Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (10).srt) Свали субтитрите
Десета серия 15 МИНУТИ СЛЕД ВСЕКИ НЕЧЕТЕН ЧАС
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Не тъгувай. Толкова момчета има по света... Ето, аз например.
Виждаш ли? Сама ми налиташ!
Хей, Кос! – Така ли се обръщаш към командира?
Ауспух задръстен!
Не ме пипай, мечко миньорска!
Гражданино сержант, не мога толкова бързо – моторът прегря.
Искаш да останеш сам с Лидка! – А ти ревнуваш ли?
Мога да карам и танка, но той и камионът са с различна мощност.
Искаш ли? Добре. Ще спрем в селцето Шварцеворст.
Лесно се стига – има железопътна линия и мост.
И идиот ще се оправи. Ще избързаме. – Стой!
Сержант Саакашвили ще тръгне в камиона с телеграфистката
и редник Черешняк за охрана.
Разбрано! Ти нали така искаше?
Лидка, дръж връзката на два часа – 15 мин. след всеки нечетен.
Слушам. 15 мин. след нечетен. – Ефрейтор Вихура ще кара танка.
Вихура, скачай в дупката!
Аз така исках!
Тръгвай!
Какво има?
Спряхме.
Добре че каза – нямаше да се сетя.
Да не си попаднал на пирон?
Тръгна ли някъде с вас, все нещо ще се счупи.
Давай, оправи го.
Помниш ли, като му запуши в Шелце ауспуха с шапка?
И тогава ми даде ръкавиците от енот – правеше такива за летците.
Не ми е казвал, че е влюбен в мен, но така ме гледаше...
Ела!
Мила моя! Енот не намерих, но има цветенца.
Ръкавиците дълго бяха мои.
Но после се скарахме и трябваше да му ги върна.
Вземи цветята и ми дай минутка да помисля на спокойствие.
Добре, Гжеш. Внимавай там с радиостанцията!
Добре. Най-хубаво се спи в сеното. И за вас ще донеса.
Можем да поседим и да си поговорим. И без това ще ги изпреварим.
Ела. Ех, какъв си ти...
Как върви?
Само пръцкаш, а не тръгваш. – Трябваше да си остана в камиона.
От теб става танкист, колкото от дявол органист.
Трябва да погледна двигателя.
Това да не е твоята бракма? Тук, за да погледнеш,
трябва да вдигнеш 700 кила.
А ако аз го подкарам? – Няма чудеса на тоя свят.
Само веднъж ти провървя в Шелце.
На какво да се обзаложим?
Ако тръгне, ще обиколя танка и ще те нося "на конче".
А ако не – ти ще носиш мен. Цепи баса!
Трябва да си лъсна ботушите, за да не изцапам командира.
Левият резервоар беше празен, кралю на астраханските шосета...
Искам в галоп! Това галоп ли е?
Стой! Стой ти казах! – А, не, почти стигнахме!
Вече е 15,30. Лидка трябваше да се обади в 15,15.
Мътните да го вземат!
Давай! – Тук сме в дълбок тил – няма шваби.
Помогни ми! Само зяпаш... Така всеки може.
Вие бяхте в болницата... Бригадата се би при Яблонна.
А сърцето ми... – Вземи това и търкай тук.
А сърцето ми се късаше. – По-силно.
Боже Господи! – Какво има?
Янек ще ме пребие! 15 мин. след всеки нечетен час!
Ще капнеш – ще ми угасиш огъня!
Погледни ме мен – това е то лош късмет!
На километър от целта отидоха и четирите гуми!
Къде е тоя замък?
Виждаш ли кулата? Това е дворецът Шварцеворст.
Идва камион. – Добре.
Г-н сержант, спрете за малко!
Какво? – Добичето се мъчи неиздоено.
Ще изтичам, ще има мляко за вечеря.
Добре. Но веднага се връщай в замъка.
Трябва да подготвим всичко, а времето е "чут-чут".
Каква си хубавица...
Бягай!
Ще има млекце.
Марш! Не плаши добичето!
Тогава затрещя.
Внимавайте! Побързайте, момчета. – Слушам.
Карл, донеси ми лопата. – Момент. Идвам.
Най-после нещо ново.
Почакай, ще отворя портата.
Гледайте да не ги повредите.
След акцията тръгвате с нас за Берлин. Ясно?
Лидка! – Какво?
Ела! Ще я отворим по танкисти.
Давай!
Има ли някой тук?
Добър ден. – Здрасти!
Да видим как ще ни приемат.
Добре дошли при нас.
Здравейте!
Лидка!
Добра кравичка!
Лидка, не бой се!
Какво си мислиш – че ще ни заколят като пилци?
Лидка, помогни ми.
Помогни ми да се сетя с коя танцувах – с Аня или с Ханя?
Ето как стана. Обявиха "дами канят". Аня избяга при Ханя.
За да не ги обърка, Вихура свали панделката на Ханя.
И само моята Аня остана с панделка. Но после тя пак ми избяга.
После аз отмъкнах Ханя на Густлик,
защото мислех, че е Аня, но пак се оказа, че е Ханя.
Два пъти с Аня ли танцувах, или два пъти с Ханя?
Как да разбера коя е Аня?
Те са като две капки вода, като две агънца от едно стадо.
И сега не знам дали танцувах с тази, в която се влюбих,
или се влюбих в тази, с която танцувах.
Лидка, да не мислиш, че не знам, че трябва да им съобщим? Знам!
Но какво можем да направим?
Шарик! Кученце!
Добро куче!
По-силно, давай, давай!
Още малко...
Браво! Добро куче!
Още мъничко...
Да изчезваме!
Бягай! Ама какво?
Какво ти става?!
Има 7 минути! Ще се свържем.
Късно е! Всички ще загинем. – Ти бягай, аз ще остана.
Сама, без оръжие? Не те ли е страх? – Страх ме е много! Е, и какво?
Цяло щастие е, че не забелязаха радиостанцията в сеното.
Ето, вземи!
Вече сме си като у дома. – 17,15 е! Време за свръзка!
Часът е 5 и четвърт. Ще разберем какво има за вечеря.
Яде ми се кисело мляко с картофи. – Аз предпочитам бухти.
Чувам те добре, идвам при теб.
Бухти! – Лидка!
Зареди осколочен.
Ти полудя ли? Чака ни вечеря! – Не дрънкай, а зареждай.
Прищяло му се да стреля... – Вихура! Напред и наляво!
Танкът отмина. – Г-н комендант.
Руди, тук Лидка! Янек, не мога да говоря повече!
Носи отличителен знак на лявата ръка.
Вземай, Ернст. – И още веднъж.
Веднага разстреляй пленниците.
Къде е другарят ти?
Коланът.
А, ето го. – Не знаеш ли?
Вържи я.
Къде е кучето?
Помощ!
Приключвай с нея!
Чакай. Ще й отрежа главата, кълна се!
Тръгвай! По-бързо!
Чу ли ме, змия такава?
Ще ти покажа какво правим тук със змийските глави.
До стената! Бързо! Обърни се.
Гледай сега.
С нея коля кокошките.
Дръж!
Дръж я!
Шарик, пусни!
Колко са?
Какво търсите тук?
Казвай вече! – Хайл Хитлер!
Какво ровиш?
Да не съм плъх да се муша по дупките?
Леле, красивата Брунхилда!
Тая вещица искаше да ми отсече главата с брадва!
И не иска ли да говори? Е, ще й направим "хайл Хитлер".
Густлик!
Густлик! – Чакай, сега ще омекне!
Как... Откачил си!
Е, какво? Освен нея и този, дето не мърда,
има още шестима. Парашутно разузнаване.
Утре през нощта ще охраняват десант.
Ще взривят моста. – Трябва да ги ликвидираме.
Сигурно са в кулата. Брунхилда ще ни заведе.
Ела да потанцуваме.
Гжеш...
Лидка остана с кучето при камиона.
Какво й направи? – Аз? Нищо особено.
Жените ги е страх от мишки и жаби. – Мен пък не ме е страх от мишки!
Внимание!
Чакай...
До вратата!
Внимавайте, поляците! – Пази се!
Слизайте!
По-бързо! Внимавайте!
Не издържаха...
Работата е свършена. Гжеш, доведи другите.
Ние се качваме, че всичко ще изгори.
Мляко мога много да пия.
Тази ми е шестата.
В средата е чисто – може да се пише.
От къде го взе? – Радиостанцията е счупена,
всичко беше изгоряло освен това.
Баща ти каза да събираш откраднатото от немците, а ти даваш.
Тетрадки не сме имали.
Всеки получава каквото трябва. Началникът – хартия,
селянинът – земя... А свирачът – акордеон.
Стегнах старото сандъче... – Чакай!
Откъде я знаеш тази?
Тя е от моя край.
Знам ги много. С баща ми бяхме ратаи –
обиколили сме цяла Полша, преди да стигнем до Студжянки
и графиня Замойска. – Обаче тази не я знаете.
Какво значи това? – "Грузинецо, хващай меча!"
Грузинецо! Престани да пееш. Не ти се получава.
Защото се пее на три гласа! А вие сте едни...
Г-н сержант... Моля ви, кажете на ефрейтора да ми го даде.
Какво да ти даде? – Акордеона.
И без това не може да свири.
Коловозът чака лъснат – в строй войникът до войник...
Какво? А, Одеса!
А, ето те!
Ще ми избодеш очите с тоя ръжен!
Е, моля! Нападай!
Дръж се, защото ще правя шашлик!
Видя ли? Когато сърцето е желязно, стига и дървен меч!
Лидка!
Не!
Лидка, можеш да спиш тук.
Никой няма да влезе – ще пазя. – А ти няма ли да влезеш?
Аз? Аз съм влюбен в близначката. – В коя?
Нали ти казах...
Трябва да им сложиш номера, за да не ги бъркаш.
Ще им сложа!
Мирише му на лош човек. – Остави, Шарик.
Тук ще пишем разни много умни неща.
Олгерд не си записваше, а помнеше всичко.
Аз помня само, че ми се спи.
Дай му акордеона. – Защо?
Просто така.
Защото свири. – На теб за какво ти е?
Като се разпищят куршумите и видя какъв войник е, ще му го дам.
Томек каза, че това е бележник на радиотелеграфист. Погледни.
Шарик, остави я!
"Айн Ф.н. 11".
Дявол го знае.
Шарик! Връщай се!
Пропъди злия дух от замъка. Седни долу!
Транспортни "юнкерси".
Един... два... три...
И "месершмити".
Да пукна дано! Колко е часът?
Сигурно минава 23 ч. – Дай да видя.
"Една четвърт след 11."
Четвърт час след 23 ч. Измами ни Брунхилда!
Каза, че утре, а те още днес...
Гледай – скачат.
Вихура с Лидка и кучето остават при камиона.
Аз не оставам. – Не искам отделно!
Тук да не ви е парламент, по дяволите?!
Може да стане напечено... – Искам с вас!
Стига приказки!
Добре. Ще бъдеш с Гжегож на картечницата.
Томаш и Вихура ще направят десант. Качвай се в танка!
Грижи се за мен! Щеше да ме остави на по-безопасно,
но сега ме иска близо до себе си.
Пусни, човече.
Напред!
Взриви го!
Внимавайте!
Напред!
Страх ли те е?
Гжеш го е шубе!
Трябва да заобиколим. – Няма да успеем.
Ще минеш ли? – Има вода!
Провери дълбочината! – Слушам!
Редник Черешняк, при мен!
Ще идем заедно и ще се качим от другата страна.
Влизай! – Заповедта беше вие да проверите.
Не философствай, а влизай!
Аз ще ви пазя.
Подръжте го, г-н ефрейтор.
А акордеонът остана там...
Някой може да го открадне. – Добре, върви.
Все аз... Е, добре.
Давай!
Какво има?
Натам! Отляво!
По-бързо! Тичайте!
Живо! Долу!
Хайде, Ханс. Побързай.
Проклет мост!
По-живо!
Дай ми я вече!
Дръжте се сега.
Последният. Слава Богу.
Отстъпете! Скрийте се!
Живо, живо!
Недей да дремеш, Лидка!
Осколочен. – Слушам, осколочен.
Готово.
Ако са включили кабелите, сега ще взривят моста.
Може да им скъсаме жиците със снаряд.
Да опитаме. – Добре, но сигурно няма да стане.
Ерих, побързай!
Изчакай малко.
Изчезвай.
Другари, идвайте.
Вили, ела тук. По-високо!
Остави. Изнервяш ме. Идвай.
По-бързо!
Проклетият боклук не работи. – Хайде пак.
По дяволите!
Отстъпление!
Избягаха.
Успяхме. – Мостът е цял!
Къде е Черешняк? – Да не е убит?
Ако беше убит, щеше да е тук.
Я виж там!
Ескадрон, стой!
Назад! Не излизай пред командира!
Кой командва тук? – Аз.
Кавалерийски ескадрон, разузнаване. Докладва вахмистър Калита.
Къде е врагът? – Избяга.
Колко са? – Около 60, имат една трета загуби.
Нямате ли радио? Ако знаех 15 мин. по-рано, щяхме да дойдем навреме.
Немците не ни уведомиха. – Аз бих пратил кобилата да ви каже!
Защо ги пуснахте да избягат? – Как да ги гоним? Нощ е, гора...
Ако войникът го бива и е на кон...
Господа, ще се опитам да уловя каквото сте изпуснали.
Ескадрон! В алюр след мен, марш!
А ти си мислеше, че да командваш, е фасулска работа.
Защо си такъв мокър? Къде ти е оръжието?
Ами аз...
Молил си се да ти се размине! – Не... Аз...
Танкът е хубаво нещо. Но сърцето на джигита е другаде!
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ВИТОЛД ПИРКОШ
ИВОНА СЛОЧИНСКА МИЕЧИСЛАВ СТОР и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©