The Continental - 01x01 (2023) Свали субтитрите
Франки, какво ще стане сега?
- Млъквай.
В момента ни наблюдават.
Банда тъпи ченгета ще ни надрънкат куп лъжи.
Какво искаш да кажеш, Франки?
Ще ни плашат, за да дрънкаме. Просто не казвай нищо, ясно?
Нищо.
Но аз не знаех.
- Не, ти нищо не си направил.
Мисли само за това, Уинстън. Аз го направих, разбра ли ме?
Аз го направих.
Аз го направих.
Аз го направих.
ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Не трябва да си долу, Франки.
- Да, знам.
Аз и женени мадами не трябва да чукам.
Кажи ми...
къде е най-добре да заведа дама, с която не би трябвало да бъда?
Където не би трябвало да бъдеш?
- Именно.
Нали няма да ме издадеш, Лорънс?
Все пак аз не съм единственият,
хванат по бели гащи на нечия чужда морава, нали?
Кажи ми.
Как изглеждам?
Разкарай се оттук, докато не съм те гръмнал.
Добре. Честита нова година, Лорънс.
Би трябвало да е добра.
Франки, скъпи.
Как си, Франки?
Честита нова година, Франки!
Кормак те вика на масата си.
Франки, момчето ми, ела насам.
Слушайте, прибрах го от улицата, когато беше ей такъв.
Лично го обучих, а вижте го сега кучия син.
Дръж. За семейството!
Корин, къде се губиш?
Не ме удряй, мамка му.
И така, Ню Йорк Сити, започваме отброяването.
Десет, девет...
Честита нова година!
Хайде, размърдай се.
Пич, гледай колко злато!
- Не съм дошъл за това.
Давай патлака.
Сигурен ли си в тази работа?
Това не е нещо, което ще ти се размине ей така.
Добро момче.
Сега не си толкова отворен, нали?
Винаги съм те смятал за разумен човек.
Патлака.
Всичко долу!
Франки.
Лорънс.
Тревога: код червено!
Тревога на територията на Континентал.
Тревога: код червено!
Тревога на територията на Континентал.
Тревога: код червено!
Благодаря ви.
По дяволите, Франки!
Франки, спри!
Франки!
Качвай се!
Карай!
МЕЛ ГИБСЪН
КОЛИН УДУЕЛ
МИШЕЛ ПРАДА
БЕН РОБСЪН
КОНТИНЕНТАЛ, НОЩ 1-ВА Братя по оръжие
ЛОНДОН
Моята работа е да предвиждам бъдещето.
Знаем, че откакто вдигнаха ограниченията за височина,
строителството процъфтява, и ако искате да си ги мерите,
кой може да строи по-високо, разбирам го, ще ви услужа с линийка.
Но докато всички се катерят нагоре, към облаците, пропускат очевидното.
И какво е то?
Къде ще паркират, по дяволите?
- Значи... паркинги?
4700 паркоместа, запълнени всеки ден от седмицата.
По средата, между всички новостроящи се небостъргачи.
Имам земята, бетона и разрешителните.
Знам, че 2 млн. са много пари, г-н Давънпорт.
Числата не ме плашат, момче.
Вие сте малка фирма, за която никога не съм чувал,
правите бизнес с хора, за които не съм чувал,
не ми вдъхвате много... утеха.
Кой иска още десерт? Или по още едно мартини?
Разбирате от питиета, г-н Скот.
Уважавам хора, които инвестират, за да печелят.
Опасявам се, че не съм убеден.
- Мисля, че ще пропуснете...
Там ми стана скучно и реших да дойда тук.
За да скучая още повече.
- Бъди добра, мила.
Не ме наричай мила. Мила наричай майка си.
Какво се опитвате да пробутате на съпруга ми, г-н...
Скот. Уинстън Скот.
Какво се опитвате да пробутате на съпруга ми, Уинстън Скот?
Парче от Лондон, голямо. Паркинги.
Паркинги ли? Боже.
Предложението е интересно.
Наистина ли, скъпи? Паркинги?
Уинстън, знаете ли какъв е бизнесът на моя съпруг?
Значи разбирате, че този старчок,
въпреки надценения костюм и оплешивяваща глава, има марка.
И неговата марка е...
вълнението, секса.
Вчера Дейвид Боуи беше в нашия диско клуб.
Знаете ли, че съпругът ми спонсорира неговото турне?
Така е, и това не е благодарение на бизнес с паркинги.
Значи познавате Тони Дефрис, той е мениджър на Дейвид, Дъ Ху...
Да, и Лу Рийд. Разбира се, че познаваме Тони.
Трябва да знаете, че той е един от големите ми инвеститори.
Като се замисля, сигурен съм, че не би възразил
да му разкажа за другите интересни инвеститори, които ще се присъединят.
Тони, аз съм Уинстън Скот. Да, извинявай, че те безпокоя.
Чудех се, дали не би поздравил набързо г-жа Давънпорт?
Да, тази Давънпорт.
Тя и съпругът й обмислят дали да се присъединят в нашия проект,
и реших, че ти може да... разбира се, Тони.
Тони, Розалин Давън...
Вярно... да.
Точно така, да, каза ни.
Вярно. Благодаря за отделеното време.
До скоро, скъпи. Да, ти също.
Ами, все пак дойдох, за да скучая.
- Няма нужда да бъдеш груба.
Ще ти кажа кое е грубо. Грубо е да те наричам глупак.
Този току-що ти го начука. Поздравления.
Ти, извикай ми кола.
Наистина оценявам времето, което отделихте да обмислите...
Преведи парите.
- Мамка му!
Казах ти, че ще направи точно обратното.
Не бях виждал тази твоя страна. Невероятно!
Аз ли? Ти си този, който ме убеди.
Без дори да ходя на уроци, представяш ли си?
Трябва да се преместиш в Холивуд. Имаш талант, изглеждаш добре...
Умееш да измъкваш на хората трудно изкараните пари.
Да, много добре ще се впишеш.
За мой късмет всички тези неща важат и за инвеститорите в Лондон.
Наздраве. А сега си сипи за теб.
Какво видя, докато ме наблюдаваше?
Твоята оценка. Честно.
Честно ли?
Видях една жена, която беше малко тъжна и малко самотна.
Жена, която заслужава повече.
Която може би се нуждае някой да й го каже.
Опитваш се да ме вкараш в леглото си.
Абсолютно.
- Добър си.
Благодаря.
Какво чакаш?
Не съм си довършил питието.
Тик-так.
Като знам как омайваш хората, не знам защо ти се доверявам толкова.
Искам да знам всичко за семейството ти.
За майка ти, за баща ти, за братята ти.
Аз ти казах за перверзния ми чичо.
Не знам какво си мислиш, че би могло да ме отблъсне.
Особено като се има предвид, че познаваш съпруга ми.
Уинстън?
Скъпи.
Да не ме игнорираш?
Би ли пристъпил към мен?
- Аз ли, господине?
Г-н Флин, застреляйте г-н Ейвъри.
Но, господине... правилата.
Вярно, шибаните правила, тук ме хвана в крачка.
Шарон, тук е малко претъпкано, би ли отворил терасата?
Глътка свеж... докъде бях стигнал?
- Правилата, г-не.
Говорехте за правилата.
- Да, вярно, благодаря ти.
Тази велика институция е част от древна и свещена структура.
Щях да сътворя голяма каша, ако наруша тази структура.
Ръководителите ми биха били много разочаровани.
Защото колкото и да съм ядосан,
че не ми донесохте онази преса, за която ви помолих,
аз не мога да ви убия.
Не и тук.
Шарон, какво се случва, ако някой наруши точно това правило?
Това е латинската дума за "прецакан си".
Бих станал персона нон грата:
ще ми отнемат всички привилегии, които този хотел предлага.
Представете си да изляза оттук,
сещате се, жив, без никаква закрила от хората,
които съм наранил през последните 40 години.
Враговете ми ще ме преследват. Или по-лошо - семейството ми?
Съпруга, син, дъщеря.
Или пък две.
За късмет аз нямам никого, само тийнейджъра Шарон, който ще ми липсва.
Но ти? Ти имаш семейство.
Имаш цяло племе в Трайбека.
Така че трябва да направиш избор.
Можеш да си излезеш още сега, оставяйки семейството си в опасност.
Или можеш да им пощадиш живота.
Като намериш най-близката тераса
и скочиш.
Пусни ме бе. Просто бях задрямал.
Добро утро, г-н Скот.
Дано пътуването ви е било приятно?
- Първа класа!
Управителят на хотела помоли да го удостоите с присъствието си.
Господа.
Водите ме по туристическия маршрут.
Приятно мирише тук.
Просто ми се прияде тортичка.
Добре де, вървя.
Кормак.
- Уинстън.
Остарял си.
- Да, нося пелени.
Трябва да го наричат Континентал за пенсионери.
Къде е Франки, Уинстън?
Обикновено, когато някакви с маски ме дрогират и вкарат в микробус,
и ме транспортират през океана, поне ми предлагат чаша кафе.
Разбира се. Шарон, сипи кафе на човека.
Добре изглеждаш, синко. Добре се справяш в Лондон, а?
Успял си да се издигнеш сам. Надявам се, че и аз имам заслуга.
Както и за това какъв стана Франки.
- Франки е много ценен актив за мен.
Войната го направи ефективен, пресметлив, спечели повишение.
Тогава какво правя аз тук?
Напоследък ми направи впечатление, че е малко разсеян.
Приписвах го на наркотиците.
Имаше и слухове за някакво момиче, някаква кучка от Червените кхмери.
Въртеше го на малкия си пръст, но аз го преглътнах.
Знаеш, имам слабост към него.
Но после той открадна от мен нещо, което крепи това предприятие цяло,
а това предприятие притежава власт, отвъд твоите представи.
Това не е мой проблем.
- Вече е твой.
Това, което Франки открадна,
е много важно за един куп много опасни хора.
Сега вече разбирам какво става.
Ти си го загазил, а аз съм примамката.
На Франки не му дреме за мен и на мен не ми дреме за него.
Не ти вярвам. Намери го, защото, ако не го направиш,
ще стоваря цялата тежест на тази институция върху вас.
Не, виж сега, мисля, че не ме чуваш.
Нито знам, нито ми пука къде е Франки.
Така че си го намери сам.
Приключихме ли?
Да. Шарон, покажи на нашия гост... Изпрати го до асансьора.
Да, господине.
- Благодаря ти.
Проследете го.
Сигурно рядко виждаш хора, които говорят така на шефа ти.
Не и такива, които да видя отново.
Извинете, че няма да ви изпратя и моля, уведомете ме, ако планирате
да се присъедините към нас скоро или ако мога да ви услужа.
Мога ли да се надявам на билет за връщане?
Това "Да" ли е? Или "Може би"?
Благодаря за кафето.
Шибанякът с буика.
Пак се започна.
- Няма да го почисти.
Радвам се, че се наслаждаваш, но би ли ме разкопчала?
Няма да го почисти. Кучият му син.
Потресен съм. Ръцете ми изтръпнаха.
Помолих го учтиво, оставях му бележки.
Задник.
Трябва да отивам на работа.
Мислех, че като си следователка, може да идваш когато си искаш.
Да, но все още съм жена, а шефът ми е мъж и е задник.
Съжалявам.
- Недей.
Казах ти, че не ми пука. Просто го остави.
А може би искам да ти пука, това хрумвало ли ти е?
Разбра какво исках да кажа.
Виж, знаеш ли...
Не, няма смисъл.
Просто...
Погледни ме.
Единственото, което искам от теб, е да заключиш вратата ми на излизане.
Можеш да ми допиеш кафето.
И не забравяй да изключиш радиото.
Отврат!
Явно няма да го приемем.
"Само влизаме и излизаме".
- Ще се измъкнем.
Шансът ни е 51%.
- Тихо!
Да се надяваме, че стрелят така, както вие плямпате.
Сега...
Тъпи американци, ще ви дам урок по бизнес практики.
Урокът се нарича... да премахнеш посредника.
По-добре внимавай.
- Ами? Добре.
Ще внимавам в това да реша кого да убия първи.
Това е голямо оръжие, като за такъв дребосък.
Ти току-що го реши вместо мен.
Сериозно? Да доведете жена на престрелка.
Шибани аматьори.
И дребен, и сексист. Сега вече се страхувам.
Гръмни го!
Нали знаеш, че вътре има патрони?
- Знае, само че не й пука.
Това твоите пръсти ли са?
Сега кой е аматьор, Узан? Да си играеш с непроверени патрони?
Обикновено бих си ги запазил,
но не искам да те оставям с празни ръце.
Вдигни си пръста!
Оставаш жив само за да кажеш на шефа си да не ни будалка.
Не, не бързай. Да ти предложа чаша вода?
Разкарай се оттук!
Ди Силва за Мейхю.
Зает ли си с нещо?
Опитвам се да забогатея. А ти?
Следя купувача.
Имаш ли доказателство?
Все още не.
Първата ни жена следовател и вече се дъниш.
Казах ти, шефът ми е задник.
Начукай си го.
Почакай. Нещо?
Не успяхме да изкопчим и дума - челюстта му е строшена.
Добре, купувачът се размърда. Тръгвам пеша.
Къде се намираш?
- Наблизо, на "Пърл" и "Лива".
Не го преследвай. Повтарям, не го преследвай.
Ди Силва.
Кей Ди.
Какво правиш, по дяволите?
Качвай се.
- Моля?! Я не ме бутай!
Качвай се в шибаната кола.
Всичко е наред, сега ще ви се махнем от главата.
Какво, в алеята ли ще говорим?
Да говорим ли искаш? Говори, мамка му.
Какво ти става, мамка му?
Затвори си устата.
- Долу ръцете.
Можеше да ги пипнеш отдавна, какво си мислиш, че правиш?
Искам да хвана доставчика.
Франсис Скот, мисля, че е там, тоя тип е призрак.
Ние нямаме правомощия, каквото и да става там.
И просто ще зарежа случая, за да се натискаме?
Работата ми е да те чукам, а?
- Говори по-тихо.
Кого прикриваш?
- Никого, няма нищо такова.
Тогава ми кажи какво става.
Стой далеч оттам, разбра ли ме?
Чарли.
Ще отвориш ли вратата?
Уинстън? Това ти ли си?
- Ще измръзна тук.
Боже! Наистина си пораснал!
Ще ме пуснеш ли?
- Разбира се, че ще те пусна.
Ела насам. Боже! Виж се само!
- Ти се виж.
Момчета, нали помните Уинстън?
- Помним.
Дребосъкът все ме обираше.
- Всички ни обираше.
Ще учи на покер десетгодишно.
- Портфейлът ми съжалява до днес.
Защото имаш мимика, хапеш си устната.
Какво?
- Исусе, мамка му!
Какво ти става бе? Аз играя с тези глупаци.
Никаква мимика нямам.
Чух, че си се издигнал в Лондон. Май нещата ти вървят добре.
Може би си донесъл малко късмет? Ню Йорк е кенеф в наши дни.
Стачката на боклукчиите ни убива.
- Справяме се.
Имаме далавера с едни в Истсайд, извозваме истински боклук.
Един от тези типове ми плаща да го возя с хеликоптера му.
Много по-добре е от Виетнам.
Разправяй, Уинстън.
Какво те води към дома?
Трябва ти нов доставчик на кафе.
- Извинете, че нямам чай, милорд.
Слушай...
Възможно е да е тук.
Чайнатаун, кофти квартал, но там си осребрява пенсията.
Карате Бъртън. Мислиш, че живее там?
- Не знам къде живее.
Говори се, че продава оръжие с негови приятели ветерани.
Не съм го виждал от 3 месеца.
Доколкото знам, може и да работи с онзи подъл педал.
Ами, оказа се, че е работил. След което е откраднал нещо.
Наистина ли? Какво е свил?
