Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (16).srt) Свали субтитрите
Шестнадесета серия ДАЛЕЧЕН ПАТРУЛ
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Гуслик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Ей, откъде ги взе? – От намалението.
Хитрец!
Ти колко крака имаш? – Два. Ботушите са на Маруся.
Дадох й моите, за да иде на разходка с Янек.
Пръснаха се като хлебарки. – Какво е това "хлебарка"?
Хлебарка ли? Как ли се казва на полски...
Ами...
Тича, бързо, има шест крака, черно е и е адски вредно.
Знам, в гората ми го казаха.
Есесовец на кон.
Пази се, идва Дългия!
Никак не са музикални в този Рицен.
Обиколих сума жилища, Томуш. Ходих в десет магазина – нищо.
Но ми хрумна чудна идея – нося два часовника с музика.
Какво зяпаш като теле в железница? Не си ли виждал часовник?
Много добра идея, Густличек. Само че не много оригинална.
Как така?
Никой не намери акордеон и затова всички...
А този го донесох аз. Хубав е, нали?
Дръж, че ще го... – Не, не!
Дай.
Добър ден.
Старши ефрейтор Кугел.
Заместник-комендант на града за цивилните.
Влизай.
Как са розите? – Няма рози...
Цъфти само полякът до катедралата.
Но и хората са малко – старци, деца, жена.
Надзиравай ги. Само да не срежеш пак някой кабел!
Аз има много благодарност. Нося ви спомен, а после ще кажа.
Шкаф. А вътре...
Шнапс. – Никакъв шнапс!
Пръждосвай се! – А, пръжки има – за мезе. Със сол!
Пръждосвай се!
Простете.
Др. полковник! – Г-н полковник, съветска група
разузнавачи и екипажът на танка Руди...
Няма го Руди. Останахме без покрив над главите.
Внимавай. Щеше да останеш и без панталони на задните части.
Изгубихме, танка, защото... – Знам, знам.
В трудна ситуация сте срещнали капитан от Абвера,
който ви е показал как да избегнете смъртта.
А после същият ни докладва за всичко по радиото. Ясно ли е?
До немай-къде, гражданино полковник!
Къде е командирът на танка?
Отидоха с Маруся в града да търсят акордеон.
За редник Черешняк. Старият от Вихура за нищо не ставаше.
Уцели го снаряд.
Какъв акордеон? Между тях зари пълна хармония.
Механикът! – Слушам, гражданино полковник!
В 14 ч., ще премине танкова група от фронтовата линия на 5 км от Рицен.
В 11,15, искам да се видя с екипажа в пълен състав.
Каква е тази дивотия?
Трябва да ги сверите.
Трофеи, а? – Не са злато – трудно се носят.
Само са пленени, гражданино полковник.
Пленени, казваш...
Е, нека върнат времето, което войната открадна.
Ще бъда тук в 11,15.
Тихо! Стой мирен! – Не му се карай.
Пази тук.
Не...
Църква.
Католическа.
Там е бил олтарът.
Каква тишина...
Във вашите църкви пеят хубаво.
Виждал и си наша сватба?
Не.
Горе ръцете! Обърнете се!
Дамата ви... Живот или смърт?
Да умре или да живее? Трябват ни други дрехи.
Пет комплекта цивилни дрехи, не униформи.
Десет минути или... Ясно ли е?
Хайде!
Старшината е прав, Ако Шарик е тук, значи и те са наблизо.
Г-н подофицер... – Говори ми на "ти".
Но въпросът е такъв, че... – Какъв?
Ако напредваме по-бавно, загиналите ще са по-малко.
Не е вярно! Ако не подгониш фрица, той ще се окопае, ще сложи мини
и после не можеш да го изпъдиш. Гони, преди да се опомнят!
И това е вярно.
Обаче в затворите и лагерите хората ни чакат.
Шарик!
Шарик, кутре! Къде е Янек? Къде е Маруся?
Дай това на мен. Къде отидоха?
Да ги повикаме ли, а? – Чакай! Ще ги изненадаме в гръб.
