Sleepy Hollow (1999) Свали субтитрите
Питър ван Гарет
Свидетел: Джонатан Масбат
Ван Гарет
Ню Йорк, 1799 г.
Помогнете! Насам!
Инспектор Крейн, вие ли сте?
- Същият. И не съм сам.
Открих нещо,..
... което приживе е било човек.
Изгори го.
- Да, сър.
Не знаем причината за смъртта.
- Щом е намерен в реката,
причината за смъртта е удавяне.
- Да, ако в дробовете има вода,
но бихме могли да определим дали не е намерил смъртта си преди това.
Искам да изследвам трупа.
- Режете го. Няма ли Бог за вас?!
Какво му е на тоя?
- Нищо. Арестувахме го за кражба.
Браво.
Само след няколко месеца ще живеем в 19-ия век,
а съдилищата ни все още разчитат на средновековни изтезания.
Престанете!
- Издигам глас в името на правдата!
Тъмниците ни пълни с хора, осъдени по скалъпени обвинения.
Инспектор Крейн! Пак запяхте старата песен.
Пред мен има две възможности.
Първо: да ви предоставя килия, където да поохладите страстите си
и да се научите да уважавате съда.
- Моля за извинение,
но нима само аз разбирам, че за разкриването на престъпника
са нужни сериозни улики и съвременни научни методи?
Което ме подсеща за втората възможност.
На два дни път на север, при възвишенията край р. Хъдзън
има един град, наречен Слийпи Холоу.
Чували ли сте за него?
- Не съм.
Изолирано общество от фермери, главно от холандски произход.
Трима души са били убити там, само за 2 седмици.
Всички са били обезглавени.
- С отрязани глави?
И то с един удар.
Заминете за Слийпи Холоу, изпробвайте новаторските си методи,
заловете убиеца
и го доведете тук, за да си получи заслуженото.
Наемате ли се да го сторите?
- Безусловно.
И помнете,
сега вие, Икабод Крейн,
сте подложен на изпитание.
С Л И Й П И Х О Л О У
Разследване чрез принудителни самопризнания
Младата вещица, младата вещица,
кой ще даде целувка на младата вещица?
Ти ли си, Теодор?
- Не, госпожице, странник съм.
Но ти се полага целувка.
Търся Болтъс ван Тасел.
- Аз съм дъщеря му, Катрина.
А вие кой сте? Не чухме името ви.
- Не съм ви го казвал. Простете.
Къде са ви обноските?!
- Стига! Не искам кавги,
а весел смях да оглася нашето малко, вечерно празненство.
Добре сте дошъл, млади господине, дори ако продавате нещо.
Аз съм инспектор Икабод Крейн.
Пращат ме от Ню Йорк да разследвам тукашните убийства.
Слийпи Холоу ви изказва благодарност.
За нас ще е чест да ни гостувате.
- Добре казано, скъпа.
Елате да се настаните, сър. Свирете!
Извинете ме.
Благодаря. Кажете на г-н Ван Тасел, че ще сляза след няколко минути.
Да, господине.
Слава Богу, че дойдохте!
Отлично! Влезте. Остави ни насаме, скъпа.
С нас са д-р Томас Ланкастър, преподобният Стийнуик,
почитаемият съдия Самюел Филипс
и нашият нотариус, Джеймс Хардънбрук.
А вашето занятие, сър?
- Обикновен, замогнал се фермер.
Приятел и съветник на гражданите.
- И банкер, и земевладелец.
Да минем към същината.
- Благодаря.
И тъй...
Трима души са били убити.
Първо, Питър ван Гарет и синът му Дърк ван Гарет.
И двамата силни, здрави мъже.
Открити са заедно...
... обезглавени.
Седмица по-късно, вдовицата Уиншип.
Също обезглавена.
Имам много въпроси към вас, но първо нека ви попитам:
Заподозрян ли е някой?
Запознат ли сте с подробностите, инспекторе?
Знам само, че тримата са убити на открито
и че главите им са били намерени отделени от тялото.
Не е точно така. Главите изобщо не бяха намерени.
Главите са изчезнали?
- Конникът без глава ги е взел
и ги е отнесъл в ада.
Простете, но не...
- Защо не седнете?
Конникът бил хесенски наемник, изпратен тук от германска принцеса,
за да налага на американците британското господство.
Но докато другите идвали заради парите,
той се опивал от миризмата на кръв.
Нямало битка, в която да не участва.
Яздел огромен черен кон на име Дявол.
Разправят, че режел глави наред, препускайки в галоп.
Зъбите му били заострени, за да му придават още по-свиреп вид.
Този касапин намерил смъртта си чак през зимата на 1779-а,
недалеч оттук, в гората на запад от града.
Отсекли му главата със собствения му меч.
И до днес духът му витае в гората, та дори смелчаците не стъпват там.
Защото в този ден в земята било посято
семето на злото.
Оттогава минаха вече 20 години.
Но сега наемникът се е пробудил
и мъсти, като обезглавява всеки, изпречил се на пътя му.
Нима искате да кажете...
... че вярвате на тези легенди?
И вие ще повярвате, като го видите с очите си.
Научих, че сте донесли книги и научни приспособления.
Това е единствената книга, която ви препоръчвам да прочетете.
Библията
Семейното дърво на рода Ван Тасел
Разбирам.
Преподобни Стийнуик, господа...
Убийствата не са дело на духове.
В Ню Йорк стават престъпления и без вмешателството на привидения.
Но Ню Йорк е далече, инспекторе.
Убиецът е човек от плът и кръв и аз ще го открия.
Покажи се, изчадие адово!
Името му е Барут.
- Ще ми свърши работа, г-н Килиън.
Успех, сър. Извикайте ме, ако има нещо.
Не се тревожи, всичко ще бъде наред.
Томас, прибирай се!
Закуската те чака. Целуни майка си от мен.
Убийство! Конникът взе нова жертва!
Хайде, да тръгваме!
Г-н Милър, докарайте ковчег.
Другите да си отварят очите на четири.
Запазете спокойствие, тук съм вече.
Четвъртата жертва, Джонатан Масбат.
И сам виждам.
А главата?
Взел я е.
- Така значи.
Изключително интересно.
- Кое?
Обикновено главата се отрязва, за да не се разпознае трупът.
Но ние знаем коя е жертвата.
- Именно.
Защо тогава главата е отрязана?
- Защо?
Местили ли сте трупа?
- Да.
Трупът не бива да бъде местен!
- Защо?
Тази крачка е гигантска.
Престъпникът е посякъл Масбат,
обърнал е коня
и се е върнал да вземе главата.
Химическата реакция показва,
че главата е отсечена с един единствен мощен удар.
Интересно.
- Кое?
Раната е като обгорена, сякаш острието е било нажежено.
И въпреки това няма мехури, няма изгоряла плът.
Пъкленият огън!
"Бъдете бдителни," пише в посланието на Петър, глава 5.
"Противникът ви Дяволът като разярен лъв броди по земята,
търсейки кого да погълне."
Почивай в мир, Джонатан Масбат.
Г-н инспекторе!
Ти си младият Масбат.
- Бях, но сега съм единственият.
Масбат на Вашите услуги. Длъжен съм да отмъстя за баща си.
Благодаря, Масбат, но майка ти има по-голяма нужда от теб.
Майка ми е на небето, сър. Сега баща ми се грижи за нея.
Но на Вас няма кой да ви помага. Имате нужда от мен, сър.
Смело момче си, но не мога да се грижа за теб.
Съжалявам за баща ти, млади г-н Масбат.
Инспекторе, има нещо, което мисля, че трябва да знаете.
Джонатан Масбат не е четвъртата жертва, а петата.
Петата ли?
- Пет жертви в четири гроба.
Млади Масбат! Настани се при слугите на Ван Тасел
и ме събуди преди изгрев слънце. Дано имаш здрав стомах.
