Le battant a.k.a. The Fighter (1983) Свали субтитрите
Затваряме, господине.
Съжалявам, господине, трябва да...
Искаме да говорим с вас.
Ако искате парите от касата, нямате късмет.
Приберете си парите. Ще говорим за миналото.
За миналото?
На 3 април 1974 година, на улица "Дьо ла Пе",
е нападнат бижутер, на име Шабри.
Сигурно си спомняте? – Ченгета?
Не. Но понякога разполагаме с по-достоверна информация от тях.
Ако е необходимо, прибягваме и до електронни данни.
Към това също. Когато се наложи.
Времената се промениха, г-н Миньо.
Пожертвахме любителските приумици в името на ефективността.
Какво искате?
През 1974 година бижутерът Шабри е бил нападнат.
Опитал се да се защити, но бил убит с 2 куршума –
в корема и в сърцето. От сейфа са изчезнали диаманти,
на стойност 4 милиона нови франка. Следите ли мисълта ми?
Диамантите не са открити и досега.
Ченгетата арестуват бандит с твърде тънко досие.
Лоша репутация, съмнително алиби и посредствен адвокат –
осъждат го на 15 години затвор. Името му е Дарне. Ваш приятел.
Пет месеца по-късно купувате тази бирария.
Спечелих на конни надбягвания. – Знаем.
Жак Дарне ще излезе от затвора след една седмица.
Трябва ни информация за него. И искаме диамантите.
Слушайте, момчета. С Дарне бяхме приятели.
Но през 1974 г. вече не се виждахме.
Различни поколения.
С 10 години е по-млад от мен.
Съжалявам, Миньо. Явно не се разбираме.
Сега ще обясня.
Слушай внимателно. Или ни казваш всичко и се прибираш с парите от касата,
или утре ще излезе съобщение за убит барман при въоръжен обир.
Бъди разумен. Нямаш избор.
Нищо не знам за Дарне.
Не разбирате ли? Нищо не знам.
Много често, глупостта и инатът вървят ръка за ръка.
Ти си уведомил Дарне за Шабри срещу незначителна сума.
Сега Дарне ще излезе от затвора и ще прибере диамантите.
Помисли.
Не виждам никого. Нито ченгетата, нито лешоядите.
Но знам, че са тук. Имам 1000 франка, стари дрехи,
но нещо ми подсказва, че трябва да запазя спокойствие и да чакам.
ФРАНСОА ПЕРИЕ, ПИЕР МОНДИ АН ПАРИИО
АНДРЕА ФЕРЕОЛ МАРИ-КРИСТИН ДЕКУАР
и АЛЕН ДЕЛОН във френския филм
ПОБЕДИТЕЛЯТ
По едноименния роман на АНДРЕ КАРОФ
Сценарий АЛЕН ДЕЛОН и КРИСТОФЪР ФРАНК
Участват още МИШЕЛ БОН, ЖЕРАР ЕРО
ЖАН-ФРАНСОА ГАРО РИШАР АНКОНИНА и др.
Оператор ЖАН ТУРНИЕ
Музика КРИСТИАН ДОРИС
Режисьори АЛЕН ДЕЛОН и РОБЕН ДЕВИ
Жак Дарне? Елате с нас.
Адресът ти в Париж? – Претърси ме, нищо не откри.
Следващия път го направи по правилата или ще те пратя в болница.
Давам ти 48 часа, за да си намериш квартира и работа.
Майната ти!
"Льо Прони", слушам. – Г-н Миньо?
Няма го. – Кога ще дойде?
Не знам, болен е. – Дайте ми домашния му номер.
Не си е у тях. – А къде е?
Не знам, господине.
Освободиха ме предсрочно. Тази сутрин.
Може ли да вляза?
Не вярвах, че ще те намеря. Мислех, че си се преместила.
Съпруг? Деца? – Не.
Май нищо не се е променило. Освен мебелите.
И аз. С 8 години съм по-възрастна.
Само това? – Да.
Не е малко.
Месеци наред нямах никого.
Две години бях с един комарджия, загина при катастрофа.
Загубих дете.
Мъжете идваха и си отиваха. Някои оставаха за кратко.
А сега?
Сега е спокойно.
Последния път, когато докоснах жена,
беше тук.
Преди 8 години.
За какво мислиш?
Искам да ме докоснеш отново.
Но не си длъжен.
Още ли работиш в... – Не. Сега съм в "Крейзи Хорс".
Гардеробиерка? – Да.
Трябва да тръгвам.
Искаш ли пари? – Да.
Под кърпите са, вземи.
Преди 8 години бях по-хубава. – И аз.
"Льо Прони", слушам. – Г-н Миньо, ако обичате.
Вие ли се обаждахте тази сутрин? – Да.
Почакайте, ще ви дам номер.
Много благодаря.
Ще се прибера към 5 часа.
Защо не ми задаваш въпроси?
Ще отговориш ли? – Не.
Затова.
Приятна работа!
Да? – Аз съм, къде си?
У Сюзан съм, крия се. – Криеш се?!
Някакви младежи нахлуха в бирарията. Внимавай, следят те.
Питаха за диам... – Не по телефона!
Трябва да се видим.
Помниш ли "хладилника"? – Да.
След 30 мин. ще съм там. Искаш ли нещо?
Знаеш какво.
Добре изглеждаш.
Още 10 дни ще съм с превръзка. Иначе ще остане голям белег.
Би било жалко.
Промених се, Жак. Нямам сили.
Страх ме е.
Ако 8 години беше висял зад бара, и ти щеше да превъртиш.
Прав си. А аз се забавлявах в затвора.
Добре.
Обезумял си, защото са те заплашили.
Но кои са младежите? За кого работят?
За Лорка, за Руджери, за Мартел? – Не ми се вярва.
Дойдоха в бирарията, тъкмо затварях.
Разпитваха за теб, за диамантите.
Ако не бях избягал, нямаше да съм жив.
Колко души бяха? – Трима, единият висок, къдрокос.
Как успя да избягаш? – Ударих единия и побягнах...
Стреляха по мен, тичах. Накрая се скрих.
Изиграли са те. – Какво искаш да кажеш?
Един срещу трима – не си имал никакъв шанс.
Оставили са те да се измъкнеш. Искали са да избягаш.
Как дойде дотук? – С такси.
Мислиш, че са ме проследили?
Нарочно са те оставили да се скриеш у Сюзан.
Спри! Омръзна ми да ме правиш на глупачка!
Намери ми документи. Взимам диамантите и изчезвам.
Когато се установя някъде, ще ти изпратя дела ти.
Ако изчезна, ще се успокоят. – Няма да те изпуснат така лесно.
Ако са ме проследили, сега те чакат отвън.
Ако избягаш, ще хванат мен и ще ме притиснат.
Трябва да приключим с това!
Не искам да водя война, само защото са те уплашили.
Излизам от затвора, ченгетата са по петите ми.
Оставям те. – Без диамантите?
Ще ги взема. – Не!
Сигурен ли си, че не са те проследили?
Не. Ако са професионалисти, може да проследят всеки.
Виждаш ли?
Добре. Да видим какво са намислили. Имаш ли пистолет?
Ела!
Не пали!
Кофата! Вземи кофата!
Щом ти кажа, я мяташ с всичка сила.
Хайде!
Да вървим. – Къде са?
Според теб трябваше да са тук, но ги няма. Ела.
Нищо не разбирам.
Прибираш ли се, или идваш с мен? – Връщам се у Сюзан.
Щом не са тук, не са открили скривалището ми.
Успокои се и бързаш да се скриеш.
На 50 години съм, Жак. Не искам да се забърквам в това.
Обади ми се утре за документите. За останалото не разчитай на мен.
Поздрави Сюзан от мен.
Да те закарам ли? – Ще взема метрото.
Прибираме ли се? – Не.
Трябва да си вземеш отпуск. – Защо?
Не исках да те забърквам в моите дела, но вече е късно.
Спомняш ли си Пиеро? – Миньо?
Тази нощ го убиха. Опитват да ме сплашат.
Може да посегнат и на теб. – Заради диамантите?
Преди 3 седмици в заведението дойде Руксел.
Не знаех, че ще те освободят, нищо не разбрах. Сега – да.
Той вече е комисар.
Жак!
Ти ли уби бижутера? – Не чете ли във вестниците?
Пишеше, че Шабри ме е изненадал, стрелял по мен и съм го убил.
А ти какво ще кажеш? – Нищо.
Ще те закарам във Версай, няма да мърдаш оттам.
Значи ще бягаме. – Нямам намерение да бягам.
А какво смяташ да правиш?
Ще ги атакувам. И то веднага.
Вариантите са три. Убиват ме, Руксел ме връща в затвора,
или изчезвам с диамантите.
Вземи 3 дни отпуск, това е всичко. – Това е всичко.
Но какво ще правя във Версай? – В "Трианон" ще ти хареса.
Ще ме чакаш.
Не мога да ти се разсърдя.
Хубав затвор.
Ще се настаня в дома ти, дай ми ключовете.
Трябва да разбера с кого си имам работа.
Нямаш ли поне малка представа? – Съвсем малка. Благодаря.
Не си спал цяла нощ. Трябва да си починеш.
Почини си и за мен. И се заключи.
Ще ти се обадя.
По дяволите!
Добър вечер. Имате ли резервация? – Не.
Бихте ли почакали? – Искам да говоря с г-н Руджери.
Не е тук. Ще се опитам да го открия.
На бара ли ще почакате? – Ще изчакам тук.
За кого да съобщя? – Без име. Приятел.
Не може да бъде! Не очаквах да те видя преди 1987 г.
Пуснали са те предсрочно? Радвам се, че те виждам!
Костюмът ти е демоде, но изглеждаш добре.
В момента модата е най-малкият ми проблем.
Имам нужда от теб, Джино.
Онзи Джино е мъртъв. Вече съм напълно изряден.
Имам пари, имам деца. В неделя ги разхождам.
Нарушавам, и то рядко, само данъчните закони.
Хапни! Аз обядвах току-що.
После ще ми разкажеш всичко. – Не съм гладен.
Банда новаци ме преследват. Убиха Миньо. Не чете ли вестниците?
Не, чета само спортните страници.
Знам само, че са на около 30 години и единият е висок, къдрокос.
Искам да разбереш за кого работят.
Откъде да знам? – Старите приятели не са ли в играта?
Мартел? – Почина.
Оперира се от разширени вени, получи възпаление.
Ампутираха крака му, но беше късно. Два дни след това почина.
А Лорка? – Погребахме го преди 2 години.
Получи инфаркт в банята. Останах само аз.
Старият буржоа със своите деца и спомените.
Нямам нищо общо с това, Жак.
Но някой трябва да им е подшушнал. – Какво да им е подшушнал?
Трябват ми документи. – Вече не се занимавам с това.
Ако искаш жилище, пари, жена... Няма проблем, но нищо повече.
Стига, Джино! Можеш да ми намериш документи.
Ще си остане между нас. Не ми говори за неделните си разходки!
Или ще се ядосам!
Къде може да те намеря?
Никъде. Ще чакам тук.
"При Джино", слушам.
Добре, няма проблем. Благодаря.
Ето ти адрес. Опасявам се, че няма да е евтино.
Съжалявам, Жак. – За какво?
За всичко. Мина време, нещата се промениха.
Ти ли си виновен за това?
Не. – Тогава не се извинявай.
Здравей, Дарне. Аз съм Руксел, ако си ме забравил.
Вече комисар. – Знаеш?
Убили са Миньо. – Разбрах.
Младежи, според единствения свидетел.
Четирима в сива кола. Видя ли се с Миньо, когато излезе?
Не. – А с Кларис Дешан?
Помага ми, докато си стъпя на краката.
С какво смяташ да се занимаваш? – С ресторантьорство.
Говорих с Руджери, помните ли го? – Разбрах, че е скъсал с миналото.
Трябва ли да вървим толкова бързо? – Да.
Не си убил бижутера.
Не би направил подобна глупост. Сигурно си имал съучастник. Аматьор.
Миньо ти е казал кода за сейфа, а другият ти е казал за диамантите.
Бил е близък с Шабри. Решил е да се отърве от него.
Какво ще кажеш? – Нищо, слушам ви.
Съучастникът ти иска диамантите.
Надявал си се, че ако не го издадеш, ще те остави на мира. Но той ги иска!
Миньо живя кротко 8 години.
Убиха го, когато ти излезе от затвора.
Странно, нали?
Или той, или ти. Аз само ще чакам.
Така ще изиграя и двама ви. Какво ще кажеш?
Интересно!
Добре.
Щом не идват, аз ще ги потърся.
До скоро, приятел.
"Себастиен Саватан. Роден на 5.12.1959 г. в Тулон."
Изненада! Кротко следеше г-н Дарне на улицата.
И изведнъж се озова с него в някакво мазе. Забавно, нали?
Кой те изпраща, малкия?
Грешиш, татенце. Ако искаш, вземи парите ми, но не те познавам.
А Миньо? – Кой е той?
Добре.
Започвам отначало. За кого работиш?
За Жерар Сова.
Висок, къдрокос? – Да.
Но той не е шефът.
Кой дава заповеди на Сова? – Не знам. Аз съм само изпълнител.
Защо убихте Миньо?
Сова го следеше отдавна, но трябваше да го убие пред очите ти.
Това беше целта. И тогава ние...
Говори, не се хвърляй срещу патлака.
Откога ме следите?
Чакахме те на гарата.
Оттогава не сме те изпускали. Бяхме шестима, не беше трудно.
Защо не ме убихте? – Нямахме такава заповед.
Сова знаеше всичко.
Знаеше, че ако не откриеш Миньо, ще отидеш при гаджето си.
Чакахме те при Руджери, видяхме те с онова ченге.
Ти нямаше много варианти. Както и за диамантите.
Кажи ми за диамантите. – Преди да те арестуват през 1974-а,
си бил в дома си, после в Гарш и в банката.
Там те е арестувал Руксел.
На едно от тези три места си скрил диамантите.
Откъде знаеш всичко това? – От Сова. Той знае всичко.
Знае ли къде съм ходил в Гарш? – Не, но...
Какво има? – Нищо. Просто ми е смешно.
Ти си стар глупак, татенце.
Казах ти безполезни неща. Докато ме слушаше,
приятелите ми са се погрижили за гаджето ти. Във Версай.
Ако искаш да я видиш отново, трябва да си добър с мен.
Ще се наложи да ни размените. Плюс диамантите.
Това се подразбира.
Разбира се!
Хотел "Трианон". – 312-а стая, моля.
Късно е, г-не, по принцип... – Не ме е грижа за принципите ви.
Добре, господине.
Да? – Кларис? Добре ли си?
Спах, разхождах се, пазарувах... Вече не знам какво да правя.
Кога ще дойдеш? – Веднага.
Не отваряй на никого. – Искаш ме само за себе си.
Облечи се и ме чакай!
Версай
"Трианон"
Кой е? – Аз съм, отвори.
Готова ли си? Вземи куфара, тръгваме.
Къде отиваме? – Не знам, но ще си с мен.
Не искам да умра като глупачка. – Тръгвай!
Поръчала си 5 закуски. – Да, беше ми скучно.
Сметката за телефона... Колко прави всичко?
Казах ти, не искам да умра като глупачка.
Не говори.
Боли! По дяволите!
Комисар Руксел. Дайте ми показанията му.
Ето, г-н комисар.
Приятелите ти нямат късмет, Дарне.
Първо Миньо, сега Кларис... Може би следващият е Руджери?
Знаеш ли, че предлагат 10% награда за диамантите?
Официалната им стойност е почти 6 милиона.
Добра сума, нали?
Подарък от колегите за повишението ми.
Златна е.
Не можеш да вземеш диамантите. Кажи ми къде са, аз ще ги намеря!
Искаш 10-те процента? – Диамантите са у теб!
Иначе щеше да искаш дела си и щяха да гръмнат теб,
не твоите приятели. Разбра ли? – Не.
Напротив.
Докато не разберат къде са диамантите, няма да те убият.
Чакат да ги заведеш до скривалището. Затова избиват останалите.
Убиха Кларис и Миньо, които можеха да ти помогнат.
Принуждават те да вземеш диамантите!
На 40, с дебело полицейско досие и с огромно самочувствие,
няма да се хванеш на работа. И те го знаят.
Затова избиват приятелите ти. Нямаш ход, Дарне.
Може ли да тръгвам? – Да. Свободен си.
Почакай!
Ще те закарам до Париж. – Защо?
Просто искам. – Аз не искам.
Недей да спориш! Отразява се зле на кръвното ми.
В колата ти е студено. – Парното се развали.
Ако ми се довериш, ще се справя.
Ще уредя да получиш 10-те процента в брой. Помисли за това.
И какво ще спечелите? – Убиеца на Шабри.
Аз го убих. – Ако е вярно, утре ще подам оставка.
Е? – Примамливо предложение.
Съгласен ли си? – Не, казах, че е примамливо.
Ако знаех къде са диамантите, може би щях да се съглася.
У Кларис ли да те оставя?
Няма да запечатат преди 11 ч.
Тя е мъртва, котенце.
Съжалявам.
Ивет Шабри. – Д-р Шабри, моля.
Мъжът ми почина преди 8 години. – Жан-Марк Шабри.
А, доктор Шабри.
Отдавна не съм виждала племенника си. Има кабинет в Шартър.
Много ви благодаря. – Моля.
Да? Не искам. – Какво?
Това, което продавате. – Нищо не продавам.
Какво искате?
Може ли да започнем отначало? Вие сте г-жа Шабри?
Марк Бароа. Приятел на съпруга ви.
Мисля, че съм ви виждала. Заповядайте.
Елате.
Седнете.
Приятел сте на бившия ми съпруг? – Бившия?
В развод сме. Не знаехте ли? – Не, не съм виждал Жан-Марк от...
От кога? – От 8 години.
Наистина ли? – Да, бях в чужбина.
Предполагам, че ви дължи пари.
Откъде знаете? – Мъжът ми се промени, г-н...
Бароа. Какво се случи? – Пропи се, превъртя...
Ясно.
Извинявайте.
Ще ви върна парите. Колко ви дължи?
Не сте длъжна да плащате дълговете на мъж, с когото се развеждате.
В Париж ли е, или е в Шартър?
Да обядваме заедно, децата са на училище.
Имате ли нещо против омлетите? – Не. Нищо.
Дали сте му пари назаем? – Да, за да отвори кабинет.
Очакваше пари от чичо си, каза, че ще ми ги върне.
Чичо му беше убит.
Беше бижутер, убиха го при обир. Изненадал крадците и го гръмнали.
Рохкав ли да е? – Моля? Не много, благодаря.
Баща ми му помогна. Но той започна да пие.
Колко ви дължи?
15 000 франка. – Ще ви ги върна.
Имам възможност, не е проблем.
А къде е Жан-Марк? – Вегетира на улица "Конвансион".
Добре.
Какво "добре"?
Приемам да ми върнете парите, но не с чек.
В брой? – Нито с чек, нито в брой.
Веднага ли тръгваш? – Да.
В Париж ли отиваш? – Да.
Какво щеше да правиш с парите?
Живея ден за ден. Нямам планове.
Ще ме вземеш ли със себе си? – Не. Глупаво ще е.
Скоро заминавам за чужбина. По-добре ме забрави.
Да, знам.
Не искам повече от това, което можеш да ми дадеш.
После ще се върна към скучния си живот.
Няма проблем. – А децата ти?
Мамо, аз съм. Може ли да вземеш децата? Заминавам за Париж.
Не, не задълго, за 2-3 дни.
Чудесно! Люсиен кашля, дай му сироп.
Виржини да не пресича улицата сама.
Целувам те. Ще ти се обадя.
Три дни. Нямаме време за губене.
Хотел 'Лютеция"
Влезте!
Всичко е планирано, монотонно... Не издържам!
Добър апетит, госпожо. – Благодаря.
Без изненади животът е безсмислен.
Какво ще кажеш? – Съгласен съм с теб.
Какво ще правим после? Ще излезем ли, или ще си легнем?
Имам работа.
Ще ме зарежеш? – Само за час, ще издържиш ли?
Трудно.
Жан-Марк Шабри. – Последната врата вляво.
Чукайте силно. Когато е пиян, не чува.
Често ли е пиян? – Непрекъснато.
Върнаха ме в началото – с 1000 франка в джоба.
Уморен си, Жак.
Уиски, мартини? – Един пръст уиски и много сода.
Трябват ми пари, Джино. – Няма проблем, Жак.
25% лихва за приятели, които са надеждни.
Ти си надежден, нали?
Колко искаш? 10 бона? 20 бона? Повече?
40 бона? Добре.
Ще ми ги върнеш, когато можеш.
А ако ме убият? – Няма да те убият.
След като гръмнаха Миньо, помислих, че следващият си ти.
Но още си жив. Откри ли онези младежи?
Още не, но напредвам. Трябва ми и пистолет.
Ще измисля нещо.
Джино? – Да?
Променил си се от последния път.
Тогава ми създаде проблеми, сега ще ми донесеш пари.
Само бизнесът ме интересува, Жак.
Ето.
40 000 франка и чисто нов "Питон".
Ти си истински приятел. – Не.
Давам ти пистолета за 8000, купих го за 4000.
След 6 месеца ще ми върнеш 64 000.
Ако това е приятелство, всеки може да бъде обявен за светец.
Мислех, че с Мартел и Лорка ще ме изчакате
и ще ми помогнете да взема диамантите.
Забравяш нещо. Знаем, че не си убил бижутера.
И че не си издал истинския убиец.
Честта на престъпника?
Както искаш го наречи.
Почакай.
"Подземният свят се промени. Гангстерите от миналото,
както и мировите съдии, които издаваха справедливи присъди,
вече не съществуват. На тяхно място се появи нов вид безразборно насилие.
Днешните бандити са безскрупулни и въоръжени до зъби."
С тези мръсници си се сблъскал, Жак.
Ако ме рекетират, ще платя, защото вече съм извън играта.
