Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (1).srt) Свали субтитрите
Първа серия ЕКИПАЖЪТ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Какво, Шарик? Тихо.
Шарик...
Муцуна такава...
Ето това е полски стрелец!
Добре стреляш, но месото е малко.
Тук няма какво да хванеш. Само катерици.
Каква пустош...
Тук ловува и друг освен нас. Или човек, или звяр.
Яж, пухчо, яж.
Давай по-смело, Мура!
Жалко, добро куче беше... – Остана сам, Шарик, без майка.
Случват се такива неща, но никой не остава сам.
Нито Шарик, нито ти.
Ще намериш баща си. Ще свърши войната и ще го намериш.
Виж го това куче! Прави се на голям пес.
Стреляй надясно!
Закачи ме с нокът.
Недейте, Ефим Семьонич...
По време на война тигрите не се боят от хората.
Хвърля се срещу куршума, търси плячка на всяка цена.
Благодаря ти, спаси ми живота.
Аз ви благодаря.
Дай ми тоя дребосък.
Шарик, дръж!
Дръж, Шарик!
Смело куче!
Ще можете ли да ходите?
Трудно... И ще трябва да оставим месото.
Аз ще стоя на пост с Шарик, а ти излез на сечището.
Спри трактора, като се връща с дървата.
Скоро трябва да мине.
Чакай!
Вземи това и го скрий.
За тебе е.
Почакайте, няма да се бавя.
Трака ли, трака... Тракторът, неговата мама!
Утре трябва да карам дървата, а ще го поправям до пладне.
Нощта е дълга – ще се справиш. – Нощната работа не я бива.
Имаш ли резервни подложки? – Имам.
Тогава аз ще го оправя. – Ама ти можеш ли?
Като стане готово, ще ви викна.
Добре... Хей!
Как те викат?
Кос. Ян Кос.
Трудно име. – А тебе?
Григорий Саакашвили. – Сака...
Саакашвили! – Вили?
Швили! – Също е трудно.
Аз съм от Грузия. Какви планини имаме там!
Виждаш ли това малко винтче?
Тук планините са като това винтче.
А у нас са като трактора.
Знам. Бях на Кавказ, преди да дойда тук.
Какво търсиш? – Баща си.
Завърти втория надолу.
Добре!
Старецът каза, че сим убил тигър.
Опасен стрелец си!
Гледам те, че разбираш от трактори.
Вземай трактора, ще работиш на мое място.
Не искам. А ти какво ще правиш? – Отивам в армията.
Ще те вземат ли? На колко години си?
На 19. А ти? – Аз ли?
На 17 г.
Ловецът каза, че си на 16 г.
Мен за друго не ме вземат. Аз съм от Полша, от Гданск.
На трактора не искаш, в армията не отиваш...
Ясен си ми. Нашата война не те засяга.
Само знаеш да събираш кожи от катерички и от еноти.
За облекло за летците са. – Хитро.
Ние в окопите, а ти – в тила, а?
Хитро? А кой пръв се би с Хитлер?
Кой се сражава на Вестерплате? – Вестер? Не мога да го кажа.
Твоята война отдавна свърши. Разбиха ви за две седмици!
Можеш ли да се биеш? – Защо?
Пази се!
Голям дявол си бил!
Искаш ли още?
Май не са от нашите.
Японците са на другия бряг на Усур.
Искаш ли още, или ти стига?
Твоята война, моята война... Войната е една!
Вземай трактора, аз отивам в армията.
Момчета!
Лягай. – След работа се спи хубаво.
Аз ще го довърша, утре трябва да тръгваш рано.
А ако искаш да спиш – само в Грузия.
Там легнеш, братко, топло е... Вземеш една кана вино.
Вратата отворена, нощта влиза у дома, звездите влизат...
През вратата или през съня? – Не знаеш ли как влизат?
И през вратата, и през съня.
Все тая.
Дай ми хартийка.
Кракът боли ли ви?
Върви, аз ще се оправя. Благодаря.
