Ruby Gillman, Teenage Kraken (2023) Свали субтитрите
Хората не биха могли да си го представят.
Заблуждавате се, че знаете какво има във водата.
А какви създания живеят там...
Е, дори и във фантазии си сте си ги представяли грешно.
Да вземем например могъщия митичен кракен.
Кръвожаден звяр, страшилище за кораби и мореплаватели.
Така си мислите вие.
В действителност обаче кракените са благородни пазители.
Морето винаги ще се нуждае от кракен,
а кракенът винаги ще се отзове при нужда.
Руби-ду!
Здрасти, Марго.
Казвай бързо, ще умра! Пуска ли те?
Ами, снощи ме достраша,
но ще я питам сега, веднага, отивам. Изчакай.
Направи ли моето упражнение за увереност?
Направих нещо по-добро.
РУБИ ГИЛМАН: ТИЙН КРАКЕН
О, здрасти!
Малкият бал е свещен обред за всеки човек тийнейджър.
Като кракен, който много трудно успява да мине за човек,
аз трябва да отида, за да мога да се впиша.
И като математлет знам,
че решението се търси чрез оценяване на проблема.
Но има правила.
Семейството ни не стъпва в океана.
Никога. Без изключения.
Аз обичам правилата. Така е. Да. Много, много, много.
Но корабът за бала ще е върху водата. Не в нея.
"Ами ако има буря?” - ще попитате.
Аз анализирах всички данни и моят верен другар Интернет
обещава гладко плаване в нощта на бала.
И накрая, това е капитанът на този кораб.
Виж само тези очи. Те вече са видели всичко.
Аз му вярвам напълно. И ти, нали?
Ето защо и аз, Руби Гилман, ще отида на бал.
Моля, моля, моля.
Добро представяне. И убедително. Но пак е "не", мила.
Но, мамо! Доводи! Наука! Интернет!
Вярвай ми, Руби, знам кое е добре за теб.
И то е да си винаги на сушата.
Затова дойдохме тук. Безопасно е за нас.
Жалко, жабче. Мама е права.
- Сам! Закуската!
Ей! Ти не каза ли, че балът е постболоне...
Постколониален патриархален конструкт.
Да, но ние отиваме като група. В знак на протест!
Колко храбро!
Какво мислиш? Поръчах ги за официалното парти!
Май съм влюбен.
Трябва ли и аз да идвам?
- Да.
Това е решаващ момент. Продавам цял комплекс.
Но, мамо, ти си...
- Агата Гилман. Нямам никаква конкуренция!
Тя ни намери мечтания дом. Не е важно как.
АГАТА ГИЛМАН НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Е, искам бъдещите ми клиенти
да видят щастливо семейство от Оушънсайд.
Аз ще затворя магазина и ще се заема със скарата!
Защото аз съм печеният!
О, Артър, трябва да си намериш помощник.
Откакто имаш блог, бизнесът процъфтява.
Здравейте. Вие сте с "Дух в бутилка".
Хайде, вдигаме платната.
Магия.
Еха. Двамата сте супер двойка.
О, това е нищо! Пред теб стои шампион по народна топка.
Той е легенда!
Да, да. Избивате рибата.
Руби, ти също имаш талант. По математика.
Заради мен Конър мина по алгебра.
О, Конър! Прекрасен си!
- Сам!
Ау! Ей, влюбена си в него.
- Хей, хей! Стоп! Наравно сте.
Журнал по "Морска биология"?
О, Руби, още ли четеш това?
Хората не знаят нищо за океана.
Мамо! Там долу има непознат за мен свят.
Медузи, планктон, корали...
- И какво още?
Да, знам. Чудовища.
Те са опасни за кракени като нас.
Мястото ни е тук. Оушънсайд е наш дом.
Но, тогава нека се впиша, като ме пуснеш на бал.
Руби, отговорът е "не".
Да вървим!
Мамо!
- Гилман към Гилман!
Кош от скок! Със сирената! Супер!
Успокойте се!
- Желая ни съвсем човешки ден.
Не ви ли тревожи, че лъжем всички непрекъснато?
О, ние не лъжем, само пропускаме.
Да. Добре.
- И помнете...
Пита ли някой, ние сме от Канада.
Какво става?
- Защо спряхме?
Свърши ли вече?
- Извинявам се за това прекъсване, хора.
Приливът е довлякъл нещо, Дейви!
Ахой, господин, капитан Гордън Фарски, сър!
Ти не беше ли Гилман?
Виновна!
Шегичка! Аз съм си съвсем нормална.
- Синя ли е?
От Канада съм. Ето.
Всичко е ясно.
- Държа те под око, малка Гилман.
Под другото също!
Започваме там, където някога,
кълна се, видях чудовищен страшен кракен.
А вдясно - най-добрият солен карамел тук!
С отстъпка с моето име.
Здравейте.
- Привет.
Е, как мина?
Да, умирам да разбера.
Да. Джиткам от нерви.
Е, това беше. Мама не ме пуска на бал.
Да, знам, че искахме друго,
но все още имаме план Бе — наше много яко анти-бал парти.
А коя е най-освободената храна?
Хора, ще има фондю.
Руби, ще говоря направо.
Кейла ме покани на бала.
Да, и аз казах. "карпе дием!". Тоест, казах да.
Какво?
- Казах да.
Да, чух те. Ясно и силно.
Така. Марго накъса сърцата ни на мънички парченца,
но какво пък, ще има повече фондю за нас.
Да. Щом Марго отива с Кейла, Тревън каза:
"Тогава да отидем заедно?” И аз приех.
Та, с Тревън отиваме заедно на бала. Приятелски.
Да, чисто приятелски.
- Какво?
Какво?
- Съжалявам, Руби.
Обещахме си да сме заедно.
Отбор "Солидарност" нищо ли не значи?
Значи, разбира се. Затова ще дойдеш с нас!
Ще си на кораб. Няма страшно.
Освен ако не се случи трагедия.
Блис, без драматизации.
- Прощавай.
Познавате майка ми, затова съставихме план Бе.
Марго, вземи Кейла на нашето парти.
Ще има лоши филми. И фондю!
Стига с това фондю!
Ядем много сирене!
- Цели пити.
Толкова неща пропуснахме в отбор "Солидарност",
заради странната океанска забрана на майка ти!
Май че няколко.
Какво? Пропуснахме урока в подводния музей.
Плажният излет.
- Турнирът по сърфинг.
Кефал маратон.
- Океанският музикален фест.
Плажния рожден ден на баба.
Плажния купон на Кейла!
- Всички други без този на Блис.
Елате пак на гробището.
Това не е просто някакво парти.
Това е балът.
И аз искам да отида.
Те също.
Да. Разбирам. Отивайте без мен.
Нека мама проваля моят живот, да не съсипва вашия.
Ами ако не й казваш?
Просто нямам думи! Тревън е прав!
Не? казвай за това.
- Заблуда. Аз съм за.
Хайде, Руби, направи го.
- Можеш.
Аз искам, но ако мама научи.
О, стига си се колебала!
В живота е нужен размах! Ела на бала!
Добре! Добре, добре, добре.
Прави сте. Ще го направя.
Отивам на бал.
- Да!
И ще поканя Конър!
Конър? О, това е различно.
Но те подкрепяме.
Първо, ще ти трябва "баложение".
Развихрете се, хора. Дайте идеи.
Може да го поканя с нещо епично като сложно квадратно уравнение.
А щом го реша, отговорът е бал.
Руби, моя сладка, ококорена, глупава умнице.
Не може да каниш Конър на бал с домашно!
Погледни само. Яко е.
Не е яко. Поканата за бал е изкуство.
Показност — това е ключът в този паметен миг от живота.
Ритуал, в който печели само този, който рискува.
Имаш един шанс за бал,
един шанс да убедиш своя Ромео, че ти си неговата Жулиета.
С такъв залог, можеш само да действаш смело.
Не забравяйте да се запишете за бала,
най-важния ден в живота ви.
Щях да поканя Конър с домашно.
С теб сме, Руби. Вариантите са много.
Ето, само чернова е, но с нейна помощ и с моя клоунски реквизит...
Не знам. Нямаш ли нещо по-малко?
Да смекчим драмата ли? Ето това е.
Какво е?
- Конфети оръдие търговски клас.
Каниш Конър на бал, натискаш тук
и конфетите валят като в последна нощ на Бродуей!
Май ще се откажа да каня момчето мечта на бала.
Конър.
Конър, ще ми окажеш ли честта да дойдеш на човешки бал с мен?
О, Руби, да!
Аз съм най-щастливият човек на сушата, Руби!
Конър.
- Руби.
Руби?
Здрасти.
Конър е тук.
- Да. Конър е тук.
Здрасти! Хей! Здравей!
После ще решаваме задачи, нали?
О! О, да, Конър.
Ще сме в тон за полином!
О, да! Отбор Математика! До после.
До скоро. Всичко за моя алге-бебчо.
- Алге-какво?
Тоест брат! Алге-брат.
Ти си ми като брат. Моят алге-брат.
Знаеш ли, първото беше по-добро.
Дай ми конфети оръдието!
- Да.
Упражнявай се. Просто забрави за гравитацията.
Тя не съществува.
Добре. До скив!
- Ей, чукни ми после.
Здрасти, Конър.
- Здрасти, Руби! Как е?
Хей, Конър, питах се
видя ли предложенията за бала в училище?
- Да.
Намирам го за странно.
Просто го каниш.
Няма нужда да е нещо грандиозно. Откачено, нали?
О, да, така си е.
А и балът е постоколониален патриархален конструкт. Точно!
Но с правилния човек може и да е забавно.
О! Да. Наистина.
Руби.
- Конър. Прощавай.
Руби.
- Конър.
O. Ей.
- Първо ти.
Не, първо ти.
- Не, първо ти.
Не, ти давай. Чакай, сериозно, какво щеше да ми кажеш?
Конър, аз... Аз...
Май ми прилоша.
Ей. Добре ли си?
- Да. Да. Да, да.
Понякога ми прилошава близо до океана. Генетично е.
Сестри ми имат техника за заземяване.
Опа! Какво е това?
О! Това? Не съм го виждала!
Калейдоскоп ли е?
- Нека го оставим.
Време е за купон!
Конър! Конър, добре ли си?
Конър, дръж!
По морските дяволи!
Конър!
Добре. Добре. Добре, така, добре.
Какво стана?
Конър!
Конър? Конър?
Руби! Ето те!
Изпусна историята на годината! Конър едва не се удави!
Без да искам. Тоест аз... не бях аз. Боже!
Колко странно! Понеже аз нямам нищо общо.
Всичко ли е наред? Защо си мокра?
Конър! Добре ли си?
Да. Откачено.
Помня, че имаше дим и блясък.
А в следващия момент бях спасен от новата.
Новата?
Новата!
Благодаря. Благодаря.
Новата!
- Тихо, слушайте я!
Представете си аз, смайваща, но непринудена,
в моя пръв учебен ден.
Объркана, изгубена, аз търся класната си стая.
И изведнъж... А?!
Съзирам този скейтбордист да потъва във водата!
Аз имах късмет, че...
Ш-ш-шт. Говоря.
Аз не съм голям плувец,
но в този момент аз си спомних какво ми повтаряше мама:
"Ти си страхотна!”
Също: "Печели, който рискува. Винаги действай с размах!”
А има ли нещо повече от спасения живот?
Най-добрата! Най-красивата!
Само така! Велика! Ти си!
Обичам те много!
- И аз теб, някоя си.
Посочи мен. Аз съм някой!
О, не. Какво става?
- Леко!
Прощавай!
- Спри!
Коя си ти? Аз съм Челси, Челси ван дер Зии.
Холандско е. Кушъс!
А ти си?
Аз съм Руби Гилман.
От Канада съм. Ей...
Добре. Не мога да преценя какво точно,
но в теб има нещо различно.
Аз трябва вече да си вървя.
Как си?
- Какво й е?
Е, май трябва да полегне.
Май е притеснена.
- Какво прави? Да не повърне?
Какво? Да не повърне?
Добре ли си?
Да не ти се е случило нещо?
Не. Трябва да тръгвам. Сега.
Стига толкова, шоуто свърши.
Връщайте се в клас.
ГИЛМАН ОТКРИТ ОГЛЕД
Това е новият ви дом! Простете дързостта ми.
Невероятно е.
Мястото е чудесно да отгледаш дете.
Толкова е спокойно в Оушънсайд.
Щастлива съм, че се реших да преместя семейството си тук.
Дъг всъщност е израснал тук.
Местим се близо до родителите му, за да помагат с бебето.
Ехо, безплатна бавачка!
Чудесно.
Само внимавайте да не започнат да се месят с разни съвети.
Но да. Хубаво е да има роднини наблизо. Късметлии сте.
Библиотеката е затворена
О, но защо светя? Това не е добре.
Повече няма да стъпя в океана! Научих си урока!
Набери мама.
Видеочат с Конър.
Какво? Не казах това. Набери мама!
Руби, къде изчезна?
- О! Хей.
Затвори, затвори, затвори!
- Чакай, исках да те питам...
Минавам през тунел! Набери мама!
Не. Не мога да й звънна. Тя ще ме убие!
Три ли са?
О, това е кошмар!
Не! Не, не, не!
Ехо?
"Гордост и предразсъдъци". Далеч си от дома.
Защо си при детективските?
Не. Не, не, не.
Хората все ме питат как поддържам брадата си.
Кракен! Кракен ахой!
Върна се! О, тя идва за мен!
О! Каква гледка!
- Виж само! Невероятно!
Ти кажи, мило?
Ще кажа... о, да!
О! Фантастично! Аз ще задействам нещата,
ще стане бързо, а вие мислете само за бебчето.
Просто невероятно!
- Каква къща само. Прекрасна е!
Ти искаше вградена скара, а тази е точно такава!
Прекрасно е!
- Отново ще съм царят на скарата.
Порадвайте се на последните си мигове спокойствие.
Щом дойде бебчето, ще преобърне целия ви живот.
Разгледайте. Почувствайте мястото.
След това пуснете ключа в кутията. Или го задръжте.
Все едно. До скоро!
Вдигни, Руби. Вдигни.
О, хайде, Руби. Вдигни.
Добре. Агата, ще измислиш нещо.
Всичко ще е тип-топ!
По морските дяволи!
Сигурно е пътен конус.
О, не.
Ехо?
Сестричке! Вуйчо Брил идва при своята племенница Руби.
Какво? Брил?
- Здрасти.
Добре ли си?
- Да.
Защо да не съм?
Прегазих те с кола.
Как се справяте тук с гравитацията?
Луда работа!
Все едно. Време е за поздравления.
Руби вече порасна и стана гигантски крак…
- Ш-ш-ш-т! По-тихо! Ела!
Виждам, че още си якичка, а?
Шегуваш ли се?
Какво правиш тук, Брил?
- Усетихме импулса.
Значи мама знае?
Да. Тя прати мен за Руби.
Точно затова не биваше да влиза в океана.
А защо живеете край него?
- Нужна ни е влага.
Влага.
- Къде е тя? Къде е?
Трябва да я скрия.
- О, желая ти успех.
О, не.
Това...
- Брил, стой!
Руби Гилман, идвай тук.
Прибираме те у дома! Сега!
Аз съм чудовище.
О, скъпа, не си чудовище. Не е вярно.
Не ми се вика. Да поговорим.
Хайде, моля те. Говори с мен.
Ей. Ето те и теб.
Не се сърди. Трябваше да те послушам.
Но аз някак влязох в океана.
Знам, но сега е важно да си в безопасност.
Да се приберем.
Мамо, виж ме.
Не мога да се побера вече в къщата.
Мамо.
- Ей. Недей.
Ще се смалиш пак. Просто трябва ти време.
Аз съм тук. Ще чакам с теб. Не бързам за никъде.
Радвам се, че си тук, мамо.
Помниш ли как намери онзи кит на плажа?
Кой, Кларънс Кашалотов ли?
Бях забравила. Кларънс Кашалотов.
Тогава седем часа го облива с вода, докато не започне приливът.
О да. Исках да го задържа.
Къде щяхме да го сложим?
- Имахме вода.
Гараж. Хайде. Аз щях да се грижа за него.
Сигурна съм.
Да! Нормална съм.
Е, почти нормална. Благодаря.
Повярвай, всичко е наред.
Имаш силата на майка си.
Мамо, какво се случва?
Хей, жабче. Какво става?
- Откъде да знам?
Никой не ми казва нищо.
- Руби влезе в океана, Артър.
О, не!
- И не умря?
Да умре! Защо да умре?
- О, не.
Кой е този?
- Чие е детето?
Синът ни Сам.
- Син?
Значи аз съм вуйчо? Отново?
Не съм имал вуйчо преди.
- А аз нямах племенник досега!
ОТВОРЕНО! ЗАТВОРЕНО!
Руби, поеми си дъх.
Нека обясня.
Когато влезе в океана, задейства, освободи…
Кракена!
Брил иска да каже, че се превръщаш в гигантски кракен.
Знам, че се чувстваш объркана, Руби, но не си сама.
И съм гигантски кракен също.
Какво? Какво?
Ти си знаела?
Аз съм това?
Ужасният стереотип за кракените, уж измислен от хората?
Обиден съм.
- Продава се.
Какво друго е вярно за мен?
Потапям ли кораби? Тормозя ли моряци?
Не. Не, скъпа. Съвсем не.
Цял живот ти казваш, че се крием от чудовища,
а всъщност аз съм чудовището. Излъга ме.
Приеми го за дребен пропуск.
- Хайде! Стани гигант!
Аз ще снимам.
- Сам! Прибери го.
Но това е толкова яко!
Не е яко!
Вече си бях странна, но това?
Как да го скрия?
- Да, можеш.
Не разбираш. Всеки божи ден внимавам някой
да не забележи колко съм различна.
Крия хриле под косата си, стоя, сякаш имам гръбнак.
Трудно е. Но това е невъзможно!
Не. Контролира се, Руби.
Правя го вече толкова години.
Да, но ти не си ходила на училище с пипала.
И аз ли ще имам пипала?
- Не, синко.
Само жените в рода ни стават гиганти.
Мъжете само остаряват и се закръглят. Не е гот.
Руби, слушай. Океанът те трансформира.
Но ако стоиш на сушата, ще си останеш малка и двукрака.
Супер! Цялото училище говори за чудовището,
което съсипало библиотеката.
Докато не знаят, че това си ти, всичко е наред.
Тялото ти се променя. Приеми го като разцъфване.
Татко.
- Пипалата ти пускат ли отрова?
Сам!
- Защо точно на мен?
Стой далеч от океана.
- Тялото ти е цвете.
Растат ли ти още ръце?
Разцъфване.
- Късметлийка си.
Всичко пак ще е нормално.
- Може ли да спрете?!
Татко, това не е хубаво.
Сам, ще те удуша с пипалата си.
