Lyle, Lyle, Crocodile (2022) Свали субтитрите
Шише със уши на шосе се суши.
Не може...
- Комплимент от заведението.
Вкусно е.
- Господине...
Добре.
Къде е номерът ви?
- Нямам време за губене.
Магическа магия.
- Чакай малко, човече.
Не, не, не! Хектор, казахме ти и последния път – край вече.
Това беше само песен и танц. Новият ми номер ще ви откъсне главата.
Пригответе се – "Танц на хилядата гълъба".
Да!
- Това е достатъчно.
Благодаря. Може би... може да се върнеш към пеенето.
Охрана!
Честно, човек, зарежи пилците.
Трябва да им покажеш нещо, което не са виждали.
Защото каквото и да беше това, не им действа.
ЕКЗОТИЧНИТЕ ЖИВОТНИ НА ЕДИ
Здравейте. Търся нещо... нещо... нещо необичайно.
Но сладко. Наистина, наистина сладко.
И също така евтино. Което мога да скрия под шапката,
докато танцувам.
Имаме разпродажба на птицеядни паяци.
Добре, нека опитаме отново.
- Боа-удушвач. Прилеп-вампир.
Може да имам и лемур.
Лемур.
Пеещ крокодил.
ЛАЙЛ
Лайл.
Хектор П. Валенти, звездата на сцената и екрана, на вашите услуги.
Мой приятелю рептил, добре дошъл у дома.
Вече сме семейство. Хайде.
Добре, започвай.
Хайде, Лайл. Знам, че не говориш, обаче пееш.
Тръгваш си далеч извън този град,
обръщаш гръб – няма път назад.
За този свят си май съвсем непознат,
но пак тръгни напред.
Щом удариш дъното, ще боли, но знай, нагоре ще тръгнеш в миг.
Нали за сцена си роден, разчитай днес на мен.
И това досадно соло ще превърнем във дует.
Тръгнахме плахо, на шега, но виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
- Ето ни горе на върха.
Виж къде сме сега.
- Виж къде сме сега.
И стояхме с теб на кръстопът – страховете можеха да ни спрат.
Но как се случи този път – не знам.
Ти си чудото за мен. Виж къде сме сега.
Длъжник си ми за последното шоу.
- Да, но това е специално.
Тогава ми плати предварително. В брой.
В брой може да е проблем. Но имам нещо много по-ценно.
Щом се срутва всичко на пух и прах, безброй проблеми вещаят крах.
Помни – помага малко смях и пак напред тръгни.
Темпо губиш май.
- И дори синхрон.
Няма страшно – нека върви купон.
И щом намериш верен тон, не се спирай, продължи.
Това е нашата стихия – да сме бляскави звезди.
Грее за нас успех красив. Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега. А пътят е стръмен и трънлив.
Виж къде сме сега.
Даже в бурни и тревожни дни ще помним шанса завинаги.
Животът ни събра със песента.
Ти си чудото за мен и виж къде сме сега.
ЛАЙЛ – ПЕЕЩИЯТ КРОКОДИЛ – премиера тази вечер –
30 секунди до завеса. Залата е пълна. На добър час!
Дори да чувстваш страх безкрай, усмивката е сила – знай.
И точно тук, във този час двама – ти и аз
ще бъдем цели в светлина.
Ето, виж къде сме с теб.
Дайте ни сцена и тълпа. Виж къде сме сега.
Нека започне песента. Виж къде сме сега.
Лайл.
Лайл. Лайл, пей.
Пей, Лайл! Моля те!
Спусни завесата. Бързо!
О, що за поглед е това? Имахме дребна спънка, нищо повече.
Да. Аз ще правя номера соло замалко, да изкарам пари.
Ето, вземи тези. Има всяка песен, която ще ти трябва.
Най-добрият компаньон.
Добре...
Добре, ще се върна след две мигвания с окото.
И запомни, ако някой пита, му кажи... че си плюшен.
18 месеца по-късно...
Готов ли си?
- Готов.
Наистина ли ще живеем тук?
- Мисля, че да.
Това е наистина лоша идея. Разбирате ли, че данните
за престъпността в Манхатън показват годишно увеличение с над 18 процента?
Хората напускат града, щом имат деца, а не обратното.
Готови?
А вие трябва да сте Прим?
Много ми е приятно. Аз съм Керъл от дневно училище "Либърти".
Много се вълнуваме, че сме тук.
- Вашият нов главен математик.
Много сме доволни, че сте при нас. И ако може да подпишете тези,
когато имате шанс.
- О, а това е синът ни Джош.
Още не сме обсъдили използването на оловна боя.
Нов град. Малко сме нервни.
- Да.
Може ли да кажа колко голям фен съм на готварските ви книги?
Нали?
- Нямам търпение да видя следващата.
Знаете ли, аз всъщност намалявам малко работата,
за да прекарвам повече време с Джош.
