The Walking Dead: Dead City - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Dead.City.S01E01.Old.Acquaintances.1080p.BluRay.DDP5.1.H.264-BTN.srt) Свали субтитрите
ГАЙЪС ЧАРЛЗ
ЖЕЛКО ИВАНЕК
МАХИНА НАПОЛЕОН
По комиксите на РОБЪРТ КЪРКМАН, ТОНИ МУР и ЧАРЛИ АДЛАРД
Създаден от ИЛАЙ ЖОРНЕ
МЪРТЪВ ГРАД Стари познайници
Още едно?
По-добре не.
Не съм в настроение.
- Какъв е проблемът?
Имам хижа на един час оттук.
Излязох да събирам и я заварих претъпкана с ръмжащи.
Дошла си на точното място.
Имаме човек, който се оправя с ръмжащите.
Можеш да го наемеш.
- Ами? Добър ли е?
Не съм виждал по-добър.
Наблизо ли живее? В мотела?
Трябва да заредиш генератора.
Къде е "едното място"?
По коридора и вляво.
Имах усещането, че си намислила нещо.
Нека позная - Васкес, живее по-надолу, те е изпратил.
Имам съобщение за Васкес.
Дръжте я здраво.
След като приключим, ще ти е по-трудно да душиш наоколо.
Не ми хареса да си изправен.
- И аз се радвам да те видя.
Издирван от шерифите на Нови Вавилон.
Проклет да съм. Добре изглеждам, като за издирван.
Може ли да си я запазя?
Ще си я запазя.
Джини, ела насам.
Помниш ли какво те учих?
Къде са Ани и детето?
Джини, това е Маги.
Ние с Маги сме...
стари познайници.
Значи си дошла да не ме убиеш или нещо доста си ръждясала.
Преди няколко седмици ни нападнаха.
Бяха по-силни и многобройни и ни взеха житото.
Казаха, че след месец ще се върнат за още.
Месец по-късно дойдоха и взеха заложник.
Взели са детето ти.
Следих ги чак до Хъдсън, но вече бяха прекосили реката.
Накъде?
Манхатън.
Страхотна работа.
Би ли отишла да провериш багажа? Благодаря ти.
Неприятно ми е да питам, но каква е моята роля в това?
Мъжът, който отвлече Хършъл, наричат го Хърватина.
Глупости, познаваш го.
Когато изкачиха стените ни, и ни бяха обградили в тъмното,
точно преди да отвлече сина ми, знаеш ли какво правеше той?
Познато ти е, нали? На мен ми е познато.
Това е последното, което чух, преди да те срещна.
Аха, този Хърватин.
Ясно, значи мислиш, че щом навремето съм го познавал,
когато аз движех нещата,
може да знам как точно действа.
Или пък може просто да го убедя да ти върне момчето.
За същия Хърватин ли говорим?
В екипа ми имаше много психари.
Но той винаги изпъкваше като адски психясало копеле.
Така че шансовете са, ако говорим за същия Хърватин...
Не.
Добре, обясни ми следното.
Защо да ти помагам?
Защото ми дължиш...
- Защото съм ти длъжник, знам.
Ти си последния човек, когото бих помолила за помощ.
Струва ми се, че и ти нямаш много варианти.
Щом аз те намерих, шерифите също ще те намерят.
Така като гледам, изчерпал си се откъм скривалища.
Все още ли сте устроени на Хълма? Имате ли деца? Училище?
Ще приютим момичето.
Що се отнася до теб, ще видим какво ще стане.
Съгласен.
Вземи, завий се. Точно така.
Добре дошли в НОВИ ВАВИЛОН
Нямам спомени това да е пътят към хълма.
Защото не е.
- Не се разбрахме така, Маги.
Същите хора, същата структура.
Но трябваше да се преместим, след като го изпепелихте, ако помниш.
Заповядай, хлапе.
Бягах, започнах работа в една ферма преди година.
Шерифите ме намериха, а тя ме помоли да я взема.
Защо не говори?
Хората във фермата ми разказаха, че преди това е живеела с баща си.
Една нощ излязъл и повече не се върнал.
А тя отишла да го търси.
Намерила го.
Но той се бил превърнал.
Било гадно.
Виждала, че не са били мъртвите, не е било и животно.
Бил е човек, хора. И оттогава не е продумала.
Аз съм.
Шерифи!
- Мамка му! Прибирайте всичко!
Провери задните стаи.
- Извинявай. Веднага.
Виждали ли сте този човек?
Подвизава се под името Нигън.
От критична важност е да го намерим, този човек е убил хладнокръвно
един мирови съдия и още четирима души.
Според кодекса на Нови Вавилон той трябва да бъде екзекутиран.
Обесването или обезглавяването за него ще бъдат великодушие.
За нещата, които е извършил, той ще бъде обесен за краката,
разпорен надлъжно, от слабините до главата,
много, много бавно.
Това е човек, създал империя, като някакъв алчен крал.
Навремето е строил група невъоръжени хора
и е разбил главата на един човек с бухалка,
пред очите на бременната му съпруга.
Траквилитас ординис.
Спокойствие, ред, правда, закон.
Това гарантира мира във Федерацията на щатите.
Безопасност и стабилитет.
Ще те попитам за последно: виждала ли си този човек?
Добре, тогава.
Алкохол, наркотици, хазарт, проституция,
все нарушения на член 19, наказвани с публична екзекуция.
По дяволите, ще ми счупиш ръката!
- Не думай! Много си проницателна!
Добре, да, виждала съм го.
Работеше тук, убиваше бродещи. Една жена го откара.
Жена ли?
- До днес не я бях виждала.
Къде го откара?
- Не знам.
Откара го с кола.
- Опиши ми я.
Не знам!
- Беше син пикап, паркиран отпред.
Така беше! Заклевам се!
Ето, това трябваше да кажеш. Истината.
Но все пак, член 14, алинея 8.
- Какво?
Нарича се съучастие.
Едно ще ти обещая.
Скоро ще се върна за теб.
Става късно.
Да слушаш.
Те ще се грижат за нея, нали? Добри хора ли са?
Така ли ще се държим?
- Ако не искаш законът да те застигне.
Значи е тя?
Жената, която го преследва и оставя след себе си натрошени кости.
Това, което се случи вътре, не исках да го правя.
Просто се наложи.
Какво откри?
Когато бях малък, баща ми веднъж отиде в командировка,
нещо такова, до Ню Йорк, и като се върна,
ми донесе една фигурка на Статуята на свободата.
Помня, че не можех да си обясня как нещо толкова дребно,
може да бъде толкова велико, разбираш ли ме?
Както и да е, татко...
Обеща ми да ме заведе да видя истинската статуя.
Беше съставил цял план, беше избрал уикенда,
беше резервирал билети, всичко.
И както често се случваше с моя татко...
изскочи нещо непредвидено.
Както и да е, и до днес не съм виждал мадам Свобода на живо.
Добре, как мислиш да свършим тая работа?
Освен, че ще очаровам моя човек, за да ти върне детето?
Имам план.
- Строго секретно, значи.
Ще ми казваш само каквото ми е необходимо.
Става, нямаш ми доверие.
И аз не си бих имал доверие.
Аз получих каквото исках, Джини е в безопасност.
Тя вече е уредена, мога да те убия още сега.
Можеш да се опиташ, но тогава ще трябва аз да убия теб.
Има една съществена разлика.
Така няма да си върнеш сина, ти се нуждаеш от мен.
Тая монета има две страни.
И ми се струва, че шерифите също ще имат мнение по въпроса.
Онова, което сторих, не е както го изкарват шерифите.
Освен това вярвам, че вече платих за стореното.
И какво? В града, отишъл по дяволите, някаква сграда гори.
Наблюдавах в продължение на три дни.
Всяка сутрин по едно и също време, както и вечер, по същия начин.
За закуска и вечеря?
Но от друга страна
понякога горящата сграда е само една горяща сграда.
Още една спирка.
И защо точно Манхатън, какво му е специалното?
Манхатън беше един от епицентровете.
Военните разрушиха тунелите и мостовете,
в опит да го спрат, в опит да спрат тях.
Някога беше дом за милион и половина хора.
А сега...
Да претърсим.
Млък!
Мамка му! Гриц!
Изпразни си джобовете.
И оръжието.
Дават ни оръжие чак след третия месец.
Все нещо имаш в джобовете.
За баба ми са, болна е.
Не ми е баба, но се грижеше за мен като малък.
Само аз й останах.
Добър опит, хлапе, трогнати сме.
- Какво правиш?
Хвърлям го зад борда.
Спокойно, брегът е близо. Можеш да го достигнеш и кучешката.
Той е шериф, Маги, или младши, какъвто и да е.
С всяка секунда ни застрашава.
Или пък е застраховка. Но няма значение какво мислиш ти.
Заяждаш се с мен по безброй начини, откакто се срещнахме.
Не си мисли, че не забелязвам.
Разбирам, че това, че са ти взели Хършъл, те побърква,
и си изпълнена с емоции, спомени и какво ли не.
Но мислех, че си забравила за отмъщението,
а очевидно, то отново е на дневен ред.
И след толкова време все още мислиш, че аз съм лошият?
Не съм, никой не е.
А може и да е обратното, може всички да сме лоши.
Замисли се за следното:
колко съпрузи и бащи си убила ти?
Онова, което ти стори,
никога няма да бъде забравено.
Мамка му.
Къде са всички гладници?
В случай, че се разделим.
- Ще се грижиш ли за Джини?
Нямаме време за това.
- Чакай, чакай.
Моля те.
Грижи се за нея вместо мен.
Защото ти няма да се върнеш.
Да тръгваме!
Ако се пробваш отново, ще си мечтаеш да те беше удавил.
Насам!
Сериозно, вече и от небето ли падат бродещи?
Сигурно са ни чули. Трябва да...
Под скелето!
Вземи се в ръце, малоумник.
ЕЛАТЕ В ЛИНКЪЛН СЕНТЪР ДА УБИВАМЕ ЗАЕДНО
Маги, спри.
Това е капан.
Какво е това, по дяволите?
Пърли, Гриц, аз съм Хано!
Насам.
Трябва да намерим изход.
Ти си с мен, хлапе.
Никой да не излиза.
Госпожице, вече сигурно знаете, че съм шериф от Нови Вавилон.
Наведи се, стига глупости.
Казвам се Пърли Армстронг.
Не пия и не пуша.
Обичам яхния със свинско.
Казвам го, за да знаете какъв човек съм.
Аз не съм ви враг.
Идвам от Нови Вавилон, столицата.
Всъщност е малък град, с трилентови улици,
в който съседските семейства се грижат едни за други.
Имам съпруга и три дъщери.
Те са всичко за мен.
Сега...
не знам защо сте с човека, когото издирвам.
Или сте взели за заложник един от нашите шерифи.
Предполагам, че си имате причини.
Може дори да са основателни.
Готов съм да ви изслушам.
Казвам го честно.
Но ако ви хвана преди това, няма да бъда така снизходителен.
А аз ще ви хвана.
След мен.
Като ти кажа да тръгваш, тръгваш веднага.
Сина ми. Нужен ми е, за да спася сина си.
Виж се само.
Какъв си куражлия.
Също като майка си.
А може би и баща си.
Кажи ми,
срещал ли си човека,
убил баща ти?
Живял е с хората на майка ти в продължение на години.
Нигън.
Какво знаеш за него?
Можеш да се опитваш да ме плашиш колкото си искаш,
нищо няма да ти кажа.
Знаеш ли, когато бях малък,
бях очарован от Манхатън.
Толкова много хора на толкова малък остров,
блъскащи се денонощно.
Иронията е, че в смъртта си
градът е много по-жив, отколкото някога е бил.
Защото борбата ни калява.
Изкарва наяве силата, която сме имали в себе си.
Мисля, че тук ще ти хареса.
Какво?
- Измъкна се.
Добре, стига толкова!
Няма къде да избягаш!
Само ми кажи каквото искам да знам за вашите хора.
И ще се отървеш от всичката тази... истерия.
Те ще бъдат добре.
Двайсет етажа!
Това е нов рекорд, нали?
И все пак...
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII