моля?
Какво приемате? – Не казах приемам, а с него.
Билет номер 9, а с него – задача.
Ясно. Вървете се подготвяйте. – Добре.
Дъб, как ме чуваш? Льохманът да не се досети?
Диктувам отговора на 1-и въпрос от 9-ти билет. Значи така...
Какво ви е? – Пробожда ме в ухото.
Значи така. За изобретението – отличен,
... а по предмета – слаб.
Професорът, разбира се, е льохман, но има апаратура с него. С него!
Как се чува? Как ме чувате?
Моля. – Много благодаря.
Саша!
Изкара ли?
Коя е тази? – Къде?
Там... носи се.
А, това е Лидка от паралелния поток!
Лида... Удивително момиче...
Защо не съм я виждал по-рано? – Искаш ли да ви запозная?
Не, не! – Стига бе! Лида!
Може ли за малко?
Взе ли го? – Взех го.
С колко? – Отличен.
Поздравления! – Благодаря.
Запознайте се!
Лида! – Петя... Саша!
Лида.
Моля.
Аз си тръгвам.
Е, пристигнахме. – Тука ли живеете?
Ето онези два прозореца на петия етаж.
Хубав ви е районът. Никога не съм бил тук.
Не се бойте! – Сигурно е на новите наематели.
Как ще мина? – Много просто.
Отвличаща маневра. С кучето се заемам аз,
а вие бързичко ще претичате. Бръмбър!
Джек... Дамка... Димка... Полкан!
Полкан! Алмочка... А, Алмочка значи...
Напред!
Не се отчайвайте!
Случайно да носите салам? – Да, телешки.
Беше телешки... Стана хамбургски.
Какво е това? – Приспивателно.
А да не би... – Не, напълно безвредно е.
Не, това е за Бобик... Боб!
Ето, след 3 минути ще настъпи дълбок и здравословен сън.
Ето, моля!
А, така ли? Ще видим кой кого. Веднага се връщам.
А вие как ще се върнете? – Ще стане така: по мой сигнал
отваряте входната врата, но помнете – само по мой сигнал! Дръжте.
Всички по местата, така.
Отваряйте!
Но ще се наложи да се качите пеш.
Нищо, свикнала съм, асансьорът често се разваля.
Довиждане. – Довиждане... Лида...
Много се радвам, че се запознахме. – И аз, довиждане.
Саша! Какво ви е? – Къде?
Там.
Ах, куче такова! – Да се качим, ще го зашия.
Не, за първи път на гости и в такъв вид...
Не, не, да вървим. – В никакъв случай, не.
Как може да оставиш вещите без надзор?
Там е Рекс. Няма да мръдне от тях.
А мен ме боли гърлото. – Гърлото? И главата ти.
... е празна! – Празна е.
Здравейте!
Е, взе ли го? – Отличен!
Браво! А приятелката? – Не знам... Да вървим!
Довиждане.
Я се обърнете, ще го зашия.
Не, по-добре дайте аз сам. – Моля.
Е, няма да ви преча...
Лида! Готов съм! – Ей сега!
Лида, знаете ли кое е най-любимото ми стихотворение от Ярослав Смеляков?
Кое е? – Ето чуйте.
"Покрай малките бели къщурки, акация уханно цъфти.
Хубавото момиче Лида, живее на улица "Южна".
Отразено в нечий прозорец, то бавно върви по света..."
А нататък забравихте ли го?
"Отразено в нечий прозорец, то бавно върви по света,
хубавото момиче Лида..." – С какво е тъй хубава тя?
"Попитайте момчето от блока отсреща.
С това име той ляга и става.
Ненапразно върху каменните плочки, където обувките нейни са стъпвали,
"Хубавото момиче Лида" отчаян написал е той.
Не може да не трогне хората на момчето упоритостта.
Така сигурно Пушкин се е влюбвал. Така..."
Какво ви е? – Не, нищо.
Докъде стигнах? – До Пушкин.
Аха, Пушкин... "Там има чудеса, дух горски броди, русалка..."
Момент, Саша, каква русалка? – На клоните виси... Лежи...
Според мен, май сте се попреучили.
Може ли?
Не, не съм преучил. Нещо друго е.
Лида, искам да ви задам един сериозен въпрос.
За мен това е много важно.
Питайте.
Случвало ли ви се е да отидете някъде за първи път...
и да ви се струва, че вече сте били там,
и всичко ви е познато: предмети, миризми, звуци.
Не ви ли се е случвало? – Не, никога.
Винаги помня къде съм била, кога и с кого.
А на мен май ми се случва.
И точно сега ми се струва, че тук вече съм бил.
Ама как така, Саша! – Да, да...
Всичко тук вече съм го виждал.
Ето сега ще дръпна тази завеска,
а зад нея има кристална кана!
Имаше!
Саша! Вие сте телепат! Волф Месинг! – Така ли мислите?
Точно така! Хайде да опитаме... – Хайде.
Излизате отвън...
Записвам някакво желание, за да го сверим после.
А когато се върнете, мислено ще ви призова да го изпълните...
Искате ли? – Добре.
Да се намери плюшеното мече. Лида
Влизайте!
Познах ли?
Почти.
Да опитам още веднъж?
Време е.
До утре. – Не, до вдругиден.
Вдругиден имам изпит. – И аз също.
Утре ще се подготвям... – И аз също.
Значи вдругиден, след изпита?
Да, вдругиден, след изпита.
ОПЕРАЦИЯ "И"
С участието на ЮРИЙ НИКУЛИН, ГЕОРГИЙ ВИЦИН ЕВГЕНИЙ МОРГУНОВ и др.
Зареченски колхозен пазар
Граждани новодомци! Внедрете си малко културка –
покривайте с килими стените като притурка.
Никакъв модернизъм, никакъв абстракционизъм,
предпазват те стените от влага, а вас – от ревматизъм.
Насам, народе, купувай живопис!
Препоръчвам, класически сюжет "Русалка", по едноименната опера,
музика Даргомижски, текст Пушкин. – Срамота!
Имаме напълно неутрален сюжет, препоръчително за употреба даже
в детски заведения. Моля. Опа, не това, извинете...
Ето... моля.
Завийте ми я.
"Който слуша мама, татко – ще яде бонбонче сладко!
Раздигайте. Имаме работа.
Къде е тоя скапан инвалид? – Не шуми, аз съм инвалидът.
Директор складова база
Ето какво имаме за днес. – Не ние, а вие.
Какво може да ни отърве от ревизия? – Извинете, не нас, а вас!
От ревизия може да ни отърве само кражба!
С взлом или без? – Естествено, че с взлом.
Член 89, алинея 2 – до шест години. Не става.
Но кражба няма да има!
Всичко вече е откраднато преди нас. – Всичко вече е откраднато преди нас.
Това е направо дреболия. Трябва само да имитирате кражба.
Трябва да разбиете катинара, да проникнете в склада,
да оставите следи от изнасяне на стоки
и спокойно да изчезнете, без да взимате нищо.
Какво, загряхте ли накрая?
Не се притеснявайте, др. директор. Хората искат да разберат нещата.
Това е естествено! – Законно!
Работа е нова за нас, необичайна. – Точно така, необичайна.
Не се притеснявайте, другарю директор.
Кажете, а това... мероприятие...
Или, да го наречем по-добре
... операция! – И!
Операция "И"!
Защо "И"?
Защо "И"? – За да не се досети никой.
Идиот!
Е, по същество. Преди всичко трябва да неутрализирате пазача...
Не ние, а вие. – Този път точно вие!
Така ли? – Да!
А какво значи неутрализиране?
Член 193, алинея 2...
До три години. Не става. – Не, не става.
Никакви...
Пазачът нежно се приспива с хлороформ и се завързва.
Без нанасяне на телесни повреди.
Юридически цялата операция... – "И"!
... е само дребно хулиганство.
Да, и отбележете, че за това дребно хулиганство аз плащам големи пари.
А-а... – Аванс ще има!
А пазачът силен ли е?
В нощта на операцията ще дежури пазачка, бабичка – божа кравичка.
Това е добре, нали така?
А въоръжена ли е? – Патроните са халосни.
Други въпроси има ли?
Колко? – Триста!
Това е несериозно! – Не, не става.
Вие не ни познавате и ние вас. – Търси си глупаци.
Аз от русалките ще изкарам повече. – Да вървим.
Ще ни се смеят и кокошките. – Триста? Мечтай си!
Какви са вашите условията?
330! – Съгласен.
На калпак!
Съгласен!
С Бога напред!
Стоп! Какво правите? Цял час репетираме.
Затова позволих да ми съсипете бараката – и никаква полза.
Ето, например вие трябваше
като обикновен минувач да се приближите към бабката
и да й привлечете вниманието с най-обикновен въпрос.
А вие какво я попитахте? – Как да стигна до библиотеката?
В 3 часа през нощта?! Идиот!
Ами вие? Какво трябваше да правите? – Да стоя на пост
и да се появя преди милицията като отрядник, ако бабката изсвири.
А тя изсвири ли? – Не.
Тогава защо се домъкнахте?
Тъпанар. – Съгласен.
Ами вие?
Кретен, вие не трябваше да крадете тия бутилки, а да ги строшите!
Да ги строша? – Да ги строшиш!
Половинка водка? – Да.
На ситни парченца? – Да, на парченца.
За такова нещо ще ти... – Е де!
Всички по местата, ще го направим още веднъж.
Нани-нани-нани, внучке моя.
Птичките спят, рибките спят и децата също спят...
Маря Ивановна! – Какво има? Ще събудите Ленка.
Какво е станало?
Донесох ви парички за квартирата, за януари.
Да, благодаря, добре. Сложете ги на скрина.
Заспа.
Добре че дойдохте. – Какво има?
Ни в клин ни в ръкав директорът ме сложи днес да дежуря.
А пък Олга и тя е нощна смяна.
Спокойно, аз ще поседя с Леночка. – Благодаря ви.
А освен това...
А освен това сложих тесто да втасва. – Аз със Ленка ще поседя,
и тестото ще наглеждам, отивайте сега...
Е, тогава тръгвам на мига.
Поспри, локомотив, не тракайте колела.
Кондуктора, спирачката натисни.
На майчицата си любима за последно "здрасти" да й кажа...
бързам пред очите й да се покажа.
Извинете, колко ви е часът?
Ти превъртя ли? – Тежко в учението, леко в работата.
Тренирай върху него. – Добре.
Не чакай, мамо, сина си добър.
Твоят син не е такъв, какъвто вчера бе.
Засмука ме тресавище опасно
и животът ми безспирна е игра.
Извинете, знаете ли колко градуса под нулата е сега?
Кво, кво...
Какво бе? – Тренирам.
По-добре тренирай...
... върху котките. – Както обичаш.
Поспри, локомотив, не тракайте колела.
Има време да се погледне съдбата без очила.
Докато не е станало късно...
да се спрем, а?
Кондуктор, натисни спирачката.
Стига веселба!
Е...
Време е...
... за работа.
Нищо не мога да направя. Това е някакъв кошмар.
Маря Ивановна, моля ви, идете си у дома!
Ама че късмет!
Вървете, аз ще дежуря вместо вас. – Добре, аз набързо. Дръж.
Не се безпокойте, Маря Ивановна, всичко ще е наред.
Ако има нещо – свирни. – Ясно.
Е, отивам.
Бабче! Имаш ли една цигара? – Какво?
А къде е бабката? – Аз съм на нейно място.
Вие? – Да.
Какво ви е?
Кой е тук?
Кой си ти? – Пазач.
А къде е бабата? – Аз я замествам.
А къде е изходът? – Там... Горе ръцете!
Друг път!
Кой изсвири? – Аз.
А къде е бабката? – А вие кой сте?
Аз съм отрядник. А вие? – Пазач.
Хайде да го връзваме тоя. – Тоя ли?
А, приятел...
Проклет разсипник на социалистическата собственост.
Мерзавец!
Бягайте да се обадите на милицията, аз ще пазя тук.
Ако има нещо – свирнете. – Добре.
Къде има телефон? – На ъгъла след 2 преки.
Ставай, ставай! – Къде съм?
Давай, по-бързо към колата, ставай.
Какво, вече извикахте ли? – Не още, имате ли 2 копейки?
Милицията е 02, без монети.
Ставай... Свести се де!
Ще ми кажете ли къде е тоалетната?
Намерил кога! – Благодаря.
Телефонът не работи
Хайде, по-бързо, сега ще дойде милицията!
Горе ръцете!
Емфие
Превод ТРУД
Редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©