Moskva slezam ne verit a.k.a Moscow Does Not Believe in Tears (1980) (Moskva slezam ne verit (1980)/Moskva slezam ne verit (1981) - 1.srt) Свали субтитрите
АЛЕКСЕЙ БАТАЛОВ
ИРИНА МУРАВЬОВА РАИСА РЯЗАНОВА
в съветския филм
МОСКВА НЕ ВЯРВА НА СЪЛЗИ
Сценарий ВАЛЕНТИН ЧОРНИХ
Режисьор ВЛАДИМИР МЕНШОВ
Оператор ИГОР СЛАБНЕВИЧ
Музика СЕРГЕЙ НИКИТИН
1958 г. Москва...
Работническо общежитие
Катя! Скъсаха ли те? – Не ми стигнаха две точки.
Видя ли добре списъка? – Разбира се, че го видях.
Здраве да е! Ще поработиш, ще се позанимаваш
и на следващата година ще те приемат...
О, какви важни хора! И ходите без охрана!
Не се притеснявай, Катерина. – Не се притеснявам.
Две точки, как може! – Все пак ще ме приемат.
А кой казва обратното? Нали знаеш, че приемат до 35 г.
Пък и ти си умна.
А ти по-добре махни тези ягоди от лицето си.
Коля ей сега ще дойде. Ще ходим на кунцерт.
"На кунцерт". Глупачка!
От 2 години си в Москва и не се научи.
Не, не влизай! – Влизай, влизай!
Здрасти... – Добър вечер.
Какво ви е? – В момента имам шарка.
Извинете. – Къде?
Извинете. – Коля, почакай, ей сега.
Защо го плашиш, знаеш, че е скромен? – Да, явно не е надарен с интелект!
Не си струваше да идваш в Москва. Такъв и на село може да намериш!
Защо се изплаши? Това е маска от ягоди.
Имай предвид, Боянова, че в 12 ч. вратата се заключва.
Ще се върнем по-рано. Отиваме на кунцерт.
Ех, "на кунцерт"! И ти московчанин се водиш!
Общежитието, слушам.
Коя Людмила? Тук има много Людмили!
А, Людмилочка... Сега, сега.
Къпе се в момента. Минутка!
Свиридова! На телефона.
Почакайте малко. Тъкмо се бършеше.
Казах, че си в банята.
Слушам. Вадик ли си? Как да не те помня?
Какво общежитие? Баба ми се шегува.
Вчера имахме гости от Новосибирск.
И тя започна да нарича апартамента ни общежитие.
Да, всички искат да дойдат в Москва. Все едно, че е с мед намазана.
Днес не мога, татко има рожден ден.
Утре? Добре, ще ти звънна, ако не съм в университета.
Общежитие! – Как можех да знам?
Казвайте просто "хелоу"? – Сега ще си запиша.
"Съдбата е като ракета,
лети по парабола в мрака и реже дъгата.
Живял огненочервен художник Гоген –
бохем, а преди – търговски агент.
От Монмартър да попадне в Лувъра кралски,
заобиколил той Ява, Суматра.
В бягство забравил лудостта на парите,
женски брътвежи, тъпотии академични..."
Нищо не разбрах?
И какво – 5 години да се превиваш над учебниците?
И после за 1000 рубли в завода да се пулиш. Не, това не е живот!
И нито моето, нито на Тоня е живот. Кое тогава е истинският живот?
Престанете да се прегръщате! Забравихте ли, че сте навън?
Това е скучна наука. Само някакви формули.
И какво толкова не разбираш? Химията това е бъдещето.
Бъдещето? Ти по-добре помисли за настоящето!
Момичета, може ли да... – Разкарай се.
Какво ти става, момчето нищо не искаше...
Именно – нищо. Не бива да оставаме без нищо.
Влюби се в кралица е казано, за да спечелиш милион.
Фестивал на Френското кино
Видя ли с каква кожа е?
Ах, обожавам Конюхова!
Това е животът! Това се казва щастие!
Юматов!
Здравей! Защо стоиш тук?
Не можах да си намеря пропуск...
Защо не ми се обади? Сега ще ти намеря.
Актьор ли сте? – Да, начинаещ.
Значи начинаещ. – А как се казвате?
Едва ли ще ви говори нещо.
Кажете я все пак. – Смоктуновски. Е?
Харитонов!
Сама ли я поправяш? – А вас ли да чакам цял ден?
Знаеш, че имаме много работа.
Браво.
Тося!
Мама каза да дойдеш на вилата в неделя.
Защо мълчиш?
Може би не трябва? – Защо не?
Страхува се?
Какво толкова страшно има? – Страх ме е.
Ами, вземи тогава момичетата, ще бъде по-весело.
Пък и ще подишат чист въздух.
Свиридова, кога ще платиш профсъюзната вноска?
Колко време да те чакам?
Стига си я закачал!
Свиридова, успокой нервната ми система!
Кога ще я платиш? На колене ли да ти падам?
Люда, идваш ли? – Ей сега.
Люда, тръгваш ли?
Готова съм.
Не е ли прекрасна?
Люда, къде тръгна? – Бързам.
Къде се е разбързала?
Напразно й се натискаш. Никога не иска да върви с нас!
Какво четете? – Книга.
Интересна ли е? – Много.
Как се казва?
"Трима другари". Не съм я чел.
Странно, в момента цяла Москва я чете!
Вие не сте ли от Москва? – Ами почти.
Хелоу! Общежитието е.
Кого? Людмила?
Кой? Рудолф...
От телевизията? Помня, помня...
Не, какво общежитие. Вчера ни дойдоха гости от Рига
и тя започна да нарича апартамента ни квартира.
Днес не мога. Заминавам с нашите на вилата.
По кой път? – По асфалтирания.
Аз даже не знам по кой път. Имаме шофьор.
Сега не мога да говоря. Татко ни чака.
Преметна го май?
Не ме учи как да живея, а ми помогни материално!
Да, виждам, че си само за зет. Кола, вила...
Ако знаех по-рано, сега нямаше да водиш Тоня...
Спокойно, не си мой тип. И не е вила, а просто овощна градина.
Тази работа не ми харесва. Да се връщаме!
Не я плаши, и без това от страх си е глътнала езика.
Не се плаши. Сега ще видиш какво оглеждане ще ти спретнат!
Каква ти оглеждане? Просто отиваме на гости.
Какво стоите? Да вървим.
Запознайте се. – Людмила.
Това е Катерина и Тося.
Здравейте!
През 1933 година дойде...
... и само мен хареса тогава.
Майко, не ни пречи.
Сега вземам 850 рубли.
Ама ние ще ти помогнем.
След 2 месеца ще имам шести разряд.
Пазете се!
Френското грозде е от миналата година.
Ягоди и бяло грозде.
А тук ще посадя ябълки. Как мислиш?
А тук посадете марули, за да са на една ръка от масата.
Съвсем правилно!
Хубаво е. – Нищо хубаво няма.
Лежим само и ме наляга такава скука.
Сами си слагаме хомота на шиите.
Предварително е обмислено. Ще събират пари за телевизор...
После за пералня, а след това и за хладилник.
Всичко за следващите 20 г. се знае. Скучно е!
И какво му е лошото? – А какво му е хубавото?
Разбери най-важното! Живеем в Москва!
А Москва е една огромна лотария. Може много да спечелиш.
Там има дипломати, художници, търговци...
И на практика всички те са мъже. Схващаш ли?
Не.
А ние сме жени.
Защо сме им ние? Нали си имат свои жени.
Да не сме по-лоши от техните?
И къде ще срещнеш тези артисти? Те не работят в хлебозавода.
Много елементарно гледаш. Важното е да ги откриеш.
Но този проблем може да се реши.
Галя, стига спа, вече е 9 ч. Помоли ме да те събудя.
Момичета, сменяйте чаршафите!
Какво стана с топлата вода? – Спряха я както винаги.
Защо толкова рано? Неделя е!
А Тоня къде е? – С Коля на вилата.
Засмука я еснафското блато? Ти закъде се стягаш?
При роднините. Пратиха ми картичка, молят ме да отида.
Какви роднини?
Чичо Льоша. – Кой е той?
Професор. Някакъв трети братовчед.
Живях у тях една седмица, когато пристигнах в Москва.
А, да, сетих се.
А след това къде? – В Третяковската галерия.
Все ум ти наливам, но не схващаш.
Там ходят само туристи или мъже в командировка.
Отивам да гледам картините, а не хората.
А аз си намерих пропуск за Ленинската библиотека.
За какво ти е?
Знаеш ли си какви хора има там – академици, професори, доктори.
И какво, ще ги гледаш как четат ли?
Ако не се сещаш, там има и пушалня!
Благодаря.
Несериозни хора са това мъжете.
Погледнеш го – солиден човек, кандидат на някакви науки...
Разтягам му локуми, а той само кима с глава,
слуша и се прави, че ме разбира.
Искаш ли да отидем там утре? – Няма да мога, заета съм.
Чичо Льоша отива на юг. Помоли да наглеждам жилището му.
Неудобно е, но мисля да откажа. – Да откажеш, да не си луда!
Къде живеят? – На площад "Въстание".
Онази високата сграда. Идвам с теб!
Здравейте! Отиваме у Тихомирови.
Почакайте!
Тук е захарта, грахът, пшеницата...
Не се притеснявай, лельо Рита. Ще ги намеря.
Катерина, разполагай се...
Чапочка, чувстваш ли, че се разделяме?
Половин час остана, къде се бави той?
Льоша какво стана? – Спокойно, Рита, колата ни чака!
По тези събрания само с глупости ни занимават.
Трябваше да взема думата и два часа да говоря...
Катя, здравей! Как е майка ти? – Всички са добре.
Приятно ми е. Тихомиров. Нека поседнем преди път.
Що се отнася до лекарствата, всичко е наред.
Кажи на майка си, че щом се прибера, ще й ги пратя.
Защо плачеш? – За Чапочка, мъчно ми е.
Бързо, момичета! – Да вървим.
Цветята поливай 2 пъти в седмицата.
Писмата събирай върху бюрото.
Разхождай Чапочка 2 пъти дневно – сутрин в 5 ч.
Оставете Чапа! – Кажи им за мен!
Може ли и Людмила да остане!
Оправна ли е? – Много!
Добре тогава. Да остане.
Може ли да говоря с Гена? О, не можах да те позная.
Неочаквано промениха номера ни. Запиши си го.
Момчета, поздравете Чапочка.
Нашите отидоха в Сочи, така че да живее свободата.
Записа ли адреса? Добре. Серьожа, чао.
Дръж го!
Утре ще направим прием.
Тук? – Не, в общежитието.
Контингентът ще бъде железен – специалист,
инженер, спортист, телевизионер, поет... и други с по-мижави професии.
И всички те ще дойдат? – И още как.
Но има едно условие.
Ние сме дъщери на професор Тихомиров.
Уча в медицинския... Специализирам психиатрия.
А ти – химия. В Химикотехнологичния институт.
В живота мъжете предпочитат жени с интелигентни професии.
Ето, например лекарите – чисти ръце, бели престилки...
Или учителка по музика – звучи романтично.
Е, по-готина е професията на моделиера.
Но тук без подготовка няма да мине.
А като психиатър ще се справиш ли? – Да не мислиш, че няма?
Работила съм като санитарка. Такива истории за луди знам, че...
Важното е да ги впечатлиш. – Но после всичко ще излезе наяве.
Ще се скарам с баща си професора. Ще се пренеса при мъжа си.
Всеки ден ще ходя на работа, а той ще си мисли, че уча.
После ще му родя дете и ще си стоя у дома.
Когато разбере всичко, ще бъде късно.
Ще е свикнал с мен, ще обожава детето!
Няма да може да живее без мен... даже ще ми благодари!
За какво?
Ще дойде време да се намери за какво.
Е, съгласна ли си? – Това са глупости.
Катя, заради мен го направи.
Това не ми харесва.
Ще им кажа тогава, че си моята прислужница.
Остави ги тия, моля те.
Скучен човек си ти, Катя. Рискувай поне веднъж в живота си.
Каква професорска дъщеря мога да бъда аз?
Човек могат да го издадат две неща.
Ако неправилно поставя ударенията и ако задава глупави въпроси.
А ако ме попитат нещо и аз не го знам?
"Не знай", но да е уверено. Това се нарича гледна точка.
Аз например съм грубовата, нали? – Така е, да.
А те го наричат "ексцентричност".
Колкото и да се преструваш, по-хубава няма да им се сториш.
Това е по-малката ми сестра. – Приятно ми е.
Катя. – Антон.
Фамилията ви?
За вас съм само Антон, фамилията е за подчинените ми.
Влезте, моля.
Натопи ги във вода.
Другари, запознайте се.
Круглов, зам.-началник в Комитета. – Серьожа.
Перов – кандидат на техническите науки.
Озерянски – инженер-изпитател.
Круглов.
По-ниският е кандидат на техническите науки.
Какви по-точно? – Ами, на техническите.
Момичета!
Недейте, моля ви... – Така съм решил.
Не е нужно. – Слагайте ги, слагайте ги.
Извинявайте!
Антон, занесете ги в хола.
Извинявайте, но ме забавиха в телевизията.
Запознайте се с по-малката ми сестра.
Драго ми е.
Катя. – Рудолф.
Не мога да се съглася с вас. Поезията в момента е в подем.
Интересни момчета има. Евтушенко например.
Кой? Евтушенко?
Не сте го чували, нали? Обещаващ млад поет.
От всички обаче май ще провърви на Роберт...
Рождественски. Не сте ли го чували?
Има някаква сила у него. Бунтарски дух...
Бунтари сега много, не можеш ги преброи.
А защо досега са мълчали?
Сега е лесно да се мъдрува. Ако бяха на наше място преди...
Едва ли щяхме да мълчим.
Серьожа, не сте си докоснали чашата.
Не бива. – Да не сте болен?
Не съм болен. Треньорът не ми разрешава.
Да не би да сте Гурин?
Да.
А аз стоя и се чудя откъде ми е познато лицето ви?
Снимал съм няколко пъти ваши състезания.
Другари, ще се гордеем, че сме стояли на една маса с Гурин.
Не бъдете скромен. Четох, че шведите са писали за вас.
В Москва ли живеете? – Да.
Браво. Предлагам да вдигнем тост за хокеиста Гурин!
Една чашка няма да ви навреди.
Не. Но все пак благодаря за милите думи.
Не обичам да пия, а и не трябва.
Откога работите в телевизията? – Две години вече.
Сигурно е много интересно! – Да, много.
Днес телевизията ще преобърне живота ни.
Няма да има нищо друго освен нея. Ни кино, ни театър, ни книги...
Единствено и само телевизия. – Не пресилвате ли много нещата?
Театърът наистина ще изчезне, но книгите и киното...
Спомнете си какво съм ви казал след 20 години.
След 20 г. всичко ще е различно. – Не са толкова много 20 г.
Тогава ще бъда бабичка...
Само така си мислите.
На 40 г. ще си мислите, че тогава започва животът.
На 40? Шегувате се!
Какво сте завършили? – Все още нищо.
Тук не се готвят такива специалисти, но след време - със сигурност.
Серьожа, толкова сте тромав.
Хареса ли ви Швеция?
Ами, видях я само през прозореца на автобуса.
На телевизията принадлежи бъдещето.
Били ли сте в телевизията? – Не.
Искате ли да дойдете? – Да, може ли?
Ще ви намеря пропуск.
Нека босяци руски да ни нарича Вашингтон.
На пазара ний свръх плана пуснахме цървули повече от тон.
Гръмна динамит - стара къща трябваше да разруши.
Старата не се взриви, зад ъгъла нова със земята изравни.
В ресторанта комплексен обед яде някакъв старчок.
И стотинка не му остана ни за газ, ни за ток.
Гледай, дават Катерина!
Колко е симпатична.
Вие двете никак не си приличате.
Аз не съм ли симпатична? – Друго имах предвид...
Просто сте различни.
На кума билет от лотарията подари една кума.
Кумът сега москвич си има, а кумата направо полудя.
Никога не го правете пак! – Защо?
Известен сте. Свикнали сте момичетата сами да ви се лепят.
Не съм такова момиче. – И какво като съм знаменитост?
И треньорът ми само това повтаря.
И ако искаш да знаеш, имал съм само едно гадже.
Виждаш ли... – Люда.
Ама това беше още в училище.
Недейте, Серьожа. На вас ви е все едно кого ще прегръщате...
А за мен това е много сериозно.
И за мен.
Витя, не толкова силно!
Това е Рудик на една годинка.
Малко е тясно у нас, разбира се. – Защо, жилището е чудесно.
Не е така. Рудик каза, че вашето жилище е прекрасно.
Ами, нищо особено. – Витя, по-тихо!
А тази е по време на ваканцията.
А вие къде летувате? В Крим?
Казват, че било студено тази година?
Изобщо да. Не е както беше.
Мамо, стига заговаря Катя. Хайде, всички на масата.