Но не мисли, че ти помагам безкористно.
Все пак благодаря.
Ще се погрижа да разбереш къде са диамантите, ако ме убият,
за да си върнеш парите. – Това е мотив да те гръмна, глупчо.
Къде ще се скриеш? Имам таванска стаичка в 15-и район.
Не е луксозна, но е по-дискретна от хотел.
Къде е точно?
Това е, приятелю.
Простичко и практично. – Ергенската ти квартира?
Място, което ми върши работа...
1000 франка на ден, телефонните сметки отделно.
Тук ще бъдеш спокоен.
Леглото е празно, но и това може да се уреди.
22-годишна красавица, много мила. Само кажи.
По-добре е от сънотворни.
И колко искаш за тази красавица?
1500 за цялата нощ.
Добре. Кажи й да дойде 10 вечерта.
Как се казва? – Долорес. Чао!
Идеално. – Благодаря.
Колко ви дължа? – 2950.
Какво да направя с това? – Вземете ги или ги продайте,
или ги дайте на шестимата, които ме следят от тази сутрин.
Благодаря. Приятен ден!
Не присъства на погребението на Кларис. Нито на Миньо.
Не обичаш погребенията.
Господине? – Мартини.
Боя се, че ще имаш неприятности.
Ако продължиш да ме преследваш, копоите ти ще имат неприятности.
Почти те бях забравил.
И изведнъж ми връчиха доклад за смъртта на Жан-Марк Шабри.
Последван от друг, че си бил с жена му в хотел "Лютеция".
Това ме заинтригува.
По дяволите!
Жан-Марк Шабри уби бижутера.
Собственият му племенник? И отгоре на всичко лекар.
Млад беден лекар, искаше да отвори собствена практика.
Роднините отказаха да му помогнат.
Навремето пиехме заедно на улица "Дю Бак".
Разказа ми живота си, спомена и чичо си, бижутера.
Решихме да го оберем, включи се и Миньо.
Чичото се появи, като отварях сейфа. Стреля по нас.
Жан-Марк отвърна.
Дори не знаех, че има пистолет. На другия ден ме арестувахте.
Бил съм далече от истината.
Много далече. Диамантите никога не са били у мен.
Излязох от затвора и си търся парите.
Кой е убил Жан-Марк? – Преди теб го е посетил мъж.
Висок, къдрокос, добре облечен.
Като онези, които убиха Кларис и Миньо.
По дяволите!
Жена ми пече агнешко. Не искам да прегори.
Жена ти, шлиферът, цигарите ти гаснат – гледаш много криминалето.
Коломбо.
Не разбирам за какво говориш.
Г-жа Шабри? Тя напусна хотела, г-не. – Благодаря.
Отворено е.
Може да светнеш.
Добър вечер.
Затвори вратата.
Заключи.
А така.
Не се ли познаваме? – Чантата!
Постави я на масата. Внимателно.
Работиш в ресторанта, сега полагаш извънреден труд?
Ще пийнем ли? – Налей, сигурно знаеш къде има.
Какво искаш? – Каквото избереш.
Не е това, което си мислиш. Обикновено Джино ме пази за себе си.
Така ли?
Няма значение.
Кое няма значение? – Че нямаш желание.
Къде отиваш?
Джино ме изпрати, за да... – Знам!
Не си била длъжна.
Би ли угасил осветлението?
Знаеш ли?
Джино е много щедър към мен. Но този път е надминал себе си.
Има ли жена в живота ти?
През 74-а бях малка, но си спомням вестниците.
Баща ми каза, че си постъпил добре, като не си върнал диамантите.
От 4 години съм с Джино. Бях на 18.
Обеща да се разведе, да се оженим. Още чакам.
Италианците не се развеждат лесно.
Така че стоя на касата. Не е справедливо, нали?
Зависи. Цяла нощ ли ще ми разказваш живота си?
Аз отговарям на телефона в ресторанта.
Джино често говори пред мен, сякаш не съществувам.
Ще остана ли с теб, ако ти кажа? – Да останеш? Защо?
Иначе той ще ме убие.
След като ти си тръгна, се обади на Силвиан Шабри.
Познах те, веднага свързах нещата.
Истина е, кълна се! Не за първи път й се обажда.
Говори с едно момче за Миньо и Кларис. Жерар, често се отбива.
От два часа си тук и вече предаде Руджери!
Заплаши ме, че ако го напусна, ще ме убие!
Без теб съм заклещена между касата и леглото на Джино!
Ти си единственият ми шанс!
Жерар, когото спомена... Висок, кестеняв, къдрокос?
Да.
Онази сутрин се беше случило нещо.
Джино дойде рано, в лошо настроение заедно с Жерар и един друг.
Говореха за някого, който не беше там.
Себастиен Саватан.
Проклетият Руджери!
Може ли да остана?
Да, Долорес, може да останеш.
Наричай ме Натали. Не се казвам Долорес.
Добре, Натали.
Ти си още дете.
Знаеш ли? – Да?
Той сигурно вече се тревожи.
Дръж. Говорим за вълка...
Да? – Нощта се проточи.
Какво искаш да кажеш? – Долорес още ли е там?
Да, защо? Да не си й баща? Харесва ми.
Уговорихме се за 48 часа. – А кой ще работи на касата?
И още нещо. Връщам ти гарсониерата. Местим се в хотел.
Защо, не ти ли харесва? – Трябва да съм по-близо до...
Сещаш се. – Да не си се уплашил от онези?
Не, този път ги заблудих.
Ще взема онези неща и ще ти изпратя парите по малката.
Дочуване. – Дочуване, Жак. И успех!
Вече съжалява, че те е изпратил. – Така е. Кога тръгваме?
След 10 минути. – По дяволите!
Сигурно са някъде тук.
Високият, на пейката, е Роберто. Говореше на италиански с Джино.
Може би отсреща има още един. Зад нас също.
Не виждам никого. Да, ето там, чернокосият, на терасата.
Чудесно! – Ще вземем ли такси?
Метро. Не искам Роберто да ни изгуби.
Квартирата ми е грозна. Джино обеща, че ще ми намери студио.
Приспада наема от заплатата ми, престана да говори за студио.
В началото вярвах на обещанията му. Но после разбрах.
Веднъж му казах нещо. Погледна ме странно.
И промълви: "Нямаш избор".
Разбрах, че по-скоро ще ме убие, отколкото да ме пусне.
Ще го взема със себе си. Това е моят талисман.
Готова съм.
Не съжаляваш ли? – Не.
Да вървим!
Хотел "Лютеция"
Нямаше нужда от това. – Ще останеш тук само един час.
Ако не се обадя до час, ще вземеш стая във "Франтел".
Смело харчи парите, на Джино са, не се притеснявай.
Ще ти се обадя. Когато тръгнеш, остави чантата ми тук.
Кажи долу, че запазвам стаята. – Нищо не разбрах.
Чакаш ме тук един час... – Разбрах.
Не искам да тръгваш.
После ще имаме време. – Така се казва.
Струва ми се, че ни следят.
Прав си, беше предвидено.
На кръстовището има железария. Ще спрем там, ще ме почакаш.
Не! Спри го!
Върни се в колата. Ще проверя дали има друг изход.
Не мърдайте!
Идваш ли, или се връщаш? – Връщам се.
Ще вземем вашата кола.
Роберто, на волана. Приятелят ти до теб.
Ако някой кихне без мое разрешение, ще го застрелям.
Какво ще правиш?
Изненадите за Кларис и Миньо бяха прекрасни.
Не проваляйте моята.
Имахме заповед. Руджери искаше да...
Знам. Още 50 метра и спираш вляво.
Така.
Така.
Искате диамантите, нали? Сега ще ги изкопаете.
Ще разкажете на Джино как сте ми помогнали да ги взема.
Роберто, честта се пада на теб.
Къде? – Тук. На метър дълбочина.
Хайде!
Остави лопатата.
Твой ред е.
Да не мислиш да... – Какво?
Седни, Роберто. Заслужи си го.
"Франсоа Прадие, улица "Жуфроа" 72."
Роберто.
Кой е? – Роберто.
Съжалявам. Май ти счупих уредбата.
Сега ще ти обясня. Знаеш, че изпратих Себастиен в болница.
Ликвидирах Роберто и неговия приятел, малкия Кристиан.
Преди да пукнат, казаха, че си участвал в убийството на Миньо.
И на Кларис.
Слушам те! Нямам време за губене!
Добре, седни.
Ръцете.
Разкажи ми за Силвиан Шабри. – Тя е в комбина с Джино.
Как се запознаха? – Чрез Сова.
Къдрокосият? Не разбирам.
Сова беше болногледач в Шартър. Спеше със Силвиан.
Тя му казала за смъртта на чичото на съпруга си и за диамантите.
Как е станал болногледач? – Бил е 5 години в затвора в Поаси.
Беше се отказал, но заради Силвиан се върна в играта.
Заедно с Руджери. – Да.
Сова и Силвиан се бяха уговорили. Руджери нае мен.
Сова повика група от Марсилия. – Гол!
Може ли да пуша? – Разбира се.
Кажи ми...
Откъде Сова е знаел, че диамантите са или у Миньо, или у мен, или в Гарш?
От Жан-Марк.
Проследил те е след обира. Искал диамантите на всяка цена.
В Гарш те загубил. Но по-късно отново те открил.
Видял как Руксел те арестува.
Страхувал се, че може да проговориш. Започнал да пие.
Накрая не издържал. Споделил с жена си.
Това е.
Да, това е.
Г-н Дарне, преди 10 минути оставиха съобщение за вас.
Благодаря. Моля, събудете ме утре в 8,30.
Добре. Приятна вечер!
Донесете ми бутилка минерална вода. Каквато и да е.
Да. – Аз съм. Добре ли си?
Да. – Получих съобщението ти.
Наред ли е всичко? – Да.
Идваш ли? – Не тази вечер.
Останаха ли ти пари? – Луд ли си?
Почти нищо не съм похарчила. Бях на кино и се прибрах.
Странно! Струва ми се, че съм в друг град.
Наистина ли няма да дойдеш? – Не. Ще се видим утре.
Добре, целувам те. – И аз те целувам.
Влезте.
Добър вечер, господине. – На масата, ако обичате.
Бихте ли сложили табелката, за да не ме безпокоят?
Моля, не безпокойте
Джино, аз съм. Преча ли ти? – Не, слушам те.
Трябва да се видим. Диамантите са у мен, но ме следят.
Къде си? – В Булонската гора.
В гората има телефон? – На изхода на Гарш съм.
Ченгетата са по петите ми. Побързай!
Защо не дойдеш у дома? – Изключено!
Довечера напускам страната. Давам ти 20 минути.
Идвам. – В твой интерес е.
Нещо не е наред.
Ало?
Да.
Ало? – Аз съм. Събудих ли те?
Жак, какво има?
Не можах да заспя. Мислех, че си сама в леглото...
Всъщност сама ли си? – Не ми вярваш.
Мислиш, че работя за Джино. Или си влюбен.
Влюбен съм. – Тогава ела.
Вече съм стар, за да напусна леглото посред нощ заради момиче.
Предпочиташ аз да дойда при теб? – Да. Ще се видим утре. Лека нощ.
Спри, Дарне! И не мърдай!
Качи се отзад!
Г-жо Шабри. Каква изненада!
Джино е симпатяга. Ако не издържате, му кажете.
Ще спрем някъде и ще го направим набързо.
Стига да имаме време. Не знам каква е програмата.
Тя е проста. Взимаме диамантите, убиваме те и те мятаме в Сена.
Претърси го, Силвиан.
Направи го както трябва, моля те.
Извинявай. Навик.
Не са у него. – Добре.
Къде отиваме? – В Сен Клу.
Съжалявам, няма да се добереш до диамантите.
Къде е Натали? – Мислех, че се казва Долорес.
Натали замина. Беше й писнало от теб.
Когато ми се обади, знаех, че си убил Прадие.
За другите двама се досещах.
Днес следобед имах среща с Прадие на улица "Жуфроа".
Знам къде са диамантите. В Гарш.
Още не си ги взел.
Трябваше ли да убиеш Шабри? – За всичко има причина.
Затова, че Силвиан спа с теб, затова, че ти изпратих Натали...
Къде е тя?
Ако само косъм е паднал от главата й, ще умреш бавно и мъчително.
Сигурно се разкайваш, че я вкара в леглото ми, Джино.
По-бързо! До час трябва да се прибера.
Не можем да те убием, докато не вземем диамантите.
Но можем да те накараме да мечтаеш да умреш.
Това и ще направим.
Ако Руксел не издирваше Силвиан и ако бях открил Натали,
можехме да започнем веднага. Но сега ще има време да помислиш.
До скоро, момчето ми!
Жак!
Извикайте ченгетата!
Чухте ли? Долу е.
Заключено е. Имате ли чук в колата?
Аз съм шофьор на такси. – 1000 франка.
Това е влизане с взлом... – 2 хиляди.
Нямам чук. Но с ключ би могло да...
2000, донесете го!
Как си, Жак?
Как е главата ти? Имате ли нож? – Да.
Как ме намери? – Много просто.
Каза, ще искаш да дойда при теб. И аз тръгнах. Взех такси.
Видях как Джино те качи в колата. Проследихме ви.
Невъзможно! – Кое е невъзможно?
Такситата преследват коли само във филмите.
Но аз го мотивирах.
Колко й взехте? – 27 на км, но...
Добре е. – А и парите са на Джино.
Може би трябва да тръгваме? – Да.
Хайде, ела.
Пази си главата.
Хотел "Лютеция" Служебен вход
Защо те изпрати Джино? – За да спечеля доверието ти.
Какво има? – Мислиш, че изпълнявам задачата?
Не.
Вярваш ли ми? – Никак даже.
Така ли?
Но ако работеше за Джино, нямаше да ме освободиш.
Така е.
Хайде да се любим.
Някой чука.
Кой е? – Полиция!
Станали сте на криво ли?
Натали Дюмон. Любовницата на Руджери.
Били сте заедно тази нощ, нали? – Да, защо?
Две кафета със закуска и едно без.
Спомняш ли си Силвиан Шабри?
Намерихме я с мъж в хотелска стая – и двамата мъртви.
И забележи – мъжът е висок и къдрокос.
От бреговата охрана са открили труп близо до остров Сеген.
Мъж, на име Прадие.
Убит е с пистолета,
с който са застреляни двамата в хотелската стая.
Живеел на улица "Жуфроа" с някой си Жилбер, когото издирваме.
Той ли е убиецът? – Може би.
Странно... Да!
Дами и господа, извинете.
Благодаря.
Руксел, може ли?
И тениската ми, ако обичате.
С колко захар? – Без захар.
Опасявам се, че ще имаш големи неприятности, Дарне.
Нямате доказателства срещу мен. Цяла нощ бях тук.
Нали, Натали?
Притеснявам се да го кажа, г-н комисар...
Особено пред него. Но тази нощ... – Да?
Ние просто не спахме. Дори спахме прекалено малко.
Предвид това, което правехме...
ако Жак беше излязъл, щях да забележа.
Натали Дюмон, в затвор до пълнолетие за кражба и укриване на вещи.
Освободена преди 12 месеца.
Не бих й се доверил. Може да изчезне с камъните.
Какви камъни?
Убийците на Кларис и Миньо се избиват.
Рецепционистът, камериерът и госпожицата са категорични:
цяла нощ си бил тук. Но не може да не си замесен.
Сключил си сделка с Руджери. – Как така?
Даваш му част от плячката, а той прочиства около теб.
Той е дръпнал спусъка.
Остави. За мен е.
Слушам?
Льобон, ще се видим в службата.
Нов труп?
Джино Руджери също е бил цялата нощ в дома си.
Смятате ли да останете заедно? – Обмисляме го.
Нищо не разбирам.
Кой е убил Сова, Прадие и Силвиан Шабри?
Джино, разбира се. Още кафе?
Джино ще изчака и ще ме накара да проговоря довечера.
Ще ме убие,
ще сложи в ръката ми пистолета, с който е убил приятелите си.
И спокойно ще отиде да вземе диамантите.
Руксел няма да схване играта му. Добре измислено, нали?
Да, но ти избяга. – Така е. Но все пак ще бъда там.
Ако се случи най-лошото, поне диамантите да не се загубят.
Ето какво ще направим.
Гробище
Шарл Анри Дарне Клер Луиз Дарне
Два билета за Мадрид.
За кога? – За тази вечер.
Последния полет, ако е възможно.
Хотел "Франтел"
Наред ли е всичко? – Полетът е в 23,10.
Прибери ги. Глупаво е да оставим 6 милиона в хотелска стая.
Искаш ли да ги видиш? – Не, по-късно.
Не се връщай там. Диамантите са у теб.
Просто да заминем.
Не. Той трябва да умре. – Защо?
Заради Миньо и Кларис. Защото искам.
А ако не се върнеш?
Ако не дойда до 22,45, се качваш в самолета.
След 24 часа напускаш Мадрид. Лондон, Амстердам – където решиш.
Ще продадеш диамантите. Един по един.
Не отивай, Жак. Имам лошо предчувствие.
Не се тревожи. Ще бъда там преди Джино.
За последен път поемам риск. – Именно.
Сто пъти съм го гледала във филмите. Накрая убиват главния герой.
Точно когато е повярвал, че ще се измъкне. Съдба!
Не е съдба. Нарича се комисия за цензура.
Какво? – Нищо.
Много си млада. – Не толкова, колкото си мислиш.
Помниш ли какво каза Руксел?
"Натали Дюмон, лежала в затвора за кражба,
освободена преди 12 месеца."
Казах ти, че съм била с Джино.
Защо не говориш за това? Не ти пука?
Да. Интересува ме само какво правиш.
Забрави за Джино, с него е свършено.
Освен ако не се върна довечера. Тогава ще трябва да бягаш.
Ще те преследва, докато те открие.
Не се ли боиш, че мога да избягам с диамантите?
Продава се
Не мърдай, Жак! До стената, ръцете на главата!
Обърни се!
Мислеше, че ще дойдеш пръв. И спокойно ще ме посрещнеш.
Не успя!
Знаех, че ще се върнеш. Хайде, да поговорим спокойно.
Обърни се!
Свали ръцете!
Така.
Кой те освободи? – Натали.
Къде е тя? – В хотелска стая, с диамантите.
Ако не се прибера до 22,30, ще се обади на Руксел.
Защо? – За да му каже, че си ме убил.
Ще му даде диамантите и ще получи 10% от застрахователите.
Както каза Руксел – така ще изиграя и двама ви.
Защо започна тази игра, защо уби толкова хора?
Заради диамантите, Жак.
Не исках да ги взема от теб – Руксел щеше да стигне до мен.
Исках да го направя по друг начин.
Заради 6 милиона може да забравиш буржоазните си навици.
Ще ме заведеш при Натали.
Не.
Честно казано, Жак, не мисля, че имаш избор.
Добре, но трябва да делим.
25%. Като приспадна дълга ти. И момичето остава за мен.
Добре.
Стой! Ти ще караш.
Далече ли е? – Не.
Не е нужно да бързаш. – Не се тревожи.
Казах ти да намалиш скоростта. – Призля ли ти?
Спри или... – Или какво?
Ще стреляш ли? Хайде, стреляй!
Какво чакаш? Стреляй! Пистолетът ти е извън играта.
Ще ни убиеш. – Не. Само теб.
Сбогом, Джино!
Жак!
Бях в банята. Да не помисли, че...
Не, не.
Е?
Тук съм.
Тръгваме ли? – Тръгваме.
За Мадрид. Благодаря.
Елате с мен. – Самолетът излита след 10 минути.
Проверка на документите.
Е?
Заминаваш, без да се сбогуваш с приятелите?
Излитаме след 9 минути. – Чудесно! Ще действаме бързо.
Хайде, Льобон!
Какво ще кажеш, Дарне? – Че заради вас ще изпуснем самолета.
Не се тревожи! Самолетът няма да излети без мое разрешение.
Имаш ли остър нож? – Най-добрият, шефе.
Какво е това?
Кое? – Какво е това?
Сигурно са камъните, за които говорихте. Ето ги!
Натали, затвори куфара.
Какво ще правиш в Мадрид?
Ще отидем в Андалусия. Обожавам тези места. Има слънце.
С какво ще живеете?
Имам малко спестени пари. После ще измислим нещо.
Ще я накараш да проституира. – Защо не? Ако се наложи.
Добре се забавляваме, Мегре, но... – Изчезвайте!
Всъщност дълбоко в себе си не ми вярваш.
За какво говориш? – За диамантите.
Няма диаманти. Чувстваме се добре.
Другото остави на мен. – Другото?
Остави го на мен.
Г-н Дарне, госпожице. Полиция. Можели за момент?
Да. – Може ли? Благодаря.
Познавате ли Джино Руджери?
Да. – Намерен е мъртъв.
Мъртъв? – При автомобилна катастрофа.
Всъщност е бил убит. Два куршума в главата.
Гледай ти!
Предполагам, че ще ни кажете какво сте правили на 13-и?
Да. Няма ли да ни разпитате поотделно?
Предполагам, че показанията ви ще съвпаднат.
Не е невъзможно. – Благодаря.
Само за това ли са дошли? – Дошли са, за да преровят стаята ни.
Кога ще свърши всичко това?
Това е краят. Руксел изстреля последния си патрон.
Довечера заминаваме. – Така ли? За къде?
Буенос Айрес. – Защо Буенос Айрес?
Какво ще правим там без пари?
Преувеличаваш. Имаме 6 милиона, не бих казал, че сме бедни.
Диамантите? – Разбира се.
Изпратих колет до себе си до пощата в Буенос Айрес.
Стягай багажа, Долорес. Отивам да платя.
Жак...
Първо ме целуни.
Наистина бях влюбен в нея.
Но не бих й казал, че диамантите са в централната поща в Рио.
След това, което преживях, нямах доверие на никого.
Превод Вера Генчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©
На Рене Клеман, моя учител 2023