La Mort en direct a.k.a. Death Watch (1980) Свали субтитрите
Харви КАЙТЕЛ
В един филм на Бертран ТАВЕРНИЕ
= СМЪРТ НА ЖИВО =-
По романа на Дейвид КОМПТЪН
Хари Дийн СТАНТЪН
Тереза ЛИОТАР
Макс фон СЮДОВ
Монтаж: Арманд ПСЕНИ Мишел ЕЛИС
Музика: Антоан ДЮМЕЛ
Режисьор: Бертран ТАВАРНИЕ
Все още ли ви сълзят очите?
- Не. Вече не.
Усещате ли някакво напрежение?
- В очите или някъде другаде?
Не, никакво. Дори, когато погледна на друго място.
Много добре. Заздравява.
Добре е.
Стана като в ада. Светнете!
За да няма трайни увреждания, не стойте
на тъмно повече от няколко минути.
- Колко минути?
Досега никога не e правено подобно нещо, нали?
Не. Тогава ще стоя на светло. Благодаря.
Носете със себе си винаги някакъв източник на светлина.
В основата на всички нови технологии стои нещо съвсем простичко, нали?
Всичко зависи от батерия от 1.89 долара.
Напомня ми на бойскаутите.
- Какво правите нощем?
Мечтая.
Не... чета, гледам телевизия.
Можете ли да спите изобщо?
Трябва да съм доста изморен.
Понякога се унасям с отворени очи, но няма проблем.
Лекарствата помагат ли ви да преодолеете умората?
Не обичам да спя. Боя се да не пропусна нещо.
Кога ще е следващият преглед?
Няма да имате нужда от друг.
- Значи съм готов?
Г-н Фароу.
Защо позволихте да направят това с вас?
Да им позволя ли?
Така никога няма да забравя колко сте красива.
ЗАЩИТЕТЕ ДЕЦАТА СИ!
ЗАПАЗЕТЕ УЧИТЕЛИТЕ! ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАС!
Какво прави?
- Наистина, какво става?
Забавлява се.
Каза ми, че първият ден просто се е разхождал, само се разхождал...
Не помнел къде точно.
Не се прибра вкъщи. Защо да се прибира?
Почти три години бяхме заедно.
Наполовина семейство, наполовина навик.
Три години, едни навици се изгубват, появяват се нови, както при мен.
Не, не съвсем...
Попитаха ме дали не съм забелязала някаква промяна у него.
Мисля, че не.
Искаше го прекалено много.
Преди "СМЪРТ НА ЖИВО"...
...нямаше истинска телевизия.
Искаш ли бира?
Добре. Вече може да спрете.
Винсънт! Как ме откри?
Включил си ме? Много умно.
- Имаме проблем.
Човекът, когото трябваше да снимаме, починал преди час.
Шегуваш ли се?
- За щастие има друг.
Кой? Да не е онзи художник?
Не, ето това момиче.
- С какво се занимава?
Пише компютърни книги. Страхотно.
Програмист ли е?
- Книгите й са бестселъри.
Добре, да продължим в колата.
- Проблеми, проблеми.
Да не би да идваш от сафари?
Какво? Това ми е за уикенда.
Но днес е едва вторник.
Компютърни книги. Глупости.
Винс, какво мислиш за записа?
- Добър е.
Не е ли малко сив?
- Не, страхотен е.
Фонът е леко размазан, но...
...невероятна работа.
Винс, кога почина кърпичката ти?
Какво искаш да кажеш?
Как са децата?
- Както може да се очаква.
Нийл е със счупена ръка и не ходи на училище.
Как се е случило?
- Аз го направих.
"Нямам нужда от мъж" - каза някак неясно.
"Приличаш повече на монахиня в това черно" - каза мъжът.
"Не мога да те докосна като те гледам такава."
E?
Напомня ми някой, когото познавам.
Тя подписа ли?
- Не, още не сме й предлагали.
Искам да съм там, когато й предложите.
Нервен ли си?
Добре ще е, ако не приеме.
Какво е това? Милосърдие?
Нямам нищо против известна привързаност.
Иска ми се да я харесам.
Как е Трейси? Виждал ли си я напоследък?
Не съм. Защо?
Любопитно ми е да знам какво мисли за повишението ти.
За повишението ми?
Не знае нищо по този въпрос.
Защо? Трябва ли да знае?
Приятели сме.
Г-жа Мортънхоу е тук.
- Поканете я да влезе.
Запомнете докторе, искам да бъдете много деликатен.
Правил съм го и преди. Това ми е работата.
Не, докторе. Това е наша работа.
Не очаквам отговори, очаквам подчинение.
Абсолютно подчинение.
Вълнуващо, нали?
Светлината достатъчна ли е?
Г-жо Мортънхоу. Катрин, заповядайте.
Как върви продажбата на книгите ви?
Благодаря.
Не благодарете на мен. Благодарете на Хариет.
На Хариет ли?
Да, моят враг - компютърът ми.
- Все още се сражавате, така ли?
Мисля, че засега тя печели.
- Защото никога не се изморява.
Печели, защото хората искат да четат
колко са красиви всички и колко е добър света.
Катрин, светът не е толкова лошо място.
Не, но не и такъв, какъвто го смята Хариет.
Непорочен, девствен, хубав... Не съм ли права, докторе?
Това ново ли е?
- Кое?
Огледалото.
- Не, винаги е било там.
Прекрасно, нали?
Какво има?
Последните тестове лоши ли са както предишните?
Миналия път споменахте,
че забравяте имена,
изпускате предмети.
Понякога. Е, и?
Колко зле може да е счупването на една чиния?
Във вашия случай доста.
Само защото съм забравила няколко имена ли?
Какво означава "доста"?
Умирате.
Много добре си вършите работата.
Хора вече не умират,
заради някаква си болест.
Правят се операции, реже се, хвърля се.
Операция няма да помогне.
- Искам. Трябва да се направи.
Няма смисъл.
Искам да бъда оперирана!
- Няма да го спре.
Какво няма да спре?
Какво е, докторе?
Каквото и да е. Трябва да бъда излекувана.
Катрин, болестта ти не се лекува.
Дори и с оперативна намеса.
Колко ми остава?
- Не много.
Колко?
По-малко от два месеца.
Колко по-малко?
Трябва да тръгвам.
Не искаш ли да знаеш какво е?
- Не.
Ще го направя. Не е нужно да знам как ще го наречеш
Добре, но побързайте.
Е?
Наистина няма лечение.
Кое?
- Нетърпението ви.
Бунтарството ви, това ви разярява. Вие пожелахте така, нали?
Да.
Смятате ли, че можете да се промените?
- Не желая да се променям.
Хората заболяват от язва, рак,
лудост.
Вече не позволяваме това.
Консултирах се с други лекари. Ако желаете ще ви покажа.
Не.
Много ви благодаря, докторе.
Почакайте, Катрин.
Ще ви боли.
- И?
Не е нужно да страдате.
Не чакайте да започне. Взимайте тези лекарства.
Ще ви изпратя.
Ще правиш ли монтаж или ще излъчваш без обработка?
Какво представлява съпругът й?
- Няма проблем. Спокоен, разбран.
Казва се Хари Грейвс. Човек с такова име не би навредил никому.
Грейвс ли? Ами Мортънхоу? Да не е моминското й име?
Първият й съпруг е бил Джералд Мортънхоу.
Защо ползва тази фамилия?
- Хубава е, може да й харесва.
Грейвс се произнася по-лесно.
Извинете, колко е часът?
Часът ли?
Иска да откриеш нещо ново.
Второ предложение: Ейми беше изоставена.
Отхвърли го. Казах ти.
- Обясни ми.
Проверява в паметта си това, което сме използвали преди.
ИЗОСТАВЯНЕТО БЕШЕ ИЗПОЛЗВАНО ПРЕДИ 4 МЕСЕЦА.
Не можеш да спечелиш.
- Защо да не спечеля?
Трето предложение:
Същото е, но изглежда по различен начин.
Ейми е на плажа, гола...
...гледа.
Най-сетне!
Исках да спечеля само веднъж!
ПРОГНОЗА ПРОДАЖБИ: ТОКИО, ПАРИЖ, МОСКВА - СТАБИЛНИ
БЕРЛИН И БОН - ПОВИШЕНИЕ. ДРУГИТЕ ГРАДОВЕ - СТАБИЛНО.
Какъв е смисълът машина на име Хариет
да пише романи за нас?
Толкова ли сме изчерпани, че машина да пише историите ни?
ПРИЕТО
Майната ти, Хариет
НЕПОЗНАТА КОМАНДА. ПЕРИФРАЗИРАЙТЕ.
Г-жо Мортънхоу!
Вие кой сте?
Дейв Матисън.
Мисля, че съм чела нещо от вас.
- Колона във вестник?
Не, роман.
Има ли друг път, който да води до дома ви?
Защо?
- Трябва да говоря с Вас.
Оставете ме намира.
- Не мога.
Скоро ще станете знаменитост.
- Знаменитост ли?
Защо?
- Защото се нуждаем.
От какво? Още клюки ли?
- Трагедии, г-жо Мортънхоу.
Или поне да се доближим до някой, който умира.
Има известна доза тъга, в това да умреш по традиционния начин.
А не в пожари, катастрофи или война. От това ни е дошло до гуша.
Искам да кажа... Простете ми
Така както ви се случва на вас.
Липсва ни реалността.
Ще направя каквото мога.
- В замяна на снимките и репортажите,
нахлуването в живота ви ще бъде прекратено с договор.
Няма да има нахлуване, г-н Матисън.
Не можете да го спрете.
Наистина ли мислите, че ще позволя камери и екипи
да влязат в живота ми, в дома ми?
Помислете, г-жо Мортънхоу.
Ще отразим всичко ясно и безпристрастно.
Интервютата няма да отнемат повече от няколко часа на ден.
До кога?
- Докато сте в състояние да говорите
или докато думите ви престанат да имат смисъл.
Спомних си книгата ви. Беше хубава.
А, и ще ви платим.
Около 10% от това, което плаща ЕНТВ, но ще има камери и екипи.
Плащат ти, за да умреш пред очите на света.
Да умреш млад пред света.
Извинете. Предпочитам да умра сама.
Не можете.
Но благодаря.
Направих чай, но изстина.
Тогава няма да ме стопли.
Нов ли е?
Харесва ли ти?
Много е мек
Целият свят е пред вратата ни, знам.
Не е нужно да ги улесняваш
или да им отказваш учтиво.
Катрин, къде си?
- Моля те, не влизай!
Казах, не влизай!
Върви си, след малко ще дойда.
Катрин... Опитай да разбереш. И за мен е трудно вече.
Вече не съм толкова млад.
И моята жена е...
Да, знам, знам.
Винсънт Фериман се обади.
- Кой?
Оставил е съобщение на секретаря.
Фериман от ЕНТВ. Искаш ли да се срещнеш с него?
Не.
- Винсънт Фериман е.
Катрин, след като говорих с Хари днес следобед.
...знам, че моментът е неподходящ.
Какво?
- Обади ми се в офиса.
Съжалявам за това, което се случи през последните часове.
Рекламните табла са унизителни. Съжалявам за това.
Колко?
- Какво?
Колко предложи?
Дори не го изслушах. Не разбрах за какво говори.
Не помниш ли каква сума предложи?
Мисля, че 500 хиляди долара...
Казах му да вземе парите и да си ги завре...
Какво правиш?
- Премигвам.
Излъчваш 19 кадъра между премигване.
Много добре. Добра работа.
На кого беше онази снимка, на която мръсни
деца и грозни хора изглеждаха красиво?
- Джейкъб Рийс.
Какво става? Плачеш ли?
- Нещо ми влезе в окото.
Много добър избор.
- Има невероятно лице.
Много издайническо.
Господи!
Защо изглеждам така зле? Не мога ли малко да се усмихна?
Една снимка говори повече от хиляди думи.
Да? На коя линия?
Катрин Мортънхоу е тук!
- Добре.
Защо, мислиш, е тук? Взела е решение?
Не знам.
Поканете я да влезе.
Пусни я да влезе.
- Защо?
Ще записвам от ъгъла.
Внимавай!
Здравейте, заповядайте.
Г-жо Мортънхоу, ще седнете ли?
Какво има? Нещо не е наред ли?
Изглеждате точно, както си ви представях.
Идеален!
Опитвам се.
Намерете някой друг.
Решихме, че вие сте най-подходяща.
Кой го реши?
- ЕНТВ.
Не зависи от ЕНТВ.
Напротив. Трябва да приемете.
Не приемам. Казвам "не", сега.
Има голям интерес към Вас.
А ако се откажа?
- Няма да ви позволим.
Глупости. От три дни си стоя вкъщи и...
Не спорете. Вече създадохме историята. Пуснахме реклама.
"Катрин Мортънхоу. Защо се крие? Къде се крие?"
Пет пари не давам!
Искам да си отида от този свят сама.
Знаете, че мога. Лесно е.
Самоубийство?
Дори не бихте използвали думата.
- Прав сте.
Разбирам желанието ви да се измъкнете, да изчезнете скромно.
Така ли?
- Да. В началото и аз исках да е така.
Но после си зададох въпроса: "Какво искат хората?"
"От какво имат нужда?" Да споделят това с вас. Това е всичко...
Да бъдат там, с вас.
Да страдат с вас. Това е.
- Това са лични неща!
Така ли? Защо?
Това е домът Ви, нали? ЕНТВ?
- Да.
Важен е рейтингът. Моралът не е.
Не разбирам.
- Знам.
Трябва да разпиша нещо, нали?
Да се съглася, преди да внесете камерите си.
Надявах се, че сте дошли, за да разпишете.
Не ме разсмивайте!
"Жълтото яке".
- Моля?
Тези лекарства.
- Не.
Държат ви нащрек.
- Фармацевт ли сте?
Работя в студио за красота.
Да се открие чувството за красота и да се обожава.
Да се обожава, много добре.
Лекарствата ми помагат да не заспя...
Виждала съм ви тук и преди.
Няма много места отворени до късно.
Не сте семеен, нали?
Хапчета за гадаене ли пиете?
Семеен ли сте?
Вече не.
Обичахте ли я?
Да.
Може да обичате някого, но да не може да живеете с него.
Напротив, може.
Е?
E?
Може би няма да потръгне.
Най-вероятно не.
Надявам се нощта да не продължи дълго.
Аз също.
Ако ме видите отново, обадете ми се.
С когото и да съм.
Казват, че стражите спели с отворени очи.
Така ли прекарваме нощите си?
Може би той така правеше.
Така ли сънуваше?
Мисля, че всичко е възможно.
Невероятни неща се случват на опитните животни, когато сънуват.
Това знаехте ли го?
Някои не намират пътя обратно.
Не се отказвай така бързо.
- Здравей, Трейси.
Още ли носиш тези дрехи?
Брада ли ще пускаш?
- Още не съм се бръснал.
Не ти стигна времето ли?
Влез.
Да закусим, а?
Аз ще я приготвя. Помниш ли неделите?
Няма ли хляб?
Дойде в неподходящия ден.
Картата ми за пазаруване е за събота.
И това ще свърши работа.
Не си тук, за да закусваме, нали?
Защо според теб?
Никой не знае какво може да очаква от теб.
Мислех, че се връщаш.
Така ли?
За около 20 секунди.
После помислих, че идваш да видиш детето, но не носиш играчка.
Косата ти е пораснала.
На две години е.
Трейс, нещо липсва ли ти?
- Добре съм.
Имам предвид каквото и да е. За теб и малкия. Защото имам това.
Разбира се, че ми липсва
- Може да имам и повече.
Няма мъж до мен.
А ти не запази това, което имаше. Защо ти плащат повече?
Участвам в един проект.
Нова технология. Аз пръв ще я тествам.
Нова играчка.
- По дяволите! Все същото!
Заради Винсънт е, нали?
- Какво от това?
Ето защо си дошъл.
За да те подкрепя!
Наистина, всичко е постарому!
- Нищо не се е променило.
Все ти е едно, че съм тук.
- А, може би, не.
Прекалено си вярваш, нали?
Може би.
Някои неща трябва да си останат тайни.
Така ли е? За да бъдеш себе си.
Остана ли някой, който да каже добра дума за мен?
Кой да каже?
Ти?
Може би.
Стига, Трейси, стига.
Винаги е било така.
Аз бях лошата.
Ще преспи с жена си.
Бившата.
Да изключим ли?
Не, още няколко минути. Да видим какво ще стане.
Добре ли си? Стига!
Какво става?
Напусни, махни се!
Д-р Клаусен?
- Да?
Смятате ли, че прибързахме?
Какво ви притеснява? Фактора емоционален стрес?
Тестовете сочат, че ще се справи много добре.
Не му ли казахте, че няма да го записвате постоянно?
Казах му. Но знае, че ще го направя.
Искате ли кафе?
- Разбира се.
Защо стоиш на тъмно? Има ли топла вода?
Сигурно. Искаш ли да чуеш секретаря?
- Не.
Скъпи, искаш ли да подпиша?
Не.
- Тогава какво има?
Защо стоиш на тъмно?
- Защо пердетата са спуснати?
Вратата заключена два пъти? Не искам да се крия тук.
Страх ме е да отворя пощата, да вдигна телефона. Чакам нещо, но какво?
Пристъпите ти. Да забравиш името ми, твоето собствено?
Да започнеш да ме презираш?
- Не, не.
Разбираш ли.
- Не разбирам.
Но утре ще разбереш, трябва...
Какво друго можем да направим?
Може и аз да започна да чувствам същото към теб.
Кога ще оправят прозореца?
Другата седмица.
Така казаха преди месец.
Прозореца...
Хари, имаш ли пари?
Спестени ли?
Не. Не искам парите им.
- Ще бъдат мои.
Не подписвай.
Но не умирай и тук.
Татко, татко!
Точно навреме.
- Да. За какво?
Сега играя шах.
Не знаеш ли?
Вече всички играем шах.
Ето така!
Какво мога да направя за теб?
- Отдели ми малко време.
Само това ли искаш?
Харесвам хора на твоята възраст.
Дъщеря ми, Катрин, е приблизително на твоята възраст.
Случайно да я познаваш?
Не съм сигурна.
Би си спомнила. Много емоционална.
Но не е изгубила очарованието си.
Прекрасна е.
Звучи добре.
- Така е.
Ще играя шах.
Знам.
Хей, изглеждам много зле.
Трябват ми часове да се оправя.
Довърши си пъзела.
Готов е. Какво ти става?
Нали знаеш как са възрастните хора?
Години на старост, прекарани в страх.
Това вече е минало. Умират.
Как? Щастливо ли?
Дори не разбират, че умират.
Това по-добре ли е?
Помниш ли деня, когато доведе баща си тук?
Халюцинациите му.
А историите? Въображаемите прекрасни истории?
Няма нищо общо с въображението.
До мозъка не достига достатъчно кислород.
А, може би, това е въображението.
Вкарваме бавно разграждащи се химикали в артериите им.
Отвратително!
Какво има?
Колко са доволни ли? Колко са дружелюбни?
Това ли ви се струва отвратително?
Страданието ли ви липсва, г-жо Мортънхоу?
Да.
И възможност за...
...радост.
Това не е най-лошия начин да прекратиш живот.
Довиждане, докторе.
Договорът е справедлив, повярвайте ми.
Освен сумата. Трябва да е 600 хиляди долара.
Наистина невъзможно.
- Нищо не е невъзможно, Винсънт.
Мислили ли сте, че някога ще бъда тук с химикал в ръка?
Никога. Приемете 500 хиляди.
Това ми е единствената смърт за продан.
Тогава приемете 5.
- Продавам я за 6.
Не става.
Умирам от глад. Има ли нещо за ядене?
Кафе и сандвичи?
- Да, добре.
Пиете ли лекарства?
Лекарства?
Предполагам нещо за главоболие и световъртеж.
Витамини. Пия редовно. Семеен ли сте?
Да, изненадана ли сте?
- Не.
Имам три деца.
Какво става с договора?
Няма ли да довършите обяда си?
- Нахраних се.
В брой, като аванс.
- Половината в брой предварително,
останалата част на сметката на г-н Грейвс.
Това е чек за парите, това е отворен билет за пътуване.
Къде искате да отидете?
Където искам ли?
- Да, където искате!
Тасмания!
- Звучи добре.
Интересно.
Билети за двама. Която агенция изберете.
Двупосочен и еднопосочен?
Билетите са двупосочни.
Сантиментален мъж.
Искате ли да изтеглите парите сега?
- Денят не е свършил. Утре също е ден.
Защо?
- За подаръците.
Намерете Мейсън! Д-р Мейсън! По дяволите! Доведете го!
Донесете и аптечката.
Катрин, можеш ли да дишаш?
Къде е Роди? Намерете го! Пригответе снимачен екип.
Защо?
Имаме още 36 часа, докато започнем?
Отменете всичко.
Всичко ли?
- Да, всичко.
Откъде познавате д-р Мейсън?
- Семеен лекар ми е.
Защо изиграхте този театър?
За да ви покажа колко е лесно да изгубите всичко.
Удръжте си за лампата от 600-те хиляди
от второто плащане.
Това наистина ли е от Занзибар?
Къде се намира?
Място, за което всеки е чувал, но никой не знае къде се намира.
Можеш ли да познаеш къде могат да се намерят тези билки?
В Занзибар.
Г-н Фериман нареди да ви закараме с лимузина.
Имате 36 часа, за да се приготвите. Където пожелаете в града.
Хайде, Хари, да видим света на богатите.
Колко струва?
- Направено е от метал.
Колко?
- Имате ли достатъчно пари?
Да.
- Дайте ми палтото и обувките си.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Хареса ли нещо?
- Да, харесах си няколко неща
Дай ми малко от парите.
- Разбира се.
Какво има, не е ли достатъчно?
- Не.
Няма да се бавя.
- Не се притеснявай.
Печелите ли достатъчно?
- Стига ни, за да преживяваме.
Предполагам, че е така.
Изчезвай!
Къде е госпожата?
- Ухае хубаво, нали?
Отвратително!
- Да поканим на обяд министъра.
Къде е?
- Преоблича се, няма да се бави.
Рекламна пауза. Няколко думи за нашите спонсори.
Останете с нас. Връщаме се след малко.
Не, Роди, но продължавай да опитваш.
Два пъти кафе и коняк.
От щраус са.
- Екзотично.
И цената е такава. Знаеш ли колко е трудно да се улови щраус?
Сигурно има нещо общо с костюма. Само първата страница.
Няма нищо общо с костюма.
Имаш ли достатъчно пари?
Зависи за какво.
Да речем за една седмица.
Поздравления!
Кой е късметлията?
- Не знам.
Изглежда, че вече не познавам дъщеря си.
Трябва да си доволен, че тя се омъжва.
Помниш ли я, Роди?
- Алегра ли? Да.
Никой друг няма такъв цвят на косата.
Извинявай, Винс.
Хайде да се разходим.
- Не мога.
Намерихме Катрин Мортънхоу.
Къде?
- В Гейтсбридж.
Почти ни избяга.
Тази жена няма да умре лесно.
Знам. За нас е идеална.
След 20мин. изгасяме осветлението!
Закуската е в 8ч.
Ако я нямаше луната отзад щеше да прилича на счупена бутилка.
До 20мин. изгасяме осветлението!
Все едно. Мога да играя и на тъмно.
Извинете, отче, всички светлини ли ще изгасите? Страхувам се от тъмнината.
Всички се страхуваме от нещо, сине.
Радвам се да го чуя.
- Тези не гасим.
Благодаря. Искате ли бисквитка?
- Не, благодаря.
Здрасти. Какво ще кажеш да си сменим леглата?
Защото...
...се страхувам да не се изпикаят отгоре ми.
Виж ще ти кажа нещо много кратко.
Виждаш ли костта на носа ми? Много е твърда.
А тази част на дланта ми е като цимент. Обещавам ти,
че ако не слезеш долу, където леглото е също толкова удобно,
ще ти разцепя носа на две.
А ще ти трябва. Иначе цял живот няма да можеш да си поемеш въздух.
Разбираш ли всичко? Долното легло.
Искате ли бисквитка?
Вода е. Не е уиски.
Кълна се.
Не, не се заклевам, но ще ви стопли.
Колко е часът?
- Много е късно.
Вие не спите ли?
Трябва да ме полюлеят.
Стоплихте ли се?
Да. Благодаря.
По-добре ли се чувствате?
- Да.
Винс, как беше?
Имаше ли достатъчно светлина?
Как беше сцената в леглото?
Използвайте сцената с изпуснатите таблетки.
При първа възможност ще се обадя.
Отче.
- Да.
Не искам да умра.
Ще дойдете ли с нас да отслужите литургия?
Добро утро!
Изглеждаш по-добре.
- Благодаря.
Извинявай, но пак ще те помоля да се сменим. Имаш ли нещо против?
Имаш тъмни сенки под очите си.
Грижех се за болен човек цяла нощ.
По-добре ли сте?
Мина ми, благодаря.
Тези, които ще напускат града
ще ви вземем отпечатъци и ще получите пари.
За какво говори? Какви отпечатъци?
Отпечатъци от пръсти.
За какво са им отпечатъци от пръсти?
За да не се връщаме.
Убеден съм, отче. Каквото дадете, ще ви се върне.
Благородна цел! Добри времена!
Защо го направи?
Не обичам измамите.
- Нито пък аз. Накъде си тръгнала?
Защо не ме попита как се казвам?
Как се казваш?
- Наричат ме Кейт.
Приятно ми е, Кейт. Аз съм Роди.
Приятно ми е, Роди. Как си?
По-лесно е да говорим лице в лице.
В автобусите винаги е студено.
Освен през лятото.
Изведи ме от тук, моля те.
По-добре се качи горе.
Искаш ли чаша чай?
- Да, благодаря.
Имам познат навън.
Нищо не можеш да направиш. Като че ли излиза извън контрол.
В тази сграда, а може би и на улицата съм единствената останала.
А едно време имаше градини.
Изчезна!
Хората се разпръснаха.
Знам какво търсят.
Малко спокойствие.
Съпруг ли Ви е?
Не, пътувахме заедно.
Седнете за момент.
Да си побъбрим.
После ще продължиш по пътя си.
- Добра идея.
Имате ли цигара?
Нямате документи, шофьорска книжка, разрешително за пътуване.
За какво ви е всичко това? Ще ви покажа картата си от ЕНТВ.
Това не ви идентифицира.
- Обадете се в офиса.
И побойниците ли имат офис?
- Какво правиш в ЕНТВ?
Снимам.
Къде ти е фотоапарата?
- Изгубих го в боя.
Като не сме от града да не мислиш, че сме глупави?
Скапаняк. Една жена и мъж бяха ранени.
Това е просто сбиване. Защо преувеличавате?
Преувеличаваме? Предполагам, че е така...
Но е може би, защото си гражданче, а аз не обичам гражданите.
Не обичам културата им, мозъците им, елита, властта.
Но най-вече мразя вас - посредниците, контрабандистите...
По дяволите! Не съм посредник.
Колко странно. Кървенето спря.
Какво става? Защо не е на фокус?
- Шегуваш ли се?
Къде е?
- Удари си главата.
Не знам къде е.
- А тя къде е?
Боже, какво става тук?
- Нещо се е случило.
Да не са магистралната полиция?
Ей! Ченге!
За бога! Никого ли няма?
Бързо! Някой да дойде!
Моля ви, светнете! Светнете, моля ви!
В якето ми има фенерче.
До сутринта вещите ви ще са заключени.
Моля ви, трябва ми светлина.
През войната бях журналист, плениха ме...
Бях затворен на тъмно...
...цели 7 седмици.
Не гасете! Умолявам Ви!
Знам, че я изгубих.
Не, нямам никаква представа.
Кажете на д-р Клаусен, че ще е добре да намери някой друг на мое място.
Всичко наред ли е, господине?
Няма ли да почакате за чая или за водката?
Кой беше дежурният полицай през нощта?
Тръгна си преди 4 часа. Да му предам ли нещо?
Нямате много вещи за фотограф?
Да ви закараме ли до някъде?
Не, благодаря.
Да, благодарете на колегата си.
Освободиха те.
Откъде взе ябълката?
- Намерих я.
Ето и за теб. Как успя да излезеш?
Имам вид на честен човек.
Защо ме чакаш?
Какво има?
Ти си Катрин Мортънхоу.
Или се махаме, или използваме парите.
Кога разбра?
- Още щом те видях.
В църквата ли?
Каза ли им?
- На полицаите ли?
Вече щяха да са тук, нали? Нарушила си някакъв договор?
Ябълката е вкусна.
Така е по-добре.
Защо не свалиш и твоята?
Невероятна жена!
Елате при нас!
Заради благородна цел! Заслужава си!
Не, благодаря.
- Защо?
Бил съм там.
- Правил ли си го преди?
Преди време в Америка. Участвах... Получавах пари.
Живот, който не се напуска лесно.
Хвърляхме лозунги.
Знаеш ли накъде е запад?
- Натам.
Искам да тръгна на запад.
Тези картини
могат да ви покажат нещо.
Места, които преди не сте виждали.
Мисля, че и той не ги беше виждал,
докато не ги засне.
После ги опозна.
Нещо, което никога не разбрах у Роди. Как успя да го направи?
От една страна, привлекателен свят,
а от друга, непонятен.
Как си, Трейси?
71% от зрителите ни гледат!
В Германия е 74%. Почти трима от всеки четвърти.
Още 10 минути. Големите режисьори от Ню Йорк го гледат на голям екран.
Никога не съм седял с тях.
- Също като едно време.
Така и не свикнах.
- Не можеш да му се наситиш.
Въпросът не е в парите.
- В победата?
Гледала ли си го?
- Само това, което исках.
Искаш ли шери?
- Мартини, ако обичаш.
Винсънт,
не смяташ ли, че това, което
правите с нея е неморално и отвращаващо?
Да, 37% го намират отвратително и продължават да гледат.
Не разбирам.
- Аз разбирам.
Защото това е реално.
Може би прекалено реално за теб.
Да не би да смяташ, че не мога да понеса смъртта на една жена?
Можеш ли? Съмнявам се.
Виж ни, колко се срамуваме от смъртта.
Това е нов вид порнография.
Голотата вече е нищо. Покриваме умиращия със смокинови листа.
Даваме им къщи извън града.
Умиращият на кого липсва? На никого.
Дори и на близките си.
Последните хора, които виждат са няколко обучени пазачи.
Искам да ги върна при нас, у дома...
- Кого?
Кого искаш да върнеш? Някой непознат.
Още не си видяла материала.
- Материал!
Да, материал.
Прекрасен и много истински.
- И все пак е непознат.
А вие държите в ръцете си мелодрама.
Съжалявам, че се чувстваш така.
Не ти пука за това как се чувствам.
71%, трима от четири души в Германия!
Къде е камерата?
- Какво?
Къде е камерата?
Отгатни!
Не крадете, ще се чувствате по-добре.
Платете взетото.
От началото ли го гледате? Жената е много красива, нали?
Не се чува нищо от високоговорителите.
Пак ли?
Не искам да пропускам.
- Защо?
Кара ме да плача.
Това какво е?
Модерно училище. Тук растат деца.
Компютърен терминал, телевизор.
Къде е учителят?
- В града.
Или може да има касета.
Защо фамилията ти все още е Мортънхоу?
Откъде знаеш за това?
Не знам нищо. Просто едно име. Джералд Мортънхоу...
Какво се е случило с него?
Нищо.
Семеен си нали?
Бях.
Да.
Името й е Трейси.
Харесва ли ти да казваш името й?
Да.
Какъв човек е?
Като Джералд Мортънхоу.
Днес не е ли първият ден на програмата?
Каква програма?
- "Смърт на живо".
Чудя се какво ли са направили.
Може би имат резерва.
- Наистина ли?
Защо, промени си решението ли?
- Не, разбира се, че не.
И все пак ти е любопитно.
- Да.
Ще разберем. В строежа
трябва да има телевизор.
- Не, не.
Имам забележки към декоратора.
Защо не замина?
Какво искаш да кажеш?
- Върви си.
Случило ли се е нещо?
Не сме длъжни да сме заедно.
Защо още си тук?
Няма причина.
Ще чакам сама!
Болна съм!
Добре.
Това е като ад!
Да опитаме лекарствата.
Махай се от тук! Ние не се познаваме!
Какво искаш?
Страх ме е!
Ще намерим място да се измием.
Състоянието ми се влошава. Ще ми прилошава.
Спри!
Млъкни!
По дяволите! Какви дни!
Ще ми помогнеш ли?
Успокой се.
Няма да позволя да ме напуснеш.
- Ще ми помогнеш ли?
Не.
Но не продължавай без мен.
Страх ме е.
Ще настинеш.
- Не мога да спра!
Защо ме гледаш така?
- Не мога да повярвам, че си болна.
Ах, знаеш как да развалиш веселбата!
Ярост. Това е!
Кой е причината за яростта ти?
Не забелязваш ли? Почти никой.
Вече няма много изходи.
- Изходи ли?
Имам предвид за смъртта.
Това, за което пишат в романите.
Престъплението от страст е едно от тях.
Доколкото знам.
Като че ли намери пътя.
Ще ми кажеш ли?
- Да.
Но трябва да намериш начин да не те убие.
Не знам какво си направил.
Роди, ще ме заведеш ли до морето?
Където и да е? Или имаш предвид точно определено място?
Да, на края на континента.
Ще ме заведеш ли?
Състоянието й се влошава по-бързо, отколкото предполагах.
Химикалите в кръвта й сигурно са причината. Видяхте ли как трепери?
Не трепереше. Беше посиняла от студ.
- Мисля, че имаме още време.
Казвам ви, умира, бързо!
Кой е този Джералд Мортънхоу? Къде е това училище?
Близо до Кетъринг.
"Накрая на континента" трябва да означава нещо.
Трябва да й кажем.
- Не.
Не можем да стигнем до тях.
- Сам знаеш, че това е лъжа!
Не можем да спрем, докторе. Още два дни.
Рискуваш да изгубиш всичко. Тази вечер!
Поехме този риск.
- Тя рискува.
Знам.
Откраднаха кола!
- Какво? По дяволите!
Видя ли номера?
- Като че ли им свършва бензина.
Намери собственика. Да е спокоен. Ще си получи колата скоро.
Кажи му да не търси полицията.
Кажи, че това е шега. Някой от ЕНТВ просто е решил да се забавлява.
Да, направи го малко момиче от класа на Джералд.
Докато се разхождала край реката, видяла някой да се дави.
Влязла във водата, докъдето може, но не умеела да плува.
После се развикала: "Покажете ми как се плува!"
"И ще ви измъкна!"
Трябва да слизате.
- Защо?
Нелегално сме в тази държава. Побързайте!
Защо толкова много?
Да не мислите, че тези хора ги е грижа за Катрин Мортънхоу?
ПОГРЕБЕНИЯ ПОСЕЙДОН ООД Организиране на морско погребение.
Това място ти е познато.
Тук не, но малко по-далеч.
Зад селото ли?
- Да.
Няколко часа пеш и сме там.
Утре.
Да отидем утре.
Късметлии сме, че е извън сезона.
Сигурна ли си?
Уютно e.
Няма да е зле да сложим завивките близо.
- Да.
Роди, искам да спим близо един до друг по онзи начин, нали знаеш.
Защо? Няма ли да се забавляваме?
Не.
Не знам. За жена, на която й изтича времето...
Добре че не приемам нещата лично.
В началото си помислих,
че тук си израснала.
Но мястото е свързано с Джералд.
Нали?
Летата ли прекарвахте там?
- Да.
Хубаво ли беше?
Както и да е. Това са твои спомени.
Той е там, нали?
- Да.
А ние стоим на пясъка само на два часа път.
И вече е "утре".
Как може да не те е страх вече?
Просто късмет!
Може би мислиш, че грешат.
Лекарите.
Не, истина е.
Точно както казаха.
Искаш ли още малко?
- Не, благодаря.
Кое е по-трудно, Катрин?
Да си разочарован или да разочароваш?
Да разочароваш.
Другото е лесно.
Това е групата на пигмеите.
Живееха навътре в джунглата.
Преди хората да ги намерят. Преди 3 години.
Един мой приятел, висок, рус, от Стокхолм,
забелязал, че един пигмей го наблюдава.
И предположил, че пигмеят иска да говори с него.
Отделил се от групата, навлязъл
навътре в гората.
Следвал го така, че пигмеят да разбере.
Приятелят ми спрял, а пигмеят го гледал.
И накрая...
Може би когато е усетил нещо... доверие...
пигмеят попитал приятеля ми
шепнешком.
"Кажи ми, вие, човеците, сънувате ли?"
Приятелят ми казал: "Да, сънуваме. Защо?"
А пигмеят казал:
"За нищо. Аз мислех, че само ние сънуваме. "
Ако дойде при мен и ме пита същото.
Ще му кажа: "Сън? Какво е сън?"
Постепенно се замъглява.
Трябва да почисти песъчинката от окото си. Това е добър кадър.
Да го видим на голям екран.
Знаеш ли?
- Какво?
Представих си го снощи.
Сложи ги.
Ще дойдеш ли с мен в града?
- Защо?
Не мисля, че е добра идея. Вестници, новини, плакати.
Моля те.
- Какво искаш? Ще купя.
Малко грим.
Мислех, че изглеждам по-добре.
Добре изглеждаш.
- Да бе.
Добре, какво да ти взема?
Какво? Един галон от кое?
- Руж, цвят по твой избор.
Роди, не приех парите.
Имам само това.
Наистина ще се видиш с него.
Не съм сигурен дали искам да видя това.
След колко години ще се видите пак?
Знаеш как да зарадваш една жена.
О, да, ненадминат съм в това.
6 години.
Хубава рокля, нали?
Отива на косата ти.
Мислиш ли, че би я приела като подарък?
Много е голяма.
Махни се! Дори не се познаваме!
Какво искаш? Страхувам се!
Ще намерим място да се измиеш.
Роди, ще ме заведеш ли до морето?
Роди, какво става?
- Светлината, фенерчето!
Какво?
- Фенерчето!
Помогни ми да го намерим!
Къде?
Фенерчето, по дяволите, помогни ми да го намеря!
Къде?
Чакай.
Тук.
- Къде?
Тук! Дръж тук, светни!
В очите ми. Спокойно, светни в зениците ми!
По дяволите, светни! Виждаш ли къде?
Светни!
Свети.
Кой си ти?
Кога стана това?
- Преди 12 минути.
Проверихте ли апаратурата?
- Работи.
И звук ли няма?
- Не, нищо!
Имаме ли достатъчно материал?
Ще стигне за две вечери.
- Действайте.
Намерете ми Трейси.
Съпругата на Роди ли?
- Да, тя.
Нещо го е ослепило или го е направил сам.
Тревожиш се не за когото трябва.
- Знам.
Може би трябваше да кажем на Роди, че тя не умира.
Не умира ли?
- Ще я прегледа лекар.
Какъв цирк!
Да я убиваш с лекарства.
И да я спасяваш...
...и за какво, за рейтинг?
Още ли си тук?
Тук ли си?
Тук си.
Върви по дяволите.
Какво искаш от мен. Една чанта не мога да вдигна.
Не мога да се променя.
Не мога да направя нищо повече.
Не мога да се чувствам и по-зле.
Тръгвай.
Закъсняваш. Знам къде е.
Роклята трябва да е на плажа.
Не съм я избирал аз.
Имаше едно дете със същия цвят на косата. То я избра.
Не е от дневната светлина.
Още ми е студено.
Винаги ми е студено.
Спомням си като малък винаги чаках изгрева.
Вижте какво намерих.
Шлифер. Ще го подържиш ли?
Казах ви, исках да съм сигурна дали операцията ще е от полза.
И беше. Докато не се случи това.
Шлиферът.
Изпуснахме я.
Страх те е от него.
От кого? От Роди ли?
О, да, страхуваш се и би трябвало.
Затова и аз съм тук.
Трейси, може би всичко това пропада.
Това? Тоест ти.
Как е?
Как изглеждаш?
Предполагам великолепно.
Ела.
Преди няколко години, когато работех в СССР
една жена разпознаваше цветовете с върха на пръстите си.
И?
Оранжево.
Съпругът й няма ли вести от нея?
Не. Открихме го в апартамент на колега.
Утешаваха го.
- А Мортънхоу?
От една година не работи в училището.
Къде?
- Какво се опитваш да откриеш?
Защо още не сте го намерили?
- Разделили се преди 6 години.
Но все още е Катрин Мортънхоу.
Видях ви да идвате.
Бях забравила колко си висок.
А ти си облечена в ярки цветове.
- Да.
Това е Роди.
Елате.
Почти същото е.
Защо да правя промени?
- Шест години?
Купил си телевизор.
Денем слънцето и луната греят едновременно.
Това все още те прави щастлива.
Да, обичам да гледам луната през деня.
А през нощта?
- Не.
Това са броколи. Преди време ги караха от острова
с малка яхта.
В Ню Йорк ги продават по 8 паунда.
Когато бях в Лондон ги видях по 4,
но отидох в друг магазин.
Там ми поискаха 8.
Казах им, че в магазина на ъгъла са по 4.
"Купете от там" - ми казаха.
- "Но там са свършили" - отговорих.
"Когато свършат и тук цената е 4 паунда?"
Роди, различаваш ли цветовете?
- Не.
А дневна светлина?
- Не.
Да, ако още е топло.
Слънчева светлина.
- Усещам я.
Притеснен ли беше?
- За какво?
Преди да се съгласиш
- Не, изобщо.
Каквото и да стане...
Искам да кажа...
Помислете, когато видя нещо красиво - едно дете...
...авантюрист...
...храбрец...
...щурак, смешник...
...шмекер...
...необикновено дете. Просто го гледам и то вече е на лента.
Завинаги!
Това е нещо!
Играчка, която ще сложи край на всички играчки!
Или щеше.
Вижте, те ще ме оправят. На всичко са способни.
Както и да е. Хубаво е да мога да затворя очи.
Робер де Булеак...
...пишел музика за пари.
Обичал музиката.
Изобретил клавирен инструмент.
Постоянно композирал.
Но като аматьор правел грешки.
Хармонии, които никой не бил чувал.
Било през 1314.
Предстояла битка между Робърт Брус и Едуард ІІ за град на име Банокбърн.
Булеак се присъединил към Брус.
Не заради Шотландия, пари или слава,
а за да може да свири в катедралата на Банокбърн.
В полунощ нападнали града. Почти изцяло бил разрушен.
За съжаление и музикантите на Банокбърн били погубени.
Но концертът се състоял. Провал...
По-пагубен от битката.
Булеак бил изгонен от града,
както и много други музиканти.
Най-добрите, динамични творби,
изгорели, докато бягал.
Оцеляло само моето копие.
Принадлежало на флейтист
болен от чума в деня на концерта.
Намерих го в един кокошарник.
За още броколи ли става дума?
Не, това е история.
Станала си цинична, Катрин. Кога се промени?
Когато се омъжих за теб бях малко момиче.
Да, беше дете.
- А ти беше 26 години по-голям.
Трябваха ми години, за да събера частите.
Слушай...
Този луд французин е изпреварил времето си с 700 години.
Това са съвременни хармонии.
Чувстваш ли се безпомощен?
- Безпомощен?
Да промениш някои неща.
Възможно е, но сега не се чувствам безпомощен.
Не е нужно всичко да има значение.
Има незначителни случки и предмети.
Като полета на птицата.
Човек, който върви по улицата.
Или сянка на облак, преминаваща над дома ни.
Не може всичко да има значение.
Мислех си за гордостта на лъва в края
на саваната, който току-що се е нахранил.
Това не засяга другите диви животни, но го наблюдават.
Не могат да не го наблюдават.
И тяхната кръв е по него, но няма да го нападнат.
Вятърът духа тревата, а стръкчета докосват мустаците му.
Това е всичко,
така сме и ние. Като цяло не е по-различно.
Хора се държат като преживели трагедия.
Драматизират живота си.
Това са лъжци.
Превърнал си се в страстен мързеливец.
Не е лесно!
Обожавам дома и думите ти.
Казаха, че непременно ще дойдат.
Казах им, че си тук.
Катрин, било е грешка!
- Няма значение.
Не, не. Казаха, че е грешка.
Направили го заради програмата.
Ти си здрава. Каза веднага да спреш
да взимаш лекарствата!
Искам да се изкъпя.
След колко време ще дойдат, знаеш ли?
Не знам, но
по-малко от час.
Няма да чакам.
- Какво искаш да кажеш?
Тази стая ухае прекрасно.
- Ароматът на дърветата от плажа.
Започнах да пиша, когато за пръв път
чух за състоянието ти.
Спрял си на средата на изречението.
Както и ние.
Съжаляваш ли за нещо?
- Имаш предвид нас ли?
Не.
Да, едно нещо. Нямахме дете.
Някой, който да остане след нас.
Остани тук, Катрин.
Какво каза?
- Остани.
Ще ти струва скъпо.
Всичко...
Поляната, музиката,...
...времето...
Всичко, което имаш.
И френския.
Когато говоря френски съм по-смел.
Радвам се да го чуя.
Какво има?
Ще те помоля нещо.
- Какво е то?
Слез долу и пусни онази музика.
- Ти какво ще правиш?
Скоро ще дойдат. Не искам да виждам никого.
Нищо не може да се направи.
Колко взе?
Не ме е грижа колко съм взела!
Не разбираш ли? Няма друг начин да спечеля.
Да спечелиш?
Единственият начин да го погубя...
...Винсънт Фериман.
Не! Не ме спирай!
Трябва да победя.
Всичко е наред.
Няма нищо.
Чувствам се добре...
...от много време насам.
Каза, че е станала грешка.
Не е.
На кого вярваш - на мен или на него?
На теб.
Моля те, слез и пусни музиката.
Не искам да ги чуя, когато дойдат.
Ще остана тук...
...и няма да ги чувам.
Ще гледам...
...надалеч.
Как вятърът гали тревата,...
...докосва тревата.
Бързо!
Моля те, направи го за мен.
Само това ни остана.
Не им позволявай да мислят, че съм избягала.
Не бягаш.
Ще им кажа.
Катрин?
- Не, аз съм
Къде е Катрин?
Катрин почина преди няколко минути.
Какво?
Роди, искам да те питам нещо.
Къде е Катрин?
- Ти ли си Винсънт?
Катрин я няма.
- Къде е?
Махни се от тук, Винсънт.
Никой ли не й каза, че ще се оправи? Не може ли да спрем музиката?
Не! Остави всичко както е и се махай или ще те убия.
Ами Катрин?
- Махай се!
Винсънт тук ли е?
- Защо?
Покажи ми къде е!
Какво става? Какво ти има?
Махнете го!
Аз съм, Мортънхоу!
Махай се, Винсент! Или ще го направя сам.
Страхливо копеле!
С него е свършено, Роди. Не разбра ли?
Мъртъв е.
Не, не е.
Да, свършено е с него.
Запознай се със съпругата ми.
Каза ми, че първия ден просто се е разхождал, само се разхождал...
Не помнел къде точно.
Не се прибра вкъщи.
Защо да се прибира?
Превод: rburan® Росица Йорданова