The Walking Dead: Dead City - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Dead.City.S01E05.Stories.We.Tell.Ourselves.1080p.BluRay.DDP5.1.H.264-BTN.srt) Свали субтитрите
- Такива са.
Новите му запаси от метан. Наричаше го "да нахраниш звяра".
Така изглежда запасяването с трупове.
- И мирише подобаващо.
Някой видя ли какво стана с Нигън?
Кое е хлапето?
Тя е с мен.
Имаш ли си име?
Тя не говори много.
И не прави каквото й се каже.
Мислех, че имам още едно фенерче.
- Ние имаме, чакай.
Остави на мен.
Вината е моя, аз настоях да ги нападнем.
Пропуснала съм нещо, трябваше да го обмисля.
Недей да се самобичуваш.
Бураците знаеха.
Нямаме време да мислим за това.
Трябва да се съсредоточим върху това как да се измъкнем.
Ако сърцето ви започне да блъска, ако усетите злобно главоболие,
ако очите ви се затварят или ви прилошее,
значи метанът ни действа и трябва да се размърдаме.
Просто бъдете нащрек.
ЛОРЪН КОХЕН ДЖЕФРИ ДИЙН МОРГАН
ГАЙЪС ЧАРЛЗ
ЖЕЛКО ИВАНЕК
МАХИНА НАПОЛЕОН
По комиксите на РОБЪРТ КЪРКМАН, ТОНИ МУР и ЧАРЛИ АДЛАРД
Създаден от ИЛАЙ ЖОРНЕ
МЪРТЪВ ГРАД Самозаблуди
Лодката ти вече е потънала.
Онзи тип от залата е изолирал целия остров.
Помниш, че ти спасих задника.
Това нямаше нищо общо с мен, той си е твой приятел.
Не ми е приятел.
Все едно, това, че ме спаси,
няма да върне съдията, когото си убил,
нито другите четири човека.
Онези отрепки почти бяха убили жена ми.
Ако беше видял в какво състояние я заварих,
гарантирам ти, че ти би направил същото.
Недей.
Върни се.
Отиди отзад.
Гадост.
Амая, ела да видиш.
Какво е това, по дяволите?
Нямам представа.
Мисля, че е мазнина.
Джини!
Шахтите са запечатани.
След Нигън ли си тръгнала?
Той искаше да останеш.
Бяхме толкова близо!
Ти дори не го познаваш!
Защо мислиш го издирват? Заради самун хляб?
Ти не знаеш какво чудовище е,
но ако се задържиш с нас, ще разбереш.
Тръгвай.
Ще ми кажеш ли къде отиваме, или е някаква страшна изненада?
На пристанището Челси.
Казах ти, лодките са потопени.
Пристанище без лодки? Не ти ли се струва малко тъпичко?
Не са важни лодките, а кея.
Понтони. Трябва само да го развържем.
Ти си оттук. Ти си нюйоркчанин.
От Бронкс.
Бях държавен служител, работех на лодка за поддръжка.
Събирахме боклуците и поддържахме реката чиста.
А ти?
И аз бях държавен служител, учител по физическо.
Хайде, трябва да...
Какво ще кажеш?
Някой авангарден творец от едно време?
Или някой сегашен психопат.
Амая, къде сме, според теб?
Сигурно под Хелс Кичън или Челси.
Майчице!
Кислород.
Сигурно са запаси на бураците.
Имат си маски и всичко.
Жесток късмет, нали? Ще можем да дишаме спокойно.
Работят ли?
- Сега ще разберем.
Едната е за хлапето, ние ще се редуваме с другата.
Вземи.
Предпочиташ да дишаш труповете ли?
Добре, твоя работа.
Просто не мога да проумея откъде са знаели.
Може Лутър да им е казал.
Той ни заряза. Не искаше да участва в това.
Не може да е Лутър.
Какво би спечелил?
Той е бил.
Какви ги дрънкаш?
Снощи знаеше как да се измъкнем, както и как да влезем в каналите.
Оправда се, че знаеш как с измислицата за дядо ти.
Измислица ли? Ти да не... Говориш глупости.
Така им избягах предния път, когато ме измъчваха.
Или сте се договорили.
- Договорили?
Надрусала си се от метана. Чуваш ли какво говори?
Казал си му къде са скривалищата, за да ги нападне.
Дал си му сигнал, че идваме.
Хваща те параноята, да знаеш. Ти не вярваш на никого.
Защо си свали раницата?
Преди да намериш кислорода, защо си свали раницата?
Ти ли ще го кажеш, или да го кажа аз?
Амая.
Нали не вярваш на тези глупости? Не вярваш, че...
През цялото време кислородът е бил в него!
С тях си им дал знак.
Защо?
Защото е лъжец.
Не му пука за никого, освен за себе си.
Амая, това беше... Това беше фантазия.
Амая, това беше фантазия.
Да си върнем острова? Да си върнем дома?
Домът ни го няма, Амая. Отдавна го няма, всички са мъртви.
Това беше единственият начин. Направих го за теб.
Трябваше.
Мили боже.
Прав беше, някой модернист е.
Да продължаваме.
НЕ ОТВАРЯЙ! НАВЪН ИМА МЪРТВИ!
По дяволите.
Ако искаш вярвай, но не обичам да зарязвам хората да умрат.
Дори големите задници. Чуй какво ще ти предложа.
Ако ти помогна, ще престанеш с тия глупости да ме върнеш.
Мислиш, че ме познаваш, така ли? Защото ти гарантирам, че грешиш.
Кажи ми, защо го правиш?
Да вървим. Преди да си променя решението.
Не знам какво си намислила, и не съм сигурна за него.
Но можеш да дойдеш при нас.
Там ще бъдеш в безопасност, само им кажи името ми.
Тя знае пътя.
Почакай.
Помощ!
Всичко е наред.
Вземи.
Не, добре съм.
Стига, поне си почини. За малко щеше да припаднеш.
Не знаеш какво преживяхме.
Човек не може да се установи, ако през цялото време бяга.
Историята за дядо ми е истина.
Не си го измислих.
Бях на косъм да се измъкна, но той ме беше последвал и...
Издадох скривалищата, за да оцелея и да се върна при Амая.
Каза, че ако му заведа хората... каза, че ще ми даде лодка.
Остави ми кислорода, както предположи ти.
Каза ми за едно място на континента.
Там имали домове с кухни,
всеки има лично пространство, има ферма, училище за децата.
Звучеше безопасно, всичко било изградено от тухли.
Каза, че е подходящо за нас.
Не знам, не исках да става така.
Мислех, че поне ще имат избор. Мислех, че той ще...
Трябваше да се досетя.
Но трябваше да се опитам, заради Амая, за нашето...
Както каза и ти -
правим каквото е необходимо, за да бъдем в безопасност.
Джини!
Тя добре ли е?
Аз съм виновен за всичко. Обърках всичко.
Махни ми се от пътя, педал.
Милейди.
Говорим ли вече с тях?
Това не те касае.
Планът ми успя!
И то повече, отколкото очаквах.
Седни.
И така, мина добре.
Информаторът ми свърши работа, опасността е неутрализирана.
Освен това Нигън е на острова.
Видях го с очите си.
- Къде е тогава?
Чакай да видим дали съм разбрала.
Представлението започна експлозивно, дори ме държа будна цяла нощ.
Обаче последва обрат.
Мислеше, че си заловил героя, но той се е измъкнал.
Каква е ползата от героя, щом не е на сцената?
Така че, в крайна сметка, финалът беше малко мижав,
а всички знаем, че финалът е най-важното нещо.
Те дойдоха.
Засега е само един, шериф.
Но идва от континента.
Точно както каза ти - ще има такива, които искат да върнат старото,
старите закони и затвори, да служат и закрилят,
но всъщност, както преди, да наказват и крадат,
докато си пълнят търбуха.
Дошли са да вземат това, което изградихме ние.
Което ни принадлежи. И трябва да бъдем подготвени.
Точно затова се нуждаем от него и издънката ти е толкова голяма.
Ще го намеря.
Няма абсолютно никакъв начин Нигън да се измъкне от острова.
Гарантирам го.
Джини, вземи я.
Ще ти трябва на път за вкъщи, вземи я.
Виж...
Не знам какво си видяла в чантата, и не знам кога,
но предполагам, че си видяла нещо.
Не съм му показвала куклата ти, дори не знаех дали все още си тук,
къде си, нито дори дали си жива.
Но не мога да допусна да знае, че си тук.
Иначе всичко ще се провали.
Той ще тръгне и ще те върне.
Един много лош човек
взе всичките ни зърно и храна.
Това ни струва месеци.
И ще продължи да ни ги взима, докато не измрем от глад.
А по-лошото е, че взе сина ми.
Казва се Хършъл.
Аз трябва да мисля за Хършъл.
Нигън...
Нигън е ключът към това да си го върна.
Разбираш ли ме?
Откъде знаеш? Вярно, учител по физическо.
Точно така.
Извинявай.
Защо го правиш?
- Проклет да съм, ако знам.
Иначе ще лепнат смъртта ти на мен и ще ме погнат още по-яростно.
И следващият ще бъде много по-лош от теб.
Убеден съм.
Добре, почини си.
Моят брат.
Казваше се Джоуел, двамата бяхме близки.
Макар адски да го дразнех.
Следвах Джоуел навсякъде.
И когато започна работа на доковете, аз също започнах.
Той беше забавен. Имаше някаква харизма.
Но беше и много див.
Често се биеше, влизаше и излизаше от ареста.
Имаше проблеми, които ние не виждахме.
Една нощ беше нахлул у нашите, искал е да ги обере.
Беше нападнал майка ми.
Бил е толкова дрогиран, че не е осъзнавал какво прави.
А те бяха твърде уплашени.
Надяваха се, че просто ще отмине.
И отговорността падна върху мен.
А това ме направи...
Гневен.
Той беше моят батко.
Но ме разочарова и ме изостави.
Предполагам, че исках и аз да го изоставя.
Това е последният ми контакт с Джоуел.
Не можех да намеря сили да го отворя.
След три години градът пропадна.
С мама и татко се измъкнахме точно навреме,
но се случи толкова бързо, че не се замислих...
Той беше оставен да умре сам.
На възможно най-гадното място на планетата.
Това ли заслужаваше?
Толкова черно и бяло ли е всичко?
Ако ме беше попитал тогава, щях да кажа, че е така.
Но сега?
Не знам.
Сиво ли е всичко?
Нещо друго ли е?
Спокойствие и ред.
А може би се самозаблуждаваме, за да можем да спим спокойно?
Натам.
По дяволите. Тук е.
Бягай!
Тръгвай, Джини! Веднага! Ще успееш! Бягай!
Джини!
ЛЪЖКИНЯ
Мамо!
- Хършъл!
Мамо! Помощ!
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII