The Walking Dead: Dead City - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Dead.City.S01E03.People.Are.a.Resource.1080p.BluRay.DDP5.1.H.264-BTN.srt) Свали субтитрите
Ако се нуждаеш от помощ, как да разбера, щом не ме викаш?
От месеци всячески се опитвам да намеря безопасно място за теб,
лепнала си се за мен като лепило.
Обърнах се за момент и тогава решаваш да се чупиш?!
Задникът се опита да ни убие снощи. Явно не е ядосал само нас.
Ще ми кажеш ли поне какво търсиш тук, по дяволите?
Загубила си си динозавъра. Проклятие.
Изпуснала ли си го?
Добре, хубаво.
Ще се върнем по следите си.
ЛОРЪН КОХЕН ДЖЕФРИ ДИЙН МОРГАН
ГАЙЪС ЧАРЛЗ
ЖЕЛКО ИВАНЕК
МАХИНА НАПОЛЕОН
По комиксите на РОБЪРТ КЪРКМАН, ТОНИ МУР и ЧАРЛИ АДЛАРД
Създаден от ИЛАЙ ЖОРНЕ
МЪРТЪВ ГРАД Хората са ресурс
Какво е това?
- Пчелен восък.
Добър е за рани, ще ми дадеш ли?
Не.
8-о шосе е безопасно до 30-то, после ще заобиколим.
Като карта на Луната е или на Йонкърс.
Повечето улици са непроходими, претъпкани са с гниещи.
А 33-та?
- Около 30-а всички са с капани.
От колко време се занимавате с това?
Не сме туристи, това е сигурно.
Бяхме деца, когато се случи.
Първите седмици бяха ужасни.
Разпространи се адски бързо - през метрото, по небостъргачите.
От земята излизаха мъртви, падаха от небето.
Седяхме и чакахме военните, който и да е, мамка му.
Когато най-после дойдоха,
бяхме достатъчно тъпи да мислим, че идват да ни спасят.
И просто гледахме как взривяват тунелите и мостовете.
И ни зарязаха в тоя смъртоносен капан.
Справяхме се малко по малко, докато се появи той.
Събираше хората около себе си, предлагаше им закрила.
А какво иска от вас?
- Да се грижи за нас.
Параноик е, много тежък случай. Убиваш или те убиват.
Няма как да приемаме заповеди от лудия, живеещ в тунелите.
И сега се опитва да ни убие. И краде от нас.
Изтезава ни, и така се учи как да убива и краде още повече.
Само един от нас се измъкна, и това си беше чист късмет.
Ще проверя алеята.
Мамка му. Съжалявам, не исках да...
Няма нищо.
По-твърда е, отколкото изглежда, а тя изглежда адски твърда.
Ако искате Хърватина, трябва да преминем през това.
Събрани са гниещи от целия град.
Като по часовник.
Парадът тази година е шарен.
Как да влезем в залата?
- Никак.
През каналите.
- Военните натъпкаха мъртвите там.
След което и те се превърнаха.
- И после запечатаха всичко.
Каза, че един се е измъкнал. Само предполагам, но...
Ако някой се е измъкнал...
- Значи може да се влезе обратно.
Томасо, само ни кажи как си се измъкнал.
Само това искаме да знаем.
- Или можем да им покажем.
Не, вече го решихме.
- И просто ще си стоим тук?
Той ни нападна, изкла приятелите ни!
- Лутър е прав.
Когато гласувахме, беше рисковано, а сега сме още по-малобройни.
Не знам дали ще мога, в смисъл, че...
Да се върна там е все едно...
Получавам дежа вю.
Преди 15-ина години имаше един тип на юг.
Появяваше се от нищото, точно като вашия човек.
И всички го следваха, защото знаеше нещото, което те искаха... закрила.
Убежище. Вдигнахме жестоки укрепления.
Събрахме армия от психопати. Той принуждаваше хората.
А ако някой му отказваше, започваше да играе чукът.
И много скоро на хората им писна, така че се обединиха.
И решиха, че е време да си вземат чука обратно.
И какво стана?
- Получи се.
Много ясно, че се получи.
Да го обсъдим с другите.
Добре дошъл!
Понякога вратата се отваряше и той ми даваше храна и лекарства.
Искаше от мен само да говоря.
Да му кажа колко сме и къде се крием.
Но знаех, че щом му кажа, ще ми види сметката.
И вратата продължаваше да се отваря.
Но вече нямаше храна и лекарства.
Когато бях малък, дядо ми разказваше как е работел по строежа на гарата.
Хората предполагали, че старата е заличена.
Но дядо знаеше къде са тунелите на старата.
Бяха зазидани зад стените.
И една нощ бураците дойдоха да изчистят килията ми.
От всичките кървища вътре. И за мой късмет влезе един гниещ.
Побягнах с всички сили и следвах релсите до тунелите.
Колко далеч са килиите, щом влезем?
- Близо са.
Не бих разчитал, че са пълни. След като си духнал, ги е преместил.
Откъде знаеш?
Той би постъпил така.
Двамата с Хърватина се познават. Познават се отдавна, много.
Той знае как мисли.
Значи сте приятелчета?
- Бивши. Гръмнал му е ухото.
Може да го подмами извън залата.
И ще го накараме да ми каже къде е синът ми.
И ще го убием.
Ще нападнем хората му, за да не ви последва.
Казваш, че му е гръмнал ухото? Как точно ще го подмами?
Мислиш ли, че не иска да ми го върне? Око за око, патка за ухо?
А ако грешиш? Ако номерът не мине?
Ще мине.
- Ще убият всички ни, и за какво?
За сина ми, за да си върна сина.
Синът ти вече е мъртъв! И мисля, че го знаеш.
Добре, знаете ли какво? Денят беше тежък, да си починем.
Тук е хладно, нали?
Ето така!
Не е лошо, като за килия, а?
По-хубава е от вашите килии.
Осветление, отопление, музика.
Напитки, храна.
Сигурно си гладен.
Пащицада.
Това не е магия, честно.
Чиста наука.
Професионално се занимавах с алтернативни енергийни източници.
И съвсем естествено, когато пристигнах тук,
нямаше как да не се замисля
кой е най-обилният енергиен източник на острова.
Смъртта. Канализацията е препълнена.
Когато телата се разлагат, отделят метан,
а молекулярните сили са слаби,
това позволява да го втечним
на стайна температура.
Удивително е, нали?
Това, което изградихме тук, е убежище.
И всички са добре дошли.
И така, защо си тук и кого водиш със себе си?
Разбираш, че не мога да ти предложа убежище,
докато не се убедя, че вече не си заплаха.
Защото, преди всичко, в този жесток, чудовищен свят,
най-важното е да бъдем в безопасност.
Провери ли месото?
Разваленото месо може да съдържа всякакви бактерии.
Повечето от които смъртоносни, без медицината, която имахме.
Защо би ми сервирал развалено месо?
Всъщност беше...
Извинявай, аз...
Намерих я в едно от туристическите магазинчета и си спомних, че...
че Хършъл носеше подобна.
Може да му я подариш, когато го намериш.
Той греши. Лутър греши, планът ти ще проработи.
Ако искаш да поговориш с някого...
Противно на всеобщото мнение, от време на време,
аз знам кога да си затворя устата и да слушам.
Когато Хърватина се появи
казах на Хършъл да отиде в мазето.
Накарах го да се скрие.
Но все ми правеше напук, само и само да ме дразни.
Отиде и взе една лопата и тухла, все едно щяха да му помогнат.
И аз му казах, че е глупаво.
А той ми каза поне веднъж да го оставя на мира.
И това е последното, което си казахме.
А в миналото съм правила още по-големи глупости.
Лутайки се през света, в опита си да оцелеем...
На света не е имало много хора, които да означават всичко за мен.
Но имаше достатъчно такива.
И всичко, което ми остана от тях, е в тази кутия.
И аз...
Преди няколко години Джошуа, Ани и аз
живеехме в една малка хижа край Нови Вавилон.
Един ден Ани отиде до града да размени малко провизии.
Когато започна да се стъмва и нея я нямаше,
осъзнах, че се е случило нещо.
Отидох да я търся и я намерих.
А тя беше...
Тя беше... Бяха я ограбили и пребили, и...
Тя ме умоляваше да не правя глупости.
Мамка му, познаваш ме. Намерих ги.
И петимата.
Пиеха в една дупка.
Честно казано не мисля, че исках да ги убия.
После трябваше да бягаме, но на Ани й беше много трудно.
Качих ги на един влак за Мисури и й казах, че скоро ще ги намеря.
И останах.
Мисля за тях всеки ден.
Моля се на бог да са добре, но може би нямам право да се надявам.
Не знам, Маги.
Какво друго ни остава?
Освен надеждата.
А уж си знаел кога да си затвориш устата.
Не можем да продължаваме с това, цял ден търсим скапания динозавър.
Трябва да намеря по-добро място за теб.
А ти трябва да говориш.
И когато те извикам, ти да ми отговаряш, нали?
Ако си в беда, да ми кажеш.
Чуваш ли ме?
Не, Джини, ти не може да ми казваш "Не".
Може би едно време е можело да отидеш на психолог,
да ти помогне да преодолееш ужасните гадости, които си преживяла.
Но положението сега е различно, така че просто трябва да го приемеш
и да се съсредоточиш върху оцеляването.
Чуваш ли ме?
Слушаш ли ме?
Знаеш ли какъв е проблемът? Проблемът е, че нямаме следи.
А може би около нас е пълно, но ние не можем да ги видим.
Ние сме у дома!
Ние сме семейство!
Тази вечер...
Тази вечер почитаме нашия паднал брат.
Не скърбим, не.
Защото смъртта не е край.
Тя е нашето гориво.
Защото хората са ресурс!
Имаш ли да кажеш нещо?
Последна възможност, приятел.
Да започваме!
Ами, да го направим, а?
Да знаеш, че съм се спекъл повече, отколкото можеш да си представиш.
Не знам как успяваш да издържиш, предвид, че имаш дете и т.н.
Амая казва, че да имаш дете в града не е безопасно.
Не знам, просто...
Сигурно е права, разбираш ли?
Да, права е.
Опасно е.
И някак трябва да се погрижиш да е безопасно.
Правиш каквото е необходимо.
Томасо!
Виж кого ти водя.
Къде се загуби? В Инууд?
Намери ли нещо интересно?
- Както винаги.
Къде я намери?
На улицата.
- Кога?
Просто познавам едно момиченце, което обича плюшени играчки.
Вземи я.
Това беше най-доброто представление, виждано тук, от години.
Аз не обичам варварствата, но понякога е необходимо.
Когато светът стана нестабилен,
със семейството ми се скрихме в един пощенски клон.
Гладувахме и се наложи да изляза да търся храна.
Когато се върнах, го надуших веднага.
Семейството ми.
Съпругата ми Миа,
дъщерите ми Ника и Хана, и сина ми Филип,
бяха се превърнали в ястие за друго гладуващо семейство.
Бяха толкова обезумял, че не ми хрумна да се самоубия.
А когато тази мисъл дойде,
вече бях намерил човека, който щеше да бъде моето семейство,
и да ме научи как да пазя нещата, които имат значение.
Което ме кара да се замисля какво толкова криеш в обувката си.
"Пърли, не знам дори дали някога ще прочетеш това.
Чувствам се тъпо, че ми трябваше толкова време
да осъзная, че сте си сменили номерата.
Чудя се какво ли са си помислили хората,
когато са чули съобщенията ми.
Опитвах се с всички сили, но ми е адски трудно.
Твърде слаб съм и не мога да се справя сам.
Имам нужда от помощ. Моля те, помогни ми.
Моля те, намери ме.
Не ми харесва положението, в което съм и искам да се прибера."
Спри!
Сам съм.
Няма друг.
Имах двама партньори, но и двамата са мъртви.
Дойдохме да издирваме един тип.
- И си струва да го следвате дотук?
Казва се Нигън.
Доста си тих, като за едро момче.
Търсех някакви оръжия, които да използваме утре.
Виж, знам, че не ме долюбваш най-много.
Разбирам те, но знай едно: от един отбор сме и планът ще сработи.
Вие двамата си тръгвате, тази вечер.
Мисля, че се заблуждаваш за мен.
Ами?
Значи това не си ти?
"Ако имате информация за този човек, уведомете най-близките шерифи.
Не го доближавайте невъоръжени."
Откъде я взе?
- От теб.
Сигурно много се гордееш, че да я запазиш.
"Антисоциален, склонен към крайности и насилие,
с интелект над средния, харизматичен.
Не му се доверявайте."
Работата е там,
че на мен разчитат хора, Лутър.
Така че, с уважение,
не, никъде няма да ходим.
С уважение, на мен също разчитат хора.
Така че, разбираш ме.
Добре, чуй ме сега, ще се пробвам още веднъж.
Надявам се това да не се превърне в нещо, в което няма смисъл.
Случайно да си проверила чантата, преди да тръгнем?
Може да не си го загубила, може онзи задник да го е откраднал?
Гадост, чакай малко.
Добре, дръж го стабилно.
Добре.
Превързваме го много внимателно...
Заповядайте, госпожо. Операцията беше супер успешна.
Чуй ме сега, Джини, искам да ме слушаш внимателно.
Това беше нашият сигнал, със съпругата ми Лусил.
Беше болна и не можеше да става, и така ме викаше.
Нямаше значение какво правя или къде съм.
Аз винаги дотичвах.
Можеш ли да го направиш?
Перфектно. Свирни ми, когато ти трябвам, и аз ще дотичам.
Съгласна?
Дрънкането е вятър работа, повярвай ми, аз го знам най-добре.
Няма значение какво ти говорят хората.
Само действията им са важни.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII