Sparrows Dance (2012) Свали субтитрите
Тони, будна ли си още?
Тони?
Да.
- Аз съм. Сам. Може ли да вляза?
Да, Сам.
Нещо против да светна?
- Да.
Знаех, че си излязъл. Бях заспала. Болеше ме главата.
Добре.
Трябва да ти кажа нещо, Тони.
Да, Сам.
В къщата ми. Чукал си я в леглото ми? Оправи я там?
Да не си се прибрал вкъщи!
Има двама тийнейджъри на улицата.
Единият се опитва да открадне нещо.
Момчето се опитва да открадне нещо от момичето,
а то вика за помощ.
- Някой да ми помогне! Спри!
На "Клинтън". Между "Хаустън" и "Стентън".
Помогнете ми!
Направете нещо! Какво не ви е наред бе, хора? Исусе!
Помогнете ми! Отивай при нея!
- Направи нещо, мамка му.
Майната ти, нищо няма да ти давам!
Повикайте помощ! Някой да помогне.
Някой!
Лятото изглежда далече, но сега му е времето за планове.
Разгледайте кутиите с...
В дълбините на душата си
ще намериш сърцевина, чиято чистота моли
да те тласне напред. Бум! Пистолетът гръмва.
Бягането не се получава, едва си се отместил.
Междувременно неправдите са...
Здравейте, да. За вкъщи, моля.
Номерът ми е 347 989 3792.
Да, това е адресът.
Точно така, 5 Е.
Искам палачинки с пресен лук, сос с броколи и чесън.
Голяма.
И... изчакайте малко. Какво искаш, Джим?
Искам пържен ориз със зеленчуци и...
джинджифилова бира.
Чухте ли го? Добре.
В брой.
Благодаря ви. Почакайте. Мамка му. Ало?
Ало? Бихте ли ми казали колко ще струва?
Ехо?
Здрасти.
- Имате пратка.
Да. Не. Почакай малко, Чарлс.
Да, да. Виждате ли парите?
Виждам ги.
- Бихте ли оставили храната на пода
и вземете парите, става ли? Знам, бе. Дойде.
Става ли?
- Да.
Благодаря.
- Искате да я оставя тук?
Точно така.
Добре.
Много благодаря. Хубава вечер.
И на Вас.
Аз, лично, обичам да скачам от скали
и мостове, и подобни. Да скачам във вода.
Някои хора обичат да пазаруват,
други - да стрелят.
Рециклирането те кара да се чувстваш добре,
но ако намериш нещо,
което те кара да се чувстваш наистина жив,
и не нараняваш никого, докато го правиш,
браво, уцелил си джакпота.
Тайната на живота.
Напомни ми
да ти я кажа,
когато пораснеш.
Така смела си...
...Така смела си
да се присъединиш...
Какво става?
Вода!
- Вода? Какво се случва?
Вода!
- За какво ти е?
Тече по скапаната ми футболна фланелка!
Мамка му.
Водата от вас е наводнила целия коридор
и се стича по стълбите.
Мамка му. Виждам я,
Благодаря. От тоалетната е. Съжалявам!
Много благодаря. Извинявам се, ще го оправя. Благодаря.
Мамка му.
Мога ли да говоря с водопроводчик?
Да се случат нещата по телефона?
Разбирам, че ще струва пари.
Някой от водопроводчиците може да ми обяснява по тела
и заедно да решим проблема по телефона.
Така не се процедира? Значи няма да стане?
Добре. Какви са ми опциите?
Да, искам да си оправя тоалетната.
Не, не съм водопроводчик. Ясно ви е, да го еба.
С извинение.
Добре. Изпратете водопроводчик.
Чакайте. Не е ли възможно да стане по телефона все пак?
Да?
- Водопроводчикът е.
Ехо?
Доста ключалки.
Не е от лошите квартали в града, нали?
Не особено, не.
В ресторантчето долу правят чуден рамен.
Сигурно ходиш често.
Не точно.
- Наистина ли?
Доста изпускаш. Много е автентичен.
Не че съм ходил в Япония. А ти?
Да.
Преди много време.
Яко.
Може ли да вляза?
- Да, съжалявам.
Да видим за какво става въпрос.
Това ли е виновникът?
Може ли да преместим табуретката и да сложим това отгоре?
Да.
Да видим.
- Внезапно преля.
Е, не баш внезапно. Издаваше звуци последните 2 седмици.
Какви звуци?
- Започваше да тече,
но после преставаше и почваше да...
Нещо такова, но тихо.
Не знам какво е. Ще го повториш ли?
Бъзикаш ме.
- Не. Беше добре.
Хубава имитация на повредена тоалетна.
Няма да ти се пречкам.
- Не ми пречиш.
Проблем ли е, ако вървя из апартамента с ботушите.
Нямаш нищо скрито под дъските, нали?
- Какво? Не.
Сутринта бях в един апартамент и ботушът ми мина през една дъска...
Така звучеше. Искаш ли да го чуеш пак?
Не стана проблем. Беше приятен старец.
Имаше керосинова печка. И сап.
Сапът е палка тип "Блекджек". Приятен човек. На 16 улица и 7 авеню.
Ще отида в кухнята.
- Чудесно.
Казанчето не се пълни.
- Какво?
По мое мнение казанчето не се пълни?
Не се притеснявай. Ще го оправя.
Можа ли да помогна с нещо?
Разходи се на воля.
Искаш да кажеш: "стой спокойно"?
Добре. Стой спокойно тогава.
Ще ходиш ли някъде.
- Защо?
Мога да продължа да работя, но ще отнеме много време.
Добре.
- Става ли? Ще останеш
и ще мога да работя по-дълго?
- Да.
Хей.
Ще дойда и утре, става ли?
Какво? Защо?
Да не си на работа тогава?
Мога и по-късно през седмицата.
Но сигурно искаш да се оправи възможно най-скоро.
Искам да се оправи възможно най-скоро.
Значи утре те устройва?
Не можеш ли да я оправиш сега? Какво стана?
От водопроводната инсталация е. Много е стара.
Голяма рядкост е.
- Което означава...
Което значи, че ще трябва да дойда утре с подходящите части.
Оправих проблема с пускането на водата,
но сигурно ще продължи да издава звуци, освен ако не се върна.
Повечето хора имат по-нова водопроводна инсталация,
но при теб водопроводът за тоалетната е от 40-те.
Пълен е с утайка, речна кал, мазнина от картофки.
Наистина?
- Не.
Но би могло.
Така че ще трябва да потърся тези части.
Набори са на дядо ми.
Но ще успея да оправя тоалетната ти. Сигурен съм.
Чакай само да си взема портмонето.
- Не, ще ми платиш утре.
И няма да те таксувам допълнително.
- Не си длъжен.
Нямаш вина, че в сградата не са сменяни тръбите оп 50 години.
Оценявам го.
- Нямаш грижи.
Харесваш ли The Three Stooges?
Стават. Защо питаш?
Без причина. Изскочиха ми в главата.
Ето визитката ми. Звънни ми, ако имаш проблем с тоалетната.
Имаш си твой сайт? Не работиш ли за "Хари ВИК"?
Да, но предпочитам да давам на клиентите си
личния си телефон и сайт.
www.wesplaysaxophone.com (в превод: Уес свири на саксофон)
Социалните мрежи са пълни със сексманиаци и перверзници.
Затова един тип ми направи сайт. Тъй че ако имаш познати,
които ще правят сватба или Бар Мицва, свиркай. Свиря за жълти стотинки.
Джазът си е моята музика, но мога да свиря всякаква.
Полска музика, например полка.
Не познавам никого, който ще се жени или ще прави Бар Мицва.
Не? Няма проблем. Казвам, ако имаше, да ми се обадиш.
Свиря на саксофон, но не по обичайния начин.
Има клип на уебсайта, на който свиря в "Смолс".
Искаш ли вода?
А, не. Трябва да ходя и на друг адрес.
Отваря ми се доста път. И аз отворих една уста...
Изпускам разнообразни водопроводни ритуали, тем подобни.
Но... Запази ми една чаша.
Ще и се насладя утре.
Мамка му.
Една минута.
Здрасти.
- Здрасти.
Днес не си на работа?
Взех си почивен ден.
Така ли?
- Да.
Как се качи?
Вратата на партера беше отворена.
- Не е добре това.
Май някой местеше нещо. Вероятно са я затворили.
Надявам се.
Може ли да вляза?
Имаш ли нужда от нещо?
Ще се възползвам от чашата с вода.
Днес няма да отнеме много време.
Така ли?
- Намерих тези части.
Отне ми време да ги открия. Няма да се бавя много.
Отивам в кухнята.
- Добре, помотай се там.
Готово.
Аз ще тръгвам. Обади се, ако се появи проблем с тоалетната.
Не ми се вярва. Мисля, че е добре вече.
Виждаш ли това?
Тази част влиза в стената от тоалетната.
Виждаш ли ръждата? Натрупва се по всички части.
Ръждясал пълнещ механизъм, ръждясал пълнителен клапан.
Ръждясал поплавък, ръждясал изпускателен клапан,
механизъм за повторно пълнене, ръждясал сифон.
Няма мърдане. Като в италиански затвор.
Винаги си чистя саксофона с много видове масла.
Почти е като да си падаш по анални забавления.
Разгледах ти уебсайта.
Много си добър.
Видяла си ми сайта?
Нали за това ми даде визитката.
Разбира се, но не съм предполагал, че някой наистина ще посети сайта.
Особено след като ме види в този "официален костюм".
Не съм се надявал, че някой ще го разгледа.
Не знам дали аз бих се заинтересувал,
ако водопроводчик ми каже, че е саксофонист
и има линк към сайт, където да го чуеш.
Много си добър.
Много е хубаво, че го казваш. Благодаря.
Повечето хора не харесват как свиря.
Фразирането ми е твърде сурово. Искам се да вярвам,
че е новаторско, само му трябва време да набере сила.
Знаеш ли, прекарах толкова години,
бавно учейки се как да изсвиря всяка нота перфектно.
Но що се отнася до нотите, в тях няма чувство.
Чувството, това харесвам в изкуството.
Не майсторлъкът, който скрива чувствата.
Наистина ли ти хареса?
- Да, честно.
"Бавна лодка до Китай" - чудесна интерпретация.
Тежко парче, да знаеш. Трудно е да я изпълниш по оригинален начин.
Не мисля, че съм се отдалечил много от оригинала.
Колман Хокинс я е свирил. И аз си помислих:
"За какво да се хабя? Хок я е изсвирил по-добре".
Но винаги съм обичал това парче.
Не бива да допускаш нечия гениалност да те уплаши от твоята собствена.
И аз обичам тази песен.
- Фенка ли си на джаза?
Харесвам всякаква музика. Не съм супер запалена по джаза.
По малко "Някак тъжно", малко Били Холидей.
Разбирам една идея повече. Слушала съм някои записи на Бъд Пауъл,
Дон Чери и малко от Фатс Наваро.
Фатс Нав... Ти си си джаз фен.
Фатс Наваро!
Това е генезисът. Нещо подобно.
В какъв смисъл?
Не знам, по някакъв начин е... трагично.
И красиво.
Както и да е, да не ставам твърде зловещ.
Искаш ли да погледаме малко джаз, или да послушаме по-точно?
Не мога.
- Не можеш? Имаш си някой ревнивец?
Не, просто не мога.
Добре.
Разбирам.
А, да.
Съжалявам, че мислиш така. Не беше уместно да питам.
Понякога забравям. Тук съм да ти оправя тоалетната. Ето... да.
Искаш ли да отидем до магазина на "Хенсъм Данс" примерно?
Ще хващам пътя, не ме изпращай. Мерси за водата.
Съжалявам, ако съм те накарал да се почувстваш неудобно преди малко.
Можем да вечеряме заедно.
Можем ли?
- Ако нямаш против да дойдеш тук.
Нямам. Сигурна ли си?
- Какво ще кажеш за утре вечер?
Утре вечер? По кое време?
8 ч.
- Ще съм с гащеризона.
Няма да имам време да се преоблека.
- Няма проблем. Неформално облекло.
Харесваш ли паста?
Да. Вегетарианец съм, тъй че без месо.
Но не си веган?
- Не, не съм чак толкова досаден.
Вегетарианска паста. Заемам се.
Хубаво.
Да.
Значи ще се видим утре вечер.
До утре вечер.
Фатс Наваро.
Защо не дойдеш...
Пол Спарск
Марин Айрланд
ТАНЦЪТ НА ВРАБЧЕТАТА
Позволи ми
да те отведа
в селцето
на любовта.
Позволи ми
да те прегърна силно.
Позволи ми
да се погрижа за теб.
О, хайде!
Хей, хей,
в селцето
на любовта.
Ще кажа на майка ти,
ще кажа на майка ти,
че се връщаме
в Арканзас.
О, хайде!
Хей, хей,
в селцето
на любовта.
"Пепе Росо" в Манхатън?
Да.
Здравейте, искам да поръчам за вкъщи.
За двама.
Може ли да си взема от хляба?
Давай. Сигурно много бачкаш.
Да. Работех до реката,
при "Уол Стрийт". Имаше слон.
На "Уол Стрийт"?
- Да, рекламна тъпня за някакъв цирк.
Да се върнем на теб. Къде работиш? С какво се занимаваш?
На ръководна позиция съм.
Верно ли? На "Уол Стрийт" ли работиш?
В рекламата съм. Наемат ме за всякакви неща.
И какво включва работата? Измисляш реклами за кремове?
Именно.
- Дали съм гледал някоя?
Вероятно, но е твърде неудобно за първата ни среща.
Среща ли е?
Да. Не е ли?
Устройва ме. Даже идеално ме устройва.
Искаш ли още вино?
Да.
Имаш много книги. Чела ли си ги?
Всичките.
Виждам Мелвил...
Чалънджър, Твен.
Трайзър.
Да не подхождам по младежки, но кои са ти в топа?
Може би Сароян.
"Дръзкият млад мъж на летящия трапец".
Летящите хлапета са страхотни, нали?
В действителност любимият ми писател е тайнствен, непознат за хората мъж.
Кой е?
Не си го чувал. Подвизава под различни псевдоними.
Пише предимно научна фантастика. Живее в Оклахома.
Оклахомска фантастика, а?
Интересно.
Може ли една фаска, си ву пле?
Като чуят думата "джаз", повечето хора
си представят пиене и наркотици.
А всъщност в днешно време, благодаря,
повечето добри джаз музиканти тичат маратони и преподават йога.
Сцената се променя.
Знаеш ли кой ми е любимият поет?
Студената планина.
Бил е отшелник и е живеел в пещера.
В студена планина?
Я, падаш си всезнайка, а?
Защитата на Фишър срещу Царския гамбит.
Виждаш ли? Това е защитната ти система против поезия.
Гледаш твърде много "Фокс Нюс".
Сега система се задейства.
Ще трябва да бъда много внимателен,
навлизам в опасна територия.
Маларме казва, че поезията е езикът в кризисен момент.
Ти в криза ли си?
Да.
Каква е поемата?
Ще ти кажа последните две изречения:
"Ако някой избоде очите на ястребите,
то ние, врабчетата, ще танцуваме, когато си поискаме!"
Не е толкова ирационално, даже е хубаво.
"Ако някой избоде очите на ястребите...
...то ние, врабчетата, ще танцуваме, когато си поискаме!"
Понякога се чувствам така.
- Как?
Искам да кажа на онази част от мен, която гледа и съди:
"Ей, човече, спри се. Остави ме да дишам.
Опитвам се да бъда бойскаут,
да направя най-доброто, на което съм способен".
За първи път ще свиря във "Вилидж Вангард"
Опитвам да убедя себе си, че съм готов.
Понякога...
Понякога имам силна сценична треска.
Преди пиех бетаблокери, но не ми харесва как се чувствам.
Искаш ли да потанцуваме?
Да, но не знам как.
Не умееш да танцуваш?
- Не знам.
Не знаеш ли?
- Може би. Знам ли?
Аз...
Аз те обичам.
Нуждая се от теб.
Любовта ти е така божествена.
Скъпа, не виждаш ли?
Сърцето ми
спира за миг
когато си с мен.
Топлина се разлива по устните ми, когато ги докоснеш с твоите.
О, те сладки са, по-сладки от вино.
Обичам те.
Наистина.
Любовта ти
значи толкова много за мен.
Скъпа, не виждаш ли?
Сърцето ми бие само за теб, мила.
Винаги, когато си близо до мен.
Любима, винаги ще си моя.
Завинаги.
Аз те обичам.
Нуждая се от теб.
Благодаря за чудесната вечер.
- Аз благодаря.
Може другия път да излезем някъде.
Може.
- Долу правят рамен.
Знам и някои добри местенца наблизо.
Или където и да е.
- Чудесно.
Искаш ли? Ще се видим ли пак? Значи така се развиват нещата?
Ще се радвам.
Не ме изпращай, сам ще си отворя бункера.
Иска ми да се качим на бавна лодка за Китай.
Да бъдеш само моя...
Навътре в соленото море,
където пълната искряща луна
ще разтопи каменното ти сърце.
Скъпа, иска ми се да се качим
на бавна лодка за Китай.
Да бъдеш дамо моя.
Ало.
Мамка му.
Да?
- Уес е. Там ли си?
Да, тук съм.
- Може ли да се кача?
Ами...
- Какъв е проблемът?
Няма проблем.
- Да не прекъсвам нещо?
Не... Да.
Ехо?
- В кухнята съм.
Виждам, че пак пушиш.
- За това дойде, да ме мъмриш?
Какъв ти е проблемът?
Не искаше ли да идвам?
Ами...
Първо се обадих, но ти не вдигна.
Работех на 5 пресечки и реших да се отбия.
Обади се "предварително" 7 секунди, преди да звъннеш на звънеца.
По-добре е да си ходя.
Добре. Доскоро.
Това не беше добра идея.
- Моля?
Това... Ти и аз, цялото нещо.
И защо?
Защото не съм готова.
Онази вечер изглеждаше готова.
Позволих ли си повече, идвайки без предупреждение?
Мислех си за теб през цялата седмица.
Исках да те видя и да кажа "здрасти".
Ти не разбираш. Размишлявах и прецених,
че не бива да се виждаме повече.
Защо?
- И аз си мислех за теб цяла седмица.
Чудесно. И двамата сме си мислели един за друг.
Обаче после ти се ядосах, че не се обади по-скоро,
което пък е безумно, минали само няколко дни.
Нямам собствен живот и само чаках да се обадиш.
Ужасно е. Не искам да те намразя.
Щях да ти се обадя, но между работата,
упражненията и репетициите...
Плюс това, не исках да те притискам.
Мислех, че и ти си заета с работа.
- Там е проблемът. Аз не работя.
Излъгах те. Не исках да те изплаша.
Не работиш ли? Какво ми пука?
Не съм пробационен служител. Не ме интересува дали работиш.
Исках само да те видя.
- Не, слушай...
не съм излизала от апартамента повече от година.
За какво говориш?
- Върви си, моля те.
Чакай, чакай.
Буквално не си напускала апартамента повече от година?
Да, буквално. Не всичко е тъпа поема.
- Даже за една разходка?
Не, вече не. От доста време.
Ами поне в квартала?
- Не! Да го кажа ли пак?
Опитвам се да си изясня нещата.
Искаш да си ходиш, нали?
Не. Защо ще искам да си ходя?
Вече знаеш, че ми хлопа дъската.
- Не ти хлопа дъската.
Просто имаш малък проблем с излизането от апартамента си.
Аз имам проблем с пълнолунието и числото 6.
Нямаше да ми пука и да беше без ръце. Искам само да съм с теб.
Глупости, видях ти физиономията.
- Забрави за... Чакай малко, значи...
имаш някакъв здравословен проблем, така ли?
Как си набавяш храна?
Поръчвам за вкъщи, като онази вечер. Понякога от супермаркета.
Не знаех. Супермаркетът прави доставки за вкъщи?
Я почакай. Как имаш пари за наема на апартамента?
Откъде идват?
Излишък. Слушай...
От рекламите ли? Това е истина?
Донякъде. Доста неща снимах, актриса съм.
Актриса?
Какво?
Ужасно е.
- Леле.
Съжалявам. Постъпих егоистично.
Какъв е проблемът?
- Дължа ти извинение.
За добро е. Изисква се време да се поставят картите на масата.
Да, бе, много е романтично и съблазняващо.
Не искам да бъда съблазняван.
- Не бих те обвинила,
ако не поискаш да идваш повече.
- Бих идвал, колкото ти поискаш.
Обаче ще те помоля за нещо. Даже две неща.
Какви?
Първо, може ли да ползвам банята?
Да, и...
Наближава концертът във "Вангард".
Искам да положиш усилие да дойдеш първата вечер.
Ще значи много за мен, ако си знам, че си там в тъмното.
Току-що ти казах...
- Знам какво каза.
Разбирам те.
Но когато хората вярват в границите, те стават част от тях.
Само ми обещай, че ще положиш максимално усилие.
Да дойдеш на концерта.
Добре, но сериозно се съмнява, че...
- Знам.
Всичко е наред.
Ще видим.
Може да ти трябва специален повод, за да излезеш от апартамента.
Да, бе. Специален повод, как не се сетих.
Ще си изгорите пръстите, мадам.
Олекна ми.
За момент си помислих,
че не желаеш да ме виждаш.
Искам. Там е проблемът.
Не е лошо да имаш такъв проблем.
Имаш ли вечеря?
Нямам.
Харесваш ли китайска храна?
Да.
До канапето има меню.
- Почакай.
Искам да те погушкам още малко.
Хей.
Била ли си на летен лагер?
Що за въпрос?
- Както си лежа, и се присетих.
Развълнуваното говорене в тъмното.
Двуетажните легла, учителят, който ти казва:
"Млъкнете!"
Намирисваше на проблеми, както и се очаква.
Обикновено си заспивахме.
Последният ден обаче си сложихме гащи на главите
и скочихме през прозореца на тоалетната.
Оттам щурмувахме хижите с момичетата.
Ти ходила ли си?
- Да.
Къде? На кой лагер?
- "Робин Худ", в Мейн.
Мразех родителите си, че ме накараха да отида.
Но се оказа страхотно.
- Лагер "Робин Худ".
Там се влюбих за първи път.
Как се казваше?
Еди. Еди Радли.
Еди Буу Раадли.
Какъв му е случаят?
- От Ийст Ориндж е, Ню Джърси.
Имаше много дълги мигли, хубави ръце също.
Снимах го на баскетболното игрище.
И докато проявя снимките, вече ходехме на сериозно.
Бяхме гаджета две лета.
Бяхме най-младата двойка влюбени.
Беше много мил.
Слушаше единствено албума "Любими звуци" на "Бийч Бойс".
В дъждовни дни ми даваше якето си
и се разхождахме.
- Голяма работа.
Обикновено веднага го целувах.
Напъхвах си езика на момента. Отварях си устата,
ръцете ми са в джобовете.
Затварях си очите и някак се унасях в сън,
сякаш съм в пещера.
Тогава мразех да съм сама.
Звуков фон на стаята, честота. Само това чувах, когато бях сама.
После свикнах, не беше толкова зле.
Без изненади. Всичко, което исках тогава, вече е забравено.
Какво стана с Еди?
След колежа го засякох случайно на един купон.
Той беше странен, а аз - обсебена от един план.
Какъв?
Амбиция...
Не помня подробности.
Някакъв бавна паника относно самодоказването.
Винаги ми е било трудно да вървя по улиците,
получавам сетивно претоварване.
Някак си мислех, че ще го преодолея
само и единствено с воля.
Проработи за известно време.
В какъв смисъл е странен?
Кой?
- Еди.
Ами...
- Да знаеш,
не ми допада това хлапе Еди.
Ревнуваш от Еди Радли?
Да.
- Така и трябва.
Ужас. Не го направи, нали?
Не, не, не!
Не, не, не.
- Имаш гъдел.
Не. Боже, спри. Не го прави.
Не.
Гадняр.
Ей.
9:00 е, не трябва ли да ставаш?
Не ми се става.
В колко ти е първият адрес?
11, Южен Харлем.
Искаш ли закуска?
Да.
Яйца?
- Да.
Бъркани?
- Да, госпожо.
Искаш ли и портокалов сок?
Да.
Виж какво ти нося.
Плащам и раздавам.
Колко карти искаш?
Хайде.
- Една.
Само? Ясно, тя ще направи стрейт.
Боже.
Ще взема... Ти ще вземеш две.
Уно, дос.
А сега,
залагаш отново на база колко добре си се справила.
Ако имаш стрейт, за който се беше нагласила,
ще заложиш много или ще блъфираш.
Можеш да заложиш повечко, от теб зависи.
Обаче ако загубиш, ще трябва да ми платиш наистина.
Започнах да получавам сценична треска. Така се почна.
Качвах се на сцената, но нещо не беше както трябва.
Имаше хора в залата.
Бяха си платили да ме гледат в пиесата,
а аз не можех да им дам онова, което знаех, че искат.
И така, качих се на сцената и играех механично, без емоция.
Започнах да си мисля: "Сигурно ме мразят".
И една вечер не можах да се насиля да изляза на сцената.
Така треперех, че помощник-режисьорката ме сграбчи за ръката.
Аз я зашлевих и избягах. На следващия ден уволних агента си
и напуснах бизнеса.
А преди това?
Преди всичко това.
Не ти ли липсва актьорството?
Някой неща - да, а много други - изобщо.
Не, сериозно, можеш по-добре.
Да!
Получи се хубава песен.
Да!
Мундщукът е виновен, не ти.
- Да.
Аха.
- Ужас.
Да?
Концертът във "Вангард" е утре вечер.
Знам.
Чесно да ти кажа, страшно съм нервен.
Но не чак като последния път.
Странно е.
Покани ли са те за участие, значи на някого му харесва как свириш.
Ще се справиш.
Заспивай, трябва ти почивка.
Каква беше пиесата, при която си получила сценичната треска?
Онази с моргите на север ли беше?
Има ли значение?
Аха.
Може ли последно да те питам нещо?
Какво си правила в Япония?
Учителят ми по актьорско майсторство ме заведе,
за да изучавам театралното изкуство "Но".
Не разбирам. Театър "Но"?
Да. "Но".
Свързано е с маски.
Съжалявам, че се притесняваш за утре вечер.
Наистина смятам, че ако си починеш, ще си по-добре.
Не го казвам само от егоизъм.
Ще се опитам.
Никак не съм уморен, но ще се опитам.
Доверявам се на съветите ти.
Ти не си ли нервна?
За какво?
- За утре?
Защо да съм нервна?
- Максимално усилие.
Да дойдеш с мен на концерта?
Щеше да положиш максимално усилие, помниш ли?
Да, помня.
Заспивай.
Приемаш ли обещанията насериозно?
Няма да се отметнеш?
Да, приемам ги насериозно, но...
Няма да се случат така нещата. Знаеш, че няма да успея, нали?
Топъл и студен човек.
- Нещо имаш да ми казваш ли?
Забрави.
Ще се опитам.
Ще се опиташ.
Тази нощ няма да се получи, а?
Знаеш...
- Добре.
Добре.
В дълбините на душата си
ще намериш сърцевина,
чиято чистота моли да те тласне напред.
Бум! Пистолетът гръмва. Бягането е зле, едва си се отместил.
Междувременно, неправдите са...
Здрасти.
- Какво си правиш?
Ще влизам във ваната.
Ела до прозореца за секунда.
Защо?
Изтупал съм се като за танци.
Та-да! Позна ли ме? Като нов човек съм.
Само едно нещо липсва в моя фасон.
Можеш ли да отгатнеш?
Не знам, цвете на ревера?
Се ву.
Какво?
- За теб говоря.
Стига, Уес, не го прави.
Вече го обсъдихме. Няма да се получи.
Знам, че сме говорили за това,
но беше само на теория.
Днес е вечерта. Надявах се, че ще оставиш шегичките,
ще слезеш и ще отидем във "Вангард"
Ела с мен на концерта, любима.
Защо ме притискаш?
Не мога да позволя да останеш там, заключена в твоята стая.
Искам да ме оставиш на мира. Не ти трябвам.
Обаче аз те обичам. Мисля, че си невероятна.
Вървя през града цял ден и не мога да се начудя на късмета си.
Много мило.
Намерих онези оклахомски фантастики.
Пишел ги е под псевдонима Джони Стрейнджър.
Едната книга се казва "Чуждоземецът в ъгъла". Знаеш ли я?
Да, да.
- Значи го знаеш?
Не се застоявай в ъгъла. Ще се подлъжеш.
Мислиш си, че можеш да предвидиш какво следва.
Смяташ, че всичко ти е ясно. Но докато наблюдаваш останалите,
нещо странно се промъква в теб.
Нещо, което не си забелязала.
Ще затварям, Уес.
Ще остана пред апартамента ти през следващите 30 минути.
Ако не слезеш...
ще тръгна. Няма да те тормозя повече.
Трябва да съм там за концерта след час, само толкова време имам.
Късмет.
- И на теб.
Някой е влюбен в някого.
Някой е влюбен в някого.
Знам си. Някой е влюбен в някого.
Някой е влюбен в някого. Някой е влюбен в някого.
Знам си. Джони е влюбен.
Джоан е влюбена. Джим е влюбен.
Не ме интересува, ти си единственото момиче.
Единственото, която съм обичал. Тя е момичето, за което мисля.
С Джоан се скарахме.
Тя каза: "Това е краят".
Аз и отвърнах:" Почакай малко, бейби.
Няма ли да ме приемеш обратно?".
Джон е влюбен. Джоан е влюбена.
Джим е влюбен. Не ме интересува,
ти си единственото момиче. Единственото, което съм обичал.
Тя е момичето, за което мисля.
Някой е влюбен в някого.
Някой е влюбен в някого. Някой е влюбен в някого.
Знам си...
Превод: Lora632
Сценарист и режисьор: Ноа Бушел
Продуценти: Саманта Хаусман и Луиз Рунге
Изпълнителен продуцент: Михаела Конлин
Оператор: Райън Самул
Толкова те обичам.
Но защо ли, така и не разбрах...