Moskva slezam ne verit a.k.a Moscow Does Not Believe in Tears (1980) (Moskva slezam ne verit (1980)/Moskva slezam ne verit (1981) - 2.srt) Свали субтитрите
Кога ще се върнеш? – Сигурно късно.
Ще поканя момичета тогава? – И момчета. И така...
Обядът е в хладилника – супа от готовите.
Компотът е от консерва.
А съдовете? – Ще ги измия.
Браво на теб! – До скоро.
Пушиш, и то на гладно?
Ще кажа на баща ти. Бързо на масата.
Взимайте хляб. Ето ги и вилиците.
Здравей, Люда. Извини ме, обещавам, за последно е.
Скоро ще получа превод и ще ти върна всички пари.
А панталоните да ти ги изгладя ли?
Не вярваш ли, че ще ти ги върна. Ето, виж писмото...
Ясно, но машината ми за печатане на пари се счупи.
Защо ме унижаваш. Не разбираш ли, че съм в нужда?
Всяка сутрин си в нужда! Махмурлучен синдром...
Много разбираш ти...
Дори в чужбина ме искат за треньор. – Махай се, закъснявам за работа.
Какво си мислиш, пачавра такава? Забрави ли колко пари ти снасях...
Не може да постъпваш така! – Каквото носеше, го изпиваше!
Това жилище е и мое! Аз също имам дял в него.
Гурин, престани да ми се мъкнеш.
От 7 г. сме разведени, а ти още не си забравил пътя дотук.
Люда, дай поне няколко копейки.
Много ми трябват! – О, Господи!
Ето ти последните, оставям си 10 копейки за метрото.
Когато даря кръв, ще ти ги върна веднага.
Момиче, тук има още петна!
Не могат да се махнат. По-внимателно ги носете.
Заповядайте. – Благодаря.
Моля. А за вас?
Моля...
Слушам ви? – Костюм.
Браво.
Взе ли го? Провери ли го за петна?
Такива обувки съм си харесала и чанта с голяма тока!
Но трябва да ги одобриш.
Може ли да ги завиете в две хартии? Ще ги носим надалеч?
В страната има недостиг на хартия.
Защо генералите имат винаги такива жени?
Каква генералша би станала от мен.
Да, но първо трябва да се омъжиш за лейтенант.
Да се помотаеш по гарнизоните 20 г.
Полина, ти все по правилата я караш! Животът е лотария. Аз винаги играя.
И спечели ли?
И още как. Два пъти по една рубла!
Категоричен императив...
Всичко трябва да се прави както трябва...
Това е Гурин. – Къде?
И как ще го докажеш? Имаш ли паспорт?
Здравейте. Искате ли да пийнете?
Може би водчица? – Да, малко.
Вие Гурин ли сте? – Всичко е наред.
Николай Василиевич, нека ви кажа.
Винаги си ги има тези трудности.
И нека се разберем. Не ме интересува какво няма,
а какво сте направили, за да решите проблема...
Строго, но справедливо.
Има ли въпроси?
Да, как е изпълнена задачата? Защо не сте разтоварили?
Нямаше цистерни.
Транспортът – защо не им дадохте? – Нямаше шофьори.
Какво направихте? – Какво ли не.
Заемете се лично и утре ми кажете какво става.
А днес разтоварването да върви с вчерашна дата.
Благодаря ви.
Ирочка, съобщете, че в 10 ч. имаме събрание.
В 14 ч. имам друга работа.
Най-накрая се заинтересувахте от нас.
И цялата работа се крепи на гол ентусиазъм.
Трябва да се реши този проблем.
Известно ли ви е колко самотни хора има в страната?
Това е плашеща цифра.
И то само в Москва!
А какво е самотният човек?
Ниска раждаемост, алкохолизъм...
И това се отразява на производителността...
Пък и самотният човек се труди непълноценно.
Съгласна ли сте? – Спорен въпрос.
Клубът съществува от 3 год.
А имате ли някакви успехи? Някой с някого събра ли се?
Разбира се, 12 брака за изминалите 3 години.
И това става, без да ни е някаква задача...
Ние не сме брачна кантора, а клуб...
Хората са се отучили да общуват.
Стоят си у дома, гледат телевизия и не знаят как се казва съседа.
От 12 човека двама са живели в един вход.
Тя на 7-ми, а той на 4-ти етаж.
А са се запознали при нас. Това е урбанизацията.
Слушам ви, другарки жени. – Искаме да се запишем.
В момента не записваме самотни жени.
Ще записваме чак другата година.
А мъже записвате, нали? – Самотни мъже – да.
Защо такава несправедливост?
Самотните жени са два пъти повече от мъжете.
Някакво изключение не може ли да направите?
Звъннете ми след Нова година.
Ясно. Довиждане.
Виждате ли какво става?
А вие там си мислите, че всичко е наред.
Дискутирате и експериментирате, а трябва да ни помагате.
С какво да ви помогнем? – Със средства и мъже.
С мъже едва ли ще можем да ви помогнем.
Знаете, че на един ерген се падат по 5 неомъжени жени.
И все пак нещо трябва да се направи.
Олга Павловна, радвам се, че ви виждам.
Сложили сте ме в групата на старците, а там само едни бабички виждам.
Извинявайте, ама и ви не сте момче.
Момче или не, не искам да съм в група със старици.
Ще ви запиша във втората група.
От 35 г. до 50 г. – Не може ли при по-младите?
Какво ви става? Там има 28-годишни момичета.
А вие имате ревматизъм. Как ще танцувате?
Няма да се оплаквам.
Значи се договорихме. – Добре, в младежката група тогава.
Само да не ми се оплаквате.
Елате тази седмица, Анатолий Григориевич.
Попълнете формулярите, ние ще ви изпратим поканата.
Много ви благодаря ви. Довиждане.
Виждате ли, главен инженер и той е дошъл при нас.
Интелигенцията страда най-много...
А какви жени идват, ако знаете. Умни...
Интелигентни, добре облечени...
Никакви недостатъци, само мъже им трябват.
Разбира се, вие сте далеч от тези проблеми.
Защо, аз също не съм омъжена. – Не може да бъде.
Не знам... Щом и вие в съвета сте...
Добре, ще гледам да ви помогна.
Тук имам един в резерв.
Много отговорен. И шеф, при това. На 53 год.
Благодаря ви, сама ще се справя някак.
Гърнето ти трака.
Така ли? А аз все си мислех, че ми се струва.
Трябва да я закараш на ремонт.
Ще трябва.
Къде отиваме? – У нас.
Не, у вас няма да дойда! – Не се плаши.
Жена ми с дъщерята са 5 дни на юг. А мен, проклетника, не ме искат.
Не ми е удобно! – Тъкмо ще видиш как живея.
Моля те, съгласи се.
Хладилникът е празен. Има само ябълки.
Сякаш от 100 години не сме се виждали!
Последния път май беше на 20 юни.
На 18-и.
Винаги се боя да не нарека жена ми с твоето име.
Постоянно мисля за теб.
Недей, Володя, не и тук.
Толкова ми е домъчняло за теб.
Тъщата!
Ще погледна през шпионката. – Недей.
Има ли ключ? – Не.
Не се тревожи.
Сам съм си виновен. Позвъних й от летището.
Всичко ще издрънка на жена ми. – Ще ти се размине. Кажи, че си спал.
Май си тръгна.
Да.
И аз ще си тръгвам.
Защо? Нали си свободна цяла вечер.
Трябва да отида до комбината.
Недей. Толкова ми е домъчняло за теб.
Нали не ми се сърдиш?
И аз също се изплаших.
Толкова глупаво се получи.
Обади ми се довечера. – Разбира се.
Почакай.
Обезателно се...
Лошо ли ви е?
Да, лошо ми е.
Цветя? От кого са? – Подариха ми ги.
Господи, кога ще я дадеш за старо желязо?
Внуците ми също ще я карат.
Ако я поддържаш, може да я караш 100 г.
Нищо не може да се запази 100 г.
Ти, например, да не би да си се запазил?
С три косъма си на главата. – Сега е модерно.
А това какво е? – Кълбо нерви.
Не се ли запиля някъде!
Добре дошъл. Как се сети, че сме тук?
Видях, че не сте в града и се досетих, че сте тук.
Дойдох да се сбогуваме.
Заминаваш ли? – Да, за родния ми град.
Люся, най-скоро ще ти върна парите.
И колко души командваш? – Почти 3000.
Леле! И как се справяш? Трудно ли ти е?
Само в началото. После е лесно.
Мамо, какво има? – Нищо, говорете си.
Браво на теб, Катя. Винаги те давам за пример.
Каквото си искала от живота, го имаш.
Да, но докато разказваш за мен и ме даваш за пример,
на мен ми се иска да завия като вълк.
Трябва да се омъжиш. – Не е там работата.
Там е, но за началник кой иска да се ожени...
Освен някой министър – ерген.
Мъжете не обичат, когато жените стоят по-високо.
Кой ходи сега по изложби – жените.
А мъжете само зяпат телевизия или киснат по кръчмите.
40 нямат още, а са с коремчета, с бръчки и с мръсни обувки.
Какво общо имат обувките? – Не търпя мъж с мръсни обувки!
Уморих се, трябва да си наемете работници.
Няма да се оплакваш през зимата, когато отваряш бурканите.
Твоят Гена е довел някакво момиче.
Това е Марина. Трябва да отида набързо.
Гурин се довлече. – Пиян ли е?
Вчера са го изписали от психиатрията.
Нали знаеш, че обикновено заради пари идва.
Забележително момче беше!
И защото беше забележителен, затова сега е станал парцал.
Всички искаха с него да пият за здраве...
А той не им отказваше, за да не ги обиди.
И затова сега нека си ближе раните.
Стига си го пазила. Може пък да се поправи.
И аз така си мислех. По колко лекари съм тичала.
Колко съм го молила. Колко сълзи съм проляла. Без полза.
Знаеш ли как преди наемаха работници? – Сто пъти си го казвал.
А ти млъкни. Какво разбираш? Всеки път ме прекъсваш. 100 пъти...
Марина не е чувала тази история.
Даваха на работника да яде много.
Ако се хранеше лошо, не го вземаха.
Стига де! Я дай по-добре хляб.
Мъж на моя клиентка работи на китобоен кораб.
Сами си правят тайно този крем.
Намазваш се и на сутринта лицето ти е като мрамор.
А от какво е кремът?
Кълна се! Лицето става много гладко.
Момчетата още са на линия. Славка още играе дори.
И за треньор много пъти ме викаха.
Това е, Ана Никитична. Изведнъж прогледнах.
Миналата година нито един мач не съм гледал.
Ще зарежа всичко.
Правилно. Млад си още.
Започни нов живот.
Това е смокиня, а това там са ягоди.
А това е ябълка.
От тази година са...
Не завиждам по принцип. Но на теб ти завиждам.
Оптимистка съм. Казаха ми, че на гробището може да си намериш мъж.
Имало там интелигентни вдовци.
Честно, моя приятелка така се е омъжила за архитект.
Люда, непоправима си.
Добрият мъж сам ще те намери.
Сигурна съм, че ще ми провърви. Не мога да чакам щастието на порции.
Мамо, недейте. Аз щях да...
Няма нищо, уморих се да стоя.
Остаряла е Ана Никитична.
Откакто погребаха свекъра, непрекъснато боледува.
Като си помисля колко по-голяма е от нас.
Когато се запознахме, минаваше 50-те.
Все едно беше вчера.
По-нататък не отивам.
Семейна ценност е.
И аз не мога да понасям кални обувки.
Не ми е до вашите обувки.
И все пак ви е неприятно. Изписано е на лицето ви.
Четете по лицето ли? – Да, доста добре при това.
Мога да отгатна, че не сте омъжена.
Това, че нямам халка нищо не говори.
И 3 пръстена да носехте, не сте омъжена.
Погледът ви го подсказва.
Неомъжените различно ли гледат?
Да! Гледат оценяващо.
Като милиционерите...
ръководителите и неомъжените.
Милиционер ли съм? – Не, не сте.
А шеф? – Не...
Работите в завод. Специалист сте.
Не е изключено да се издигате по профсъюзна линия.
