Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (14).srt) Свали субтитрите
Четиринадесета серия ЧЕРВЕН ОТКОС
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Далече ли е гората?
На около 200 метра, но през голото поле.
Може сега да успеем.
Ще ни видят.
А не ни ли видяха как дойдохме?
Видяха ни. И ще дойдат, и ще ни подпалят.
Няма да седя в тая кутийка! – Стой, Томуш!
Сламата е мокра от дъжда, няма да се запали.
Тихо!
Видя ли? Термос и три самуна хляб.
Шест души. Какво ли има там? – Дори не му отвориха.
Ако това е някаква научна база, по-добре да сме по-далече.
Тръгваме. Гжегож?
Гжеш, ще се справиш ли?
Да... Да изчезваме.
Излизайте.
Хайде, по-бързо!
Томек, излизай!
Боиш се от смъртта, но повече се боиш за тая бохча!
Ще видят "гърбицата" ти и ще те убият.
На кулата има караул.
Чумата да го тръшне!
Далекобойни оръдия. – Нашите ще са тук след няколко дни.
У нас в Грузия през зимата е по-топло.
Ще стигнат по следите и ще изгорят всичко.
И без това не става за ремонт.
Акордеонът остана там.
Седим тук като голи охлюви с празни стомаси.
Мислиш, че са шестима ли? – Какво шестима?
Зад тая стена. – Три хляба – значи са шестима.
Ние сме четирима. – С една сабя и една брадва.
Може да се сдобием и с пушка.
Няма да седим тук като мокри кокошки.
Вътре ще е сухо и спокойно.
Да. Само трябва тихо... – Не съм ти искал съвет.
Момчета, слушайте! Влизаме в храстите и чакаме.
Като докарат вечерята, всеки прави каквото съм му казал. Внимавайте!
Добре ли го скри?
Дори му сложих два магарешки бодила на гроба.
Дъждобранът изчезна. – Защо си го оставил там?
Ако оживеем, ще ти купя нов.
Давай.
Какво? Днес пак ли?
Нося топли наденички.
Давай. – Не мога. Боли ме коремът.
Леле!
Първият!
Вили, къде си?
Отговаряш с главата си да не избяга.
Ти ли стреля?
Явявам се по ваша заповед. – Това е сапьорско звено.
Никой не може... – Десния.
Какво? – Зеле с месо!
Тук сапьорско звено. Донесете вода.
При нас всичко е наред.
Само черен... Бял няма.
Бункерът е празен. – Един липсва.
Може пък да са били само петима? – Може.
Твоят и нашите двама – трима.
С този стават четирима. И тук двама...
Излиза, че са били шестима. Не броя пушката на оня с кухнята.
Гжегож! Какво става? Потърси последния.
Добре. Няма да избяга лесно, няма оръжие. И отвсякъде са стени.
Трябва да разкараме кухнята.
Къде е динамитът? – Защо ти е?
Динамит!
Да! Това е от сланината, не е от мармалад!
Ще свършат работа! – Полека, това са дефектни снаряди.
Пълна гадост. Нямат взривно вещество.
А за Варшава имаха.
Сигурно искат да ги скрият. Сега ще ги разпитам.
Чакай, после! Първо кухнята.
А, това е друго нещо!
Сержантът ми каза да заключа навсякъде.
Сега ще ви...
Сержант Йелен ми обясни, че пленници не се убиват!
Те ги убиват, а ние не може, а? – Не бива да убиваме пленници!
Може да ги заключим.
Тук има чудесни мазета.
Готово!
Бягай!
Затвори. – Чакай!
Искам да погледам как кара мъртвецът.
Ами ако не гръмне? – Ще гръмне, като стигне до фитила.
Това беше. Хайл! Покорно докладвам, че кухнята литна във въздуха.
Томек, искаш ли още? – Не.
Какво виждаш? – Нищо.
Да занеса нещо на фрицовете? – Ще постят до утре сутрин.
Правилно. Могат да поседят и повече.
Обяд имаше. – Вечеря.
Ще вечерям, като си почина.
Така, обяд имаше.
Не ни вали дъжд, нашите са близо.
Дано само не дойдат швабите. – Няма.
Това е "зондершпренгкомандо" – много специална работа.
А и с шестия ще се справим. – А ако забележат?
Тук може да се отбраняваме.
Докато танковете не бутнат стената.
Руди вече го няма...
Гжеш, недей така. Ако оживеем, ще има нов.
Отивам да се изкъпя. Докато лазехме, калта ми влезе да не казвам къде.
Ще влизаш във водата веднага след обяда?
Не след обяда, а преди вечеря.
Ако имате нещо мръсно, дайте да ви го изпера.
"Да се... А, да се съхранява на студено
при половин..."
О, по дяволите!
Мътните го взели! Няма ли да си намериш място?
Ама че идиот!
Излизай!
Старши ефрейтор Кугел от сапьорското звено.
Заключиха ли те? – Тъй вярно, г-н...
Не познавам униформата ви. – Качвай се.
"Раус", че ще те...
Трудно е. – Какво?
Думите са трудни. – "Грузинецо, с ръка хвани ти меча"!
Я зарежи. – Да не мислиш, че вашите са лесни?
Все едно свисти сабя. Нашите думи са като крясък на орел!
Браво бе, приятел! Как го измисли?
Нямаше шести – и фокус-мокус! Ето го шестия.
Къде беше? – Беше заключен на шлепа.
Там е пълно с муниции – ето такива проклетии.
Нещо се е издънил и оберлейтенантът го е пратил в ареста.
Свали си ръцете, Фрицхен, да не ти изскочи сърцето.
Старши ефрейтор Кугел – от сапьорското звено.
Всичко ще кажа.
Те мене в арест, защото аз казвал не взривява шлюз и спасява град.
Поляк ли си? – Немец.
От Шнайдермил, на полски – Пила.
Имало полски "зингферайн".
Какво? – Хор.
Да, хор! А в него – девойка.
Искал за жена, но тя не иска говори на немски.
Добре, добре.
А шлюзът? Казвай.
Езеро. Шлюз държи вода над канала до Рицен.
Като дойде враг, ние взривява! Не пуска нататък. Да!
Какво? – На всяка цена да останат зад Одер.
А ти искаше да ни пуснеш ли? – Не! Смърт на Хитлер,
но не на хората в Германия.
В Рицен е къщата ми, има рози... Четиристотин рози!
Рози...
Аз казва на оберлейтенант: 'Никой няма мине!
Стига да срежем проводниците, градът ще оцелее."
Сега нацисти няма.
Шлюз оцелял!
Рози оцелели...
Ръцете! Ах, ти...
Какво ново?
Готвачът хвръкна във въздуха. – Да, видяхме.
Жалко за него. Беше смел мъж.
Донесе писмо за командира им.
"Строго поверително".
Сляп ли си, Томек? – Не. Мислех, че ще мине отстрани.
Козата мислила, мислила – и умряла. Другия път внимавай!
Оберщурмфюрер Хайнрих Ланге. Не е зле.
Какво пише Хитлер? – Уведомяаат ни да сме готови,
защото утре при Рицен се очакват "полнише-болшевистише трупен".
Или нашата армия...
Утре? Гжеш, отпуши му устата.
Значи си предложил на командира си да не изпълнява заповедта, така ли?
И заради това те затвориха? – Да!
Не бой се – отиват към Берлин.
Можеш да ми благодариш, че те спасих да не те взривят твоите.
Къде са снарядите и откъде ще бъдат детонирани?
Нито дума повече.
Защо? Казвай. – Още няма пробив на фронта.
Фронтът не е разкъсан. – Не искам да потопя
нито оберлейтенанта, нито вас! – Хитрец си ти.
Мислеше си да прескочиш през фронта, а?
Жал ти е за розите, а за хората не! Затвори го, Гжеш!
Само че в отделна килия.
А ние искахме да го каним в ротата! Защитник на розите...
Заключих го. – Гние...
Какво стоите така? – А ти какво обикаляш?
Мисля!
Момчета...
Ще пуснем шлюза. Ще проверим машинката
и ще направим потоп. – Тихо! Не сега.
Водата трябва да залее града, когато нашите атакуват.
Немската отбрана ще се пропука, а нашите ще тръгнат към Берлин.
А как да разберем кога?
Мислех да се промъкнем и да уговорим сигнал.
Например да пуснат три дълги картечни откоса.
Отивам аз.
Трябва сила, за да се промъкнеш.
Първият печели.
Какво?! – Аз ще отида.
Ще се провра между "тигрите". Като в тайгата.
Никъде няма да ходиш! Трябва да командваш.
Така е. Ако ни пипнат немците, трябва да отбраняваме шлюза.
Трябва да ни казваш как, да даваш заповеди.
Това не е танк. – Все едно! Никъде няма да ходиш!
Така ли? Е, ще теглим жребий.
Чакай, не хаби клечките.
Раз... два... три.
Който изтегли този, отива.
Става. – Минутка, минутка!
Ами аз?
Не му е сега времето да ме броите за по-лош, понеже съм селянин!
Искаш да минеш през фронта?
Може да не се падне на мен.
Кой иска? – Тегли ти.
Сега аз ще изтегля онзи с белия връх!
Забрави ли какво ти нареди вахмистър Калита?
Не се пъхай пред началника.
Аз ще съм.
Г-н подофицер, ще ми пазите ли раницата?
Стига с това "подофицер". Не знаеш ли как се казвам?
Густлик.
В немска униформа ли ще тръгнеш?
В наша.
Мокри са. – И партенките. Вземи моите.
Ще остържа малко сажди и ще ги смеся с грес.
Какво?!
Полярната звезда ще ти бъде
откъм лявата ръка.
И преди, като ходех в гората, се оправях по звездите.
Нощта е черна.
И лицето ще е черно, да не се вижда. – Ще тръгнеш, като залезе луната.
Така.
Ще изляза на тъмно, за да ми свикнат очите.
Томек?
Не говори с по-нисш от полковник.
Като излязат на позициите,
да дадат три дълги червени откоса към шлюзовете.
Водата ще се излее – ще имат 15 мин. да влязат в града.
Повтори. – Три дълги откоса.
Червени. – Червени, да.
Томек...
Ето, вземи.
Какво е това? – Бонбони.
Томек?
Дай да се сменим.
Г-н подофицер... Густлик. Акордеонът остана в танка.
Ще ти намеря пет акордеона – дай да се сменим.
Не може. Смуча бонбон.
Какви бонбони?! Ти превъртя ли? – Не.
Кисели. За да ми свикнат по-бързо очите с тъмното.
Е, как си? – Добре.
Ето. – Имам си автомат.
Сабята дава кураж! Е, време е.
Томек, успех!
Тръгна в хубаво време.
Да свършваме с оръжието и да спим. – Аз съм пръв на пост.
Добро момче излезе – ще стане човек от него.
Ако премине.
Съвсем е зелен още, дявол го взел.
Стига сте кряскали като свраки.
Заради вас щях да забравя, че не съм вечерял.
Кой е там?
Дяволите да го вземат...
Дяволите ще го вземат. – Не, не...
Какво?! – Не се смей!
Ако види на пътя подкови, ще тръгне да ги събира и няма да стигне!
Само да го пипна тоя дявол в ръцете си!
Хей ти! – Не викай, а заспивай.
Тихо, тихо...
Покажи ми накъде. – Съжалявам.
По-бързо! – Пропуснете колоната.
Последните са улучени. – Хората се подплашиха.
Това не ме засяга.
Изтегляйте се. По-бързо!
Внимание! Батареята да тръгва. Побързайте!
По-бързо! Живо, живо!
Следващата кола! Движение!
Потегляйте.
Май бяха шест. – Бомбардираха Рицен.
Нашите трябва да атакуват сутринта.
Бомбардировката ще му е от полза. – Всичко ще бъде наред.
Нали помните как се измъкна Ян Скшетуски?
Той от нашата бригада ли е? Кога? – Отдавна.
Бил си още много малък.
По дяволите, може би трябваше да тръгнат двама заедно?
Ако единия го... Ако се обърка или нещо такова.
Ще го догоня. В швабския мундир и да ме заговорят, няма страшно.
Дойдоха ни гости.
Отвори вратата! – Четирима са.
По-бързо!
Един момент. Сега. Къде е пожарът?
Хайл Хитлер!
Къде е вашият старши лейтенант?
Там.
Боже мой!
Наложи се. Щеше да доведе цялата армия.
Може да не забележат. Доста се стреля.
Няма да дочакаме утрото спокойно. – Същият е, като оня от Черноусов.
Вземи го.
Само не опявай за сабята ми.
Обстрелвайте. По-бързо.
Искаш ли и ти? – И още как.
Имаш ли нещо? – Ще донеса консерви.
Батареята на позиции. Фелдфебел Гюнер при мен!
Отивай на позиция. – Хайде, побързай.
Въздушна тревога! Готови за стрелба.
Дръпни се.
Пехотата не може да ни превземе. Разбутай тук още малко,
че керемидите ще паднат върху нас.
Внимавай!
Като ни бутнат колибата, им трябва още половин час за стената.
В бункера над шлюза могат и да ни налетят.
Сигурно с танкове.
Може да ги излъжа нещо?
Да опитаме.
Тук сапьорско звено. – Къде е вашият подкомандир?
Той вече тръгна с хората си.
Търсят ония четиримата... Дявол ще ги вземе.
Отговорете! Какво става с вас?
Ало? Отговорете ми! Не чувам отговор. По дяволите!
Заровете са хвърлени. – Къде?
Там.
Е, какво ти е последното желание преди битката?
Една грахова супа.
Ще го скрия в бункера, че Томек ще ми откъсне главата.
Сложи това върху акордеона.
Фронтът няма да се мести. – Е, може към шлюза.
А после или към водата, или... на небето.
Засега сме към водата – да вземем няколко мини.
Тук се къпах.
Ще взема още няколко панцерфауста.
Внимавай.
Дърпай!
Връщайте се!
Връщай се!
Команда! – Давай.
Донесох малко хубави гранати.
Полека, да не ни пратиш на небето!
Продължавайте напред! По-бързо!
Напред! През реката! По-бързо!
Бързо, бързо, момчета!
Оставете я долу!
Момчета, аз съм! – Кой си ти?
Томаш! Поляк! Черешняк.
Къде си?
Във водата.
Излез!
Заведи ме при полковника!
Да? Слушам! Разбрах ви добре. Сега ще ви дам командващия.
Чака ви 14-и, гражданино полковник. – Сега, сега...
Дайте му нещо да се наметне, че ще си избие зъбите.
Докъде стигна? Питам те, виждаш ли Берлин?
Дай газ! Имаш време чак до изгрев-слънце.
Засипи ги с минометен огън! Докладвай след час.
Разбрах, слушам!
Ето, пий.
Сега стопли ли се? – Малко.
Чакай! значи ако изстрелям три картечни откоса към шлюза...
Червени. – Да. Твоите ще завземат града,
а моята рота ще може да атакува.
Гражданино... – Минутка!
Една добре разположена картечница може да унищожи десетки от моите.
Три откоса... Червени.
Няма да има огън...
Няма да има.
Вчера е пресякъл фронта. Екипажът на танка му е пленен.
Не се пулете, а мислете!
Екипаж на танк? – На танк.
Номер? – 102, казва се Руди.
С командир сержант Кос! – Откъде знаеш?
Арестувах шпионин с документи на името на Ян Кос.
Как ще обясниш? – Казах каквото имах.
Сега трябва да поспя. – Придружете го и изчакайте.
Трябва да поспя малко...
Такива като теб трябва да ги приспиват с 9 грама олово!
Г-н полковник, съветски разузнавачи водят пленник.
Съветското разузнаване води шпионин. – Разпитайте го.
Давай!
Благодаря. Не попаднахте на вашите. – Все едно.
А, вие говорите полски? – Малко. При Студжянки воювахме
с Първа полска танкова бригада.
И после се е случвало. Особено с екипажа на танка Рижи.
По вашему – Руди. – Не може да бъде!
Така е, др. полковник! – Караул!
Доведете ми оня специалист по наводненията.
Познавате ли екипажа? – Че как иначе?
Този познавате ли го? – Не.
Никога не съм го виждал.
Истина казвам! Три червени откоса! – Мълчи!
След половин час на военен съд. Присъдата – преди съмване!
У шпионина открихме нож с кървави следи.
И кутийка с химическо вещество – вероятно отрова за нас.
Това е мазило за дървета! – Ще го изядеш.
Майор! Какво става тук? Чие е това куче?
Караул! – Махай се, махай се!
Шарик! Не успях да го удържа.
Шарик! Ела тук! – Чие е това куче?
На Първа полска танкова бригада.
Кучето веднага го позна – значи е наше момче.
Свой е.
Участваха още СТАНИСЛАВ ГРОНКОВСКИ
ЯНУШ КЛОШИНСКИ ПОЛА РАКСА
АНДЖЕЙ ХЕРДЕР РОМАН СИКАЛА и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©