Push (2009) Свали субтитрите
Татко, какво става?
Слушай, това е много важно, Ник.
Едно момиче ще ти даде цвете.
Трябва да й помогнеш, Ник.
Ако й помогнеш, ще помогнеш на всички, разбра ли?
Знам, че в момента не разбираш, но вярвам на жената, която ми каза.
Ти вярваш ли ми?
Обичам те.
Тя каза, че си специален, Ник. Дано да е била права.
Отряда е тук, Ник. Тръгвай. Не взимай решения,
които някой ясновидец може да проследи.
Време е да проведем разговор.
Каква загуба. Занесете тялото до лабораторията.
Има специални хора на този свят.
Не сме искали, но просто сме родени такива.
Разхождаме се по улиците всеки ден.
Без да правим впечатление.
СЕКРЕТЕН ОТРЯД
Това запозна през 1945.
Учени правиха експерименти.
Опитваха се да увеличат психическите способности на войниците.
Доста от нас починаха.
След войната експериментите продължиха.
Правителствата направиха организация, която нарекоха "Отряда".
Опитват се да ни превърнат в оръжия. Агентите на Отряда са обучени
да ни преследват като животни. Да ни отведат от близките ни.
Те ни изследват и класифицират.
Аз съм "ясновидец". Виждам бъдещето. Не е толкова лесно колкото звучи.
"Телекинетиците" движат предметите без да ги докосват.
"Телепатите" вкарват мисли в главата ти.
Карат те да вярваш на думите им.
Снифъри, сенки, блийдъри... Списъка е дълъг.
Отряда ни следи непрекъснато.
Има един проблем - ние продължаваме да умираме.
Никой не е оживял след лекарството, което подпомага силите ни.
Името ми е Каси Холмс. Отряда хванаха майка ми.
Сега бъдещето не е никак хубаво,
но добрата новина е, че то винаги се променя.
По огромен начин за малките неща.
След толкова много битки, сега е наш ред да спечелим войната.
Тя оцеля след инжекцията.
Намери всичко, което имаме за нея.
- Едва ли ще стигне далеч.
Ще получи помощ от първия срещнат.
Направи всичко възможно да я върнеш. Веднага!
Повече ли искаш или не?
Как е, Ник?
Вие кои сте?
- Отряда.
Майната ви.
- Спокойно, синко.
Ще ни поканиш ли да влезем?
Как живееш в такава дупка?
- Отдалечил си се от радара ни.
Не достатъчно.
Намерихме те с помощта на една стара четка за зъби.
Мислехме, че си в Токио... или Малайзия.
Най-накрая открихме следите ти...
Дойде в Хонг Конг, за да изчезнеш ли?
При нелоялните хора, които не се интересуват от политика?
Никой не е идвал скоро тук, нали?
- Какво пък толкова?
Едно момиче има нещо, което ни принадлежи.
Може би я познаваш.
Явно не.
В случай, че пак изчезнеш.
- Вземете тоалетната хартия.
Не се тревожи, Ник.
Сега знаем къде си.
Ало?
- Здрасти, Ник.
Кой е?
- Отвори, Ник.
Свали пистолета.
Разкарай го. Нося ти нещо.
Къде е пилето? А ето го.
Ей, извинявай?
- Така ли се отнасяш с гостите си?
Така се отнасям с непознати, които нахлуват в апартамента ми.
Като агентите на Отряда, които бяха тук?
Коя си ти?
- Каси. Тук съм, за да ти помогна.
Слушай... Каси. Вашите сигурно се тревожат.
Ти не разбираш. Говоря за 6 милиона долара...
Това сме ние. А това - парите ни.
А това е четката ми за зъби. Ти си "ясновидец"?
Къде може да хапнем нещо различно от пиле?
Аз черпя.
С фризьора си ли се скара?
- Обичам цветовете.
Знам, че си второ поколение телекинетик.
Така ли му казват децата днес?
- Виждала съм такива като теб.
Трябва да упражняваш способността си.
Аз съм ясновидец. Второ поколение като теб.
Това е...
- Сложно. Бъдещето се променя,
затова започнах да го рисувам, макар че не съм много добра.
Слаб художник съм, но това не е проблем.
Снифърите те навестиха в апартамента ти, нали?
Затова ти купих нова четка за зъби.
Говориш китайски?!
- Кантонски.
Трябваше да го знаеш, нали си ясновидец.
Понякога бъркам.
- Чувството ми е познато.
Тревожиш се за парите, които му дължиш ли? Недей.
Ще се погрижиш за това след няколко дни.
Със шестте милиона.
- Аха.
А къде са парите?
- Тук. При едно момиче.
Стига бе. Същото момиче, което снифърите на Отряда търсят.
Каси беше, нали? Приятен обяд.
- Това ли е?
Да. Благодаря за четката, но не искам да се забърквам с Отряда.
На тринадесет съм.
- Да, бе.
Те взимат всичко, каквото си поискат.
Това ми се е случвало.
- Добре, не ми вярвай.
Трябваш ми.
- Така ли? Получих съобщение...
Намери някой друг.
Ако не намерим куфара, ще се случат много лоши неща.
Какво? Какво има?
Мамка му! Те са тук.
- Кои?
Те са тук, хайде.
- Отряда ли?
Блийдърите, да се махаме от тук.
Това ли са те?
- Да.
Къде е момичето? Дъщеря ми видя разговора ви.
Колко пъти да повтарям? Не познавам това момиче.
Глупаво дете. Видях как умираш.
- Не тук и не сега.
Знам, че си тук.
Ти сигурно си Каси Холмс.
- Кой те изпрати?
Майка ти.
Точно преди да я хванат, ми каза че ще си на същия пазар.
Не го доближавай!
- Щом искаш.
Нека гледа към иконите.
Непоносима си!
- Дали трябва да ми пука?
Нищо не знаеш за таланта на майка ти.
- Преодолях много.
Майка ти ми направи услуга. Сега съм тук, за да й се отплатя.
Чух, че майка ти е в сграда на Отряда.
Била толкова упоена, че дори не можела да държи лъжица.
Тогава измъкнали информация за бъдещето от нея.
Ако й помогнеш, ще помогнеш на всички. Тя ще ти даде цвете.
Той добре ли е?
Добре ли си?
- Да.
Тази жена имаше магически пръсти.
За теб е.
Какво е?
- Познато ли ти е?
Чух какво каза за майка ти.
- Така ли?
Отряда я хвана, защото е най-добрия ясновидец.
Страхуват се от нея. Страхуват се, че не могат да я контролират.
Убиха баща ми по същата причина.
Предполагам, вече знаеше това.
- Виждам бъдещето, не миналото.
В момента, бъдещето не е хубаво.
Ново е.
- Тези снифъри ще вземат куфара.
Променило се е, не знам защо.
Явно съм сгрешила някъде. Няма значение... така стоят нещата.
Майка каза, че това куфарче може да унищожи Отряда.
Няма пари в куфарчето, нали?
Поне знаем, че още не са го намерили.
Все още е някъде там.
Ако майка ти е била толкова добра, как са я хванали?
И аз това се питам. Още не съм стигнала до лошата част.
Какво е това?
- Умираме!
Супер.
Здравей, Кира.
Имаме самолет за хващане.
- Искаш ли да дойдеш с нас?
Гледай. Използва го по 10 пъти на ден.
Едва ли ще използваш червило пак.
Прави го отново... Махни се от главата ми!
Какво иска?
- Да отиде до тоалетната.
Карлос ще ни убие, ако нещо й се случи.
Тоалетната?
- Натам.
Едно кафе без мляко, със захар.
Добре, давай!
Вие сте добър човек, агент Мак.
Обзалагам се, че сте от добро семейство.
Сигурно ви е било тежко, когато той почина.
Кой?
- Брат ви.
Аз нямам брат, скъпа.
- Не имате.
Имам нещо за теб.
Обичал сте го!
Бил е убит! Знаете кой го е направил.
Бил е убит! Знаете кой го е направил.
Знаете кой го е направил. Бил е убит!
Знаете кой го е направил. Бил е убит!
Трябва да подобриш уменията си.
- Не се безпокой.
Мацката с близалката ме влудява. Тя е ясновидец.
Като теб.
- Да.
Знам това място. Знам го...
Към клуб "Би Бос", моля. Благодаря.
Защо маслината не е в чашата?
- Това не е маслина, а мънисто.
Част от разкъсана огърлица.
- Не бих казал, че е мънисто...
Мънисто е!
- Какво общо има това?
Искаше ми се да знам.
- Супер...
Започва се с мънисто. Да видим какво следва.
Звучи като план, но какво ще правим с частта, че умираме?
Помня как израснахме заедно. Как ходехме на училище. Как умря.
Говорила ти е за брат, който нямаш. Кой знае какво още ти е втълпила.
Нищо чудно да ти е влошила, че имаш сестра.
Нямам сестра?
Агент Мак, освободен си.
Качи се на самолета и си отивай вкъщи.
- Няма да се повтори, сър.
Вкара ми мисли в главата.
Наистина ли ще рискуваш живота си за това?
Да, сър.
Тогава лапни дулото и натисни спусъка.
Не се тревожи. Това е заповед.
Разпръсни ги, така че всеки човек със способности
в Хонг Конг да ги види. Трябва да открием Кира.
Ами хората от Китайското правителство?
Не можем да им позволим да вземат лекарството преди нас.
Ще сложа награда за главите им.
Да, това е. Може ли ти да платиш?
- Разбира се.
Заповядай. Задръж рестото. Благодаря.
Колко плати?
- Няма значение.
Просто ми дай...
- Няма!
Извинете, сър.
- Трябват ни пет минути.
Това е място за възрастни.
- Млъквай!
Звучи добре.
Знам защо сме тук.
Добри ръка имаш.
- Ник?
Добре ли си?
- Да. Какво става?
Седни.
Мартинито.
- И аз искам едно.
Вземи си кола.
- Всички знаят, че мама е пиела.
Донеси нещо без кофеин.
- Аз ще платя.
Заповядай. Задръж рестото.
- Благодаря.
Знам коя си ти. Докато бях в Отряда,
майка й беше най-добрия ясновидец.
- Работил си за Отряда?
Искаш ли да знаеш нещо за Отряда?
Нито едно благодаря за 10 години.
Бяха ми казали да не променям нищо.
Веднъж ме засякоха, че подмених подаръка за жена си.
На следващия ден ми съобщиха, че тя е мъртва.
Автомобилна катастрофа.
Но жена ми не можеше да шофира.
Не е нужно да ви казвам какво е чувството, нали?
Трябва ни това.
- Маслина?
Това е мънисто.
Чрез него трябва да намерим един човек преди Отряда.
Извинете ме...
Благодаря!
- Пак заповядай.
Нещо такова ли?
- Малко по-кръгло и блестящо.
Точно! Точно както го видях.
Ще ви пратя при Емили Ху. Може да помогне.
Ето адреса й.
- Благодаря ти.
Чао.
- Успех.
Мога ли да ви помогна?
- Хук Уатърс ни изпраща.
Подобно мънисто трябва да ни отведе до едно момиче.
От Отрядът ли сте?
- Така като ни гледаш?
Момичето изпуснало това, притежава куфар, който ще унищожи Отряда.
Каси мисли, че ще умрем, ако не го намерим.
И ти й вярваш?
Тя е доста убедителна.
- Аз пък не съм убедена.
Май трябва да почакаме.
- Какво?
След минута ще ни помогнеш.
Какво е това?
- Изглежда ще говориш.
Това е мънистото.
- А това часа.
Остава минута.
Не говорите сериозно.
- Това момиче рисува по цял ден.
Всичко от тази тетрадка се сбъдва.
- Виждам го като на снимка.
Искаме да махнем Отряда от Хонг Конг, точно колкото теб.
Ще бъде много по-лесно, ако ни помогнеш да открием момичето.
Добре.
Разпръскват такива из целия град.
Ще я откриете на пристанище "Куон Тонг".
Извинете, говорите ли английски?
Всъщност, това няма значение. Имам нужда от превоз.
Стари приятели сме, нали?
Знам, че трябваше да се обадя.
Кира?! Какво правиш?
- Мамка му, превоза ми...
Недей.
- Какво? Теб ли търсят всички?
Би трябвало да те убия.
- Познаваш ли я?
Какво стана с теб?
- Сега ли искаш да знаеш?
Мислех, че си ме напуснала. Не ми се обади...
Отряда ме хвана. А ти не дойде!
- Търсих те! Наистина!
Но не ме намери.
- Достатъчно!
Ще говорите на друго място. Да вървим, Ник.
Отряда те търси.
- Търсят куфара, точно като теб.
Какво има в него, Кира?
- Не знам.
Знам само, че се събудих на лодка, след като бях тръгнала да те търся.
Не помня какво се е случило в последните два дни.
Колкото и да се опитвам...
- Изгубила си си паметта.
Така е по-трудно на Отряда да те открие.
Не и за теб.
Може ли да поговорим за момент?
- Не може ли да почака?
Водя разговор сега.
- Не.
Ти, аз и мама. Не съм виждала смъртта й.
Тя е. Променя бъдещето. Прави го по-лошо!
Трябва да я оставим!
- Да я оставим? Каси...
Току-що я открихме.
- Куфара не е у нея.
Именно за това я търсихме.
- Знам.
"Открием ли я, откриваме и куфара, тримата".
Да, но ако Отряда я открие, а да - и трима ни!
Ще й вземем "сянка". Така няма да я проследят.
Каси, трябва да ми се довериш.
- Не и докато тя е тук.
Мисли бързо. Писна ми да рисувам мъртъвци!
Здравей, Кутре.
- Здрасти, Ник.
Кой трябва да пазя?
Добре. Работи по следния начин:
Взимам 10 бона, за да я крия.
Трябва да стои на 20 крачки от мен. Така никой снифър няма да я открие.
Доволна ли си?
- Кажи речи.
Хайде, трябва да намерим хотел.
Жена ти ли те нарича "кутрето"?
- Не, Отряда.
В същия ден.
Съжалявам, но не си спомням нищо относно куфара.
Шокиращо!
Може ли да се изкъпя, без опасност за живота си?
Изкъпи се и зад ушите си.
Хубаво гадже си имаш.
- Да. Беше ми такова.
Срещнах я на остров Кони. Правихме всичко заедно.
Значи ще я чакаме да си върне паметта? И да се надяваме,
че ще ни каже къде е куфара, преди Карвър да го вземе?
Чудесен план.
Къде отиваш?
- До ресторанта, идваш ли?
Не. Ще остана тук.
- Еми, забавлявай се тогава.
Къде отиваш.
- Спокойно, Ромео.
Мога да я пазя и отвъд стената.
Виждам на къде отиват нещата.
Извинявай. Помислих, че банята се е подпалила.
Трябваше да те вкарам тук.
- Внуши ми мисъл ли?
Хареса ли ти?
Баща ми очаква да намеря куфара.
- Както и майка ми.
Но не го виждаш точно, нали? Нещата все се променят.
Видях как умираш. А ти?
Можеш да го промениш.
Винаги можеш да напуснеш Хонг Конг.
- Ще го променим.
Момичето е пазено от Сянка. Знаеш, че това е временно.
Тя ще ви донесе само беди.
Предай на Ник, че семейството ми ще го заличи.
Предай му, че това е бъдещето, което виждам.
Божичко.
Ехо?
Къде е онази кифла?
Пияна ли си?
- Да.
Не знаех, че десетгодишните могат да пият.
На 13 съм. Напълно нормално е.
- Не мога да повярвам!
Ти прецакваш всичко!
- Вече го обсъдихме, Каси.
Никой няма да ходи никъде.
- Ти не схващаш, Ник.
Ще ни убият заради нея!
- Всички ще умрем.
Майната му!
- Под всички...
И ти! Ясновидката с близалката е по-добра от мен.
Мога да покривам хората само от снифърите, не от ясновидците.
Трябва да я оставите навреме.
Тогава да се разделим. Ще следят две следи вместо една.
Кутре, ти ще отведеш Кира..
- Няма да ходя никъде с него.
Няма проблем, знам, че си падаш по него.
Ще те намеря.
Нека поспи.
Видяла ме е, че идвам.
Тя все още умира!
Вече тръгна. Просто отбелязвам.
Добре ли си?
- Не.
Не й докато не намерим куфара.
- Кога го видя за последно?
Снощи. След много опити...
Ако не го открием скоро, те ще убият майка ми. И вината ще е моя.
Погледни ме. Ей, погледни ме!
Според теб ще допусна ли това?
Каза, че бъдещето се променя. Защо не го промениш сега?
Не става така.
Добре.
- Какво правиш? Какво ще направиш?
Ще го подобря.
Като хукнеш след Карвър няма да промени нищо.
Въпрос на време е. Ако не ги потърсим, те ще потърсят нас.
Емили, Ник е. Искам да откриеш телепатът Хенри Карвър.
Използвай мънистото. Докосвал го е със сигурност.
Не съм гладен.
Хенри Карвър.
Ето едно лице, което не съм виждал от отдавна.
Седни. Не си се променил.
Дай ми една добра причина, да не те убия.
Опитваш се да влезеш в главата ми? Давай!
Нека видим кой е по-бърз.
Десет години си ми насъбирал яд.
- Баща ми щеше да е несъгласен.
Уважавах баща ти,
защото стоеше здраво на земята, не като теб.
Опитваш се да...
- Мислиш, че не знаех за това бъдеще?
Имам 20-те най-добри ясновидци, които следят всяка секунда.
Ти ще умреш, Ник. Всички ще умрете!
Но аз няма да умра.
- Сигурен ли си?
Кира е наш пациент. С нея ще направим най-могъщата армия в света.
Трябва ли да ми пука?
- Добре, но знай нещо.
Момичето ще умре, освен ако не си получи инжекцията незабавно.
Можеш да откриеш такава само при мен.
А за това пука ли ти?
Кажи ми нещо, Ник. Кръвта й стана ли черна вече?
Нещо по ризата?
Или го е скрила от теб?
Приемам това за "да".
Знаеш края на тази история, можеш да я рисуваш по хиляди начини.
Ще го променя!
Обаче не вярваш в това, нали?
- Моля ви...
Не ме карайте да се самонараня.
- Ако те нараня, ще променя бъдещето.
И знам какво ще бъде то.
- Тогава не го убивайте.
Виктор!
Мисля, че току-що ти спасих живота. Не ми благодари,
а започни да ме слушаш.
Къде е тя?
- Стая "5А".
В безопасност?
- Да, но е болна.
Може ли да те попитам нещо? Какво има в куфара?
Лекарство. Психичен стероид, който подпомага способностите ни.
Убива ни.
Искат да ме върнат, защото съм единствената оцеляла след инжекцията.
Защо нарисувах картина, в която държа обувката ти?
Тя добре ли е?
Сигурно се шегувате.
- Тя умира.
Не ме въвличайте в това!
- Вече си въвлечена.
Искаме да разберем какво отключва този ключ. Моля те.
Каси, какво знаят китайците?
- Повече от нас.
Техния ясновидец е по-добър от мен. Куфара е някъде в Хонг Конг.
Можеш ли да нарисуваш къде е?
- Ако променим нещо, тя ще забележи.
Тя вижда дори решенията, които взимаме.
Ако пресечем улицата, тя ще ни види. Няма нищо смислено!
Трябва непрекъснато да меним мислите си!
Така ще стане ли?
- Да, но трябва да търсим и за куфара.
Този ключ има нещо свързано със Сянка. Не съм виждала подобно нещо.
Насам.
Да видим какво ще нарисувам.
Ако има Сянка няма да успея.
Има липсваща сграда.
Мислех, че Сенките не могат да крият неща от ясновидците.
Сграда се скрива доста трудно.
Искала си да ме видиш.
Ще ми трябва помощта ти.
Всички ясновидци ни търсят. Знаят всичко, което се опитаме да направим.
Затова всички умираме в тетрадката на Каси.
Ти умираш в асансьор.
А как ще направим бъдещето непредвидимо?
Ще разберем точно преди да го направим.
Действаме без план.
- Да.
Ще ви напиша писма, съдържащи инструкции.
Не ги отваряйте, докато не ви кажа.
Последното писмо ще е за мен.
Ще трябва да го изтрия от паметта си. Трябва ми "заличител".
Този план не струва.
- Имаш ли по-добър?
Сляп съм...
- Да, бе.
Нарисувай още нещо. Разбери какъв е размера и формаta на куфара.
Момичето ще умре, освен ако не си получи инжекцията незабавно.
Можеш да откриеш такава само при мен.
Ти ще умреш, Ник. Всички ще умрете!
Трябва да вземеш инжекция от тази на Карвър.
Няма да те гледам как умираш.
Ще се върна за теб.
Обещавам ти.
Кога да го отворя?
- Когато проумееш истината.
Знаете кога да ги отворите.
- Сигурен ли си, че е правилно?
Не.
Вземи си чадър, ще вали.
И ти се пази.
Накара ни да те гоним по целият свят, а сега искаш да се предадеш?
Болна съм!
- Нямаш идея какво ти има!
Дай му парите.
Естествено...
Знаех си, че не съм свършил. Изчакай ме тук.
Стана ли?
- Да.
Къде е той?
- В жълтата лодка.
Голямата ли?
- Аха.
Лу Чанг?
За момичето ли си тук?
- Ти ли си заличителят?
Преди пет години, една жена ми каза, че една американка дойде.
Преди два дни момичето се появи.
Имам работа за теб!
Преди 2 часа написах седем писма. Трябва да ги заличиш от паметта ми!
Седем писма - два часа памет.
Жената ми каза тези подробности. Трябва да ми платиш.
Когато свършиш прочети това.
Минутка само.
- Както пожелаеш.
Ще се събудя и няма да помня кой съм, така ли?
Чакай, чакай! Всъщност, давай!
Всичко изчезна. Бъдещето изчезна.
Изгубих връзката.
Същият размер и форма.
- Без проблем. Побързай.
Здравей, Ник.
Наистина ли смяташе, че ще се измъкнеш от града с куфара?
За това ли умирате?
Нека умре бавно. А сега ми дай парите.
Знаеш ли колко много хора биха убили за това лекарство?
Сега...
Къде е Каси?
Помогни ми да се изправя!
Това не го очакваше, нали?
- Наистина ли искаш да направиш това?
Знам къде е лекарството, но по-важното е, че знам как умираш!
Искаш ли да разбереш какво означава тигърът?
Покажете му го, той ще ви обикне.
Според рисунката ми, Отряда е на улица "Чейн" 216.
Не започна ли да става по-трудно?
- Ще се справим.
Това лекарство ще спаси живота ти и ще разгърне пълният ти потенциал.
Ще си по-добрата ти, Кира.
Трябва да приемеш реалността.
Не искаме да те нараним, Кира. Най-важното за нас е да си добре.
Вината не е твоя, че забрави коя си и избяга от нас.
Лекарството има странични ефекти. Не знаем какви са последиците.
Знай, че се самообвинявам за това, агент Холис.
Не е вярно.
Беше доброволец, Кира. Аз бях против.
Ти единствена оцеля след инжекцията.
Подкрепих те, все пак бяхме партньори.
И тогава се паникъоса.
Мислиш, че не сме те обучили как да бягаш и да се криеш?
Това означава да си агент на Отряда.
Нека ти помогна да си спомниш.
Нека ти помогна да си спомниш.
Опитвам се да нарисувам нещо различно, но не става.
На повечето рисунки умирам.
- Това тигър ли е?
Сериозна съм!
Не знам как, но просто знам.
Понякога се правя, че не ми пука, но не искам да умра.
Няма да умреш, ясно?
- Кажи ми, че не ставам за художник.
Ти си отвратителен художник, и винаги грешиш!
Ти стори повече от необходимото за всички,
сега трябва се опазиш.
- Но как?
Започни да ходиш, не мисли къде отиваш, не взимай решения,
които някой ясновидец може да проследи.
Когато видиш някое безопасно местенце се скрий там.
Не знам как, но знам, че ще стане. Обещавам! Довери ми се.
Така е по-добре.
Какво ще направиш?
- Не мога да ти кажа.
Заради теб изглеждам като глупачка пред семейството си.
Не се тревожи.
Няма да помниш нищичко.
Майка ти се гордее с теб.
Искам да направим сделка. Лекарството за момичето.
Добре. Последния етаж, улица "Мен Уин".
Къде е куфара, Ник?
- Кира!
Давай.
Помниш ли онази нощ, на увеселителното влакче?
Когато спука топката на детето?
Тогава за пръв път ми каза, че ме обичаш.
Помни го.
- Искам да го чуя от него.
Помня.
Никога не се е случвало.
Вчера се срещнахме за първи път.
Никога не си ходил на остров Кони.
Никой не е ходил там.
Използвах те, Ник.
И колкото по-бързо намерим куфара, толкова по-бързо ще забравиш.
Няма ли да вдигнеш?
Трябва да вземеш лекарството, дай ми Карвър.
За теб е.
Остави ги да живеят, ако искаш куфара! Ще ти кажа къде е точно.
Още едно?
- Разбира се.
Едно за из път.
Не се чувствай зле. Кира е много добър телепат.
Убий го!
Нямаш проблем с това, нали?
- Куфарът!
Агент Карвър.
Съдържанието на този куфар е притежание на правителството на САЩ.
Ние сме единственото правителство тук! Няма нужда никой да умира.
Не сме по обещанията.
Виктор, изчезвай!
Впечатлен съм! Знаех, че инжекцията подпомага, но това е нещо ново.
На същата страна сме. Защо не убиеш хората,
които искаха да ни убият.
- Чакай, Кира, не го прави!
Това е внушена мисъл, Карвър те е излъгал!
Просиш ли си го, а?
Къде сме?!
Не искаш да го правиш!
- Гледай!
Ще ми направиш услуга, ако го направиш.
Съдържанието на тази инжекция ще те убие! И на нея й трябва!
Погледни ме!
Познаваш ме. И аз те познавам.
Погледни ме. Погледни ме.
Нека го направи.
Каква загуба.
Казах ти да си носиш чадър.
Ти пък каза, че ще вали.
- Казах ти, че бъркам понякога.
Да ти кажа, хич не ми пука!
Къде е истинският куфар?
Ето го.
Откога, според теб, майка ти планира това?
Още отпреди да се родя.
Отрядът би направил всичко, за да го опази от погрешни ръце.
Значи ще разменим майка ти за лекарството?
Още го обмислям.
Какво си инжектирах?
- Соев сос.
Гадост!
- Ами Кира?
Ти ми кажи.
- Не се тревожи за нея.
Кога да го отворя?
- Когато проумееш истината.
Убий го! Доскоро, Ник.
Лапни дулото и натисни спусъка.
Превод и субтитри по слух: Кристиан Василев - KokI_
Translator's Heaven 2009
При появата на английски субтитри ще бъде нанесена редакция.
УЧАСТВАТ
Крис ЕВАНС - Ник Дакота ФАНИНГ - Каси Холмс
Камлила БЕЛ - Кира Хъдсън Джимон ХОНСУ - Хенри Карвър