- Не знам.
Но е достатъчно важно за Кормак,
че да изпрати мутрите до Лондон и да ме довлекат.
Извинявай. Сигурно е било много интересно пътуване.
Какъв е смисълът? Сериозно.
Сякаш пак ме въвличат в блатото на Франки.
Вие сте семейство.
- С него ли?
Точно.
- Вече дори не го познавам.
И сега трябва да зарежа всичко, защото се е върнал от Виетнам
и решил да работи за изрода, които ни съсипа живота?
Взе ни къщата и го хвърли да гние в затвора.
Прояви малко разбиране.
Той не спечели лондонската лотария, като теб.
Гнил е по тунелите във Виетнам и после в затвора.
За бога, колко време мина, 20 и кусур години,
и нито един от двамата няма да вдигне телефона?
Уинстън, животът има много кофти начини да ти даде урок.
Така че стига толкова, моля те. Не си дошъл тук да пиеш кафе.
Какво ще правиш?
Ще намеря Франки, преди Кормак.
Добре. С какво мога да ти помогна?
Ще ми трябва кола.
Само с това не мога да помогна.
Но мога да ти дам палто, за да не ти измръзне задникът.
Значи нямаш кола?
Мили боже.
Искам да ме чуеш внимателно: това е любовта на живота ми.
Това е Мария, разбираш ли? Ще се грижиш за нея.
Правилото е едно: винаги трябва да я покриваш.
Имаш думата ми.
- Това е всичко, което искам.
Както и това. Кварталът е кофти.
Чарли, мога да се грижа за себе си.
- Не е за теб, а за нея.
Пази я с цената на живота си, иначе не се връщай.
Някой да иска дим сум?
Значи вечеря за един. Отново.
Онова с огнехвъргачката беше жестоко.
Повече не мога така, Майлс.
- Винаги ще има спънки.
Да изтрепем стая с бандити не е спънка.
Пистолет в главата не е спънка.
Ще намеря друг купувач.
- Друг купувач ли?
Значи няма да има отговор за това, което стана днес?
Тази пратка ще ни уреди за 18 месеца, за две години, ако се напънем.
Знаеш, че войната свърши. И ти оцеля.
Това разочарова ли те?
Не искам тези гадости в дома ни повече.
Приключихме.
- Не и докато не продадем стоката.
Това са глупости, знаеш го.
- Къде тръгна?
По дяволите! Пак ли?
Дай да ти помогна.
- Оправям се!
Знаеш ли, права си, войната свърши, а връзките ми...
Връзките ми изтъняват бързо, това е истината.
Ако искаш доджото да остане отворено...
Изобщо не ти дреме за него.
Имаш ли друг план? Слушам те.
Защото единственото нещо, което виждам тук, е прах.
Виж, обещахме го на татко.
- Не, ти го обеща на татко.
Беше негово, а сега е дупка за пари, в която си се вкопчила.
Аз нищо не му дължа.
- Ти си в това само заради тръпката.
И заради теб ще ни убият.
Мамка му.
Мога ли да ви помогна?
- Да.
Вие ли сте собственичката?
- На табелата е моето име.
Също така управител, счетоводител и може би новият ви инструктор.
Това вие ли сте?
- Да, аз отраснах тук.
Бизнесът май не върви.
На приливи и отливи е. В града става по-трудно всеки ден.
Забелязах.
Ако имате интерес към уроци,
може да измислим отстъпка за атрактивни бели момчета.
Вероятно имам нужда.
Последната ми битка не свърши добре за мен.
Аз съм Уинстън.
Лу. Ако имаш време, мога да те разведа наоколо.
За жалост съм тук по друга работа. Тъся брат си, може да ми помогнете.
Казва се Франки.
Да, сега го виждам.
Приличате си по очите.
Разкарай се оттук.
- Чакай, чакай.
Не съм виждала това лайно от месеци, и пощата не си взима.
Щом сте една кръв, и ти не си стока, така че хващай пътя.
Добре, а кога за последно...
- Казах да изчезваш.
Така ли ще бъде?
- Заведи ме.
Слушай, братко на Франки...
- Веднага.
Умно.
Що за доджо е това?
Кой си ти, мамка му?
- За втори път ми насочват пистолет.
Кой е този?
- Братът на Франки.
Казвам се Уинстън Скот, чух изстрели оттук.
Мислех, че брат ми е загазил.
- Да го пребием.
И затова насочи пистолет към сестра ми?
Това беше грешка.
- Не, това фишу е грешка.
Това е крават.
- Начукай си го.
Мислех, че работи тук и всички вие сте приятели.
Бяхме приятели. Знаете ли какво?
Омръзна ми от тия оръжия, вие се оправяйте с него.
Виждам, че двамата с брат ми явно се долюбват.
Откъде да знаем, че си брат му?
- Казва се Франсис Патрик Скот.
Кръстен е на баща ни, затова го наричаме Франки.
Виждал съм му плочките.
Дръж си ръцете горе!
Брат ми отряза много отдавна, дори не трябваше да съм тук.
Но трябва да го намеря и имам нужда от всяка помощ.
Вътре.
Крават...
Ако се опитваш да ме стреснеш, пушкалото ти отдавна го постигна.
Това ми се струва прекалено.
- Леми, отпусни се.
Брат ти отряза и мен. Грижех се за него, когато се върнахме.
Уредих го с работата, с която се занимавах и там.
С оръжие, предполагам.
Нямаше какво друго да правим - като наркоман и черен ветеран.
Не си представям брат ми като надежден партньор.
Една вечер сключвахме сделка.
Франки изобщо не се появи и накрая Леми беше ранен.
Гръмнаха ме в перинеума. Точно между топките и задника.
Загубих и стоката, и парите, и това не беше първата му издънка.
Тогава ли го видя за последно?
- Да, ако се беше появил.
Скоро след това чух, че се бил нанесъл в един хотел.
Значи знаеш какви хора са се окопали там?
Повечето от типовете там трябваше да свикват с убиването.
Но Франки просто го може.
Някои хора могат просто да започнат да правят нещо.
Ако беше взел пистолет, нож,
каквото и да е от тези неща тук, пистолетът ще го догонва.
Това е едно прекрасно умение. Бяхте ли близки във Виетнам?
Достатъчно пъти сме си спасявали живота.
Ако се наложи някой да ме спасява, винаги бих избрал Франки.
Без замисляне.
За кратко сякаш беше започнал да влиза в пътя.
Намери си момиче, изтрезня,
започна да дрънка някакви хипарски дивотии за съдбата.
После се озова в Ню Йорк и се забърка в някакви гадости.
Картинката ми се изяснява.
И не го търсиш само ти.
- Човек с уменията на Франки...
Няма да го намериш, освен ако не го иска.
Той е като духа Каспър, само че неприятелски настроен.
Все отнякъде трябва да започна.
- Преди се мотаеше в Алфабет сити.
Старата ни площадка.
Алфабет сити. Явно се насочвам натам.
Може ли?
Но... най-добре вземи и това.
Днес всички ми предлагат оръжия.
Но не и като това.
Къде е?
Вече ви казах.
Франки я взе.
Заклевам се, мамка му.
Невежи, решили сте, че можете да надхитрите Високата маса?
Казвам ви истината.
Платиха ми да свърша работа, но работата се прецака.
А шибанякът ме остави да умра.
За шибаняка, когото ти беше платено да предадеш ли говориш?
Изненадан си, че знам.
Осъзнаваш ли изобщо какво сте откраднали?
Може ли да попитам колко ви платиха да я откраднете?
40 хиляди.
Ключа за света срещу дребни.
Не че знаем стойността на артефакт,
можещ да разруши организация, по-стара от Римската империя.
Това, което споделям, е много поверителна информация.
Информация, която споделям, само с една група хора.
Умиращи хора.
Не, моля ви. Моля ви, не е нужно да...
Какво да правя по въпроса с Кормак?
Нищо.
Може би времето на неговото царуване най-после изтече.
Пазете се!
Какво да ви предложа?
Един скоч, чист, ако обичате.
С какво мога да ви помогна?
Може ли да наема стая?
- Съжалявам, всички са заети.
В района има много добри хотели, ще ви препоръчам, ако желаете.
Госпожице?
Няма нужда, благодаря.
Франки?
Спри.
Уинстън?
- Франки.
Познаваш ли го?
Това е брат ми.
- Брат ли? Ти имаш брат?
Може ли малко помощ?
Каза, че това място е тайно.
Какво търсиш тук, Уинстън?
И аз се радвам да те видя, благодаря за радушното посрещане.
Защо е дошъл? Как ни е намерил?
Опитвам се да разбера.
Знам, че мина много време, но трябва да знам защо си тук.
Защото се оказа, че си прецакал нещата.
Нима? Кой го казва?
Кормак.
С Кормак ли е?
Мутрите му ме отмъкнаха от Лондон да те търся или ще те убие.
Не ми пука какво и защо си откраднал, но трябва да изчезваш оттук.
Какво казва?
- После ще ти обясня всичко.
Да, обаче ние оставаме. Разбра ли ме?
Аз забърках тази каша.
По-добре да умра, докато се бия, отколкото да ни убият като плъхове.
Смяташ да се окопаете тук, докато дойдат да ви убият?
Това не е план, Франки, това е непланирано погребение.
Ще се бием. Аз и ти.
Направи адски голяма грешка, като дойде тук.
Малко е късно за тая работа, сега всички ще бягаме.
Мога да ти помогна. И на двама ви, довери ми се.
Доверчивостта не ни е силна черта.
Нямате избор.
Не знаеш срещу какво сме изправени, Кормак не е онзи от детството.
Той е над мутрите и счупените пръсти.
Той е част от свят, който се простира извън хотела,
извън града, отвъд въображението ти.
Франки, звучиш малко параноично.
- Наистина ли?
Франки!
Този мустанг, това е колата му.
Група, наречена Нил, ни обеща изход, ако я открадна за тях.
Да ни дадат достатъчно пари, за да започнем начисто.
И да не може Кормак да ни намери. А след това ме прецакаха.
Франки.
- Трябва да му покажа.
Какво е това?
Древна преса за монети.
Кормак иска да те убие заради това?
Кормак е едно на ръка, но след онова, което му сторих,
хората, за които работи и от които се страхува, контролират всичко.
Имат очи и уши навсякъде. Изчезват хора, дори цели сгради.
Аз имам пари, и то много.
Мога да платя да изчезнете, ще бъдете където и които поискате.
Това няма да стане, Уинстън.
- Имаш ли по-добър план?
Последвали са го до нас.
- Трябва да изчезваме оттук.
Оставаме да се бием.
Трябва да изчезваме.
- Не.
Йен.
Йен, отвори вратата.
Франки.
Веднага, Йен. Веднага отвори шибаната врата.
Ти обеща да останем и да се бием. Заедно.
Тук няма за какво да се бием.
Това е нашият дом.
Навсякъде можем да имаме дом.
Трябваше да създадем семейство.
Франки, трябва да тръгваме. Веднага.
Чисто.
При мен няма никой.
Тук всичко е чисто. Ударили сме грешната сграда.
Не е неговата кола!
Сега изясни ли ти се?
- Да, май схващам.
Сега какво?
- Отиваме да се видим с Чарли.
Който трябваше да се грижи за нас, когато бяхме деца, това ли е планът?
Част от плана, мисля го в движение.
Къде отиваме?
- Той ще ни измъкне оттук.
Той ще бъде причината да ни убият.
Ама и ти ги избираш едни.
- Говориш за съпругата ми.
Прекрасна личност!
Щом Кормак те е домъкнал дотук, защо не се чупи, докато можеш?
Ти си ми брат, Франки.
Ти си всичко, което ми остана.
Ей това е приказка.
Кал, ако докоснеш картите, ще те наръгам във врата.
Нищо не съм направил.
Невредими. Благодаря ти, господи.
Франки. Радвам се да те видя, хлапе.
Радвам се, че се върна с брат си. Честно.
Да влезем вътре.
Щях да остана в онзи гаден, мръсен театър до край.
Уинстън е единственият шанс
да се измъкнем живи от това.
Трябваше да ме оставиш да го убия.
Той ни спаси от тях.
Той ги доведе до нас.
- Не, вината е моя, Йен.
Къде отиваш?
Да се уверя, че брат ти не е домъкнал и други, които искат да ни убият.
Материята е подравнена с подплатата от кевлар,
като по този начин предотвратява групиране на попаденията.
Простете прекъсването.
Намерихме ли я?
- За съжаление са се измъкнали.
Време е за външен изпълнител.
Може би някой от гостите ни.
Извикай ми изродите.
- Извинете?
Вярно, те всичките са изроди. Близнаците, тях искам.
Хензел и Гретел или както там бяха.
- Да, господине.
Добър вечер. Радвам се да видя, че сте се завърнали от...
Работа.
Г-н О'Конър се чуди дали ще можете да вместите още една задача.
Извинявай! Мейхю
Къде е Капитан Надежден?
- Подготвя транспорта ни.
Ще се срещнем по-късно.
Помниш ли как ми гепеше картичките и ги продаваше на другите хлапета?
От малък си беше предприемач.
Щяхме да завладеем Ню Йорк заедно, помниш ли?
Това татко ти го наби в главата.
Не знам дали помниш, но да загубиш семейния дом,
защото си взел кредит от О'Конър, не те прави голям предприемач, а?
Тогава защо си бачкал за него?
- Защото имах план, Уинстън.
Татко също имаше.
Никога повече не ме сравнявай с него, разбра ли ме?
Не си казал на Йен за мен.
Връщам се в Ню Йорк да помогна на брат си,
а съпругата му не е чувала за мен.
Не си дошъл доброволно, Уинстън.
Обаче останах и те намерих.
Не ми позволяваше дори да идвам на свиждане.
Не дойде при мен, когато излезе. Жертвал си се за мен.
И е по-лесно да ме ненавиждаш.
- Така ли мислиш?
Че просто те ненавиждам?
- Да, ние бяхме деца, Франки.
Нямахме родители, никого, защо ме изолира така?
Заради теб, за да се измъкнеш от този живот.
За да водиш по-добър живот, и ти направи точно това.
Виж се с костюма и лъскавия часовник.
Това е само визия, аз се нуждаех от брат.
Точно това прави един батко. Наистина ли не го разбираш?
Опазих те жив, като те държах настрани.
Обаче ти пак си тук и се вреш в гадостта.
Знаеш ли, Уинстън, понякога се налага да правим избор,
който не ни се иска, за да предпазим близките си.
Може би някой ден ще го разбереш.
Да, Франки и брат му. И двамата са тук.
Сигурен ли си, че е у тях?
Какво да направя?
Ясно.
Благодаря ти.
Виж, ще ви измъкна оттук, за да можете да започнете начисто.
Ясно? Ние с теб също ще започнем начисто.
Съгласен ли си, Франки?
Да.
Да, с теб съм, Уинстън.
Трябва да тръгваме, къде е Йен?
Какви ги вършиш, Йен?
- Чарли ни предаде.
Шибанякът ни е продал.
Мамка му!
Дръжте се!
Свали ни от пътя!
Мамка му!
Караш като бабичка!
Виж им сметката!
След него!
Стой!
Давай пресата за монети!
Идва зад вас.
Франки!
Какво ще направиш с това пистолетче?
Много скоро ще го чувстваш като карането на колело.
Ние никога не сме имали колела.
Хайде, по-бързо!
Къде е Чарли?
Мислех, че е с вас.
Мамка му!
Хайде, трябва да изчезваме. Измъкни ни оттук, Тони, давай!
Улучиха ме!
Притискай раната!
Ще се оправиш.
Обичам те.
Грижете се един за друг, чухте ли ме?
Какво? За какво говориш?
Те искат мен!
И това.
Мили боже!
Трябват ми оръжия.
Много оръжия.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII