Teenage Mutant Ninja Turtles: Mutant Mayhem (2023) Свали субтитрите
Слушайте всички! Мишената е д-р Бакстър Стокман.
Бил е водещ учен в Института за техно-космически изследвания.
Но кривнал от пътя - откраднал изследване за милиарди
и създал истински мутант.
Крие го в импровизирана лаборатория в изоставена сграда.
Раздадохме ви свръхмощни антимутантски неутрализатори.
Каквото и да е създал Стокман, те могат да го унищожат.
Самата Синтия Утром ще води операцията от щаба.
Синтия, да добавиш нещо?
Предстоящата мисия е от изключителна важност!
Провалът е крайно нежелателен.
Доставете ми мутанта на Стокман
и всичко, което е използвал за направата му.
Чухте, момчета. Заредете!
- Тъй вярно!
Успях, дребен. Усъвършенствах слузта.
Радваш ли се за татенцето?
Приятелите ми от Института искат да те използват като оръжие.
Не бих го допуснал. Но сега сме на сигурно място.
Скоро ще ти направя братя и сестри.
И двамата ще имаме истинско семейство.
Аз нямах семейство, дребен.
Не ме харесваха.
Чувствах се по-близък с животните за опити, отколкото с хората.
С теб и роднините ти ще създам семейство.
Най-сетне ще намерим щастие.
Бързо, давай!
- Напред!
Разпръсни се.
Давай, движи се!
На място! Не мърдай.
Къде е екземплярът?
Тук го няма.
Момент. Внимателно.
- Тихо!
Насам!
Не стреляйте, трябват ни живи.
Не мърдай.
Не стреляйте! Химикалите са запалими.
Влизаме.
Синтия, съжалявам.
Изгубихме всичко.
Донеси каквото откриеш.
Ще възпроизведем изследването му,
колкото и време да ни отнеме.
Творенията на Стокман трябва да живеят!
А с тях - и нова форма на самия живот.
КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА ПЪЛЕН ХАОС
СЛЕД 15 ГОДИНИ
Учителят Сплинтър ни възложи важна мисия.
Целта е отсреща.
Ще сме невидими и хитри, за да проникнем в човешкия свят за...
Йогурт.
Йогурт.
- Ясно, Батман.
Мъча се да ви надъхам.
- Дай списъка.
Какво още трябва? Обезмаслено мляко, сладолед, плодове, зеленчуци.
И парти пакет "Доритос" със сос.
- Обичам със сирене.
Бил е категоричен за пакета. Подчертал го е два пъти.
Дони, тоалетна хартия. Раф, ти зареждаш килера.
Майк, вземи вредна храна.
- Слушкам!
Помнете: човешко око не бива да ви зърне. Защо?
"Хората са дяволската измет на света. Не поздравявай и страни от тях.
Копнеят да изтребят всеки по-различен.
Ще те превърнат те на прах!"
Знам, че това са предразсъдъци, татко така ни научи.
Хората са готини всъщност. Бионсе...
Нямаше да има кей-поп без тях.
- Дрейк е върхът.
Бих закусвал с Том Брейди.
- Гай Фиери явно е готин.
И ми се ходи във “Флейвъртаун”.
Всички харесваме хората, но сега ни чака работа. Да вървим!
"Аз съм Лео."
- "Аз съм лидер!"
Говориш като грипав.
КАМЕРА 2
"Доритос" ПАРТИ ПАКЕТ
Отново терор в центъра на Манхатън.
Поредният нагъл и опасен обир.
Индустриален преобразувател е откраднат по време на транспортирането му.
Според полицията е свързано с други обири.
Хората живеят в страх.
Родители искат вечерен час до залавянето на виновника.
Единствената следа води към загадъчен тип,
известен на улицата като...
Суперфлай.
Прибираме се удовлетворени.
Да занесем продуктите...
- Бяхме навън само час. Да се разходим!
Недейте, момчета, Обещахме да не го правим.
Миналата седмица гледахме мач на "Никс", предишната - концерт на Адел.
Тя пя върховно!
- Направо извънземно.
Сплинтър ще ни накаже, че се бавим.
Той не излиза, не знае кое колко отнема.
Мисли, че за магазина ни трябват три часа.
Обещахме му да не се мотаем.
Вижте, прожекция на открито в Бруклин!
Дано е комедия!
- Дано е екшън.
Успокой се, Раф.
- Стига си мрънкал, Лео. Там сме!
Добре, чакайте!
Това е!
Какъв стил!
Де да имах такава коса.
- Де да имах коса!
Оплешивяхме доста млади.
Така ли е в гимназията?
Ако си в гимназията, може ти да командваш парада.
Да, представяте ли си?
- Горките, не им завиждам.
Може някой ден и нас да ни обичат като звездите.
Да. Като нищо. Някой ден.
Да се прибираме.
Да си вървим.
Готино е да си млад и да се мотаеш.
Бъдете тихи!
- Ти млъкни!
Че аз шепна. Накъде по-тихо!
Издавам бял шум.
- Мики, спри.
Белият шум е шумен!
Момчета, къде бяхте?
Страшно се притесних!
- Съжаляваме, виж...
Имаше една котка, а знаеш, че ме е страх от тях...
Котката, да.
- Момент.
Щяхте да пазарувате и веднага да се върнете.
Къде бяхте?
Ами нали...
- Котката...
Момчетата искаха да гледат филм. Увещавах ги да не ходим.
Какво?! Гледали сте филм с хора?
Продажен плъх!
Не обиждай на "плъх"!
Извинявай, тате.
Голяма работа! Гледахме филм и се прибрахме. Няма драма.
Значи сте забравили.
Не помните какво прави хората противни чудовища.
И че са опасни, и как ще издоят кръвта ни.
Татко, ние дори нямаме бозки.
Чуйте отново историята.
- Остарявам с година, като я слушам.
Затова ще ви разкажа дългата версия.
- Не!
Всичко започна преди 15 години.
Бях млад плъх, двайсетинагодишен.
Вижте какъв сладур бях! Животът ми беше песен.
Да, ама не. Беше трагично. Истински ад.
Никой не ме харесваше. Нямах приятели.
Енотите ме избягваха. Кучетата ме мразеха.
Кой ме мразеше най-много ли?
Човеците.
Имах приятел - хлебарка.
Разбирахме се чудесно. Казваше се Кевин.
А после го изядох.
Но един ден...
всичко се промени.
Появихте се вие -
първите, които не искаха да ме убият или изядат.
Сърце не ми даваше да ви оставя там.
Целите бяхте в някаква слуз, изхвърлена в канализацията.
Не знам какво точно беше,
но тази слуз ни промени.
Бях по-стар и станах възрастен човекоплъх.
Вие бяхте бебета и ето че станахте костенурчета.
Това е съвсем логично, ако се замислите.
Беше много шантаво, но станахме семейство.
Бяхте луди по света на хората!
И реших да го пробваме.
Съжалявам, извинете.
Не мина добре.
Майчице! Човекоплъх.
- Какво?!
Вижте - човекоплъх!
- Не. Просто тъп костюм на Мики Маус.
Истинско е, пипнах го!
Мутантски плъх!
Убийте човекоплъха!
Момчета!
Мики!
Там е!
- Не е котка, а плъх!
В онзи ден се заклех никога да не позволя да ви сполети нещо.
Трябваше да изнамеря начин да отключа древната тайна на нинджите
да превръщам тялото в смъртоносно оръжие.
Открих начина.
КУРС ПО САМОЗАЩИТА НА КЕРИ ЛИ
ПЕТ ТРИКА С БО
Аз съм нинджа.
Мислехме, че се нуждаем от хората. Не, нуждаехме се само един от друг.
Затова съм строг с вас.
Вие сте всичко, което имам.
И всичко, което ще имам.
Няма как да знаеш.
- Напротив.
Да познаваш други зрели мутанти? Нямам особен избор.
Няма приложение за срещи с жени мутанти! Гаранция! Проверявам редовно!
Да, така си е.
Не ми се иска да го правя, но... Никакво излизане от канала за един месец.
Стига де!
- Това е.
Решил съм. И точка.
Гадория!
Раф, недей.
- Млъкни, Лео.
Мики.
Струваше ли си, г-н лидер?
Момчета?
Ако не ни бяха изолирали като изроди и можехме да правим каквото искаме,
какво щеше да е то?
Честно, аз искам да съм обикновен. Като другите.
Да съм в гимназията.
Да имам гадже, да идем на бал.
- С твоя чар... трудно.
Аз искам да се махна от канала.
Обичам ви, но как да живея щастливо с мисълта,
че последното, което ще видя, са муцуните ви?
Но тъй като няма да стане...
Да не го обсъждаме повече.
СЛАДОЛЕД
След минута идва камионът с контейнера с радиоактивен материал.
Разбрано.
Внимавайте, да не се издъним! Суперфлай рядко прощава.
Знаеш ли какво сглобява с тези неща?
Какво ме засяга? Важното е да ми плаща.
Целта е тук.
ЗАБАВИ!
Имаме 60 секунди.
Трийсет секунди. Да побързаме!
Рано е за празнуване.
Стига, успокойте се.
Ченгетата!
Нямаме измъкване. Какво ще правим?
- Суперфлай ще ни убие.
Преследвам заподозрените по "Бродуей".
Какво?!
Що за място е това?
Леле, това е…
Ама това е…
Ти вярно си...
Суперфлай.
СОБСТВЕНОСТ НА ИТКИ
5745 ДНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА УСПЕШНА МУТАЦИЯ
За пореден път! Удариха наш камион.
Откраднат е един контейнер.
Летящ сладолед?! Поредният обир с днешна дата в Манхатън.
Нюйоркчани бяха потресени!
ДОМАШНА МУХА
Сложи проследяващи устройства на стоката.
Време е за среща със...
Суперфлай.
Да, метни го.
Не мърдай.
Давай, сега!
Щуро!
- Жестоко!
Наказанието ни едва изтече. Да се прибираме.
Лео, може ли въпросче?
- Кажи, Раф?
Не ти ли е неудобно все да целуваш задника на татко? Не мирише ли особено?
Сигурно - на сирене и “Доритос”.
Леле, колко смешно!
Не те чуваме!
- Гласът ти е заглушен от сиренето.
Пробвай пак, с гласа на Батман.
Вижте го забавено!
Най-якото нещо, което съм виждал!
Да пробваме отново, но с шурикени.
Прицели се.
- В окото на тигъра, Раф.
Точно аз ли трябва да я държа?
Да, ти си човекът, Мики.
Не го мисли, Мики. Няма страшно.
Загубен е.
Защо избрахме плод с формата на главата ми?
Тиквата ти няма нищо общо с диня.
Млъкнете, разсейвате ме.
Добре, Раф. Три, две...
Какво беше това?
Ей, ти, на покрива! Удари ме по главата с шурикен!
Какво й е?
- Навиква ни.
Явно се сърди, че я уцелихме.
Дали да не слезем да поговорим с нея?
"Дали да не слезем?"
- Така ли сваляш?
Без шушу-мушу! Това е един от...
Мисля, че онзи й помага.
По-скоро краде скутера й.
Госпожо, зад теб!
Разговорът е излишен.
Не - скутерът ти!
- Дължиш ми пари!
Чакай! Какво правиш?
Измъква се.
Не ми свиркай!
Искахме да я предупредим, не стана. Хайде на пица?
Не! Заради нас й откраднаха скутера! Трябва да й помогнем.
Да, гадно стана. Но трябва ли ние да помагаме?
Тя беше на грешното място в кофти момент. Нямаме вина.
Трябва да върна скутера на тази красива чаровница!
Алфа-формация, напред!
Всички хормони го треснаха наведнъж.
- След него!
Кой беше?
Завардете изходите. Трябва ни непробиваем план!
Да включим всички нинджа похвати! Да сте невидими...
Невъобразими ли рече?
Раф!
Раф, Раф!
Това са много хора.
Изглеждат зли.
Що за създания са тези?
Мисля, че са онези от "Таймс Скуеър". С костюмите на герои.
Да, онези гекончета.
- Повече ми приличат на Шрекчета.
Няма страшно. Цял живот се подготвяме.
- Всъщност не съм участвал в бой досега.
Забелязахте ли, че у мен е големият кол? Как така се оказа точно у мен?
Да опитаме да ги разсмеем.
- Не си забавен.
Стига приказки! Сънувам битки всяка нощ.
Имаш проблем с гнева, Раф.
- Нищо сериозно!
Внимание, сай!
Олеле! Ще ми прилошее.
Още е в крака ми!
- Внимавай!
Нещата не тръгнаха добре...
Може да видят нещо човешко в миналото ни.
Убий Шрековете!
- Не виждат.
Мисли бързо, Лео.
- Какво?
Раф, ти си наляво, аз...
Казах "ляво"!
- Пипнах го.
Мики, внимавай!
Муден си! Психар!
Какви децибели!
Назад! Имам голям кол!
Мре ли ти се?
Съжалявам!
Не ме замеряйте!
Какво да правим?
- Спаси скутера на красавицата!
Нямам празно!
Добре, успокой се!
Мики, внимавай!
Той дрифтира край нас!
Неотразим съм!
Яко!
- Да, Раф!
Огледайте се!
Успяхме!
- Супер сме! Аз помогнах.
Скрийте се!
Привет! Не съм въоръжена, нито опасна. Идвам за скутера си.
Здраво са ви наритали.
Не очаквах нещата да се развият така.
Чакай, къде отидохте?
Ей!
Виждам ви.
Тя май ни вижда.
- Няма начин.
Няма да се цупя за шурикена.
Върнахте ми скутера, значи сме квит.
Дони, подай се пръв. Най-дружелюбен си.
Разбирам, че трябва да го обсъдите,
но колкото повече се скатавате в сенките, толкова по-съмнителни ставате.
Ставаме съмнителни. Кофти!
А като си шепнете, е още по-съмнително.
Приветче!
- Как е?
Борци срещу злодеите с костюми на костенурки!
Право да ви кажа, не всички животни са заети.
Акулите. А и вълците са свободни.
Но костюмите ви са велики!
Очите са влажни като истински. Как ги слагате и сваляте?
Това е кожа. Кожата ти!
- Пипна... Това е кожата ми.
Но как? Какво сте вие?
Може ли да обясним на по пица?
Обичате ли пеперони?
- Нави се за пица?
Не очаквах да приеме.
Едно време с братята ми бяхме костенурки…
- Имаше лаборатория и слуз…
Изхвърлиха баща ни...
- И се превърнахме във...
Не знам откъде сме дошли…
- Стана ни татко.
Спрете, спрете!
Значи сте били истински бебета костенурки,
оказали сте се в някаква странна слуз.
От нея сте започнали да растете
и от мутанти костенурчета сте станали мъже мутанти костенурки.
Момчета, бих казал.
Младежи. Готини младежи.
Тийнейджъри. Страхотно. Идиотско.
Разкажете ми още. Искам да знам всичко за вас.
Има ли и други подобни?
Няма, само ние.
Самички на този свят.
И никой не ви е разпитвал, не е обсъждал това с вас?
Никой. На моменти си представяме, че сме в предаване.
Защо си записваш всичко?
Журналистка съм. Тоест искам да стана. Пиша за училищния вестник.
Вярно ли? Аз мислех, че ще искаш да си пред камера,
понеже си точно като за екран.
Не. Не и пред камера.
- Ясно.
Затова разследвам историята за Суперфлай и неговите обири.
Полицията планира вечерен час, ако не го хванат скоро.
Родителите се боят, балът е отменен.
Опитвам се да го изправя пред съда, за да си отдъхнат всички.
Но това е...
Мутанти костенурки нинджа. Това е жестока история.
Не знам дали е редно...
Защо не? Това е чисто злато! Страхотно е.
Учиха ни, че ако разберат за нас, хората ще ни унищожат.
Ще ни убият или ще ни издоят в лаборатория.
Не бих се заела - дори нямате бозки!
Човешка жено, ще те питам нещо. Но бъди честна с мен.
Мислиш ли, че има още хора като теб, които ще ни приемат?
Не. Твърдо не.
Невъзможно е. Няма начин.
Знаех си!
- Обречени сме.
Чакайте сега.
За да съм честна...
Не ме е страх от вас, защото ми помогнахте, но ако не беше така,
ако случайно бях попаднала на вас,
щях да съм доста стресната.
Щях да се побъркам от страх и погнуса.
Извинявайте, мама ми пише.
- Татко ни пише! Нещо се е спекъл.
Е, поне родителите са еднакви.
Като вадени от калъп.
- Точно!
Баща ни не е някакъв титаничен плъх.
Имам чувството, че е плъх.
Ще ви пусна номера си в съобщение.
Ако някога ви хрумне да се разкриете пред света,
обадете ми се и ще се радвам да напиша историята ви.
Лека нощ.
Изглежда готина.
Почна се.
- С всяка е така!
Твой тип ли е?
- Дай ми номера!
Дай номера! Давай бързо телефона!
Жестоко! Нали видяхте? Леле, направо не си намирам място!
Искам още! Вкусих от самия живот и не искам да отмивам този вкус.
Искам го по езика си, да се въргаля в гърлото ми…
Предъвка я съвсем тази метафора.
Но е прав! Как да се откажеш от такова нещо!
Чухте Ейприл и думите, които излязоха от невъобразимо красивата й уста.
Харесва ни само защото я спасихме. За нея ние сме герои.
Ами ако станем такива за всички?
Как така?
- Ето...
СУПЕРФЛАЙ - ГЛАВЕН ЗАПОДОЗРЯН
Ще приложим нинджа уменията си, за да хванем Суперфлай.
Ще го завлечем в кметството, ще го хвърлим на ченгетата и ще кажем:
"Ние сме героите, спрели Суперфлай!
Нищо че изглеждаме особено, от добрите сме".
Всички ще си кажат:
"Готини костенурки са! Аз съм таксиджия от Бронкс".
Целият град ще ни хареса. Ще ни приемат!
Разпишете се на бебето!
А после, когато се успокоят нещата, ще отидем в гимназия.
Там ще сме нормални или само малко по-популярни от останалите.
Ясно, схванах идеята. Като Хълк в "Отмъстителите".
Да, той е голямо зелено чудовище,
но всички знаят, че ги спаси, и се натискат за селфита с него.
Марк Ръфало импровизира в тази сцена.
Знам, добър е в това.
- На кого му пука!
Идеален план! И ако се получи, няма да съм с вас до края на живота си.
Точно така!
А какво ще каже татко?
- Не е нужно да разбира.
Нали така?
За да го направим, ни трябва Ейприл.
Явно обстойно е проучила Суперфлай. Сигурно има добри следи.
Чакай малко!
Участваш ли?
- Участвам.
Да вървим. Успяхме, Мики!
Костенурките? Приятели, здравейте. Вие ли сте наистина?
Привет!
Ейприл. Да, аз съм Лео.
Да ти кажа, че поговорихме и имаме предложение.
Помагаш ни да пипнем и дадем Суперфлай на правосъдието, документираш всичко
и щом го хванем, пускаш историята, балът остава, а нас ни приемат като герои.
Страхотно. Да.
Тоест аз, такова...
Честно казано, съвсем бях забравила случая.
Заразен със салмонела? С Ковид?
Затрупана съм със задачи. Впрочем имате ли уши?
Кажи "да"!
- Така мисля.
Мислят, че имат уши.
Добре, супер.
Да се срещнем довечера в 20 ч. в гимназията.
Всички ще са си отишли. Проучването ми е в тъмната стаичка.
Яко. Значи е среща.
- Как така, какво?
Не, не. Затваряй! Просто затвори!
Връзката е кофти, прекъсва. До довечера.
Кой нямал чар?
Тате, излизам, ще ти звънна после.
- Бързам. Обичам те.
Чао. Целувки.
Какво ли са замислили?
Здравей!
- Здравейте!
Дойдохте. Това ми се стори доста опасно.
Нищо работа! Ядем опасности за закуска.
Всъщност аз ям пица, покрита с гофрети.
Само звучи зле.
- Напротив, звучи ми апетитно.
Заповядайте.
Наистина ли? Можем ей така да влезем?
- Разбира се.
Добре дошли в гимназия "Ийстман".
БАЛЪТ СЕ ОТМЕНЯ
Странна работа. Май наистина ви се ходи на училище?
Да, много. Защо, ти не го ли обичаш?
Да, тоест...
Като известна и харесвана особа, обожавам гимназията.
Оставете ме мен. Така ли сте си го представяли?
Не. Много по-хубаво е! "Атака на титаните".
Някой тук явно обича аниме.
Който и да е, сякаш чете в душата ми.
Вижте!
Леле, има кастинг!
Ще се запиша. Ще бъде яко!
Откачи ли? Не учим тук.
- Засега.
Това е след две седмици. Ще се запишем дотогава.
Искат фамилия. Каква ни е фамилията?
Не съм се замислял.
Нямаме ли фамилия?
- Кои сме ние?
Просто ще разделя името на две.
Микел Анджело.
Аз съм Микел Анджело. Перфето!
Значи ти си Лео Нардо.
- Нардо!
Привет, Нардо.
Може и Леон Ардо. Трепач!
Оставете Нардо. Чувствителен е.
И тя му вика Нардо!
Поне не съм Драйфла.
драйфла!
Гадничък прякор.
- Може да не е Драйфла.
Може да е Кифла. Сигурно се конти много.
Ейприл O'ДРАЙФЛА
Ти си Драйфла?
Тя е Драйфла!
- Не пише "кифла".
Стига. Чуйте ме.
Казах ви, че от малка искам да съм журналист.
Реших, че ще чета сутрешните училищни съобщения.
Не мина добре.
Може би беше заради камерата и вниманието.
От напрежение имах чувството, че ще се взривя.
Не може да бъде.
- Така стана.
Видяха го хиляди.
Беше миксирано.
Направиха мемове.
Звукът вървеше по "Тик-Ток".
ХАРЕСВА ЛИ ТИ МОЕТО ЗОМБИ ПРОСЛУШВАНЕ?
Смятах, че ако чрез вестника намеря Суперфлай и спася бала,
пак няма да се върна пред камерите,
но поне ще ме запомнят с нещо яко, а не...
Като Драйфла? Не ти ли харесва вече?
Смейте се. Много важно.
Но може би не само вие искате да сте герои.
Да вървим.
Ето какво имам.
Знам, много е впечатляващо. Слушайте.
Явно Суперфлай сглобява нещо.
Говоря за нещо като Гру или Мегаум.
Отмъква високотехнологични пратки,
най-модерните, адски скъпи.
За мръсната работа наема гангстери, а сам остава в сянка.
Никой не го е зървал. Убива всеки, който го види.
Това е мегаяко.
- Изобщо не е яко.
Тогава как ще го намерим?
Помните ли камиона за сладолед?
Откраднаха един контейнер.
Вижте това. Открих го в гаража, където беше скутерът ми.
Сигурно въртят схеми със Суперфлай.
Гаражът е на онези типове.
Късата Шарън, Плешо Бронсън, Тупе Том и Просто Нейт.
Чрез тях ще стигнем до Суперфлай.
Това са доста следи.
- И много ужасни прякори.
По-добре са от Нардо.
- Остана Леон Ардо.
Хайде да ги намерим.
Маскирани дебнат Суперфлай
Герои спират Суперфлай
Просто Нейт отговаря за това.
Аз само продавам дюшеци! Търсете Късата Шарън!
Не говоря с костенурки. Търсете Тупе Том.
Няма да проговоря!
Иначе щях да кажа, че беше Лош Бърни.
Не сте го чули от мен.
- Къде е Лош Бърни?
Добре, ще говоря.
Моите хора откраднаха контейнера, но Суперфлай ги уби.
После ми звънна, че трябвало да му доставя още нещо - асимилатор.
Не го ли направя, щял да убие и мен.
Снощи отмъкнахме един.
Ще го предадем на Суперфлай довечера под моста.
Даваме му го и ни оставя живи.
Браво. Много добре.
Стига де, той проговори.
Беше много освежаващо. По вените ми блъска див адреналин!
Сделката на Суперфлай с Лош Бърни е довечера.
След час под Бруклинския мост.
Ще се скрием във вана на Бърни и - бум - Суперфлай пада в мрежата ни.
Ейприл, успя ли да заснемеш това?
Всичко ли се очаква да снимам? Това беше доста тъпо.
Аз ще говоря.
Ето ме, аз съм гангстер. С яке и ботуши.
Искам яйца с бекон и сирене. Взе ли стоката, Суперфлай?
Яйца с бекон и сирене.
- Дай ми ги насам!
И студен чай.
- Значи с напитка.
Не се мотаем, действаме.
Само така, опала!
Бронкс! Само така!
Така трудно ще се харесате на хората.
Казвам ви го направо.
Дай ми яйцата с бекон и сирене.
- Бронкс.
Олеле, татко ни пише.
Спешен случай! Прибирайте се!
Какво ли е станало?
- Котката се е върнала и е откачил.
Или не може да си пусне стрийма.
- Дано не изпуснем Суперфлай.
Ейприл, ние живеем ето там.
Но татко не си пада много по хората.
Грубо.
То и аз не обичам плъхове.
Справедливо.
- Оправдано.
Почакай ни тук, няма да се бавим.
Има хлебарка, сърфираща по лайно.
Върхът. Харесва ми какво гледам.
Изненада!
Престани да ни плашиш така!
Добре дошли!
Защо са тези балони?
- Какво правиш?
Аз не съм слабоумен. Разбирам, че става нещо.
Така ли?
Загърбихте канала. Искате да сте в света на хората.
Прерових вещите ви и намерих човешки дрехи.
Какви са тези неща?
Не са наши.
- Как са попаднали там?
Спокойно, всичко е наред. Мисля, че знам как да ви зарадвам.
Доведох ви човешкия свят. Вижте!
Приятели хора. "Ехо, аз съм човек." Поздравете Крис.
"Аз съм Крис Пайн. Вижте ми веждите. Най-добрият Крис."
Велико, нали?
- Точно това харесваме.
Ето, сега съм сервитьор. Като в забавен човешки ресторант.
Заповядайте. Ще взема поръчката ви. Каквото пожелаете. Но да е пица.
Пица, така.
Татко, благодарим ти, но имаме още работа.
Каква? Какво става там горе?
Не лъжете. Станало ли е нещо? Нещо не е наред ли?
Да не се опитват да ви доят?
- Никой не ни дои!
Защо все доене ти е в главата?
Да помагам с нещо? Насреща съм.
Не!
- Татко, обичайните ни задачки.
Пазаруваме неща, които ни трябват.
Така ли? И това е всичко?
Да, точно така. Това е.
- Нищо друго!
Благодаря за партито изненада.
- Оценяваме го.
Сега изчезваме.
- Довиждане.
Ти си много добър шофьор, Дони.
Безкрайните часове във видеоигри не са пропиляно време.
Ейприл, там ли си?
Да, чувам те. Обяснявам:
този видеозапис ще зададе посоката на цялото ви съществуване.
Постарайте се да не го прецакате.
Не ние драйфаме пред камера.
- Трудно ще го прецакаме.
Млъкнете. Ето го, идва.
Какви коли!
- Брато, онзи има яки ботуши.
Каква надувка!
- Този е суперлетящ.
Виж джантите само!
Две коли и мотоциклет.
Десет души най-много.
Леле, здраво ще се стреснат, че са се натресли на мутанти.
Ще получа "Еми" за дневно предаване.
Лео, какво да правим?
- Ти си лидерът, ти знаеш.
Алфа-формация?
- Дори не знаеш какво е!
Какво е това?
Банда, да вземем стоката.
Какво?
Вие сте костенурковци, така ли?
Погледнете се само!
Тоест чаровни сте.
Лош Бърни има костенурки на заплата.
Ние не работим за Бърни. Тук сме заради теб.
Не мога да повярвам! Има още мутанти като нас!
Това е страхотия. Чиста лудница.
Нека позная.
Преди 15 години в канала е изхвърлена някаква помия и вие сте от нея.
Предпочитаме термина "слуз".
Звучи по-представително.
- Приляга на езика.
Слуз, слуз.
Добре е, нали? Слуз.
Слуз. Харесва ми думата "слуз".
И аз съм създаден от същата слуз.
Баща ми Бакстър Стокман е онзи, който е пуснал слузта в канала, сладури.
Това ни прави братовчеди.
Роднини сме. Братовчеди!
- Как е, братовчед?
"Братовчед, как е?" Яко е!
Мечтал съм за братовчед.
И какво сега? Станахте много.
Извинете. Не представих моите хора.
Това е Бибоп, това - Рокстеди.
Какво зяпаш, ситен?
- Вярно, какво зяпаш?
Онова е Крилуд.
- Поздрав и с крило.
Това е Рей Филе.
- Рей Филе.
Стига си пял, тъпако! Кажи си името нормално.
Рей Филе.
Това е Олигат.
- Добър ден, приятели.
Чингис Жабан.
Сладурче.
- С кукленска дрешка!
Пу за мен!
Без лиготии.
Обмисляме името. Прякорът ти е странен.
Това е Боклубуба. Говори буболечкински.
А това е Мондо Геко.
Как е, браточки?
Аз обичам да прегръщам.
- Направо мачкаш!
Онзи изглежда готин. Харесвам го.
И аз те харесвам.
- Харесвам те.
Харесвам те.
- Харесвам те!
Усещам енергията ти.
И ми харесва!
Мондо, стига си гушкал наред.
- Помнете защо сме тук! Историята.
Знаем, че сглобяваш супероръжие.
Оръжие ли? Правя точно обратното на оръжие.
Оръжията убиват, а моето творение ще създава.
Готов съм да те изслушам.
- Какво сглобяваш?
Ако ще си приказваме, да е забавно.
КВАНТОВИ ПЛАТНА АРКАДА - ФОАЙЕ
Кауабанга, братовчед. Нова фраза.
Добре, Филе!
Внимавай с жилото.
Добре, Филе.
Не познавам по-ядосан от мен.
Как няма да се ядосваш.
- Мразя всичко!
Момчета, разбирате ме.
Беше страхотия.
- Добри сте.
Бива си ви.
- Постоянно тренираме.
Свършиха ми монетите.
- Ще оправя нещата.
Страхотно.
- Хайде, захващайте се.
Гледай, гледай!
Виж сега.
Беше доста сочно.
Какво става там?
Още не знам, честно казано.
Задавай му въпроси. Разбери какво става с него.
Довърши обяснението си откъде точно си,
какво искаш и прочее.
Аз ли какво искам? Това е лесно!
Да ме приемат.
Стига бе, какво съвпадение!
Ще започна отначало.
Първите ми спомени са как баща ми казва,
че никога не са го приели.
Искал е семейство, затова е създал нас.
Но хората, за които тогава работеше, пратиха агенти.
Те му го отнеха.
Спасих малките си братя и сестри.
Понеже бях най-големият, аз ги отгледах.
Справи се добре, ние се приспособихме.
Решихме, че макар хората да са убили баща ни,
може би не всички са ужасни.
И се размотахме из града.
Не мина добре.
Някакъв направо побесня.
Погна ни и не спираше. Искаше да ни убие.
Същото се случи и с нас!
Затова татко ни накара да живеем в канализацията.
А, не! Това звучи като гаден избор.
Какво направих аз? Натупах онзи идиот.
Префасонирах му лицето. Яки крошета.
Разразих се, едва оцеля.
И тогава ми светна.
Навих се да убия всички хора и мутантите да владеят света.
И това е вариант.
Понеже наследих страстта на татко към науката,
реших да създам машина, с която да изпълня плана си.
Оттогава крада частите, които ми трябват.
И вече ги събрах.
Ще ползвам малко от кръвта си
и ще създам слуз, която поразява.
Ще я изстреляме в атмосферата
и ще наблюдаваме как се изпарява.
Ето тайната: всяко животно на Земята ще се превърне в мутант.
Всяка муха, бълха, кърлеж, змия, риба и кит.
Всяка твар.
Ще станем доминиращият вид на Земята.
Това е лошо! Много лошо. За мен.
Какво очаква хората според плана ти?
Нищо розово.
Ако имаше друг начин да сме добре, да, но не и с хората, затова ще изчезнат.
Някои ще се превърнат в храна, роби или някакъв вид гориво.
Може да ги използваме за развлечение.
Както те имат гонки с кучета, хиподруми...
Ние може да имаме шоу с рижави, конкурси с дебелаци,
"бебета дартс"… Ще разгърна въображението си.
Очертава се все по-зле.
Ще са ни любимци.
Всъщност съм отворен за идеи.
Ще реализирам всяко ваше щуро хрумване.
Само решете по-скоро.
Разполагам с това и ще завърша изобретението.
Приемането ни е гарантирано.
Ура!
- Супер!
Какво мислите? С нас ли сте?
Можем да активираме машината довечера.
Да, Филе.
- Да, дребосъци.
Проба. Чувате ли ме?
Спрете го още сега или ще документирам как доставяте на злодея
последната част за ужасното му творение.
Ще го спрете ли? Ще го спрете.
Някой да се изкашля за потвърждение.
Суперфлай, ако ние например…
Случайно хрумнал ми въпрос: ако не сме съгласни,
ако нещо не ни устройва, какво следва?
Чисто хипотетично казано.
Това би означавало, че съм се заблудил за вас
и не сте готини, за каквито ви мислех.
И ако се окаже така, ще се ядосам.
Не че ние не...
- Ще ви почерня живота.
Не ме разбирай погрешно…
- Братовчеди сме, забрави ли?
Не ме братовчедствай.
- Беше шегичка.
Това няма общо със семейството.
Шегувахме се. С две ръце сме "за" плана ти.
Страхотен е! Убиването на хората е супер момент.
Това ще го изрежа.
Момчета, имам идея.
Чуй, С-Флай, побратиме,
ние ще караме вана с асимилатора, ти ще ни водиш.
Хитро.
Става. Но карам бързо. Не е добре да ме изгубите.
Мондо, Крилуд, Рок.
Качвайте се с тях.
Аз карам.
- Можеш ли да караш?
Не.
"Спайс Гърлс". Пусни ги.
Не харесваш ли рок?
- Искам спайските.
Защо ме зяпаш? Измисли нещо ти!
Пичаги, добре се возим, но къде отиваме?
Виждаш ли онази сграда? Не там.
Отиваме на гробището за кораби на Статън Айланд.
Най-якият район е.
- Обичам Статън Айланд.
Време е за атака. Нападнете тези глупаци!
Лесно е да се каже. Този тук буквално е носорог.
Дай нещо, на което всички да пеем.
Ако набием спирачката, ще излетят от колата.
Дори няма стъкло.
- Невъзможно е.
Трябва да проврем нещо дълго и тънко под седалката, за да натисне педала.
Пръчка ли?
Това е. "Фор Нон Блондс".
Как е?
Върховна наслада.
Велико.
Какво става?
Съжалявам.
Ама какво...
Побързайте!
Ще си отмъстя за Рок!
Споко, момчета. Ще се справя.
Няма да се справя. Няма да се справя.
Мъртви сте, костенурки!
Забравете. Това е суперкола, тъпаци. Дръж ги, Мондо!
Дони!
Гледай къде караш!
Пичове, направо ме изстреляхте от вана.
Изобщо не е яко.
Съжалявам, налагаше се.
Извинението не се приема.
Аз пък не съжалявам изобщо.
Върнах се, зелени пънкове.
Спрете, разбойници! Ще ви отхапя кухите лейки.
Суперфлай ви настига! Изобщо няма да е мил с вас!
И ти не си мила.
- А представи си него!
Сега или никога. Дайте ни асимилатора.
Шест сутринта, полицията чука.
Хайде!
Нунчакуто.
Не! Прилага пръчката срещу мен!
А сега ме налага.
За малко да ви взема за готини. Среща - в ада!
Хвани го!
Ще се разкъсам!
Ох, сладурче.
Давай, давай! Обсада по периметъра!
Ейприл! Помощ!
Заспивай, уроде.
Но какво става?
Пуснете ни! Хайде!
Здравейте, костенурки.
Аз ви издирвам
от много, много време.
Госпожо, не знам защо сме ти
и защо говориш страшно, но трябва да се омитаме.
Има муха чудовище.
Само аз ще говоря.
Аз съм Синтия Утром,
а вие сте моя собственост.
Моля?
Спри!
Достатъчно.
Ще ви използвам, за да създам стабилен мутаген.
С негова помощ ще разполагам с армия от супервойници.
Делфинохора да слагат бомби на подводници.
Орелохора да сразяват вражеските самолети.
Змиехора да пълзят зад гърба на врага.
Очаква ме такава слава,
че очите ми се пълнят със сълзи.
Какво общо имаме ние?
- Какво искаш от нас?
Искам вашата кръв.
А начинът да я получа е само един.
О, не.
Не е истина.
- Тя ще ни...
Пусни доилния агрегат.
Ще ни издои!
Рей Филе, затвори си устата.
Ако искам да съм тъжен, ще слушам Джон Леджънд.
Съжалявам.
- Брато.
Помнете, че това е щастлив ден,
защото ще избием всички хора на дъртата грозна планета.
Усмихни се, Мондо!
Момчета! Прибирате ли се? Прощавате ли ми?
Партито проработи?
Назад. Ще хапя!
Здрасти, господин Плъхочовек. Аз съм Ейприл.
Идвам с мир.
Приятелка съм на синовете ви. Те са загазили.
Не, не, спрете.
Май е кофти.
- Боли ли?
Как да не боли, като ме дои!
Мисли за нещо приятно, за да не усещаш.
Мисли за пица!
Не, пицата е със сирене, което се прави от мляко, а мен ме доят!
Набито ми е в главата.
Съжалявам, Мики.
Продължавай да ги доиш, докато получим колкото е нужно.
Ще умрем в лаборатория, и то - от доене.
Не е за вярване, че Ейприл ни заряза. Може само да ни е използвала!
Получи яката история: костенурки дават на злодей последната част от машината му.
Бива го за заглавие.
Ще хваща окото.
- Мами те да четеш.
За много неща съжалявам.
Иска ми се да бях хапнал йогурт.
Можеше!
- Да. И пропуснах шанса.
Иска ми се да бях видял Би Ти Ес.
- Можем да пеем!
Някое от техните парчета.
Наистина ли? Ще е супер!
Хайде, момчета.
Дори текста не знаете.
Какво става?
- Пробив в сигурността!
Защо спря доенето?
- Местим Утром на сигурно място.
Някой идва.
Момчета.
- Татко!
Дръпнете се! Назад! Тук съм за момчетата си.
Те ме излъгаха и ще си изпатят здравата.
Така ли, Рататуй?
Сложете и него на агрегат.
Не ми викай Рататуй.
Давай, давай.
Пребий ги!
- Къде ще избягаш, плъх?
Довърши го!
Пусни му електрошок.
Много е бърз.
Аз съм нинджа!
Татко!
Момчета, добре ли сте?
- Да.
Повече от добре!
- Добре, да.
Как ни намери?
Щях да съм кръгла нула, ако не бях направила опит да го доведа.
Ейприл!
Ти се върна!
- Не го очаквах.
Този човек каза, че сте ме лъгали.
Какво е ставало? Какви сте ги вършили?
А, нищо.
Чакайте. Каква е тази машина?
Нищо особено...
- Правилно ли чета "доилен агрегат"?
МЕГАДОИЛКА-2000
Не, точно обратното.
- Доилен агрегат, несъмнено.
Доилня.
- Ето на, доят ви!
Спокойно мога да повърна.
Момчета, напуснахте канала и ви издоиха.
Помогнали сте на някаква зла муха да направи машина,
която ще разруши света и ще убие единствения добър човек - Ейприл.
Трябва да поправим стореното от вас.
А после се прибираме вкъщи и повече не си подаваме носа.
А историята на Ейприл?
- Забрави историята.
Ейприл, върви си. Свърши се.
Има само един начин да сте добре и да сте щастливи -
като ме слушате.
Съжалявам, че не помогнахме за бала.
- Няма нищо.
Гледах какви грешки допускате само за да ви харесат, и осъзнах,
че действах от погрешни подбуди.
Върхът.
Идва подкрепление. Завардете изходите.
Може да са се отказали и вместо това да идат на боулинг.
Не, семейство, не.
Водим ви с едни гърди.
Предатели!
- Изменници!
Вие първи започнахте.
Какво става, братоци?
Назад.
Не искам да се бия с мутанти, но трябва.
- Не се отказвате, така ли?
Какво толкова им обичате на тези скапаняци човеците?
Хората са сложно нещо.
Има добри като Ейприл, има и зли - като жената, която ни издои.
Какво е направила?
Аз може много да не ги харесвам, всъщност никак не ги харесвам,
но ако ги убием, се приравняваме с тях.
Не мога да приема, че всички сте съгласни да ги избием.
Не може да е вярно. Вие сте супер.
Забавни сте, паснахме си.
Не сте убийци. Нали се харесахме!
Но само така ще ни приемат.
Не.
- Ние ви приемаме.
Може да живеете с нас.
Имаме много място.
На мен не ми се занимава с избиване на хора, а с пеене.
Рей Филе!
Прав е. И аз бих избрал да не избивам купища хора.
Да не ми се явяват после насън.
Убийството е тежък кръст.
Братле, ще ни пуснеш да живеем с вас ли?
Разбира се.
- Брато!
Братле.
- Браточка.
Братун!
- Абракада-брат!
Какво правите сега?
Я стига с тази тъпня за всеобщата любов.
Избийте тъпаците.
Не. Няма да стане.
Честно казано, винаги сме били против.
Но не знаехме, че имаме избор.
Сега, като срещнахме тях, разбираме, че има избор.
Да сложим край и да си живеем братски.
Я да чуя: "Б... Братски!"
Не, не сме си близки, не се харесваме. Важи и за вас.
Стягайте редиците.
Сериозно ли?
- Изключи машината.
Собственото ми семейство
се обръща срещу мен след всичко, което направих за него!
Да сме наясно: ще спрете машината
само през трупа ми.
Този ме ядосва.
- Цял живот ме ядосва.
Той е причината за ядовете ни.
- Ще направим ли нещо по въпроса?
Дръж го. Фрасни го.
Направи го на кайма.
Брато!
Рок! Не!
Боклук!
- Ела ми!
Муш-муш, тряс!
- Обецата ми!
Машината!
Това е нашият шанс.
Дребна съм!
Внимавай. Махни се.
Гаден дъх!
Летящ шут!
Рей Филе!
Трябва да я разрушим. Метни я към стената.
Счупете я.
ОПАСНОСТ!
Изненада! Защо се млатиш сам?
Помагам ли изобщо?
Предайте се.
Внимавай.
Рей Филе!
Рей Филе.
Правят мили очи пред теб,
но целта им е да те изместят!
Пипнахме го.
Какво става? Защо се държите така?
Има само един начин да сте добре и да сте щастливи -
като ме слушате.
Плъхочовек, хайде. Помогни ми. Може да се каже, че сме еднакви.
Мразим хората, но аз поне не съм лицемерен.
Не говори така.
Тате, ти сериозно се развихри!
Спряхме ли я?
Май да.
Когато машина, която превръща животните в мутанти, падне във водата,
а във водата има животни,
какво очаквате да стане?
Какво?
Ще изпълзи на брега.
- Като кит е.
Бавен е. А това е добре.
ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА
Но това е лошо!
- И по-зле става.
Жестоко! Вижте ме!
Върхът! Не съм Суперфлай, а съм Супер-дупер-флай.
Като от песента на Миси Елиът "Супер-дупер-флай".
Превръщам се в Годзила. Какво?!
Това опашка на кит ли е?
Имам щипки, тяло на кит и жирафско чело.
А краката ми са от коне.
Ще падне забавление.
Благодаря, костенурки. Благодаря, малки костенурчета.
Ню Йорк,
аз идвам.
Опитахме се, нали? Хайде назад в канала.
Има пица за вечеря...
- Сериозно?
Не можем да спрем това нещо. И преди да стане "нещо", не можехме.
И подвиваме опашки?
Армията ще се появи скоро.
Във филмите за Годзила се появява накрая.
Имате ли добра безжична връзка долу? Можете ли спокойно да стриймвате?
Не!
Ясно. Без стрийминг.
Не и това.
Момчета, сбърках.
Не искам да съм като Суперфлай.
Обичам ви, момчета. Копнея само вие да сте щастливи.
Въпреки че не харесвам хората,
искам те да ви харесват, защото това е вашето желание.
Затова ще пипнем чудовището. Ще го победим!
Ще го заснемем, ще го покажем на света, хората ще ви обикнат и ще ви приемат.
Ще скандират: "Костенурки! Костенурки!".
Много надъхваща реч. Подейства ми яко.
Вдъхновяваща. Вдъхновен съм.
Но нещо дребно спъва колата...
Как точно ще стане?
Ало?
- Какво стана?
Къде забравихте "ще спрем Суперфлай"?
Няма ли да действаме?
От последния ни разговор всичко се промени.
Очевидно!
- Имаме много да наваксваме.
Но първо, случайно да знаеш как да спрем това нещо?
Може би се сещам за един начин.
Среща до крака на това нещо. Чао.
Да вървим.
Ние летим, сладурче!
Липсва и капка триумф.
Устната ми!
Ню Йорк, Ню Йорк.
Ето ме, драги.
Мислеше си, че е Годзила ли? Не!
Давай. "Окото на тигъра". Ще се справиш, Раф.
Зажуми с едно око, това помагало.
- Млък!
Само не се издънвай.
Какво става?
Успяхме! Стана!
- Май уцелих.
Всичко е наред, нали?
Това ли беше? Кончето? Не ми трябва кон.
Раф, май не го уцели.
Явно животът не ви е мил.
Не върви на добре.
- Какво казали щипките на лицето?
"Хряс!"
Рокстеди, приятелю!
Мондо!
Спокойно, ще порасне. Ето!
Мики!
Дони!
Мерси, братле.
Къде са другите?
- Не знам.
Къде е татко? А Ейприл?
Накрая ще му свършат колите.
ПАРКИНГ
Стига де.
Онези там харесват ли ви?
"Мерцедес Е класа"? Не!
- Приус е, спокойно.
"Тесла"! Някой ще побеснее!
Май му избягахме.
Нападение в гръб.
Добре ли сте?
Чудовищни мутанти вилнеят в центъра на Ню Йорк.
Питаме: да ги заловим ли за експерименти, или да ги убием на място. Звъннете ни!
Ако сега се включвате, мутанти нападат града.
Орди чудовища превземат "Таймс Скуеър".
Не знаем какви са, но военните ще отговорят на удара.
Мутанти нападат Голямата ябълка.
Има данни за разрушения и хаос.
Знам едно нещо: мразя мутанти!
Костенурките и хаосът, който оставят след себе си,
са много тревожни.
Ето ги!
Резултатът ще е далеч от желания.
Мразят ни.
Мислят ни за злодеи.
- Не, още по-лошо.
За чудовища.
- Няма да ни приемат за нормални.
Вижте.
Ейприл беше права. Правим го по грешни подбуди.
Искахме да станем герои, за да ни приемат.
Но дори да няма шанс да ни приемат, ние сме длъжни да действаме като герои.
Как? Всичките ни планове се провалиха.
Да не се оплакваш, че нямаме план?
Какво правиш по-добре от всички? Дори от Марк Ръфало?
Импровизирам.
Невъзможно е!
Казва този, който е изчел най-много комикси за хора, победили чудовища?
Да, чел съм.
Трябва да има начин да спрем това нещо.
Вярно! "Атака на титаните".
Атака срещу чудовищата. Имат едно слабо място.
Отзад на тила.
И ноздрата му е точно там.
Именно!
Ако вкараме това в ноздрата на звяра,
то ще проникне в кръвта му и той ще се демутантизира.
Решението е демутантизация!
Време е да вдигнем шум.
- Шум ли?
Да си по-шумен от всякога. Впрегни яростта си, за да ни помогнеш.
Добре.
Ти си за психиатър.
Знаеш ли, за пръв път в живота си
не звучеше тъпо, а като лидер!
Така ли? Звуча като лидер! Толкова е яко!
Ето на, съсипа всичко.
- Да действаме!
Шлемът беше добра инвестиция.
АТАКА НА МУТАНТИ!
Няма да го допусна.
Не е добре. Изобщо не е добре. Не, много е зле.
Ако сега се включвате, армия от мутанти, предвождана от четири костенурки,
атакува града с гигантско чудовище кит.
Не спирай! Знам истинската история. Аз съм Ейприл О'Нийл...
Ейприл О'Нийл, в ефир с нова, потвърдена информация.
Летящо чудовище нападна града, а костенурките,
заедно с плъх, глиган, скат, крокодил, прилеп, жаба, гущер и хлебарка,
са тези, които се борят срещу него, за да спасят Ню Йорк.
Чудовището е лошо, но мутантите, които виждате, са добри!
Мислех, че съм го превъзмогнала и е останало в миналото.
Та, както казвах...
Тате! Говориш езика на Боклубуба?
Ние имаме много общо. Тя ме привлича.
Противно!
Дони, не бива да караш.
- Извинявай.
Но щом го правиш, иди там.
Аз съм крал на Ню Йорк.
Дрифтинг.
Кауабанга!
Пипнах ви.
Татко!
Това беше. Край. Свърши се.
Няма да ме спрете!
Хората никога няма да ви харесат, защото те самите не струват.
Твърди черупки! Ще ги счупя като шамфъстък!
Вижте...
Не исках муцуните ви да са последното, което виждам,
но сега, когато явно ще се мре, искам само тях да гледам!
Много затрогващо!
Ще ревна.
- Обичам те.
Момчета, не.
Много корави черупки!
Добре ли сте?
Да помогна?
Той е. С костенурките е.
Костенурките не са лоши!
Това са тийнейджъри, които се борят с гигантското чудовище.
Знам истината!
Господине, да ви помогна?
Да.
- Да отидем на лекар. Или на ветеринар?
Не. Трябва да дам това на момчетата.
Аз ще действам.
Хората ни помагат!
Наистина ли?
- Да.
Няма да стане.
Качвай се. Хайде.
Аз съм таксиджия от Бронкс, какво ще кажете?
Занеси го при чудовището.
Какво е това?
Аз помагам!
Силна съм!
Пипнах те!
Някой да поеме торбата!
Човеко, дай на мен.
Ще те смачкам тук и сега.
Пропусна!
Споко, тук съм!
Мондо, лигав гущер!
Ура, Филе.
- Държа!
Чух, че ви трябва.
Леле. Стига.
Но какво...
Проклетия.
Хвърли го!
Хванах.
Мики, дръж!
Летяща топка!
Сега вече загазихте.
Раф!
Лео!
- Тук!
Проклетия!
Мислите, че това ще ме спре?
Костенурки!
Но какво става...
Ето че се случва.
- Да!
Костенурките са добри!
Разпишете се на бебето ми.
Отново се включваме на живо с храбрите мутанти костенурки,
които спасиха Ню Йорк в разказа на... как беше името?
Ейприл О'Нийл. Пише се с апостроф.
Не Драйфла. Повече не ме наричайте така.
Защото аз се справих. Ура!
Рядко ще срещнеш възрастен мутант като мен.
Рей Филе.
Ще го добавя в сторито си.
Цялата колекция на "Акира"? Много добре!
Диванът - тук.
- Виждах го до стената.
Всички правят така, банално е.
- Не е.
Дружки, панираният лук е готов.
Това е. Беше невероятен.
Не мога да повярвам. Първи учебен ден!
Може да ми звъните по всяко време.
Ако се уплашите, из целия град има канали - просто скочете в някой.
Идвайте, когато решите.
Ако някой ви закача, обадете ми се и ще му разбия мутрата.
А тя ще изяде останките му.
Ще се оправим.
Да, спокойно, готови сме.
- От много време!
Ти ни подготви отлично.
Гордея се с вас. Обичам ви.
Обичаме те.
- И аз ви обичам.
Обичам и теб, скъпа.
Татко, стига бе. Противно е.
Покажете на хората колко сте страхотни.
ДОБРЕ ДОШЛИ ОТНОВО!
БАЛ ЩЕ ИМА
Дали съм аз? Не, костенурките.
Радвам се, че дойдохте. Ела да те разведа.
Чакайте.
Ейприл О'ГЕРОИНЯ
Ехо, здрасти. Дони е. Намерих си компания.
Нагъни го на две!
Заповядай в австралийския ми магазин за обувки.
Имате ли "Найки"?
Не, но имам австралийския вариант - "Майки".
Аз съм Ейприл О'Нийл и работя по новата сензация - "Вечер с Ейприл".
Лео, казах ти - хоризонтален кадър.
Извинявай, грешка.
Кои членуват в ИКТИ, сенчестата структура, създала мутантите?
След атаката на мутантите офисът им е изоставен.
Изчезнали са безследно.
Но ние ще ги открием.
Така си е.
- Ще ги намерим!
Ейприл, понеже балът наближава,
питах се дали би искала да...
С удоволствие! Май и ти щеше да повърнеш.
За малко.
Ето как го правя аз.
Като приятели, нали?
- Какво?
Очевидно намирането на тези същества ще е по-лесно от очакваното.
Залавянето им обаче може да се окаже трудна задача.
Има едно решение.
Да, знам.
Доведете ми...
Шрьодер.
Превод на субтитрите: Албена Христофорова
subs by sub.Trader