Къде е момичето? – Дай ги.
Къде е момичето? – Луд ли си?
Дай ми ги!
Момичето ми! Ще те пречукам, кучи сине!
Хайде, по-живо!
Вдигни ръце! Горе!
Хванах четирима, с този са пет. Защо им носиш дрехи?
Нямаше как. Щяха да я убият.
Хора! Помощ! – Проклетници!
Наглеждай го, Томек! – Слизай! Слез оттам!
Хора! Помощ!
Огоньок, какво стана? – Нищо...
Няма нищо, ще ми мине.
Помощ! Помощ! "Кройцбург"...
Концлагер "Кройцбург"... "Кройцбург"...
Видяхте ли ме в атаката, чичо?
Казах ви! Какво като показалецът е скован, средният нали се сгъва?
Стига си мрънкал, Юзек. Отиваме за малко в болницата.
Ще ни прегледат и ще кажат какво трябва да се прави.
Ще скоча и ще се върна в полка!
Не скачай, Юзек.
На чичо ти ще му трябва силно рамо да се подпира.
Хей, стой!
Спри! Шофьорът, спри!
Нападат ли ни? – Не, ще вземем един ранен.
Дръпни се, Юзек, направи място.
Серж. Кос, Имам молба. – Станислав Зубрик, Минск Мазовецки.
Вземете двама ранени. – Не знам дали е разрешено...
Взеха ме преди 3 седмици за фелдшер, а тук стрелят...
Война е – стрелят. Да вземем ранените, хайде!
Къде да ги сложа? На тавана ли?
Стига де! Малко ще се дръпнем – ще се намери място.
Тъпият куршум ми засегна крака.
Давайте го тук.
Слабичък е... Явно ротният им готвач е мизерник.
Немец е, не разбира. – Вървете по дяволите заедно с него!
За нашите няма място! – Шефът ти разреши, изчезвай.
Щом има място, вземайте го.
Как така? Да правя място на немец?!
Г-н Шавело, Гестапо са го пратили в лагер – свестен човек е.
Момчета, нищо ми няма, оставам! Защо да ходя в болницата?
Дявол знае какъв е тоя щик! Тръгваш! – Не искам, няма да ходя!
Отиваш да ти сложат инжекция.
Тогава си го вземи!
С теб от нищо не ме е страх, но сама...
Ще се върнеш да си го вземеш. – Хубаво! Ще съжаляваш!
Не си сама, пиленце! С нас си.
Г-н Шавело, наглеждайте я! Никъде не я пускайте сама.
Къде да ви търся? – В Берлин! Също като при Студжянки.
Е, какво? Няма и месец, откакто я срещнахме в болницата.
Пепел ти на езика! Но жената винаги е беля на главата.
Няма да се женя, докато не побелея.
Другарю, вземи и нашите.
И моите ми стигат.
Твоите са като наплашени скумрии, а я ги виж нашите!
Какви хитлеристки синковци! За такива и медал ще ти дадат.
Имаш ли тютюн?
Стига ми. – Като не щеш – няма.
Хайде, тръгвайте!
Върви! С жените тръгнал да се бие...
Томек, по-бързо!
Давай, давай.
А къде е Маруся? – Раниха я в ръката.
Имаше засада. В болницата е за няколко дни.
Минават ваши части. – Минават.
А горе никого ли няма? – Всички тръгнаха.
А нещата ни? – Часовниците ли?
Чувалът ми остана там!
Е, къде ще се срещнем? – В Берлин, разбира се.
Да, в самия център, откъдето командва Хитлер.
Хайде, тръгваме. – Ходом марш!
По-добре, че Маруся е в болница. Връща се на фронта, а фронт няма!
Как така няма? – Много просто.
На масата седят съюзниците – "бонжур", "как си", "здравствуйте"!
А немците разнасят бира, фронт няма и никой не се бие с никого.
Я виж, а танкът минава ли, а?
Консерви, а?! – Не съм ги взел!
Сега ще ти дам консерви!
Недей! Гледайте, много го бива.
С коляно ще риташ!
Сега ще ти покажа!
Ти дръж Томек.
Пусни го! – Пуснете ме!
Като псета са.
Казвай сега, какво стана? – Искаше да вземе консервите!
Вземете си кучето, ще ме изяде!
Исках да го сверя, беше 15 минути назад.
Точно този ли ще сверяваш?!
Има толкова други!
Мога ли да попитам какво ви засягат часовниците ни?
Засягат ни. – Часовници ще ми сверява!
С консервите! – Ще си сътрудничим.
Подофицер Даниел Лажевски.
Сержант Кос.
А накратко ми казват Магнето. – Григорий Саакашвили.
Откъде знаеш за сътрудничеството?
Шефът иска да завземем моста преди основните сипи.
Виждам, че сте се запознали с командира на мотоциклетистите.
Да, дори отблизо.
Това е поручик Козуб, командир на патрула.
Г-н полковник, в Кройцбург... – Значи е успял да ти каже?
Не в самия град, а на юг от него има бетонен мост, който...
Г-н полковник, разрешете да доложа. – Спешно ли е?
Открихме един затворник от концлагера в Кройцбург.
Казва, че СС ще убият всички точно преди освобождението.
Ако изненадаме есесовците, затворниците ще ударят отвътре.
Къде е той? – В болницата.
Поляк ли е? – Немец.
Защо им е на СС да изчакват?
Там произвеждат от най-мощните противотанкови снаряди.
Трябва да работят до последния миг, 4000 затворници са.
Той ми даде подробен план.
Ето това е концлагерът.
Ако не настъпим, ще загинат повече хора.
Да...
Козуб, всичко остава както беше.
Но не мостът, а хората са важни.
Ще удължиш прехода с 10 км и ще форсираш канала без много шум.
Разбрах, другарю полковник. – Изпълнител на задачата ще бъде
разузнавателна част в състав: мотористите на Магнето,
твоите два танка и вашия екипаж.
Като десант ли? – Забравих, имаш писмо от баща си.
Беше на другия бряг, но се разминахте.
Остави една кутия от поморяните и тръгна към Шчечин.
Какво остави? – Не помниш ли как в Гданск събираха
пари за танк? Вихура и Григорий се влюбиха в прекрасните близначки.
Чакай, дори пращат снимка по баща ти.
Добре де, да не са купили нов танк? – Мислех, че знаете!
За нас? Нов! Къде е?
Ето го там, отвън.
Дръпни се!
Ура! Руди! Ето го Руди! – Има чудесно дуло.
Имате нов Руди, но аз ще съм пети!
Хайде, момчета! Да го видим.
Напълно откачиха. – Като деца са.
Погледни ги – хлапета...
Няма ли да се издънят? – Няма, Козуб.
По-добри и със свещ да търсиш, няма да намериш в цяла Полша.
Имаш ли връзка с Испанеца? – Тъй вярно.
Испанец, виждам те.
Завий наляво, на запад.
Наляво, разбрано. – Имаш чисти 2 км.
Нататък ще се оправяш сам.
Лидка, обади се! Шефът даде ли ти слушалката?
Лидка! – Струва ми се, че това не е за мен.
Танкът е страхотен, казвам ти.
Обади се!
Внимание! Танк!
Бързо! Давай!
Изтегляйте се по-бързо!
Бива те, кралю на астраханските шосета.
Ето. Насечи клони.
Загина.
Синът ми загина.
В Полша.
Той беше вторият.
Третият и четвъртият – пред Сталинград.
Сталинград... Загина.
Трябваше да ти го докарам. – Съгласил си се!
Но само до поста на полковника. – Да беше ни оставил на кръстопътя!
Не мога в танка, задушно ми е!
Остани, не те задържам. – Аз не съм танкист!
Остани. Ще пасеш и кравите и ще чакаш твоите хора.
Качвай се!
Сталинград. Третият и четвъртият.
Пътят към гората е чист. Можем да тръгваме.
Хапнете. Ще останем тук до залез. – Ще изгубим 3 часа.
За полковника всяка минута е скъпа. Да тръгвам с моторите, а?
От отдавна ли воюваш?
От Студжянки – девети месец.
А ти? – Аз също, от август.
А аз от 1936 г. – вече девет години.
Лесно можем да останем без танкове и мотори.
А на мен те ми трябват в Кройцбург.
Ела да хапнеш с нас.
В щаба казаха, че вие сте взривили шлюза.
Да. А ти Висла ли прекоси? – Да.
С батальон "Чадър", през септември. От Черняков.
Магнето ли те казват? – Псевдоним е.
Защото като подкарвам, изскачат искри.
Твоите хора е трудно да ги догониш. – По-бавните ги стигнаха куршумите.
Би се като тигър за консервите, а даваш и на мен, и на швабата.
Различно е да ти вземат насила и да дадеш сам.
При Висла бих му разбил мутрата, но тук ще му дам хляб – нека живее.
Може да не иска от твоя. – Как да не иска? Взе го.
Няма да стоим тук дълго. Пъхаме Хитлер в клетката –
и обратно към къщи!
Към "Кройцбург".
Към "Кройцбург", Мога да покажа пътя.
Към "Кройцбург". Аз знам пътя.
Ще ви го покажа.
Единият в Полша, вторият в Крета,
третият и четвъртият в Сталинград.
Четирима сина.
Надясно и направо.
Има кръстопът – значи каналът е близо.
Блокирайте от двете страни – и ще скачаме.
Ако не беше старецът...
От другата страна на шосето ще се ориентирате веднага.
Газ, момчета!
Тук ли е поручик Козуб? – Тъй вярно.
Изгубих в престрелката един мотор, двама войници и този...
Сядай да пийнеш.
Кафе?
И то истинско кафе! – Какво си мислиш? Тази има всичко.
Накъде? – Не знам.
До малките мостове има бункери,
а на отсрещния бряг има противотанкови оръдия.
До бетонния мост не може да се стигне.
А ако им изскочим изневиделица и ги заслепим в тъмното със снаряд?
Да рискуваме – може и да стане.
Ще опитаме ли? – Не. Трябвате ми в Кройцбург.
Може да има някъде плитко? – Няма.
При нас в Устрон на Висла...
Ама ти от Устрон ли си?! – От Устрон.
Божичко! Аз съм от Коняков, дето е от другата страна!
Защо не ми каза веднага?
Как да ти кажа, като ми налетя намусено с автомата? "Раус, раус!"
Зъбеше се и ме изправи до стената заедно с генералската вещица!
Вдигни!
Вдигай!
Дърпай! Сила нямаш ли?
Скривалище като за цял щаб! – Слизайте!
Проклетници...
Дръж си лапите по-надалеч! Марш!
Пращат на фронта старци и деца, а нейните пазачи са като бикове!
Казват ми Хонорка. Дадох дума,
че първия полски войник ще го...
Хонората.
Че първия ще го... дори...
Дори да е болшевик!
Какъв болшевик съм ти аз? Густлик Йелен!
Щом идвате от изток, значи сте болшевики.
Ама какво толкова – нали сте поляци?
Да ви кажа ли къде е мостът, на който няма охрана?
Кажи. Здрав ли е? – Здрав е, защото е стар.
Едно време са ги правели така, че да издържат.
Ей такъв е мостът. – Подвижен.
Истина ви казвам! Сигурно е на 100-200 години, от желязо е.
Идва тук един такъв с цилиндър, като коминочистач.
Генералшата му показа моста – той е историческа ценност.
А на мен ще го покажете ли, госпожице?
Ако ме помолите, г-н Густлик, ще ви покажа. Само моста!
И после да ме докарате!
В гаража е колата на генерала – може да я вземете.
Но няма да стигнете до моста, че миналата неделя изкопаха ров,
та да не минат болшевишките танкове.
Ще ви докараме с мотоциклет.
Трябва да пазя тези проклетници долу.
Като дойдат нашите, ще им ги дам. Да ги водят на каторга в Полша!
Каква е колата на генерала – мерцедес ли?
Голяма и черна, със знаменце. – Да вървим.
Хонората...
Умеете ли да стреляте?
Изпод престилката. – Умея.
Вуйчо ми беше ловец.
Но може би е добре да си наметнете нещо...
Нощите тук са студени. – Аз, г-н Густлик,
нося цяла печка в себе си!
Шарик!
Шарик!
Още не са пристигнали. Не може да отидем.
Мръсен звяр! – Какво става?
Ела. Има някакво куче.
Остави. То не е поляк,
нито руснак, а немска овчарка.
Ето, яж! Не си ли гладно? – Не му харесва.
Напротив. Яде го. Това куче не съм го виждал.
И на мен ми е непознато. – Остана малко.
Още два часа.
Ела тук! Ела, кротко.
Бягай към моста! Там. Тръгвай.
Хей, аз не хапя.
Махай се! Изчезвай, псе!
Има ли някой тук?
Тихо!
Отвори муцуната!
Добре... Така!
Слагам ти ръчна граната. Не мърдай.
Иначе – бум! Разбираш?
Мястото е огромно. Подредете ги.
Бива я... Даже шмайзери има!
Е, какво? – Има ров,
но танковете ще минат... лесно.
Къде са ти партенките? – Загубих ги.
На моста има двама души караул. – Пийни.
Трябваше да ги свалиш.
Те не са проблем. Затова пък на другия бряг има цяла батарея.
Противовъздушна, тежковъоръжена.
Загубихме един час, ще трябва да се върнем.
Не. Предпочитам цяла батарея, но изненадана
пред оръдие, готово за стрелба.
Да видим дали няма да успеем да ги разсеем с нещо.
Хайде, да вървим.
Само планове кроим, а бой няма.
Три дула имаме, а не стреляме.
Пръстите ме сърбят да дръпна спусъка.
Именно. Казвам ти, тоя поручик...
Но всъщност е най-хубаво да спечелим без стрелба.
Копие, тук Далечен. Чуваш ли ме? Край.
Спят ли, или какво?
Гражданино поручик, имам нова радиостанция.
Опитай.
Тук Далечен, Копие, обади се! Край.
Лидка, обади се! Спиш ли?
Не спя. Добре ли сте? – Всичко е наред. Дай ми шефа.
Тук Копие.
Тук Далечен.
На шосето има четири пръта. Моля за шепа грах. Без светлина.
Координати на целта: 33, 01, 51, 17.
На западния бряг. Чакам отговор. Край.
Далечен, разбрах. Ще изсипя граха в 21 ч.
Благодаря, разбрах.
Колко време ви трябва да свалите постовете?
Пет минути, Ще ида с подофицер Йелен.
Трябва някой по-як да спусне моста.
Тръгвайте. – Хайде, да вървим.
Колко остава? – 20 минути.
А, кучето. Ела тук.
Ела де.
Вземи. Ела тук.
Хайде, хапни си.
Не стреляй по кучето!
Шарик, бягай в танка!
Дявол! – Има нещо в предавката.
Отивам да видя!
Хайде, по-бързо.
Мълчи.
Ти ли насади там оня щраус? – Кой?
С яйцето на гърба. – Да.
Гръм, давай!
Знае си работата тоя Испанец.
Приемат ли всички? Обадете се! – Сокол е тук.
Руди е тук. – Внимание! Целта е пред нас.
Няма никакви промени. Напред!
Гжеш, газ!
По-бавно.
На кулата има картечница. Огън!
Добре. Напред!
Телени мрежи!
Зареди осколочен. – Слушам, осколочен.
Късай!
Към портата! Таран!
Участваха още БАРБАРА КРАФТУВНА
ТОМАШ ЗАЛИВСКИ МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА
МИЕЧИСЛАВ ЧЕХОВИЧ ЯНУШ КЛОШИНСКИ
ВИЕСЛАВ МИХНИКОВСКИ ПЬОТР ВИСОЦКИ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©