One Piece - Season 1 (2023) (One.Piece.2023.S01E07.720p.WEB.h264-EDITH.srt) Свали субтитрите
Да, другото ляво, капитан Лайностичен.
Мислех, че клоуните са смешни.
- Какво каза?
Защо не ми го кажеш в лицето?
Добрутро, шампионе.
Знам, че с Луфи имате сделка да намерим Арлонг,
но ако това е поредният ти номер...
- Какво? Ще ме нацапаш с кръв?
Чакай! Какво? Заради кръвта ли? Цапай ме, колкото щеш.
Имаме сделка, нали? Вие си искате картата, а аз - тялото.
А ако ни водиш в капан?
- Зоро, друже!
Чест сред пирати. Нали?
Хайде, ще изпея една песен да минава време.
Познавах мома с мандаринова коса,
открадна карта и ме заряза на часа.
Беше мома, хитра и с хъс, но признай, че имаше готин...
Божке, право на носа!
Винаги ли отнема толкова време?
- Тук сме от 2 минути. Имай търпение.
Понякога кълве веднага,
а понякога отнема часове.
А има и дни, в които не хващаш нищо.
Но не говорим за риболов, нали?
Искам да знам дали Нами е добре.
Красива и талантлива жена не избира да се съюзи
с пират като Арлонг. Очевидно се нуждае от спасение.
Татусът й казва друго.
- Но не всичко.
Като всяка жена, тя е мистерия.
- Нами направи своя избор.
Не знаеш защо.
- От теб да чувам само менюто.
Не я познаваш.
- Май и ти не я познаваш.
Сигурен съм, че си има причина.
Каквото и да е решила...
Трябва да го чуя от нея.
Земя на хоризонта!
ОСТРОВИТЕ КОНОМИ
УАН ПИЙС 01х07 - Момичето с татуиран трион
Ще те хвана!
- Не, няма!
По-бърза съм!
- Ще ти се.
Коз.
Нами, ти си на ход.
Нами.
Нами.
Нами, залагай.
500.
За днес.
- Мисля.
Какво има? Не можеш да броиш над пет?
Залагам всичко.
И аз.
Стрейт.
До десетка.
Фул хаус с дами.
Ти си лъжкиня
и мамиш.
Знаеш, че в този екипаж не лъжем за пари.
Край на играта. Нами, Арлонг те вика.
Съжалявам, момчета.
По-късно ще се върна за останалите ви пари.
СЕЛО КОКО, 8 ГОДИНИ ПО-РАНО
Момичета, измийте се за вечеря.
В пекарната имаха вчерашни бисквити. На половин цена, но със същия вкус.
Какво е това?
- Нищо.
Откъде я взе?
Откъде взе книгата, Нами?
От книжарницата.
- Защо го направи?
Защото я исках.
Обясни ми по-подробно.
- Добре, нямах пари.
На никого не съм навредила.
Навредила си на тези, от които открадна.
И на себе си.
- Не, те не знаят какво е.
Писна ми да ям мандарини и да износвам дрехите на Ноджико.
Мразя да съм бедна!
- Не е много,
но имаме покрив и се обичаме. Това ни прави семейство.
Не! Не сме истинско семейство.
Ноджико не ми е сестра. И ти не си ми майка!
Оставих ти чиния на печката.
Не съм гладна.
Денят, в който ви намерих,
отрядът ми бе изпратен да се бие с пирати в кралство Ойкот.
Но бяхме разделени.
Накрая бях ранена и гладна.
Мислех, че ще умра.
Когато ви видях...
Разбрах, че трябва да живея.
За да мога да се грижа за вас.
Как го разбра?
Просто знаех.
Така беше редно.
Знам, че и ти ще постъпиш както е редно.
Тази стая е изпълнена със спомени.
Но ти...
Трябва да се гордееш.
За какво да се гордея?
Твърде скромна си, Нами.
Благодарение на теб, знаем всяка флотска база и пиратска крепост
от тук до кралство Гоа.
Но аз нямам нищо.
- Вярно е.
Но все пак си ценен член на екипажа, Нами.
Да, страхотен екип сме.
- Дълго време те нямаше
и част от мен реши, че няма да се върнеш.
Разбира се, че се върнах.
Имаме сделка, нали?
Да, аз съм тритон, който държи на думата си.
Добро момиче.
Скоро тритоните ще властват в Източно море.
А после в Гранд Лайн и отвъд него.
Пехотинците няма да са съгласни.
Пехотинците са подкупни.
И щом спрат да са полезни, ще ги размажем.
Решаваш всичко с убиване на хора.
- Не всичко.
Когато едно животно стане твърде диво,
трябва да го сложиш в краката си.
Не се тревожи. Няма да забравя труда ти.
Ще имаш специално място в империята ми.
Дано.
О, Нами.
Как ми липсваше.
Но сега имам друга работа за теб.
Едно от селата закъснява с данъците.
Кое?
- Село Коко.
Не съм желана там. Не можеш ли да изпратиш Курооби или Чу?
Не. Тази работа изисква човешки подход.
Салонът е затворен за реновации.
Трябва да говорим със собственика.
- Опасявам се, че е зает...
Извинете. Разбира се. Веднага ще го повикам.
Хубаво местенце.
- Да.
Баща ми постоянно се хранеше тук.
Не че ме е взимал със себе си, но...
Пехотинци, че даже и вицеадмирал.
Изпуснахте купона.
Все се чудех какво стана с Червения крак Зеф.
Сър, познавате ли го?
- Само по репутация.
Капитан на пиратите готвачи.
- Да, но тези дни са в миналото ми.
Пенсионирах се. Сега съм главен готвач.
И ръководя единствено този ресторант.
Не сме дошли за теб.
Трябва ни информация за млад пират, който е идвал наскоро. Казва се Луфи.
Не мога да ви помогна.
- Или не искаш?
Вече едва помня редовните клиенти.
О, този е запомнящ се. Сламена шапка.
Все му знае устата.
- Не, бяло петно.
Но защо не ви черпя един обяд?
Имам дузина пържоли и развален хладилник.
Ще бъде жалко да изхвърлим толкова вкусна храна.
Не сме дошли да ядем, а...
- Тези пържоли...
Средно изпечени?
Малко по-сурови.
Не бях виждал такова нещо.
- Какво го е причинило?
Аз май да се върна да наглеждам Мери.
Арлонг го е направил.
- Хей, лайняна шапка,
наясно сме, че Арлонг е лоша риба. Стига се мотахме
и да намерим тялото ми.
- Тихо там.
Или какво? Ще врътнеш суфле?
- Искаш ли ти да го поносиш?
Новият носи клоунската глава.
Моля ви!
Моля ви, хора.
Нямаме време, а този месец пак сме късо.
Това достатъчно ли е?
Имаме ли време да съберем още?
- Не.
Нямате.
- Това е Нами.
Не те ли е срам да идваш тук?
Имаш ли нещо за мен?
Имаш ли нещо за мен?
Съжалявам, че взех книгата с карти.
Обещаваш ли повече да не крадеш?
- Обещавам.
Кръстосала ли си пръсти зад гърба?
- Може би.
Ти не си лошо дете, Нами.
Просто постъпи лошо.
Следващия път първо ела при мен.
Може да ти намерим някоя задачка.
Благодаря, г-н Гензо.
- Постъпи правилно.
Помощ! Помощ! Всички!
Пирати! Нападат селото!
Какво става?
- Помощ! Пирати!
Дошли са пирати!
Жители на Коко!
Селото ви ми принадлежи!
Бягай!
Не стигат.
Нами, моля те. Само това имаме.
Арлонг ни взе всичко.
- Ами намерете още.
Луфи?
Какво правиш тук?
- Мога да те попитам същото.
Тук ми е мястото.
- Не го вярвам.
Ти не си такава.
- Не, ти не искаш да съм такава.
Нами...
ако ти трябва помощ...
- Не, никой от вас не ми трябва.
Арлонг искаше картата и аз те измамих, за да я взема.
И ти се върза.
Никога не съм била член на тъпия ти екипаж.
Не го мислиш.
Взимай клоуните и отплавайте надалеч. Не искам да ви виждам повече.
Добре, мина възможно най-зле.
Обратно към кораба, преди да ни намерят?
Да отплаваме надалеч? Добре.
- Тук става нещо.
Каза да се махаме.
- Не познаваш жените.
Казват едно, мислят друго.
- Ти защо говориш?
Не разбирате ли? Тя е една от тях. Тя е лош човек.
Селяните са ужасени от нея.
Не всички.
Хей!
Белязаният!
Кое беше онова момиче?
Сещаш се,
с готината коса?
- Кой иска да знае?
Казвам се Монки Д. Луфи.
Аз съм пират...
- Ловец.
Ловец на пирати.
Дошли сме за главата на Арлонг.
- Вие?
Виждал съм много по-големи мъже да отиват в Арлонг Парк.
Никой от тях не се върна.
- Искаме да говорим с нея.
Не, не искате. Но ако така се махнете от селото ми,
търсете я в къщата надолу по пътя, в края на мандариновата гора.
Май тялото ми е пригодено за плаване, а не за дълго пътуване пеша.
На вас липсва ли ви океанът?
Не? Добре.
Мога да взема кораба и да заобиколя, за да не се връщаме пеша.
Обърнете се и си вървете. Веднага!
И аз това им казвам.
- Видях те одеве.
Мисля, че имаме нещо общо.
Аз държа пушка, а ти стоиш пред нея.
Какво общо може да имаме?
- Да започнем с Нами.
Май добре я познаваш.
- Тя е крадла без капка съвест.
Когато няма какво повече да ти вземе, си тръгва.
Сега напуснете имота ми.
- Нами е член на екипажа ни.
Тя е наша приятелка.
Сестра ми няма приятели.
Добре е да го разберете скоро.
- Сестри. Има логика.
И двете сте прелестни.
- Откажи се.
Личи си, че ви е скроила номер.
Не сте специални, а аз не мога да ви помогна.
А какво ще кажеш за вечеря?
- Моля?
В замяна на ценното ти време и информация.
Готвач ли си?
- Той е келнер.
Най-добрият готвач на изток. Не си яла такава вкуснотия. Честно.
Нямам много продукти.
- Правя чудеса и с няколко съставки.
Какво ще кажеш? Ще направя вечеря и ще си поговорим.
Добре.
Но дано има и десерт.
Само да го видите в ресторант за къри.
По-добро е от пехотинските дажби, а?
Имал си удоволствието да ядеш на пехотински кораб?
Само в трюма.
Къде е той, Зеф? Знам, че Луфи е бил тук.
Това е рядка реколта от Микео.
Пазех го за специален повод.
Отдавна не съм срещал някой от миналото,
макар да сме били от противоположните страни.
Вече си от страната на закона.
Законът няма нищо общо. Дойде време да спра.
Аз направих своя избор.
Има ново поколение, което се задава.
Сега е тяхното време.
- Как ли пък не.
Банда импулсивни деца.
На идеална възраст и готово за наслада.
Ако го изчакаш твърде дълго,
ще се развали.
Или просто сервирай уиски.
Да! Хайде!
Трябва да говорим за Коко.
- И утре можем да говорим.
Селото още ще е там, стига да са платили целия данък.
За това трябва да говорим. И условията на сделката ни.
Винаги си толкова сериозна, Нами.
Пийни нещо. Отпусни се.
Капитан Незуми, каква приятна изненада.
Винаги се радвам да те видя, Арлонг.
Но чувам обезпокоителни новини от Госа.
Изглежда, наскоро са ги нападнали пирати.
Това е ужасно.
- Има и други доклади.
За тритони, които вилнеят около островите Кономи.
Имам и други тревоги.
Колко?
- Два пъти повече.
Това е двойно на уговореното.
- Времената се менят.
Става все по-трудно да ви прикривам.
Нами.
Това е парти.
Нека се качим горе, за да говорим по работа.
Нами, ела с нас.
Вечерята е сервирана.
Казах ти.
Това е най-вкусното нещо, което някога съм яла.
Има още много, но...
първо трябва да поговорим за Нами.
Истината е...
Какво става?
- Влез и затвори вратата.
Мамо!
- Влизайте вътре.
Моля те.
- Стойте там и каквото и да чуете,
не излизайте.
- Мамо!
Кой е там?
Така ли се отнасяш с гостите?
Данъкът е 100 000 бери за възрастен.
Плащай.
Вземи. Само това имам.
Добре.
Три чинии на масата.
Колко човека живеят тук?
- Само един.
Няма данни за семейство.
Колко човека живеят тук?
Колко?
Имам две дъщери.
- Трябва да платиш за тях.
50 000 за всяка.
- Дадох ти всичко, което имам.
Лошо за теб. Не стигат.
Не я наранявай!
Мамо.
- Семейна сбирка.
Малките човеци, колко скъпоценно.
Скъпоценно.
Ще вземеш ли парите като данък за дъщерите ми?
Не, мамо, не можеш!
- Осъзнаваш ли какво говориш?
Да.
- Не, мамо!
Защо не го излъга? Не трябваше да му казваш за нас.
Защото сте мои дъщери
и никога не бих го отрекла.
Заслужавате да живеете щастливо и пълноценно.
Съжалявам, че не можах да направя повече за вас.
Да ви купувам хубави неща или да ви готвя вкусни гозби.
Съжалявам, че не бях добра майка.
- Не, не говори така.
Мамо, не.
Мамо, не! Не! Не!
Нами, Ноджико,
обичам ви.
Чакай. Нами работи за пирата, който е убил майка ви?
Била е дете.
Вече не е.
Направила е своя избор.
Уморих се да слушам за Нами от другите.
Тя ти каза да си вървиш, Луфи.
Ти също.
Откъде знаеш, че не е от екипажа на Арлонг?
Както знаех, че няма да ме убиеш, когато те развързах.
Както знаех за Усоп
и Санджи.
- Абе, не съм сигурен за келнера.
Знам, че Нами е добра.
Тя също трябва да го разбере.
Кажете ми, капитане. Каква е цената на дискретността ви?
10 000 бери?
20 000?
Мислех, че имаме сделка.
Не е лесно да държа флотските патрули далеч от района.
И с увеличаването на активността ви
ще е срамота това да се разчуе в главния щаб на флота.
Явно това е цената да въртим бизнес.
По-умен си, отколкото смятат хората.
Защото съм тритон?
Не исках да...
- Изненадан ли си, че имам интелект?
Амбиции?
Качества, различни от ръчен труд за хората?
Ни най-малко. Аз никога не съм бил против вашия вид.
Но лидерите на организацията, на която тъй гордо служиш,
смятат за уместно да омаловажават
и поробват народа ми.
Робството свърши.
- Но не и предразсъдъците.
Тритоните имат същите права като хората.
Дали?
Световното правителство много се труди
да насърчи разбирателство между народите ни, за да опази мира.
Един от морските военачалници е тритон.
Джинбе е глупак!
Правителствено псе на нисш господар.
Аз не служа на никой човек.
Може би малко прибързах.
Мога да приема обичайната ни договорка.
Да.
По-умен си, отколкото смятат хората.
А нашата сделка?
- Какво за нея?
Имам парите.
100 милиона бери?
Нами, от мен ли си взимала?
Откраднах парите честно и почтено. Ще изпълниш ли думата си?
Донеси ми парите до изгрев
и ще счета въпроса за приключен.
Курооби.
Върни Незуми.
Отивай.
- Ай.
Може би има начин плъхът да припечели малко пари.
Два шота Мистрал, добри човече.
- Веднага.
Какво правиш?
- Черпя те питие.
Пак заповядай.
- Не можем, на работа сме.
Я стига.
Поне да се насладим на безсмисленото преследване.
Не си голям пияч, нали?
Още не разбирам защо Гарп толкова иска да хване Сламената шапка.
Още два.
- Пълен си с изненади.
Това ли трябва да правим?
- За какво говориш?
Може би Сламените шапки не са чак такива злодеи.
Малко ти трябваше, за да стигнеш до бунтарската фаза.
Ако повтаряме едни и същи грешки, никога нищо няма да се промени.
Добре, изплюй камъчето.
Знаеш нещо.
Гарп е дядо на Луфи.
Изобщо не очаквах да кажеш точно това.
Трябваше да се досетя от любовта им към месото.
Не казвай на никого.
- Има логика.
Защо иначе вицеадмирал ще гони гумено хлапе, което си играе на пират?
Не си играе. Каквото и да говориш, Луфи е сериозен.
Няма значение. Не и за човек като Гарп.
Ако оцветяваш извън очертанията, ще се простиш с ръката си.
Какво?
- Явно го разбираш.
Не ти е било лесно с такъв баща...
- Аз не съм като Сламената шапка!
Онзи ден дойде младеж със сламена шапка.
Знаеш ли накъде е тръгнал?
Може би. Зависи колко ще платите?
И съществото се обръща към мен,
бивните му горят.
Последният див глиган от Джая.
Два дни. Два дни се борих с подивялата свиня,
докато я надвия.
Сготвих я на открит огън
и я изядох с голи ръце.
Само огън и мръвка.
И как беше на вкус?
Това месо...
Беше толкова крехко, че само падаше от кокала.
Най-вкусното нещо, което съм ял.
Колкото повече се дърпат, толкова по-приятно е залавянето.
Знаеш ли,
не можеш да ме заблудиш с вкусните си истории.
Аз не гоня глиган.
Най-малко искам да се меся в семеен спор.
Хлапето е специално.
Напомня ми на друг пират от славните ни дни.
Не го казвай.
- Това не променя истината.
Хлапето ми напомня на Голд Роджър.
И виж какво стана с него.
Екзекутиран. Пронизан с пехотински копия.
Не искам моят...
Не искам да го сполети същото.
Той се би за Баратие, когато ни нападнаха.
Оттеглих се, но още зачитам кодекса.
- Сър?
Благодаря за храната.
Навигаторът незабавно да зададе курс
за островите Кономи.
- Ай, сър.
Гарп.
Трябва да разбереш кога е време да отстъпиш.
Промяната идва, независимо дали я искаш.
Сега е техен ред.
Ще видим.
Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так.
Бум!
Ще изляза на чист въздух.
Можеш ли да мълчиш?
- Стига де.
Кое му е забавното на това?
Наистина ли мислиш, че играчките ти ще пробият кожата на тритон?
Това са димни бомбички.
- Дим?
Готино.
Почвам да се чудя откога не съм ял опушена риба.
Може би ви е останало нещичко? Моля?
Майната ви!
И без това Арлонг ще ви оглозга.
Нямате шанс срещу него и армията му.
Вие, тъпи боклуци,
нищо не можете да направите срещу тъпия...
Новият затваря устата на клоуна.
Как смееш?
Не само работиш за убиеца на майка ни,
а сега оскверняваш и гроба й?
Ноджико, чакай!
Не е каквото си мислиш.
- Нямаш представа какво си мисля.
Какво е това?
Това ли са парите, които си откраднала?
И ги криеш до трупа на майка ни?
Нами, що за чудовище си ти?
- Ти не разбираш.
Тогава ми обясни.
Трябва да говоря с теб.
А ти си?
- Казвам се Нами. Ти уби майка ми.
Нами.
А, да, така беше. Бившата пехотинка.
Беше смела, признавам й го.
Нека позная. Дошла си да отмъстиш.
Искаш да ме убиеш ли, момиченце?
Не. Искам да вляза в екипажа ти.
Това си го биваше.
Но защо бих допуснал човек в екипажа си?
Имам нещо, което искаш.
Ти ли я начерта?
Добра е.
Много добра.
Може би най-добрата в Източно море, тритонска или човешка.
Приеми ме в екипажа си и ще ти помогна.
Ще ми помогнеш?
Аз убих майка ти,
а ти искаш да работиш за мен?
Защо ти е да го правиш?
- Защото имаш нещо, което искам.
Казах на Арлонг, че имам условие.
Да ми позволи да откупя Коко.
И той се съгласи
срещу 100 милиона бери.
Сто милиона?
Ще ти отнеме цял живот.
- Имам парите.
Всичките.
И сега мога да купя свободата на селото и всички в него.
Значи...
През цялото време
си опитвала да помогнеш.
Защо не ми каза?
Нами, аз съм ти сестра. Защо...
- Не можех да загубя и теб.
Или някой друг.
През всичките години си го пазела в тайна.
И ми позволи да те мразя.
И наистина те мразех.
Жалко, че прекъсвам трогателния момент.
Чух, че пирати си крият плячката в този район.
Вие знаете ли нещо по въпроса?
Тези очевидно са крадени.
В името на флота и Световното правителство,
ще ги конфискувам.
- Не можеш. Мои са.
Сто милиона бери?
Откъде имаш толкова пари?
Откъде знаеш, че са сто...
Арлонг те е изпратил, нали?
Не знам за какво говориш.
Не!
- Внимавай!
Или ще те арестуваме.
Не! Не можеш да го направиш!
Не можеш!
Не!
Нами, чакай! Нами, спри! Чакай!
Нами.
- Пусни ме. Нямат право!
Нищо не можеш да сториш.
- Арлонг ще убие всички в селото!
Нами, чакай!
Братя мои!
Всички знаем истината за този свят.
Тритоните са законните владетели на моретата.
Хората също го знаят.
Страхуват се от силата ни, затова ни оковават.
Ненавиждат присъствието ни, затова ни прокудиха от градовете си.
Но ние счупихме оковите, нали?
Построихме собствени градове. Време е да върнем
естествения ред в този свят.
Да!
Не.
Моля те!
- От векове хората ни използват,
потискат.
А така наречените ни лидери го позволиха.
Знамената на единство и мир, които тъй драго развяват,
всъщност значат предаване и доброволно поражение.
Не знам за вас, но аз няма да се предам.
Да ги избием!
Да!
Ние сме превъплъщение на тритонското превъзходство!
И с картата за Гранд Лайн, ще си върнем рожденото право.
Праведната ни ярост ще гори от село Коко
до края на Източно море. И щом стигнем до Гранд Лайн и отвъд,
ще научим всеки един човек къде му е мястото.
Под нас.
- Да!
Под нас!
Да!
- Под нас!
Да!
- Да!
Арлонг.
Арлонг.
Арлонг.
Арлонг!
Арлонг!
Арлонг!
Арлонг!
Арлонг!
Казах ти да се махаш.
Каза ми.
Тогава си тръгвай.
Не знаеш какво става тука.
Не знам.
Луфи.
Помогни ми.
Много ясно, че ще го направя.
Много ясно, че ще го направя.
Много ясно, че ще го направя!
Хайде.
- Да.
Какво е това?
Нападат селото.
Превод и субтитри МАРТИН ВЕСЕЛИНОВ
SugoiFanSubs ® 2023
По едноименната манга на ЕЙИЧИРО ОДА
В главните роли:
ИНЯКИ ГОДОЙ - Монки Д. Луфи, ЕМИЛИ РЪД - Нами,
МАКЕНЮ - Зоро, ДЖЕЙКЪБ РОМЕРО ГИБСЪН - Усоп,
ТАЗ СКАЙЛЪР - Санджи