Good Omens - 02x03 (2023) Свали субтитрите
Казах ти. Като си щастлива, правиш по-хубаво кафе.
Момичетата забелязват.
- Съвсем щастлива съм.
Сигурно пак Линдзи ти пише.
- Връзката ми не е твой проблем.
Разбира се. Стига да не влошава качеството на кафето.
Някой има или чувство за хумор, или интересни фантазии.
Каквото и да е, забавно е.
Двойно "Американо" с овесено мляко и сироп от лешник.
На теб не ти е забавно, Нина.
Очевидно.
Отворете. Полиция.
Здравейте, здравейте, здравейте. Какво става?
Добро утро, полицай.
- Да. Точно така.
Аз съм човешки полицай.
- Така си и мислех.
Така ли? Наистина ли? Прекрасно. Да, човешки полицай съм.
Прекрасно. Как мога да ви помогна?
Господине, както знаете, като човешки полицай,
аз имам правото да ви наблюдавам, без да събуждам подозрения.
Вярно е.
- Страхотно!
А може ли да вляза да ви наблюдавам отвътре?
Тук, отвън, е шумно и не чувам нищо.
Разбира се.
Чаша чай, полицай?
- Ами... Да?
Човешките полицаи обикновено приемат чаша чай.
Тогава и аз ще я приема.
Пие се.
Аз мисля, че само ще гледам своя.
Както желаете.
- Прекрасно.
Все казвам, че най-хубавото на чая е да го гледаш.
Това е абсурдно!
Защо не пътуваш с влак? Обичаш влакове.
А тази коя е?
- Тя е човешки полицай.
Дойде, за да огледа и да види чаша чай.
Здравейте, здравейте, здравейте.
Кажете ми, полицай...
- Инспектор.
Облечена сте като полицай.
Инспектор Полицай. Така се казвам.
- Разбира се.
За първи път ли сте на Земята?
- Да. Невероятна е, нали? Просто...
По-скоро не. Очевидно.
Тук съм от около двеста години.
Като казах "Да", това беше грешка, която доказва, че съм човек.
Разбира се.
Може би имахте предвид, че за първи път сте в Лондон.
Да, наскоро ме прехвърлиха в Лондон от друго...
... човешко селище.
- Така ли? От кое?
Ангел, искам да си поговорим насаме.
Не! Би трябвало да ви наблюдавам.
- Спокойно.
По-късно ще ви разкажем всичко.
- Прекрасно.
Благодаря.
Не знам как сте останали начело толкова време.
Останали ли сме? Не съм сигурен.
Къде е Гавраил? Защо тук има ангел?
- Джим е в стаята си горе.
Казах му, че книжарниците не работят в сряда.
А инспектор Полицай сигурно е тук заради 25-лазариевото чудо,
което двамата с теб направихме онази вечер.
Така ли измервате чудеса? А колко пъти сте съживявали хора?
Боя се, че онзи ангел бързо ще установи,
че излъгах Рая за въпросното чудо.
Значи трябва да накараме Нина да се влюби в Маги.
Една целувка, и готово. Имам план.
- Чудесно. Ключовете за колата.
Не искаш ли да чуеш плана ми? Или да пътуваш с влак.
Ключовете, моля.
- Готови ли сте?
Да. Няма за какво да се притеснявате.
Случайно да се интересувате от човеци, които се влюбват?
Познавам полицаи, за които това е хоби.
Да, интересувам се! Особено...
- Маги и Нина отсреща. Да.
Ами ние, човеците, имаме една поговорка:
"За да видиш, че двама са влюбени, трябва да чакаш няколко дни,
защото човеците са странни".
Да... Знаех го.
Ако имате въпроси за любовта, питайте ме, инспектор Полицай.
Аз ще наглеждам книжарницата,
докато приятелят ми е с колата ми в Единбург.
Извинете...
- Какво? Заета съм.
Виждам, но се интересувам от любовния ви живот.
Излез. Веднага.
Сега... Отиваме в Единбург.
Мини епизод: Възкресителите
Глава 3: Знам къде отивам
ДОБРИ ПОЛИЧБИ
От личния дневник на А. З. Фел, том 603.
Скъпо дневниче, миналия месец аз и Кроули бяхме в Единбург.
Той настоя да посетя местно гробище в полунощ.
Каза, че е попаднал на нещо, което може да ми е забавно.
Статуя на сами върховен архангел.
Депресиращо точна е.
- Определено е Гавраил. Плашещо е.
Мислиш ли, че той знае?
- Сигурно идва да гледа статуята.
За да се наслаждава на красотата си.
Мисля, че тук има някой.
- Този е мой, негодници.
Доста странен час за погребение.
- Имам лопата.
Махнете се, че ще ви тресна с нея.
- Харесвам те.
Не ни оставяй да ти пречим.
Това не е хубаво.
- Зависи от гледната точка.
Аз бих казал, че е прекрасно.
На моите им харесват кражбите на тела.
Нека се представя. Аз съм...
Англичанин?
- Господин Макфел.
Исках само да те предупредя, че изравянето на тела...
Ами грешно е.
- Този вече не използва тялото си.
Само семейството му реве над него.
- Искаш ли помощ за трупа?
Реших да покажа на младата дама, че върши грях.
Не е лесно. Ако стражата ме хване, ще ме обесят.
Не става дума за опасността. Не знаеш ли, че това е грешно?
Знам, че един хирург в Нюингтън ще плати доста пари за пресен труп.
Не е нужно да се занимаваш с това. Продавай книги.
Не мога да чета добре. И нямам книжарница.
Тогава стани тъкачка.
- Гениална идея.
Да, но не знам къде съм си забравила стана.
Земеделие.
- Във фермата ти има стан, нали?
С приятелите ми спим на тази опикана уличка.
Добре ли си, Мораг?
- По-добре не съм била.
С Мораг се опитваме да оцелеем. На мъртвите не им е проблем.
Затова си заври морала отзад, господин Макфел.
Нося ти нещо.
Стига. Вече ядох. Печено пиле. Картофи с масло.
Две порции пудинг с мармалад.
Ти си мръсна лъжкиня, Елспет Макинес.
И си истинско ангелче.
- Да.
Какво има в бъчвата?
Кажи ми, че не си го направила.
- Направи го.
Хубав пресен труп.
- Само този път.
Ще му вземем седем или дори осем лири.
Ще си наемем стая в истински пансион, а не като последния.
Няма да си легнеш гладна.
Ще отидеш в Ада, мила.
- Точно така.
Радвам се, че се запознахме, Мораг.
В бъчвата има краден труп!
Това е зло!
- Нямам проблем със злото!
А и зло ли е? Парите й трябват.
- Това не е важно.
Виж, аз съм добър. Боя се, че ти си зъл.
Само че човеците имат избор. Не могат да бъдат истински светци,
ако нямат възможност да бъдат лоши.
Тя е лоша.
Това важи, само ако всички са равни в началото.
Не може от нея да очакваме да се справя добре като аристократ.
Това е хубавото.
Колкото по-ниско започваш, толкова повече възможности имаш.
Елспет има купища възможности, защото е бедна.
Това е пълна простотия.
- Не, това е нещо неизразимо.
Сега схващаш. Така е по-добре. Какво правим?
Пускаме класическа музика и тя си остава класическа музика.
Ангел, какво правиш?
Нищо. С колата се разбираме добре.
Усещам, когато караш бентлито с по-ниска от разрешената скорост.
Не можеш.
- Мога.
Затова дай газ.
- Добре де.
Ужасно съжалявам. Колата май не го иска.
Бонбонче ли хапна?
Не.
Колата ми не издава такива звуци. Какво й правиш?
Нищо.
- Направил си й нещо. Усещам го.
Изобщо не те разбирам.
- Колата ми никога не е била жълта!
Няма сега да става жълта!
Оправи й цвета!
- Хубава е.
Оправи я, иначе ще започна да продавам книги на хората!
Даже може да подаря няколко.
Някакви новини за Гавраил?
Не. Няма новини за проклетия ни враг, господарю.
Така ли?
Кажи ми, като научим нещо.
- Да, господарю Велзевул.
Мислиш ли, че ще е хубаво някой да ти каже, че вършиш добра работа?
В Ада ли?
- Да.
Радвам се, ако не ме пратите в торните ями, защото съм ви ядосал.
Ако не ме пратят там, денят е хубав.
И ако не ми откъснат езика, защото говоря твърде много.
Ако не ме пратят в торните ями и не ми откъснат езика...
Много ли говоря? Пак ли ще ми откъснете езика?
Не ми пука. Само пази тишина.
Да.
Добре ли сте?
- Ходи ли ти се в торните ями?
Гравитация. Нещо, което привлича неща едни към други.
В случая - падат надолу, защото Земята е най-голямото нещо.
Защо?
Честно казано, не помня.
Когато го обсъждахме, звучеше като добра идея.
За да останат нещата там, където ги слагаме.
Но книгата не остава където я сложа. Пада надолу.
А мухите тръгват нагоре.
Добро наблюдение. Добре, планът. Операция "Влюбени птички".
Ще изчакам и двете да са близо до навеса.
После - внезапен дъжд.
Двете се крият от дъжда, сблъскват се, поглеждат се и бум.
Бум?
- Това е планът.
От векове не съм правил дъжд.
С натежали сърца пристигнахме там, където Елсбет отиваше.
Бях твърдо решен да спра чудовищния й план.
Доктор Далримпъл?
Господин Далримпъл. Аз съм хирург, а не лекар.
Съжалявам, но това не е маринована херинга.
Боя се, че настоявам...
- Какво искаш?
Стига, господин Далримпъл, това не е мозъчна хирургия.
Може да започнеш да си миеш ръцете. Скоро това ще е на мода, казвам ти.
Забавен тип сте, господин...
- Доктор. Не съм хирург.
Разбира се. Доктор.
Беше нужно чудо, за да стане пресният труп негоден за продажба.
Леле... Нещо мирише доста зряло.
Шегувате ли се с мен?
- Съжалявам, господин Далримпъл.
Жалко. Сигурно е заради топлата нощ.
- Това не ми върши работа.
Беше добре, когато...
Давам го на половин цена.
Няма да платя и пени за тази чорба.
Може да извадиш зъбите. Хората плащат добре за зъби.
Махнете тази гнусотия оттук.
Ти си го направил, нали?
- Просто неочаквана благословия.
Извинявай.
Да...
Направих нещо много добро. Не искаме Елспет да дойде пак с друг труп.
Затова ще прекратим и търсенето, не само предлагането.
С доктора ще бъдем много благодарни,
ако може да останем и да обсъдим работата ви.
На по чаша хубаво уиски.
Доктори, да изпием по едно, докато обсъждаме работата ми?
Ужасно е, че купувам трупове.
Но се опитвам да преподавам анатомия и физиология.
На мен това също не ми харесва, доктор Макфел.
Проблемът е, че няма достатъчно убийци.
Моля?
- Убийците ги бесят.
На никого не му пука, като ги режем.
- Идеална идея! Повече убийци!
Но ако толкова ви трябват тела, защо не си ги копаете вие,
вместо да карате бедните и отчаяните да го правят?
Сериозно?
Не може да очаквате да си пилея времето,
като се промъквам в гробища по тъмно и рискувам да ме обесят,
вместо да преподавам и да спасявам хора.
Той има право.
И двамата сме медици.
Какво е професионалното ви мнение за това, докторе?
Професионалното ми мнение е, че това прилича на...
Прилича на...
Ами ти какво мислиш?
Това е стъпало. Значи това определено не е стъпало.
Именно.
- Щом вие не разбирате,
какво ще разберат студентите ми?
Отстраних този тумор от седемгодишно момче.
Леле...
А момчето...
Затова ни трябва запас от трупове.
Трябва да режем. Иначе не можем да се учим.
Ако не научим още много,
как ще спечелим битката срещу ужаси като този тумор?
Опитвам се да спасявам хора и да преподавам.
Или ще ме посветят в рицарство,
или ще ме гръмне гробищна пушка, или ще ме обесят като възкресител.
Възкресителят
Здравейте. Нека се представя.
Аз съм един от така наречените журналисти.
Кажете ми, това заведението "Възкресителят" ли е?
Вие явно сте разследващ журналист.
- Да.
Как да ви помогна? И какво ще пиете?
- Няма да пия.
Тук съм само заради мистерията
с тайнствената песен, която се появява в джубокса ви.
С това се започна миналата година.
- Дайте ми фактите.
Ами беше петък вечер.
- Чудесно.
Ние, драскачите, наричаме това "атмосфера".
Този господин беше ли сред клиентите?
Сервирам на стотици хора. Няма как да помня...
Ами да. Да, добре, помня го.
Сам ли беше?
- Не.
Кой беше с него?
- Не знам. Друг масон.
Масон?
- И този е масон, нали?
С него беше още един. Идват често. Ложата им е до кръчмата.
Само че за първи път видях масон в хубав сив костюм.
Този някаква важна клечка ли е?
Със сигурност беше важен.
Кои са били възкресителите?
Не искам да ми помагаш.
- Беше права.
Кражбата на трупове намалява страданието. Хубаво нещо е.
Този път мога да помогна.
- Не ти вярвам.
Не знам как, но ти направи онова.
Кажи, че е хубаво, на онези, които няма да отидат в Рая,
защото телата им са били накълцани.
Всъщност...
- Раят не е толкова приятен.
Не е правилно, казвам ви.
Да...
- Каза, че ще помогнеш, Мораг.
Един труп ще ни спаси от улицата.
- Ще помогна, защото сме приятелки,
но това не значи, че е правилно.
- Браво!
Както казвах, палци горе! Изкопайте колкото трупове искате.
Осъзнах, че съм грешал, и реших да помогна на Елспет и Мораг
в благородната им мисия да намалят страданието.
Инспектирах смъртоносните охранителни устройства в гробището.
Гениално. Спъваш се в жицата и...
Значи богатите си позволяват това, за да не изровят труповете им,
а бедните нищо не ги пази.
Нямаш ли проблем с това?
Всичко наред ли е там?
- Почти съм готова, Мораг.
Хубава, прясна почва. Лесно се копае.
Мораг!
Изстрелът на гробищната пушка привлече вниманието на пазача.
Стражата!
Май попрекалих с дупката.
Ще я спася. Знам, че нямам право, но...
Това... Аз съм виновен.
Няма да го понеса, ако тази млада жена...
Мога да я излекувам. Не, не, не, това е правилно.
Няма да спорим... Какво...
Късно е.
Някой от вас ще докара ли количката?
Защо?
- Възможно е да бъркам,
но мисля, че Елспет ще занесе Мораг при господин Далримпъл.
Но...
- Но какво?
Да я оставя да изгние, докато гладувам?
Това ли искаш, Макфел? Защото Мораг не би го искала.
Разбира се. Просто...
Различно е, като е някой, когото познаваш, нали?
Не е чорба, признавам.
Даже не искаше да ходи на гробището.
Дойде, за да ми помогне.
Помогнала ти е, нали? Хубав пресен труп.
Какво ще кажеш за пет лири?
- Пет лири?
Сега пресните вървят по седем или осем.
Ако искаш, потърси друг купувач.
Аз давам пет.
Пет. Ето. Кървави пари.
За какво ще ги похарчиш? За джин?
- За вино. За тост.
Тук сме.
Здравей, Елспет.
Съжалявам, за приятелката ти.
Случва се. Хората умират.
- Нали?
Купих хубаво вино с парите.
Джинът напива по-бързо. Виното е по-изискано.
Ще вдигнем тост за Мораг. После ще си замина.
С парите ме погребете някъде, където няма да ме изровят.
Заминаваш ли? Къде?
- При Мораг.
Може ли сега да вдигнем тоста?
Не, не, не! Защо го направи? Ще се самоубиеш!
Як съм като вол.
- Не ми трябва лауданум, за да умра.
Никакво умиране! Стига умиране!
Край на умирането! Край на умирането!
Умирането е просто... Просто е грешно!
Кроули?
Звуча ли като коза?
Хайде. Ангел! Ангел!
Кажи нещо, което ще я убеди,
че бедността е неизразимо прекрасна и животът си струва.
Хайде!
- Животът не струва нищо.
После чудовища като мен те изкопават.
Ще те спра тук. Кроули...
Къде си?
- Не смейте да ме настъпвате!
Виждам те! И теб, огромен...
Малък съм, нали? Добре, мога да го направя.
Зашеметяваща гледка.
Кроули, не е нужно да...
- Нужно е! Ето те!
Ти съгреши много на едро!
Опитът да се самоубиеш...
Ами... Не е хубаво така!
Ако посмееш пак да се опиташ да си видиш сметката,
ще бъдеш прокълната завинаги!
Освен ако...
- Освен ако?
Освен ако... Колко пари има в портфейла ти?
В моя ли?
- Колко, доктор Макфел?
Около деветдесет гвинеи.
- Ще стигнат. Дай й ги.
А добродетелите на бедността?
Ще я застреля гробищна пушка
или ще я обесят, ако не се самоубие преди това.
Дай й парите, ангел!
Какво ще правя с деветдесет гвинеи?
Ще си купиш ферма и ще бъдеш добра.
Няма да се правиш на добра. Ще бъдеш истински добра.
Обещавам, ще бъда. Обещавам.
- Обещаваш ли наистина?
Това ми стига.
- Добре, тръгвай.
Лауданум! Повече няма да го употребявам!
Къде си?
- Тук съм. Тук съм.
Постъпи много добре, Кроули.
Спаси младата жена.
- Не съм добър!
Надрусан съм с лауданум. Не отговарям за действията си.
Ще си имаш ли проблеми? Долу сигурно са забелязали.
Ти извърши много добро дело.
Вярвай ми, ако в Ада бяха забелязали, щях вече да съм...
Щях вече...
Дълго време след това не видях Кроули.
Извинете.
Случайно някой от вас да може да ми услужи с мобилен телефон?
Ти да не си напълно умопобъркан?
Телефон, моля. Нямам цял ден. Помолих учтиво.
Умрях от страх.
Какво ще направиш, ако ти откажем?
Почти не са ми останали минути. Използвам го за "Туитър".
И за "Грайндър".
- Много мило.
Боя се, че трябва да остана сам.
Здравей. Моля те, обади се на телефона в книжарницата ми.
На бюрото ми е.
Книжарница "Фел".
Дори да имаме каквото търсите, не се продава.
Мисля, че намерих следи.
Спомняш ли си статуята на Гавраил в гробището в Единбург?
В момента я гледам.
- Добра работа.
Така ли мислиш?
Кроули, помниш ли доктор Далримпъл?
Той купи...
- ... тялото на Мораг.
Не доктор, а господин. Да.
Какво е станало с него?
- Заминал е от Единбург опозорен.
После се е самоубил.
Нарекли са кръчма на него.
- Човеци.
Не трябва да се привързваме към тях.
- Сигурно си прав...
Нали не си продавал книги?
- Нито една.
Добре.
Следата?
- Да.
Изрових изключително важна информация.
Гавраил наистина е посетил
въпросното заведение.
Бил е в компанията на...
- На?
Не знам. На някого. Не е бил сам. Това е следа, нали?
Мисля, че ще се случи. Навесът. Ще видя, като се върнеш.
Да.
Бъди благословен. И ти, и телефонът ти.
И "Туитър" и "Грайндър", каквото и да са те.
Телефонът ми!
- Преди повече ли ти харесваше?
Не. Каквото и да си направил, благодаря ти.
Добре, добре. Дъжд. Мога да направя дъжд.
Искам само да кажа... Не знам какво стана онази нощ.
Но може ли да поговорим?
Няма за какво да говорим.
- Мисля, че има.
Разстроена си и се държиш, все едно аз съм виновна.
Не знам какво става в живота ти, но не аз ни заключих онази вечер.
Прекрасен, дъждовен дъжд.
Не знам защо си ми ядосана.
- Не съм ядосана на теб. Просто...
Не е заради теб. Линдзи решила, че й изневерявам,
защото не й отговарях. Това е.
- Не е честно.
Аз не бих... Не сме... Токът спря.
Отивайте под навеса! Хубав проливен дъжд!
Не сме направили каквото приятелката ти казва.
Знам! Май ти дължа извинение.
- Не е така.
Просто... Аз никога...
Не съм такава.
- Знам. Не съм твой тип.
Нямаш си и представа.
Да, получава се.
По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите!
Можеше и по-добре.
- Имаше ли бум?
Джим, може да се каже, че в края на тази буря нямаше бум.
Ще има буря и мрак, и силен ураган.
Мъртвите ще се надигнат от гробовете и отново ще бродят по Земята.
Ще има плач.
- Продължавай.
С всеки ден е все по-близо.
За какво говорим сега?
Кой съм аз? Какви се е случило с мен?
Стой тук. Не отваряй на никого.
Много затворено
Шакс? Къде си?
Извинете, знаете ли къде...
Криеш Гавраил в книжарницата, нали, Кроули?
Извинявай, и аз не съм оттук.
- Кретен такъв!
Велзевул ти се ядоса.
- Така ли? Велзевул?
Обикновено е толкова щастлив демон!
Определено не е в добро настроение! Знае, че ангелът го крие там.
Не е вярно.
- Защо мислиш така?
Защото няма как.
- Защо?
Защото Гавраил не е вътре! Няма да играя такива игрички.
Не съм тъпа, Кроули. Пусни ме вътре.
- Няма да стане. Извини ме.
Тук е.
- Мислиш ли?
Учудвам се, че не си влязла да огледаш.
Знаеш, че не мога да прекрача прага.
- Жалко, че не мога да те поканя.
Гледай от прага колкото искаш. Може и да видиш архангел.
Здравей, клиент!
Слушай, какво е, когато няма топла вода,
а две жълти лампи върху бойлера светят?
Да, да, случва се. Трябва да врътнеш един черен кран.
Намира се под...
- Мога да го намеря.
Ако не ме пуснеш вътре...
- Технически, не мога.
Велзевул, Тъмният съвет и силите на Ада ще обявят война.
На мен ли?
- На приятеля ти.
А той къде е?
- Попълва архива.
В мазето.
Не знаеш какви проблеми предизвикваш, нали?
Не. Или да. Или не.
- Да. Ще ти кажа нещо, Джим.
Или Гавраил, ако си някъде там.
Ако нещо лошо се случи с Азирафел заради това, аз ще...
Да?
Няма значение. Късно е за това, нали?
Винаги е твърде късно.
Превод: Tigermaster