А това е г-н Гръмпс, вашият съсед от долния етаж.
Здравейте. Как сте?
- Местната жилищна администрация
установи строги правила за шума.
Гледайте да ги прочетете.
- Да, разбира се.
Да, определено. Нали, скъпа?
- Разбира се.
Това е най-красивата котка, която съм виждал.
Лорета не е котка. Тя е персийска сребърна чинчила
с изключително деликатно телосложение.
Не я хранете и не я пускайте от сградата.
Защо не се качим горе? Да. Елате.
Аз ще ги наблюдавам. И адвокатите ми ще правят същото.
Една стъпка накриво и те ще излетят, а вие ще трябва да продадете. Ясно?
Бих казала, че повече лае, а не хапе, но и ухапването му е доста неприятно.
Котката е страхотна. Ще си вземем ли любимец?
Джош, алергии.
- Знам.
За сведение, на тавана има останали неща на предишния собственик.
Надяваме се да не ви пречат. Добре дошли у дома.
Скъпа, може ли това да е тук? Мразиш го.
Не.
- Ню Йорк Сити.
Наистина ли се преместихме?
- Мисля, че да.
Мислиш ли, че Джош ще е добре?
- Шегуваш ли се? Той има цял етаж.
Вероятно изживява върховния си момент.
Какво беше това?
- Това е линейка.
А това какво беше?
- Беше автомобилна гума.
А това какво беше?
Аз нямам представа какво беше.
"Това е моят крокодил. Моля, грижете се за него.
Искрено ваш, Хектор П. Валенти."
"Лайл".
Закуска с тофу и кейк. И швейцарския бъркан нахут, моля.
Веганско лате с куркума.
- Сложих...
Три различни рецепти от три книги. Идеално е.
О, скъпа, изглежда страхотно и здравословно, но аз ще тръгвам.
Не бива да закъснявам. Къде е Джош?
- Ще го закарам. Не помниш ли?
Да.
- Вземи си нещо.
Виждала ли си ми очилата?
Благодаря. Да?
Ще се справиш, чу ли? Имат късмет с теб.
Аз имам късмет с теб.
Не забравяй да се запишеш на борба.
- Добре.
Трябва да вървим.
- Джош, има време за закуска.
Не, трябват 11 минути с метрото до "Уест Фарм Скуеър",
плюс четири минути пеша до там и седем минути щом слезем.
Ако приемем, че всичко е по график.
Побързай, мамо. Стигаме до края на улицата
и после само пресичаме малък булевард.
Дай път!
Отдръпнете се, вратите се затварят.
Не се тревожи, ще се справиш.
- "Ще се справиш".
Честно ли?
- Какво правиш?
Не видя ли, че снимаме?
Това е камера.
- Той наистина снима.
Елате, хора.
- Гледай го в Sweep
като всички други, тиквичке.
- Идвате ли?
Категория "Перо", вие сте.
- И... бой.
Давай!
Как да си намерим нови приятели в училище?
Аз съм Труди и правя демо за "Покажи ми какво можеш".
Лорета. Давай. Млякото е за теб.
Здравей.
Добре, стой до мен.
Не!
Леле майко!
Чакай! Не, ти трябва да я върнеш.
Видя ли това?
- Шантава работа!
Чакай!
Хей, гледай къде ходиш!
Хей, хлапе, ще ми дадеш ли телефона или сам ще трябва да си го взема?
Това беше тотално страхотно!
Чакай! Кажи как да се върна!
Добре, последен кашон.
Защо изобщо взехме всичко това?
О, не, не яж от тези! Ужасни са.
- Какво? Та ти ги обичаш.
Преди печеше с черешите постоянно. Сложи ги и на сватбената ни торта.
Знам, но беше преди да разбера какво има в тях.
Пълни са с хидрогенирано палмово масло, и захар, и царевичен сироп.
Хайде, да дадем добър пример на Джош. Трябва да ги изхвърлим.
Навън, в боклука.
Хей! Това са моите контейнери, не вашите. Вашите са отзад.
Много съжалявам
- Съжалявайте. Недейте да идвате тук
да изхвърляте провинциалната си посредственост в моя боклук.
Не знаех.
- И някой е хранил котката ми.
Имате ли представа колко опасен може да е
синдромът на раздразнения стомах за котка, ценна като Лорета?
Ако хвана вас, жена ви, или ужасния ви син
дори да гледате Лорета, моите адвокати ще ви изядат.
Ясно ли се изразих?
- Ама, чакайте за минута...
Да или не?
- Да. Да, да, да.
Супер! И, моля ви, използвайте повече гореща вода. Колкото щете.
Имаме предостатъчно.
- Какво? Гореща вода?
Хей, здравей. Буден ли си вече? Аз съм. Ето.
Това е моята карта със сила "Плюс 4".
Тя е най-ценната карта в колодата ми и аз искам да я вземеш.
Джош, къде си?
- Добре, трябва да вървя.
И ще се върна след 15:00 ч. Нали?
Имам любимец!
Хей, Джош, да вървим.
- Ще мина напряко.
Какво?
Джош...
Чакай!
Джош?
- Ето, насам.
Джош! Хей!
Джош...
- Как е?
Не се тревожи, ще се справя.
О, книгата ти. Прекрасна е!
Тази торта ще те направи известна.
Това е скромна хапка.
- Чакай, чакай... Не, не, не...
Шоколадови череши?
"Крокодилите – убийци на природата".
- Хей, "Анимал планет".
За какво са ти тези книги?
Няма да повярваш.
Аз донякъде имам... любимец крокодил.
Никой няма любимец крокодил.
- Казах ти.
И абсолютно никой няма любимец крокодил в този град.
Татко лекуваше безплатно зъбите на кмета,
за да пуснат моята змия в сградата.
- Аз... те гледах в Sweep.
Имам предвид, аз не...
Ти май си куку, нали?
- Да.
Покана за приятелство
Винаги съм подхождала към живота като към своите рецепти.
Знаеш, когато стане трудно, използваме подходящите съставки.
Но сега всичко е различно и се чувствам зле.
За какво?
Джош пораства.
- О, скъпа...
Знам, че трябва да съм щастлива, но...
Искам да не се чувствам изоставена.
- Хей...
ти си важна част от живота на Джош и невероятна майка. Нали?
Ние бяхме изгубени, докато ти не ни намери.
Какво...
Ти искаш да... Добре, добре.
Проблемът е, че никога не съм се гмуркал в контейнер, затова...
Добре.
Каква гнус!
Да видим. Обичаш ли нудъли?
О, майко!
Аз съм на доста специфична диета.
Предимно замразени мини-пици и затова аз...
Аз просто не съм сигурен какъв вкус...
Еха, наистина страхотно!
Аз никога не съм ял нещо подобно.
От къде си? Семейството на мама е от Тайван.
Е, тя всъщност ми е мащеха. Мама умря, когато бях на две.
Татко казва, че имам нейния нос.
Мога да правя това шантаво нещо с пръстите си.
Щом ги тръсна ето така, и те пукат.
Имаш ли кокалчета? Какво е това?
Ти не говориш, така ли?
Тихо сенките се крият чезнат дните без следа.
Може би една магия се завръща във града.
И чудесата озаряват небесата във нощта.
Виж как звездите осветяват път за двама – ти и аз.
Вървим по него ти и аз.
Там, на покрива на света, реки от светлина блестят.
Там, на покрива на света, в очите ти звезди искрят.
И откриваш чудеса – творби на нечия ръка.
Там, на покрива на света, да останем миг, или поне до изгрева.
В тъмнината някой пее песен топла като сън.
И потъваш във мелодия, която спи във теб и тръгва навън.
И чудесата озаряват небесата във нощта.
Виж как звездите ни даряват път за двама – ти и аз.
Там, на покрива на света, реки от светлина блестят.
Там, на покрива на света, в очите ти звезди искрят.
И откриваш чудеса – творби на нечия ръка.
Там, на покрива на света, да останем миг, или поне до изгрева.
Там на покрива на огромния свят.
На покрива на света.
Да!
Да, случаят е спешен. Градът трябва
да направи нещо за двойните бебешки колички.
Да, слушайте. Само защото някой е направил грешката да има второ дете,
това не значи аз да съм принуден да сляза от тротоара...
на улицата.
Мамсикинс?
Приятен ден.
- И на теб, скъпи.
Джош, моля те, ставай. Хайде.
Джош?
Добре, Джош, хайде идвай.
Мамо, не, чакай!
- Какво е това?
Той е безопасен.
Не, мамо, успокой се.
Мамо, кълна ти се, той не е опасен.
Той е крокодил.
- Добре. Да, крокодилите са опасни.
Да, те хапят до кости. Да, обичат човешко месо.
Но той не е такъв. Той носи шал.
- Трябва да кажа на баща ти.
Не, той ще го изхвърли.
- И аз ще съм съгласна.
Не, моля те...
- Моля, оставете съобщение.
Лайл е добър крокодил. Той просто е самотен, както бях аз.
И държи на мен. Всичко много се промени откакто го срещнах.
Намерих приятел. Мамо, струва ми се, че мястото ми е тук, заради Лайл.
Дори няма да го виждаш. Той е буден нощем.
И може да пее. Все едно че говори.
Просто не прави нищо, докато не се прибера.
Само това искам. Моля те.
Здравей.
- Здравей, скъпа. Ти ли ми звъня?
Аз просто...
исках да ти пожелая страхотен ден.
- Благодаря.
Имам нужда. Тези деца имат много енергия.
Добре, до после. Обичам те.
Не вярвам, че го направих.
Ученици... Това е добре, но може ли да седнем, моля?
Хей, хора, да не хвърляме неща.
Може ли да се успокоим? Само замалко. Нали?
Това не е истина! Крокодилите нямат място в къщите!
Нещо готвиш всеки ден и спазваш точните правила,
това, което знаеш от преди.
И с рецепта във ръка пак отмерваш с лекота.
Няма време да се правят опити.
Но щом разсипеш захарта, за миг разбива се твоя план
и се сблъскваш с нещо странно може би.
И не знаеш, не си готов, този номер е чисто нов,
животът ти дали ще промени.
Рецептата сега хвърли
и много-много не мисли.
Забрави веднъж за реда, следвай ритъма в песента
и всичко ще се нареди.
Рецептата захвърли.
Да живееш под капак със удобни правила,
да избутваш всичко ново настрани.
Но какво, ако сега пробваш нещо ей така,
нещо много по-различно от преди.
И щом разсипеш захарта, за миг разбива се твоя план
и се сблъскваш с нещо странно може би.
Нещо случва се с твоя ден, доста смаян си и смутен,
но май в този миг животът е красив.
Рецептата сега хвърли
и много-много не мисли.
Кой обича живот в аванс? На усмивката давай шанс
и в този миг си най-щастлив.
Мамо?
Рецептата захвърли.
Рецептата сега хвърли
и много-много не мисли.
Забрави веднъж за реда, следвай ритъма в песента
и всичко ще се нареди.
Рецептата захвърли.
Рецептата захвърли.
Три камери, монтирани по периметъра на покрива.
Никой няма да влиза и излиза, без вие да разберете.
Идеално! Знам, че са намислили нещо.
Никой няма да слага гадости в коремчето на мама. Никога повече.
Нали, Мамсикинс? Не, не.
Ето как се пише "не, не, не".
Тогава аз просто... Да.
Пробвай.
- Наистина ли?
Да оставим малко за Лайл.
- Здравейте.
Добро утро, скъпи.
- Здравей, татко.
Пица? За закуска? И откъде взехте хайвер?
Може ли... Съжалявам.
До скоро.
- Нека не носим храна...
Скъпа?
- Да?
Аз забелязах, че ти си...
щастлива напоследък... Което е супер.
И се чудя дали това...
нали знаеш, е... заради мен?
Тоест, има ли... Има ли нещо, което трябва да знам?
О, сладурче.
- Тоест, има ли... някой друг?
Ами, по-скоро не.
Време е да кажем на баща ти.
- Да ми кажете какво?
Бягай, бягай...
- Татко, чакай! Добре сме.
Не е каквото си мислиш.
- Добре, под леглото.
Скрий се вътре.
- Всичко е наред.
Нищо не е наред. В къщата има крокодил.
И аз мислех така, но той не е нормален крокодил.
За какво говориш? Всички да бягат от тук!
След мен! Да вървим!
Има крокодил...
- Желая ви приятен ден, сър.
Хектор П. Валенти, на вашите услуги.
- Какво?
Къде да си сложа багажа?
- Аз не съм сигурен, че...
О Боже! Не знаехте, че идвам? Спокойно.
Докато говорите с училищните власти, аз ще се настаня.
Но вие... Аз...
- Моля, моля, заповядайте.
Да, беше много дълго и трудно пътуване
и не искам да си сецна кръста в момента на... О, майко!
О, Лайл! Колко си пораснал само!
Лайл.
Да!
И ти ми липсваше...
Лайл...
О, не, не, не. Ние нямахме представа. Никой не ни каза.
Да.
Добре, да.
Да, благодаря. Много благодаря. Чао.
Какво казаха?
- Ами, това е била семейната му къща,
но той някак си я е изгубил при някаква бизнес сделка.
Той работи по някакъв вид ново шоу, и има клауза, която казва,
че някак може да живее тук 15 дни всяка година.
Какво?
Това не може да е истина.
Имаме крокодил, а сега Дейвид Копърфийлд ще живее на тавана.
Това определено не е окей.
И, моля те, може ли да спреш да го рисуваш?
Странно е.
Да!
Мразя го.
Мразя ги толкова много.
Добро утро, сър. Добро утро. Ако има закуска, ще взема яйца.
Както и да ги правите, само не бъркани. Или пържени.
Благодаря.
Добре, семеен ден. Какво мислиш? Музея?
Да отидем ли?
- Да.
И той дойде!
- Аз просто...
Значи татко няма да дойде?
- Татко трябва да изпусне малко пара.
Той не харесва Хектор, нали?
- О, ами... Хектор е...
много колоритен характер.
Не знам за вас, но аз бих изял и слон, ако го намажете с масло.
На "Гейтърс" ли сте фен?
- Не ставай смешен.
Дим и огледала, приятелю. Дим и огледала.
Как иначе мислите Лайл ще дойде с нас?
Тръгваме ли?
Сигурен ли сте, че е безопасно?
- Кой иска да е безопасно?
Не, "безопасно" е дума референт. Изгони я от ума си.
Тук сме да живеем. А живеенето е опасен бизнес, приятелю.
Не се ли тревожите, че някой може да помисли, че е истински крокодил?
Не, нищо не е по-маловажно от това, какво мислят другите.
Нека да гледат. Веднъж в скучния си живот имат нещо чудесно за гледане.
Гледайте! Гледайте!
Замръзнал мозък.
- Още един.
Точно на време. Ела в моя отбор.
Здравей.
- О, аз съм добре.
Малко съм изтощен. Ще се кача горе да си взема душ.
Хектор каза, че топлата вода може да е свършила.
Моя грешка.
Добре, дясна ръка на червено.
Лайл.
Аз... просто проверявах бойлера, защото е студен. Нали?
Откъде взе това? Лайл, защо направи това?
О, не. Не и днес.
Едно, две, три...
Да!
Шампионът на лигата! Аз се върнах! Върнах се!
Още ме бива. 20 години щатски шампион '99.
Хайде още един рунд.
Стой долу.
Добро утро.
Да опитаме отново.
- Добро утро, г-н Прим.
Татко, трябва да видиш това.
- Ти носиш бял заек?
Можем да започнем шоуто на магията. Ще ми подадеш ли онези?
Това?
- Да, благодаря. Те ми трябват.
Сега, щом сега имаме заека, започваме магическото шоу.
Първият ред е за вас, сър.
Вижте силата на илюзията. Нали? Нищо тук, нищо и там.
Следете картата внимателно.
Магическа магия.
Добре, къде са? Ето ги.
Имаш деветка, а ти двойка.
Благодаря. Много благодаря.
Хей, изпейте ни една песен.
Да, изпейте нещо.
- Ще бъде страхотно. Молим ви!
Тръгнахме плахо, на шега
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Ето ни горе, на върха, Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
И стояхме с теб на кръстопът, страховете можеха да ни спрат.
Но как се случи този път – не знам.
Ти си чудото за мен и виж къде сме сега.
Не виждаш ли какво значи, Лайл?
Това беше публика, а ти пя пред тях.
Пя пред тях, Лайл. Да!
Лайл. Лайл? Ще се справим.
Ще се справим. Ще направим нашето шоу.
Ти и аз, както го планирахме.
Ето, признавам – сгреших. И сега какво?
Да започнем пак от началото.
Без никой друг, с малко сладък звук
към нашия дебют.
Финал да сложим по-различен, двама с теб и никой друг.
Със теб и никой друг.
Има бурни и тревожни дни, но втори шанс идва винаги.
Животът ни събра със песента.
И виж къде сме сега.
Да вървим. Ела.
Къде отивате? Защо е облечен така?
Е, щом светът види Лайл да пее и танцува, ще станем богати.
Богати.
- Какво? Той не се нуждае от пари.
Той се нуждае от семейство и дом.
- Това е бизнесът на шоуто, Джош.
Защото Лайл не е просто крокодил. Той е шоумен. Чао.
Той изобщо иска ли това?
- Джош, днес е голямата ни вечер.
Вечер за какво?
Предпремиера за потенциални инвеститори в новото ни шоу.
Еванджелайн ще ни закара точно на време.
Коя е Еванджелайн?
Хектор?
Пожелай ни успех.
Виж къде сме сега!
Здравей. Как мина?
Сцената е жестока господарка.
Мислех, че Лайл се е променил, но той не е.
Замръзна. Сценична треска.
Още не иска да пее пред публика.
Просто знай, че не ми пука дали пееш или не.
Аз мисля, че си страхотен.
Хей, Джош, просто му дай малко време. Нали? Той ще се оправи.
Трябваше двама да сме с теб.
Виж къде сме сега.
Да имаме сцена и небе.
Виж къде сме сега.
Няма да се преструвам, че това не е голям удар, стари приятелю.
Един или два заема ще изискват сега радикално предоговаряне.
Но не е нещо, което не мога да уредя с малко чар на Валенти.
Виж къде сме днес с теб.
Къщата е на училището, не ваша.
Аз съм до тук. Не се съгласих на това.
Г-н Прим, за вас.
- О, добре, човекът с голямо "Ч".
Вие сте част от квартала, нали? Време е да се впишете.
Добре, чудесно.
Донеси парите.
Шоу бизнес.
О, моля, седнете. Елате.
Аз не искам да съм лош съсед. Наистина, не искам.
И никой не обича музиката, песните и танците повече от мен.
Но не в 3:00 ч. сутринта. Затова, ако намерите сили в сърцата си
да подпишете петицията, ще се преборим с училищните власти,
за да позволят ужасни семейства като това...
Добре, чакайте, една секунда...
- Не.
Това е Джош. Той тренира борба... На трамплин.
Той се бори на трамплин, но ние ще го изхвърлим.
Добре, но ако не е това, а нещо друго,
нещо, което криете от нас, нещо, което мислите,
че ще ви навлече проблеми, е, смятам, че трябва да го споделите.
Може ли да се присъединя?
Валенти.
- Алистър Гръмпс.
Как си ти, за Бога?
Чакай! Диванът същият ли е? Буквално не променяш нищо, нали?
Вижте, с Алистър израснахме заедно.
Да не си пил?
- Да, всъщност пих.
Защото винаги мисля, че светът изглежда по-добре с чаша шампанско.
Една чаша шампанско.
- Махай се. Това не е твоя работа.
Моя е, защото ако семейство Прим са проблемът,
значи аз, като техен гост, също съм част от проблема. Нали така?
Голяма част.
- Тогава, с ваше позволение,
много искам да съм част и от решението.
Ако обичате, моля. Благодаря. Вкусно е.
Както обикновено, Хектор, ти прекаляваш.
Но не само ние сме прекрачвали границата, нали?
Ние, например, не сме монтирали охранителни камери из целия квартал,
и не сме снимали жителите без съгласието им.
Не поиска ли позволение?
- Не.
Не.
- Не се ли подписахте?
Не.
- Не.
Е, ако бях аз, щях да отида право в полицията.
Вън, всичките! Всички се махайте!
Бързо. Тази среща ще продължи на друга дата.
Много благодаря, че дойдохте.
Ти остани.
Мога да те уверя, Алистър, няма абсолютно нищо, което да обсъждаме.
Хайде да видим това.
Сякаш Хектор даваше представление.
- Дори Марджъри се ядоса.
Беше разстроена.
- На Гръмпс му хлопна ченето.
Благодаря ти. Много благодаря.
- Беше невероятно!
Не, не, не. Вие бяхте изключителни.
Поне това можех да направя. Благодаря, наистина.
Сега трябва да се направя представителен.
Ще се върна след две мигвания с окото. Нали?
КОНТРОЛ НА ДИВИТЕ ЖИВОТНИ
Скрий го! Сега!
Тръгвай!
Стой тук!
Хектор...
Къде е?
- Ще огледам отзад.
За всеки случай. Може да е голям.
Назад! Назад!
Не, не!
- Джош.
Той няма да ви нарани!
Лайл!
Трябва да пееш.
Сега.
- Не!
Не!
Гледай си в краката.
Не!
Готово.
Джош.
- Ще говоря с него.
Знаех си. Знаех, че има нещо гнило.
Да криете крокодил. Нарушихте толкова правила.
Чакайте да кажа в училището. Те ще ви изхвърлят от града
и ще си отидете до Деня на благодарността.
НЮЙОРКСКИ ЗООПАРК
Лайл! Хей, здравей, приятел. Кажи, добре ли си?
Дойдох веднага, щом отвориха.
Лайл.
- Здравей, приятел.
Хей, без ръце през решетките. Благодаря. Ти, връщай се.
Трябва да направим нещо. Той не е за тук.
Виж, Джош, те разбират крокодилите. Ще се грижат за него.
Тогава защо не му дават воловани с розмарин и свинско
или пиле по милански, гарнирано със салса верде?
Той е крокодил, миличък. И знаем, че е много специален крокодил,
но все пак е крокодил и трябва да се научи да живее с другите крокодили.
Не, не, ние ще го измъкнем.
- Джош.
Това не е банка, а зоопарк. Колко да е трудно?
Джош, спри. Чу ли ме? Ще посещаваме Лайл всеки ден, обещавам.
Ще говорим с гледачите и ще питаме може ли да носим на Лайл
любимите му храни.
- Не можем да направим нищо друго.
Не всички проблеми имат решение, Джош.
Не, вие няма да решавате вместо мен. Вече не.
През целия си живот се страхувах, защото ти се страхуваше.
Но вече не ме е страх, защото срещнах Лайл.
Той промени всичко за мен. И не само за мен.
За вас също. И аз... няма да го оставя тук.
Няма просто да си тръгна от тук
без да си...
- Джош?
Хей, Джош, Джош, Джош! Джош, добре ли си?
Джош... Инхалатора! Обади се на 911!
Паник-атаката е отключила астмата. Добре, че е имал инхалатор.
Ще се оправи. Не се тревожете.
Благодаря ви много.
Добре ли си?
- Да.
Сигурен ли си?
- Да.
Само с музика живяхме.
До зори танцувахме в захлас.
Песента на града с неуморните струни
запяхме, но не беше тя за нас.
Без илюзии, красиво беше всичко, но няма как да продължи
и приключва в този час.
Цветно дните се въртяха и увлечени след тях
вървяхме без дори да мислим върху светъл звезден прах.
Беше хубаво за кратко. Нали всичко има край?
Но повярвахме във нашия Рай.
Повярвах, може би, във песен без край.
В една песен без край. Песен без край.
Във песен без край. Песен без край.
Навярно всичко беше лудост
която със замах ни завладя.
Но дали е добре да летим все така нависоко,
щом избираме стабилната земя?
Без илюзии, защо да се лъжем, настъпи този тъжен час.
Няма друг финал за нас.
Цветно дните се въртяха и увлечени след тях
вървяхме без дори да мислим върху светъл звезден прах.
Беше хубаво за кратко. Нали всичко има край?
Но повярвахме във нашия Рай.
В една песен без край. Песен без край.
Във песен без край. Песен без край.
Песен без край. Смела фантазия.
Безбройни желания. Песен без край.
Песен без край.
Беше хубаво за кратко, но за всичко идва край.
С теб повярвахме във нашия Рай.
Повярвах, може би, във песен без край.
Здравей. Ще повярваш ли?
Аз още не вярвам. Участваме в "Покажи ни какво можеш".
Страхотно. Ти заслужаваш.
Слушай, не се предавай.
Когато Малфой избяга, мислех, че никога вече няма да го видя.
Малфой? Моята змия от лудия ми чичо Брендън.
Нямаше го шест седмици. Мислехме, че е мъртъв.
Но съседите го откриха на кълбо зад тяхната фурна.
Стават чудеса, Джош.
Само така.
Мамо, добре съм.
- Знам, че си добре.
Но искам да остане така. Ела.
Къде отиваш?
- Да изхвърля боклука.
Внимавай.
- Да, внимавай.
Как можа да го направиш?
- Задавам си същия въпрос пак и пак.
Но, виждаш ли, аз нямам нищо. Нито семейство, нито приятели.
Тогава защо все го напускаш?
- Когато Лайл не запя,
аз трябваше да се върна и да печеля сам. Отново. Да.
Но не можех, защото никой не се интересува от... мен.
Дължа на много хора пари, Джош. Много пари.
И когато Алистър ми предложи пари, трябваше да ги взема.
От нужда, от страх, от слабост.
И се мразех, че го правя.
- Добре, защото и аз те мразя.
Не става дума за мен или за теб, а за Лайл.
А и ти знаеш, че не можем да го оставим в зоопарка.
Така че ако имаш воля за това, ако имаш огън в сърцето,
който знам, че имаш... Имаш го, ти, млади човече.
ще ми помогнеш да измъкнем крокодила от зоопарка.
Да, защото магията е на наша страна.
Силата на илюзията. Магическа магия.
Това не е магия, Хектор.
Ще бъда на Източния вход в 4 ч. сутринта.
В 4 ч. сутринта. Бъди там.
Гледайте ни на живо утре, тук, в Ню Йорк.
Ще короноваме следващата суперзвезда на финала на "Покажи ни какво можеш".
Какво става тук?
- Скъпи приятелю,
може ли малко помощ, моля?
Мислех, че съм усвоил този номер, но май се озовах в небрано лозе.
Моля те.
Добре. Какво е това? Номер с белезници?
Изглежда странно. Може би ако мръднеш натам...
Магическа магия.
- Освободи ме! Ама ти какво...
Няма да е задълго. Обещавам.
- Не може да влизаш. Недей!
Не влизай! Върни се тук!
Лайл!
Лайл!
Не, Лайл!
Не е добре.
- Сериозно ли това ти е планът?
Знаех, че ще дойдеш. Джош, качи се горе и дръж въжето.
Измъкни ме от тук. Джош?
Бързо! Джош!
- Лайл.
Лайл!
Помогни ми.
Лайл...
Не, не, не. Джош?
Джош, ти говори с него. Кажи му да ми помогне.
Не аз трябва да говоря с него, Хектор, а ти.
Но...
Осъзнавам, че може не винаги да действам
по най-добрия възможен начин, Лайл, но аз ти показах света.
Запознах те с олиото с бял трюфел. Научих те на лунната походка.
Добре, извинявай. Поведението ми беше непростимо.
Използвах те и те изоставих.
Аз съм виновен, че си тук, Лайл, но, моля те, трябва да се върнеш при мен.
При мен, където ти е мястото. Върни се при...
пак при Джош.
И при семейство Прим.
В семейството си.
Да те измъкнем от тук.
Кажи ми, че втората част от плана ти е по-добра.
Не е по-добра, идеална е. Затова паркирах Еванджелайн до портите.
Ще избягаме от всекиго с нея.
- Чакай! Но Лайл не може да тича.
Разбира се, че може. Ще се удивиш какво можеш да надбягаш.
Бивши жени, кредитори...
паркови надзиратели.
- Не, не, това не е никакъв живот.
Трябва да покажем на хората какво може Лайл.
и така те няма да се страхуват от него.
Трябва да им покажем...
"ПОКАЖИ НИ КАКВО МОЖЕШ" – финалът на живо –
Върви, вземи Лайл. Остави ги на мен.
Съжалявам, не е това.
Минутка. Дайте ми минутка.
Пригответе се да бъдете поразително поръсени.
Не, няма кой да кара.
Давай, давай, давай! Давай, давай, Джош!
Напускат парка. Викай полиция.
- Прието.
Съжалявам.
Колко още остава?
Лайл!
До всички екипи. Има крокодил на мотоциклет в района на театрите.
Имаш какво?
БЕКСТЕЙДЖ – само за таланти –
Къде е Джош? Не си е в стаята. Търсих навсякъде.
Какво прави на Таймс Скуеър?
Аз съм на стълбите. Да, трябва ми помощ. Къде е?
На задната врата съм.
Какво правиш тук?
Това... това...
Да. Трябва да покажем на хората какво може. Трябва ни помощта ти.
Труди!
- Елате с мен.
Къде е Кейша от...
Охрана!
- И поредното невероятно изпълнение.
Запомнете, гласувайте със SMS на дългия номер в дъното на екраните.
И отново Тамия и Талула.
Ако си помислите, че талантът свършва тук, о, майко...
Виждаме го. Разбрано.
Сега трябва да ми се довериш.
Ето това е. Лайл, трябва да пееш.
Всичко е наред.
Ще пеем заедно.
Тръгнахме плахо, на шега, но виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Ето ни горе, на върха. Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Ти си чудото за нас...
и виж къде сме сега.
Трябва да им покажеш.
Виж къде сме днес
с теб. Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Сега...
Щом се срутва всичко на пух и прах, безброй проблеми вещаят крах.
Помни, помага малко смях и пак напред тръгни.
Това е нашата стихия – да сме бляскави звезди.
Хайде, елате.
Дайте ни сцена и тълпа. Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
- Нека започне песента.
Виж къде сме сега.
Разбиваме с дебют велик под едно небе щом сме аз и ти.
Сбъдва се за нас една мечта.
Ти си чудото за мен.
Ти си чудото за мен.
Ти си чудото за мен. Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме днес с теб.
О, да!
Един месец по-късно...
Това, което казвам, ваша чест, е, че нищо не се променя.
Добре, крокодилът пя. И какво? Дори не беше добър.
О, вие сте просто впечатлени, защото е крокодил.
И все пак избяга от зоопарка.
А според всяка една от собствените регулации на града,
не може да бъде държан в обитавано от хора здание.
Ред в съда!
Страхувам се, че ищецът е прав.
- Но кой иска да е просто прав,
когато вместо това може величествено да триумфира?
Добро утро, ваша чест. Извинете ме. Нося някои документи,
които ми бяха откраднати и за които мисля, че са много важни за случая.
Какви документи?
- Оригиналният акт на къщата
на "Източна" и "88-ма".
- Откъде ги взе? Бяха под леглото ми.
При тях ме заведе един нов приятел. Мяу!
Защо?
Дайте да видя.
- Разбира се.
Те датират от времето на баба ми по майчина линия – Евелин Т. Валенти.
Тя не просто е построила къщата, но е основала и Нюйоркския зоопарк.
Това са глупости.
Това всъщност е специална грамота, издадена от град Ню Йорк.
Като признание за приносите на баба ми към града
и за да удовлетвори нейната любов към животните.
"Къщата на 88-ма улица с това получава специалното право
да подслони всяко екзотично създание като любимец."
Със сигурност ваша чест не е толкова глупав да повярва на това.
Потвърдено.
- Да!
Ваша чест, това е абсурдно! Настоявам за нов процес!
Това е абсурд! Чакай малко. Лорета?
Здравей.
- Лорета?
Махни си мръсните ръце от моята Лорета!
Добре, народе, да вървим.
- Спокойно, има време.
Ще взема багажа.
- Чакай, чакай. Какво... Къде...
Хектор, добро утро. Качвайте се в колата.
Момент! Вече уредих на Лайл над двеста ангажимента.
Двеста ангажимента само в Ню Йорк.
Затова, щом тръгнем на национално турне, ще плуваме в пари.
Не отиваме на национално турне, отиваме на почивка.
На какво?
- Някога бил ли си на почивка, Лайл?
Взех ти играчка.
Това е сладко.
Добре, да, да. Вместо това ще направим турне по стадионите.
По-малко дати, но пак ще съберем толкова много хора.
Чао.
Чао.
Чао.
- Хектор?
Да?
Съжалявам, хлапе, но...
Давай, Малфой.
Той има ли агент?
Сега има.
Той има характер.
Да вървим.
И потеглихме.
Пусни музиката на Лайл.
Здравей, Лорета.
превод СИЛВИЯ ВЪЛКОВА
субтитри НИКЧО