И, мамо, не мога. Не и сега.
Забрави за мен.
Теб не те познавам!
Защо просто не поговорим?
- Защото е все едно.
По-тихо, Брил.
- Сестричке, щом аз те намерих,
въпрос на време е целият океан да научи.
Мога да се справя и сама.
- Ела си и говори с нея.
Тя ще помогне на Руби.
- Но няма да спре дотам, нали?
Поне кажи на Руби всичко.
Животът й е на сушата сега.
Мислиш й доброто, но престани.
Върви си и остави дъщеря ми на мен.
- Аги...
Не мога да повярвям, че крие още неща от мен?
Неси, ти малко генийче!
А този не може да скрие нищичко.
Свършихме добра работа.
И утре пак.
- Радвам се, че приключихте.
Не бързай. Ще се видим утре.
Скрийте се! Кракенът се завърна! Скрийте се!
Брил?
- Чухте ли? Тя търси Брил! Чухте ли?
О, не. Едва ли ще го намери.
- Къде е? Къде е? Къде е?
Да хапнем.
Скъпи побързай!
Имам нужда от помощ! Хайде!
Брил?
- Къш от мен, пернати демони!
Крилати разбойници!
О, хей, хей.
Спасявай се! Късно е за мен.
Остави корндога!
О! Видя ли ги? Взеха ми шишчето!
Вуйчо Брил, слушай, трябва да знам.
Кой те прати тук?
Не. Не, не, не.
Не. Моля те, не ме питай нищо.
Не мога да пазя тайни. Питай майка си.
Мама няма да ми каже нищо.
- Е, значи и аз.
Тя трябва да ти разкаже за баба ти.
Какво?
- Нищо. Не съм казал баба. Какво?
Всъщност аз казах жаба. Ахой?
Имам си баба ли?
Не, не, моля те. Не ме слушай. Не знам какво говоря.
Гладен и травмиран съм, заради птиците...
- Чакай! Щом само жените в рода ни
стават гигантски кракени и тя е гигантски кракен.
За протокола, това запазих в тайна.
- Тя тук ли е?
Какво? Не. Баба ти не мърда от океана.
Не знам как майка ти успява да се справи.
А и сушата не е място за гигантски кракен.
Прав си. Не е.
Аз не знам нищичко за огромните кракени.
Не е честно да криете от мен.
Не. Изобщо.
- Не мога повече да чакам отговори.
Трябва да поема контрол над живота си!
Само така!
- Аз съм кракен!
Да.
- Искам отговори и знам кой ще ми ги даде.
Майка ти!
- Моята баба.
Да! Не. Какво?
Няма да те пусна. Майка ти ще ме убие.
Вуйчо Брил,
помогна ми повече, отколкото си мислиш.
Това е първата ни прегръдка от 15 години.
И наистина съжалявам.
- За какво?
За това.
О! Това е шишчето!
Помощ!
Страшен номер ми спретна. Признавам те, но...
Да! Направо страхотно!
Е, вече няма как да те измъкна от водата, нали?
Тогава след мен!
- Чакай! Вуйчо Брил!
Кларънс?
Кларънс Кашалотов!
Толкова се радвам, че си добре!
Благодаря!
- Страхотен си!
Вуйчо Брил, дори не съм подозирала колко е хубаво да си в океана.
Ще става все по-хубаво.
Еха. Беше лудо!
Добре дошла в Кралството на кракените!
Еха.
Да, съгласен съм.
Малко е прекалено. Но кралски особи.
Какво? Значи баба ми е...
Кралица!
Върховен пазител, велик воин,
повелителка на Седемте морета и така нататък.
Дай прегръдка!
Стискаш ме.
Не сега, Брил. Руби е на ред.
Каза, че си съгласен, а?
Разбира се, мами, мога да почакам. Малко.
Аз не мога да повярвам, че си ми баба.
Слушай, казвай ми Маминка!
Май те изненадва цялото това величие и кралски блясък.
Аз определено не очаквах, че си кралица.
Майка ти не ти ли каза, че носиш кралска кръв?
Явно е бил поредният дребен пропуск.
Дребен пропуск? Агата!
Спокойно, посещавам терапевт.
Ходя при една мъдра акула чук
в петък и сряда и пропъждам гнева.
Няма гняв!
А! Сладки!
Почерпи се, Руби!
Те са... много са добри. И воднисти.
Сама ги поръчах за теб.
А сега, разкажи на Маминка.
Разкажи ми всичко.
Ужасно ли се живее сред косматите сухоземци?
Сред хората ли?
От тази дума пипалата ми се сгърчват.
Хората всъщност са мили.
Имам приятели. Поканих момче на бала.
Обаче не мина добре.
Е, миличка, това е вече минало.
Родена си за велики дела. Ела с мен.
Това е Руби. Наистина е тя! Нашата Руби!
Да, тя е! Наистина е тя!
Нашата Руби!
- О, благодаря!
Нашата Руби!
Руби. Да, тя е. Наистина е Руби!
Нашата Руби!
Здравей, Руби!
Нашата Руби! Наистина! Да, тя е.
Скъпи кракени,
тук най-сетне е моята внучка.
След 15 години принцеса Руби
се завърна у дома като мой наследник.
Руби!
Обичаме те Руби!
- Чакайте!
Стой, стой, стой! Аз ще бъда какво?
Руби, ти си принцеса. Обърни се към тях.
Аз май получавам паник атака!
Тя получи паник атака!
Маминка.
Не, "маминка". За теб ще съм "маминке".
Прощавай. Маминке, станала е грешка.
Аз съм Руби Гилман, нормален тийнейджър.
Нормален според кого?
Жените в рода ни имат могъщата дарба
да се превръщат в гигантски кракени.
Ти си един от трите гигантски кракена на света, Руби.
Ние сме пазители на океана и обитателите му.
Много чудовища ламтят за трона ни
и са се опитвали да го заграбят.
Ще се похваля. Не успяха!
Левиатан, Умибозу
и най-алчната за власт и опасна от тях...
- Русалката?
Да! Русалките!
Но хората ги обичат.
О, ама разбира се. Хората са глупави.
Русалките са себични,
самовлюбени и суетни, с посредствени коси.
А кралицата им Нериса е най-лошата от всички.
Искаше да владее океана,
а създанията му да й служат, само на нея.
Обикновено русалките изобщо не могат да се мерят с нас.
Те са слабачки.
