Cell (2016) Свали субтитрите
ДЖОН КЮСАК
САМЮЕЛ Л. ДЖАКСЪН
КЛЕТКА
…международно летище Бостън.
ИЗАБЕЛ ФЪРМАН
ОУЕН ТИЙГ, КЛАРК САЛЪРО
АНТЪНИ РЕЙНОЛДС, ЕРИН ЕЛИЗАБЕТ БЪРНС
и СТЕЙСИ КИЙЧ
Бостънската полиция изисква за вашата безопасност…
Тръгвам след около час. Космически кадет, дай ми…
За да поведат, трябва да отбележат.
Не ме лъжи, ясно? Говориш като едно от децата ми.
Моля, г-жа Лорън Гудуин да се яви при бариера 26.
По романа на СТИВЪН КИНГ
Толкова е досадна.
Елизабет, домъкни си сухия задник тук.
Какво става?
- Не й затваряй.
…вземете багажа си от трета лента.
Камери в цялата къща. Освен в спалнята.
На Кристи не би й харесало.
Даже чистачът на басейна е странен. Не, сериозно.
Изскача от басейна без помощ.
Полет 3598 до Манчестър, Ню Хампшир.
Ще минете през бариера "А 6". Самолетът ще излети в 16:15 ч.
Ало?
- Аз съм. Тъкмо слязох от самолета.
Какво правиш?
- Какво правя?
Взимам Джони от училище. Ще взема бавачката
и се връщам в лабораторията, имаме проблеми.
Шарън, направиха ми оферта. Голяма оферта.
За всички права на "Тъмния скиталец".
Графични платформи, виртуална реалност, алгоритми,
потребителски интерфейс.
Това е невероятно, Клей. Поздравления.
Голяма сделка, да.
Ще празнуваш ли довечера?
- Да празнувам? Не.
Да, това е голяма вечер за теб.
Няма ли да празнуваш с някого?
- Не съвсем.
Значи не си с някого?
- Не, няма никого.
Татко ли е? Може ли да говоря с него?
Здравей, татко.
- Здравей, приятел.
Как си?
- Днес тренирахме с парашути.
Връзваме ги на бухалките. Кълна се, моят се люля 100 пъти по-бързо.
Страхотно.
Ще се върнеш ли вкъщи?
- Да, скоро.
Искам само да се върнеш.
- По дяволите!
Шарън, аз съм. Батерията ми падна.
Слушай, има полет до Манчестър, който тръгва след час.
Клей, нямаше те за повече от година.
Обичам те, но не е толкова просто.
- Искам да видя сина си.
Времето изтече.
- Трябват ми още пари.
Какво ти става? Престани!
Пусни го! Какво правиш?!
Пусни я! Спри!
Спри!
- Престани!
Бягайте, бягайте!
Боже мой, Клои!
Не я пипай! Може да е заразна!
Трябва да се обадя на 911.
Ало, 911?
Да ти видя ръцете! Горе ръцете!
Защо го направи? Всички ли ще застреляш?
Какво се случва?
- Кой знае?
Не използвай мобилния!
- Защо?
Те използваха мобилни.
Помощ!
Не! Брат, спри, той е нормален.
Хайде, да вървим, брат. Хайде.
Не използвайте мобилни телефони.
- Опитахме, тук няма сигнал.
Трябва веднага да се махнем оттук.
- Къде? Никъде няма да ходим.
Машинистът тук ли е?
- Аз съм.
Можем ли да тръгнем?
- Не.
Централата спря електричеството, спирачките се задействаха.
Влакът не може да измине повече от 15 м.
Можем да тръгнем пеш.
- Пеш?
Няма да вървим.
- Какво каза?
Можем да тръгнем пеш. Имам карта на системата,
с поддръжката и изходите. Можем да тръгнем пеш.
Гениално. Ти си ми любимец.
- Пеш? Това е лудост.
А като тръгнат влаковете?
- Да вървим.
Ако искате, елате. Не ме е грижа.
- Глупаци.
Тук сме в безопасност.
- Само за 24 часа.
За какво говориш?
- Подпочвената вода.
Ако няма кой да я изпомпва, системата се наводнява.
Всичко това ще бъде под вода. Ще трябва да излезете оттук
и ако Бостън още гори…
- Не го слушайте.
Няма да стоим дълго тук.
- Оставаш или тръгваш?
Всичко ще утихне, както винаги.
Може ли да дойда с вас?
- Няма да те спра.
Супер. Мир.
- Дори не ги познаваш!
Дали се случва навсякъде?
- Скоро ще разберем.
Спре ли електричеството, значи се случва навсякъде.
Избягали са от централата, за да се спасяват като нас.
Колко ли хора говореха по мобилните, когато се случи?
Твърде много. Кажи-речи всички.
Тези, които не говореха тогава, после потърсиха 911 или близките си.
Аз съм Том Маккорт, между другото.
- Клей Ридъл, приятно ми е.
Майк Матик. Наричат ме диджей Ликуид.
Върви.
- Диджей.
Трябва да стигна до Кент Понд, при семейството си.
Имам жена и син. Чували ли сте за Кент Понд?
Вие трябва ли да видите някого?
Тревата си.
- Тревата ли каза?
Да, а ти какво си имаш?
- Върви.
Моят ме заряза, затова съм сам.
Имам обхват. Какво значи това?
- Не знам. Остави телефона.
Нормални ли са?
Изглеждат ли нормални?
- Не зная. Рискува ли ти се?
Какво е ненормално?
По дяволите! Стига!
Хайде! Бягай!
Хайде!
Хайде! Подай си ръката! Хайде!
Контейнера!
- Ей сега!
Бягай!
Чакай.
Познавам я.
Добре, кой етаж?
- Втория.
Добре, да вървим.
По дяволите! Побързай! Бързо!
Да, няма батерия.
Дали е безопасно да пратя есемес?
Батерията ми падна. Трябва да пиша на семейството си.
Ще ми заемеш ли телефона си?
Джони, татко е. Добре ли сте? Не ми звъни!
Безсмислици. Разбъркани букви.
Сложи телефона във фризера. Батерията ще издържи по-дълго.
Ще ни трябва, за да проверяваме сигнала.
Ако не звъним, ще изтрае няколко дни.
Ти ли си ги рисувал?
- Да. Графичният ми роман.
Мислех си за горкото хлапе в тунела.
Диджей… Ликуид?
По дяволите!
За да оцелеят през това, каквото и да е то, хората ще трябва…
да оставят настрана префинените си чувства.
Ако не могат да го направят, ще умрат.
Ехо?
Нормална ли звучи?
- Ехо?
Дано да има някого тук!
- Нормална ли си?
Ти как мислиш? Отвори вратата.
Добре.
- Живея горе.
Виждал съм те. Аз съм Клей.
Том.
- Аз съм Алис.
Спуснете щорите. Не ми се струва умно.
Спуснете ги. Няма да е хубаво някой да види, че сме тук.
Трябва да ги спусне. Том, спусни ги. Виж, спуска ги.
Ранена ли си?
- Какво имаш предвид?
Имаш ли физическо нараняване? Мога ли да ти помогна?
Убих майка си.
Убих майка си.
Искам да съблека тази рокля, защото мирише.
На кръв, пот и на парфюма на майка ми.
Може да са останали дънки на приятелката ми. Ще ти станат.
Имам и пижами. Много.
Добре ли си?
- Да, само съм изморена.
Искаш ли…
Има малко топла вода. Можеш да вземеш душ.
Добре. Благодаря ти.
Ще тръгна на север, към Кент Понд още на развиделяване.
Мисля, че ти и Алис трябва да дойдете с мен.
Съжалявам за семейството ти.
- Недей, още няма за какво.
Детето ми има мобилен, но не звъни по него.
Само праща съобщения. Обича игрите.
Но жена ми има и говорих с нея, преди това да се случи.
Когато те срещнах. Не знам използвала ли го е тогава.
Радвам се, че те срещнах.