Нали? – Да, нещо подобно.
Аз самият съм майстор – шлосер.
Впрочем също не съм женен.
Това говори за недостатъците ви. – Нищо не говори. Не ми провървя.
Сигурно е пачавра.
Не тя е прекрасна, но сега се омъжи.
Значи вие не сте стока? – Аз ли?
На практика аз нямам недостатъци.
А как сте със...
Обичам малко да си пийвам!
Но само в почивните дни...
Живея близо до поляни с чудесни брези...
Хубаво е, когато седнеш... – И наоколо има деца...
Никакви деца. Бягаме далеч от тях...
Пазим чиста околната среда.
С един приятел, който е болен от язва.
Идва само да ми прави компания.
Поръсваме хляб със зелена сол...
и маринована рибка... – Потекоха ми слюнки.
Да те заведа тогава следващия път?
Благодаря, но на "ти" още не сме преминавали.
Да преминем тогава? – Всичко хубаво.
Синко, самовара!
Бабче, обаче бегом.
Реших да те изпратя. – Защо?
Имам 5 рубли. Не мога ли да те закарам...
Няма да ти стигнат да се върнеш.
Ще се прибера пеш.
Как се казваш? – Гога.
Може и Гоша.
Значи Гога. Само това ми липсваше...
Два часа те чакам. Стига с тези профсъюзни дела...
Защо? – Прииска ми се да те видя.
Защо? – Привличаш ме.
Уважителна причина. Ела да те запозная с дъщеря ми.
Дъщеря ли имаш? – Това изненадва ли те?
А може би имаш и мъж?
Това какво променя щом те привличам? Или те привличат само неомъжени?
Значи си се скарала с мъжа си и го изпитваш с моя помощ?
Гоша, с такъв аналитичен ум трябва да работиш в "Бюро прогнози".
Влизай.
Това е мой познат – Георги Иванович.
Александра. – Приятно ми е.
Занеси това в кухнята.
Нямаш мъж.
Е? – Доволен съм.
Събличай се. – Ще вечеряме ли?
Само да си почина за 10 минути.
Почивай си.
Ще ядеш ли? – А ако ям?
Тогава бързо почисти лука.
Вечерята е сервирана.
Александра, как те нарича майка ти? – Маруся.
Страхотно, и аз ще ти викам така.
А аз на вас – Вася. – Става. Как ли не са ме наричали...
И Жора, и Юра, и Гоша, и Гога...
Гога, това е интересно. Вие с мама заедно ли работите?
Не. Работим на различни места,
но се надявам да живеем заедно.
Каните се да се ожените за нея ли?
Да.
Отдавна ли се познавате? – С майка ти ли?
От 44 часа и даже 22 минути... – Боя се, че ще ви огорча.
Мама се придържа към един принцип: "Опознай първо човека
и тогава се жени." А за това е нужно време.
Напълно права е.
Да се омъжиш след двудневно познанство е лекомислено.
Трябва всичко добре да се обмисли – 5 дни.
Не бързай, до сряда има време.
А за да се опознаем по-добре,
ви каня в неделя на пикник.
Е, благодаря. Не ме изпращай, не трябва.
Кой е този? – Шлосер е.
Откъде се появи? – Запознахме се във влака.
Поздравления. И ти започна да се запознаваш в транспорта.
Не го очаквах.
И аз не го очаквах от себе си.
Не сте ли още готови? Ама как така? Нали се уговорихме?
За какво? – За пикника!
Майко, ставай!
Какво има? – Ами, на пикник.
Днес е неделя. Остави ме да си отспя.
Ще си отспите сред природата.
Закъсняваме.
Да ви помогнем ли?
Шишчетата не стават от женски ръце.
Може само да гледате.
Почивайте си. – Благодаря.
Моля, маестро.
Спи, спи.
Приятели, днес не пием просто така, а с повод.
И той е доста сериозен. Рожденият ден на скъпия ни Гоша!
Какво? – Не си ли им казал?
То пък едно събитие.
Невероятно скромен човек.
Мисля, че няма нужда да говорим за достойнствата на нашия приятел.
Има, има...
Нима тук има хора, които не те познават?
Ние. – Искам да пия за неговите ръце.
На пръв поглед те са обикновени...
Но това е илюзия.
Те всъщност са златни.
Пред вас е шлосер с главна буква "Ш".
В института имаме кандидати, и даже доктори,
пред които той е с 10 г. напред.
И те може да се пенсионират.
Никой няма да забележи, че ги няма.
А когато миналата година Гоша беше в болница...
Извинявайте, че навлизам в подробности...
Махнаха му апандисита...
Всички се питахме къде е.
А моята докторска дисертация на 70% е благодарение
на уредите, измайсторени от Георги Иванович.
Моето мнение ще споделят
половината от докторите от нашия институт.
За твоите ръце, приятелю.
Честит рожден ден!
Е, как беше тостът?
Вие доктор на науките ли сте? – Не приличам ли?
Какво царува по света? – Обикновена зима.
Зима предполагате, че е? – Предполагам.
Аз самият, доколкото мога, следите прокарвам
в къщите ваши, понякога рано заспали.
Какво ще бъде след всичко това? – Януари ще е.
Януари ли смятате ще бъде? – Да, така смятам.
Отдавна тази бяла книга чета –
с картинки на виелици пълен старинен буквар.
С какво ще свърши всичко това? – Ще дойде април.
Април ли ще бъде, така ли? – Да, сигурен съм.
Вече чух и този слух от мен бе проверен,
сякаш днес в горичката ненадейно флейта засвири.
Какво следва след това? – Следва да се живее открито.
Да се шият сукмани и от басма роклички леки.
Мислите, че всичко това ще се носи от всеки?
Вярвам, че всичко това трябва да бъде ушито.
Трябва да се шие, защото колкото и виелица да бушува,
нейното робство за кратко царува...
Защо не ни каза за рождения ден?
До декември има много време. – Защо до декември?
Той е на 23 декември.
А това днес? – Репетиция.
И без това не знаете нищо за мен.
Пък и добре ви обясниха.
А тези академици истински ли са?
Академиците, шишчетата и всичко друго е истинско.
И говореха истината.
Но някак си ме описаха прекалено идеален...
Нищо, животът ще те промени. – Мислиш ли?
Помислих, че ще се комплексираш от мен.
Някак много талантлив ме изкараха. – Имаше такъв момент.
Но от друга страна, в семейството мъжът
трябва да стои по-високо от жената.
Ако жената получава повече... Това не е семейство.
Сериозно ли го казвате? – Абсолютно.
Със сигурност го знам.
Колко получавате?
Доста повече от майка ти.
Трябва да се шие, защото колкото и виелица да бушува,1111
нейното робство за кратко царува.
Затова позволете ми в чест на новогодишния бал,
ръка за танц, госпожо, да ви подам! 1111
Месецът като сребърна топка отвътре със свещ сякаш свети.
И канавални маски кръжат и цветове разливат като дъга.
Валсът започва. Подайте, госпожо, своята ръка.
И раз, два, три, раз, два, три...
Добре ли е? – Да.
Не се притеснявайте. Директорката никога не закъснява.
Здравейте? – Добър ден?
След две минути ще започнем.
Готова съм. – Не сме ли се срещали?
Снимал ли съм ви тук?
Не, бъркате. – А в Сочи не сте ли почивали?
Всички почиват в Сочи.
Забравих да ви се представя. Родион Петрович.
Да. Рядко срещано руско име.
Да, преди бяха на мода чужди имена...
Едуард, Роберт, Рудолф...
Катерина Александровна, французите ще са тук след 30 мин.
Благодаря, Ирочка.
Катерина?
Много ли съм се променила?
Не, разбира се. Не предполагах...
Толкова години минаха... и такава среща...
Станала си директор.
Да, едва от 3 месеца.
Имам малко време. Нека да започваме.
Да, разбира се.
Начало.
Започваме.
Здравейте, другари.
Ако мъжете имат работа, нека си я вършат.
Мисля, че нашата продукция ще заинтересува жените.
Понякога ме обхваща такъв ужас,
като си помисля, че тогава можех да остана у Тоня.
Или друг влак да хвана.
И аз за това си мисля.
Защо не си се омъжила досега?
Тебе чаках.
Но все пак си имала някого?
Някога...
Но сякаш това не се е случило с мен.
Имаш ли детски снимки?
Да, малко.
Сигурно си много смешна.
Покажи ми ги после. – Добре.
Няма да се смея. – Добре.
Ще ти кажа тихичко "шшт" и ти ще спреш.
Да знаеш, че понякога хъркам.
Ще те бутна и ти ще спреш.
Остави го.
Какво се излежаваме! Сашка ще се прибере!
Не е ли рано? – Чаршафите в секцията!
Възглавниците също.
Сега ще ти помогна. – Долу, долу стоят.
Боже мой! Кой идиот го е измислил?
Защо стоите в тъмното?
Гледаме телевизия.
Да.
Това ли е всичко? В такъв случай ви моля повече да не ми звъните!
Няма за какво да се срещаме.
Не е твоя дъщеря.
Да, родена е през юли.
А, сметнал си значи. – Може ли?
Добре, да се срещнем в 17,45.
Ще имам 15 минути. Заета съм.
Здравей. Благодаря.
Как така си без мама?
Тя почина преди 8 г.
Извинявай.
Какво искаш?
Да видя дъщеря си.
Защо? Прекрасно си живял без нея през всички тези години.
Не знаех, че съществува.
Не знаеше или не искаше да знаеш.
Променила си се, Катерина. Не беше такава жестока.
Добри учители имах! – Стига. Аз напротив.
Сега съм щастлив от това, че имам дъщеря.
Голяма. Не е нужно да я възпитаваш, да не спиш по цели нощи...
Между лекциите в института не трябва да бягаш в детската градина.
Знаеш ли, Катя, ако съм бил виновен за нещо,
то Бог ме е наказал. Не ме съди жестоко.
Глупаво мина животът ми.
Всичко се завъртя и не го усетих.
Уж пиша белова, пък то все чернова става.
Два пъти бях женен.
Първата ми жена избяга, от втората сам си тръгнах.
Огледах се, ни жена, ни деца.
Истинските приятели и тях ги няма.
Толкова пъти съм си представяла тази наша среща.
Толкова думи си измислях.
И ето, видяхме се и нямам какво да ти кажа.
Отначало много те обичах. Мислех, че майка ти е виновна за всичко.
После ужасно те мразех.
После исках много да узнаеш за моите успехи,
за да разбереш колко не си бил прав.
Ако тогава не се бях опарила така,
сега нищо нямаше да излезе от мен.
Добре че не се ожени за мен!
Защото нямаше да срещна единствения и много любим за мен човек.
А ти не тъжи. Всичко ще бъде наред.
На 40 г. животът наистина започва. Сега го знам със сигурност.
Довиждане и, моля те, не ми се обаждай повече.
Искам да видя дъщеря си!
Няма да идваш! – Не, ще дойда!
Това не е твоя работа. – Напротив!
Не затваряй вратата!
Идвам!
Къде отивате? – Никъде.
Правилно. Сега е късно. Ще отидеш утре.
Никита, почакай. И аз ще дойда. – Пуснете ме! Нямате право!
Какво става? – Бият го.
За какво? – Заради мен.
Кратко и стегнато. – По-рано дружах с Володка.
А сега съм с Никита.
И аз го харесвам.
А сега Володя го бие.
Кара го да се откаже от мен. И все син ходи заради това.
Щом не се отказва, да отиваме.
Всички са доста яки. Исках да звъня в милицията.
Мама казва, че сами ще се разберат...
Правилно, сами ще се разберем. – Но те са петима.
Помисли ли си? – Не се отказвам.
Вие сте нищожества. – Кой, аз ли?!
Всички сте такива...
Вие какво, пет срещу един?
Не е хубаво така.
Омитай се веднага!
Не ми се иска да го оставя! Когато сте 5, не е интелигентно.
Имам принцип – жени и старци да не бия.
Но ще отстъпя от принципа...
Това е само предупреждение.
Превантивна мярка. – Прави си сметката.
Без малко да ми счупи ръката.
Самбист ли си? – Да. Омитайте се!
Няма да го оставим сам.
Е, гадино... Това няма да ти се размине!
Вечерта ще бъде страшна. – Искаш ли бой и ти?
Не се ли обърка?
Лежи!
Получи си го.
Свали си ръцете от мен!
Да си вървим!
И ако някой го закачи дори и с пръст...
Наш човек! – Получиха си го!
Ще разкажем ли на мама? – Не бива.
Така ми се иска да й кажа. – Не бива.
Постъпихте като истински мъж. – Постъпих като нормален мъж.
Да защитаваш – е мъжки дълг!
Не благодариш на жената за това, че пере и готви...
Аз не мога да готвя...
Ще те науча.
Защо не сте продължили да учите?
Защо? – За да станете ръководител.
За да ръководя всички ли?
Е, не всички, но...
Имало един римски император Диоклециан.
В разцвета на Рим
той се отказал от властта и заживял на село.
А когато от Рим го повикали да се върне,
той казал: "Да знаете само каква зелка съм отгледал,
щяхте да престанете да ме карате да се връщам."
И не се е върнал? – Не.
Не всички искат да бъдат водачи.
Макар че този случай май е единствен в световната история.
Значи искате да гледате зелки?
Искам да правя това, което обичам.
А не това, което е модно и престижно.
Обичам работата си, защото тя ме влече.
Обичам приятелите си.
Макар да се познаваме от 1000 г., сме си интересни.
Обичам майка ти, защото... я обичам.
Защо се смееш? – Просто така, интересно е с вас.
Значи сте изключително щастлив човек?
Не съвсем. Ако сега можех да изпия чаша бира,
щях да бъда изключително щастлив.
Не трябваше да го правиш. – Кое?
Не се сдържах. Разказах й!
Юмручният бой не решава проблема.
Ако думите не помагат? – Значи зле си обяснила.
Ти поне си възрастен мъж...
Сега те ще си мислят, че е прав по-силният.
Сега ще знаят, че против силата винаги се намира и друга сила.
За в бъдеще без мое разрешение да не вземаш решения.
Слушам...
Тогава и ти за в бъдеще знай...
Ако си позволиш пак да ми повишиш тон,
кракът ми няма да стъпи повече тук.
И запомни едно нещо: че всичко и винаги
мога да решавам сам, защото съм мъж.
Прости ми, моля те.
Сашка, сигурно е за теб.
Моля те, никога не ми повишавай глас...
Много се изплаших за теб.
Влезте, моля. – Благодаря.
Вие сигурно сте Александра?
Влезте.
Здравейте. – Седнете.
Хайде, Александра, размърдай се.
Това е за вас. – Благодаря.
Ще ме представите ли?
Или аз сам?
Радион Петрович – оператор от Останкино.
Стар приятел.
Толкова стар, че когато се видяхме, не го познах.
Георги Иванович и Александра. – Приятно ми е. Седнете.
Една чашка? – Няма да откажа.
За запознанството.
Къде са лимоните?
Е, хареса ли ви предаването?
Мама беше малко скована!
Давали са те по телевизията? – Това са глупости?
Много се харесахте на нашето ръководство.
Вие сте съвременният тип ръководител.
Мислим да правим документален филм за вас.
Имате интересна биография.
От работничка до директор на комбината.
А кой е директор? – Как кой...
Катерина, разбира се.
А, да...
Отдавна ли работите в телевизията?
Сребърен юбилей ще чествам скоро...
Значи вие сте самата история на телевизията?
Да, може да се каже.
Разбрах, че телевизията принадлежи на бъдещето.
Исках да ти кажа... – Знам, знам...
Тя ще преобърне живота...
Няма да има нито кино, нито театър, нито вестници.
Все пак какво ще има? – Само телевизия...
Това е недоразумение. – Разбирам.
Разбира се, съгласна съм с вас за киното.
Но театърът... Той е особено изкуство.
Ще си поговорим за това след 20 години...
След 20 г. всичко ще е различно.
Били ли сте в телевизията? – Не, никога.
Ами елате. Ще ви намеря пропуск.
Ще тръгвам.
Уморен съм и трябва да поспя.
Гоша, остани. Искам да поговорим...
И утре е ден. Наистина закъснявам. – Никъде няма да те пусна!
Днес е в лошо настроение. По-добре не спорете с нея.
Повече няма да се върне.
Няма да се върне!
Откъде се появи? Само нещастие ми носиш!
Какво общо имам аз? Какво съм сторил?
Саша, запознайте се? – Радион Петрович.
Това е баща ти. – Баща ми?! Нали е загинал!
Както виждаш, жив и здрав е и даже доста напорист.
Не плачи. Москва не вярва на сълзи!
Не трябва да се плаче, а да се действа!
От колко време не се е появявал? – От 8 дни.
Катерина, забрави гордостта си и сама го потърси.
Каква ти гордост. За него накрай света бих отишла.
Не знаем къде живее.
Има адресни бюра. Как е фамилията му?
Не знам!
Браво...
Всичките ценности ли са у вас? – Какви ги говориш?
Ще го търсим. Значи работи като шлосер?
Да, в някакъв институт.
Има ли някакви особени белези?
Белег на лицето?
Май няма.
Има белег след операцията от апандисит.
Това няма да свърши работа. Чакайте ме тук!
Хора може да влизат...
никой да не излиза и ако се съпротивлява – стреляйте!
Георги Иванович? Гога? Жора?
Юри, Гора, Зоро... Тук ли живее?
Тук имаме само Георги Иванович. Влезте.
Тук ли е? – Не знам, тихо е.
Тук е. – Оттам, моля. Правим ремонт.
Вдясно и после пак вдясно...
Гоша. – Николай.
Как е времето там?
Сутринта валеше.
А в света какво става?
Липса на стабилност! Терористи са отвлекли самолет!
Ти пък защо плачеш?
Боже, каква щастлива глупачка!
Самата ти казваше, че да се влюбиш, е невъзможно.
Човек винаги имал недостатъци.
Той няма!
Той е най-добрия човек на света!
Защо трябва да си признава за по-голямата заплата...
Не ме баламосвай. Тя ме излъга.
Не е така... – Всичко е до принципите...
Това е недоразумение.
Сама е знаела, че е с по-висок социален статус от мен.
По-високо от мен...
Преведи ми го.
Пак ли... – Още водка?
Не!
Момичета, вижте кой е?
Казах, че ще ви го доведа. Ето, доведох го.
Не се знае кой кого доведе!
Къде е тя? – Там.
Яж, яж.
Добър вечер. – Добър вечер.
Гоша. – Антонина.
Людмила. – Седнете.
Трябва да си ходим... Късно е вече.
Предлагам домовете ни да дружат...
По-добре да дружат семействата ни!
Интересна мисъл...
Ех, какво момче!
Има ли вечеря? – Разбира се.
Хайде да хапнем! Много съм гладен.
Какво има?
Колко дълго те търсих!
Осем дни.
Колко дълго те търсих...
Не на мига било е всичко вред.
Москва строена е години наред.
На думите Москва не вярвала,
в любовта тя вярвала.
Със сняг затрупана,
с есенни листа омагьосана,
на минувача топлинка ще му даде,
а на дървото – земя ще му дари.
Александра, Александра,
този град е вече наш със тебе.
Станахме ний негова съдба, в лицето му се вгледай ти.
Каквото и да е било преди,
този град мъките ще утоли.
В брачна халка превърна се за нас околовръстното шосе.
Москва тревогите не криеше,
Москва всичко е видяла.
Но всички беди и мъки
пред нея скланят те глави.
Любов Москва не бърза да раздава,
но е истинска и чиста – не минава.
Защото майчина любов от всички други е по-силна.
В останалите роли участваха ОЛЕГ ТАБАКОВ, НАТАЛИЯ ВАВИЛОВА
ЮРИ ВАСИЛЕВ,ЕВГЕНИЯ ХАНАЕВА ВИКТОР УРАЛСКИ, ЗОЯ ФЬОДОРОВА
ЛИЯ АХЕДЖАКОВА ИНОКЕНТИЙ СМОКТУНОВСКИ и др.
Превод ТРУД
Превод на стиховете и песните Синеаст
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©