Но кралицата им намери древно оръжие, Тризъбеца на Океанус.
Само той има силата да победи могъщ кракен.
Изправихме се срещу нея и затова
ние платихме ужасна цена.
Всички щяхме да сме храна за рибите,
ако не беше тя - твоята майка.
Няма начин! Това е мама?
Била е готина?
- Беше най-великият ни воин.
И как иначе? Аз я научих на всичко.
Тя влезе в тежка схватка с русалката тиранин и й отне тризъбеца.
Беше нейният звезден кралски миг!
Беше величествено!
Нериса побягна посрамена.
Можехме да смажем русалките навеки,
но майка ти стори нещо немислимо.
Тя скри Тризъбеца, напусна кралството и своя вид,
само за да се прави на човек?!
Имаш лазерни очи?
Това е електронна биолуминесценция,
но да, доста са яки.
Ти също имаш тези сили.
Освен да се раздувам, когато не трябва ли?
Ти си специална, Руби.
Чувстваш го дълбоко в сърцето си.
Нека те науча.
Но мама каза, че ако не влизам в океана, няма да ставам...
Гигантски кракен?
Ти не си човек, който се превръща в кракен.
Ти си кракен, скрит сред хората.
Щом откриеш какво можеш, ще искаш ти да си новата кралица.
Твое право е.
И колкото и да се бориш и съпротивляваш,
не можеш да отплуваш от съдбата си.
Не знам, маминке.
Харесвам математиката и Конър.
Знаеш, тийнейджъри.
Много добре.
Беше ми приятно да си поговорим, Руби.
И на мен. Благодаря, че ми каза всичко.
До нови срещи!
Чакай. Просто ще я пуснеш?
- Ще се върне.
Кракенът винаги се отзовава.
Така каза и за Агата.
Чао, Кларънс.
- Довиждане.
Кракен ахой!
Дейви, дясно на борд. Пълен напред!
Летете, летете красавици!
Какво?
Я да те огледам отблизо.
Лазерни очи сега! Лазерни очи сега!
Лазерни очи?
Дръж стабилно, Дейви!
Ха-ха! Рибка пъргавелка си, значи?
- Чакай. Това е...
Новата. Божичко! Здрасти.
Челси? Как така си тук долу?
Защото аз съм истинска яка русалка!
Дължах ти едно спасяване,
след като на практика обрах всички лаври за твоето.
Следва специалитет Гордън.
Изненада! Това е бомба!
Да се махаме или ще умреш. Решавай.
Не го казвай, Дейви. Такъв си скептик!
Добре.
Не мога да повярвам, че си...
- Мацка с опашка?
Рибка мечта? Русалка?
О, най-сетне имам приятел, с когото да споделям.
Суперморска дружка.
- Виж, Челси.
Благодаря, че ми помогна, но тази сутрин си мислех,
че най-големият ми проблем е балът.
А сега ми се струпа какво ли още не.
Искам да се прибера,
да се наспя сякаш това не се е случвало.
Виж, мислех, че имаме много общо,
но щом ще ми го изкарваш солено, тогава чао-чао!
Добре, Руби, спокойно.
Просто отиваш на училище за един съвсем нормален и скучен ден.
Скъпа, трябва да спреш да се упрекваш.
О, Артър. Защо не й разказах за всичко това по-рано?
Какво си мислех?
Искала си да я предпазиш, както винаги.
Ако напусне училище?
Ако не започне работа и избяга като мен.
Ако ме намрази, както мразя мама си?
Това е стръмен наклон, Артър.
- Тя не те мрази.
Обича те. Не би избягала.
Това никак не помага.
Руби, хей. Как се чувстваш? Спа ли добре?
Всичко нормално ли е?
Да. Няма проблем.
Наистина? О, изглеждаш промита.
Мамо, добре съм. Наистина.
Руби, солена вода ли надушвам?
Солена вода? Какво? Не. Трябва да вървя.
Добре. Върви. Ако ти се говори, ще съм тук.
Само знай, че не е нужно да криеш нищо от мен.
Като теб?
- Какво, скъпа?
Нищо. Чао, мамо.
- Обичам те. Бъди разумна.
Чух шум. Проверих и открих ужас с пипала.
Унищожи раздел "Зомби романтика".
Раздел "Зомби романтика"!
Ерик?
- Да.
Погледни това?
- Фантастика.
Мамо, размислих. Искам да уча вкъщи.
- И без това не обичах библиотеката.
Ей, имаме библиотека?
Годзила не може да му излезе насреща.
Страшилище с пипала изплува от дълбините, а аз уча математика?
Ето те! Защо спря да пишеш снощи?
Притесних се заради чудовището.
Направих ни свирки от хвойново дърво.
Те ще ви дадат безценни секунди да спасите живота си.
Яко! Хвойната неутрализира кракенските сили.
Какво? Кракен ли? Какви ги говориш?
Всички знаем, че кракени няма, нали?
Внимание. Какъв обрат!
Преди 15 години всички ми се смяхте.
Да, не и ти, Дейви. Ти винаги си ми вярвал.
Но вече мога да докажа, че има кракени!
Хората все ме питат как поддържам брадата си.
Кракен! Кракен ахой!
Върна се!
О, тя идва за мен!
Дейви, дай ми телефон!
Какво е това?
С ваша помощ ще измъкнем тази гадина на светло
и ще разкрием какво точно е.
Стискам му палци на този.
Велик мрак иде от дълбините за всички нас.
И този път тя не драматизира.
Но това е шантавият Гордън.
Не е сериозно. Има само към десет последователи.
Засега.
- А?
Тревън го споделя по всички платформи.
- Какво?
И в гейминг стрийма ми. Много хора го гледат.
Колко са "много"?
- Около 140 хиляди.
И пуснах видеото. Завинаги.
- Чакай!
Кракен!
- Какво?
Пич, представяш ли си? Корабното старче е право.
Това наистина е чудовище. И то съвсем истинско.
Руби? Ей, Руби.
Блис, дай ми солите.
Къде тръгна? Забрави си свирката!
Кракен! Кракен! Кракен ахой!
Кракен! Кракен!
Кракен ахой!
- Не тичай в коридора!
С кракена на свобода ти е нужен бодигард.
О, колко мило.
Чудовището може да дебне зад всеки ъгъл.
- Аз ще го преборя!
Челси? Да поговорим?
Добре, всички вън. Личен разговор. Чао.
- Искам да остана с Челси.
Добре, казвай?
Челси, за снощи — съжалявам, че избягах.
Извиненията са отживелица.
Прескочи ги и ми разкажи всичко.
Виж, аз...
Ти си на сушата от един ден и вече се вписа.
Аз съм тук целия си живот и още се чувствам странна.
Аз искам да съм Руби Гилман, нормален тийнейджър.
Буу! Кое му е забавното?
Руби, ти си гигантски кракен.
Защо да не си нещо малко повече от "нормален тийнейджър"?
О, моя сладичка, мека, малка гупичке.
Знам какво ти трябва.
Хубава коса и опашка?
Не, но ще помогне.
Нужно ти е, Руби Гилман, да видиш какъв велик живот те чака.
Трябва ти суперморски ден без даскало!
Добре. Съгласна!
Само още четири дни до бала,
последна безгрижна вечер преди навлизането в зрелостта.
Юху!
Невероятно! Седем морета за седем часа?
Да не говорим, че от "Морски биолог" грешат много за кристалната медуза!
Прощавай. Да не прекалявам?
Не.
Не мога да повярвам, че майка ти е скрила всичко това от теб.
"Скрий се и оцелей."
Девизът на семейството ми.
Глупави девизи. Моят девиз е "Мразя да се крия."
Но ти избиваш рибата. Всички те обичат.
Наистина си имаш всичко.
- Не е така.
След битката за Тризъбеца всички русалките се укриваме.
Вече не издържах. Бях в капан.
Затова избягах.
Но щом дойдох в Оушънсайд, аз бях самотна.
Не ме познаваха истински.
И тогава намерих теб, моята суперморска дружка,
и вече всичко е наредя нали?
Ако не беше войната между русалки и кракени,
с теб щяхме да сме свободни завинаги.
Е, да. Да. И все пак две момичета няма да променят нищо.
Чакай. Кое е първото правило на математлета?
Да не го споменава никога ли?
Не. Първо оценяваме проблема.
Челси, хайде.
Трябва да сложим край на войната, за да не се криеш от кракените,
а аз да не стана принцеса воин във вендета.
Да. Има един начин.
Представи си: Челси ван дер Зии и Руби Гилман
спасяват моретата, като намират Тризъбеца на Океанус!
Голямата вилица, която баба ми иска?
Да! Тризъбецът. Слушай ме.
Щом го вземем, ще покажем, че вече няма нужда от война.
Той ще е символ на мира!
И баба ми няма да ме готви за битка.
Ще живея в океана и на сушата като себе си.
Край на враждите.
И русалките вече няма да живеят в страх.
Без криене!
Без вражди.
- Без криене!
Без вражди! Без криене! Без вражди! Без криене!
Тревожа се за барбекюто.
О, Керъл, стига.
Изобщо не се знае какво е станало в библиотеката.
Сам! Без слушалки на масата!
- Може да е газов теч.
Повярвай. Купувачите ти ще се влюбят в спокойния Оушънсайд.
Спокойствието отстъпи на ужаса в Оушънсайд,
като хората съобщават, че са видели гигантски кракен.
Ха-ха! Чук-чук! Кой е?
Вуйчо Брил вече е тук. О, нямаше нужда.
Дай ми само секунда, Керъл.
Какво правиш тук?
Върнах се с празни ръце и мама откачи.
Ще чакам тук да й мине.
Няколко месеца или години. Най-много век.
Скъпа, това не е добре.
С мен е капитан Гордън Фарски.
Г-н Фарски, твърдите, че сте видели...
Лицето на смъртта!
- Или пък не.
Вие там, трябват ми здрави мъже, жени или деца
за екипаж на кораба, за да заловим кракена!
Този е много страшен, а живея с пълководец.
Аги, заснел я е на видео.
Агата, там ли си? Какво става?
- Няма нищо.
Ще ви чакам в събота.
Онзи поглед.
С който иска от нас нещо, което не искаме.
Аз издирвам кракени през цялия си живот.
И ми струваше скъпо.
О, да. Добре де.
Ако не беше кракенът, нямаше да купя корабчето
и нямаше да ипотекирам дома си за него
и тогава Тами нямаше да ме напусне.
Познато ми е.
- Още ли говорим за кракени?
Гордън, щом е в океана, аз съм човекът.
Аз пък ще се заема с това бебче.
Той знае, че това е само за отговорен възрастен.
О, остричко.
- А ти кой си?
Аз съм Брил. Роден на суша,
живея на суша и в нея ще ме заровят.
Наричаме го Кофоглав.
Не е много умен, но носи на бой.
Впечатляващо. Наети сте!
Кофоглав, идваш с мен.
А, недей да ревнуваш, Дейви.
Уоy! Какво е това място?
Кладенецът на моретата.
Източникът на енергията на океана.
Тук майка ти е скрила. Тризъбеца на Океанус.
Нима? Ти откъде знаеш?
Защото го е взела от майка ми, кралицата русалка, и го е скрила там.
Майка ми загина в опит да го си го върне.
Много съжалявам.
Не си виновна. Били са врагове.
А ние как ще го вземем?
Всяко течение има своя сила и посока.
Трябва да ги преплуваш, за да стигнеш до центъра,
където е Тризъбеца.
Само гигантски кракен може да оцелее.
Трябва да си ти, Руби.
Добре. Просто един подводен вулкан на смъртта.
И така. Стъпка едно: оценяваме проблема.
Добре. Положението е зле. Много зле.
А, май ще ни трябва помощ.
Руби! О, каква изненада.
Как да използвам силите си?
О. Мислех, че няма да попиташ.
Добре, да започваме. Лазерните очи?
Преди да преплуваш океана, трябва да се научиш да плуваш.
Плувам доста добре. Да.
Затова хайде да го прескочим
и да минем на лазерните ми очи!
Пиу, пиу! Пиу, пиу!
Приеми кракена в теб и забрави сухоземното си аз.
КОНЪР: Ще има ли задачки?
МАРГО: РУБИ-ДУ!
КЪДЕ СИ?
Тръгнах рано. Ще закъснея.
Най-великото оръжие на кракена...
- Лазерни очи?
Не. Нашата сила.
Вътрешна и външна.
Вече може да го кажеш.
- Лазерни очи!
Първа стъпка: призоваваш своя гибелен гняв.
Гибелен гняв? Както когато шкафчето ми заяжда.
По-дълбоко.
- Всички ме зарязват за бала.
Още.
- Когато мама ме лъже в очите!
Как да ги спра?
Виждали ли сте Руби?
- Не, аз не съм.
Леле! Роза.
Руби, сърцето ти е колкото цял океан!
Скъпа, дебелата кожа е най-добрата защита.
Здрава броня.
Уоу. Яко е като лазерните очи.
Е, почти.
Кракен! Кракен! Кракен!
Кракен! Кракен ахой...
- Ей.
Руби? Ние те търсихме навсякъде.
Дотук с отбор "Солидарност".
Страшилище с пипала изплува от дълбините.
Ти си кракен, скрит се сред хората.
Но ако стоиш на сушата ще си останеш малка.
Наистина е чудовище. Съвсем истинско.
Е? Взе ли го?
Бях на косъм. Аз го виждах.
Е? Как е успяла майка ти?
Аз не знам.
Но май ще трябва да направя нещо немислимо.
Какво е то?
- Ще поискам съвет от мама.
Пътуваше кораб през морски вълни.
Зовеше се корабът "Били от Тий".
Но вятър рязко щом повя...
Какво се случва там долу?
Първо ми изгори двигателите.
После ми затлачи помпата.
За капак, се отклонихме и от курса.
И сега къде е моят кракен?
Кракен ахой!
Сам, сигналът ни. Време е.
Ясно!
- Дейви, пусни музика!
Този път няма измъкване!
Наш е!
Еха! Гордън, ти успя.
Уби звяра!
Ето доказателство – кракенското бебе е тук!
Толкова е дребно.
Внимавай! Бебетата са най-опасни.
Така ли?
Но то изглежда почти сладко.
Дейви! Дейви!
О, не!
Не ме убивай! О, моля те, малко кракен чудовище!
Аз успях!
Оцелях в смъртоносна атака на кракен бебе!
О, най-сетне имам доказателство.
Сега май не ти е до развод, нали, Тами?
Юнга, искам снимка.
За всичките ми хейтъри.
Пука ми за лошите ви ревюта!
- Бяхме супер.
Момчета, време е за победна моряшка песен.
Вие сте ниските, аз — високите.
Неси, малко генийче!
О, притеснявам се от майка ти.
Тя веднага ще разбере, че съм русалка.
Как ми е косата? Сякаш е замръзнала.
Това не вдъхва никакво доверие, Руби.
Челси, ти си моята супер морска дружка.
Спокойно. Без вражди.
Без криене.
Входящо повикване Конър
Шишче? Шишче?
- Вземете си шишче.
Шишче за той? Шишче за тя?
Ей, Гари. Виж къщата с басейна.
О, Агата, беше права! Защо ли се тревожех?
Казах ти, Керъл. Тук е мястото за семейство.
А сега извинявай.
Ето я! Аги, гордея се с теб.
Толкова години работи за това!
Е, не бих го постигнала без моя кракенски екип.
Виж, чувал ли си... Руби! Здравей, скъпа!
Знаех си, че ще дойдеш.
- Мамо, трябва да говорим за нещо важно.
За бала ли? Понеже...
Не. И да. Но не.
- Не мога да повярвам, че това се случва.
За нещо друго, много по-важно е.
Океанът. Мир. Щастие.
Ние искаме същото като теб и имаме план.
Но искаме помощ.
- Ние?
Запознай се с моята супер морска дружка Челси.
Какво става, Руби?
- Не откачай. Тя е русалка.
Но ще я харесаш.
Вътре. Сега.
Руби, послушай ме. Ти не разбираш опасността.
Напуснахме океана заради русалка.
Спокойно. Тя не е като майка си.
Майка й?
- Кралицата.
Дъщерята на кралицата русалка?
Да, но ми е приятелка.
- Не ти е приятелка. Тя е опасна!
Звучиш като маминка.
Извинявай, звуча като кого?
- Маминка.
Тя ме обучава. Каза ми защо си заминала.
Обучава те? За какво?
- Мамо, не виждаш ли?
Това е шанс да поправим всичко.
Руби, нищо не разбираш.
Не знаеш цялата история.
И по чия вина?
- Опитах да говорим.
Исках да ти разкажа, но и да те предпазя и да живееш нормално.
Нормално? Крием се във фалшив град и живеем фалшив живот?
Жертвах всичко, за да ти дам "фалшив живот".
Няма да се крия повече!
О. Не, не, не, не. Брил!
Разсей ги!
Внимание! Вижте как ще хвърля племенника си.
Къде отиде?
Та-да!
Ние ще променим света със или без теб!
Руби, разбирам. Гневна си.
Искаш да се бориш. Аз също на твоята възраст.
Но, повярвай, това е грешка. Бъркаш страната.
Не ми казвай как да живея!
О, да. Ще ти казвам, аз съм ти майка.
Забранявам ти да влизаш в океана отново.
Прибирай се и се успокой!
Агата, добре ли си?
Какво стана?
Сближила се е с дъщерята на Нериса.
О, не.
- А майка ми я е обучавала.
След 15 години тя все още ме държи в пипалата си.
Ами Руби?
- О, тя сега ме мрази.
Намери я, виж дали е добре.
Аз ще говоря с майка си.
Руби, чакай.
Добре ли си? Какво стана там?
Майка ми иска нещата да са същите.
Иска аз да съм същата.
Но вече няма връщане назад.
Майко!
Мислех, че аз се появявам с апломб.
Стой далеч от дъщеря ми!
Тоест моята внучка ли?
Принцесата? Наследница на тона.
Все да е на твоето.
Не си се променила.
Натрапваш на дъщеря си живот, който тя не иска.
Откъде ли ми е познато това?
Но аз не отгледах дъщеря си като отражение на моето величие.
Това е съвсем вярно.
Научи я да бяга и да се крие.
Още мислиш, че се страхувах да се боря.
Лесно ли е да започнеш от нулата?
Да рискуваш всичко.
Не спрях да се боря.
Аз се боря за семейството, за своите близки.
А ти обичаш борбата!
Тя е още дете. Мило, наивно дете.
И сега е в беда.
Сближила се е с русалка.
- Какво?
Да. Дъщерята на кралицата им.
Дъщеря ли? Нериса няма дъщеря.
Руби!
Успяхме!
Чаках петнайсет години за това.
Толкова дълго чаках да отмъстя на твоята майка.
Какво?
- Да детронирам баба ти
и да унищожа Кракенското кралство.
Челси?
О, не съществува Челси.
Аз съм Нериса!
Но какво става с теб?
Изненада.
Аз съм истинска яка русалка!
А ти си една тъпа тийнейджърка.
Цялата тази врява беше,
за да дадеш това на мен, мен, мен!
Моя супер морска дружке.
Аз ти вярвах.
Беше изиграна, глупаче.
Лицето на смъртта!
О, не.
Ехо? Тук ли е г-жа Гилман?
Чук-чук!
Ей! Имотът е капариран.
Бягай, бягай!
- Да вървим, Дейви.
Има кракен за убиване.
Да вървим да убием чудовищата!
Не. Това е жена ми.
Но ако тя ти е... а пък ти си й... тогава...
Пощади ме, чудовищен кракен!
Стегни се, човече! Отиваме на лов за русалка.
Благодаря. Помогна ми.
Къде е дъщеря ми?
Вече си взехме сбогом.
След като тя ми даде това.
Най-великият морски воин да се крие сред хората.
Каква загуба.
Никой не говори на дъщеря ми така! Освен мен.
Остаряла си, кралице.
- Стара и по-лоша.
За мой късмет, русалките не стареем.
Дано вие двете сте по-борбени от Руби!
Руби? Руби?
Руби?
Спокойно, ще те измъкна от тук.
Бавно. Ще те измъкна от тук бавно.
О, не! Какво стана?
Мислех, че взимам тризъбеца за добро.
Но само разруших всичко.
Мама беше права.
Трябваше да се прибера, както каза.
Да се върна към криенето и да съм малка.
Какво? Не, Руби.
Не това мисли майка ти. Повярвай ми.
Ти не беше там.
Е, може да не знам много за нищо, но познавам сестра си.
Докато растях, бях горд, че съм й брат.
Беше силна и уверена. Всички я обичаха.
И тогава си тръгна.
Никога не разбрах, защо избра да напусне океана,
докато не видях страхотния й живот на сушата.
И разбрах.
Майка ти е избрала свой път.
Избрала е теб.
Време е да разруша тризъбеца веднъж и завинаги.
Да! Разбий я хлапе!
Ще бъда зад теб!
Не ме чакай.
Охохо, хубаво е да се завърна.
И този път ще се отърва от вас завинаги!
Махни се от майка ми!
Руби Гилман?
Руби.
- Стой! Върни! Руби?
Руби. Руби.
Трябваше да си мъртва!
Представи си.
Странно момиче със съдба да спре своята фалшива приятелка!
Какво прави?
- Тя се отзовава.
Остави сестра ми!
О, да! Ето за това говоря!
Дъг, това е къщата ни!
Достатъчно детски игрички!
Мразя гимназията.
Щом това е краят, ние ще го посрещнем без страх!
Добре ли си?
- Тя е жива.
Браво, Руби!
Благодаря ти, Руби!
Руби, зад теб е!
Нямаш шанс, Руби Гилман.
Ти си една тъпа тийнейджърка!
Толкова си жалка, че повярва, че някой като мен
може да е приятел на чудовище като теб.
Аз не съм чудовище. Аз съм кракен!
Мамо, да стреляме по Тризъбеца заедно.
Не. Не може да се унищожи.
Затова го скрих.
- Ще успеем, ако стреляме всички заедно.
Това е експоненциална формула.
Стреляме мощно и дълго.
Вярвай ми, аз съм математлет.
Не трябва са свършва така.
Само ни дай Тризъбеца.
Никога няма да ми го вземеш!
Може би не мога, но ние можем.
Не!
Смела!
Ето това се казва успешен лов.
Хванахме си русалка, Дейви!
Моля те, моля те, моля те!
Аз не съм зла, а само красива и неразбрана.
Какво ще правим с русалката? Вкусна пържена рибка?
Не. Прогони гнева.
Тийнейджъри. Няма гняв.
Руби. Прости ми.
Аз сгреших. Трябваше да ти разкажа всичко.
Затова вече никакви лъжи.
И никакво криене.
Имаш време за последния танц.
Сега да обсъдим коронацията й.
Мамо, стига.
Ясно. Майката знае най-добре.
Брил е тук. Мами!
Какво правиш тук? И то с Агата?
А, добре ли сте? Всички добре ли са?
Брил е на ред сега.
Чаках петнайсет години за това.
О, кой плаче? Ти плачеш.
Руби ни спаси.
Руби. Ето я.
Кракените съществуват.
Обичам те много!
Руби - кралица на бала!
Благодарим ти!
Простете ми, че не ви казах по-рано.
Както и че ви изоставих.
Не биваше да ви лъжа.
Руби, сладка моя, и гигантска приятелко,
не бива никога да криеш нещо от нас.
Да, ние ще бъдем винаги до теб,
дори когато за малко не унищожи всичко.
Пардон, без драматизации.
Кракен, канадка или друго, винаги ще те обичаме.
Отбор "Солидарност"?
Отбор "Солидарност"!
Здравей.
- Руби. Здравей.
Значи това беше ти?
- Виновна.
Конър.
- Руби.
Първо ти.
- Не, ти.
Добре, нека аз.
Конър, ще бъдеш ли мой кавалер?
Да.
- Чакай. Конър!
Квадратични производни графики?
Да кажем, че имам добър учител.
Да танцуваме!
- Назад!
О, да!
И кой е този забавен млад кракен?
Това е Сам, синът ни.
- Син?
Тоест, аз съм маминка отново?
Това е най-якото нещо!
Пипалата ти пускат ли отрова?
Борила ли си се с хидра?
А играла ли си някога народна топка?
О, аз вече те харесвам.
И така, Гордън съм. Извинявам се официално с това видео.
Да, казах някои лоши неща за кракените.
Боже мой, на живо ли сме?
Косата ми е ужасна.
Така...
- Колко лайка имаме?
Хайде всички на дансинга!
Агата Гилман, имотен агент и закрилник на кракени.
Тук животът е спокоен, само благодарение на дъщеря ми.
Вие сте с "Дух в бутилка". Тази седмица приемаме морето в нас.
Да се закракваме!
Това е ново ниво в народната топка!
Аз съм легенда.
Руби, Дяволският кит се е устремил право към Кракенското кралство!
И така, милейди?
Подръж това.
Ето. Нали ви казах?
Океанът винаги ще се нуждае от кракен,
а кракенът винаги ще се отзове.
РУБИ ГИЛМАН: ТИЙН КРАКЕН
subs by sub.Trader at