Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (13).srt) Свали субтитрите
Тринадесета серия СМЪРТЕН ОБЛОГ
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Янек, дай уплътнител!
По-бързо, мърдай!
Давай, давай.
Чук, г-н подофицер. – Не този, голям е.
Недей да дремеш! Другия винт!
Добре. Плосък №32.
Осемнайсети. – Осемнайсети, глух ключ.
... само марширувам.
Само марширувам.
Не е точно така. – А как е?
Свършихме!
Може ли да се стреля? – Може – противооткатното е наред.
Но имаше още една повреда.
Дулото се е раздуло. Трябва да се реже.
Как така? – Ами така – отрязва се.
Ама че гъста гора! Дулата са повече от дърветата.
А под всяко дърво – я танк, я оръдие, я щаб.
Ако ти се наложи да клекнеш под някой храст, няма къде!
В кухнята казаха, че руснаците ще ни пуснат по моста,
та ще може съвсем сухи да настъпим фрицовете.
Нося обяд, докладвам ви за стратегически планове...
А вие седите като пънове.
Ще режат дулото на Руди.
Ще ме почерпите ли? – Защо не, г-н подофицер.
Супа от грах с пушена сланина – точно като за пред атака.
Томек, дай хляб.
Томек! – Дай стъклената чаша.
Секунда, "айн момент", както казала врачката на Хитлер,
като я питал дали ще живее дълго.
Ето ти. – Яж.
Наливай за всички. – За вас ще има на другия бряг.
Гражданино подофицер, да сте жив и здрав като тоя танк – Руди!
Наздраве, команда! За другия бряг!
А вие как бихте се чувствали, ако ви отрежат някоя част?
На кого – на мен? – Гражданино подофицер,
ние сме с него от самото начало...
Така е. Руди заслужава ново дуло.
След няколко дни на укреплението.
Ще ви сложим ново дуло.
Но иначе не става – трябва да се реже.
А на какво ще прилича с тоя отрязан чукан?
За вашия Руди няма друг начин, освен с триона.
Момчета, така ви пазят жандармите, че трябваше да ги лъжа!
Извинете, не ви забелязах. Ефрейтор Вихура
моли за разрешение да... – Сядайте.
Привет! Идеално, и аз ще похапна. – Ето, от дъното – само гъсто.
Тоя да не е полудял? – Уцели ви "пантерата" – ще го реже.
Не ни провървя в тази акция.
Не говори с пълна уста. – 13-о число е на лош късмет.
Но пак не пуснахме швабите. – Малко оставаше.
Ротмистърът е ранен, Руди е повреден, а ти не се видя с Маруся.
Глупости – суеверия. – Да бе, суеверия!
Момчета... Чух полковника в щаба да казва,
че вие ще се прехвърляте с Първа дивизия.
В най-дясното крило на нашата офанзива.
Яж, яж.
По моста ли? – Не, с ферибота.
Пред щурмовите оръдия на дивизията.
Само ви моля, не бързайте много напред.
Ти по-добре въобще не излизай от окопа. Защо си дошъл тук?
Не ми се карай – ще почна да хълцам.
Ето, видя ли?
Мога да ти кажа къде е Огоньок. Дори ще те закарам, но като викаш...
Я чакай малко!
Тя веднъж ме чака на морето... – Ще се върнеш ли до час?
Час и половина.
Да става каквото ще! Тръгвай, командире. Ще те покрием.
Гжегож, отивам при Маруся. – Виж го ти!
Командирът се занимава с девойки, а механикът – сам!
Никога не ми върви.
Е, до скоро...
Трябва да си види момичето.
Иначе Руди ще е с половин дуло, а командирът – с половин сърце.
Г-н сержант... Подофицерът нали ни обеща ново дуло?
Така каза. – А откъде ще го вземе?
От някой поразен танк.
А ако поразят и нашия?
На нашия няма да му вземат дулото, защото ще е рязано.
А кехлибареното сърце си го дал на друга...
Моли ми се, моли – дадох й го.
Само кехлибареното.
Чуй ме...
Утре сутрин ще се прехвърляме.
Сестро! – Идвам.
Ако стане нещо... вземи Шарик.
Сутринта ходиха отвъд Одра на разузнаване
и донесоха трофейни бонбони.
Вземи, за тебе са.
Хайде, идвай вече! Късно е! – До скоро, Янек.
Янек!
Миличък... Страх ме е.
Стига, сержант! Какъв боец сте?
Давай.
Вече е близо. Спри до поляната.
Бих останал с вас, но ми е задушно под бронята.
Е, как беше? – Какво?
Как мина срещата?
До скоро! – Не бързай, и така ще стигнеш.
Носи! Хайде, давай!
Тръгвай.
Стой!
Стой!
Елате насам.
Патрул на военната жандармерия.
Пропускът?
Нямам. – Кучето ваше ли е?
Не... Махай се!
Свалете колана.
Какво?
Почакайте, г-н подофицер! "Айн момент", както вече ви казах.
Тихичко ще гръмнем няколко снаряда за проба – никой няма да забележи.
Може да ви дърпат ушите – нямате заповед за стрелба.
Но трябва да се провери дали е станало добре! Да тръгваме.
Аз ще ти казвам пътя.
Е, как е дулото? – Идеално! Бие малко по-далече.
Само дето не ви се получи тихичко.
Но нали ще получим ново дуло? – Нали ви обещах?
Гражданино сержант, командирът пита кой стреля!
Кой да е стрелял? – Някой стрелял ли е?
Да. – Всички стрелят.
Така е на фронта...
Гжеш, иди виж дали долу още дими! А ти свири на акордеона!
Леле, загазихме...
Привет, танкисти!
Батальонният командир пита вие ли стреляхте.
Значи дулото просто така си смърди на барут?
А на виолетки ли да мирише?
Виж ги ти, шегаджии!
Не са стреляли, а дулото вони на барут
като часовой в събота вечер на бира!
Точно така ще докладвам.
Дими и гърми. Случайно сме уцелили муниции.
Само случайности. Ти остана в танка с Вихура и дулото цъфна. Случайно!
А сега... – Какво? Да беше се прицелил!
Какъв дявол те цели тебе!
Ако беше застанал другояче... – Екипаж! При мен!
Това са шегаджиите. Не са стреляли, но от дулото лъха на барут.
Състав на екипажа на танк 102.
Командир? – Сержант Ян Кос.
Какво като ми е скован показалецът? Средният нали се прегъва?
Докторът се запъна, та трябваше да избягам без документи.
Чичо ми, ако разбере, че съм излежал акцията в болница,
ще ми одере кожата!
Какво има? – Искам да видя командира.
Кой си? – Сержант Кос. Хайде вече!
Идвам с вас, гражданино сержант! Вие сте ми свидетел!
Добре, добре! – Пуснете ме!
По-спокойно там!
По дяволите!
Е, какво има?
Гражданино подофицер, на 50 м оттук ме чака танкът ми.
Накажете ме, но не оставяйте екипажа без командир преди акция.
А откъде знаете, че ще има акция?
Моля?
Откъде знаете, че ще има акция? – Всички знаят. Марш!
Дори не сте застанали като войник! Мирно!
Фамилията ви?
Там я пише. – Без коментари!
Фамилия! – Сержант Кос.
Лъже!
Ето! "Екипажът на танк 102 с командир серж. Ян Кос
унищожи със серия попадения немски муниции на фронта.
Да последваме примера на серж. Кос и неговия храбър екипаж!"
Водете го в щаба! При командира на нашия батальон.
Докладвайте, че е шпионирал с куче. – Как шпионирал?!
При нов опит за бягство знаете какво да направите.
Густлик? – Какво?
Трябва да кажем на оня поручик, че стреляхме ние, а не Кос.
Нали му казах, че никой не е стрелял!
Какво може да стане? – Няма да ни откъснат главите.
Глупаво е. – Кое е глупаво?
Дръж здраво!
Стига му толкова.
Тъпо е да умреш в края на войната. – А в началото да не би да е умно?
Също не е. Но какво ще търсим отвъд реката? Нашето е дотук.
Виж ти! Иска му се друг да доубива фашистката гад вместо него.
Като ти влезе дива свиня в нивата, докъде я гониш – до междата ли?
Преди войната ги плашеха с кречетала.
А сега на село всеки си има пушка – стреля от засада...
С един куршум два заека: и картофите цели,
и месо за салам.
Шарик!
Е, какво има?
Как не можахме да те научим да говориш!
Нещо не е наред с командира. – Може да са спукали гума.
Щеше да дойде пеша. – Тогава какво е станало?
Влез!
Радиограма.
Кандлиц. Това далече ли е от фронтовата линия?
На 40 км. Малък научен полигон в гората.
На югоизток от Берлин.
Ето го. Кандлиц.
Кандлиц...
Въпросът с бронебойните снаряди е важен.
Но той нека да си отваря очите на четири.
Глупаво би било в края на войната...
Има ли още нещо? – Жандармеристите са задържали
някакъв на фронтовата линия. Има документи на името на Ян Кос.
Чувал съм го някъде този.
Не беше ли при акцията "Херменегилда"?
Доведете го тук. – Слушам!
Сержант Кос се явява по ваша заповед.
Танкисти!
Танкисти? – Какво?
Каним ви на гости.
Не е лошо да се запознаем. Утре ще воюваме заедно.
Като се върне командирът.
Защо сте оклюмали такива?
Трябва да се радвате! Уцелихте мунициите им!
Не стигат момичетата за танци. – Но имате акордеон, господа.
Поне този, дето може да свири, нека заповяда на гости.
Ако искаш, върви.
Добре...
За войника е добре да попее преди битка.
Нощта става по-кратка. А и песента помага в битката.
Густлик?
А ако не се върне до сутринта?
Тогава ще ни дадат артилерист от пехотата.
Е, ще се върне... Сигурно ще се върне.
Че как иначе?
Танкът осакатен, че и без командир...
В Грузия казваме "ако си нараниш пръста, боли те цялата ръка".
Днес седма рота в боя лют се мята,
от жилите сърцето й кърви.
Поручикът ранен очи отмята,
а санитарката над него бди...
На нож напада батальонът трети,
с по пет гранати, стреля на месо.
Не ни личи – бои се малко всеки.
Поручикът ни дебне под око.
Откъде се довлече тоя Вихура! – И всичко заради едно момиче.
Най-добрият войник е самотният. Като нас.
Пред нас се плиска Одра – мътна, сива,
а край брега стърчи граничен стълб.
Мисли за Полша, за девойката красива
и мъртъв шваба ти просни по гръб!
Ами твоята Ханя?
Аня! Нищо няма да излезе там...
Другарят знак ни праща със катюша
в полето танкът рие като бик.
А седма рота хвърля се на юруш
и към Берлин поема с мощен вик!
Г-н полковник, екипажът е в състав от двама.
Третият свири, а сержант Кос... – Чакай! Не искам да лъжеш.
Затова спираме дотук, става ли? – Тъй вярно!
Извикай третия. – Редник Черешняк, при мен!
Кажете сега за стрелбата. Но искам истината!
Истината е, че трябваше да изпробваме оръдието.
Григорий подкара, аз стрелях – и край.
Веднъж ли? – Четири, за да видя обсега и...
Какво "и"?
И нямаше да се разбере, ако не бяхме уцелили швабските гранати.
Значи наистина снарядите ви са попаднали в целта?
Само четвъртият, г-н полковник. – Истината си е истина...
Командирът на танка при мен!
Със заповед на командира на армията екипажът на танк 102 се награждава
за унищожаване на вражески муниции на фронтовата линия
с ордени "Заслужен в боя". За екипажа – бронзови.
Служим на родината, гражданино полковник!
А за командира – сребърен.
Ще ви връчат отличията до няколко дни. Свободно.
Не очаквахте такова нещо, а? – Очаквахме шамари!
Знам, и той за това се молеше.
Но нали не искате да докладвам, че сержант Кос е ходил
без пропуск при една госпожица? И че заслужава наказание?
Не! У нас в Грузия имаше... – Случва се понякога да извършиш
геройска постъпка, а никой не забелязва и не те награждава.
А понякога е като с Янек – всичко става наведнъж.
Но като дойде акцията... – Недей да гадаеш!
Заслужихте си го още с "Херменегилда".
Сега един остава на пост, а другите да спят. Дремнете по още 2 часа.
А ти ще ми свириш!
Да живее Густлик! – Остави ме!
Какво дялкаш?
Защо ти е? – Всички слагат – отляво, отдясно.
Какво слагат? – Стълбове с орли.
Да се знае къде е границата. – И ти ли искаш собствен стълб?
Не, не...
Скучно ми е с празни ръце на пост.
А къде ще нарисуваш орела?
На това.
Чакай, ще ти го скицирам.
"Така ли стоите на пост, синковци?"
Както би се изразил вахмистър Калита.
Какво е това чудо?
За границата.
Ще трябва малко червена и бяла боя. – За червена има миниум от ремонта.
Сега ще го донеса.
Така е добре. – Ето.
Ставай!
Да му се не види и офанзивата!
Тъкмо сънувах една хубавица, която ми каза:
"Обичам те, Густличек! Ще се оженя за тебе."
Но като ме събудихте, не разбрах кога!
Ела, правим гранична табела.
Е, как е? Хубава ли е? – Хубава е.
Но ако ме бяхте събудили по-рано, щях по-хубава да я нарисувам.
А това тук какво е? – Това?
Грузинска планина! Да се знае, че е рисувано от Саакашвили.
Добре, бива и така. Давай.
Хайде. – Тръгваме!
Внимание!
Дай камъка.
Не така, изправи го!
Добре.
Екипаж!
Какъв ден е днес? – Св. Херменегилда беше в петък.
Днес е понеделник, 16-и.
Много народ ще загине днес.
Гражданино сержант, тръгваме след 15 мин. После се прехвърляме.
"Заповед. До генералите, офицерите и войниците от Полската армия.
Другари по оръжие, със славата на победите си извоювахте с пот и кръв
право да разгромите берлинските вражески групировки
и да участвате в атаката на Берлин."
Бункерът отляво. Зареди бронебоен!
Слушам, бронебоен.
Готово.
Какво става? – Буксирът се скъса!
Ще ни отнесе! Момчета, към брега! Бързо!
Томек, вземи пръта!
Така сме им като патици на мушка! – Търсете дъното!
Няма да им се дадем лесно!
Дълбоко е.
Ето го дъното!
Гжеш! – Идвам!
Дърпай, отнася ни!
Давай! Излизай бързо.
Още малко...
Пази се! – Горе ръцете!
Внимавай! Да ги пленим.
Горе ръцете! – Стой! Фриц, ела!
Горе ръцете! Пипнахме ги. – Фриц, ела тук.
Окови ги! Бързо, ела. Ханс, хванахме ги.
Спокойно, пипнахме ги. – Ах, ти, проклет поляк!
Шарик! Бягай при Маруся!
Хванете кучето.
Отивай с тях на брега.
Вие, двамата поляци, идвайте.
По-бързо!
Качвайте се. Излизайте бързо. Излизайте.
Обърни се.
Сега ще ви завържа хубаво.
Пази кучето! Гледай да не избяга.
Позна ме и дори завъртя опашка. – Казах ви, че онзи е шпионин.
Пратил е кучето на акция през реката.
Вържете го, аз ще се обадя в щаба. – Затова е такова мръсно и мокро.
Сега и с кучета да се занимавам...
Остави! Маруся...
Чуваш ли? Какво е това? – Прилича на Шарик, др. старшина.
Разузнавачи, стой! Свободно.
Старшина! Оставете го! Това е немска овчарка.
Не е немска, а елзаска. – На немска служба е.
Не виждате ли нашийника?
Всеки може да направи такъв.
Не е немска, а е наша. Виждате ли? – Не е ваша работа!
Патрул!
Я стига!
Познавате ли кучето? – Да.
Да, Шарик. – Съветско-полският пес.
Е, какво ще кажете? – Уморен е.
И лапата му е ранена.
Немски бил... Как пък ви хрумна! Кученце...
Млади са, началничке. Млади, а душите им – жандармски.
Но защо кучето е тук? Ами Янек и момчетата?
Ще разберем, като му дойде времето. Ходом марш!
Не плачи... Шарик...
Внимание!
Избягаха с танк без тежко въоръжение.
Един Т-34 с оръдие.
Колко изстрела може да даде? – Месечно ли?
Дневно. – Около 300.
Г-н капитан, бойните ви другари ще му противопоставят ново оръжие.
Аз представлявам Абвера, не пехотата.
Да. О, това са поляци.
Смелите поляци пред Берлин.
Глупости. Фюрерът даде заповед
да издържим пред Одер на всяка цена.
Извадете мунициите до последната граната и патрон.
Г-н инженер, мога да ви дам фабрика за муниции –
лагерът за интернирани "Кройцбург". Болшевиките нападнаха сутринта.
Тогава мога да удвоя продукцията.
Върнете му фуражката и колана.
Искам да говоря с вас като с войници.
Махни я. – Остави му я.
Срещу нашите хартиени танкове.
Някой говори ли немски? – Аз.
Ако някой доближи с танка оръдията
на разстояние от 1 км до 100 м, всички сте свободни.
Казва, че ако някой от нас изкара танка от 1 км до 100 м от оръдията,
ще ни пуснат. – Не вярвам на тоя проклетник.
Имаме 4 минути. Ще изстрелят 80 снаряда.
Калибърът им е малък. – Снарядите са някакви специални.
Видя ли разбития танк?
Лъже есесовската зурла. Иска да покаже, че сме бъзливци.
Да, но мисля, че ще е по-добре
целият екипаж да пътува в танка.
Аз отивам! Кажи му. – Гжеш!
Аз!
Ти си най-смелият.
Поляк ли си?
Поляк. Да пукнеш дано.
Командирът предлага...
... целият екипаж да остане в танка. – Ясно ли е?
Храбрите поляци. Тръгвайте.
Може да скочим и да побегнем. – Далече няма да стигнем.
Жалко, че ми се присъни онази мома. Сватба няма да има.
Ще пратят ли ордена на баща ми?
Имаш ли гориво? – Резервоарите са почти пълни.
Да ти изсъхне ръката дано! Бог да те убие.
Тръгнете при бяла сигнална ракета... – Ще криете муниции.
Ах, ти, куче!
Така. Всяка игра си има правила.
Силно ли те удари? – Як е.
Къде беше скрил патроните? – Той си ги носеше.
Кучи син. – Не точно.
Влизайте.
Към колата!
Момчета, преди да ме фрасне по муцуната, онзи капитан каза:
"Не карайте към оръдията, а надясно, през вала.
А там в изкопа има път, който ще ви изведе от гората."
Да вярваме ли? – Каза го на полски.
Пак ще ни догонят. – Момчета, трябва да опитаме!
Има шанс. Гжегож, чуваш ли ме?
Гжеш! Чуваш ли?
Лягаме всички долу – и газ! Има шанс.
Видя ли онази дупка там в насипа?
Само легнете ниско долу. Бързо!
Не стреляйте! Прекратете огъня!
Стреляй! Стреляй! – По дяволите! Казах "огън".
Виж! Гората не е много далече.
Не е.
Изчезвайте! Танкът идва.
Помощ!
Батареята! – Батареята!
Към вас приближава танк.
Заредете!
За стрелба! Огън!
Стой! Спрете!
Спрете!
Участваха още ПОЛА РАКСА
МИЕЧИСЛАВ ЧЕХОВИЧ АНДЖЕЙ ХЕРДЕР
ТАДЕУШ КАИНОВСКИ ЯНУШ КЛОШИНСКИ
АНДЖЕЙ КРАШИЦКИ ЙЕЖИ ТУРЕК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©