The Walking Dead: Dead City - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Dead.City.S01E06.Doma.Smo.1080p.BluRay.DDP5.1.H.264-BTN.srt) Свали субтитрите
Какво правиш тук? Как дойде дотук, по дяволите?
Ти знаеше ли?
- Не.
Появи се отнякъде в залата, точно преди бродещите.
Не трябва да бъдеш тук.
Мисля, че просто иска да бъде с теб.
Сигнална ракета.
- Трябва да тръгваме.
Не може да бъдеш тук, чуваш ли?
Не мога да те пазя и да помагам на Маги, имахме план.
Ние с нея идваме за Хършъл, а ти да стоиш при нейните хора!
Това беше идеята! Ти да си в безопасност, знаеш го!
Мога аз да я върна.
Вие довършете започнатото.
Мога да я заведа там, където трябва да бъде.
Чуй ме, ти ще отидеш с него.
Той ще те пази, той е добър човек.
Не мога да дойда с теб и ти да бъдеш с мен.
По дяволите, не искаш да бъдеш с мен.
Ти не ме познаваш, хлапе.
Аз не съм такъв, за какъвто ме мислиш.
Искам ти да...
Не!
След толкова месеци, сега ли реши да проговориш?
Аз убих баща ти.
Не ме издирват за обир на влак.
Аз убих петима души.
Баща ти беше един от тях.
Затова дойдох до фермата да те търся.
И позволих да останеш с мен, защото знаех, че си нямаш никого.
За мен ти си един дълг, който трябва да платя.
Това е.
С теб съм, да тръгваме.
ЛОРЪН КОХЕН ДЖЕФРИ ДИЙН МОРГАН
ГАЙЪС ЧАРЛЗ
ЖЕЛКО ИВАНЕК
МАХИНА НАПОЛЕОН
По комиксите на РОБЪРТ КЪРКМАН, ТОНИ МУР и ЧАРЛИ АДЛАРД
Създаден от ИЛАЙ ЖОРНЕ
МЪРТЪВ ГРАД У дома
Трябва да тръгваме.
Трябва да поспиш, аз ще стоя на пост.
Няма нужда, добре съм.
Освен това, ако се появи, по-добре и двамата да сме нащрек.
Това, което направи, едва ли ти беше лесно.
Дали планът ще проработи?
Той се зарадва изненадващо много да ме види.
Всичко било в миналото.
Не че не се посдърпахме,
но след нашето минало, с тия братски глупости,
имам чувството, че двамата може и да се разберем.
За мен символът не беше Статуята на свободата.
Беше магазин "Мейси".
Когато бях малка, след като майка ми се разболя,
вечер се промъквах в леглото й, а тя ми разказваше истории.
За Дядо Коледа.
Истинския Дядо Коледа.
Как понякога слизал от Северния полюс,
и отивал в "Мейси" в Манхатън на гости на децата.
И аз си мечтаех един ден да отида в Ню Йорк,
да вляза в "Мейси"
и с Дядо Коледа да станем най-добри приятели.
Той щеше да вземе всичките ми загубени играчки
или играчки, които съм счупила, и ще намери начин да ми ги смени.
И ето го сега пред мен.
Няма дим без огън.
През цялото време си била права.
Да вървим.
Ти беше в каналите с Джини.
Според теб какво се опитваше да ми каже?
Не знам, може би е знаела, че ще й бъдеш ядосан
задето е дошла след теб, и искаше да ти обясни.
По дяволите, Маги, не е нужно да го правим.
Спри!
Пусни го.
Ето как виждам нещата:
Хърватина не ви е взел зърното, само детето ти.
Като бонус, може би, но не се връща за реколтата.
Искал е мен.
А за какво? Един господ знае.
Но каквото и да иска тоя ненормалник от мен,
убеден съм, че няма да ми хареса.
Това го знаем и двамата.
Най-тъпото е, че можехме да успеем.
Можехме да спасим Хършъл.
Защото двамата с теб сме жесток екип.
Но това го знаеш, нали?
Може би донякъде винаги си искала това да свърши така.
Фактът е, че няма значение колко извинения ти предлагам,
колко пъти ти се извинявам...
ти не можеш да го преглътнеш.
А и не трябва.
Добре дошла у дома.
Първо те потърсихме в Убежището.
Беше опоскано и зарязано много отдавна,
беше депресиращо.
След като те търсихме насам-натам из континента с месеци,
разбрах за твоето положение.
Четирима мъже и съдия.
Ах, ти.
А после намерих Джером.
Не беше много разговорлив,
но беше сам и беше слаб.
И аз го убедих да говори.
Разказа ми една история, която възбуди любопитството ми.
Историята за вдовицата.
Във всеки случай осъзнах, че можеш да ми помогнеш.
Силна, умна.
Със слабости, които мога да експлоатирам.
И най-важното -
да, трябваше да те побутна,
но ти имаше собствени подбуди.
Обаче не очаквах да успееш.
Но ти успя, намери го.
И го доведе вкъщи.
"Дома смо", нали?
Но когато те видях, сам, се помислих какъв съм късметлия.
Ще получа и Нигън, и детето.
Не, всичко е наред.
Той ми е достатъчен.
Ще се грижиш за Джини, нали? Само за това те моля.
Как ще го направим?
- Двамата искаме едно и също, нали?
Радвам се да те видя, хлапе.
Добре дошли в НОВИ ВАВИЛОН
Беше като лабиринт от скулптури, направени от... каквото са намерили.
Но аз успях да го проследя.
Изправих го пред стената, държах го на мушка...
той се пробва да избяга и аз го застрелях, убих го.
Пипнахме кучия син!
- Остави го да довърши!
Искам да чуя всичко.
- Няма много за разказване.
Върнах се на лодката. Колата беше където я бях оставил.
Имах достатъчно етанол да се върна без спирки.
Но е жалко, че е трябвало да го застреляш.
Като шериф имам правомощия да...
- Не, това ми е съвсем ясно.
Но щеше да е хубаво да можем да го изложим на показ.
Да го дадем за пример.
Не, благодаря ви.
Как са твоите момичета?
Марджъри, Бий и... Деси?
Не се тревожи, ние се грижихме за тях.
Трябва да ги посетя.
Да им разкажа какъв герой е баща им.
Колко много работи, за да налага нашата политика.
Знаех, че няма да устоиш.
Знаеш ли какво е вложено в тази пура?
Тънкостта е, че листата трябва да бъдат изсушени при 100 градуса.
И само при такава температура, без никакво отклонение.
Кой е най-добрият начин да я поддържаш?
С централно отопление.
А етанолът идва от царевица,
за което са необходими стотици акри земя.
Ето какво искам от теб, шерифе,
искам да ми разкажеш всичко отначало.
И този път искам да ми кажеш всичко за метана.
Дори не мога да си представя какво си преживял.
Надявам се, че знаеш, че...
- Аз бях добре.
Защото си смел.
Вкъщи само чакам да се случи поредната гадост.
Там се чувствах в по-голяма безопасност.
Трябва да хапнеш нещо.
- Не съм гладен.
Не защото си гладен...
- Не съм гладен!
Чудя се с какво са те хранили.
- Насила ли ще ме караш да ям?
Все тая, забрави.
Какво е това, за мен ли е?
Беше подарък.
Подаряваш ми сувенир за това, че бях отвлечен. Благодаря.
Като онази, която носеше преди е.
Можеш да я правиш каквото решиш.
Това отново да си с мен...
не мога да намеря думи да опиша колко се радвам.
Радваш ли се?
- Разбира се.
Струва ми се, че повече те интересуваше,
не знам, отмъщението или нещо такова.
За какво говориш?
- Сякаш си обсебена.
От Нигън. От онова, което е направил.
Да го намериш. Винаги...
- Тук съм за теб.
И аз съм тук, но не ме виждаш.
Сякаш през целия ми живот гледаш над рамото ми.
Търсиш го, чакаш го...
- Това не е вярно!
Но никога не ме виждаш.
Все тая, няма значение.
Спомняш ли си
второто ни посещение при онези край реката?
Първото ни посещение беше приятелско, гостоприемно.
Ти им каза какво искаме от тях,
а после им каза какво ще стане, ако не го изпълнят.
Затова и последва второто посещение.
Втурна се към техния водач,
като актьор в представление, като рокзвезда.
Но какво е една рокзвезда без своя микрофон?
И на сцената излезе Лусил.
Тогава ти се обърна и ми я предложи.
А аз не те разбрах.
Тъкмо бях пристигнал в Убежището, аз бях нищо, бях съкрушен.
Но ти видя нещо в мен.
Не какъв съм.
А какъв можех да стана.
И ти ми позволи да се пробвам.
Разбира се, аз нямах представа какво правя.
С първото замахване пропуснах.
А втория път се престарах, ударих го твърде силно.
Имах късмет, че все още дишаше.
Но ти не ми се ядоса.
Не, ти не бързаше, ти имаше търпението
да ми покажеш как да го направя правилно.
И когато лицето му вече беше само една каша на земята,
аз се обърнах
и видях онова, което ми беше казал, че ще видя.
Абсолютно, пълно подчинение.
Ние бяхме недосегаеми.
Никой никога повече нямаше да ни отнеме нещо.
Спомняш ли си?
Да.
Беше прекрасно, нали?
Беше.
Знаеш ли, отне ми много време, години...
най-после да разбера какво се случи между нас.
Не трябваше да убивам момичето.
Ти ми каза да не го правя, но аз не ти се подчиних.
И се превърнах в опасността, за която трябва да се погрижиш.
Обещавам ти,
че това няма да се повтори никога.
Мислех...
мислех за онова, което каза.
Знаеш ли, от много време, през по-голямата част от живота ми,
имах чувството, че светът не спира да взима.
Да взима и взима и...
мисля, че в един момент реших,
че ако се боря достатъчно силно, ще мога да си върна отнетото.
Или поне една частица от него.
Обаче не става така.
Защото така накрая губиш всичко.
И не искам да продължавам да го правя.
Не знам как,
но това нещо с Нигън...
аз ще го довърша.
За да мога да го оставя в миналото.
Битките ми с племето, плъховете, които унищожавах,
това беше подготовка за предстоящата война.
Когато наложим пълен контрол над острова,
според Дама ще има сблъсък между цивилизациите.
И когато й казах за всичкото добро, което си направил,
за всички хора, които си спасил и закрилял,
тя каза, че ти си липсващото парче.
Никога не съм си представял, че ще намеря друг дом след теб.
Нямам търпение да се срещнете!
Като мама и татко, които се събират, разбираш ли?
Дама, за мен е огромно удоволствие да ти представя...
Благодаря.
Ами, да започваме, да се захващаме.
Мисля, че с нашия гост първо малко ще се опознаем.
Но благодаря за представянето.
Разбира се.
Разбира се.
За бога, като сюнгер е. Седни.
Няма нужда, имам едно схващане в крака, което ме побърква.
Чувала съм, че брендито помага при крампи.
Наистина ли?
- То помага за всичко.
Трябва да ти кажа, че аз предпочитам джин.
За мен е удоволствие най-после да се запознаем.
Да разбера, че всъщност не си плод на нечия психоза.
Чух за твоето представление в банката.
За подигравките и насмешките, за тази допълнителна,
но абсолютно необходима щипка страховитост.
Шок и ужас, и т.н.
Браво!
Казах ти, аз предпочитам джин.
Не ми казвай, че се страхуваш от ченгетата.
Не за ченгетата се тревожа, а за силите, седящи зад тях.
Където и да се намерят ресурси, те идват за тях,
като подла, крадлива глутница хиени.
Островът се нуждае от управление, повече отвсякога.
От някой уверен, безстрашен, харизматичен,
онзи специален, да го наречем, политически талант.
Защото, какво е политиката, ако не представление?
Кажи ми, защо да ти помагам?
Има и други. Колонии на север, чак до Харлем.
Ако ги обединим под общо управление, ще бъдем несломими.
И всичко това може отново да бъде твое.
Ключовете за кралството.
Но как мога да бъда сигурна?
Може би не си такъв, какъвто си бил, може би никога не си бил.
Може би.
Какво е това, по дяволите?
С предишният ми гост си говорихме надълго и нашироко.
Той ми разказа за човека, убил баща му,
и не само пред майка му, но и пред него,
нероденото дете в корема й.
И в останалата част от историята почувствах нещо,
което той не можеше.
Че убиецът на баща му може да изпитва угризения,
да се чувства отговорен за момчето, чието семейство е разрушил.
Разбира се, той ми разказа едва след като се почувства в безопасност.
И ето те теб, дошъл чак дотук, за да го спаси.
Както знаеш, аз го пуснах, в замяна на теб.
Но си запазих късче от него.
И винаги мога да се върна за повече.
Възползвай се.
Имаме много неща да обсъдим.
Много неща да планираме.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII