Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (11).srt) Свали субтитрите
Единадесета серия ВОЕННА СЕИТБА
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Бягай.
Какво?
Спи, спи. Трябва да изведа кучето.
Остави! Може да е някоя гнусотия.
А може и да не е...
Ще опитаме.
Чакай, сега аз.
Хубаво старо вино.
Какво ме гледаш?
Май си се натряскал.
Е, хайде!
Глупчо...
Дай я!
Не...
Така трябва, кученце... Казва ти го командирът.
На война трябва да си трезвен.
Всичко трябва да виждаш единично.
Защото ако швабите започнат да се удвояват или утрояват,
няма да се справим.
Ами ако Густлик види това...
Или пък Гжеш...
Да вървим.
Лека нощ!
На кого говоря? Да вървим!
Е, видя ли, глупчо такъв?
Тихо, тихо...
Хайде, бягай.
Какво има, приятел?
А, смяна на стражата.
Стой тук, Шарик.
Шарик, иди да събудиш Томаш.
Остави ме...
Идвам, идвам.
Къде отиваш?
Камионът, танкът, хората. – Слушам.
И ако заспиш, не е имало защо баща ти да те сменя за кон.
Няма да заспя.
Г-н ефрейтор, ще ми дадете ли акордеона?
Казах, ще ти го дам! Но като видя, че си войник.
А ти така се уплаши, че се скри във водата.
Ама аз преплувах и срязах електрическия кабел!
Какви ги сънуваш само! Разправяй ги тези на други.
Палят наред гадовете.
Знаят, че няма да се върнат тук.
Ако започне да се стреля наблизо, събуди ни.
Това са тези, които ни се измъкнаха вчера.
Вихура...
Заспивай!
По дяволите, вече не сънувам друго, освен войнишката дажба.
Този огън ще ни докара неканени гости.
Вече не пали огън!
Глупак такъв!
Така... Питам за последен път: от кой дивизия сте?
От никоя. Събираме добитъка от фронта.
Къде е добитъкът? – Изостана назад.
Ние избързахме да проверим пътя.
Той ли ви е командир? – Не.
Ние сме поляци, а той е руснак. Вечеряхме заедно.
Стрелял ли по немски войници? – Ако ме изненадат и се наложи.
А преди това? – Случвало се е.
Ние ви изстрелва! – Войнишка работа.
Смърт на всички!
Вън!
Свиня!
А вие, германците, сте хранили това животно!
Край гората има фабрика под земята.
Покажи ми пътя.
Тръгвай.
Яж, на!
Хайде, ела тук.
Сядай. Ето, яж.
По дяволите...
Искаш ли още? Ето, яж.
Закуската. Събуди се!
Ставайте!
Сега ще ви събудя...
Бързо ставай на крака! На конете дай вода!
Ставайте!
Половин час свиря вече, вие спите...
Десантът... Десантът!
Бърканите яйца ще изстинат.
Има яйце, ставайте!
Какъв сън сънувах!
Гжеш...
След командира.
Госпожице...
Госпожице, време е за ставане.
Бъркани яйца...
Как ухае! – Всички ще получат по реда си.
Вкусно!
Дали вахмистър Калита е хванал парашутистите?
Може би. Вихура?
Как беше през нощта? – Нормално.
Черешняк дори ми разказваше какво е сънувал.
Имаше пожари и малко дим.
Имаше малка престрелка, но после спря.
Лидка, вече е пладне!
Идвам, идвам!
Пусни де!
Защо не ми вярваш? Казах ти – спи, аз ще пазя!
Лидка е права – думата си е дума, но така е по-сигурно.
Значи думата ми не струва, а? – Тихо!
Какво е това? – Пуснете ме!
Внимавай!
Ама и моята команда е една...
Добър ден!
Много благодаря, Томек!
Побързай. – Спокойно, спокойно...
Няма нужда да се давим!
Днес в танка не стъпвам.
Нито аз в скапания ти камион с пробити галоши!
Добре, всеки ще се вози на своето.
Ще караме заедно – без изпреварване и изоставане.
Кой ми омаза оръжието с яйца?! – Грузинецо, остави меча!
Янек, пазиш ли си тефтерчето? – Да.
Запиши си, че командирът не ляга да спи,
без да каже кога да го събудят.
Яж си спокойно.
Да ти сипя ли още?
Какви сме бързи, а?
Г-н ефрейтор!
По-бавно! – Какво?
По-бавно! – Не мога да изоставам от танка!
Кравата едва се справя!
Дето дава мляко за закуска! Не може да тича!
Каква крава?! – Кравата не може да тича!
Крава? Не може да бъде – кравата!
Хей, стоп! Спрете!
Разрешете да караме по-бавно,
защото на кравичката й отказва третата скорост!
Бягай!
Запотила се е.
Какво, след камиона ли я влачиш?
Ами влача я. В селото няма хора да я издоят.
Млякото напира, ще я пръсне.
Млякото е хубаво нещо, но за да воюваш с нея, ти трябва седло.
Отвържи я. – Не е вързана.
Остави я, пускай! – Добре, нека я изядат вълците!
Ако преди тях някой друг не я сготви на гулаш.
Наистина ли има вълци тук?
За какво дойде в армията? – Баща ми нареди.
Кой дявол те довлече тук, Томуш! Ако пак видя тая крава...
Питаш има ли вълци? Ще тегля един откос с автомата –
или ще ги уплаша, или ще ги гътна.
Момчета, там има някой! Шарик, стой!
Шарик! На място!
Не се бой, малкият! Густлик, помогни ми.
Дръж го!
Какво, да не съм ти направил нещо лошо?
Като гущер е! От немците добро не е видял.
На колко ли години е бил, като са го откарали?
Сигурно е загубил майка си.
Ще му надоя малко мляко. – И нарежи хляб!
Аз ще го донеса. – Добре.
Дай ми нож.
Помните ли онези жена от Гданск? Може това да е Марек.
Братле, целият си в сополи. Ти Марек ли си?
Коминоскачачът по комините... – Коминочистачът!
Коминочистачът по комина скача. – Крачи!
Коминочистачът по комина крачи. Хоп-троп и в комина скача.
Момченце... Гледай.
Виждаш ли?
Дай ми твоята жаба.
Мляко! И хляб.
Шваба. – Швабски син.
Не е никакъв шваба – дете е.
Г-н сержант, хванете. Немецът ще го разплиска.
Ето. Пий. Как е...
Как да му кажа да пие? – "Тринк".
Как ти е името? – Арнолд.
Проклетия! Сдобихме се със синче – Арнолд.
Малкият, а можеш ли така?
Разкарай се!
Какво да правим? Първо Черешняк, после кравата...
А сега и той. – Не може да го оставим в гората.
С камиона до Гданск и обратно. – Кравата ли да карам?!
А защо не право до обора на Черешняк?
До Гданск не става...
Но трябва да намерим на кого да го оставим.
Хайде, давай.
Не бой се – нашите са. – Затова се бои – защото са нашите.
По шосето щеше да стане по-бързо.
По черните пътища ще берем по-малко срам.
А и тук все ще срещнем хора – не може да са прогонили всички.
Виж какъв голям бункер.
Не ми припича много на бункер.
Това са Поморските укрепления. – Продължаваме.
Там ще ти е добре с нея.
Край на мъките!
Всичко ненужно можем да оставим там.
Наши се! Идват насам. Може би ще знаят нещо.
Г-н подофицер, кога тръгваме?
След половин час – не можем да чакаме повече.
Вуйчо, тръгвам пръв. – Франек, стой близо до мен!
Да си ми под око! – Добре.
Хей, кои сте вие? Каква е тая крава?
Аз съм редник Черешняк.
От Студжянки, в Коженицката гора. Кравата е моя.
Ние с баща ми сме от Промник – знаеш ли го къде е?
Как да не знам. Зад Висла. – Преди Висла е.
За месо ли я водите? – Не...
От вашата страна е преди Висла, а от нашата – зад Висла.
Не е за месо, млечна крава е. – Може да ти я сменим.
Ще караме добитък близо до Варшава.
Може да ви я оставя, а вие да я дадете не баща ми, а?
Той на село ли остана? – Остана – стар е да ходи на война.
Може би да му изпратим две?
А едната аз да я взема, като свърши всичко.
Може и две. Моята е лесно да я познаеш – без рог е.
Не смогва да тича с камиона.
Хей, ти танк ли караш?
Той малко недочува. Казва се Арек. А ти?
Франк!
Ела, ще ти покажа истински кон!
Видя ли какво намерих в плевнята?
Ах, ти! – Върни ми го!
Много е хубаво, дай ми го!
Сержант Кос. Имам една молба.
Искам да оставя тук тази крава и хлапето.
За кравата вече се разбрахме. Води я при стадото.
Добре.
Хайде, давай. – Тръгвай!
Момчето от концлагера ли е? – Не, тукашно е. Сираче.
Родителите му са убити при евакуацията.
Как тукашно? Немец или е?!
Кон! – Аха, "пферд".
Никакъв "пферд", казва се кон. – "Кон"?
Не мога. С нас пътуват жени от концлагера...
Момче, което е видяло с очите си как немци убиват майка му и баща му!
Г-н подофицер, войната свърши.
Свърши, ама не може да свърши!
Вчера пратих двама на разузнаване, и още никакви ги няма.
Напили са се и се заспали. – Не.
Не можаха много да пият.
Чухте ли изстрелите през нощта? – Чухме ги.
Какви са тия глупости?!
Гръм да ги убие, стрелят по кравите!
Качвай се в танка! – Бързо в плевнята!
Карабините – при мен! По местата!
Томек!
Томек!
Отдясно! – Да!
По-бързо!
Напред! – Шарик! Давай!
Томек! Към дерето! – Добре!
Тук, тук!
Томек, от дясно!
Г-н вахмистър!
Стой! Кои сте вие?
Г-н вахмистър... – Феликс Калита!
Откъде знаеш? – Няма как да ви забрави човек.
Снощи, близо до моста. – А, вие сте онези от танка!
Каква е тази престрелка?
Нападнаха чифлика. А оттатък са нашите.
Посред бял ден? Прегледайте дерето и ударете врага в тил!
А после заедно ще ги пипнем за врата!
Те не знаят къде е танкът. Ще дойда с вас!
Както искаш. Ескадрон, след мен!
Назад! Не изпреварвай началника!
След мен!
Отсреща.
Внимание. Огън! – Зареди.
Зареди!
Танкисти, помогнете ни! Не ни достигат силите!
Нека да нападнат – само вдигат врява.
Ако атакуват, загубени сме! – И по-малко огън.
Не стреляйте толкова! – Слушам!
Тръгваме. Зареди!
Бива те, смело момиче! – Кажи го на Янек.
Върни ми кехлибареното сърце! – Друг път!
Стой!
И ти си много смел – пак ще ти избягат.
Не познаваме терена.
Няма да вляза в храстите без прикритие!
Нямам намерение да остана без танк. Бронебоен!
Слушам, бронебоен.
Разгърнете се наляво. Напред!
Бързо! – Вземете този инвалид.
Изведете го.
Внимавайте. Натам!
Прикрийте се.
Момчета!
Бой до дупка.
Ура!
В галоп!
Карайте ги към чифлика!
Обезоръжете ги!
Хей, танкист! Какъв си в танка? – Механик.
Добре се справяш! Ето, пази я! – Слушам!
Давай, старо!
Как е при вас? Товарете!
Франек, Арнолд! Елате, ще ви дам хляб.
Хайде, бягайте. – Колко?
17 убити, без да броим моята.
И има много ранени от шрапнели. – Не се тревожи.
Ще ти дам друга, не по-лоша.
За хората разбирам, но защо по добитъка?
Да стрелят по кравите с минохвъргачки!
Здравейте. – Срещаме се и денем, и нощем.
Денят си е ден, нощта си е нощ! – Винаги ли крещите така?
Изклах ония, дето ви избягаха. Малко останаха.
Интересно, какво ли са търсели тук, та да нападнат посред бял ден.
Не знам.
Бързо, бързо, шваби!
Каква е тая тенекиена сабя?
Помни, ти си кон, а той – Йелен /елен/.
Бягай. Пусни!
Или е изхвърлил картата, или я е унищожил.
Какво търсите тук?
Говорете!
Какво търсите тук?
Тук, под земята...
Улучи го в сърцето.
Търсят нещо под земята.
Изнесете го.
Претърсете ги!
Това е на баща ми!
Тръгна на разузнаване! – Лесничейството догаря...
Носеше го на шията си! – Дойдохме твърде късно.
Кой беше? Ти ли?
Ти? Кой?
Томек! Редник Черешняк! – Аз!
Не бях аз! – Стой!
Пленници не се бият!
Нов е, от няколко дни е в екипажа.
Нов, но честен. А те ще станат по-разговорливи довечера в щаба.
Довечера? – Не е далече – ей там е.
И ние сме натам. Да тръгнем заедно? Пленниците ще са в камиона.
Съгласен съм. Да напоим конете – и тръгваме.
Гжеш, подготви танка!
Време е да тръгваме.
Без вашия танк щяха да ни смачкат.
Вземете хлапето. – Къде е то?
Франек!
Нали ви казах, че не мога?
Къде е малкият немец? – В каруцата ще спи до мен
и ще ни помага с конете. – Е, добре.
Май е вярно, че яйцето е по-мъдро от кокошката.
Хайде, дай лапа!
Не, г-н подофицер! Не може да бия немците, вярно е.
Но никой закон не позволява дв биете войниците.
Трябва някак да ги сдобрим.
Дай му тоя акордеон. – Харесваш ли го?
С кравите се справи добре. Дай му го.
Кравата вече я няма, но ще се мъкнем след конете.
Трябва да проверим дали немците не се скрили нещо в сламата.
После ще ги догоним.
Остави това чудо! Погледни се на какво приличаш!
Само едно перо ти липсва отзад! – Какво не му харесва?
Вземай, твой е!
Вземи! Давам ти го, защото вече си войник.
Но г-н подофицерът затова ме удари.
И беше пръв. Вземи!
Сигурно ми го давате за онова, за което ви казах.
За кое?
За онова, дето го сънувах.
Взе го.
Забрави вече. – Няма да го забравя.
Хей, Гжеш! – Ето ви жабата!
Ето! Играйте си.
Чао!
Дадох им жабата.
Трябваше да им дадеш сабята, за да не стане щърбав
малкият Арнолд на стари години.
От Русия идвам, сабя ми свисти,
сабя ми свисти!
Подари ми кърпа, мила моя свидна,
посрещни ме ти...
"Навярно съветска девойка целуваш,
девойка целуваш.
Сега и от мене искаш дар да вземеш,
вместо да кротуваш.
Не остава време моми да целувам.
Моми да целувам.
От сутрин до вечер, от вечер до сутрин
само марширувам.
От сутрин до вечер, от вечер до сутрин
само марширувам...
Ей! Команда! – Какво има?
Ще си починем малко.
До щаба има още един час път.
А тук са настанени наши полкове.
Кой оре?
Как кой – ние!
И сеем, и орем за тези, които ще дойдат да живеят тук.
Разрешете да ви помогнем! – Няма да ви откажем.
Дай, ще ти сипя.
Така... – Добре.
Да посеем малко.
Така... Така...
Участваха още МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА
ВИТОЛД ПИРКОШ КШИЩОФ ХАМЕЦ
МИЕЧИСЛАВ СТОР АНТОНИ ШУБАРЧИК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©