Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (15).srt) Свали субтитрите
Петнадесета серия ВИСОКА ВЪЛНА
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Първите натам, вторите – натам. Напред!
Е, господа, давайте в галоп!
Густлик, огън!
По-бързо! Напред!
Браво! Давай пак.
Напред, страхливци! Напред!
Напред! Проклети да сте! Напред казах!
Така... Отблъснахме и втората.
Третата.
Втората. Онези с колата не ги броя.
Не стреляха много. – Защото ги светнах с мината.
Трета ли? Как ще е трета? Това е четвърта атака.
Първата беше, като се справихме с четиримата есесовци.
Стой си, командире. Хвърлям по едно око.
Трябва да свърша, защото ще ми изстине водата.
Докато не довлекат някое оръдие, не могат да ни изгонят.
Ще довлекат, ще довлекат. – Откъде знаеш?
Те не са глупави.
Имаме малко време, затова трябва да похапнем.
Трябва да видим какво да правим с пленниците.
Седят в мазето и... – Да си седят.
Ако дружките им съборят колибата върху тях, вината не е наша.
Те нямаше да се мотаят с нас, а щяха веднага да ни...
Наблюдавайте полето.
А ти внимавай с онези долу. С Кугел вече станаха седем.
Ще се оправя с тях.
Ще ги очисти ли? – За какво?
За нищо. Те биха ни убили без повод. – Трябваше да ги оставим в избата.
Този Кугел въобще не... – Кой?
Онзи старши ефрейтор, дето беше заключен.
Там никого ли няма?
Празно е.
Отдръпни се.
Излизайте.
Тръгвайте.
Изчезвайте!
Не стреляйте! – Не стреляйте, германци сме!
Далече ги пусна. Някой може да се измъкне.
Не стреляйте! – Другари, не стреляйте!
Ще ги очистиш ли? – Гжегож!
Какво искаш? Нали не стрелям?
Значи ги пусна!
Понеже немците са малко, да си имат още шестима.
А какво? Да ги оставя в избата да изгорят живи ли?
Сам каза, че скоро ще докарат оръдия.
Казаха, че до края на войната няма да хванат пушка.
Така ги учат есесовците. Пленникът е страхливец.
Никой няма чужда от страхливци.
"Не стреляйте"...
Кугел не пожела да тръгне. – И е бил прав.
Какво ще го правиш?
В бункера има хранилище за муниции. Ако излезем, и той ще оцелее.
Разбира се, нека си живее. – Заведи го там.
И ще притопля консервите, че не се воюва на празен стомах.
Само не изяждай всичко, защото ще воюваш сам.
Добър вечер, Кугел. – Г-н подофицер.
Излизай. – Не! Казах, че не!
Излез веднага!
Давай нататък.
Покрий прозореца.
Къде да ги притопля, по дяволите?
Дай кофата.
С това нещо. – Нещо.
От вас много зависи.
Недейте наводнява Рицен. С Хитлер е свършено.
Но хората в Германия... – Стига!
Не ми надувай главата.
Къде са моите другари?
Твоите "камараден"? – Да.
Пуснахме ги, но вашите сами ги...
Така ли?
Сол!
Сол.
Пипер!
Подръж, дяволе! – Слушам.
Щом е пипер, ще го опиташ. Че може да е друго.
Гълтай!
Пипер е!
Не е за теб това.
Къде е четвъртият ви другар? – Много питаш.
Ето. – Благодаря, г-н подофицер.
Няма немци, няма поляци!
Никакъв поляк, никакъв немец!
Всички сме "меншен" – човеци!
Един ти дава куршум, друг – хляб.
Точно така – един ти дава куршум.
Аз... ще кажа всичко. Аз казва всичко!
Мини.
Мини, но те... Не бива да пипа! Не пипа.
Водата унищожи моя къща, други къщи, цял град! Защо?
Победата е ваша, С Хитлер и без това е свършено.
Защо да рушите? – Старши ефрейтор Кугел!
Легни!
Стани!
Легни!
Стани!
Легни!
И какво лежиш като глист там долу?
Такава е заповедта. – Заповедта.
Там ти е проблемът, Кугел.
Ако ти наредят, половин Полша ще подпалиш.
Стани!
Трябваше да стигна чак до Берлин, макар да не ми е на път,
за да се сетиш и ти за хората. Излез!
Слушам, г-н подофицер! – "Слушам, слушам"...
Г-н подофицер, тук... – Добре, добре!
Какво ще си миеш ръцете – затънал си до уши в калта.
Тайна. Плановете.
Град наводнява... Оттук. – Защо шепнеш?
Да не те е страх, че Хитлер ще те чуе? Излез!
Г-н подофицер там на чист въздух...
Влизай. – Благодаря.
Иди си вземи ядене, защото от въздух не се живее.
За чист въздух и утринна свежест.
Сержантът трябваше да остане.
За да командва. А от трима ни... – Само ти ставаш. Другите ги бива,
но не могат да се мерят с Черешняк. Малко е служил, а говори като стар.
Като има тежка работа, все на мен се пада.
И у дома беше така, и в армията е така.
Ще ти дадат орден. – Вече имам медал.
Обещаха ми. – За какво?
Наскоро по погрешка улучихме немски муниции.
Обещаха ми медал, но не са го дали.
Засега получих само бонбони от сержант Кос, но се намокриха.
Ако имах като вашата кутия, старшина, нямаше да се намокрят.
Вземи я. Ще станеш добър войник.
Привет, съюзници!
Идвате, водите пленник –
не можем да ви пуснем гладни. Здравейте!
Света Богородичке!
Акордеонистът! Откъде се взе?
А ние мислехме, че с танка заминахте за Шчечин – за морето.
Къде са приятелите ти? – Зад фронта.
А инструментът къде е? – И той е там.
Юзек! Изтичай при нашите и донеси някой акордеон.
Виж ти, каква среща! – Редник Черешняк!
Тук!
Свързах се с щаба и установих,
че арестуваният вчера заподозрян действително е сержант Кос.
А и вие фигурирате в екипажа на танка с тактически №102.
За мен това не е новост. Само вие не знаехте, г-н подофицер.
Без остроумия.
До края на битката в Рицен имам задачата да ви наблюдавам.
Сядайте да хапнете, др. лейтенант. – Не, благодаря.
Седнете, ще ни е приятно. – Хайде.
А, вече сме се виждали.
Кучето ме позна, а вие – не. – Грешите, и ние ви познахме.
И ме поканихте? – Кучето е умно,
макар и по-глупаво от човека. Ръмжи само ако му сториш зло.
Но ние знаем, че не беше нарочно, а понеже сте още млад и зелен.
Службата ми е такава. – Не е от службата,
а от неправилен подход към човека. – Е, вие явно знаете как трябва
да се подхожда към човека. Ще ме научите ли?
Като поживееш, ще се научиш. Колко шпиони може да има?
Един на 10 хиляди свестни хора, може би и на 100 хиляди.
Не бива да обвинявате всекиго.
Докато го разбереш, има още много хляб да изядеш.
Благодаря за съвета, но аз си знам своето.
Седнете, седнете с нас.
Ето и акордеон!
Госпожице, г-н старшина, това е синът на брат ми,
който бе убит от фашистите. – Редник Юзеф Шавело.
С музика храненето върви по-добре.
Защо не изсвириш онова, което пяхме над Одер – за Седма рота?
А може и нещо друго, само да е хубаво.
Сестри, брат си не жалете,
три години потърпете.
И ти, мила, не жали го,
докле мине чуждо иго.
Мина се година вече,
бойци идат отдалече.
Пита ги девойка клета
на война ли е момчето.
"Тя, войната, вече свърши,
но не водим Янек в къщи.
До Берлин, край ручей светъл
той склони глава навеки."
Същият е като онзи, който ми даде сибирякът.
По-хубав е, понеже е нов.
Никак не обичам да се бия на гладно.
Като се наям, могат да започват боя.
Могат.
Сега можем и танк да спрем в тези минни полета.
Но по-добре да се помотаят, докато нашите дадат знак.
Как мислиш, дали е стигнал?
Има шанс да е стигнал.
Малък, но има.
Може да не му повярват. – Като му видят муцуната,
ще се сетят, че сам не може да го измисли.
Ще видим.
Скоро трябва да започнат – или нашите, или онези.
Охо, какво става?
Докараха минохвъргачки.
Огън!
С тези "краставички" няма да срутят стената – трябват им 200 оръдия.
Огън!
Сложиха оръдие до Руди.
Какво? – Малко по-наляво.
Пали! – Какво?
Сламата е изсъхнала. – Ще подпалиш Руди?!
Янек!
Гжеш, след войната сигурно ще те отровя.
Какво?! Наложи се!
Скрий се долу!
Вземи картечницата.
Настанете се в бункера. – И там какво?
Взриви минното поле, но като дойдат танковете.
А ти сам ли оставаш? – Изпълнявай!
Гжеш! – Тук съм, идвам.
Внимание! Към сапьорското звено. – Към сапьорите.
Слушам! Към сапьорите.
Видя ли?
Гжеш!
Какво?! Ще те фрасна! – После, после.
Спри да хленчиш и стани зъл. Вземи картечницата.
И карай с нея по стената. Внимавай!
Левият лост е портата, десният е сградата.
Като се приближат, взриви ги.
Янек!
По дяволите...
Танковете! – Янек!
Стрелят ли? – Жив е! Ура!
Тихо де...
Густлик! – Не викай така.
Остави ме...
Влязоха ли?
Един!
Кроят нещо... Проклетници!
Ще ни направят на пух и прах. – Може и да не успеят.
Изпържих го в тая консерва.
Дебела глава имаш! Като те прасна онова, си помислих...
Не е за казване какво си помислих.
Какво беше, тухла ли? – Греда!
Отстъпват. Не е добре това.
Е, можеше и по-зле да е.
Не е добре, защото се изтеглят извън обсега на панцерфаустовете
и няма да има как да стреляме по тях.
Гръм да ги удари! А ние?
Какво ние? Трябва да чакаме.
Направо ще ми окапят ушите, като разбере Томек за акордеона.
А дали да не се промъкнем до шлюза и да тръгнем с шлепа по течението?
Никакъв знак няма да ни дадат.
От Росомаха ли е? – Тъй вярно.
Кажи му, че до изгрева е той. – Росомаха!
Дай! Ще лазиш по земята, ще се влачиш!
Но трябва да стигнеш до насипа! По-нататък аз ще му мисля.
Дигата е като капан. Дори танкистът да казва истината,
през нощта нашите може да са се измъкнали.
Време е вече, гражданино полковник. – Не ми давай ум.
Укрепени ли са дигите? – Не.
А къщите? – Малко. Има само амбразури,
като за картечници. Има и оръдия,
На площада при моста има противовъздушна батарея.
Видях я. – Отдалече.
Отблизо си беше.
Трябваше да пуснете преди изгрев три червени откоса.
Старшина, останете в нашия щаб до превземането на Рицен.
Там ще срещнете вашите хора. Така се уговорих по телефона.
Градът е като порта в стена.
Ако го взривим, ще минат две армии.
Имам молба, др. полковник.
На телефона е Росомаха. – Дай ми го.
На дигата ли си? На дигата?
Добре, стой там!
Какво като е ад? Крачка назад – и те давам на съд!
Който влезе пръв в града, ще получи отличие.
Имам една молба. – Каква?
Скучно ми е да чакам в щаба.
Нека да се присъединя към батальона на Росомаха.
Там имам познат сержант, а и вие казахте...
Какво съм казал? – Ами за медала. Още нямам полски.
Съгласен съм.
Да изстрелят три дълги червени откоса.
Ниско над земята. – Онези само това и чакат.
Редник! А вие къде? – Със старшината.
За какъв дявол? – Да съм по-близо до нашите.
На откоси! Огън!
Червен!
Вторият! – Чакай! Може това да не е знакът.
Фрицовете се втурнаха като кучета!
Третият! Ето го!
Нищо. – Ще го пречукам!
Ах, ти! – Остави го! Остави!
Нарочно искаше да го затворя тук! Гадина!
Няма смисъл, остави го! Не можеш да извадиш шлюза от пантите.
От пантите? Задръжте швабите още три минути!
Густлик! Той полудя. Не може да разбие шлюза с юмрук!
Гледай си твоята работа.
Много народ ще загине, докато избият шлюза.
Не улучиха! – Ако не си тъп, няма да те убият.
На мен ли говориш? – При партизаните така се казва.
Огън!
Огън!
Екипаж! При мен!
Янек!
Густлик, дръж!
Янек!
Остави го! Ще пукнем заради тоя проклет фриц!
Скачай! Янек!
Дръж здраво!
Хвани!
Залегни!
Вода!
Вода! Ще ни дадат орден! Напред!
Ура!
Напред, Юзек!
По-бързо! Хайде!
Внимание! Руснаците.
Бързо!
Побързайте всички! Живо!
Скачаме!
Гжегож, по-живо!
Давай, ще те гръмнат!
Какво?! – А Маруся?
Давай!
Това са немците, дето ме докараха.
Така... 15...
17... 19.
Какъв е тоя, дето ми брои пленниците?
Томаш!
Янек! – Раницата ти пристига на гърба
на старши ефрейтор Кугел.
Но акордеонът стана на парчета, макар че беше в бункера.
Подпалиха шлепа. На него имаше разни специални неща.
Вече ги няма.
Спокойно, на небето Св. Петър всичко ще ни върне.
Ела тук!
Как сте, наред ли е всичко? А аз не успях...
Исках полски медал, но на онзи краката са по-млади.
Кой влезе пръв в града?
Подофицерът на два пъти вдига пехотата на бой.
Този ли? – Да, той.
Другарю полковник, младши лейтенантът е пръв.
Служа на родината!
Поздравления! А утре се обадете в щаба за документите.
Слушам.
Браво!
А вие кои сте?
Екипажът на танка Руди. – Водопроводчиците.
Моля? – Нали вие пуснахте "крана"?
Да... – Благодаря! Няма да го забравя.
Момчета на място, свършиха добра работа.
От кого бягаше този, че стигна пръв?
Не, заслужи си го.
Кой е? – Ти.
Откъде разбра?
Маруся!
Добре се справиха. – Напомнете ми за тях. Екипаж!
Останете в тази къща. Измийте се, изсушете се.
Тук ще ви открие командирът на танковите части. От Рицен поема...
Нашият полковник? – Вашият.
А моите хора ще вземат пленниците.
Но без този тук.
Защо? – Познаваме го.
Ще помогне на градската управа в разчистването.
Добре.
Кубяк, с вашите хора заемете хълма зад града.
Зад канала ли? – Да. И силен огън към шосето!
Браво, момче! – Благодаря.
Юнак!
Не се радвай, Шарик, Руди изгоря...
Нямаме броня над главите.
Бъди здрав!
Е, гражданино подофицер, дойде ли ви нанагорно?
По-добре е човек да губи с вас, отколкото да печели с други.
Да идем да си поизсушим ботушите, а?
Давай.
Г-н подофицер! – Какво?
А мазилото ми? – Какво мазило?
За ашладисване на дървета.
Ще си го получите. – А ножът?
Ножът...
Ето.
Участваха още ПОЛА РАКСА, АНДЖЕЙ ХЕРДЕР
МИЕЧИСЛАВ ЧЕХОВИЧ СТАНИСЛАВ ГРОНКОВСКИ
ЯНУШ КЛОШИНСКИ, РОМАН СИКАЛА ЙЕЖИ ТУРЕК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©