Витя, на масата. – Витя, седни там.
Ще ви сложа салата? И малко крем.
Мамо, искаш ли шампанско? – Да.
Витя, накъде протягаш чашата си? За теб има сок.
Е, както се казва... За запознанството ни.
Сигурна съм, че ще премине в силно приятелство.
Витя, не бързай. А и за рибата има специален нож.
Забравих кой е.
Цяла сутрин съм те учила? Какво ще си помисли гостенката?
Нека ви сложа малко риба. – Не!
Алергична съм към нея.
И после ме тресе. – Какво говорите!
Изобщо не съм гладна, а и преди да дойда, ядох.
Къде се губиш? Хайде, ела ми помогни.
Тихомирови са пратили телеграма, вдругиден си пристигат.
Интелигентни хора. Отрано ни предупреждават.
Как така? – Всичко е обмислено.
Серьожа, добре че се обади.
Разбира се, ще се видим.
Вдругиден ни сменят телефона.
Заради някакви секретни работи...
Аз ще ти се обаждам.
Край! Омръзна ми това безкрайно лъжене.
Утре Рудик идва и всичко ще му кажа.
Не си го и помисляй. Ами Серьожа?
Не ме интересува, не мога повече.
Потърпи още малко.
Целувай ме, целувай ме много.
Сякаш това ще е последната ни нощ...
Замая ми се главата от шампанското.
Само аристократи са го пиели.
За теб. – И за теб.
Ще танцуваме ли? – Хайде.
Да загасим ли?
Недей, Рудик...
Довиждане. – Заминаваш ли, Катя?
А Чапа кой ще разхожда? – Стопанката му.
Да знаете, че ще се върнем.
Рудик каза, че на Запад така било. Правят си тържествата в ресторант.
Те там всички са луди...
Нима в ресторанта по-вкусно ще те нахранят.
Тоня, ще си купите ли телевизор? – Непременно – мебели и телевизор.
Тоня, първо купете телевизор...
Защото нашият век е телевизията.
Ана Никитична, краставичките ви си ги бива.
Миша ги прави. На мен не ми дава.
И откога все солено ядеш. – Отскоро.
Хайде, Катя, не ни лъжи. Имаше ли нещо между вас?
За какво говориш? – Знаеш за какво.
Да. – Кога се случи?
Още у Тихомирови. – Ама това беше преди 3 месеца!
Той знае ли? – Не.
Защо не си му казала? – А за другото как да му кажа?
Съвсем се оплетох в лъжите си.
Все едно нищо не е станало. Първо се ожени и тогава му кажи.
Правилно. Ако те обича, ще ти прости.
Не искам да създавам семейство с лъжи.
Гадно е!
Горчиво!
Почакай де!
Да пием за младите – това е свято дело!
Момичета, трябва нещо да се направи.
Катя, Михалич те търси. Бързо...
Ето я. Много перспективна девойка!
Това е режисьорката. Ще се прославиш.
Нямам време. Четвърта линия мен чака.
Сега всичко е наред.
Ще се наложи да кажете няколко думи.
Не знам какво да кажа. – Ето ви примерни отговори.
А нашата Лида ще ви задава въпросите.
Подготвяйте се. – Учи си думите.
Лошо ли ти е?
Лошо ми е. Не мога да говоря.
Не се преструвай и помисли за колектива.
Цялата страна ще те види.
Ще се правите, че работите. Ето така.
Рудик, всичко е готово.
Да започваме!
Намираме се в цеховете на завода. Това е Катя Тихомирова.
Единственото момиче, което работи като шлосер.
Сами виждате с какви огромни машини се справя.
Катя може да се справи с всякакви повреди.
Да, разбира се, мога...
Катя, вие сте работили като щамповчица?
Значи не искате да работите само механично, а и творчески?
И затова сте станали шлосер?
Не беше съзнателно.
Просто Михалич ме помоли...
Извинете. Другарят Ледньов.
Той е началник-цех... Много добър човек.
Той ме помоли и аз започнах...
Впрочем тук има доста проблеми. Малко ни се плаща.
Какво говориш? – Трябва да се изпълнява нормата.
За квалифицирания труд трябва да се плаща добре.
За какво мечтаете, Катя?
Смятате ли да станете инженер и да се върнете тук?
Смятам да продължа учението си. Тази година не успях...
Догодина пак ще опитам.
Но едва ли ще се върна тук.