Добре ли си?
Намерих ги в джоба ти.
Дано да нямаш против.
- Не, не.
Ето, пий нещо.
- Не.
Искаш ли да хапнеш?
- Не.
Ако ще ходите някъде, може ли да дойда с вас?
Надявах се, че ще го кажеш.
- Определено.
Ще се опитам да поспя.
- Ние ще бъдем тук.
Терористична атака или какво?
Не знам.
Който и да го е направил, ние сме като буболечки,
имали глупавия късмет да не бъдат настъпени.
Като птици са.
Държат се като рояк птици.
Не ми харесва. Изобщо не ми харесва това с рояка.
Каквото и да е, трябва да стигна до Кент Понд
и да разбера какво става с жена ми и сина ми.
Ако не искате да дойдете, ще ви разбера.
Чакайте.
По дяволите!
- Какво?
Не знам. Трябва ли да се върнем?
Господи, помощ!
Помощ!
Божичко!
Господи!
Няма ли да им помогнем?
- Няма как.
Ще се върнем ли?
- Не, да тръгваме. Не гледат насам.
Къде са?
Може би имаме късмет и са "паднали". Както загубиха сигнала в метрото.
Том.
Винаги съм се смятал за пацифист. Сега не съм против един пистолет.
Не мисля, че е добра идея.
Ще бъда с вдигнати ръце. Ще кажа, че искам да говорим.
Какво може да стане?
- Черен съм и държа лост.
Не отивам там.
- А сега?
О, вече е друга работа.
Господи!
Защо не се погрижиш за Алис? Ще взема това, заради което сме тук.
Ето, вземи го.
Какво?
- Виж се само.
Основно обучение. Не се забравя. Вземи амуниции.
Как се зарежда това?
Вън има някого.
- Какво?
Сам е.
Спусни щората.
Хей, добре ли си?
Здравей.
Здравей.
- Хлапе!
По дяволите!
Май не всички се движат в рояк.
Майната му!
Да тръгваме!
Какво, по дяволите?
Изглежда, че са програмирани да спират по залез.
Заедно го направиха. Като автоматична реакция.
Не разбирам как всички толкова бързо разбраха къде сме.
Не ни наблюдаваха.
Не и през своите очи.
- Не и през своите очи?
Видели са ни през очите на детето?
- Как иначе си го обясняваш?
Значи са медиуми?
- Телепати. Може би…
сигналът минава през тях сякаш са голяма, органична мрежа.
Като колективен разум.
Имаш ли по-добра идея?
Защо мислиш, че още са там?
Каквото и да е станало там, може да са избягали.
Ако са в безопасност, биха оставили съобщение.
Загубих повечето си пари в кризата през 2008 г.
и емоционалната си стабилност - в големия развод през 2009 г.
Тогава мислех, че това е краят на света.
Какво е това? Чувате ли?
- Да.
Музика.
Привет, господа. Госпожице. Добре дошли в колежа "Гейтън".
Ако търсите къде да нощувате, имаме много стаи.
Момчетата без мобилни избягаха.
Онези, които имаха…
- Знаем за това.
Аз съм Джордан. Стипендиант.
Живях в Холоуей.
- Браво.
Да, сър. Така казва и главният.
- Чарлс Ардай. Директорът.
Голям проблем създадоха тези телефони, нали?
Наричах ги "дяволския интерком".
- Хубаво е. Подхожда им.
Каква е тази музика?
- Играли ли сте "музикални столове"?
Докато музиката звучи, няма от какво да се тревожим.
Ще надзърнем набързо и после ще вечеряме в дома ми.
Само на стотина метра от музикалното игрище.
По дяволите!
Музиката идва от телефоните им?
- Спокойно, няма да се събудят.
Откъде си толкова сигурен?
- Вижте.
Какво правиш, по дяволите?
Не, той е спокоен.
Мога да му промуша врата и няма да се опита да ме спре.
Нито пък тези около него биха го защитили.
Разбира се, ако беше денем, щяха да ме разчленят.
Музиката идва и от устите им. Едва доловимо, но се чува.
Елате.
- Въобразяваш си.
Не може наистина да говорят.
- Елате да чуете.
Сякаш не дишат.
Чувам я.
- Как е възможно без предавател?
Те са предавателят. Ново умение, което са усвоили.
Променят се смущаващо бързо.
Може ли да говорим за това вътре? Моля.
Не можем да надценяваме бързото им развитие.
Изглежда са еусоциални. Като колония от пчели или мравки.
Действат за доброто на цялата група. Без конкуренция и егоизъм.
Дори може да са следващото ниво в еволюцията.
Всеки човек на планетата ще бъде част от гигантски организъм.
Без индивидуалност, без уединение? Стига де.
Без войни, без изчерпване на ресурсите.
Без конфликти.
- Не, благодаря.
Както лежат нощем, така неподвижно, с отворени очи и слушащи музиката,
мислим, че се рестартират.
Да, можеше на челата им да пише: "Софтуерен ъпдейт, изчакайте".
Казвате, че са им промили мозъка?
- Да. Какво е мозъкът?
Голям, стар хард диск. Органична верига.
Никой не знае от колко байта.
От един гигабайт до гуголплекс. Безкрайност от байтове.
Ако можехте да го проверите като паметта на компютър,
2% ще бъдат заети, 98% - свободни.
Холмс, ти ме изумяваш.
- Обичам кибернетиката.
И сайбър пънк фикшъна. Уилям Гибсън.
Харесваш ли Нийл Стивънсън?
- Той е бог.
Да, много е добър.
- Сега нощите са наши,
но какво ще стане, ако решат, че им трябва по-малко сън?
Ако решат да надраснат приспивната си песен?
Какво ще се случи, ако не се боят от тъмното?
Какво предлагаш?
- Това не е временна анархия.
Това е начало на война. Кратка, но много мръсна.
Какво прави човек по време на война? Убива враговете си.
Дори и с пистолетите, ще бъде мъчна работа.
Имаме бензинова помпа в малкия ни автопарк.
С бензина можем да ги премахнем.
Искаш да ги запалиш?
Имаме цистерна с пръскачка, с която поддържаме игрищата.
Искам да ги унищожа. Съгласна съм. Трябва да ги унищожим.
Онези на игрището. Не го искам за човечеството, а заради майка си.
Колкото може, повече от тях и възможно най-скоро.
Преди да стане твърде късно.
Наистина ли го искаме?
- Да, наистина. Пали.
Сигурен съм.
Добре.
Обичаш ли шутърите от първо лице?
Да.
Луда работа, а?
- Добре съм.
Ами ти?
Луд град.
Проблем ли има?
- Не, супер е.
Включи на по-ниска скорост.
Не съм го правил преди, ясно?
- Включи на по-ниска.
Прегазихме нечия глава или подобно.
Добре, връщат се.
Караш в нетрезво състояние.
След масовото убийство това няма да се брои.
Не можеш да спреш прогреса.
Но никога не си твърде стар да се бориш с него.
По дяволите.
Господи!
По дяволите, цистерната! Залегнете!
Алис, добре ли си?
- Да, добре съм.
По дяволите.
Ардай! Ардай!
Не! Помогнете му! Някой да му помогне!
Том, Клей, помогнете му!
Хайде.
- Не!
Хайде, приятел. Спокойно.
Какво е това?
- И аз го усещам.
Сякаш е гняв.
Трябва да тръгваме веднага.
Господи, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
Защото са ме окръжили безбройни злини,
постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очи;
Те са по-многобройни от космите на главата ми,
и сърцето ми отпадна.
Благоволи, Господи, да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
Нека се посрамят и се смутят заедно всички ония,
които търсят душата ми, за да я погубят.
Нека се обърнат назад и се опозорят ония,
които се наслаждават на злощастието ми.
Нека ония,
които ми думат: О, хохо!,
се смаят поради срама си.
Тук лежи мъртвият.
Пръст при пръстта.
Кошмар?
- Да.
И ти ли?
- Да.
Мислех, че възрастните нямат кошмари.
Не, още се случва. И те растат.
В съня ми имаше много страшен, отвратителен човек.
Беше мръсен. С жълти зъби. Имаше червена качулка.
Дълга коса.
- Имаше ли рана на бузата?
В съня ми ме бодеше с кука по врата и ме наричаше луда.
Червена качулка?
- Бутна ме под бърз влак.
Човекът в съня ми е герой от графичната ми новела.
Комиксът ми. "Тъмният скиталец".
- От рисунките в апартамента ти?
Да, той е пророк на Апокалипсиса.
Предвидил си всичко това?
- Това беше само комикс.
Освен ако всичко това не е мой сън.
Може да си го сънувал първи, но не си единствен.
Стъмва се, да се махаме.
- Вече не ми се спи.
"Кашуок = без - пок".
"Обичам Кашуок." Какво значи?
Може би "без покритие".
Мъртва зона. Без телефонна кула, затова е безопасно.
Не можеш да си сигурен. Още не знаем правилата.
Отворете. Американци сме.
Щастливият час започна ли?
О, компания.
Сладка си, сладък си.
Вие, г-не, сте много сладък.
- Благодаря.
А ти, скъпи, не си за изтърване.
Нормалните минават ли оттук?
- Фоните не обичат английска храна.
И англичаните не я обичат.
- Аз я обичам.
Какво според вас е Кашуок?
Кашуок, горе в Мейн.
Дива местност, наречена ТР-90.
Кашуокамак лейк.
Всички нормита отиват там.
- И ние тръгваме утре.
Благодаря, че ни пуснахте.
Радваме се, че сте тук. Наистина.
Дали Боб Дилън е "мобилен"?
- Добър въпрос.
Тук няма песни за телефон. Биха били уместни, нали?
Като "Г-н телефонист, нещо не е наред с линията ми…".
О, "Д", "2".
Като дявола на егото, разбираш ли? Суетата на свръх индивидуалността.
Но другият бе онзи, наречен Арама.
Беше като демона на големите данни. От числа, от абстракции.
Разбираш ли ме, Джеф?
- Да.
Когато се върнах от Виетнам, бях загубен, носех се по течението…
Някой протегна ръка и спаси живота ми.
Може вече да са мъртви или да са част от рояка,
който се опитва да ме придърпа.
Не оцелях през войната и през всичко останало
само за да бъда придърпан от този кучи син или от рояка му.
За пръв път видях лицето му не насън, а в дома му.
На стената. Ти си го рисувал.
Не съм първият, рисувал дявола.
- Дявола?
Как свършва?
- Не я завърших. Поредица е.
Не свършва наистина. Само игра и история.
Само игра? Доброто винаги побеждава злото.
Вярвам в това.
Веднъж те видях със сина ти. Винаги съм искала да имам това.
Видях те да излизаш от вас с онази жена и я мразех.
Лиз?
- Лиз. Мразех я.
Изглеждаше сякаш си ми сърдита. Не знаех какво ти има.
Гледаше ме гадно.
Да. Всички гледам гадно.
Знам, че обичаш семейството си.
Виждала съм те със сина ти. Знам, че двойките имат проблеми.
Просто…
Ще го намериш, Клей. Ще го намериш.
Така ли мислиш?
- Да.
Скитахме се в тъмното, а за мен бе наистина тъмно,
защото имах него и нея.
Мразех работата си.
Графичен дизайн в една тъпа компания.
Мразех се, че нямам куража да правя това, което искам.
Мразех Шарън за това, че ме обичаше, докато аз се мразех.
Всички тези оплетени чувства.
Понякога, като се върнех от работа, обличах рок тениска, отивах в бар,
пушех трева и слушах норвежки дет метал като тийнейджър,
който иска да отпадне от гимназията. Жалка история.
Един ден просто се изнесох.
- И това хареса ли ти?
Още първата вечер разбрах, че е грешка.
В деня на сигнала се обадих на Шарън.
Не можах да й кажа, че ми липсва, че искам да се прибера.
Казах, че искам да видя сина си.
Трябваше да докажа, че съм прав и че съм специален.
Навярно си искал да се гордее с теб.
Щеше да е чудесно, ако беше вярно. Мисля, че просто бях задник.
Ето, на това приличаш.
Ангелите вярват в хората. Ангел в изгнание. Какво мислиш?
Сали?
Махай се от бара ми!
Махай се!
Махай се!
Том!
Алис!
Алис!
Вземи одеялото ми.
Всичко е наред.
Дръж го отгоре.
Всичко е наред, скъпа. Добре.
Хвани отдолу. Хайде.
Помогни ми да я вдигна. Вдигни. Добре.
Ще има ли сняг?
Ще си направим замък,
ще си направим листенце,
ще си направим птиче, ще си направим птиче,
ще си направим снежен човек.
Пуснете ми онази песен, която обичам.
Съжалявам, приятел.
Нападнаха през нощта.
Главният каза, че това ще се случи.
Каза и че ще намерят нов начин на поддръжка.
Нали видяхте какво се случи? Не само убиват, вербуват.
Сигналът вече идва от устите им. Нямат нужда от телефони.
Добре, добре.
Президента на интернет каза, че ще дойдете и ето ви и вас.
Кой си ти?
- Защо не свалиш пушката?
Ще се радвам да ви кажа кой съм.
Рей Хюизенга от Гроувланд, Масачузетс.
Госпожицата е Дениз Линк от Хавърхил, съседен град.
Привет.
- Но имената вече нямат значение.
Важното е това, което правим.
И какво правим? Убиваме телефонни откачалки.
Да, убиваме ги.
Също като вас.
Следващия път в Науша използвахме динамита от строеж.
Рей може да борави с него. Работил е по строежи.
Тогава се появи това "Кашуок = без - пок".
Казват, че там няма покритие, но това е лъжа.
Построиха индианско казино, накрая изградиха и телефонна кула.
В съня ни се опитват да ни привлекат там, но е капан.
Сънищата започнаха, след като взривихме първия рояк.
Много ярки сънища като…
- И ние ги сънуваме.
"Мобилният" с червената качулка. Наричат го Президента на интернет.
Трябва да го повалим долу. Ето там.
Трябва да го пратим там долу. Разбирате ли? Пратиш ли го долу,
убиеш ли го, пратиш ли го там, другите ще се предадат.
Ще спрат. Просто край.
Но няма да е лесно. Знаете ли защо? Защото влизат в умовете на хората.
Влизат в умовете.
- Влизали ли са в твоя?
Не и в моя, защото не спя.
Буден съм от пет, шест дни вече?
- Истина е.
Тя спи там, аз пазя. Крача из парка.
Като в "Мери имала агънце". Моята Мери.
Не е мое дете.
- Не съм.
Но е моята Мери. Грижа се за нея.
- Страхотно. Добре се справяте.
Можем да се съпротивляваме, докато стоим будни.
Това е ключът. Далече от рояка.
- Как планираш да го направите?
Имаме си минно канарче, приятел.
Дениз, ще им покажеш ли, докато приготвим яденето?
Брат ми. Сега ми помага повече, отколкото като беше човек.
Но все пак мразя да го виждам такъв.
Той е "мобилен"?
- Да.
Като теленце, което се е отлъчило от стадото и се е изгубило.
Сам е безпомощен. Седи и чака да го намерят, иначе ще умре.
Не е ял. Стига, не се дръж така.
Ако роякът приближи на километър, той се задейства.
Колкото по-близо са, толкова повече полудява.
Затова е покрит. Не искаме да им покаже къде сме.
Хайде, не прави така!
Понякога си мисля, че разпознава гласа ми.
Мислиш, че могат да се възстановят?
Ще се върнеш ли вкъщи?
Какво става, по дяволите?
- Не зная. Не се е случвало преди.
Ще се върнеш ли вкъщи? Искам само да се върнеш.
Гласът на Джони.
- Не е той. Не слушай това.
Знаеш, че това не е синът ти. Клей, недей!
Не, не!
- Съжалявам.
Той ми беше брат!
- Видя ни, значи и те ни видяха.
Хайде.
- Трябва да тръгнем веднага.
Всички в микробуса.
Защо спираме?
Твърде късно е за мен. В главата ми са.
Първо в сънищата си, сега и буден виждам неща, които ги няма.
Може да халюцинираш от безсъние.
Халюцинирам, защото онзи задник ми вкарва неща в главата.
Няма да му дадеш да получи каквото иска.
Мислеха, че съм аз, но си бил ти. Той сгреши.
Ти си човекът, художнико. Ти си.
- Какво имаш около врата?
Не ми харесва, че още държиш на детето си, защото вече го няма.
В сърцето си знаеш, че е така.
- Не, не знам това.
Ето. Предавам щафетата на теб.
Когато дойде времето, позвъни на номера отгоре.
Ще знаеш кога е дошло.
- Вземе за кое?
За края на пътя. Краят на пътя.
Без други възможности.
Какво е това около врата ти?
Това, приятел, с това… С това ще си пръсна мозъка.
Отдръпни се.
- Добре. Задръж.
Назад, Клей!
Стой тук, ще се върна.
- Не, идвам с теб.
Стой с тях. Трябва да го направя сам.
Джони! Шарън!
Скъпи татко, надявам се, че си жив. Мама е една от тях.
Отивам в Кашуок. Моля те, ела. С обич: Джонатан Гейвин Ридъл.
Махни се!
Назад!
Мамка му!
Тя ли е?
- Да.
Какво си имаш там?
- Това?
Рей ми го даде точно преди да си взриви главата.
Каза да се обадя на номера, когато дойде времето.
Когато дойде времето? Кога ще е това?
Последната спирка. Краят на линията.
Така ли каза?
- Така каза.
Изглеждаше разумен човек.
Знаеше ли, че тук има бомба?
- Не, иначе щях да се отърва от нея.
Рей каза ли ти, че тук е пълно с Це 4?
Можем да взривим целия квартал.
Дръж. За колата на Шарън. В гаража е.
Отивам в Кашуок.
Ума ли си загуби? Не чу ли Дениз?
Това е капан. Казах ти.
- Може би.
Стига, човече. Няма връщане оттам. Това е самоубийство.
Трябва да намеря детето си. Трябва да разбера какво става.
По дяволите.
Вземи това. Пиши отстрани на пътя
"Ти, Джей, Ди" - Том, Джордан и Дениз,
на всеки десетина километра.
Ако сте по черен път, пиши го на дърво.
Винаги отляво на пътя, там ще го търся.
Не отивай! Глупаво е, ще умреш!
Помниш ли мита за Орфей?
Отишъл в подземното царство, за да си върне любимата.
Ти не си Орфей.
- Пази се.
Ще бъда точно зад вас. Разбрано? Грижи се за Том.
Ти си най-добрият приятел за края на света.
Да се надяваме, че не е съвсем краят.
Драго ми беше, Клей Ридъл.
- Драго ми беше, Том Маккорт.
Пазете се.
- Добре.
Гледай да ни намериш.
- Съжалявам за жена ти.
Кашуок, моля?
- Спри!
Моля, помогни ни!
Вземи ни с теб!
Здравей, татко. Здравей, татко.
Джони!
Ще се върнеш ли вкъщи? Искам само да се върнеш.
Джони!
Ще се върнеш ли вкъщи?
Джони!
Виж, татко, още един.
Ти, Джей, Ди
Радвам, че ще срещнеш приятелите ми.
Ще бъдат ли и мои приятели?
- Бъди сигурен в това.
Къде отиваме?
- В Канада.
…не се бой
от тъмното.
Върви
през вятъра.
Върви
през дъжда.
През мечтите си. Бъди блъскан
и брулен.
Върви. Върви.
С надежда в сърцето си.
И никога няма да вървиш
сам.
Никога няма да вървиш
сам.
Превод: someonenew Translator's Heaven 2016©