Мога ли да взема тази? – Ти какво, ще пушиш ли?
Приключи ли? – Да.
Трябва да будим грузинеца. – Какво видя във вестника?
Съобщение. Съветското правителство сформира полска дивизия,
наречена на Тадеуш Косцюшко. – Чети на глас.
"С цел обща борба..." После е откъснато.
Кракът ми ще заздравее. Не искам и не мога да те задържа.
Ще събудя грузинеца – отиваме при военните и за доктор.
Докторът ще се оправи, ти иди с коня на полското място. Ще го намериш ли?
Да, до водопада. – Донеси ми женшен.
Този корен е най-добрият лек.
Ще намериш на сечището до лявата колиба.
Вземи и пушката ми. Но стреляй само по големи зверове.
Ще се върнем! – Откъде да знаеш?
Не се бой! Нали си с мен?
Ще му кажа: "Длъжен сте, другарю майор!"
Твоята война е и моя война. Наша война!
И моите заминаха – и вторият, и третият.
Така е, трябва да се воюва... – А в колхоза кой ще работи?
Остават и от мъжете. – Кои? Само старци!
Вън!
Да не съм ви видял тук повече! Намерил се "адвокат"!
После трябва да търся бавачки за сополанковците!
Нищо няма да подпиша! Тази ръка милост не знае!
Дявол да го вземе...
Спокойно, глупчо, тук няма никого.
Другарю майор!
Японски парашутист!
И тогава майорът каза:
"Аз знам,
че можеш на фронта и без бавачка,
но правилникът не знае."
Лекарят дойде ли?
Не. За друго си мисля.
Нали беше на полското място?
Точно преди 80 г. там са се заселили полски заточеници,
бунтовници против царя.
Дълго живяха там. Чак внуците им след Октомврийската революция
си заминаха за своята страна.
Последвай ги и ти.
На острието има полски надпис.
"Живя и се бори..." Даже името му се е изтрило.
Ефим Семьонич, ако не намеря баща си, ще се върна при вас.
И без това нямам никого. – Не говори на вятъра.
Като порасне Шарик, ще ти го дам. На фронта ще ти трябва приятел.
И топли ръкавици от енотска кожа.
А и да не намериш баща си, пак няма да се върнеш.
Ще останеш при своите.
Вестникът, който чете, уж е проста хартия,
но е като вик на диви гъски наесен. Няма как.
Трябва да полетиш към своя край.
Ти ли си, Саша?
Що за човек си!
Винаги закъсняваш. Веднъж да беше дошъл навреме!
Ако ще оставаш, не в моята смяна! Мътните го взели.
Момчета! Пирожки със сирене!
Пак ли каша?
А ти кой си? Ако не отговориш, ще те арестувам!
Кой си ти?
Какво, на мен ще се репчиш, а? Момчета, хайде!
Стига, стига!
Какво става? Идваш неканен, питат те – не отговаряш. Лошо!
Искам да ида на фронта. – Разбрах.
Да го изхвърлим заедно с помияра! Мътните го взели.
Др. редник не се намесвайте, когато говори командирът!
Кой беше вчера на пост? – Аз, др. сержант.
Да не мислите, че момчето и кучето са влезли през комина?
Дявол ги знае.
На война не се тръгва така.
Иди в комисариата – ще те преценят що за птица си и ще те вземат.
А сега майка ти плаче и не знае къде си.
А като нямам майка?
И баща ти е на фронта, така ли? – Не знам, изчезна преди 4 години.
Тогава още нямаше война. – Как да нямаше?
Имаше, в Полша! Ти...
Аз отивам в полската армия. Пътувам вече трети ден.
С вас съм от снощи.
Дайте на съюзника да хапне! Кашата ще изстине, момчета.
Ето, яж.
Как е кашата, вкусна ли е? – Знаеш как е.
Нахранете и кучето.
Коз! – Как така?!
Мога да я почистя.
Не, това е ръчна картечница.
Знаеш ли как?
Не се сърдете... Глупаво се получим.
Вземете ме – ще чистя оръжието, ще стоя на пост с кучето.
Никого няма да пуснем.
Ах ти, мътните да те вземат...
Какво иска? – Иска да ходи на лов.
Това е оръжие за големи зверове. Ловът не е за деца.
И за възрастни не е, но когато трябва – трябва.
Имам удостоверение от кооператива. Ловец съм.
А това от какво е? Тигър!
Е, хубаво.
Не, не мога, синко. В армията си има правилник.
На първата гара трябва да те сваля.
Федя, една минутка.
Хей, стрелецо!
Хайде, давай.
Тръгвай, друже. Гонят ни.
Хайде, вън!
Хей, хора!
От Полша ли сте? И аз – от Гданск!
Е, извади късмет – с тях вече си без прекачване.
Аз съм Густав Йелен – Густлик. – Ян Кос.
А кучето? – Шарик.
Шаро? – Шарик – Топчо на руски. Здравейте!
Може пак да се срещнем на фронта!
Направете място, момчета! Имаме още един.
Боже! Момиче! – Пусни ме! От Луната ли падаш?
Не, от Усур. – Значи не си от Луната?
А в Полша от къде си? – От Гданск.
Аз съм от Варшава. Сядай.
Казвам се Лидка. – Много си хубава, като картинка!
Студено е... – Ето, вземи ги.
Вземай де! На мен ми е топло. – Хубави са, ще си ги нося.
Ще станем приятели, нали?
До нови срещи! – До скоро!
Привет, вчерашни скитнико, днешни войнико!
Вече сме си като у дома.
Кой е за танковете? – Аз!
Желаете ли в танковите части?
Густав Йелен.
Бащино име?
Вилхелм.
Защо искате да сте танкист?
Бил съм танкист при немците.
Не, не! Взеха ме насила.
Но вързах моите фелдфебели и избягах пеш при руснаците.
И как така?
И четиримата ли ги върза? – Не вярвате ли?
Какво?! Пуснете ме! Стига! – Другари офицери!
Какво правите?! Пуснете ме!
Лидия Мишневска!
Вече се записах.
Искам да съм с тебе, но ще ида, където ме пратят.
Що за приятел си? Изпрати се сам!
Казаха, че ще има бригада "Героите на Вестерплате".
Глух ли си? Вестерплате! Нали баща ти се е бил там!
Ще бъда радистка, искат момичета. – Чакай, сега се връщам.
На колко години си? – На 18.
Тук не пише кога си роден.
Ама съм на 18. – Да не би да нямам очи?
Лъжеш. На танковете е тежко. Върви другаде, малкият.
Ама аз... – Знам, знам, да!
Нали си здрав? – Здрав съм.
А това какво е?!
Какво търси тук това куче? – Я, куче!
Това тук е армия! – Тъй вярно!
Танковата бригада не е зверилник! Свободен сте!
Не се бутайте, един по един! – Пършивец такъв!
Не те ли приеха?
Не ме искат за танкист. – Жалко. Но може би е по-добре!
Какво ще прави кучето в танка? – Сега ще му кажа на този!
Нищо няма да стане! И аз молих, но поручикът не разреши.
Шофьорът! Вдигаме платната! – Тъй вярно!
Не се тормози, глупаво е.
Искаше ми се... с вас.
Много ми се искаше.
Чакай малко.
Добър ден. – Здрасти.
Вихура. – Какъв вихър? Едва духа.
Аз съм Вихура. Такава ми е фамилията.
А ти кой си? – Кос.
Хубаво куче!
Твое ли е? – Може да го погалиш.
Няма ли да ме ухапе? – Не.
Хвърли му я да видиш как ще я донесе.
Кутре!
Преброй се!
Бързо в камиона!
Вие заповядайте при шофьора.
Благодаря, аз съм с тях.
Помогнете й.
Давай!
Защо не тръгваме?
Какво става? Камионът е нов! – Ще запалим с манивелата.
Чакай, чичо.
Можеш да си я въртиш до утре.
Трябва и тук да имаш нещо. – Разкарай се!
Г-н поручик, мога да го поправя. – Добре, пробвай.
А ще ме вземете ли? – Дума да не става.
Хей! Дявол да те вземе, опитай!
Само че сме двама. – Къде е другият?
Добре, добре... Опитай.
Господине... Всички чухме! – Добре де!
Я, излетя! Шарик, търсим!
Кой? – Косът.
Какво му направи, дявол такъв?
И ти си един цар на казахстанските шосета! Тръгвай!
Как го направи?
Е, вече сме танкисти. – Да...
Танковете идват!
Не бой се, глупчо!
Бива ги танковете! – Бива ги.
Полека, ще го счупиш!
С нас ли сте, другари, или само карате танковете?
С вас сме. Чак до Берлин. Такава е заповедта.
Връщам се от болницата в частта и им казват:
"Лейт. Олгерд Ярош, вие ще обучавате съюзниците."
А може би се справяте по-добре от мен?
По дяволиите! Така ли посрещат в полската армия? У нас в Грузия...
Григорий! – Е, и? Григорий.
Казвам се Григорий Саакашвили. А ти кой си?
Кучето те позна – даваше му захар, а ти не ме помниш!
Янек! Др. лейтенант, с него се бихме!
Лошо се бихме, докато не се оказа, че войната ни е обща!
Искаш ли ме в твоя екипаж? – Искам!
И аз съм с вас, става ли?
Станахме четирима. – Петима – с Шарик.
Шарик? Колко е пораснал!
Муцуна такава... – Но не питахме командира.
Екипажът трябва да е като петте пръста на ръката.
Вие какво можете да правите? Саакашвили е първокласен водач.
Григорий, покажи им какво умееш.
С "карфицата" ли? – Да.
Гледай сега.
Елате насам.
Ще го счупиш!
Убиваш тигъра, но запазваш кожата! Така трябва да се кара.
Григорий още не е бил на война.
Новобранец е, а и аз не съм военен. Аз...
Виждате ли онзи облак, белия?
Казва се "циростратус".
Мога да ви кажа и че след ден-два ще ни донесе промяна на времето.
Виждате що за военен съм с облаците...
Така, показахме какво умеем.
Аз врачувам на "облак", Григорий кове пирони, а вие?
Да?
Да нямаш роднини в Грузия? При нас един носеше коне на гръб!
Ще върши ли работа палецът ви...
Моят палец на вашата ръка? – Кой знае?
А ти какво можеш? Млад си, но в танка животът е труден.
По-лесно е 3 пъти да уцелиш десетка, отколкото да влезеш в екипажа ми.
Съгласен съм. Но ако уцеля, ще ме вземете ли?
Мен и Шарик, защото на ръката четири пръста са й малко.
Вие, Григорий, Густлик, аз... И Шарик.
Добре, добре. Ще видим.
Браво на теб! Улучи две десетки. – Е, и?
Мисля, че са три. – Но третата я прати в небето.
Браво, бива те!
Точно око имаш, но...
Още са топли. – Виж го ти!
Прав беше, извинявай.
Значи два са минали един след друг. – Ще ме вземете ли?
Вземам те. – Но с кучето.
Ами с кучето...
Само трябва да се научиш още... Глътни корема!
Да пееш.
Как така да пея? – В танка има нужда
от стрелец радиотелеграфист. Ще се научиш да пееш по танкисти.
Знаеш ли какво значим това? – Не.
Това е фамилията ти. – И аз имам нещо за вас.
Заповядайте, с това влизам в групата.
Хубав е! С него ще отваряме консервите.
А, не! Прочетете какво пише.
Чест и Родина 1863 г.
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ЗДИСЛАВ КАРЧЕВСКИ ЯНУШ КЛОШИНСКИ
КШИЩОФ ЛИТВИН ЮЗЕФ НАЛБЕРЧАК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©