The Final Countdown (1980) Свали субтитрите
"Томкат 200" иска разрешение за излитане.
Писта 09, край.
200, говори контролната кула. Имате разрешение за писта 09.
Сила на вятъра - нормална.
"СХ-3"приближава отдясно. Приятен ден.
КЪРК ДЪГЛАС
МАРТИН ШИЙН
Господин Тайдман.
КАТРИН РОС
ДЖЕЙМС ФАРЕНТИНО
РОН О'НИЙЛ
Американска военновъздушна база Пърл Харбър
Г-н Ласки? Старшина Марти Падански.
ЧАРЛС ДЪРНИНГ
Г-н Ласки, аз съм асистентът на Ричард Тайдман.
Приятно ми е. С мен ли идвате?
- Не.
Г-н Тайдман искаше да ви види да излитате.
Той ли е в колата?
- Да.
Може ли да се запозная с него?
- Не е нужно, г-н Ласки.
Както казах, той дойде, за да види как излитате.
Благодарете му от мое име.
ПОСЛЕДНИЯТ СТАРТ
Г-н Ласки, погледнете.
Мемориалът "Аризона".
Сега корабът е поставен изправен в 30 метра вода.
Оцелели са само 289 души.
Руски риболовен кораб.
Какво прави?
- Не лови много риба.
Музика ДЖОН СКОТ
Оператор ВИКТОР ДЖЕЙ КЕМПЕР
Сценарий ДЕЙВИД АМБРОУЗ, ГАРИ ДЕЙВИС, ТОМАС ХЪНТЪР и ПИТЪР ПАУЪЛ
Режисьор ДОН ТЕЙЛЪР
Аз ще го взема.
- Г-н Ласки,
аз съм командир Дан Тълман, изп. директор. Добре дошъл.
Благодаря.
- Елате с мен на мостика.
Разчистете място №3. Хеликоптер 733 - готов за излитане.
Пълен напред.
- Разбрано.
100 оборота в минута.
- 100 оборота, разбрано.
Централен мостик, пълен напред. 100 оборота в минута.
Приберете изтребителя.
- Разбрано, капитан.
Да доведем въздушния командир.
"Виктор 200", твоят сигнал е "Чарли".
"Томкат", 5-2.
Време - 30 секунди.
"Томкат 200, подготвям се за кацане.
Спускам куките.
"200", малко наляво.
Куката е готова.
- Повече мощност. Мощност.
Всички индикатори - зелени.
- Задръж.
Задръж. Малко наляво.
Точно така. Изглежда добре.
Слез долу. Трябва да приберем още самолети.
Имате поръчка от "Тайдман Индъстрис" за Министерството на отбраната.
Така е.
- Каква е работата ви?
Анализирам системи.
- Експерт по ефективността, а?
Може и така да се каже.
Времето бързо се промени.
- Така си е.
Здравейте, командир.
- Отвън става странно, момчета.
Добре дошъл.
- Благодаря.
Буря ли предстои?
- Официално - не.
Това е командир Деймън, оперативен офицер.
Как сте?
- Добре съм.
Лейт. Пери, офицер на палубата.
- Приятно ми е.
Г-н Ласки ще провери как вършим работата на "Нимиц".
На вашите услуги сме.
- Благодаря.
Забавихме тръгването си с два дена по молба на тайнствения ви шеф.
Съжалявам, капитан, но и аз не разбирам Ричард Тайдман.
Два дена.
Може би фактът, че Тайдман е проектирал кораба,
му дава специални привилегии.
Ефрейтор Кълман ще ви придружава, докато сте на борда.
Насам.
- Г-н Ласки.
Ще се радвам да вечеряте с мен.
Благодаря, капитан, с удоволствие.
Аз ли бъркам, или прогнозата беше за слънчево време?
Сигурно им се иска да не е така.
- Подай ми прогнозата, моля те.
Благодаря.
Господине. Какво мислите, че е това?
Сутринта го нямаше.
Проверете проекторите и приемниците.
- Слушам.
"Нимиц". Кой е това?
Руски риболовен кораб.
- Какво иска?
Голяма риба.
Получавате каютата на навигатора.
Има връзка с тази на въздушен командир Оуенс.
Багажът ви беше доставен. Отвън съм, ако имате нужда от нещо.
Благодаря.
Ехо?
"Тихият океан - във война", командир Ричард Т. Оуенс.
Добре. Капитан.
Имаме проблеми с връзката с пристигащите самолети.
В смисъл?
- Смущения от бурята.
Извикай Блек Клауд.
- Слушам.
Слънчево време, чисто небе...
Нещо друго да ви интересува?
- Моля за извинение.
Какво търсите в каютата ми?
- Съжалявам.
Командир Оуенс, аз съм Уорън Ласки. Настаниха ме в съседната каюта.
На кораба ценим личното пространство, защото почти липсва.
Разбирам. Надявам се да ми простите.
Това, което прочетох от ръкописа ви, е много добро.
Благодаря. Историк ли сте, г-н Ласки?
По малко съм от всичко. Работя за "Тайдман Индъстрис".
Каква е работата ви на този кораб?
Накратко, гледам как работите и ако се сетя за алтернатива,
записвам я и предавам доклад на Министерството на отбраната.
Мислите ли, че ще се "сетите"?
За всичко има алтернатива.
Г-н Ласки, моля ви, не я търсете тук.
Извинете.
Въздушният командир е тук.
- Здрасти, Дик.
Джордж, нещо от Стантън?
Идва, но не можем да говорим с него. Радиото му не работи.
Жалко, че не е по-опитен.
Да, капитан. Тук е.
Въздушен командир?
- Да, шкипер?
Колко самолета още са във въздуха?
- Един. Най-новият пилот - Стантън.
Приберете го бързо. Искам да се махна от бурята.
Разбрано. Иска го тук веднага.
- "Корсер 412"...
Потърсете отново 412.
Господине?
- Блек Клауд, пак се обърка.
Погледнете през перископа.
Температурата на водата падна с пет градуса.
Барометърът дава грешни показания. Трябва да се понижава, а се вдига.
Какво е това?
- Има цикъл, капитан.
Веднъж е там, после го няма.
Веднъж го има, после - не. Не съм виждал такова нещо.
Разрушителите да се връщат в Пърл Харбър.
Няма нужда да минават през това.
- Разбрано.
Оставаме, докато приберем "Корсер". Той е един от новите пилоти.
Всички - в "Ромео Алфа". Говори "Кило Браво".
"Нимиц", "Кило 1", тук 412. Куката ми е нестабилна. Край.
412, прието. Опитай да я оправиш.
- Вече опитах. Не можах.
412, не те чуваме добре. Колко гориво имаш?
Капитан, "Корсер" е в беда. Не може да свали куката.
Да го заведем на барикадата.
- Действайте!
На палубата!
- Всички - на палубата!
Пригответе барикадата!
- "Корсер"не може да свали куката!
Това не е учение.
Повтарям, това не е учение. Пригответе барикадата!
На палубата! Това не е учение!
Добре, да го направим! Хайде!
Всички да се махнат веднага от палубата!
Барикадата се вдига! Разчистете палубата
Виждате ли го вече?
- Да, ето го.
Готови, самолетът каца!
Господи, гледайте!
От централния мостик да се обадят.
- Да.
Бавно.
- Слушам.
Централен мостик, обади се.
Да, капитан?
- Къде е самолетът?
Не го виждам, капитан.
Сигнализирайте за тревога.
- Слушам.
Боцман. Тревога.
- Разбрано.
Обща тревога, обща тревога. Всички - на позиция.
Нагоре и напред отдясно, надолу и назад отляво.
Обща тревога!
Минаха две минути.
Какво става, по дяволите?
- Обща тревога. Елате с мен.
Три минути.
Четири минути.
Кажи ми, когато всички са готови.
- Разбрано.
Ето го там! "Колсел А-7"!
Пригответе се! Лети към барикадата!
Зелените - към барикадата!
Не те чуваме.
Ще те хванем.
Добре.
Удар в палубата! До всички, удар в палубата!
Внимавайте с огъня!
Червени, отпред и в средата! Живо!
Живо!
Продължаваме по курс 350.
- Разбрано.
Добре, свалете вишката!
- Всички на летателната палуба!
Сини, заключете самолета.
Това последната известна позиция на разрушителите ли е?
Да, капитан.
- Шкипер.
Дан, провери щетите.
Дръж ме в течение.
- Разбрано.
Повикайте въздушния командир.
Искам да говоря с командира на флота.
Капитан, антените работят, но нямаме връзка.
Свързахте ли се с разрушителите?
- Не.
Получаваме само кодирани съобщения. Абсолютно нищо друго.
Какво се вижда на радара?
- Чисто е, капитан.
Чисто ли? Не виждаш ли руския траулер?
Има сигнал, но няма визуален контакт.
Дръж ме в течение. Щурман, нашите координати?
270, капитан. 280 мили от Пърл Харбър.
Дик! Един "Хоукай" да провери комуникациите.
"Крусейдър" да направи снимки. Два "Томкат"-а да са готови.
Капитан!
Какво стана?
- Честно казано, не знам.
Лейтенант, след излитането
искам всички началници в информационния център.
Г-н Ласки, вие ще сте с мен.
- Капитанът напуска мостика.
Това е шифър.
- Можете ли да го разбиете?
Някой ни разиграва.
- Защо?
Изучих този шифър в "Грейт Лейкс".
Много е стар.
- Благодаря.
Разчистете място 012. 'Хоукай" се готви за излитане.
Разчистете носа. 736 се издига.
Спрете се!
Ти се спри!
- Кой го каза?
Искаме да знаем какво става.
Каквото и да е, ще разберете.
- Кога?
Когато капитанът е готов.
- Все това казват!
Здравей, какво става.
- Мирно!
Свободно.
Господа, под тревога сме, защото нямам представа какво стана.
Не изключвам възможността да сме във война.
Ядрена експлозия?
- Възможно е.
Докладвайте.
- Шкипер,
по кораба няма значителни щети. Екипажът е в добра форма.
Първите самолети са готови за излитане. Районът е чист.
Разузнавателният самолет се приближава към Пърл Харбър.
Реакторът е стабилен.
Способни сме на максимална скорост.
- Лойд.
Можем да приемаме и предаваме, но нямаме връзка с никого.
Защо?
- Опитах да се свържа с кого ли не.
Дори с Белия дом.
Получихме съобщения в ниските честоти.
Трябва пренастройка, за да работим в тях.
Действайте. Оператори?
- Радарите работят. Оръжията - също.
Готови сме.
Г-н Ласки, нещо да добавите?
Точно сега не, капитан.
- Шкипер.
Получавам доклад от разузнавачите.
Ниво 250. Снимам. Не виждам щети.
Има необичайно много кораби. Ще ги снимам отблизо. Край.
Очаква се да са тук до 12 минути.
Шкипер, хващаме странно предаване по развлекателния канал,
но сигналът е много слаб.
Шефе, казах ти, не мога да приспя Кармайкъл!
Рочестър, полярният мечок би трябвало да спи зимен сън!
Джак Бени?
- Къде е той сега?
Седи в леглото и чете списание "Ескуайър"!
"Ескуайър"ли? Вземи му го!
- Стига, шефе.
Лойд, записвай всяко предаване.
Оператор, искам данни от въздуха, от морската повърхност
и под нея в радиус от 400 км.
Дик, танкери и средно голям ударен отряд да са готови. Въпроси?
Шкипер, още сме под обща тревога. Разрешете трето ниво.
Разрешавам. Ще бъда на мостика. Искам отговори.
Мирно!
Понижаваме нивото на тревогата. Ниво три.
Освободиха ни.
- Чудесно.
Мостикът.
- Капитанът е на мостика.
Капитан, има кораб на 200 км от нас.
Идентифицирайте кораба.
- Разбрано.
Сигнал за готовност.
- Разбрано.
С прости думи, това означава намаляване на количеството оръжия
до такава степен,
че никоя нация да не може да прояви агресия
срещу свой съсед никъде по света.
Какъв му става? Иска да се доверим на враговете си.
Прав си.
Лоръл, бързо свърши.
- Дано е така.
Докъде бяхме...
"И..." Момент. Ето го.
"И ако подкрепи моята програма, сенатор Чапман може да е сигурен,
че съм наясно с качествата му,
които го правят достоен за кабинета."
Мисля, че е точно така. Съгласен ли си, Артър?
Г-це Скот, защо не сте дипломат?
- Мислех, че съм.
Измислихте компромис,
благодарение на който шефът ви ще стане вицепрезидент.
Ще го напечатам, преди да го редактирате.
Благодаря, Лоръл.
В Хонолулу има разкъсана облачност.
Артър, остави й достатъчно дрехи, за да не настине.
Важна е за мен.
- Спа ли вече с нея?
Що за въпрос към женен мъж?
- Негодник такъв!
Отивам да видя какво прави тя.
- Разбира се!
Артър, пийни още едно и спри да мислиш кой с кого спи.
Благодаря.
- До скоро.
Успяхме, Лоръл! Наистина успяхме!
Каза ли му, че спиш с мен?
- Какво?
Няма да лъжа. Ще ми се да е така.
Хора вече го мислят. Ще трябва да преживея този факт.
Какъв факт?
- Че хората мислят, че спя с теб.
Странна жена си, Лоръл.
По-устата и по-дръпната си от всички в Капитолия.
Защо търпя теб и кучето ти? Защо просто не те уволня?
Защото няма по-добър политически асистент от мен,
а за теб все още политиката е по-важна от секса.
Чарли! По какво лае?
Чарли, какво има?
Слушай.
Имаха американска маркировка.
- Сигурен ли си?
И на мен така ми се стори.
- Такава скорост! Наши ли са?
Не знам, но ако са, били са запазени в тайна.
Искам проучване, когато се върнем.
- Да, г-н сенатор.
Мостикът.
Шкипер, двата "Ф-14" са над кораба.
"Тревога 1", тук "Орел 1". Докладвайте.
Прелетяхме над кораба. Цивилна яхта под американски флаг.
Дълга е около 15 метра, стара, но в добро състояние.
Край.
- Бъдете на позицията наблюдение.
Изпращам танкер с гориво.
Разчистете първа писта. Танкер 86 излита.
Претендентът нанася един, два, три удара в устата.
Луис отвръща с десен в главата и ляв в тялото.
Удря в главата.
- Кои се бият?
Луис поема ляв и десен.
- Не знам.
Десен в челюстта почти успява да повали Луис.
Ето го звънеца за дванайсети рунд.
Да излезем на въздух.
Капитанът напуска мостика.
Не знам.
Дан, какво става? Какво мислиш?
Носталгично предаване по армейската честота.
След нападение ли?
- Извинете.
Капитан?
- Да?
Възможно ли е това да е тайна военноморска маневра?
Не, разбира се.
Някои искат да ни видят под напрежение.
Какво казваш?
- Той е изпратен от МО.
Може би са искали да има какво да гледа.
Това е най-смислената теория засега.
- Чакайте малко, господа.
Може би това е някаква шега,
но независимо дали идва от Пентагона, от Кремъл или от Марс,
кълна се, аз не знам повече от вас.
Капитан, може би ще искате да чуете това.
В залата за планиране.
- Разбрано.
Немците, водени от маршал Фон Рундщед,
отстъпват в Южна Русия.
Но силите на генерал Фон Бок са на 300 км от Москва.
Артилерийска стрелба се чу в московските предградия.
През това време във Вашингтон...
Какво става?
Трябва да видите снимките от разузнаването над Пърл Харбър.
Спри го!
- Слушам.
Това е всичко. Ти.
Това не е Пърл Харбър.
- Напротив.
Вижте този стар кораб.
Сега това е мемориал.
"Аризона".
Не е пострадал изобщо.
- Точно така.
Повикайте Ласки тук.
- Слушам.
Какво има?
- Бях на мостика. Много ги е страх.
Какво е станало?
- Пълно безумие.
Руснаците, ние и дори немците.
Най-сетне го направихме.
- Какво сме направили, за Бога?
Влязохме във война.
- Глупости.
Г-н Ласки.
Искам честен отговор.
Не ми пука какви заповеди сте получили.
Скрихте ли нещо от мен?
- Нищо. Абсолютно нищо, капитан.
Добре. Ще го приема.
Ето снимка, направена от наш разузнавач преди по-малко от час.
Може ли да предложа нещо?
- Слушам.
Предлагам да поискате командир Оуенс да дойде
със снимките, с които илюстрира книгата си.
Защо?
- Ще ви покажа нещо много интересно.
Добре.
Танкер, тук "Тревога 1". Имаш два жадни томката.
Какво носиш?
- Нося от твърдото. Гълтайте.
Имаме връзка. Имаме зелена светлина. Напълни резервоара. Край.
Дик, откъде взе снимките?
- От "Смитсониън".
Стари снимки на Пърл Харбър. Като тези.
Не като тези. Тази е отпреди по-малко от час.
Не разбирам. Това са снимки отпреди Втората световна война.
Това е унищожената флотилия.
Капитан, два самолета летят ниско. Разстояние - 200 км.
Идентифицирайте ги.
- Слушам.
Изтребителите ни да идентифицират неизвестните.
090, сигнал - "Бъстър".
- Разбрано.
"Тревога 1", говори "Орел контрол".
Вектор 210 за неизвестните самолети. Бавни са и са ниско.
Сигналът ви е "Бъстър".
Разбрано, "Орел контрол". "Тревога 2" зарежда.
Вектор 210. Край.
"Аризона", "Тенеси", "Западна Вирджиния"...
Значи и двете са снимки на Пърл Харбър
от 6 декември 1941?
Да. Разузнавателният самолет е снимал нещо,
което не съществува от над 40 години.
Идентифицирахме неизвестните самолети.
Капитанът е на мостика.
- Кой бутон?
Номер 11, капитан.
"Тревога 1", говори "Орел 1", какво открихте?
Два японски, капитан.
- Моля?
Стари самолети "Мицубиши А6М" в добро състояние,
с оригиналната маркировка.
Изглеждат чисто нови.
- Забелязаха ви?
Не. Точно зад тях сме.
Поддържайте визуален контакт. Не правете нищо без заповед.
Разбрано, "Орел 1". Край.
Джак Бени и Рочестър.
- Новини от Втората световна война.
Някой иска да вярваме, че сме се върнали в 1941 г.
Кой го иска?
- Руснаците.
Стига, Дан.
- Възможно е.
Извинете, капитан, но трябва да обмислите още една възможност.
Каква?
- Всичко да се случва наистина.
Абсурд.
- Може, но имаме доказателства.
Да не отписваме едно обяснение само защото не ни харесва.
Как е възможно това, г-н Ласки? Може ли да го обясните?
Не, но Айнщайн е доказал,
че пътуването във времето е възможно.
- На теория.
Значи минаваме през морска буря, и ставаме по-умни от Айнщайн.
Каква беше бурята, командир? Аз не съм виждал такава.
Никой от нас не е виждал такава.
Във Вселената има сили, които едва започваме да разбираме.
Говоря за научно разбиране, не за суеверия.
Черни дупки, антиматерия... Неща, които са ни толкова странни,
колкото този кораб би бил във Втората световна война.
Екипажът също иска обяснение.
Трябва да си изясним всичко.
Да отидем в информационния център.
Какво има?
- Чуйте.
Пак тези самолети.
- Не, шумът е съвсем различен.
Ето ги.
Не са наши, нали?
- Определено не са.
Имат японска маркировка.
Пак идват.
Лоръл, кажи на капитана да се обади в Хавай.
Да провери за японски изтребители в района.
Да, г-н сенатор.
Господи, стрелят!
Боже мой!
О, не.
- Капитанът изпрати ли съобщението?
Трябва да се махнем от яхтата. Хайде, Лоръл!
"Орел контрол", говори "Тревога 1". Направиха яхтата на решето.
Защо им е да нападат яхта?
Целта им е да унищожат всички, които ще предупредят Пърл Харбър.
Ако вие и Айнщайн сте прави,
Дик, къде е японският флот на 6 декември 1941?
Не знаем точно, но, предполагам, някъде тук. Извинете.
Тук някъде, около северозападния сектор.
Да решим това веднъж и завинаги.
Разузнавачите да проверят дали има японци тук.
Разбрано.
- "Орел контрол", тук "Тревога 1".
Отново нападат. Ще направят яхтата на нищо.
Моля за позволение за стрелба.
За Бога, шкипер...
- Не разрешавам.
Чарли?
- Не, Лоръл! Не сега!
Ела! Самолетите идват! Да бягаме, Харви!
"Орел контрол", взривиха яхтата. Улучили са резервоара!
Има ли оцелели?
- Почакайте.
Да. Една, две, три спасителни жилетки.
Чакайте, негодниците обръщат Ще убият хората във водата!
Моля за разрешение да стрелям.
- Говори "Орел 1".
Може да се намесите, но не и да стреляте.
Отклонете ги, но не стреляйте.
- Разбрано.
Сам!
- Всичко е наред, добре съм.
Гледайте нагоре!
- Пак идват!
Харви, свали спасителната жилетка и се гмурни!
Не мога да плувам!
- Идват!
Харви!
Харви!
- Мъртъв е.
Спокойно, момче. Качвай се.
Фокс, това ги събуди.
- Трябва пак да пробваме.
Защо си играем с тези?
Радарът показва вражески самолети по курс 220.
Боже мой! Шкипер, тръгнали са към нас,
а нашите въоръжени сили просто си стоят на палубата.
"Тревога 1", говори "Орел 1". Имате разрешение за стрелба.
Попилейте японците. Повтарям, попилейте японците.
Разбрано.
- Това сигурно е истинска мечта.
"Орел контрол", говори "Тревога 1".
Потопихме двата самолета. Повтарям, потопихме двата.
Възможно е да има един оцелял във водата.
Капитан, разузнавачът приближава към точката Чарли.
"Орел контрол", засякохме много неизвестни
по курс 456.
Възможно е да има крайцери и 24 придружаващи кораба.
Пътуват на югоизток. Няма радарни и радиоизлъчвания.
Моля за инструкции. Край.
Това са японците.
- Явно вече знаем.
Дик, ти ще командваш спасителния отряд.
Гледай оцелелите да са изолирани.
Това е откачено. Знаеш какво искам.
- Разбирам.
Изтребителите да пазят спасителите.
- Разбрано.
Следете и записвайте движението на японците.
Още ли мислите, че е мечта?
- Кошмар е.
Да тръгваме! Остави проклетото куче!
Шефе, говори 36.
- Казвай, 36.
Прибрахме двама оцелели. Ще приберем и въздушния командир.
Той пък защо е във водата?
- Нямам представа.
Чарли!
Добре ли сте, госпожо?
Как сте, господине?
- Каква е тази машинария?
Какъв е корабът ви?
- Самолетоносач.
Аз съм въздушен командир Ричард Оуенс.
Сам Чапман.
- Сенатор Самюъл Чапман?
Да. Радвам се, че бяхте тук.
Да, господине.
Г-н сенатор, внимавайте. Пазете си главата.
Леко.
- Подпрете се на мен.
Всичко ще е наред.
Спокойно, госпожо, отидете с него.
- Аз ще взема кучето, командир.
Копеле.
Ефрейтор.
Наглеждай нещата тук, Рей. Отивам напред.
Майко мила!
Цялата японска флота.
Върнете тези неща на японския пилот.
Преведете това.
Капитанът е на мостика.
Г-н Ласки, господа.
- Капитанът напуска мостика.
Повече не можем да го пренебрегваме.
Всички на кораба знаят, че сме видели
японците, които са нападнали Пърл Харбър на 6 декември 1941 г.
Какво ще правим?
- Шкипер, да ги попилеем.
Значи самолетоносачът "Нимиц" да обяви война на Япония?
Това бихме направили. Още не са нападнали Пърл Харбър.
Доказателството за намеренията им е само в учебниците по история.
Отварят се невероятни възможности.
Представете си огневата мощ на "Нимиц" през 1941 г.
Какви възможности, г-н Ласки?
- За бъдещето, г-н Оуенс.
Представете си историята в следващите 40 години.
Няма да е толкова лесно да победим историята, г-н Ласки.
Говоря за класическия времеви парадокс.
Представете си как се връщам в миналото и срещам дядо си.
Не се е оженил и няма деца. Скарваме се и го убивам.
Ако това се случи, как ще се родя?
А ако не се родя, как ще се върна в миналото, за да го убия?
Не съм теоретик като вас, г-н Ласки,
но инстинктът ми показва, че всичко се случва само веднъж.
Щом се е случило, не можем да го променим,
дори не бива да се опитваме.
- А как да го избегнем?
Вече се намесихме.
- Какво правите?
Да не сте в университетски курс? Във война сме!
Това е американски боен кораб или поне преди беше такъв.
Или ще бъде такъв. Дявол знае.
А може и да си загубите ума в опити да мислите за това!
Господи, сигурно сънувам!
- Спокойно. Всички да се успокоим.
Ще действаме стъпка по стъпка и по учебник.
Ако родината ни е нападната,
наш дълг е да я защитим, в миналото, в настоящето и в бъдещето.
А след това?
Ще изпълним заповедите на върховния главнокомандващ.
Франклин Делано Рузвелт ли?
Всичко наред ли е тук?
- Вие ли командвате кораба?
Не. Аз съм лекар. Командва капитан Йеланд.
Ще дойде при вас възможно най-скоро.
- Дано.
Вие май не сте пострадали в злополуката.
Взривяването на яхтата и смъртта на 3 души проста злополука ли е?
Във война ли сме? Това ли се случи?
- Нямам право да ви кажа... Да?
Чарли... Радвам се, че те виждам.
Докторе, кажете на капитана, че сенатор Самюъл Чапман,
съпредседател на Комитета по отбраната,
иска да го види незабавно.
- Разбира се, г-н сенатор.
Казах незабавно!
Първо - инжекция с витамини. Навийте си ръкавите.
Господин сенатор.
- Не, по дяволите!
Вземай си спринцовките, докторе, и се махай!
Ефрейтор?
По дяволите, ние да не сме пленници?
Майко мила!
Има разрешение за пушене на позволените места.
Да му...
Може би наистина е трудно да победим историята.
Ставаш досаден, Ласки.
Много рискуваш за интелигентен човек.
Дали? "За много хора нападението на Пърл Харбър не е изненада.
Един от тях е амбициозният Самюъл С. Чапман,
който две седмици по-рано иска увеличаване на силите в Тихия океан.
Иронията е, че сенаторът изчезва и е обявен за мъртъв
след нападението, което е предвидил.
Ако беше оцелял, вероятно щеше да е рамо до рамо с Рузвелт
на изборите през 1944 г.
И да стане президент след смъртта му."
Май си се опитал да победиш историята.
Осъзнах кой е, когато чух името му.
- Защо скри това?
Не искам да се правя на Бог! Да го хвърля в морето ли трябваше?
Така щеше да запазиш хода на историята, която си записал.
Върви по дяволите, Ласки.
- Първо ти.
Искам да се срещна с Чапман.
По дяволите! Това просто не е за вярване.
Кои са тези хора?
- Флотът.
Коя част от него? Не съм виждал такива машини другаде.
И къде са разработили самолетите си?
Флотът би трябвало да се яви пред моята комисия,
а аз не съм чувал нищо.
Ракетни самолети и това, с което ни извадиха от морето...
И са кръстили кораба на Честър Нимиц - адмирал на служба.
Какво става тук, по дяволите? Рузвелт... Той притежава армията.
Точно така. Той е виновен.
Той иска да влезем във войната от самото начало,
но знае, че може да е само в отговор на нападение.
Ти очакваше японците да нападнат.
- Да.
А кой стои тук без журналисти,
докато в Белия дом се хвалят, че са готови за отговор?
Очевидно - ние.
- По дяволите!
Научихте ли нещо от него?
Не. Или го е страх, или е твърде добре подготвен.
Извинете.
Добре, ефрейтор...
Настоявам да знам защо ни държите в плен!
Чарли.
- Хванах го.
Господи!
- Недей!
Боже мой!
Пленникът застреля поне един от хората ви!
Действайте!
Капитан, пленникът взе оръжие.
Застреля един от хората ми. Може би и още един.
На позиция сме. Мястото е отцепено.
- Чакайте.
Лейтенант Каджимада дойде.
Не може ли да дойде преводач?
Как се очаква да разберем какво казва този?
Трябва преводач да му каже, че ни трябва преводач.
Може би това се опитва да ни каже.
Дик, лейт. Каджима е тук. Свържи го.
Питай го какво иска.
Иска достъп до радио.
- Казва ли защо?
Иска да предупреди командващия си офицер за нас.
Повтаря искането си.
А ако не го изпълним?
- Ще убие отново.
Има ли шанс да му повярват?
- Ако нищо не се промени - не.
Кажи му, че сме съгласни.
Гадно...
- Не! Не стреляй! Назад!
Не стреляй! Назад!
Какво става там, по дяволите?
Казва, че при следващия номер жената умира.
Няма да има повече номера.
Може да използва радио, ако я освободи.
Казва, че не ви вярва.
Защо не му кажеш какво става тук?
Ти си специалист по утрешните събития.
Кажи му. Нямаме какво да губим.
Дик?
- Да, капитан?
Кажи му.
На 26 ноември шест самолетоносача
тръгват от кораловите острови северно от Япония.
Казват се "Акаги", "Кага", "Шокаку", "Зуикаку", "Хирю" и "Шорю".
Утре сутринта те ще изпратят 353 самолета,
които да нападнат Пърл Харбър.
Откъде знаете това?
Твоят код е "Изкачи планината Нитака".
Какво става?
Моля ви, г-це Скот, не ми задавайте въпроси.
Точно сега нищо не мога да ви кажа.
Добре ли сте?
Къде е Чарли? Къде е кучето ми?
Ще го намерим, г-це Скот. Не може да слезе от кораба.
Провежда се втора проверка на жертвите.
Искам да сменя този халат с дрехи! Някой ще ми даде ли дрехи?
Донеси дрехи на сенатора.
- Слушам.
Г-н сенатор, Мат Йеланд, капитан на този кораб.
Откъде и как взехте информацията, която чух?
И тя истина ли е?
- Да.
Уведомихте ли командването на Пърл Харбър?
Не, г-н сенатор.
- Защо?
Причините са малко сложни, но, повярвайте ми,
този самолетоносач може да понесе всяка атака.
Един кораб срещу цяла флота? За какъв идиот ме мислите?
Успокойте се.
- Вървете по дяволите!
Уведомете Пърл Харбър или аз ще го направя!
Добре. Дан, подготви радиото в каютата ми.
Искате ли да се облечете преди разговора?
Благодаря, капитан.
- Последвайте ме, г-н сенатор.
Добре ли сте?
- Да, добре съм.
Възможно ли е да се свържете с Пърл Харбър през 1941?
Така мисля.
А после какво ще правите?
- Ще напредваме стъпка по стъпка.
Да, като през минно поле.
Говори Самюъл С. Чапман от сената на САЩ.
Намирам се на самолетоносача "Нимиц".
С мен е капитан Йеланд.
Къде сте?
- Повтарям.
Аз съм сенатор Самюъл С. Чапман и съм на борда на "Нимиц".
Който и да си ти,
незаконно е неоторизирани да използваш военни честоти.
Чакайте малко...
Няма нито самолетоносач "Нимиц", нито капитан Йеланд.
Затова, гъз такъв, спри да се правиш на друг боклук
и освободи ефира, губиш ни времето.
Как смеете да ми говорите така? Капитан, кажете му кой сте.
Вие защо сте тук? Цивилен сте.
Да, аз съм от министерството... От Военноморския отдел.
Добре. Какво става тук?
- Боя се, че съм просто наблюдател.
Мога да ви кажа само неща, които вече знаете.
Какво става тук?
Кои сте вие?
Когато сте готов, капитанът иска да ви види в каютата си.
Благодаря.
Ще изчакам отвън да се преоблечете.
Моля ви. Сега не искам да оставам сама.
След минута съм готова.
Какво правите за сенатора, г-це Скот?
Работя за него. Не съм просто секретарка.
Пиша речите му и съм негова асистентка.
Страхотно постижение за жена във вашето... в днешното време.
Ще ви кажа нещо. Аз съм амбициозна и способна.
Тази комбинация от качества не се цени много.
Светът принадлежи на мъжете. Сигурна съм, че ще се съгласите.
Права сте, г-це Скот.
Дълго време крих външния си вид с надежда да видят способностите ми.
Това помогна ли ви?
- Нека го кажа така.
Ако ще вляза при тях с външен вид, Бог да им е на помощ след това.
Вие сте забележителна жена, г-це Скот.
Тръгваме ли?
- Да.
Врагът е на 42-рия градус.
- Капитан, на 42-рия градус са.
Разстояние - 293 км, скорост - 12.
Добре. Дръж ме в течение.
35 градуса, 27 км на север-северозапад от Пърл.
Лоръл, добре ли си?
- Мат Йеланд, капитан на кораба.
Благодаря за гостоприемството, капитан,
но настоявам да отведете мен и г-ца Скот в Пърл Харбър веднага.
Добре. Лейтенант.
- Да, капитан.
Този офицер ще се погрижи да сте екипирани
и ще ви заведе до хангара.
Благодаря, капитан. Лоръл.
Чарли?
- Не мисли за кучето!
Капитан, мисля, че допускате голяма грешка.
Този мъж мистериозно е изчезнал на 7 декември 1941 г.
Днешната дата.
В момента е водещ кандидат за вицепрезидент през 1944 г.
Ако оцелее, вероятно ще стане президент на САЩ
след смъртта на Рузвелт през април 1945 г.
Няма ли да е по-безопасно той да остане на кораба с нас?
Г-н Ласки, работата ми е да вземам бързи решения.
Не да се тревожа какво ще е след 40 години.
Но...
- Не искам двама цивилни тук сега.
Предстои да вляза в битка.
- Цивилните на кораба са трима.
Г-н Ласки, ако искате, отидете с тях.
Дик.
Имаме време да ги изоставим на изоставено място на този остров.
Не отиват ли в Пърл?
- Тук ще са в безопасност.
Ще ги екипираме да се грижат за себе си, докато се свърши.
Ще ми е по-лесно, ако не ми се пречкат.
Разбрано.
Дик, върни се преди 7 ч.
Искам най-добрият ми човек да командва ударния отряд.
Разбрано.
Чуйте. Чуйте. Всички да бъдат готови.
След 15 минути капитанът ще направи специално обявление.
Какво правите тук, г-н Ласки?
Искам да дойда с вас в Пърл Харбър.
Чакайте. Не отивате в Пърл, нали?
Те знаят ли?
- Не.
Капитан, врагът е на 270 км на север-северозапад от Пърл.
Японците са на 55-ия градус, на 261 км.
Леле, каква артилерия.
- Да, сериозно ще е.
Внимавай с върха.
Говори капитанът. Говоря на всеки в този кораб.
В последните часове се случиха много неща.
Слуховете за ядрена атака и Трета световна война са неверни.
Няма причина да вярваме, че близките ни са в опасност.
Вярвам, че това, с което се сблъскахме,
не е причинено от човешка ръка, а е природен феномен,
който не може да бъде обяснен.
Този феномен е буря, през която "Нимиц"мина
преди по-малко от 18 часа.
Бурята въздейства на времето, което познаваме.
Създаде портал към друга епоха.
Днес е 7 декември 1941 г.
Сигурен съм, че всички сме наясно с важността на тази дата.
Ще влезем в битка, която беше изгубена,
преди повечето от вас да се родят.
С Божията помощ, този път ще е различно.
Късмет.
Чарли. Добре момче.
Къде се беше скрил?
Ще дойдеш ли с мен? Хайде.
"Орел контрол", 736.
Очаквано пристигане на мястото - след три минути.
Прието.
Хайде, бързо!
Това не е Пърл Харбър! Заповед ли изпълнявате, командир?
Да, г-н сенатор.
Командир Оуенс излетя ли?
- Не, капитан.
Съобщете ми, когато излети.
- Слушам.
Защо не отидохте с тях?
- Не бях поканен.
Шкипер, време е да тръгваме.
- Да тръгваме. Към Пърл Харбър!
Ако стреляте с това, всички ще гръмнем!
Тогава прави каквото казвам! Излитай веднага!
Не стреляй!
Изгубих хеликоптера!
- Какво?
Просто изчезна от екрана.
Как така просто е изчезнал?
- Това е, капитан.
В един момент беше на екрана, после го нямаше.
Ще го търсим ли?
Късно е. Офицер на палубата, завърти "Нимиц" по вятъра.
Слушам, капитан.
Самолетите да излитат.
- Слушам, капитан.
Да тръгваме.
Томкати, имате разрешение за излитане.
"Победа 210", говори "3-5-Б". Ваш вектор 120.
Очакван час на среща - 7,40 ч. Край.
"З-5-Б", говори "Победа 210". 9 минути до срещата.
Трябва да видите това. Изведнъж се появи зад нас.
Не е за вярване. Отново започва.
Дали можем да я надбягаме?
- А трябва ли да се опитваме?
6 минути до срещата.
Сменяме курса на 180.
- Да, капитан.
Пълен напред.
- Курс 180.
Курс 180, разбрано.
Пълен напред. 125 оборота в минута.
- 125 оборота в минута.
"3-5-Б", говори "Победа 210". Виждам врагове на радара.
Около 4 минути до срещата.
210, говори "3-5-Б", имате разрешение да действате.
Капитан, бурята смени курса заедно с нас.
Следва ни и се разраства.
- Ще отзова самолетите.
Чакайте. Не бива да го правите.
- Моля?
Имаме невероятна възможност.
Знаем грешките в предстоящите 40 години.
Имаме възможност да ги поправим.
- Не се месете.
Край на мисията. Самолетите да се връщат.
Сигналът ви е "Бъстър". Повтарям, сигнал - "Бъстър".
Чувам ясно. Ударен отряд, говори водачът.
Връщайте се в базата. Мисията е отменена.
Моля? Виждаме враговете!
Пак ще оставят японците да го направят.
Говори капитанът. Чуйте ме.
Минахме през бурята веднъж. Ще го направим отново.
Пригответе се за приближаване до бурята.
Прекъсваме програмата заради специална новина.
Вражески бомбардировачи нападнаха Пърл Харбър в 7,55 ч.
7 декември 1941.
Една позорна дата.
Свързахте ли се със самолетите ни?
- Не, капитан.
Продължавайте с опитите.
Дан, доклад за щетите.
- Да, шкипер.
Телефонна връзка с всички постове. Имате контрол върху руля.
Добре.
- До всички постове.
Ето ги! Ниско, отдясно!
Готови да отдадете почит на "Аризона".
Мирно! Козирувай!
Две. Продължавайте.
Тихоокеанският флот пристига.
Трети флот пристига.
Група 8 пристига.
Мат, какво става?
- Адмирал, не знам какво да кажа.
Що за флот ще загуби самолетоносач в Тихия океан?
Никога няма да повярва.
Капитан, адмиралите си тръгнаха.
- Благодаря.
Кучето е на 40 години вече.
- Може да се каже.
Късмет, г-н Ласки.
- Благодаря, г-н Търман. Довиждане.
Мисля, че донякъде сме късметлии.
- Защо?
Върнахме се в същия свят, който напуснахме.
Повечето от нас се върнаха.
Командир Оуенс имаше ли семейство?
- Нямаше си никого.
Ласки, ти беше истинска досада.
Радвам се, че се запознахме.
- Благодаря, капитан.
Късмет.
Късмет и на теб.
Чакай малко. Тук, Чарли! Чарли, върни се!
Чарли!
Г-н Ласки, г-н и г-жа Тайдман искат да се присъедините към тях.
Г-н Тайдман?
Добре дошъл, г-н Ласки.
Лоръл? Командир Оуенс?
Моля, седнете при нас.
Много имаме да си говорим.
Превод Александър Мишков
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2022 ©