Питър ван Гарет,
Дърк ван Гарет,
Джонатан Масбат...
Пет жертви, четири гроба.
Вдовицата Уиншип.
Внесете вдовицата вътре!
Това е нередно, инспекторе!
- Да, докторе, но е необходимо.
Трябва незабавно да оперирам.
- Да я оперирате? Но тя е мъртва!
Имам предвид, че ще ми е нужна операционната маса.
Отново раната на врата е обгорена,
същото се отнася и за тази на корема. Но с каква цел?
А каква е Вашата цел, питам се аз?
Що за инструменти са това?
- Някои съм ги правил аз самият.
Излез навън, млади Масбат.
Благодаря за помощта, г-н Килиън. Ако нямате нищо против, докторе,
но не мога да се концентрирам, когато ме наблюдават.
Приключих.
- Какво сте й сторили, за Бога?
Имаме си работа с безумец!
- Какво открихте, инспекторе?
Вдовицата Уиншип е била бременна.
Кой е там?
Извинете, видях, че свети...
- Няма нищо, идвам тук да чета.
Книги, които се налага да криете.
- Бяха на майка ми.
Според баща ми мама се е поболяла от романтичните книги.
Ще станат 2 години, откак почина.
Татко се ожени повторно за сестрата, която я гледаше.
Има и още нещо.
Защо никой не ми спомена, че Ван Гарет са роднини на Ван Тасел?
Защото всички в Слийпи Холоу са обвързани чрез кръв или брак.
Разбирам.
Тази земя е била на Ван Гарет. Баща ми я е получил много отдавна.
Сем. Ван Гарет бяха най-големите богаташи по тези места.
Когато дойдохме тук, Ван Гарет му даде акър земя и една съборетина.
Баща ми се труди от зори до мрак, за да вдигне тази къща.
Дължа щастието си на него.
Помня колко бедни бяхме.
Да Ви покажа ли къде сме живели?
- Да.
Вземете, подарявам Ви я.
Няма да ми влезе в работа.
- За всичко ли сте толкова сигурен?
Алманах на магиите и заклинанията
Била е на майка ви.
- Дръжте я близо до сърцето си.
Ще Ви пази от зло.
За всичко ли сте толкова сигурна?
Странно. Какви са тези белези?
- Имам ги откакто се помня.
Като дете обичах да играя край камината.
Мама ме учеше да рисувам в пепелта.
Вижте какво е издълбано отзад на камината! Стрелец с лък.
Бях го забравила.
Бил е тук, много преди да дойдем ние.
Добре ли сте?
- Да, благодаря.
Чинка - любимата ми птичка.
Искаше ми се да си опитомя една, но ми беше жал да я сложа в клетка.
В такъв случай имам нещо за вас.
От едната страна - чинка, от другата - празна клетка.
А сега...
Вие сте магьосник! Научете ме.
Това не е магия, а оптическа измама.
При въртенето отделните картинки се сливат.
Истината не винаги се вижда от пръв поглед.
От какво бягате, съдия Филипс? Нали щяхте да ми помагате?
Да, но съм ужасен до смърт от това, срещу което сме беззащитни.
Как разбрахте, че тя чака дете?
- Тя ми каза.
Предполагам, че вие сте бащата.
- Не съм аз.
Тя каза ли ви името на бащата?
- Да.
Дойде при мен за съвет за правата на детето си.
Длъжен бях да го запазя в тайна, но...
Смятате, че бащата е убиецът.
- Конникът я е убил!
Няма никакъв Конник. Не е имало, няма и да има!
Какво е това нещо?
- Талисман. Пази ме от конника.
Съдия, а главата му пълна с бабини деветини!
Кажете ми името на...
О, Господи!
Инспектор Крейн!
Изобщо ли не е излизал?
Беше конник без глава!
- Успокойте се.
Но той нямаше глава!
- Нали затова сте тук.
Повярвайте ми, беше конник без глава!
Знам, знам.
- Не знаете, защото не бяхте там.
Всичко е истина!
- Да, нали всички това Ви казвахме.
Аз го видях!
Сега сигурно ще си отиде.
Този път сам ще ида в Ню Йорк.
Не ни трябва някакъв си зелен младок!
Този път убитият е съдия...
- Господа!
Трябват ми смели мъже, които да ме придружат в гората.
Мислехме, че вече сте си тръгнали.
- Реших да открия гроба на Конника.
И да се изправя лице в лице с ужасяващия призрак.
Кой ще дойде с мен?
Питър и Дърк ван Гарет, вдовицата, баща ти и сега Филипс.
Между тях трябва да има връзка.
Баща ти имал ли е вземане-даване с Ван Гарет?
Работеше за тях. Живеехме в плевнята. Не е кой знае какво.
Но седмица преди убийството се случи нещо.
Чух как бащата и синът се караха.
После г-н Ван Гарет повика баща ми.
Бащата и синът се скарват,
а после по-възрастният Ван Гарет вика слугата си Масбат.
Чуйте!
Нищо не чувам.
- И аз.
Нито птици, нито щурци. Тихо като в гроб.
Да вървим по-бързо.
Извинете за безпокойството, но може би ще ни помогнете.
Вие сте от града.
- Да, може да се каже.
Бих искал да ви кажа, че не ме интересува какво правите,
дали сте вещи... веща...
Това няма значение за мен.
Хора всякакви.
Чували ли сте за Конника, госпожо?
Същият.
Ти! Ела с мен.
Излез навън, дете.
Каквото и да чуеш, стой навън.
Какво толкова би могъл да чуе?
Той язди до града и после се връща. Чувам го.
Усещам мириса на кръв.
- Нима?
Тук съм да го открия и да го спра.
Искаш да се свържеш с отвъдното? Сега ще ти го покажа.
Какво правите?
- Не издавай нито звук!
Когато той дойде, ще го задържа.
- Той?
Тихо! Ето го!
Госпожо?
Чувате ли ме, госпожо?
Ти търсиш оплискания с кръв воин, Конника без глава.
Следвай пътеката до там, където умира слънцето,
и като стигнеш Дървото на мъртвите слез при последния дом на Конника.
Тръгваме.
- Какво стана?
Търсим Дървото на мъртвите.
Как ще го разпознаем?
- Едва ли ще ни бъде трудно.
Ще слезем при последния дом на Конника.
В лагера му?
- В гроба му.
Стой тук.
Стой и се обърни! Имам пистолет.
Катрина! Защо си дошла?
- Защото никой друг не пожела.
Чувствам се изпълнен със сила от твоята бяла магия.
Извинете, че се натрапвам, но трябва да видите нещо.
Дървото на мъртвите!
Кръв.
Не мърдайте оттук.
Какво има там?
- Не се приближавайте.
Това дърво е порта, свързваща двата свята.
Някой е копал тук. Пръстта е рохкава.
Донеси лопатата.
Черепът го няма.
Затова Конникът се завръща, за да взема глави,
докато си получи своята.
Икабод!
Да се разделим. Глен - насам, Тео - натам.
Не си чопли зъбите, даваш лош пример на Томас.
Такъв съм си и нищо не мога да направя.
Хайде, време е за сън.
Елизабет Килиън - акушерка Почукай, преди да влезеш
Бягай, Бет!
Стой мирен.
Чакай! Той не иска теб.
- Ще се справя с него!
Не можем да го победим.
У дивително! Подобна рана би трябвало да е смъртоносна,
но няма нужда от шевове и почти не е изгубил кръв.
Не се движете, трескав сте.
Катрина...
Катрина, опитах се да спра Бром, но...
Изпий това, ще те приспи.
Конникът не искаше да убива Бром, нито пък мен.
Ако Бром не го беше нападнал...
- Починете си.
Открих нещо. Конникът не убива напосоки.
Някой, който го контролира, избира жертвите му.
Този, който е взел черепа му. Някой, който е знаел къде да копае.
Човек от плът и кръв, точно както ви казах.
Той бълнува.
Пий.
Икабод...
Сънуваше.
- Да...
Неща, които бях забравил...
...и които не искам да си спомням.
Разкажи ми съня си.
- Майка ми беше невинна,
дете на природата.
Осъдена...
...и убита от баща ми.
Убита...
- ...за да спаси душата й.
От черен тиранин, скрит зад маската на библейско благочестие.
Бях на 7 години, когато изгубих вярата си.
В какво вярваш?
- В здравия разум, в логиката.
Не биваше да идвам тук,
където незримият свят размътва ума ми.
Няма ли поне едно нещо, заради което си струваше да дойдеш тук?
Има.
Една целувка от красива девойка, която дори не знаеше името ми.
Да, напук на здравия разум.
Прощавай, говоря за целувки, а ти изгуби твоя Бром.
Аз плаках за Бром, но сърцето ми не е разбито.
Мислиш ли, че съм грешница?
- Не.
Но в теб се крие една магьосница.
- Защо говориш така?
Защото ти ме омагьоса.
Спахте като мъртвец.
- Много сте мила.
Не заслужавам господарката на дома да се грижи за мен.
Налага се. Слугинята изчезна.
- Сара?
Избяга, като много други. Гони ги страхът.
Къде е Катрина?
- Стоя при вас до разсъмване.
Отиде да си почине.
Готов съм за новия ден.
Готов съм да се изправя срещу всеки враг, стига да е смъртен.
Д-р Ланкастър.
Преподобният Стийнуик.
Нотариусът Хардънбрук.
И съдия Филипс...
...който се опита да избяга и изгуби главата си.
Четирима уплашени мъже, които се караха
в нощта, когато бе убит съдията.
Надушвам заговор.
Лекарят, свещеникът, нотариусът и съдията.
Каква е тайната, която ги свързва?
Съдията знаеше, че в 4-те гроба има 5 трупа.
Знаеше, че вдовицата е бременна, но не ми каза името на бащата.
Какво ни сочи това?
Ще действаме по метода на изключването.
Ще направя списък на всички жители на Слийпи Холоу,
като започна с най-личния от тях, Болтъс ван Тасел.
Усещам, че сме много близо.
- Да, Болтъс е градският първенец
след смъртта на стария Ван Гарет.
- Да, семейството Ван Гарет.
За малко да ги забравя.
Болтъс ван Тасел
Ела с мен.
Къде?
- При нотариуса.
План ли имаш?
- Да, имам.
Безнадеждно е.
Чантата на баща ми.
Защо е тук?
Оставете ме на мира!
- Не и преди да ми покажете
завещанието на стария Ван Гарет.
Той остави всичко на сина си.
- Който умря с него.
Най-близкият роднина ще го наследи.
- Естествено, така е по закон.
Свършено е с мен...
Клеймо с печата на Ван Гарет, счупено!
Явно Ван Гарет е написал ново завещание преди смъртта си,
посочвайки за свой наследник...
...вдовицата Уиншип?
- Вижте, брачно свидетелство.
Ван Гарет тайно се е оженил за вдовицата и й е завещал всичко.
Новото завещание е ощетило този, който иначе е щял да го наследи.
Вярно е! Но ние четиримата бяхме замесени против волята ни.
Вашата воля?
- Той има предвид...
Разбира се, четиримата градски първенци.
Вече ми е ясно какви са ролите ви.
Преподобният е знаел тайната, защото ги е венчал,
лекарят е преглеждал бременната,
съдията й е дал правен съвет,
а нотариусът е скрил документите,
дадени от Ван Гарет на верния му слуга.
И четиримата сте били въвлечени в заговора.
Не знаехме, че ще има убийства!
- Още не съм приключил.
Първо, баща и син Ван Гарет са убити от конник,
излязъл от гроба да реже глави.
Вдовицата предявява претенции към наследството - и тя е убита.
Но убийството поражда убийство.
В нощта, когато бащата и синът се скарват за новото завещание,
Джонатан Масбат е повикан като свидетел.
Ето подписа му. Подписал е смъртната си присъда.
Конникът е дошъл да го убие.
Дошъл е по волята на някой, който има власт над него!
Този, който е изровил черепа му,
липсващата глава, без която Конникът не може да се върне в ада.
Този, който е имал изгода от завещанието,
най-близкият роднина на Ван Гарет,
Болтъс ван Тасел!
Катрина, защо си в стаята ми?
- Защото е твоя.
Грешно ли съм постъпила?
- Не.
Липсваше ми. Къде беше?
- При нотариуса.
Научи ли нещо интересно?
Вероятно.
Баща ми...
- Баща ти?
Баща ми смята, че трябва да се върнеш в Ню Йорк.
И защо?
- Не знам.
Може би записките ти не са му се понравили.
Тайна...заговор...Болтъс
Какво е това?
- Улики.
А сега, ако обичаш...
- Оставям те насаме с мислите ти.
Най-обикновен паяк.
- Убий го! Размажи го!
Тук има нещо.
- Какво?
Помогни ми да преместя леглото.
- Премести го сам.
Окото на злото! Някой прави магии срещу теб.
Окото на злото?
Стой тук!
Катрина!
Изгорила си уликите.
- За да не обвиниш баща ми.
Никого не обвинявам, но ако е виновен, нищо не мога да променя.
И магиите ти са безсилни.
Баща ти има мотив. Той има изгода от убийствата.
Ако го познаваше, нямаше да говориш така.
Не и ако изпитваше нещо към мен.
- Следвам пътя на логиката!
Иначе каква е целта на заговора?
- Ти си инспекторът, не аз.
Открий логиката, а мен остави.
Не мога да сторя нито едното, нито другото.
Сърцето ми се къса от болка.
- Ти нямаш сърце.
А аз смятах да ти даря своето.
- Да...
Ти ме обичаше, когато ме последва в гората въпреки опасността.
Каква опасност би ме грозила, ако баща ми направлява Конника?
Сбогом, Икабод Крейн. Проклинам деня, в който ти дойде в Слийпи Холоу.
Не иска да Ви вижда.
- Каза ли нещо?
Само, че няма да слезе.
Разбирам, благодаря.
- Инспекторе...
Не ме попитахте къде съм наранила ръката си.
Би било учтиво от ваша страна.
А вие старателно отбягвате тази тема.
Да, простете, как се наранихте...
Знам, че ме видя.
- Какво?
Знам, че снощи ме проследи. Не казвай нищо на съпруга ми.
Обещай ми!
В града цари хаос! Хората са ужасени!
Хардънбрук е мъртъв!
- О, не! Този безобиден човечец!
Нощес се е обесил.
Довечера преподобният Стийнуик свиква хората в църквата.
Всички ще говорят против вас! Ако сте разумен, ще си отидете.
Какво е това?
- Порязах се, докато готвех.
Раната изглежда дълбока.
- Ще я превържа.
Знам къде растат лековити билки.
Побързай, камбаната вече призовава хората.
Конникът!
Катрина!
- Татко!
Конникът уби мащехата ти!
Господи!
Огън!
Всички ще измрем заради теб! Конникът иска твоята глава!
Той не може да влезе.
Конникът не може да влезе!
- Защо да умираме заради теб?!
Конникът не може да влезе.
- Да се спасяваме!
Този, който се осмели да ме докосне, ще умре!
Връща се!
Достатъчно хора умряха. Да изповядаме греховете си.
Кажи какво знаеш.
- Приятелите ти те измамиха.
Бяхме обсебени от дявола...
Назад!
Назад!
Тук има заговор и аз ще разкрия всичко.
Ти бе обсебена от зъл дух.
Дано сега намериш покой. Окото на злото изпълни задачата си.
Животът ми приключи.
Превърна се в ужасяващ кошмар, във всепоглъщаща скръб.
Сбогом, Катрина.
Мислиш, че е била Катрина, нали?
- Не го изричай на глас!
Вещица с мило и любящо сърце?
Как можеш да се усъмниш в нея?!
- Имам логическо обяснение.
Логиката те е омагьосала!
- И ми даде урок!
Труден урок в жесток свят, но е добре да се поучиш от него.
Злото се крие зад различни маски,
но най-опасна е маската на благочестието.
Сбогом.
За защита на любимия от зли сили
Обърни каретата!
Извинете.
Няма кръв, няма съсирване, няма зарастване.
Когато раната е била направена, тази жена вече е била мъртва.
Скъпа доведена дъще...
Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Стани от гроба още веднъж, мрачен отмъстителю.
Още една нощ на сеч. Стани и размахай меча си.
Глава за глава.
Стани, нечестивецо!
Ела за Катрина!
Свести се най-сетне. Да не мислеше, че сънуваш кошмар?
Татко каза, че Конникът те е убил.
Видя, че идва към мен с изваден меч.
Но аз властвам над Конника, скъпа моя,
а Болтъс се уплаши и избяга.
Но нали имаше труп!
- Прислужницата, Сара.
Мислех, че за нищо не става.
Но все пак ми беше от полза.
Коя си ти?
- Фамилното ми име е Арчър.
Арчър - стрелецът!
Живеех с родителите си и сестра си в една къщичка, недалеч оттук.
Но когато баща ми почина,
земевладелецът, на когото бяхме служили, ни изгони.
Богобоязливите ни съграждани не ни приютиха,
защото смятаха майка ми за вещица.
Но тя добре обучи дъщерите си, докато живеехме в гората.
Почина след година.
Ние със сестра ми останахме сам сами в горското ни убежище.
Но един ден, докато събирахме дърва,
пресякохме пътя на наемника.
Видях смъртта му.
В този миг аз предадох душата си на Сатаната.
В замяна поисках власт над Конника, за да търся отмъщение.
Отмъщение?
- Срещу Ван Гарет!
Земевладелецът, който ни захвърли на произвола на съдбата,
и даде дома ни на Болтъс ван Тасел и хленчещата му съпруга.
Заклех се, че някой ден ще бъда господарка на имотите му.
Началото беше лесно - да вляза в дома ви като сестра
и да вкарам майка ти в гроба, а себе си - в брачното ложе.
С наследството беше по-трудно.
Трябваше да се отърва от вдовицата и от Масбат, слугата.
А оня ден онази тъпачка акушерката ми каза,
че вдовицата й е споделила голяма тайна.
И ми го каза пред мъжа си! Ама че гъска!
И Конникът получи още една задачка.
Похотта вкара преподобния Стийнуик в ръцете ми,
страхът стори същото с нотариуса и онзи пияница, съдията.
А мълчанието на доктора купих с обещание да не казвам на никого,
че мърсува с прислужницата, Сара.
Да, сега вече имаш всичко.
- Не!
Баща ти е завещал всичко на теб!
Ще получа всичко, когато ти умреш!
Между другото, за жалост, сестра ми се спомина.
Съвсем наскоро.
Убила си собствената си сестра?!
- Сама си го изпроси,
като помагаше на теб и господаря ти!
Точно навреме за голямата сеч!
Конникът идва! И тази нощ той идва за Вас!
Катрина!
Слава Богу!
Пазете си главите.
На покрива! Хрумна ми нещо.
Скачайте върху крилата!
Скачайте!
Бързо!
Мъртъв ли е?
- Той и преди беше мъртъв.
Къде отиваме?
- По-далеч от тук!
Дръж юздите.
Икабод!
Чантата ми!
Скачайте!
Още ли сте живи?
- Бягай, Катрина!
Да, бягай с всички сили, но уви!
Ето, убий я!
Твоя е!
Сър? Вие сте жив!
Коннико!
Точно навреме за новия век.
Скоро ще свикнеш тук, млади Масбат.
Бронкс е нагоре, Батъри е надолу, а домът ни е в тази посока.
Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА