Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (12).srt) Свали субтитрите
Дванадесета серия ФОРТ "ОЛГЕРД"
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Покажи ми го де! – Не го давам на никого!
Така ли? Сега ще видим.
"Който подарява, че е влюбен признава!"
"Този, който го е дал, друга май си е избрал!"
Вече в стихове ли говориш? На ти!
Гледай!
Капсите не ни трябват. – Дай ми панделката.
Вземи.
Всъщност за какво ти е това? – Може да свърши работа.
Например за лъскане на ботуши.
Хубаво е, нали? Дръж се за мен – ще видиш и Берлин!
Янек е ядосан, че не идва заповед за тръгване.
Боже, дежурна съм!
Портата! Отваряй! – Какво бързаш толкова?
С ръка се пъха мекица в устата, а снаряд се зарежда с рамо!
И с ръка става.
Все едно говоря не на него, а на стената!
Повтарям ти, чук такъв! Трябва да заредиш 100 пъти по 100 снаряда.
И ги блъскаш с цяло рамо – ръката ти се уморява,
а веднъж закъснееш ли, другия път ще зареждаш при Св. Петър.
Влизай вътре!
Шарик, остави! Полудя ли? Пусни!
Остави го, казах ти! Мое е! Момчета!
Какво има? – Шарик полудя.
Какво, научи ли се вече? Хващай се на работа!
Зареди. С рамо! Опразни!
Зареди! Опразни.
Какво става?
Нищо – тишина.
Внимавай с тази Херменегилда.
Янек! – Г-н Менигилда, отговорете.
Запиши! – 178,9. 178,9.
Г-н Менигилда, отговорете.
По дяволите...
Сапьорите отдавна са на Одер,
останалата армия тръгна на юг, а нас ни забравиха.
"Херменегилде ком"...
Какво ли може да значи?
Виждаш ли? Кадифена е.
Гжегож ми я даде.
Войникът не е коледна елха, че да се гизди.
Виж, полковникът!
Форт "Олгерд"
Къде е командирът на форта? Заведете ме в щаба.
Благодаря ти, Томуш.
Какво се пъхаш без ботуши? – А, вярно...
Дявол!
На пост ли си, синко? – Тъй вярно, гражданино вахмистър.
А знаете ли, че без разрешение на командира не се пуска никой?
Тъй вярно, гражданино вахмистър!
Ти улан ли си?! На такъв му приляга кадилница, а не карабина!
Пишете на майка си да се моли за вас, защото ще ви...
Предадохме отбраната на съветските части.
Остават само няколко форта като вашия.
Утре преди изгрее трябва да догоните пехотата на един дъх.
150 километра са.
Резервоарите са пълни, има гориво. Можем да тръгнем и веднага.
Ще тръгнем както ви казах. Успяхте ли да чуете нещо?
Гражданино полковник!
Днес по радиото викаха: "Ком Херменегилде!"
"Ком Херменегилде"?
Леля ми се казваше така.
Ако немците изпратят десант... – Няма да минат.
Танкът, оръдието 76-и калибър, картечницата на уланите...
Ако има десант, пропуснете ги.
Иначе няма да разберем какво търсят тук.
А след това ще трябва да ги спрете.
Ти какво се месиш? Не говорят на теб!
Ти какво? – Нареди му да легне.
Пусни това! Остави го.
Оказва се, че лае по темата.
"Кригсмарине". Намерих го днес в нашия участък.
От мартенското отстъпление е. – От мартенското?
Не е от тогава. Кучето усеща прясна миризма.
Укрепете стражата. Ще чакам обаждане.
Никой не може да се промъкне на брега незабелязан.
Нощта ще бъде ясна. – Сега е пълнолуние, г-н полковник.
Ще ги видим, ако са по вода. – Може да са под вода.
Има ли друго за казване? – Тихо!
До скоро, момчета.
Шофьорът! – Не мога!
Вахмистърът ще ми откъсне главата. – Не иска да ги пусне!
Гражданино полковник! Наши се връщат от плен!
Какво става тук? – Нямам заповед!
Ех, ти... Откъде идвате, господа? – От Лвов, г-н вахмистър.
Лек път, господа!
Пет години и половина в плен.
Г-н ротмистър! – Какво има, сержант?
Калита! – Познахте ме!
Вахмистър Калита!
Какво правите в тези части?
Завършвам онова, което с вас започнахме на 2 септември 1939 г.
Тогава не се получи, но сега ще бием.
Като цъфнат вишните, ще поим конете си в Шпрее.
Аз предпочитам да е във Висла, и то по-скоро.
Господа офицери, моля, който ще пътува, да се качва!
Останете, г-н ротмистър. – Полудяхте ли?
Помня кога е именният ден на леля!
Дори да исках, кой ще разреши? – По устав е! Командирът ще знае.
И преди е било така – от плен право на фронта!
Не, няма смисъл. – Г-н ротмистър, заповядайте.
Вземете, на ротмистъра е.
Ще ви намерим кон, сабя – и Берлин е близо!
Линграб!
Та ти казвам... – Тихо!
Оставете багажа ми. Кажете на жена ми, че ще се забавя.
Гражданино полковник, разрешете да ви представя моя командир.
Засега ви каним на гости, а не в акция.
След два-три дни ще имате назначение в щаба.
Благодаря.
Днес ще ударят! – Кои?
Немците! – Откъде знаеш?
Така беше и с леля! Днес след полунощ или...
По-точно утре е 13 април – Денят на Св. Херменегилда.
Ако има нещо, докладвайте: "Леля пристигна."
Давай.
Хей, спри!
До утре е 6 ч. съгласно указанията в пропуска.
И бъди точна! – Слушам, другарю старшина!
Бихме те закарали с момчетата, но службата си е служба!
Ще ги целуна и от вас. – И най-вече командира!
Кръгом!
Ходом марш!
На война случайно след раздяла тежка
пътища се сбират – в прегръдка гореща.
Не остана нито ден за среща вече –
случайно щастие, случайна вечер...
Там далеч сред мури слънце прозира,
екипажът с Руди чака и се взира.
Тайна е девойката кого желае –
четирма танкисти, а тя една е.....
Ще я срещнат скоро в димни полета
славните танкисти – смели момчета.
В края на гората пада нова вечер.
Брои кукувичка – на крачка са вече...
Извинете, от отдавна ли познавате полковника?
Да, от година и половина.
Беше командир на танковата ни бригада.
Има руски орден. – Съветски.
За битката при Курск, още е бил в Червената армия.
Лидка, дай ми слушалките.
Чобан? Тук е Рижият кон.
Всичко е готово за посрещането на леля.
Нещо трака.
Това е "Мосин 91-30".
Маузерът от Радом не тракаше.
Но пък на този пясъкът не му пречи.
Мога да му сипя цяла шепа, да го изтръскам – и пак ще стреля.
Кажете ми, Калита...
Защото в лагера говореха какво ли не, а и тук го чувах...
Истина ли е, че в градовете има руски военни части?
Докато фронтът е тук, трябва да ги има.
А партизаните по горите ли са?
Г-н ротмистър, партизани имаше, докато немците мачкаха народа.
Стой! Кой е? – Свой.
Искам да видя сержант Кос. – Паролата! Не разбираш ли полски?
Не знам паролата. Идвам при сержант Кос.
Връщай се! – Пусни ме, глупако!
Огоньок!
Пусни я! – Пусни! Идвам при сержант Кос!
Пусни я! Та това е Огоньок!
Откъде изникна? – Хей ти, на портата!
На пост ли си, синко? – Тъй вярно, гражданино вахмистър.
Кога ще ги науча да спазват устава...
Без разрешение на командира пуска непознати. Това ми било улан!
Пиши на мама да се моли за тебе! Защото ще ви...
Г-н вахмистър!
Командирът на уланския ескадрон. Годеницата на сержант Кос.
Имам пропуск до утре сутрин. Бих искала да видя Янек.
Като му свърши караулът. А дотогава моля да не излизате!
Не спи, синко! – Гражданино сержант!
Вахмистър!
Как е? – Преди 15 мин. нещо блесна
на хоризонта – това е.
На късмет е... – Да.
Е, дяволе, как е при вас? – Святка се, г-н вахмистър.
Конят ви не се ли бои от гръмотевиците?
Беснее като дявол! – Защо се заяждаш за коня му?
И аз побеснях на тоя проклет клон. Боли ме задникът!
Тук ще хванем мазоли, докато дойде някой.
Ще дойдат. На 13-и – на Св. Херменегилда.
У дома винаги имаше печен "крупньок".
Супа с булгур? Като онази, в която те гръмнаха при Студжянки?
Не, то е като кървавица! – Какво?
Колбас от кръв, каша и дреболии.
Мяташ го в казана и... По дяволите, там нещо се мъти!
Къде?
Махни тоя бинокъл и погледни по-наблизо.
Мамка му! Те са!
Ще ни видят. – И ще ни гръмнат като гъски.
Да слизаме! – Скачай!
Хайде, скачай!
Остана горе. Пилците има да си говорят...
По дяволите... Трябва да съобщим на полковника.
Тичай при вахмистъра! Беж!
Шарик!
Какво има, кутре? Къде е стопанинът ти?
Има време...
Пристигна съобщение.
Да видим... – Шарик!
А къде е Янек? Къде е? Идва ли насам?
Шарик...
Някой друг идва.
Чобан, тук Рижият кон!
Предавам микрофона.
Леля Херменегилда излиза от водата.
И никой да не е мръднал без заповед!
Шарик! След мен!
Мислех си вече, че някой ще ме настъпи по ухото.
Нямат оръдие, с което да поразят Руди.
А защо са докарали танкисти?
Ето! – Какво става тук?!
Не можа ли да кажеш да свършваме?
Трябваше да си на радиостанцията. – Стига шегички. Идвам с вас.
Тръгваме ли? – Чакай! Знаеш ли къде отиваме?
Спри!
Право напред. – По-бързо.
Е, приятел...
Към сержант Кос, марш!
Ескадрон!
Кажи на Янек, че съм тук.
Искаш да го разсейваш в такъв момент?
Не.
Янек е!
Останахме сами.
Не съвсем.
Ако десантът се върне, и трима са малко.
Руди и уланите няма да ги пуснат.
Ако не беше моята "латерна", можеше да тръгнем с артилерията.
Щеше да е по-добре.
Нощта е задушна...
Леле, колко е хубаво!
Къде е сега Вихура? Хвърляше ми жални погледи, а тръгна с танка.
Той ли ти го подари? – Не.
Друг. – Григорий?
Густлик? – Не позна.
Ако не се върне до 5 ч., ще се разминем.
Може би им трябва санитарка! – Вахмистърът нареди да стоим тук.
Помниш ли хълма край шосето?
Сега наляво към дерето, където Гжегож подгони кравите.
Гжеш! Дай наляво, към хълма!
Карай към хълма край шосето.
Да, спомням си.
Тук убиха кравата ми.
Какво ново? – Мътят нещо в чифлика.
Карл, не си ли жаден? Донесох ти една кофа вода.
"Пантера", а?
И са съвсем нови. Страхотно.
Докъде стигнахте с работата? – Сега, г-н лейтенант.
Какво става? – Една част са в чифлика.
А другите изчезнаха вдън земя. – Помниш ли оня бункер?
И лесничеят каза за нещо отдолу.
Г-н вахмистърът пита... – Сам ще му кажа.
Картоиграчите остават.
И не спете! Швабите ще се върнат.
Ако има нещо, блокирайте шосето. Густлик и Черешняк – с мен!
Ела малко по-насам. – Стой! Качвайте се.
Давай!
Дай ми коня! Да не те е страх, че ще му се счупят краката?
Какво има? По-бързо! Густлик, Томек!
Кучето надушва пресни следи.
Може да го отворим с лост. – Не изпратихте ли някого след тях?
По устав кавалерията не може... – Добре, ние ще проверим.
Да вървим. – Дръж.
А вие разкажете подробно на полковника.
То се знае.
Шарик! – Скачай.
Тихо! Стой мирен!
Е, какво? – Нищо.
Томек! Глупчо! – Спусни се!
Идвам...
Спусни се де! – Ей сега...
Да беше оставил проклетите партакеши!
Не ми тежат.
Явно тук не са варили мармалад.
Е, тръгваме ли?
Шарик, върни се!
Какво стоиш? Томек!
Такъв кладенец не бях виждал. – Добре че имаше
къде да се хванеш, че щеше да го видиш отдолу.
А сега застани отзад. Ще ни бъдеш ариергард.
Какво? – Ще ни пазиш тила –
да не дойде някой отзад. – Шарик!
Идвай!
Църква? – Не...
Какво пише там?
Че оная с косата ще те помете, преди да усетиш.
Томек остава.
Нещо са крили тук. – Злато...
Тихо!
Тежко е като олово!
Тихо!
Измъкват се! Бягай!
Жив ли си?
Аз ли?
Очите ти са затворени.
Защото ми святкаш.
Обърни това фенерче.
Не мога да си мръдна ръката.
Ако тази тел се огъне...
Край с нас.
А ако издържи?
Тогава ще оживеем...
Ако ни стигне въздухът.
Янек... Ти знаеш, че...
Но три бяха най-важни – новогодишният, балът с маски
и празникът на полка. – Дълги рокли и скъпоценности.
Сабята много ли пречи на танците?
Оръжието се оставя в преддверието на залата, госпожице.
Както жените се оставят у дома, преди да се тръгне на война.
Значи нас не ни смятате за жени?
Войната е мръсна.
Трябва да опазите сърцата си чисти.
Може би сте прав. Може би жените трябва да са такива.
Но аз...
Защо не тръгнах с тях!
Чуваш ли? – Какво?
Шарик... А преди това все едно викаше Маруся.
Сторило ти се е.
Боже Господи! Мислех, че оная ви е покосила...
Спокойно, момчета...
Ей сега, спокойно. – Оная от вратата ли?
Косата й беше тъпа.
Видя ли? Тук е! – Шарик...
Викат екипажа там. Приключихте ли?
Да. – Идвайте.
Тръгвай!
Нападат, г-н вахмистър! – Добре! Назад!
На вашите заповеди! – Отстъпваме в гората.
Оттам ще ги обстрелваме и ще ги засипем с гранати.
А като излязат от гората, ще ги приветства Руди.
Вижте, хората на Калита. Спрете ги!
Спрете! Стой!
Томек, хвани последния! – Стой!
Стой! – Пусни ме!
Ние сме от Руди. – Какви са тия танкове?
Немците са ги крили в чифлика. Ще направим засада в гората. Пусни!
Вихура е знаел къде да търси. – През гората! Ще успеем!
Пускай, ти казвам!
Няма ли да ме вземеш дотам? – Качвай се! Мърдай де!
Ще ги изпуснат, заплеси проклети!
Не виждат ли, че са "пантери"?! – Край! Боже, край!
Гжеш! Стреляй!
Изправи малко! Стреляй!
Добре!
Какво чакаш, мамка му?!
Къде ти е смелостта, командир? Не може да се стреля – счупи се!
Дръпни се!
Махай се!
Какво? За швабите ли ти е жал?
Кичиш се с играчки, а не можеш два пъти да стреляш!
Не ми викай! Противооткатницата не работи!
Противооткатното устройство! – Да де...
Картечницата работи. Напред!
Дръпни се, ще те настъпя.
Дявол да те вземе! Как успя да ми съсипеш дулото?
Чобан, тук Руди. Добре ли ме чуваш? Край.
Взехме от подземната фабрика два оловни контейнера.
Имат знак – два кръга и светкавица. Край.
Това съм аз, това съм аз...
Чуй ме – викам те, аз съм Поляна
със чучулиги, пеещи в захлас –
един цял свят тревист, уханен.
Свършили са акцията!
Скоро ще пристигне и Руди.
Гответе се за бой!
Лидка? Това нашите ли са?
Чобан, разбрах!
Да, танковете се чуват.
Слушам! Трябва да слезем в избата.
Огоньок, бързо!
Ето там!
По-бързо, полковникът нареди.
Вие също!
Гответе се за бой!
Огън!
Зареди! Огън!
Не знаят за нас.
Да вървим! – Къде?
По-бързо, дами! Моля ви.
Боже мой...
Ще се справите ли? – Всичко е наред.
Тъй вярно!
Тогава зареди!
Готово.
Внимание!
Много ги бива с това оръдие!
Вихура, давай!
Давай!
О, Боже...
Де да имах с какво да стрелям!
След мен! Ура!
Подпалихме "пантерите". Но немците товарят.
Чудесно! – Какво му е чудесното?
Ще се измъкнат! И оръдието ни е повредено.
Избягаха! – Не точно. Сигналният пистолет.
Знаете ли какво натовариха?
Материал за бомби, хиляди пъти по-мощни от тези, които ще видите.
Янек! Г-н вахмистър!
Ротмистърът е ранен. При оръдието е.
Да го занесат в колата ми!
Занеси я в Берлин...
Веднага трябва да го откараме в болницата.
Какво правеше той там?
Аз го уговорих да остане...
Подмамих го с кон и със сабя...
Той ще си я търси.
Поиска да я занеса в Берлин.
Но кавалерията няма да я пуснат по улиците на Берлин.
Вие с танка ще стигнете по-бързо.
Ротмистъра го уцелиха в гърдите.
Участваха още ЗИГМУНТ ХЮБНЕР
ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА
ПОЛА РАКСА ЯНУШ КЛОШИНСКИ
ВИТОЛД ПИРКОШ МИЕЧИСЛАВ СТОР и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©