Смятам да ставам химик.
Успех.
Това ли е всичко?
Здравей. Изненадан съм да те видя!
Странно, нали? – И си герой на труда?
Това не ти ли допада? – Даже съм поласкан.
Е, до скоро.
Катя, стига си лежала. Излез се поразходи!
Днес казах цялата истина на Серьожа.
И той какво? – Зарадва се.
Боял се, че баща ми нямало да ми даде да се омъжа за него.
Смятаме да се женим. – Поздравления.
Катя, прости ми, моля те! Такава глупачка съм.
С мен всичко е наред, а ти...
Стига. Сама съм си виновна. Сама ще отговарям за това!
Не! Ще отговарят тези, които трябва.
Хубава работа. И аз с какво мога да ти помогна?
Лекарите казаха, че е късно вече.
Може би майка ти има някакви познати.
Нека не намесваме майка ми в този проблем!
Какво да правя? – По-рано да беше мислила.
Ти също. – Не прави от мен злодей!
Все едно сме герои от някаква мелодрама!
Тя чака дете, а той не иска! Той е подлец, а тя е светица.
Само че ситуацията е друга! Ти ме излъга.
Счупеното не се лепи.
Да се разделим с добро.
Добре. Сигурно си прав, че съм си го заслужила.
Моля те само да ми помогнеш да намеря лекар!
Откъде да ти го намеря?
Това са ваши женски работи.
Какво мога да направя?
Отиди в заводската поликлиника.
Те са длъжни да се грижат за здравето на трудещите се.
Нали имаме най-доброто медицинско обслужване в света.
Закъснявам за предаването.
Хайде, не плачи. Всичко ще се нареди.
Ще ти се обадя. Става ли?
Ще тръгвам.
До скоро.
Може ли да вляза?
Значи тук живее дъщерята на проф. Тихомиров.
Здравейте. – Добър вечер.
Може ли да седна? – Заповядайте.
С Рудик проведохме много сериозен разговор.
Той не ви обича. Било е увлечение.
А вие много сте го разочаровали с вашите лъжи...
Ще ви помоля повече да не ни звъните
с глупавите ви заплахи. – Не съм се обаждала.
Значи по ваша молба звънят вашите приятелки.
Никого не съм молила.
Аз се обаждах!
Не само ще звъня, но и ще пиша там, където работите.
Злото трябва да се наказва!
Вие навярно сте Людмила – специалистът по психиатрия.
Която временно работи в хлебозавода?
И какво от това? – Нищо, работете.
И живейте в общежитието. Аз също съм живяла.
Времената са различни. – Винаги са еднакви!
Преди да получиш нещо, трябва да го заслужиш!
И без това сме четирима. Само вие и детето ни липсвате.
Нищо не ми е необходимо!
Обещавам ви, че за нищо няма да ви моля!
Това е единственото, с което мога да ви помогна.
Благодаря. Добре печеля.
Както искате.
Защо трябва да гледаш детето сама?
Няма да има дете.
Хайде, татенце, ела да видиш дъщеричката си!
Хайде де, върви.
Поздравявам ви. – Благодаря.
Хубаво е на вилата да я гледаш.
Довиждане. Трябваше друг да я посрещне.
След 3 месеца и Антонина тук ще ражда...
Стига си мрънкал. Трябва да се радваме.
Каква е мъничка и хубава.
Има твоите очи и твоя нос.
Как ще я кръстиш? – Александра, на баща ми.
Всички на масата! Всичко е готово.
Катя, повили я вече?
Тя заспа, хайде на масата!
Видя ли телевизора?
Откъде се взе? – Нашите го изпратиха.
Катенка, сега сама ще живееш в стаята.
Няма да чакаме Серьожа.
Как така няма да ме чакате?
Дадоха ми я, защото са ми почитатели!
Всичко е обмислено. После ще отиде при Тоня.
След това и при Людмила. – А, не, рано ми е.
Къде е малката? Прилича на теб.
Все едно теб гледам!
Твое копие е!
Серьожа, момент.
- Не, недей!
За бебето може. – На спортен режим съм. Не бива!
Да пием за детето – това е свято дело.
Добре, омръзна ми да споря с вас!
Хайде тоста де!
За Александра... Каква ще бъде фамилията й?
Александровна.
За новата московчанка!
За Александра Александровна Тихомирова.
Край на първа серия